|
История на ФК Ливърпул
Началото
Ливърпул никога нямаше да съществува, без помощта на местния им враг- Евертън.
Поради нарастването на интереса към футбола, както в цяла Англия , така в частност и в Ливърпул, през 1878 г. е основан футболен клуб Евертън. Той започва да играе мачовете си на стадион Анфийлд Роуд, когото взимат под наем от Джон Холдинг- местен бизнесмен и бъдещ кмет на града.
В продължение на няколко години Холдинг инвестира много пари в отбора и построява трибуни на Анфийлд. През 1892 ръководството на Евертън влиза в спор с Холдинг, в следствие на което отбора е разделен на две части. Едната част решава да построи нов стадион- Гудисън Парк, а другата предпочита да остане с Холдинг. И така, тези които остават на Анфийлд Роуд, през май 1892г основават новия ФК Ливърпул. Първоначално Холдинг иска отборът да носи същото име, но след като не му е разрешено, за име на клуба е прието името на града. Холдинг се обръща за помощ към Джон МакКена и така ирландецът става първият мениджър в историята на ФК Ливърпул. В началото отборът играе със сини фанелки на бели квадрати, но скоро е предпочетен червеният цвят.
На 1 септември 1892 г. Ливърпул изиграва първия двубой в своята история - приятелска среща срещу Родъръм Таун. Отборът печели със 7:1 , а Малкълм МакКвийн, един от 11-те шотландци на терена , има честта да отбележи първия гол в историята на клуба. Два дни по - късно отборът играе първия си мач в лигата на Ланкъшир. Резултатът отново е разгромен - 8:0. В края на сезона Ливърпул има 17 победи, 2 равенства и 3 загуби; отбелязва 66 гола и получава едва 19. След този успех МакКена подава молба за допускане на отбора в Лигата. В първия си официален мач за първенството на Англия, състоял се на 2 септември 1893 г. Ливърпул побеждава като гост тима на Мидълзбро. Първият гол отново е дело на МакКвийн. Отборът отново завършва първенството като лидер, спечелвайки 22 победи и 6 равенства, не допуска нито една загуба, отбелязвайки 77 гола, и допускайки едва 17.
Същата година се състои и първият сблъсък с Манчестър Юнайтед (тогава известен по димето Нютън Хед), който трябва да реши промоцията в Първа дивизия. Мърсисайдци печелят първата от многото си победи с 2:0. Въпреки големите успехи, Ливърпул остава в сянката на Евертън, поради големия брой шотландци в отбора. През следващия сезон (първи за Ливърпул в Първа дивизия) се състои и първото мърсисайдско дерби - на 13 октомври пред 44 000 зрители на Гудисън Парк, Евертън прегазва местните си опоненти с 3-0, а ответния мач на 17 декември на Анфийлд Роуд завършва при резултат 2:2. В последствие Ливърпул завършва последен в класирането и изпада обратно във Втора дивизия. Тогава МакКена се заклева, че до 12 месеца Ливърпул ще се завърне в елита. Така и става - следващия сезон отборът печели първата позиция във Втора дивизия. През първия сезон след завръщането си в елита, отборът завършва на обещаващото 5-то място- първият от многото пъти, в които ще се класират на по-предно място от Евертън.
Първата титла
Първата от 18-те титли на Ливърпул е спечелена през 1900/01 година, със своята първа голяма звезда в състава си - Алекс Рейзбек, шотландски национал. Това е първата и последна титла, която Джон Холдинг вижда, тъй като си отива от този свят през 1902 г. В негова памет са спуснати знамена, както на Гудисън парк, така и на Анфийлд Роуд. През сезон 1905/04 Ливърпул отново изпада във Втора дивизия, но още на следващата година клубът отново е в елита. Скоро след това е построена трибуната Spion Kop, която в последствие става емблематична за привържениците на тима. Името Spion Kop произтича от хълм в Натал, където Мърсисайдски Полк претърпява тежки загуби на 24 Януари 1900 в кървавите битки във войната с холандците. 3000 загиват в безполезен опит да се вдигне обсадата на холандците. Спортният директор на ливърпулския "Post and Echo" Ърнест Едуардс излиза с предложението дa се направи мемориал на името на планинския връх. Името Spion Kop идва от африканското "превъзходно място". През 1928 трибуната е уголемена и й е поставен покрив, така че вече 30,000 души могат да гледат от терасите й. Говорело се, че височината на покрива е тази , която прави звука магически и действала като естествен усилвател. Spion Kop трябвало да даде златен старт на "червените".
През годините до Първата Световна Война отборът печели още две титли, създавайки изключителни играчи като Елиша Скотс и Дон МакКинли. През 1915 година Ливърпул е въвлечен в грозен скандал с Манчестър Юнайтед. Ливърпул е в златната среда на таблицата, Юнайтед се бори да не изпаднат и някои играчи от двата тима решават да уговорят крайния резултат от мача. Юнайтед печели с 2:0. След серия от разследвания по 4 играча от двата отбора са отстранени от участие в каквито и да е било дейности свързани с футбола, дори от посещение на футболните стадиони за цял живот. Тези присъди обаче влизат в сила след войната. През двете войни първенството е спряно. Футбол се играе, за да поддържа духа на публиката. Ливърпул продължава да радва и вдъхновява своите фенове.
Трудни години
След Втората Световна война отборът обаче не играе добре. През 1950 г. Ливърпул достига финал за FA CUP, но губи от силния отбор на Арсенал с 2:0. През 1952 г. мениджърът Джордж Кей напуска поради здравословни проблеми, след като е бил начело на клуба цели 15г Негов наследник става Дон Уелш. През сезон 1953/54г. Ливърпул за последен път в своята история завършва на последна позиция и изпада във Втора дивизия. Това е най-мрачния период за отбора, тъй като минават цели 8 години, преди той да се завърне в елита . През 1955 г. Ливърпул "постига" най-ниското класиране в историята си 11 място във Втора дивизия. Скоро след това Дон Уелш става първия уволнен мениджър на отбора. Въпреки неуспехите, феновете продължават да подкрепят отбора, и да се наслаждават на играта на невероятни таланти, като Били Лидъл и Рони Моран. Наследник на Уелш е неговият помощник-треньор Фил Тейлър. Под негово ръководство отборът на няколко пъти е на крачка от промоцията, но уви! Поради растящото недоволство, на 12 ноември 1959 г., Тейлър напуска, за да даде път на легендата , която ще преобрази отбора.
Ерата "Бил Шенкли"
Мъжът, възкресил Ливърпул е роден през 1913г в Гленбук. Неговото име е Бил Шенкли. Наследявайки руините на Ливърпул, той заявява: "Ливърпул е футболен гигант, който е заспал от доста време". През следващите 14 години начело на клуба той не само събужда този гигант, но и променя целия живот на град Ливърпул. Шанск, както бил по-известен, е назначен за мениджър на 1 декември 1959 г. Ливърпул започва да тренира и играе по начин, по който никой преди това в клуба не е виждал.
Шанкс позволява на борда на директорите да определи състава за първия му мач като треньор. Мачът се провежда на 19 Декември 1959 година, а противник е Кардиф Сити. Ливърпул е унижен с 4:0 у дома. Следващият мач, вече изцяло под негово ръководство срещу Чарлтън е спечелен с 3:0. През следващите 12 месеца 24 от играчите, които Шенкли е заварил при идването си в клуба са продадени! Неизменни са и тактическите промени в играта на отбора. Шенкли е жесток противник на практиката да се превръщат футболистите в маратонски бегачи.
През годните той налага стил на игра, който прави Ливърпул известен в цялата страна и дори в цяла Европа. Тактиката е лесна - просто подай на човек с червена фланелка. Тактиката на Шенкли с подаване на точни пасове между съотборниците си остава до ден днешен запазена марка на тима.
Първата изява на Шенкли на трансферния пазар е младия халф-бек Гордън Майлн от Престън за сумата от 12 000 паунда. Той също така гласувал доверие на Йън Калахан от младежката формация на Ливърпул и го поставя да играе в мъжкия отбор. В последствие Калахан става играчът, играл най-дълго за тима от Мърсисайд.
В продължение на 18 години престой в тима той доказва, че е неделима част от успехите му. Йън Калахан, Гордън Майлн, Рон Йейтс и Ян Сейнт Джон заедно с Роджър Хънт оформят ядрото на отбора, който през 1961/62 година печели титлата във Втора Дивизия. Момчетата отново са в голямата игра и оттогава насам никога не са изпадали отново. По-късно съставът е значително подсилен с включването на Томи Лоурънс, Томи Смит и Уили Стивънсън. След още един сезон Хънт оглавява голмайсторската листа на "червените", този път с 31 гола. Томи Лоурънс се превръща в един от най-добрите вратари в историята на Ливърпул след като "окупира" фланелката с номер1 за цели 8 сезона! Томи Смит командва защитата пред себе си в повече от 600 мача за "червените" през 15-години от престоя си в Ливърпул.
През 1964/65 момчетата на Шенкли завършват на 7-мо място. Последен шанс за спасяване на сезона се оказва финалът за FA CUP, срещу силния отбор на Лийдс. Това е единствената купа, която липсва в клубната витрина. Пет минути след започване на мача Гери Бирн чупи ключица след сблъсък с противников играч.Тъй като отборът няма право на смени, Бирн решава да продължи да играе. В редовното време резултатът е 0:0. През продълженията Бирн подава на Хънт, който открива резултата. Лийдс изравнява скоро преди Ян Сейнт Джон да вкара с глава победния гол и да осигури Купата на "червените". Рон Йейтс става първият капитан на Ливърпул, който вдига победоносно FA Cup над главата си. Тимът е посрещнат по невероятен начин у дома от близо 500,000 души.
You'll Never Walk Alone
През 60-те години Kop утвърждава You'll Never Walk Alone за официален химн на клуба след като любимците на града Gerry и the Pacemakers изкачват песента на върха на класациите. Следващият успех на тима идва през сезон 1965/1966. Ливърпул печели шампионата на Лигата в Челси. "Червените" участват в турнира за купата на носители на национални купи. Отборът достига до финал и е на крачка от уникален дубъл, но Борусия Дортмунд печели трофея с 2:1 след продължения. Привържениците на отбора чакат цели 7 години следващия трофей. Въпреки това през този период в отбора играят невероятни играчи като Емлин Хюз.
Оттеглянето на Шенкли
В последните седмици на сезон 1970/71 г. е направен трансферен удар - привлечен е Кевин Кийгън за сумата от 35,000 паунда. Във финала за FA Cup спечелен с 2:1 от Арсенал, Кийгън не взема участие. Въпреки че след загубения мач,сърцето му се къса от мъка, Кийгън намира сили да вдъхне сили в бъдещите си съотборници и да ги успокои. По-късно Кийгън се превръща в един от най-ценните играчи на Ливърпул, създавайки чудесно взаимодействие в нападение с Джон Тошак. Дуото изиграва важна роля в спечелването на първенството и купата на УЕФА през сезон 1972/73 година и на FA Cup през 1974 година.
На 12 Юли 1974г, Шенкли свиква пресконференция, за да обяви пред медиите най-новото попълнение на клуба- Рей Кенеди от Арсенал. Истинската новина обаче е друга - оттеглянето на Шенкли от треньорския пост в тима. Шенкли е известен с шегите си, но този път всичко е наистина. Той решава да се оттегли от върха на славата си след спечелването на Купата на Асоциацията. За 14 години начело на тима той печели 1 титла на Втора Дивизия, 3 шампионатни титли, 2 купи на Асоциацията и 1 Купа на УЕФА.
"Шанкс" ще бъде запомнен като човекът, който възкресява Ливърпул и въвежда стил на подаване, с който отборът е така прочут. Без съмнение, той е човекът, който направи хората щастливи.
Боп Пейсли
Боб Пейсли е дясната ръка на Шенкли и съвсем естествено бива препоръчан за треньор на Ливърпул от самият Бил. Първият сезон на Боб Пейсли е истинско бедствие за тима(според стандартите, които си е изградил)- отборът завършва на 2-ро място в първенството и отпада рано от борбата за Купата на Лигата, Купата на Асоциацията и Купата на носители на националните купи.
Първото ново попълнение е Фил Нийл, купен за 60,000 паунда от Нортхемптън Таун. Фил оформя страхотна защитна линия с Томи Смит. След него идва и Тери Маккдермънт. Към отбора се присъединява и голмайсторът на Арсенал-Рей Кенеди. Неговото приспособяване на Анфийлд обаче е трудно и той бива оставен сред резервите. За времето, преди Пейсли да го "преквалифицира" в средата на терена. По-късно това ще се окаже един от най-успешните ходове на Пейсли през цялото му царуване в Ливърпул. Кенеди започва сякаш нов живот поставен на новата си позиция като халф. След неуспешния си първи сезон Пейсли включва в първия отбор местните момчета Дейвид Феърклоу и Джими Кейс. Феърклоу печели прякора "златната резерва" от обожаващия го КОР.
През сезон 1975/76, Ливърпул прави за втори път в историята си дубъл, спечелвайки Първенството на Лигата и Купата на УЕФА. През 1976/77 на Анфийлд пристига нападателя Дейвид Джонсън от Ипсуич - истинска изненада за мнозина, предвид броя нападатели в отбора. С помощта на Кийгън, Ливърпул печели първенството на Лигата и Европейската Купа срещу Борусия Мьонхенгладбах. Малко след това Кийгън преминава в немския Хамбургер за сумата от 500, 000 паунда. Това отчуждава много фенове на Ливърпул, които виждат преместването му като предателство към клуба. Пейсли обаче вече е намерил замесника му. Кени Дъглиш се присъединява към клуба за рекордната сума от 440,000 паунда. Много преди да подпише с Ливърпул той вече е завършен голмайстор, носейки прочутата зелено-бяла фланелка на Селтик. Играчи като Алан Хансен и Греъм Сунес също подписват с отбора по онова време. Тези трима шотландци стават неизменна и главна част от непобедимия тим на Пейсли.И именно те са в състава на отбора, който играе финал на Купата на Европейските Шампиони през 1978.
Ливърпул става първият английски тим, който печели този така престижен трофей в два последователни сезона, побеждавайки Брюж с 1:0. След спечелването на Купата на Европейските Шампиони, клубът печели 2 последователни Шампионски титли в Англия през 1979 и 1980 година. Иън Ръш е закупен от Честър, но в първите си 9 мача за клуба не успява да се разпише. По-късно Пейсли му дава този така прочут съвет: "Ти си нападател - бъди по-голям егоист". Това изглежда са магически думи, защото след тях Ръш се превръща в легендарния голмайстор от Анфийлд.
Към края на 70-те години Ливърпул става и първият английски отбор, с рекламен надпис на фанелките. 1981/82 е успешен сезон и Ливърпул за първи път печели Купата на Лигата, побеждавайки Уест Хям в преиграването на финала.
"Червените" продължават да печелят трофея в 4 последователни години- през 1981,82,83 и 84 година , а през 1995 година поставят рекорд в Англия по брой на спечелени Купи на Лигата. Срещу пасивния тим на Реал Мадрид отборът, в чийто състав е Рей Клеменс, Дъглиш, Хансен, Сунес и Сами Лии удържа преднината си от един гол, за да спечели трета си Купа на Европейските Шампиони. През 1981/82 Дъглиш и Ръш са част от отборът, който печели 13-тата си титла на Англия и Купата на Лигата.
Пейсли обявява, че сезонът 1982/83 година ще е последният му начело на тима. С помоща на Дъглиш и новите попълнения Брус Гробелар и Крейг Джонсън последният сезон на Пейсли е знаменателен. Възвръщайки си титлата на Англия, клубът печели и историческата трета Купа на Лигата поред.
По време на връчването на трофея, Сунес- капитанът, спонтанно извиква Пейсли да се качи по легендарните стълби на Уембли, за да получи купата.
Той става първият мениджър, който получава Купата преди самия отбор. Това е може би най-голямата чест, която може да се окаже на един мениджър. И честно казано, Пейсли заслужава това повече от всеки друг. След като през първия си сезон в Ливърпул Пейсли не печели нито един трофей, в следващите 8 начело помага на отбора да спечели 6 титли на Англия, 3 Купи на Лигата, 3 Купи на Европейските Шампиони, 1 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 5 пъти Чарити Шийлд. В пет от тези сезони, той печели по 2 важни купи, а в останалите три - по една.Това е все още прецедент във футболната история на Англия. Избиран е шест пъти за Мениджър на Годината в Англия. За неговите качества говори и факта, че той е открил и довел на Анфийлд много таланти като Ръш, Дъглиш, Уилън,Сунес, които по-късно се превръщат в легенди.
Трагедията "Хейзъл"
Наследник на Пейсли става дългогодишния член на клуба - Джо Фегън. В първия си сезон начело той постига това, което никой английски мениджър не е правил дотогава- спечелването на Купата на Лигата, Купата на Европейските Шампиони и шампионатът на Англия. Това бива трета поредна титла. През следващата година Евертън става шампион, а Ливърпул завършва на второ място. Фегън решава да напусне отбора след финала за Европейските шампиони с Ювентус в края на годината. Спечелването на този трофей би бил идеалният подарък за сбогуване с клуба, но точно тогава се случва трагедия. 39 души умират, когато стена се срутва след бунтуването на някои от феновете на Ливърпул. Ювентус печели мача с 1:0 с гол на френската легенда Мишел Платини и отнася титлата в Италия, а Ливърпул занася в Англия забраната за участие на английските отбори във всички европейски турнири в срок от пет години. Това прекършва шансовете на Ливърпул за по- нататъшна европейска слава. Кени Дъглиш наследява Джо Фегън. Страхотен играч, но много хора се съмняват в качествата му на добър мениджър.
Той опровергава скептиците по безкомпромисен начин - Титла на Англия и Купа на Английската Футболна Асоциация - дубъл в първия му сезон като играещ мениджър. По време на царуването на Дъглиш всички биват опарени от новината, че Йън Ръш е решил да подпише с Ювентус след края на сезон 1986/87. На мястото на Ръш и Джон Олдридж на Анфийлд пристигна младо момче от агитката на Ливърпул - Барнс. Той бива привлечен в клуба през сезон 1987/88 година, присъединявайки се към Стив Никол, Брус Гробелаар и Питър Биърдсли. С тези невероятни таланти Ливърпул започва уверено сезон 1987/88 с победа над Арсенал на Хайбъри с 2:1. През паузата на сезона бива привлечен надеждният халф на Оксфорд- Рей Хаутън. Не е изненада фактът, че Ливърпул печели титлата през същата тази година. В предстоящият финал за купата на Футболната Асоциация, Ливърпул е фаворит, но за съжаление Уимбълдън изиграва мача на живота си и печели трофея. Мачът завършва 1:0 и остава в историята с първия пропуск на дузпа в историята на турнира, дело на Олдридж. Въпреки завръщането на Иън Ръш в клуба, сезонът 1988/89 е тъжен за Ливърпул. По време на полуфиналния мач за FA Cup срещу Нотингам Форест на стадион Хилzбъро отново се случва трагедия. На 15 Април, в 15.06h една от трибуните бива претъпкана и не издържа натоварването. В хаосът, много фенове са изпотъпкани, а 96 привърженика намират смъртта си на стадиона. За втори път в разтояние на пет години клубът е въвлечен в голяма трагедия. Три години по-късно в чест и памет на загиналите, на емблемата на Ливърпул се появява вечният огън и се издига мемориал, в непосредствна близост до Bill Shankly Gates. В преиграването на Олд Трафорд Ливърпул печели с 3:1. Ливърпул получава своя шанс да почете загиналите си привърженици на Хилсбъро във финала на FA Cup. Уембли бива препълнен с фенове на "червените".
Това е един от редките случаи, в които феновете на Ливърпул и Евертън образуват едно цяло - "You'll Never Walk Alone" е изпята преди минутата мълчание. Евертън и Ливърпул изиграват един от най-запомнящите се мачове в историята на турнира. Той ще се помни с двата гола на влезлия като резерва Иън Ръш, оказали се победни за крайното 3:2. След спечелването на Купата, Ливърпул играе с Арсенал, за да си осигури дубъла, но шансът изневерява на "мърсисайдци". На Арсенал им трябва победа с 2 гола разлика, за да спечелят титлата. Ливърпул губи с 1:0 и по всичко изглежда, че е сигурен за спечелване на титлата, когато Майкъл Томас- бъдещ играч на "мърсисайдци", отбелязва убийствен гол в даденото от съдията продължение, с което предотвратява дубъла на Ливърпул. След пет години начело на клуба, Дъглиш спечелва 3 титли на Англия, 3 купи на Асоциацията и 3 пъти бива избиран за мениджър на годината - през 1986, 1988 и 1990г. Той напуска тима след запомнящ се мач- преиграване за FA Cup срещу Евертън на Гуудисън Парк, завършил 4:4. Тогава за пръв път се случва Ливърпул да не успее да спечели мач, в който повежда 4 пъти. Дъглиш посочва "стрес" като причина за напускането си през Февруари 1991г.
След оттеглянето на Крал Кени, в клуба настъпват смутни времена. Сунес поема поста от временно назначения на поста- Рони Морган през април 1991г. Той бива големият фаворит за поста заради успехите си като мениджър на Глазгоу Рейнджърс. Той прави коренни промени в организацията на тима - купува много скъпи попълнения като Дийн Саундърс, Марк Райт и Найджъл Клъф. Дийн Саундърс така и не се приспособява към отбора и бива продаден на Астън Вила. Съставът страда от непрекъснати контузии. Новият стил на игра, който е наложен от Сунес, подтиква играчите към по- твърди действия. Многобройните червени картони са също част от проблемите на Ливърпул през този период. Никога в историята си клубът не е имал толкова дисциплинарни проблеми както тогава. Червените винаги са били прочути с джентълменската си игра. След 33 месеца начело на отбора, бордът решава да освободи Сунес от заемания пост. Въпреки че привържениците не го помнят като добър мениджър, Сунес остава като една от великите личности, предвождали Ливърпул. Рой Евънс е още един от хората с дълга служба към клуба. За никого не е изненада, че именно той заема поста на Сунес. В първия му сезон като мениджър тимът завършва осми в краиното класиране. Но през първия му цял сезон като мениджър, Ливърпул печели Купата на Лигата на Уембли. Евънс попълва състава като взима таланти от младежката формация - МакМанаман и Фаулър. Закупува Джейми Реднап и Роб Джоунс, които бързо се развиват и достигат до националния тим на Англия. Ливърпул завършва четвърти през този сезон. През 1995г, тимът поставя нов рекорд за трансфер в Англия като купъва Стан Колимор от Нотингам Форест за 8,5 милиона лири.
Четири последователни победи у дома подобряват настроението на Анфийлд за пръв път от няколко години насам, но слабата игра в гостуванията отново коства титлата. Въпреки това Ливърпул достигна до финал за FA Cuр, където шансът отново не е на тяхна страна - Кантона донася титлата на Манчестър Юнайтед с гол в последните 10 минути на мача. Въпреки големите покупки на играчи като Пол Инс, Леонардсен и Ридле през 1997/98г, клубът отново не блести особено. Като най-голям проблем пред тима се очертава защитата, която допуска елементарни голове във важни мачове. Ливърпул завършва трети след Манчестър Юнайтед и Арсенал и отпада рано от Турнира за купата на УЕФА.
Mоже би единственото радващото нещо през сезона е изгряването на звездата на Майкъл Оуен, който изумява не само публиката на Анфийлд, но и целия свят на Световното първенство във Франция през 1998г. Сезонът 1998/99г. започва с назначаването на французина Жерар Улие като втори мениджър на отбора. Привличането на нападателя Шон Дънди и норвежците Хегем и Стив Стаунтън донася нови надежди за сериозна атака на титлата. За съжаляние, взаимодействието между двамата мениджъри не бива на нивото, очаквано от запалянковците.
Със сълзи на очите, Евънс подава оставката си като мениджър след 35-годишна връзка с отбора. Тогава изгрява звездата на Жерар Улие. Той постепенно налага защитния стил на игра и прави няколко кадрови промени. Първият удар върху феновете бива продажбата на обичания от всички Пол Инс. Следващата неприятна новина е отказът на МакМанаман да поднови договора си с клуба и напускането му. Тогава обаче, идва и върхът в кариерата на Улие - за по-малко от година той донася на отбора невероятните 5 трофея - Купата на Лигата, Купата на футболната асоциация, Купата на УЕФА, Европейската суперкупа и Черитишийлд
Рафаел Бенитес
През 2004г, за мениджър на Ливърпул е назначен испанецът Рафаел Бенитес. Още в първия си сезон с Ливърпул, той става Европейски шампион. На 25 май 2005 година на Финала в Истанбул "мърсисайдци" побеждават отбора на Милан в най- драматичния финал в историята на турнира. След като на полувремето италианците водят с 3:0, Ливърпул успява да изравни, вкарвайки три гола за 7 минути в началото на второто полувреме. При дузпите герой за Ливърпул става полякът Йежи Дудек, който спасява последната дузпа на Шевченко и прави Ливърпул Европейски шампион за 5 път в клубната му история.
Следващият сезон е не по- малко успешен за Рафаел Бенитес. Той успява да изведе тима до финала за Купата на Футболната асоциация в Кардиф, където среща тима на Уест Хем Юнайтед. Това е поредният уникален мач за "червените" и капитана Стивън Джерард. Отборът на Уест Хем успява да поведе в резултата с 0:2, но това не стряска възпитаниците на Рафа Бенитес. "Червените" успяват да намалят резултата до 2:1, чрез французина Джибрил Сисе, който отбелязва чудесен гол. При такъв резултат завършва и първото полувреме на "Милениъм Стейдиъм" в Кардиф. Веднага след почивката "мърсисайдци" изравняват с гол на вездесъщия и в този мач капитан на тима Стивън Джерард. Само десет минути по- късно обаче лондончани връщат преднината си от един гол. В 91-ата минута на двубоя резултата продължава да е в полза на Юнаитед- 2:3. Тогава идва и звездният миг на Джерард. С невероятен гол в продължението на двубоя той прави драмата пълна- 3:3.
При дузпите Ливърпул печели 3:1. Герой при тях се превръща стражът на тима Пепе Рейна, който спасява три от наказателните удари. По този начин "червените" прибавят още един значим трофей във витрината на "Анфийлд роуд".
_________________
Човешкото същество е част от Вселената, част ограничена във времето и пространството.Той преживява себе си,своите мисли и чувства като нещо отделено от останалото,един вид оптична илюзия на съзнанието му.Тази илюзия е като затвор за нас,ограничавайки ни до нашите собствени желания и до привързаност само на хората най-близки до нас.Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор като разширим нашият кръг на съчувствие за да прегърнем природата в цялостната и красота.
А. Айнщайн
|
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
.gif)
))))
