Бергон интернет и телевизия

pic - както споменах вече по-горе.
hub (хъб, концентратор)
Мрежово устройство, използвано за изграждане на LAN (локална мрежа) с разпространените в момента 10,100 или 1000 мегабитови UTP връзки. Всяка връзка се закача на отделен порт на хъба, от единият край, другият край е свързан с мрежови интерфейс (мрежовата карта на компютър или мрежовият интерфейс на друго устройство-рутер или друг хъб, ако е необходимо разширение). Като функция е прост повторител – всеки пакет, влязъл през един от портовете, се разпространява на всички портове на хъба, независимо на кой от портовете е закачен получателя.

Хъб - по-подробно разяснение

Това, до колко е полезен един хъб зависи от няколко фактора:
• броя на портовете, които поддържа
• bandwith рейтинга
• производителя и репутацията му, когато става въпрос за качество
За много домашни мрежи, хъб, поддържащ четири порта е достатъчен, за да се направи LAN. Хъб с 8 порта може да струва два пъти повече, но пък може да се окаже инвестиция за в бъдеще, която си заслужава. Хъбовете с 4 порта са добър компромис между цената и развитието за в бъдеще. Най-евтините 4-портови хъбове поддържат 10 Mbps Ethernet. Тази стойност ще осигури поддръжката на традиционен dial-up, cable modem или DSL Internet услуга. Т.н. 10/100 хъбове поддържат, както 10 Mbps(което е стойността на традиционния Ethernet)така и 100 Mbps (бърз Ethernet) връзки,а в днешно време има и 1000 Mbps. Тези по-добри хъбове могат да се окажат много полезни в някои ситуации. Например, online геймърите могат да се насладят на т.н. “LAN партита” и значително повишаване на скоростта при домашна игра в мрежа при 100 или 1000 Mbps. Трябва да се отбележи, че при мрежа, действаща с такава скорост и хъба и мрежовата карта(network interface card или NIC) на компютъра трябва да поддържат режими при 10/100 Mbps или 1000 Mbps. Като функция е прост повторител – всеки пакет, влязъл през един от портовете, се разпространява на всички портове на хъба, независимо на кой от портовете е закачен получателя.
При инсталацията на хъб много хора не взимат под внимание и шума, който един хъб може да издава. Други видове хъбове съдържат вентилатори, които се използват, за да пазят устройството хладно и звука от тези вентилатори варира от едва доуловим до доста дразнещ в зависимост от качеството на продукта. Ситуацията се е подобрила през последните години. В днешно време, производителите са премахнали нуждата от вентилатори на хъбовете, които произвеждат и повечето модели са доста тихи.
Хъбовете са удобен и разумен във финансово отношение начин да се направи домашна или малка бизнес мрежа. Някои производители произвеждат хъбове с различни портови настройки, но дори и най-основните хъбове могат да осигурят задоволителен шеринг на файлове и Интернет шеринг за малка LAN мрежа. За дейности, изискващи по-висока скорост като играта в мрежа и по-чест шеринг на големи файлове е за препоръчване използването на по-скъпите хъбове, тези от модела 10/100/1000. Високоскоростните услуги, като VDSL ще изискват почти изцяло бърз Ethernet. Хъбовете представляват начин да се осъществят повечето от Интернет дейностите в локална мрежа. Алтернативата на хъбовете, суичовете и рутърите основно предлагат повече опции, по-висока скорост и по-висока цена, разбира се.

pic- айде да не се повтарям ...

router (маршрутизатор)
Устройство за управление и маршрутизиране на определени (т.нар routed/рутируеми) протоколи. Темата е дълга, ще се спрем само на това, че чрез него се обезпечава връзката на една локална мрежа към частна или обществена глобална мрежа (WAN). Тимичен пример на публичен WAN е Internet. Бива изграден или със специално изработен за целта хардуер, или като софтуерен рутер, базиран на някоя операционна система (типични за българия са Linux, други unix-и, Windows, и, не се смейте, MSDOS и OS/2)


Рутер - по-подробен анализ

Рутърите(routers) са физически устройства, които свързват множество жични или безжични мрежи в едно. Технически, жичния или безжичния рутър е Layer 3(Слой 3) вход, което означава, че жичния/безжичния рутър свързва мрежите и действа в мрежовия слой на OSI модела.
Домашните мрежи, често жичен или безжичен рутър за Internet Protocol(Интернет протокол - IP), защото IP е най-често срещания OSI мрежови слоев протокол. IP рутър като DSL или broadband рутър за кабелен модем свързва домашната мрежа(LAN) с глобалната мрежа(wide-area network - WAN) на Интернет.
Чрез поддържане на информацията, свързана с конфигурацията в устройство, наречено routing table или рутиращо табло, жичните и безжичните рутъри също така имат способността да филтрират трафика(входящия или изходящия), базирани на IP адресите на системите, които изпращат и системите, които получават. Някои рутъри позволяват на домашния мрежови потребител да ъпдейтва рутиращото табло от интерфейса на уеб браузъра. Broadband рутърите комбинират функциите на рутърите с тези на мрежовите суичове и firewall-овете в едно-единствено устройство.
Broadband рутърите вървят със специфичен софтуер чрез който могат да бъдат настроени както IP така и действието на Firewall-а му.
Рутерът може да представлява и обикновен компютър с изнсталиран и добре конфигуриран софтуер.

pic - едва ли е необходима
Клавиатура (Keyboard)
През 1872, Ремингтън изобретява първата механична машина за писане, патентована от К.Латам Шулс. Qwerty подредбата е измислена, за да забави набирането, така че да не се получават нежелани повреди на клавиатурата. 130 години след измислянето на тази подредба пазара на клавиатури е задръстен от модели, направени за нея. В стандартната/qwerty клавиатура, най-често използваните букви на английски са: E, T, A, S, O, R, N, I. Колко от тези букви са в подходящи позиции за пръстите(в средната част на клавиатурата)? Николко. Къде е A? В неудобния ляв ъгъл на клавиатурата, мястото където трябва да заема малкия пръст. Къде са рядко използваните букви J и К? На твърде удобно място. Нищо чудно, че писането става толкова бавно. Много неща се изобретяват от 1800 насам: появява се електричество, радио, самолети, компютри... но qwerty системата устоява на времето. През 90-те години на ХХ век, поне две клавиатури бяха патентовани с цел да намалят усилията на пръстите и да спомогнат за по-лесното отказване от qwerty стандарта. Една от тях е XPeRT, която е създадена, за да се постига скорост и за лесно преминаване от qwerty към нейния стандарт. Едно от нейните предимства е, че дори и начинаещи потребители могат да постигнат респектираща скорост на набиране чрез нея. Тази клавиатура сменя местата само на два често използвани клавиша – A и N и добавя втори клавиш E(това е най-използваната буква – използва се в 13 от случаите).

революция в клавиатурите
това е нов тип клавиатура модел 2006 год - руски патент - интереснот при не я е, че всеки клавиш е с лсд дисплей на който се изписва точния символ е стартираното приложение
примерно превкл на БГ и се появяват букви на БГ
стартирате игра и ви се изписват кой бутон за какво сложи, а тези които не се използват там просто несветват.
оставям на вас да видите останалото
http://www.artlebedev.ru/portfolio/optimus/

за знаещите какво е мишка - има интересни данни тук, не я подминавайте тази статия
Мишка (Mouse)

Мишката е ръчно точково устройство за компютри, представляващо малък предмет с няколко бутона на него, оформено така, че да се стои под дланта на едната ръка. Движението, направено с мишката се отразява на монитора чрез курсора й.
Мишката е изобретена от Дъглас Енгелбарт от Станфордския Институт през 1963 след продължителни тестове на начина й на използване. Първата мишка е обемиста и включва две колелца перпендикулярни едно на друго: ротацията на някое от тях се показва на екрана чрез движение по съответната ос на монитора(х и у). Дъглас Енгелбарт получава патент US3541541 на 17.11.1970 г. за своя “Х-У позиционен индикатор за система с монитор”.
По-късна вариация на мишката, измислена в ранните 70-е години на предишния век е измислена от Бил Инглиш в Xerox Parc, като външните колелца са заместени от топче, което може да се върти във всички посоки. Движението на топчето, се засичало от перпендикулярни на него колелца. Този вариант на мишката наподобява на обърнат трекбол и е доминиращата форма, използвана при персоналните компютри през 80-те и 90-те години на 20-ти век.
В отделна линия на еволюция, оптичната мишка засича движението чрез оптичен сензор на долната си страна, заедно с който е вграден и светлинно-изпускащ диод, който да осветява повърхността. Ранната оптична мишка като тази, изобретена от Стийв Кирш от Mouse System Corporation, могла да бъде използвана само на специална метална повърхност(пад), на който са били отбелязани черни линии. След като компютърната енергия става евтина, става възможно и да се сложат специални чипове за “image processing” в самата мишка. За разлика от механизмите за “улавяне” на движенията на мишката, нейните бутони са се променили малко, варирайки главно в своята форма и брой. Първата мишка на Енгелбарт има само един бутон; те скоро бяха скоро увеличени на три. Комерсиалната мишка обикновено има между един и три бутона, въпреки че през късните 90 години на миналия век някои мишки имаха цели 5 бутона и дори повече. Главната иновация при бутоните на мишката е скролът: малко колелце, което може да се върти нагоре и надолу, за да осигури незабавен скрол в съответната страница(тази новост беше необходима, поради нарастващото използване на Интернет).

pic - като оправят фтп-то
Трекбол (Trackball)

Също като своя адаш, гризачът мишка, компютърната мишка има нужда от място, в което да се “скита”. Истинската мишка не може да стои на едно място, защото движението е в нейната природа – по същия начин работи и компютърната.
Проблем възниква, когато някой човек няма място на бюрото си за движението на мишката или се изморява от движението във всички посоки с дясната си ръка. Тогава на помощ идва главната алтернатива на компютърната мишка, трекбола или trackball, които елиминира тези проблеми. Изглеждайки като мишка, обърната наобратно трекбола е това, като което звучи името му – често голямо топче, което при завъртане кара курсора на екрана да проследява неговите движения. Трекболът се върти на място и изисква много малко място на бюрото, за разлика от мишката, около 2-3 квадратни инча.
Както при мишките, трекбола също изисква бутони, с които да се индикирате, че курсора сочи точно това, което искате. Повечето трекболи имат два или три бутона, които изпълняват същите функции като тези на мишката. Не съществува стандарт за местоположението на бутоните върху трекболите, защото още не е постигнат консенсус как точно да се управлява трекбола. Някои са проектирани, така че да въртите топчето с четири пръста. Други са направени така че палеца да извършва тази дейност. Кое е по-добре зависи от това на коя фирма ще се доверите и какъв е вашия стил на работа с трекбол. Поради това, че трекболите, както и мишките събират прах, набират популярност оптичните трекболи. Повечето от тях работят като добрите стари оптични мишки, с тази разлика, че метода, използван за разпознаване е част от самото топче. Трекболите понякога са асиметрични. Това само по себе си може да е добре. Асиметричен трекбол може да се “слее” с ръката по-добре. Произвеждат се подобни трекболи за лява и дясна ръка.
Някъде, погребана в спецификациите на трекбола е и резолюцията, както и номера на графи за инч(counts per inch - CPI) на движението или DPI(както и при мишката). Резолюцията на трекбола показва колко може да се върти топчето, за да се задвижва курсора на екрана – по-високите резолюции изискват повече завъртане на топчето, за да се задвижи и курсора.
За разлика от повечето периферни устройства, никой от тях не е обективно погледнато по-добър от останалите.

pic - ми пак така, като при останалите постове
Трекпоинт (Trackpoint)

Трекпойнтът(trackpoint) е изобретен от IBM, които са направили името запазена марка и са патентовали технологията. Трекпойнт системата е развита от Тед Селкър и Джозеф Ратлидж от Томас Д. Уотсън центъра за изследвания на IBM и за пръв път е използвана в ноутбуци на IBM. По принцип, насочващия стик е миниатурен джойстик, който е закрепен между G и H клавишите на обикновената клавиатура. Насочващия стик е издаден само два милиметра над нормалната повърхност за писане. Неговата позиция позволява да се действа с показалеца, докато осталаните от пръстите остават на местата си в редицата от клавиши. Понеже при нормалната десетопръстна система пръстите не би трябвало да пресичат G/H границата, трекпойнтът не се намесва в нормалното писане. Селекционната функция, отговаряща на функцията при бутоните на мишката е възложена на бутони, разположени в долната част на клавиатурата, близо до клавиша за интервал(Space).
Nub, горната част на стика, може да се маха. Тя е механично свързана с чифт солидни сензори за натиск, монтирани под прав ъгъл. Когато се натисне едната страна на трекбола, той усеща натиска, който потребителя прилага въпреки, че nub-а не мърда. Трекбол електрониката и софтуера превръщат информацията по натиска в знак за познато движение. Колкото по-силно се натиска, толкова по-голям е сигнала, който произвеждат сензорите за натиск и толкова по-бързо те казват на компютъра да задвижи курсора. Чифтът сензори предоставят две оси на контрол, отговарящи на движението на мишката по нейните оси X и Y.
Трекпойнт системата има известни предимства заедно със своето удобно разположение за хората работещи с десетопръстната система на писане. Нейният недостатък е, че много хора намират начина на използване за неестествен и имат нужда от известно време и опит, за да се приспособят към нея.

Охлаждане за Видео карти
Swiftech са представили новото си охлаждане за видео карти - MCW60, комплект водно блокче + медни радиаторчета за памети, предназначено за high-end видео карти. MCW60 допълва продуктовата линия на не безизвестния производител, използвайки дизайна на доста успешните им водни блокчета Apogee и MCW30, но по-важното е, че е напълно съвместимо с CPU & chipset блоковете на Swiftech и така може да сглобите едно от най-силните водни охлаждания, налични на пазара.
Ето и снимка:

Двуядрен процесор от VIA

"VIA VT-310DP – това е новата miniITX платформа на VIA. Дънната платка е с размери 17х17 см и е основана на чипсета VIA CN400 с поддръжка на DDR400 и на южния мост VT8237R с поддръжла на SATA и RAID 0. Също така има звуков контролер Vinyl Audio 6.1 и 100 Mbit мрежов контролер. Скромни характеристики, но имайки предвид че е предназначена за barebone системи и компютри с ниско енергопотребление, това може да се пренебрегне. Най-интересното е процесора, който се използва - двуядрен 1GHz процесор VIA EDEN-N.

Енергопотреблението на новия процесор е едва 14 W. Друго, с което може да се похвали процесора, е хардуерната поддръжка на криптографски алгоритми VIA Padlock Security. Наличието на две независими ядра се потвърждава и от CPU-Z:

Разбира се, по производителност въобще не може да се мери с процесорите на Intel и AMD (тук има сравнение с Core Duo например), но и по енергопотребление не може да бъде настигнат"

DDRdrive X1 - твърд диск с PCI-Express интерфейс

"На пазара се появи още една разновидност на все по-популярните SSD (Solid State Disk) дискове. Това е DDRdrive X1, който се очаква на пазара през първото тримесечие на годината. За разлика от i-RAM, който е стс SATA интерфейс, и HyperDrive III с UltraATA/100 интерфейс, DDRdrive X1 използва PCI Express – според компанията, така устройството получава по-голяма пропусквателна способност.

В тези устройства, за разлика от класическите SSD-дискове, не се използва скъпата, енергонезависима флаш памет. Вместо нея се използва обикновена RAM памет, като й се осигурява непрекъснато захранване. В случая на DDRdrive X1, това е просто изход за включване на външно захранване. Според компанията-производителн, вграждането на източник на ток само увеличава стойността, а така или иначе не е пълно решение на проблема.

DDRdrive X1 има 4 слота за DDR памет, която може да е с общ обем до 8 GB. Цената й все още не се споменава, единствено се уточнява, че ще се конкурира с i-RAM.

Wolfenstein

Луд фен ли си на Wolfenstein? Ако отговора е да, то определено сега ченето ти е отворено до край, гледайки тази кутия, която си е същински шедьовър в кейс модинга. По ръчно изработената и боядисана кутия ще намериш сензори, антени и най-обемното-слушалка разположена от дясната страна на кутията. На пръв поглед човек може да го обърка със старо военно радио. Освен, обаче невероятният дизайн, вътре е приложен и хардуер. Не е много мощен, но определено е над средното ниво за машина - ASUS VIA KT400 дъно, AMD Athlon 2200+ процесор, ATI Radeon 9600 графичен ускорител, 60GB твърд диск и DVD R/W оптично устройство."

якоооо искам токава

UPS (непрекъсваем източник на ток)

Може би досега не сте се замисляли по този въпрос, но ползата от подобно устройство е голяма, с негова помощ можете да си спестите много допълнителни усилия и излишни нерви.


UPS е съкратено от Uninterruptible Power Supply (непрекъсваем източник на ток). Основната цел на този вид устройства е да ви дадат достатъчно време да изключите системата си записвайки всички документи по които работите в случай на прекъсване в електроснабдяването. Освен че ви спестяват загубата на важна информация тези устройства защитават компютъра и периферните устройства от токови удари и колебания на напрежението в ел. мрежата. В основата на всеки един UPS стои акумулаторна батерия която осигурява поне около 5 минути безпроблемна работа на компютъра което трябва да е достатъчно да запишете всички документи по които работите и да изключите компютъра. Когато захранването по електрическата бъде възстановено батерията започва да се зарежда за да бъде готова за следващия проблем.

Да но...

Ако преди време сте виждали обикновено UPS устройство предназначено за домашни потребители сигурно сте останали с лошо впечатление от големия размер и не особено привлекателния външен вид.
Всъщност днес тези притеснения не трябВа да Ви тревожат повече защото UPS устройствата ориентирани към SOHO потребители (за домашна употреба и малки офиси) освен че са доста компактни и имат приятен външен вид се продават и на много приемливи цени. Евтините модели започват от около 50$ като в зависимост от мощността и функционалния обхват цените се покачват. В общия случаи един от по-слабите модели UPS е напълно достатъчен да захрани обикновен
компютър и монитор за няколко минути. Ако разполагате с допълнителни устройства нуждаещи се от захранване като например външен модем, скенер, принтер, външен твърд диск, то тогава ще трябва да инвестирате повече средства в по-мощен UPS.

В най-лошия случай...

Какво може да се случи, ако не разполагате с UPS? Най-малкото е да загубите незаписаната информация, с която сте работили до момента на проблема, но това не е всичко. При получаване на токов удар по електрическата мрежа, напрежението, което постъпва към компютъра, може да изгори част от електрониката вътре. Защо трябва да чакате да ви изгори дънната платка, процесора, видеокартата или дори всички те набеднъж и да се наложи да давате купища пари за нови, при положение че един евтин UPS ще ви спести всички тези проблеми. В най-лошия възможен случай ще изгори UPS-ът, който струва доста по-малко от самия компютър.

Токът спря, какво да правя?

При подобна ситуация е добре да изключите устройствата, съдържащи по-чувствителна електроника, като телевизор, компютър, видеоплеър и т.н. от електрическата мрежа. Дори да имате UPS, добре е да изклкзчите и него от контакта, защото когато токът бъде пуснат отново, напрежението му може да е по-силно от обикновено и дадено устройство е възможно да изгори.

Видове:

Съществуват два основни типа UPS устройства, най-общо можем да ги групираме като пасивни и активни. При първите компютърът използва тока директно от ел. мрежа, докато не бъде открит някакъв проблем. При наличието на такъв UPS-ът реагира много бързо (от порядъка на 5 или по-малко милисекунди), започвайки да подава ток от батерията.
При активните устройства компютърът се захранва постоянно от батерията, като тя бива зареждана непрекъснато. По този начин, когато спре токът, не се губи време за включване на нов източник, а това превръща този вид в много по-надежден. За съжаление вторият вариант е по-скъп и се използва основно за защита на сървъри.

Няколко съвета:

Основното при UPS устройствата е мощността, в момента най-слабите модели са някъде от порядъка на 350 VA (волт-ампера, не бъркайте с ватове) тоест едно такова устройство може да захрани безпроблемно компютър с консумация на енергия около 200W. Ако разполагате с 250-ватово захранване на компютъра това не значе че ви трябва минимум 250W UPS защото компютърът дефакто може да консумира много по-малко енергия. Консумацията на енергия се определя от хардуера инсталиран на компютъра като например дънната платка се нуждае от около 60W а мощен процесор около 60-70W и т.н. Преди да решите окончателно кой модел да изберете е добре да проверите дали той има достатъчно конектори за включване на устройствата. Част от тях се осигуряват от батерията други служат само за предпазване от токови удари. В подсигурените с резервно захранване при спиране на тока се включват задължително компютърът и мониторът а други устройства с голяма консумация на ток като лазерни принтери или скенери в защитените от пренапрежение конектори.

КомУ ™ :Ето и още едно добро допълнение към тази тема :


и малко линкове за още по-любознателните

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.

"Още инфо за клок-а"
Всеки от някъде е започнал... и за да може хората, които не са "вътре в нещата" да придобият основните знания за оувърклок, необходими за да почнат да "ръчкат" компютъра си..!

Тук пишете за всичко свързано с овърклока!

Моля въздържайте се от въпроси: "Имам xx процесор, до колко може да се клокне?"
Тук се описват начините за овъкловане, а това на колко мегахерца тръгва Вашият процесор може да кажете само Вие.
Мненията от този сорт ще бъдат изтривани!

Като начало е добре начинаещите да прочетат тази статия може би ще намерят отговорите на много от въпросите си там
http://pchelp.data.bg/overclock/overclock_1.htm
Също така прочетете и текста по-долу, моля не задавайте въпроси как аджаба да го клокна тоз процесор без преди това да си направите труда да прочетете малко...

НАРЪЧНИК ЗА ОВЪРКЛОК

Внимание: Овърклоквате на собствен риск!

Данните и информацията, осигурени в този наръчник, са само за информационна и образователна цел и не са предвидени за търговско разпространение. Нито MSI, нито който и да е споменат по-долу автор, ще се считат виновни относно каквито и да било грешки или забавяния във връзка със съдържанието, нито следва да се държат отговорни за каквито и да е повреди, причинени от модифициране или овърклокване на вашият компютър. Производителите са в правото си да се съобразят или да не се съобразят с гаранцията, на който и да е овърклокнат компютър или модифициран компютърен компонент. Всички промени по вашата система ги правите на свой собствен риск.

Защо да овърклоквам?

Днес овърклока не е тайна. Вече е станал доста популярен, а дори се е превърнал в пристрастяване за някои хора. Определението на понятието Овърклок е просто: това означава да накараш една затворена верига/система да работи над специфичните си скорости. Но защо да овърклоквам? Някои казват, за да изстискам повече от същите пари. “Ей го, що да не изцоцаме повече?” Обаче, истинският довод за овърклока е, че по този начин можеш да направиш една “остаряла за времето си” машина, отново на съвременно ниво. Ако системата е вече извън гаранция, риска ще е ограничен. (Аз лично съветвам всеки начинаещ първо да овърклокне някое “остаряло” PC, просто за да придобие първоначален опит.)

Да узнаем повече за Централната Процесорна Единица или Процесора (CPU)
(по-надолу ще ползвам английските съкращения, например CPU = процесор)

Скоростта на CPU се базира на два фактора. Първият е обмена между дъното и FSB-шината. Според http://en.wikipedia.org/wiki/Main_Page (Wikipedia, the free encyclopedia) FSB е скоростта, с която CPU общува с RAM (паметта). Много системни компоненти, включително PCI и AGP шините, работят обикновено на скорости, които се извличат като кратни от скоростта на FSB. Или казано накратко, колкото по-бърза FSB, толкова по-бърз процесор и съответно по-бърз компютър. Другият фактор, контролиращ скоростта на CPU, е множителя (multiplier). Той определя процентно скоростта на CPU спрямо FSB.

FSB на новите процесори се простира от 400 MHz до 800 MHz. Това не са истинските процесорни скорости, а са кратни-на-четири скорости. Процесорите прехвърлят данни по 4 пъти на цикъл (clock cycle), например, 800 MHz FSB е всъщност 4х200MHz процесорна скорост (200 MHz x 4 = 800 MHz). Скоростта на ядрото на CPU се получава от умножение на скоростта на FSB по множителя на процесора (multiplier). Например, един процесор на 3200MHz (т.е. 3.2 GHz) следва да има FSB на 800 MHz, което означава, че множителя е на 4 и така CPU-то е настроено да работи на 4 пъти по-голяма скорост от тази на FSB-то. (800 MHz х 4 = 3200 MHz). Но по-рано споменахме, че скоростите са кратни-на-четири, така че 3200 MHz всъщност идва от 16 пъти по 200 MHz (200 MHz x 16 = 3200 MHz).

Имайте предвид, че не всички процесори притежават кратна-на-четири FSB скорост. Например, Intel Pentium 4 (Northwood core) има такава. Но Intel Pentium III, AMD Athlon XP и AMD Duron имат само кратна-на-две FSB скорост.

Да заключим множителя

Преди няколко години бихте имали възможност да клоквате процесори като избирате по-висок множител. Това беше премахнато, в желанието на производителите да се преборят с премаркирането на CPU-тата. Непрекъснато се появяваха фалшиви процесори на пазара, понеже всеки имаше възможност да представя скоростта за каквато си поиска. Съществуващото днес ограничение (само до една степен) в множителя е именно поради овърклокърска забрана и предпазване от фалшификати. Както виждате единственият начин за овърклок, който остава е да избираме по-висока скорост от FSB, а възможността да вдигаме FSB-то на малки стъпки от по 1MHz, която съществува в днешните дъна, ни дава голямо предимство за овърклок.

Погледнете си дъното

Преди да овърклоквате каквото и да е се осведомете дали дъното ви може да овърклокне процесора. Отворете раздела за инсталация на процесора (CPU installation section) в книжката за дъното. Ако наистина има тази възможност ще откриете в отделните раздели указания за настройки на BIOS или на джъмперите (jumpers) на дъното, които ви позволяват да настройвате FSB, волтажа на CPU (CPU voltage), PCI/AGP съотношението (PCI/AGP ratio) и т.н. Ако притежавате компютър дошъл от голям производител като HP, е много вероятно вашето дъно да не дава възможност за какъвто и да е клок, въпреки че това вече е голяма рядкост в наши дни.

Трябва ви по-добро захранване!

Сега е момента да проверите захранването си на компютъра. Както е при автомобилите, по-високата скорост изисква мощ, нестабилното захранване неизбежно води до нестабилен процесор, така че препоръчвам захранването да е поне 350 W. Може да намерите препоръки относно захранването на тези форуми:
(бел. пр. посочените по-долу форуми са на английски, така че за хората, които не разбират, давам следните линкове:
http://www.computers.bg/forum/list.php?catid=18
http://hardwarebg.com/forum/
http://www.setcom.bg/news/forum/
Това са бълг. Форуми, доста от хората там са специалисти, тези форуми не са толкова динамични, колкото тук, т.е. човек може да получи отговор след дни. И още нещо, преди да пускате там тема, все пак прочетете малко за проблема си и чак тогава го поставете, но в сериозен стил.)
А ето и форумите на английски:
http://forum.msi.com.tw/thread.php?threadid=1515&sid
http://forum.msi.com.tw/thread.php?sid= ... post235095
http://forum.msi.com.tw/thread.php?threadid=31880&sid
http://forum.msi.com.tw/thread.php?threadid=1135&sid

И Intel и AMD процесорите са гладни за енергия, консумират от 40 до 100 W (особено new Prescott). Също така видео-картата взима 55 W. Ето, че само за два компонента от системата вече консумирате повече от 100 W.

Ползване на високите волтажи

Днес, почти всеки процесор може да работи на по-висока от предвидената скорост. Това важи с пълна сила, ако повдигнете малко волтажа на ядрото (core voltage). Точно както колата, която върви на по-висока скорост, иска повече мощ. Но това е и един от “най-рискованите” моменти при овърклока, ако прекалите ще изгорите процесора. Затова винаги трябва да вдигате волтажа стъпка по стъпка и никога да не превишавате повече от 15% над този, който е стандартно предписан (пример от nikter: процесор Athlon(tm) 1700+, предписан волтаж е 1.5 – 1.6 v, избирам горната граница за 100% и изчислявам колко ще е 115%, получава се 1.84 v, следователно не бива да се вдига над 1.84 v) По този начин е много лесно да се сдобиете с доста бърза машина, без да подлагате на риск процесора. Освен вдигане на волтажа на CPU, може да вдигнете и волтажа на паметта (memory) по същия начин. Естествено, след всичко това възниква нов проблем – температурата на чипа (chip temperature), така че охлаждането е много важно. С него ще се занимаем по-долу.

Скорост на паметта

Скоростта на паметта е свързана с FSB. Например паметите DDR 400 имат честота 200MHz, а класификацията на модула се води PC3200. Половината от увеличението, което ще получите при клок на CPU идва от увеличаване на скоростта, с която процесора говори на паметта. Когато купувате памет може да видите, че е тя има етикет 2-3-3-7-1T. А също може да чуете хората да казват, моята памет е 2-3-3-7. Но какво означава това? Отговора е:
CAS Latency = 2 clock cycles
tRCD = RAS to CAS delay = 3 clock cycles
tRP = RAS Precharge = 3 clock cycles
tRAS = Active to Precharge = 7 clock cycles
Command Rate = 1 clock cycle
При различните дъна, горенаписаното може да се именува различно, а и в някои BIOS-и може да не се показват всичките пет параметъра. Трябва да се консултирате с екипа по поддръжка на дъното ви и с книжката за дъното. Ако в BIOS-а имате, която и да е опция от посочените, може да се опитате да я променяте. Очевидно е, че колкото по-малко е числото, толкова по-бърза ще е паметта.
Повече за паметта, виж тук (отново са на английски, отново препоръчвам българските линкове, които дадох по-горе):
http://www.corsairmicro.com/corsair/pro ... index.html
http://forum.msi.com.tw/thread.php?threadid=38255&sid

Видео карта

За да клокнем видео-картата ни трябва едно допълнително пособие за овърклок на картата. Въпреки, че по-голяма част от производители включват различни инструменти за клок на картите в техните драйвъри или чрез допълнителна програма, повечето от тях не осигуряват това улеснение. Просто защото овърклока стресира системата и нарушава гаранциите дадени от производителя. Допълнителните инструменти, за които говоря, са универсални и са приложими за различни видеокарти, като не се влияят от вида производител. Някои от тези инструменти съм посочил по-долу:
1. RivaTuner
http://www.guru3d.com/
2. PowerStrip
http://www.entechtaiwan.com/
3. Rage3D Tweak (ATI cards only)
http://www.rage3d.com/index.php?node=r3dtweak
Моля, прочетете съответните им Хелпове, на съответните сайтове. А също, ако искате да отключите скритите опции на Nvidia картите за овърклок, отворете Ноутпад (Notepad) и напишете на бялото поле следното (с благодарност на Deathstalker, че го осигури):
Windows Registry Editor Version 5.00

[HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\NVIDIA Corporation\Global\NVTweak]
"Coolbits"=dword:ffffffff
"NvCplEnableHardwarePage"=dword:00000001
"NvCplEnableAGPSettingsPage"=dword:00000001

Съхранете новополученият файл като agpsetting.reg на десктопа си или някъде другаде. После го кликнете и той ще ви добави допълнителни опции в страничката на Nvidia видео-картата, които ще включват допълнителни резолюции (extra resolution settings) за десктопа, както и овърклокърски плъзгачи за паметта (memory) и ядрото (core) на картата.

(Лирично отклонение - споделено от nikter, как клокнах една мижава GeForce2 MX 400 и какъв е принципа на клока на видео-карта, написаното по-долу важи и за други карти, това е само един от методите:
Въпросният файл за който се говори в статията се сваля директно оттук, но това се отнася за карти нВидия
http://fearme.hit.bg/razni/NVidiaOverclock.reg
сваляте го и го пускате, той добавя допълнителна "страничка" Clock Frequency Settings. Ще намерите тази страничка така, по Десктопа с дясна мишка/Properties/Settings/Advanced/името на картата, бляблябля

Как става самият клок:
1. Започвате да вдигате САМО с по 10 MHz първо САМО memory clock frequency плъзгача, след всяко вдигане натискате Test Changes, а после Apply, внимавайте, само Apply, и не поставяте чавка в Apply at Startup. След вясо мръдване с по 10 МНz пускате някой тест (да речем 3D Mark 2003) и ако картината е без проблеми и дефекти - продължавате да вдигате. Но винаги само с по 10 и винаги след това тест. Играчка е, иска време, но ако не ви се сменя карта ви препоръчвам да го спазвате. По някое време ще стигнете максимума на картата, ще разберете това, когато картината ви забие (тогава спасението е или esc или студен рестарт) или почнат да се появяват и други неща по екрана, така наречените артефакти. Когато стигнете максимума си го записвате на листче, примерно и сваляте плъзгача, който досега сте вдигали, т.е. на Мемърито на нормалната честота, може направо да натиснете Restore Defaults.
2. Повтаряте същата операция САМО с Core Clock Frequency, пак така бавничко и спокойно с много тестове, до максимума, записвате на листчето и после връщате на Defaults.
3. Сега поглеждате записаните от вас на листче максимуми и изваждате от тях 15-20 MHz и така получавате максималните стабилни работни честоти, с които няма да имате проблеми. В зависимост от марката на картата могат да се очакват различни постижения, всеки сам си установява максимумите за своята.
4. Сега вдигате едновременно и двата плъзгача (и на Мемъри Клока и на Коър Клока), като ги вдигате изведнъж на честотите, които сте получили от точка 3, демек СТАБИЛНИТЕ, а НЕ МАКСИМУМИТЕ!!! Пак Test Changes, пак Apply, пак Тест с 3D Mark и наблюдавате, ако сметнете, че на теста се представя стабилно и положението с картината е добро остават тези честоти. Ако не е стабилно, намалявате и двата плъзгачаедновременно с по 10 МНz, пак Test Changes – Apply – 3D Mark и така, докато стане стабилно при 3D Mark Теста.
5. Чак след като сте установили стабилните честоти, можете да сложите чавка на Apply New Settings at Startup. После OK, OK и рестартирате.
(Продължавам със статията. Следват сайтове на китайски, затова ги прескочих. Направо нататък.)

Да смъкнем температурата

Охлаждането е може би най-важният аспект при овърклока. Овърклокът кара системата да се движи по-бързо, но така тя произвежда повече топлина. Ако CPU не се охлажда както трябва, няма да работи стабилно, а има и много голям шанс да го разрушите напълно. Радиатора и ветрилото, които Intel и AMD осигуряват към процесорите си са доста добри. Обаче, за да имаме максимална стабилност, трябва да си осигурим нещо по-добро от тях. Например, вентилатори за CPU са Vantec Tornado, Thermaltake volcano 7+, CoolerMaster Aero 4, Zalman CNPS7000A-AlCu и т.н. Подсигурете се, че охладителната система, която избирате ще е специфично направена за вашият процесор. Неправилно монтиран радиатор или използване на грешен модел може да увреди процесора ви. Също така е много важен въздушният приток в кутията на компютъра. Ако топлината не може да излезе от кутията, процесора все още е изложен на риск. Ето защо са необходими и допълнителни вентилатори, освен задъхващият се вентилатор към захранването. Групирането и завързването на кабелите вътре в кутията също може да помогне. И като допълнение, почистването на прахта в кутията с помощта на насочен компресиран въздух може да подобри въздушният обмен, но никога не ползвайте прахосмукачка, защото тя може да генерира статично електричество и да повреди компонентите по захранването.
Повече за охлаждането виж тук (английски):
http://www.antec-inc.com/pdf/article/in ... icle3.html
http://www.antec-inc.com/pdf/article/in ... icle2.html
http://forum.msi.com.tw/thread.php?threadid=1512&sid=
Повече за вентилатори за CPU, виж тук (английски):
http://forum.msi.com.tw/thread.php?threadid=40823&sid=
Повече за водното охлаждане, виж тук (английски):
http://forum.msi.com.tw/thread.php?threadid=40273&sid=

Намаляване на шума

Ако компютъра ви не е с водно охлаждане, той ще е доста шумен. За да намалите шума, прочетете тук (английски):
http://www.antec-inc.com/pdf/article/in ... uting.html

Самият Овърклок

Самият Овърклок представлява увеличаване на честотата на FSB в BIOS-а, после рестарт на компютъра и тестване за стабилност. Повтаряте този процес, докато не установите максималната стабилна скорост. В случай, че дъното ви предлага 1 MHz-стъпки на увеличение на FSB (което повечето дъна имат), ще имате шанса наистина да стигнете до максималната скорост, като се приближавате бавно до горната граница малко по малко, от мегахерц на мегахерц. Естествено това няма да стане за един час, а ще трябва да си отделите един или два дни и да си поиграете с различните скорости и честоти. Накрая ще сте успяли да накарате вашето CPU да работи на най-високите възможни за ядрото му скорости.

Най-важното нещо, което трябва да се помни е да напредвате БАВНО!

По същият начин може да овърлокнете процесора, използвайки определен софтуер, въпреки че този метод може да не е толкова ефективен, колкото овърклока през BIOS-а на дъното. Подобен род софтуери са:
1. ClockGen
http://www.cpuid.com/
2. CPUFSB
http://mitglied.lycos.de/podien/

Промяната на FSB е прост метод и представлява влизане в екрана на настройките на BIOS-а, превключването от автоматичен на ръчен (manual) режим и избиране на FSB-скоростта, която желаете. Ето ви няколко пособия за проверка на компютърните ви настройки, особено за скоростта на процесора:
(май няма да е зле тези линкове да се заменят с подобни от Датата, но нямам време за това, нека някой друг, ако иска icon_wink.gif )
1. CPU-Z
http://www.cpuid.com
2. WCPUID (и за Linux)
http://www.h-oda.com
3. AIDA32
http://www.aida32.hu/aida32.php
4. PC Wizard
http://www.cpuid.com/
5. EVEREST
http://www.lavalys.com/
6. Motherboard Monitor
http://mbm.livewiredev.com/
7. HWiNFO and HWiNFO32
http://www.hwinfo.com/
8. Intel Processor Frequency ID Utility (само за Intel)
http://support.intel.com/support/proces ... equencyid/
9. AMD CPU Information Display Utility (само за AMD)
http://www.amd.com/us-en/Processors/Tec ... 71,00.html
За повече може да побраузите тук:
http://www.3degs.net/

Имайте предвид, че ако процесора е способен на 20% увеличение на скоростта или повече, това не означава, че видео-картата или паметта също са способни на такова увеличение. И другото, което трябва да помните е, че ако ще овърклоквате по FSB трябва да застопорите (т.е. Заключите (Lock)) AGP/PCI шината възможно най-близо до нейните стандартни честоти (Default Frequencies) (например, за PCI bus това е 33 MHz, а за AGP port е 66 MHz), иначе определено ще имате проблеми откъде ли не по дъното, демек видеокарта, вграден звук, а IDE каналите (IDE channels) могат да започнат да подават некоректни данни и други грешки.

Тест за стабилност и лимитиране (benchmark)

Целта на тестовете е да се натовари тежко системата във всеки един аспект, за да сте сигурни, че няма скрити проблеми и има стабилно представяне. Може да извършите тестването с помощта на специални тестови пакети, софтуери или игри. Целта на лимитирането е да се измери представянето на системата ви. При овърклока, лимитирането (benchmarking) може да ви покаже докъде се простират възможностите на конфигурацията ви при нагласяне на определени параметри.
Като тестов пакет може да пробвате Winbench, оттук:
http://www.etestinglabs.com/benchmarks/ ... nbench.asp
Специален софтуер за тестване и лимитиране са:
1. CPU Burn ( и за Linux)
http://users.bigpond.net.au/cpuburn/
2. PCMark 04
http://www.futuremark.com/
3. Aquamark 3
http://www.aquamark3.com/
4. SiSoftware Sandra Standard 2004 (има вече и 2005)
http://www.sisoftware.net/
5. Prime95 (и за Linux)
http://www.mersenne.org/
6. Memtest86 ( и за Linux)
http://www.memtest86.com/
7. Memtest86+ (и за Linux)
http://www.memtest.org/
8. Super PI (и за Linux)
http://pw1.netcom.com/~hjsmith/Pi/Super_Pi.html (версия за Windows)
ftp://pi.super-computing.org/Linux/super_pi.tar.gz (версия за Linux)
9. ScienceMark
http://www.sciencemark.org/

За тест на клокната видео-картата може да ползвате игри като Quake 3 и Unreal Tournament demo и да ги оставите да се превъртат. Трябва след рестарт да можете да въртите една игра поне два часа без проблем. Също може да ползвате 3DMark03 от FUTUREMARK (сваля се от http://www.futuremark.com/ ).
1. Unreal Tournament (и за Linux)
http://www.unrealtournament.com/
2. Wolfenstein: Enemy Territory (и за Linux)
http://games.activision.com/games/wolfenstein/
3. Quake (и за Linux)
http://www.idsoftware.com/games/quake/

Заключение

Съветвам ви да прочетете този наръчник още веднъж преди да овърклоквате, за да сте сигурни, че не сте пропуснали нищо. Желая ви успешен опит в клока, забавлявайте се! Ето и още един наръчник, с който да направите системата си по-щастлива и здрава (е, това вече нема го превеждам icon_lol.gif ):
http://www.antec-inc.com/pdf/article/in ... icle4.html

Как да проверя дали конфигурацията ми е стабилна след овърклок?

Най-често употребяваните методи за проверка дали системата е стабилна след овърклок са:

За овърклок на CPU и паметта:
Стартирайте програмата Run Prime95 в измъчващ режим icon_lol.gif (torture mode) (става от Options -> Torture Test) и я оставете да работи за няколко часа (или повече)...
Ако сте на мулти-процесорна конфигурация или HT-enabled system (това не знам какво е!) ще трябва да пуснете едновременно два прозореца на Prime95 за по-пълен тест. Стартирайте вторият Prime95 с command-line parameter -A1.
Не се притеснявайте, ако получите екран подобен на този (но никъде автора не е дал линк за screen-capture на това, което иска да покаже?) – това не означава, че хардуера ви е повреден. Най-вероятно идва от прекален овърклок. Също така е възможно системата ви да забие/спре/рестартира без изобщо Prime95 да сигнализира за грешка.

Друг добър тест е този на SiSoftware Sandra CPU Burn in test. Но имайте предвид, че той не е способен да отчете грешки по начина, по който Prime95 го прави.

За паметта:
Стартирайте memtest86 и я оставете да работи поне няколко часа. Тя провежда тестове на способностите за четене, записване, копиране и местене на различни образци и блокчета в паметта и изпитва цялостният обхват на паметта, независимо от Операционната Система (ОС), Хард диска (HDD), PCI механизмите и т.н.

За видео-картата:
Стартирайте 3DMark в едно безкрайно зацикляне за няколко часа. Знаци на нестабилност ще са артефакти и/или зависване на системата. Артефактите може да са всичко от изкривени правоъгълници и цветни точки до шахматни квадратчета – всичко, което изглежда различно от онова, което се очаква да се вижда, се счита за артефакт.

Една алтернатива за тест на стабилността на цялата ви конфигурация е просто да почнете да играете любимата си игра. Това може да не е върха на тестовете, но определено ще изживеете доста забавни моменти, докато тествате с игра машината си. icon_wink.gif

Как да използвам програмата prime 95?

За да ползвате Prime 95, независимо последната версия или последната beta версия и да установите стабилността на системата, просто свалете програмата и стартирайте Torture Test от Options. Има един параметър наречен Priority, в бутона Advanced. По подразбиране той е на 1. На Priority 1 ще има тест, но нищо няма да е натоварено до крайност. Все едно да вдигате гири 10 секунди, после да почивате 90 секунди и пак... Затова трябва да поставите Priority на 10. При Priority 10, Prime 95 Torture Test наистина ще “ръгне със шпорите” вашите настройки. Докато тече Torture Test-а на Priority 10 няма да можете да вършите кой знае какво друго с PC-то. Този тест консумира толкова много от системните ресурси, че дори да поискате да го спрете, използвайки бутона Test / Stop, това ще отнеме няколко секунди. MBM, която аз обичам да пускам, докато тече този тест е удивително бавна в ъпдейтването, дори да е настроена на възможно най-бързото ъпдейтване, но все пак успява да се ъпдейтне.

"О, ама на мен Priority бутона ми е сив!" ще кажете вие. За да имате достъп до Advanced, трябва да въведете парола. Тя е една и съща за всички версии. "О, ма аз не знам паролата!". Това е защото не сте прочели readme.txt файла, който върви към Prime95, т.е. RTFM. Но за да ви помогна в мързела, ето я паролата: 9876. В Advanced/ Password напишете 9876 и после настройте Priority на 10. Prime95 ще запомни настройките ви, така че няма да ви се налага да ги изписвате всеки път. Ето, че сте готови наистина да изпитате конфигурацията си. Кликнете на Options и после Torture Test.

Една забележка за онези, които ще ползват последната Beta версия. Когато кликнете на Options/ Torture, ще висе отвори dialog box, който ще иска от вас да направите един или повече избори. Сложете чавка на квадратчето, което е нещо от рода на: Use Large, In-place FFTs... Май беше средното от общо три. Това ще натовари върхово системата ви. Този избор обаче, няма да се помни следващият път, когато стартирате Prime95, ще трябва всеки път да го повтаряте, ако искате да пуснете Torture test.

И един последен съвет. Не пускайте друг тип натоварване, тест или изкуствен benchmark тест едновременно с Prime95 Torture Priority 10. Няма да извлечете нищо от това хрумване, а е много по-добре да оставите Prime95 сам до извърши толкова много мъчения над настройките ви, колкото е способен, без да го прекъсвате.

Наръчник за RAM настройките (сиреч, таймингите на РАМ-а)

В статията за овърклок на RAM засегнах накратко ефектите от таймингите върху работата и стабилността на цялата система. Истинската същност зад тези различни тайминги обаче, е скрита много по-дълбоко в дебрите на електроинженерството. В същността си, всяка от зададените стойности разрешава на паметта определен брой цикли, които тя следва да извърши, за да осъществи дадена операция. В съвременните BIOS-и има четири такива настройки, които ви позволяват съответно ниво на контрол.

Първата е tRAS, или Row Access Strobe. Това е броят цикли, с които RAM разполага, за да прочете данни от едно блокче памет.
Времето между поискването на дадено блокче данни и реалната операция по четенето се нарича tRCD.
CAS тайминга е количеството цикли, през времето на които, точното количество памет, което се иска от системата от една отворена паметова банка, ще бъде осигурено.
И накрая, tRP действа като един вид “приключване” на процеса; т.е. това е времето, за което паметта ще затвори отворената банка и ще е готова за ново поискване.
Когато става въпрос за таймингите е прието да се подреждат така tRAS-tRCD-tRP-CAS. Сега вече разбирате какво казвам, когато спомена, че XMS3500 работи на 7-3-3-2 при 217MHz. Има и хора, които се отклоняват от този стандарт, но това е най-разпространеното, което съм срещал.

На всяка платка RAM има един малък чип, наречен SPD (Serial Presence Detect), който съхранява настроените тайминги, както са зададени от производителя. Когато BIOS-а ви е настроен на “AUTO” тайминги, той ще чете онези тайминги за RAM-а, които са в SPD-то. Първата стъпка към това вие да поемете контрола е да ги зададете ръчно. За да сте сигурни, кой е “безвредният” тайминг за вашата платка RAM, погледнете на страницата за спецификации на продукта (products) на сайта на производителя на вашия RAM. При някои може и да се наложи да поровите в PDF файлове, за да откриете тези тайминги. Съществуват и някои инструменти, които могат да четат таймингите в Уиндоус-среда , но като цяло не те са толкова достоверни или няма да се сработват добре към съответната схема, както това прави BIOS-а. Веднъж щом ги разберете идете в BIOS и ръчнозадайте някои от таймингите, дадени ви в листата на спецификациите на производителя.

Като принципно правило, по-малкото число дава по-високо представяне на паметта ви. Все пак, ако са й необходими по-малко количество цикли за дадена операция, тогава тя ще изпълнява повече операции за време х. Ако не планирате да овърклоквате MHz-ците на вашия RAM, тогава може да запазите сегашната й скорост и просто да намалите таймингите за по-добра работа. Ето няколко насоки, които може да следвате, докато тествате различни настройки на таймингите:

- CAS е най-критичната стойност от всичките тайминги, тя влияе на ефективността на RAM-а най-паче. icon_lol.gif
- tRCD и tRP най-често са между 2 и 4
- CAS трябва да е измежду 2, 2.5, или 3
- tRAS трябва винаги да е най-голямото число, виж следващия параграф

tRAS е уникална с това, че, ако я намалите, не винаги ще постигнете увеличение на ефективността на паметта, документирано от mushkin, защото tRAS трябва да е сбор от стойностите на tRCD, CAS и 2. При по-ниски от тези стойности, теорията твърди, че ще има спад в ефективността, а пък при по-високи стойности ще се получи ненужно изчакване и бавене. Например, ако сложите tRCD на 3, а CAS на 2, тогава трябва tRAS да е на 7. За по-подробни обяснения на tRAS и чудесни примери, прочетете статията на mushkin “Какво е tRAS и защо тя е хем на заден план, хем важна?” (“What is tRAS and why is it backwards and important at the same time?”). Аз тествах неговата теория като първо настроих на 7-3-3-2, а после на 6-3-3-2. Също така пробвах и 6-2-2-2 срещу 5-2-2-2.

(бел. пр. подредбата е по продуктивност на RAM-а)
7-3-3-2 (подходящ tRAS)
6-3-3-2 (неподходящ tRAS)
6-2-2-2 (подходящ tRAS)
5-2-2-2 (неподходящ tRAS)

Отбележете подредбата? Макар и да не е голяма и да не се забелязва от повечето програми, загубата на продуктивност при неподходящ tRAS присъства.

А сега, как стоят нещата в реалността. Идеята сами да си контролирате таймингите се състои в това да ги закрепите на максимална стабилност, ефективност и овърклокабилност (способност за клок). Както споменах преди, по-ниски тайминги = по-висока скорост. Обаче, по-високата скорост влече след себе си по-ниска способност за клок и също така е възможно да доведе до по-малка стабилност. Обратно, вдигането на таймингите увеличава способността за клок и стабилността, но за сметка на скоростта. Често повишената способност за клок ви позволява да противостоите и дори да премахнете загубите в ефективността. Единственият начин наистина да разберете това е да опитате и двете; висок клок и високи тайминги или нисък клок и ниски тайминги. Последните тенденции са, че конфигурациите с Pentium 4 са най-добри при високи скорости и високи тайминги, докато AMD-системите се представят най-добре при една равна смес от двата начина, с един лек уклон към ниските скорости и ниските тайминги. Помнете, че AMD-конфигурациите работят най-добре при синхронни шини на паметта и FSB. Просто се позанимавайте с настройките и опитвайте всичко, което може. Не забравяйте за съображението на mushkin относно tRAS, както и останалите главни насоки, които споменах.

Когато тествате различните настройки използвайте програми за benchmark, които могат да диагностицират подсистемата на паметта. SANDRA притежава такъв тест на обхвата на паметта (memory bandwidth test), които работи добре, но е доста синтетичен/ изкуствен. 3D Mark също става за тестване. Намерете си копие на Memtest86, за да сте сигурни, че новите ви настройки няма да причинят нестабилност. Ако сте тръгнали на лов за натоварени настройки на таймингите, в желанието си да извлечете най-добрата конфигурация, погледнете по форумите и потърсете хора с подобни на вашите дънни/RAM настройки. Може заедно да поработите и да намерите оптималното за вашата система. Ще ви отнеме известно време, докато откриете кое е най-доброто за вас, но работата на паметта влияе на почти всички програми в компютъра, затова усилията си заслужават.

Как да клокна RAM?

Има много начини за клок на RAM. Първата стъпка е винаги една и съща; разучете на какво скорост върви и за каква скорост е предназначена. Често хората, които сглобяват компютрите пропускат настройките на RAM-а. Разучете предвидената скорост на RAM-а като погледнете на сайта на производителя за вашият модул (б.пр. или просто отворете компютъра си и вижте какво пише на платката RAM). После стартирайте програмката CPU-Z и на първата страничка вижте показанията за скорост на FSB, а на страничката memory – показанията за скорост на паметта. Пособието/програмката CPU-Z има способност да отчита сколостите при асинхронни паметови шини (т.е. когато скоростта на FSB и на паметовата шина не са едни и същи), нещо което популярното пособие WCPUID не може да отчита.

В най-простият случай скоростта на RAM е синхронна с тази на FSB. При това положение, за да клокнете RAM-а просто вдигнете скоростта на FSB. Някои чипсети поддържат асинхронни скорости на паметта. При това положение помислете за съотношенията между FSB, скорост на CPU и множител, същото се отнася и за съотношението между FSB, скорост на паметта и делителя FSB:RAM (memory ratio). Най-важната разлика е, че числата при делителите (memory ratio) са доста по-малки, отколкото при CPU множителите (multipliers), някои дори са под 1. Ето пример, цитирам:

При 200 MHz скорост на FSB и 100% делител или съотношение 1:1 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 200 MHz (DDR 400)
При 200 MHz скорост на FSB и 120% делител или съотношение 5:6 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 240 MHz (DDR480)
При 250 MHz скорост на FSB и 80% делител или съотношение 5:4 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 200 MHz (DDR400)

Да речем обаче, че дъното ви не може да върви при високи FSB, но паметта ви може. Тогава може да промените делителя/ съотношението FSB:RAM, така че да клокнете RAM-а, но пак да си останете в границите на допустимите за дъното скорости на FSB. Недостатък на тази ситуация е, че при синхронни скорости на FSB и паметовите шини системите се представят по-добре, отколкото при асинхронни скорости, които въпреки това са по-високи. Ключът е да тествате всяка комбинация, за да установите кое е най-добро за вашето дъно. Програмата SANDRA предлага един memory bandwidth test, а и всяка друга обща системна диагностика (system benchmarks) също би тествала скоростта на паметта.

Охлаждането на RAM-а става все по-разпространено. Утвърдени производители на RAM като Corsiar, Mushkin, GeIL, Kingston и OCZ вече произвеждат RAM платки с топлоразпространители, простиращи се през чиповете. Thermaltake продава някои охладителни пакети за RAM платки без охлаждане. Истината е, че топлоразпространителят не винаги има ефект. TwinMOS произвежда едни от най-клокърските RAM платки и никога не им слага топлоразпространители. Ефективността от тези топлоразпространители продължава да е тема на спорове навсякъде по форумите онлайн.

Много клокърски дъна предлагат настройки за волтажа на паметта (memory voltage settings). Точно както при клок на CPU, повдигането на волтажа на паметта може да й добави стабилност. Някои от най-високите възможни волтажи обаче, могат да разрушат RAM, ако е бил изложен на тях за дълго време, затова се свържете с други хора, които са настройвали това, за да ги питате за допустимите отклонения в настройките на волтажа.

Последният елемент при клок на RAM са таймингите. Тук ще бъда кратък, защото обясних подробно за таймингите по-горе. Накратко, ниски тайминги дават по-висок поток/скорост на едни и същи MHz, отколкото при високи тайминги. Обаче, ниските тайминги не са стабилни при високи клокърски скорости, така че, ако ще клоквате, може би е по-добре да ползвате високи тайминги. Най-общо и особено при системи Intel, най-добрата комбинация е много висока скоростна паметта и високи тайминги, т.е. 225 MHz при тайминги 7-3-3-2. Но при някои AMD настройки идеалното е най-високата възможна скорост с ниски тайминги т.е. 215 MHz @ 6-2-2-2. Винаги тествайте и двете комбинации, за давидите коя работи по-добре на вашата конфигурация. За бърз синтетичен/изкуствен тест ползвайте теста на Sandra за потока на паметта (memory benchmark, ще го видите в опциите).

И за да обощя, клокването на RAM представлява намиране на баланс между скоростта на FSB, съотношението FSB:RAM, волтажа на паметта и таймингите на RAM-а. Отнема време и усилия, забавлявайте се. :-p

Ето една кратка таблица на съпоставка на честоти на FSB спрямо CPU спрямо RAM при различни съотношения (делители).

За процесори Intel

Първа колонка - FSB честота в МНz
Първи ред - Вид процесор, като под него в колонката е дадена работната му честота при съответната FSB в МНz, а означенията 1:1 показват съотношението/делителя FSB:RAM, като в колонките под тях са получените RAM честоти в МНz

FSB--2.4C---2.6C---2.8C---3.0C---1:1---3:2---5:4
200--2400--2600--2800--3000--200--133--160
205--2460--2665--2870--3075--205--137--164
210--2520--2730--2940--3150--210--140--168
215--2580--2795--3010--3225--215--143--172
220--2640--2860--3080--3300--220--147--176
225--2700--2925--3150--3375--225--150--180
230--2760--2990--3220--3450--230--153--184
235--2820--3055--3290--3525--235--157--188
240--2880--3120--3360--3600--240--160--192
245--2940--3185--3430--3675--245--163--196
250--3000--3250--3500--3750--250--167--200
255--3060--3315--3570--3825--255--170--204
260--3120--3380--3640--3900--260--173--208
265--3180--3445--3710--3975--265--177--212
270--3240--3510--3780--4050--270--180--216
275--3300--3575--3850--4125--275--183--220
280--3360--3640--3920--4200--280--187--224
285--3420--3705--3990--4275--285--190--228
290--3480--3770--4060--4350--290--193--232
295--3540--3835--4130--4425--295--197--236
300--3600--3900--4200--4500--300--200--240
305--3660--3965--4270--4575--305--203--244
310--3720--4030--4340--4650--310--207--248
315--3780--4095--4410--4725--315--210--252
320--3840--4160--4480--4800--320--213--256
325--3900--4225--4550--4875--325--217--260

Ето още една таблица, която е по-скоро ориентирана към конфигурациите с AMD. Няма колонка за CPU скорост, защото с помощта на множителя тя може да е най-разнообразна. Обърнете внимание, че всички данни са реалните работни MHz, без да се съобразяват с посоченото като DDR (б.пр. на платката се има предвид).

Първа колонка - FSB честота в МНz
Първи ред - Съотношение/делител FSB:RAM като в колонките надолу е получената RAM честота в МНz

FSB--2:1-----5:4-----1:1-----4:5-------3:4------2:3-----1:2
100---50------80-----100-----120------133------150-----200
133--66.5---106.4---133----159.6---176.89----199.5---266
140---70-----112----140------168-----186.2-----210-----280
150---75-----120----150------180-----199.5-----225-----300
160---80-----128----160------192-----212.8-----240-----320
166---83----132.8---166----199.2----220.78----249-----332
175--87.5----140----175------210-----232.75---262.5---350
185--92.5----148----185------222-----246.05---277.5---370
195--97.5----156----195------234-----259.35---292.5---390
200--100-----160----200------240------266------300-----400
205-102.5---164-----205------246----272.65---307.5----410
210--105----168-----210------252-----279.3----315------420
215-107.5---172-----215------258----285.95---322.5----430
220--110----176-----220------264-----292.6----330------440
225-112.5---180-----225------270----299.25---337.5----450
230--115----184-----230------276-----305.9----345------460
235-117.5---188-----235------282----312.55---352.5----470


Знам,че до някъде крада темата от oledole НО мисля,че с такова заглави да е темата ще е по подходящо..!
Но ако мисли някой от админите и модерите да я делне ще го разбера..!

Тук има толкова разнообразна информация, че ми е трудно да поставя заглавие

Стъпка по стъпка.... определено не става вир. Или пък нещо по-голямо и водно. Въпреки че с водно пък много добре можем да охладим процесор или видеокарта до температури, при които няма да се притесняваме, че може да прегреят и да изгорят. Но при овърклокинга това е винаги възможност. "Спорт" или изкуство, това "нещо" набира все повече сила.

В днешно време написването на подобна статия е може би малко отживелица, главно поради факта, че многото форуми по света и у нас дават идеи и съвети дори и на най-неразбиращите как най-бързо да си унищожат хардуера. Точно до унищожение не може да се стигне реално, но ако човек не знае какво точно прави е способен да нанесе непоправими вреди с желанието си да изкара някой и друг кадър от последната версия на Unreal Tournament или пък Quake3. Или пък иска просто да му е по-бърза машината.

Поради една или друга причина овърклокинга стана нещо много нормално в компютърният свят - производителите на дънни платки започнаха да влагат колкото се може повече възможности за улесняване на овърклока, производителите на охладители предлагат какви ли не шантави и не толкова цулъри с цел от една страна подпомагане на овърклокинга и от друга привличане на повече клиенти-клокъри.

Но както всяко друго нещо и този "спорт" не е за всеки. Ако не се направи кадърно риска да си съсипете голяма част от хардуера е много голям в проценти. При повече "желание" можем да стигнем и до 100%. Но пък приложен с мисъл и знания може да доведе до прираст в производителността на системата без да има някакви последици за хардуера.

Сега, преди да започна с базата на овърклокинга, нека спомена възможностите за нанасяне на трайни вреди върху хардуера при неуспешен опит за клок:

- процесор - особенно по-старите процесори на AMD и Intel не издържат много на прегряване и/или прекомерно повишаване на напрежението.

- дъно и процесор - при претоварване на процесора може да се получи и претоварване на дънната платка, която особенно при голям клок е нужно да се охлажда също ( прегряване на MOSFETs ).

- захранване -> цялата система - при използване на некачествено или недостатъчно като мощност захранване има вероятност дори цялата система да пострада от претоварването на захранването. Ефекта е горе-долу същият, както при токов удар по мрежата. В зависимост от захранването може да изгори само процесора/дъното, но в този случай има голяма вероятност да пострада паметта.

Ако все пак след горенаписаното има все още някакво желание да прочетете напред ще разберете и какво и как трябва да се направи.

Компонентите

Овърклокинга, въпреки че при съвременните машини може да се приложи почти винаги, изисква донякъде и подбор на компонентите. Не е особен проблем да хванете домашният си компютър и да му повишите малко честотата на процесора/паметта, но няма да успеете да постигнете много ( условно казано ). Все пак дори само клок на процесора изисква и останалата част от системата да е малко или много подходяща:

- дънна платка - може би най-важният компонент за успешен клок. От нея зависи не само дали ще успеете да клокнете процесора си, но и до колко. От нея зависи какви честоти на FSB ще успеете стигнете, какви промени по напреженията на процесор/памет/чипсет ще можете да направите. Един и същи процесор се клоква по различен начин на различните марки дъна, което само по себе си е показателно.

- процесор - основно овърклокинга се зароди около повишаване на тактовата честота на процесора. До скоро главно високата изчислителна мощ на процесора се търсеше в най-голям процент. Наличието на подходящ процесор е важно поради това, че едно хубаво дъно и добра памет няма да могат да се покажат в пълният си блясък при наличието на зле клокващ се процесор.

- Охладител - Независимо от процесора, нуждата от добро охлаждане е задължителна. При съвременните процесори колкото по-ниска температура на ядрото поддръжаме, толкова по-добри резултати можем да очакваме, а и риска от прегряване и съсипване на процесора е по-малък. Освен това охлаждането САМО на процесора не е достатъчно - компоненти като дънна платка и видеокарта също изискват грижи.

- системна памет - При наличието на процесорите на Intel, при които са със заключен множител, овърклока по FSB става единствената възможност. Но освен дънната платка, която трябва да издържа на клок по системната шина, и паметта е нужно да е достатъчно добра, че да издържи повишаването на честотите. Една слаба памет ще "спъне" и дъното и процесора, колкото и добри да са те.

- захранване - доста пренебрегвано от някои, захранването играе много голяма роля в клока. Доставянето на достатъчно мощност и стабилни напрежения към дънната платка е от голямо значение за постигането на добър овърклок. А освен това едно слабо захранване крие рискове и за повреда на системата при претоварване.

След като на теория проследихме основните компоненти, сега е редно да ги кажем и конкретно какво да направим с тези компоненти.

Дънни платки

В самото начало е редно да се спомене нещо - дънна платка, която по спецификации е изцяло бедна от към клок възможности не е много идейно да се подлага на овърклок. В повечето случаи производителя е предвидил платката да работи само на default честоти и донякъде поради това няма налични възможности за повишаване на FSB и/или напреженията на процесор/памет/чипсет.

Към тези платки се причисляват по-евтините модели на съответните фирми производителки Ако притежавате по-евтин модел вероятно няма да имате голяма възможност за оптимизации. В тези случаи постигането на съвсем леко увеличение на честотите води до въпроса "Въобще заслужава ли си за толкова малък прираст да се натоварва системата?". В голям процент от случаите отговора е категорично НЕ.

По-сериозните модели на големите фирми като ASUS, Abit, MSI, Soltek, EPoX, Gigabyte имат поне НЯКАКВИ възможности за напрежения на процесор/чипсет/памет и в 99.99% от случаите и широк диапазон за промяна на FSB. Това важи и за двете платформи - AMD и Intel.

При по-старите дъна нямаме фиксиране на AGP/PCI честотите, което при повишение на FSB автоматично води и до повишение на AGP/PCI. Ако имате намерение да клоквате с такова дъно ще е добре да си погледнете периферията в компютъра дали ще издържи на повишените честоти, или пък да изберете дънна платка според по-капризната периферия, както са по-старите SCSI контролери.

Процесори

На пазара в момента има само 2 фирми, които могат да ви предложат процесори, които да се клокват - AMD и Intel, разбира се. И двете компании минаха през много перипетии, като можем да изведем няколко следствия:

- AMD процесорите с ядро Tbred B са най-подходящи с цел овърклокинг. Предхождащите ги ядра Tbird/Palomino предлагат вече прекалено ниски честоти и отделят много топлина, което води до по-слаби резултати. От своя страна Barton процесорите отделят повече топлина и в някои случаи са много капризни. За клок са подходящи сериите 1700+/1800+ с 1.5V стандартно напрежение или с означението "DLT3C" ( само за 1700+/1800+ ). Версиите 2400+ и нагоре предлагат също не лоши резултати, като закупуването на процесори 2600+ и нагоре е нерентабилно ( ако ще се прави директно с цел овърклокинг ).
- Intel процесорите предлагат малко по-голямо разнообразие, главно поради факта, че Celeron Northwood може да предложи честоти над 3GHz на цена, доста по-ниска от събрата му P4. Безсмислено е да се купуват Celeron Willematte с честоти 1.7GHz - 1.9GHz, ако това се прави с цел оверклок.
P4 Northwood с честоти 1.6GHz/1.8GHz и степинг B0 Shrink/C1 могат да предложат доста високи честоти, понякога стигащи и до 3GHz. Същите процесори обаче не се произвеждат вече и трудно се намират. От C1 степинга обаче 2.4GHz "B" процесор, със системна шина 533MHz предлага в повечето случаи честоти от 3.0-3.2GHz, както и повечето 533MHz FSB версии. Най-много ще можете да получите от последните версии на Northwood - D1 степинг и системна шина 800MHz. 2.4С/2.6С/2.8С/3.0С и 3.2С предлагат честоти над 3.2GHz до над 4GHz ( с много сериозно охлаждане ).

Охладители

Разнообразието на охладители все още не е достигнало своята върхова точка, но все пак дори в BG можем да видим голям асортимент.

- AIR - въздушните охладители ( т.е. вентилатор с радиатор ) са най-срещаните и най-използваните. Дават задоволителен до добър резултат в зависимост от марката и модела, като в днешни дни използването на изцяло медни радиатори е вече силно препоръчително както за AMD, така и за Intel процесорите. Върховите модели предлагат много добри резултати, но ценово не са много оправдани.
- водно охлаждане - все по-често започват да се прилагат охлаждания с основен охладител водата. По-скъпи, този тип охлаждания дават много по-добри резултати от въздушното охлаждане, като температурите на процесора/видеото ( ако има и на видеокартата поставено водно охлаждане ) са ниски и се движат в тесни граници. Много подходящи при високи стойностти на напрежението на процесора, както и високи честоти на процесора.
- Друг тип охлаждания - към тях спадат Phase-Change, LN2 и т.н., които са в "графата" екстремни охлаждания и няма да ги споменавам.
Системна памет

Системната памет е все още на ниво DDR I, от което и произлизат ограниченията в честотата - около 250MHz ( 500MHz DDR ). Използването на поне DDR333 памет е задължително, като при Intel i865PE/i875P дъната има смисъл закупуването на PC3500 - PC4000 ( DDR433 - DDR500 ) памети. При AMD системите максималното, което има смисъл е качествена DDR433 памет при желание да се постигнат високи честоти на FSB.

Препоръчително е да се взимат маркови памети като Kingston, TwinMOS, A-DATA. Редно е да се избягват памети като PQI или съвсем NoName, освен ако не се цели по-нисък клок на паметта.



Захранване

При овърклока не трябва да се правят компромиси със захранването. По-горе съм обяснил защо, затова сега ще спомена какви захранвания е добре да се купуват:

- Посредствени захранвания - това важи за голям брой захранвания на българският пазар, особенно от марките JNC, KME и Codegen. С такива захранвания, дори и с етикет "500W" не трябва да се правят голями изцепки поради факта, че поне половината от важните елементи в едно истинско захранване отсъстват. За малък до умерен овърклок не би трябвало да направят проблем. Все пак трябва да отбележа, че повечето модели на тези марки нямат дори необходимите защити от претоварване.

- Fortron, Antec, Matrix, PowerMaster, Chieftec, Enhance - тези захранвания са направени по доста по-кадърен начин и могат да ви предложат стабилни напрежения и клок, както и защита в извънредни случаи. Дори 300W модели са способни да издържат една много клокната машина. 300/350W модели на Delux също имат какво да предложат.



Нещата, които трябва да знаем

- Винаги бъдете много сигурни какво правите и как трябва да го направите. Ако поне малко чувствате несигурност потърсете някой по-"знаещ" да ви свърши работата.

- Използването на проводяща паста между радиатор и каквото ще охлаждате е абсолютно задължително. Много хора не обръщат внимание на това и после получават много притесняващи температурни отчитания. Използването на "сребърната" паста на TITAN/Evercool е крайно нежелателно. Освен, че не е сребърна, тази паста цапа много силно процесора и не върши добра работа. Добри пасти за целта са разработките на Arctic Silver - Arctic Silver III и Arctic Alumina, както и CoolerMaster Premium Compound.
Освен наличие на хубава паста е необходимо тя да бъде нанесена по процесора добре. Като под процесор се има в предвид само ядрото, а не цялата подложка, както примерно е при AMD. Пастата трябва да се нанесе съвсем тънко, трябва да се получи нещо като "филм", който покрива ядрото и при поставяне на радиатор да се получи съвсем леко разнасяне извън границите на ядрото. Покриването на ядрото с дебел слой паста може да довече до влошаване на температурите.

- Всеки процесор/дъно/видеокарта/памет си има някакъв предел на възможностите - когато някой процесор започне да "иска" голями скокове в напрежението за постигане на малки разлики в честотата е знак, че иска да ви "каже" нещо - не мога повече. Излишното и прекомерно повишаване на Vcore за постигане на 50MHz отгоре може да доведе само до проблеми със стабилността.

- "10$ повече за охладител -> стабилна машина" - никога не икономисвайте от охлаждането, когато говорим за овърклок на процесор, или пък видеокарта или дънната платка. Ниска температура на процесора/чипсета/видеокартата - по-малко ( или дори никакви ) проблеми.

- Слабо дъно/памет с хубав процесор или обратното - никога не е добра идея. Освен в случаите, когато се вземе хубаво дъно и слаб процесор с цел скорошен Upgrade на процесора. В този случай единият от двата компонента ще "спира" другият и крайният резултат ще е слаб.

- Работата на процесора на границата на възможностите е безсмислено - въпреки, че един процесор е издържал всички тестове на определена честота, това автоматично значи че трябва да работи постоянно така. Пускането на няколко теста за спорта и точките ( 3D MARK ) е идейно, но постоянната работа на МАХ честота е безрасъдно. Едва ли 50MHz по-малко ще ви се сторят прекалено бавни.

- "300W не са 300W" - това важи за слабите и евтини захранвания ( с 1-2 изключения ) и при избор на захранване с цел овърклок трябва да сте сигурни, че закупеното захранване ще бъде достатъчно за целите, които гоните. Ако ли пък вече имате система с определено захранване първо разберете какво е преди да започнете да експериментирате.

- Кутията ИМА значение - освен, че с по-хубавите кутии идват и по-хубави захранвания, при добрите кутии имаме и по-добри възможности за разположение на компонентите, както и добавяне на допълнителни вентилатори с цел оптимална температура в кутията. От това до голяма степен зависят и температурите на процесора, видеокартата и т.н.

Използването на кутии, при които захранването е над процесора е крайно нежелателно - това "спъва" и дори почти тотално ( при по-високи охладители ) спира въздушният поток към радиатора на процесора, от където следват и високи температури на процесора -> затруднен ( или никакъв ) овърклокинг.

- Правете по една стъпка за единица време - т.е. когато клоквате машината изолирайте отделните компоненти така, че да можете да разберете от къде е проблема. Ако решите да повишите FSB то намалете настройките на латентностите на паметта, за да сте сигурни, че няма паметта да е спънка. Или пък ако решите да клоквате процесора първо проверете до колко MHz стига с повишаване на множителя ( ако е възможно ) и после да вдигате и FSB.

Последиците

И все пак ако сте решили вече и сте си набавили необходимият хардуер, или пък сте "подгонили" своята собствена ще трябва да проверите дали овърклока е бил успешен.

Зареждането на операционната система е най-първата стъпка, която трябва да се направи. Ако по време на зареждането системата "увисне" или пък се рестартира значи, че системата определено е нестабилна. Тогава или ще трябва да намалите честотата или пък да повишите напрежението на процесора ( ако клоквате по множител ) или да повишите напрежението на процесора и/или паметта, ако имате Intel машина и клоквате по FSB.

След като сте успяли да заредите Windows ( да приемем, че сте успяли ) можете да пристъпите към първите тестове за стабилност. Можете да пуснете някой Word или Excel, или пък някоя любима програма. Ако по време на тези малки тестове системата се рестартира можете да повишите отново напрежението на процесора и/или на паметта. Пак повтарям, че не може да се повишава напрежението до безкрай. Ако дънната платка не позволява по-голямо повишаване на напреженията ще трябва да върнете честотите малко назад, докато се стабилизира системата.

Да приемем, че и леките тестове са преминали с успех. Сега вече идва ред и на сериозните - принципно съветвам всеки да пусне приложенията и игрите, на които обича да работи/играе и да наблюдава как ще се държи системата. Освен това е добре да се пуснат и следните приложения:
FutureMark 3D MARK2001SE/2003, PC MARK2002
Prime95
SuperPI - 32MB масив
Quake3 Arena
Unreal Tournament 2003

Наръчник за RAM настройките (таймингите на РАМ-а)

В статията за овърклок на RAM засегнах накратко ефектите от таймингите върху работата и стабилността на цялата система. Истинската същност зад тези различни тайминги обаче, е скрита много по-дълбоко в дебрите на електроинженерството. В същността си, всяка от зададените стойности разрешава на паметта определен брой цикли, които тя следва да извърши, за да осъществи дадена операция. В съвременните BIOS-и има четири такива настройки, които ви позволяват съответно ниво на контрол.

Първата е tRAS, или Row Access Strobe. Това е броят цикли, с които RAM разполага, за да прочете данни от едно блокче памет.
Времето между поискването на дадено блокче данни и реалната операция по четенето се нарича tRCD.
CAS тайминга е количеството цикли, през времето на които, точното количество памет, което се иска от системата от една отворена паметова банка, ще бъде осигурено.
И накрая, tRP действа като един вид “приключване” на процеса; т.е. това е времето, за което паметта ще затвори отворената банка и ще е готова за ново поискване.
Когато става въпрос за таймингите е прието да се подреждат така tRAS-tRCD-tRP-CAS. Сега вече разбирате какво казвам, когато спомена, че XMS3500 работи на 7-3-3-2 при 217MHz. Има и хора, които се отклоняват от този стандарт, но това е най-разпространеното, което съм срещал.

На всяка платка RAM има един малък чип, наречен SPD (Serial Presence Detect), който съхранява настроените тайминги, както са зададени от производителя. Когато BIOS-а ви е настроен на “AUTO” тайминги, той ще чете онези тайминги за RAM-а, които са в SPD-то. Първата стъпка към това вие да поемете контрола е да ги зададете ръчно. За да сте сигурни, кой е “безвредният” тайминг за вашата платка RAM, погледнете на страницата за спецификации на продукта (products) на сайта на производителя на вашия RAM. При някои може и да се наложи да поровите в PDF файлове, за да откриете тези тайминги. Съществуват и някои инструменти, които могат да четат таймингите в Уиндоус-среда , но като цяло не те са толкова достоверни или няма да се сработват добре към съответната схема, както това прави BIOS-а. Веднъж щом ги разберете идете в BIOS и ръчнозадайте някои от таймингите, дадени ви в листата на спецификациите на производителя.

Като принципно правило, по-малкото число дава по-високо представяне на паметта ви. Все пак, ако са й необходими по-малко количество цикли за дадена операция, тогава тя ще изпълнява повече операции за време х. Ако не планирате да овърклоквате MHz-ците на вашия RAM, тогава може да запазите сегашната й скорост и просто да намалите таймингите за по-добра работа. Ето няколко насоки, които може да следвате, докато тествате различни настройки на таймингите:

- CAS е най-критичната стойност от всичките тайминги, тя влияе на ефективността на RAM-а най-паче.
- tRCD и tRP най-често са между 2 и 4
- CAS трябва да е измежду 2, 2.5, или 3
- tRAS трябва винаги да е най-голямото число, виж следващия параграф

tRAS е уникална с това, че, ако я намалите, не винаги ще постигнете увеличение на ефективността на паметта, документирано от mushkin, защото tRAS трябва да е сбор от стойностите на tRCD, CAS и 2. При по-ниски от тези стойности, теорията твърди, че ще има спад в ефективността, а пък при по-високи стойности ще се получи ненужно изчакване и бавене. Например, ако сложите tRCD на 3, а CAS на 2, тогава трябва tRAS да е на 7. За по-подробни обяснения на tRAS и чудесни примери, прочетете статията на mushkin “Какво е tRAS и защо тя е хем на заден план, хем важна?” (“What is tRAS and why is it backwards and important at the same time?”). Аз тествах неговата теория като първо настроих на 7-3-3-2, а после на 6-3-3-2. Също така пробвах и 6-2-2-2 срещу 5-2-2-2.

(бел. пр. подредбата е по продуктивност на RAM-а)
7-3-3-2 (подходящ tRAS)
6-3-3-2 (неподходящ tRAS)
6-2-2-2 (подходящ tRAS)
5-2-2-2 (неподходящ tRAS)

Отбележете подредбата? Макар и да не е голяма и да не се забелязва от повечето програми, загубата на продуктивност при неподходящ tRAS присъства.

А сега, как стоят нещата в реалността. Идеята сами да си контролирате таймингите се състои в това да ги закрепите на максимална стабилност, ефективност и овърклокабилност (способност за клок). Както споменах преди, по-ниски тайминги = по-висока скорост. Обаче, по-високата скорост влече след себе си по-ниска способност за клок и също така е възможно да доведе до по-малка стабилност. Обратно, вдигането на таймингите увеличава способността за клок и стабилността, но за сметка на скоростта. Често повишената способност за клок ви позволява да противостоите и дори да премахнете загубите в ефективността. Единственият начин наистина да разберете това е да опитате и двете; висок клок и високи тайминги или нисък клок и ниски тайминги. Последните тенденции са, че конфигурациите с Pentium 4 са най-добри при високи скорости и високи тайминги, докато AMD-системите се представят най-добре при една равна смес от двата начина, с един лек уклон към ниските скорости и ниските тайминги. Помнете, че AMD-конфигурациите работят най-добре при синхронни шини на паметта и FSB. Просто се позанимавайте с настройките и опитвайте всичко, което може. Не забравяйте за съображението на mushkin относно tRAS, както и останалите главни насоки, които споменах.

Когато тествате различните настройки използвайте програми за benchmark, които могат да диагностицират подсистемата на паметта. SANDRA притежава такъв тест на обхвата на паметта (memory bandwidth test), които работи добре, но е доста синтетичен/ изкуствен. 3D Mark също става за тестване. Намерете си копие на Memtest86, за да сте сигурни, че новите ви настройки няма да причинят нестабилност. Ако сте тръгнали на лов за натоварени настройки на таймингите, в желанието си да извлечете най-добрата конфигурация, погледнете по форумите и потърсете хора с подобни на вашите дънни/RAM настройки. Може заедно да поработите и да намерите оптималното за вашата система. Ще ви отнеме известно време, докато откриете кое е най-доброто за вас, но работата на паметта влияе на почти всички програми в компютъра, затова усилията си заслужават.

Как да клокна RAM?

Има много начини за клок на RAM. Първата стъпка е винаги една и съща; разучете на какво скорост върви и за каква скорост е предназначена. Често хората, които сглобяват компютрите пропускат настройките на RAM-а. Разучете предвидената скорост на RAM-а като погледнете на сайта на производителя за вашият модул (б.пр. или просто отворете компютъра си и вижте какво пише на платката RAM). После стартирайте програмката CPU-Z и на първата страничка вижте показанията за скорост на FSB, а на страничката memory – показанията за скорост на паметта. Пособието/програмката CPU-Z има способност да отчита сколостите при асинхронни паметови шини (т.е. когато скоростта на FSB и на паметовата шина не са едни и същи), нещо което популярното пособие WCPUID не може да отчита.

В най-простият случай скоростта на RAM е синхронна с тази на FSB. При това положение, за да клокнете RAM-а просто вдигнете скоростта на FSB. Някои чипсети поддържат асинхронни скорости на паметта. При това положение помислете за съотношенията между FSB, скорост на CPU и множител, същото се отнася и за съотношението между FSB, скорост на паметта и делителя FSB:RAM (memory ratio). Най-важната разлика е, че числата при делителите (memory ratio) са доста по-малки, отколкото при CPU множителите (multipliers), някои дори са под 1. Ето пример, цитирам:

При 200 MHz скорост на FSB и 100% делител или съотношение 1:1 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 200 MHz (DDR 400)
При 200 MHz скорост на FSB и 120% делител или съотношение 5:6 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 240 MHz (DDR480)
При 250 MHz скорост на FSB и 80% делител или съотношение 5:4 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 200 MHz (DDR400)

Да речем обаче, че дъното ви не може да върви при високи FSB, но паметта ви може. Тогава може да промените делителя/ съотношението FSB:RAM, така че да клокнете RAM-а, но пак да си останете в границите на допустимите за дъното скорости на FSB. Недостатък на тази ситуация е, че при синхронни скорости на FSB и паметовите шини системите се представят по-добре, отколкото при асинхронни скорости, които въпреки това са по-високи. Ключът е да тествате всяка комбинация, за да установите кое е най-добро за вашето дъно. Програмата SANDRA предлага един memory bandwidth test, а и всяка друга обща системна диагностика (system benchmarks) също би тествала скоростта на паметта.

Охлаждането на RAM-а става все по-разпространено. Утвърдени производители на RAM като Corsiar, Mushkin, GeIL, Kingston и OCZ вече произвеждат RAM платки с топлоразпространители, простиращи се през чиповете. Thermaltake продава някои охладителни пакети за RAM платки без охлаждане. Истината е, че топлоразпространителят не винаги има ефект. TwinMOS произвежда едни от най-клокърските RAM платки и никога не им слага топлоразпространители. Ефективността от тези топлоразпространители продължава да е тема на спорове навсякъде по форумите онлайн.

Много клокърски дъна предлагат настройки за волтажа на паметта (memory voltage settings). Точно както при клок на CPU, повдигането на волтажа на паметта може да й добави стабилност. Някои от най-високите възможни волтажи обаче, могат да разрушат RAM, ако е бил изложен на тях за дълго време, затова се свържете с други хора, които са настройвали това, за да ги питате за допустимите отклонения в настройките на волтажа.

Последният елемент при клок на RAM са таймингите. Тук ще бъда кратък, защото обясних подробно за таймингите по-горе. Накратко, ниски тайминги дават по-висок поток/скорост на едни и същи MHz, отколкото при високи тайминги. Обаче, ниските тайминги не са стабилни при високи клокърски скорости, така че, ако ще клоквате, може би е по-добре да ползвате високи тайминги. Най-общо и особено при системи Intel, най-добрата комбинация е много висока скоростна паметта и високи тайминги, т.е. 225 MHz при тайминги 7-3-3-2. Но при някои AMD настройки идеалното е най-високата възможна скорост с ниски тайминги т.е. 215 MHz @ 6-2-2-2. Винаги тествайте и двете комбинации, за давидите коя работи по-добре на вашата конфигурация. За бърз синтетичен/изкуствен тест ползвайте теста на Sandra за потока на паметта (memory benchmark, ще го видите в опциите).

И за да обощя, клокването на RAM представлява намиране на баланс между скоростта на FSB, съотношението FSB:RAM, волтажа на паметта и таймингите на RAM-а. Отнема време и усилия, забавлявайте се. :-p

Ето една кратка таблица на съпоставка на честоти на FSB спрямо CPU спрямо RAM при различни съотношения (делители).

За процесори Intel

Първа колонка - FSB честота в МНz
Първи ред - Вид процесор, като под него в колонката е дадена работната му честота при съответната FSB в МНz, а означенията 1:1 показват съотношението/делителя FSB:RAM, като в колонките под тях са получените RAM честоти в МНz

FSB--2.4C---2.6C---2.8C---3.0C---1:1---3:2---5:4
200--2400--2600--2800--3000--200--133--160
205--2460--2665--2870--3075--205--137--164
210--2520--2730--2940--3150--210--140--168
215--2580--2795--3010--3225--215--143--172
220--2640--2860--3080--3300--220--147--176
225--2700--2925--3150--3375--225--150--180
230--2760--2990--3220--3450--230--153--184
235--2820--3055--3290--3525--235--157--188
240--2880--3120--3360--3600--240--160--192
245--2940--3185--3430--3675--245--163--196
250--3000--3250--3500--3750--250--167--200
255--3060--3315--3570--3825--255--170--204
260--3120--3380--3640--3900--260--173--208
265--3180--3445--3710--3975--265--177--212
270--3240--3510--3780--4050--270--180--216
275--3300--3575--3850--4125--275--183--220
280--3360--3640--3920--4200--280--187--224
285--3420--3705--3990--4275--285--190--228
290--3480--3770--4060--4350--290--193--232
295--3540--3835--4130--4425--295--197--236
300--3600--3900--4200--4500--300--200--240
305--3660--3965--4270--4575--305--203--244
310--3720--4030--4340--4650--310--207--248
315--3780--4095--4410--4725--315--210--252
320--3840--4160--4480--4800--320--213--256
325--3900--4225--4550--4875--325--217--260

Ето още една таблица, която е по-скоро ориентирана към конфигурациите с AMD. Няма колонка за CPU скорост, защото с помощта на множителя тя може да е най-разнообразна. Обърнете внимание, че всички данни са реалните работни MHz, без да се съобразяват с посоченото като DDR (б.пр. на платката се има предвид).

Първа колонка - FSB честота в МНz
Първи ред - Съотношение/делител FSB:RAM като в колонките надолу е получената RAM честота в МНz

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.

Заради всекидневната поява на нови и нови почти еднакви теми и въпроси относно 754 платформата и овърклока на системите базирани на нея, предлагам въпросите да се задават тук, за да не се препълва форумът с едни и същи неща и да не се налага начинаещите да търсят и четат разпръснато информацията, свързана с тази тема. Без да претендира за каквато и да е изчерпателност, написаното тук цели само да внесе малко яснота на въпроса "Как да клокна семпрона си?". Понеже така и така написаното по-долу се е казвало стотици пъти тук, ето го в малко по-събран вид. Надявам се, че не е излишно да го има на едно място и че ще помогне поне малко...

За 64 битовите семпрони...
Няколко необходими условия за достигането на по-високи резултати при системи с чипсет NF3:
1. Маркировка;
Преди да си купите процесор, ако сте се насочили към семпрон, уверете се, че първият ред от маркировката на процесора завършва на "BX" По този начин ще се избегне закупуването на процесори с по-старата ревизия - "D0" (маркировката им завършва на "BA") и съответно по-слаби възможности за достигане на високи честоти. Закупуването на процесор от първия вид увеличава много шансът да достигнете доста по-високи честоти при по-ниско допълнително напрежение на ядрото.
2. Закупуване на дънна платка;
Ако сте се спрели на семпрон под 3000+ (2500+,2600+.2800+), уверете се, че дъното, което ще купите поддържа задаването на шина на процесора над 300Mhz и подаване на напрежение дори и на процесори без C&Q (Cool and Quiet) - модели под 3000+. Дъна с чипсет, различен от нф3/нф4, не се препоръчват по ред причини, особено при/за овърклок Подходящи дъна са например Epox 8KDA3I и 8KDA3J. Дънни платки от рода на Asus K8N (и въобще на Asus) не са за предпочитане поради липсата на гореописаните възможности. Все пак ако сте си харесали такова дъно и искате да изстискате максимума от системата си, ще ви трябва семпрон 3000+ или по-скъпите му "събратя".
3. Разположение на модулите памет;
Разположете наличните модели памет в слот 1 ако имате една платка, или в слотове 1 и 2 ако имате две платки памет. Три платки памет не са за предпочитане при 754 платформата поради затрудняването на вградения в процесора контролер на паметта да управлява три слота с памет едновременно. Това би намалило и възможностите за овърклок на системата.
4. Избор на процесор (семпрон);
Изборът на процесор е съвсем субективно решение, но все пак ще спомена няколко особености, които може да са ви от полза.
sempron 2500+ - въпреки наличието на 256Kb кеш, този процесор не е най-добрият възможен избор поради по-ниския си множител (7), което води до по-малка вероятност за достигане на високи честоти.
sempron 2600+ - може би един от наистина подходящите "бюджетни" процесори. Предимствата при него са по-високия множител (8) и по-лесното охлаждане поради наличието на 128Kb кеш. Липсата на 256Kb кеш не го правят в никакъв случай лош избор, защото тази разлика се наваксва повече от лесно с малко повишаване на работната честота на процесора.
sempron 2800+ - също не лош избор - 256Kb кеш е предимство и донякъде малък недостатък при него, защото сравнен с 2600+ при овърклок се нуждае от малко по-добро охлаждане, което освен малко по-високата цена допълнително го оскъпява леко. Все пак това също е един добър избор.
sempron 3000+ - предимство при него е наличието на C&Q (Cool and Quiet), въпреки че ако търсите висока честота, тази функция става малко излишна. Друго предимство е възможността на избиране на подходящ множител, което може да е доста удобно в някои случаи. Основна разлика между споменатите вече модели и този е, че стандартната му честота е малко по-висока - 1800Mhz., но пък е отново със 128Kb кеш. Този процесор също е с добри възможности, но вече не спада толкова към графата "бюджетни" решения заради по-високата си цена.
5. Избор на охладител;
Предвид това, че ядрата на тези процесори са доста по-хладни от тези за сокет А например, отделянето на много пари за охлаждане е до голяма степен излишно. За семпроните 2500+/2600+ и донякъде 2800+ е достатъчен за нормалното им охлаждане до 2.4Ghz и боксовия охладител или охладители от типа на tr2-m6 se или моделите на Cooler Мaster za 6-8$ (дори и с такъв охладител температурата след овърклок едва ли би надвишила 40-45 градуса под товар при средна температура на околната среда). За овърклок на 3000+ на и над 2.7Ghz или по-високи честоти на другите процесори над 2.4гхз - по-добро охлаждане.

Основни настройки в BIOS:

- НТ множител (HT Frequency) - HT честота не трябва да надхвърля 1000Mhz. Затова задайте ръчно множител "3" (HT Freq. 600). Така ще елиминирате възможността да надхвърлите споменатите 1000Mhz когато започнете с вдигането на процесорната шина.
- AGP (PCI-E)/PCI Lock - заключването на тези две шини е много важно условие за безопасността при овърклока. Затова задайте ръчно 101mhz (за PCI-E) или 67mhz (за AGP), както и 33mhz за pci ако има отделна настройка.
- RAM - задайте ръчно делител на паметта 133Mhz (DDR 266). Така при шина на процесора 300 паметта ви ще работи на 200Mhz (DDR 400). Ако смятате, че паметта ви може да понесе по-високи честоти, можете да зададете и делител 166 (DDR 333).
При два модула памет - за да работят на 200мхз (ддр400) трябва това да се зададе на ръка от биос, а не да се оставя ауто настройката, която често ги пуска на 166мхз (ддр333). При овърклок на такива памети над 200мхз (а и по принцип) 2т command rate е задължителен. Те биха работили и на 1т до определена честота, но стабилността е под въпрос или е въпрос на тестове. Един модул се овърклоква най-добре, при това на 1Т... (*допълнено от Rager)
- CPU Frequency (шина на процесора) - можете да започнете направо с шина 266 като начало. Ако всичко е наред, продължавате нагоре и тествате за стабилност (за целта е подходяща програмата Prime95).
- CPU Voltage (напрежение на процесора) - когато установите, че системата не е стабилна (или въобще не "пали"), можете постепенно да започнете с подаване на допълнително напрежение към процесора на колкото е възможно по-малки стъпки, като след това тествате за стабилност. Едновременно с това наблюдавайте задължително температурата на процесора !!! Температури над 55-60 градуса не са желателни. По спецификация максимално допустима температура на тези процесори е 69-70 градуса. Не подавайте напрежение над 1.6-1.65в. (отнася се само за сокет 754 !) освен ако нямате много добро охлаждане (въздушно в този случай няма да е достатъчно).
=>*Няколко линка с по-подробна информация на настройките в BIOS-а:
BIOS Settings - английски (*от Cenzor) - BIOS Settings - английски (*от Botroid) - BIOS настройки - български (*от Vanio)


От тук нататък всичко правите на собствен риск. Успех !


Тестове за стабилност на Системата:

Има най-различни начини да проверите дали вече клокната машина е напълно (или поне 99%) стабилна. Ще спомена само няколко тестови програми, подходящи за случая:
1. НЕ тествайте само с игри !!! Игрите са много недостатъчен и непоказателен тест. Напълно възможно е компютърът ви да издържа няколко часа игра на някоя от новите игри, и пак да не е стабилен. Друг основен недостатък при това е, че дори и по време на някоя игра да се прояви нестабилността на машината, никога няма да сте сигурни от къде точно идва проблема - от видеокартата, паметта, процесора или дори захранването.
2. Prime95 - това е една прекрасна малка и елементарна за ползване програмка, която върши много неелементарни неща Изключително полезна е за проверка на стабилността на процесора и на цялата система. Дейността й се състои в извършването на множество операции с пресмятане, при което интензивно се натоварва процесора, като същевременно се повишава значително неговата работна температура. При наличието на някаква нестабилност програмата я регистрира под формата на съобщение за грешка, при което тестът спира. От възможните три теста, най-подходящ за определяне стабилността на процесора е "In-place large FFTs" (вторият тест).
Спорно е колко време е най-добре да продължи един тест с нея, но може би най-добре е продължителността да е между 12 и 24 часа.
3. Super PI - още една чудесна програмка, подходяща за нужната проверка. Тя е малко по-показателна за стабилността на паметта. От възможните пресмятания, най-натоварващо е пресмятането на 32Mb, като то е и най-подходящо за тест.
4. 3D Mark - Тестовете за производителност на видео картата на тази програма не са особено подходящи за определяне стабилността на вашия процесор след овърклок по простата причина, че те натоварват главно видео картата. Но заложените в нея тестове за процесора (CPU Tests) са доста добър показател за стабилност, защото са доста "чувствителни" и също могат да ви бъдат полезни като средство за проверка на текущото състояние на CPU-то.
Добре е да използвате всека една от споменатите програми поотделно, а понякога и в комбинация, защото така шансът да проверите по-добре стабилността на система е по-голям.


Допълнителни материали - за чукчите дето им се чете :
Описание от Darkblade
Наръчник за RAM настройките (таймингите на RAM-a)
Овърклокинг за начинаещи: стъпка по стъпка (от Mollov)

Няколко линка с ревюта на подходящи дъна (от FAYA):
EPOX – 8KDA3J <=> EPOX – 8KDA3I
EPOX – 8KDA3+ <=> DFI LanParty UT
- Сравнителни тестове -
И едно от Rager (ако някой може да го докопа някога...): Abit NV8 (NF4)

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.

Tиха перка
Вентилаторите, които наричат "тиха перка" имат известни конструктивни различия от тези, които са "шумни" - например повече витла, с различна форма и наклон и т.н. но липсата на шум идва предимно от по ниските им обороти на въртене. Например един Титан 120 мм 2ВВ се върти с около 2300 об./мин., е един 120 мм Stealth се върти с 1250.
Най-голямата разлика идва с времето при вентилатори лагерувани чрез втулка (sleeve). В течение на времето (зависи от използваните материали и изработката на перката (т.е. дали е ексцентрична и "бие")) втулката се износва и перката започва да трепти все повече, което се долавя като вибрации и вой.
Затова винаги си купувай вентилатор, лагеруван с лагер, съставен от търкалящи елементи: сачми, ролки, игли. Те се износват в пъти по-бавно и макар да са на двойна цена, печелиш, защото имат петорно (и повече, ако са изработенви качествено) по-дълъг живот.

А шума можеш да елиминираш:
1. с регулатор на оборотите
2. или като свържеш захранването на вентилатора по алтернативен начин:

12 V e при ЧЕРВЕНА вентилатор - ЖЪЛТА Molex и ЧЕРНА вентилатор - ЧЕРНА откъм жълтата Molex.

7 V e при ЧЕРВЕНА вентилатор - ЖЪЛТА Molexи ЧЕРНА вентилатор - ЧЕРВЕНА Molex.

5 V e при ЧЕРВЕНА вентилатор - ЧЕРВЕНА Molex и ЧЕРНА вентилатор - ЧЕРНА откъм червената Molex.
Това ти го препоръчвам само ако си електротехнически грамотен, а ще ти трябва и преходник Molex-3 pin fan. Кабелчетата на Molex-а много лесно се манипулират с тънка отвертка, но недай боже да забравиш, че си обърнал 12 и 5 V и да включиш към другия край на Molex-а някой харддиск или CD/DVD... С две думи: играй си с тези неща, само ако си напълно уверен, че знаеш какво вършиш, че само ти пипаш из компютъра и че не те е гепила склерозата...
3.Режеш червената жичка, захранваща 120 мм вентилатор и запояваш за единия срязан край едната страна, а за другия срязан край другата страна на едно съпротивление по избор (ако искаш да видиш как се прави, купи си един Zalman FB123 - там го има) но имай предвид, че колкото по-мощен е 120 мм-ия вентилатор, толкова повече ще се нагрява съпротивлението (опасност от изгаряне).

) или 4. иди и си купи една "тиха перка" където някой е направил вече това вместо теб...

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.

Класификация, наименования и кратки параметри на процесорите
Intel
Pentium - първите процесори от семейството Р5 (март 1993 г.). Toгава Intel, за да не повтори грешката с i486 (съдът отклони иска към AMD по повод названието), решиха да дадат на своето изделие име, което впоследствие стана нарицателно. Първото поколение Pentium носеше кодовото име Р5, а също така и i80501, напрежението му беше 5В, разположението на крачетата - "матрица", тактови честоти - 60 и 66 MHz, технология на производство - 0.80 микронна, честотата на шината равна на честотата на ядрото. Произвеждаха се за Socket 4. Развитието на това семейство тръгна от Р54 (i80502), напрежението на ядрото беше снижено от 5 до 3.3В, разположение на крачетата - "шахматна матрица", технология - 0.50 мик, а впоследствие - 0.35 мик. Тактова честота на ядрото - 75 - 200 MHz, на шината - 50, 60, 66 MHz. Обем на L1 кеша - 16KB. За първи път паметта е била разделена - 5KB за данни и 8KB за инструкции. Произвежда се за Socket 7. Архитектура - IA32, набора от инструкции не е бил подменян от времето на процесора i386.

Pentium MMX - P55, януари 1997 г станаха следващите процесори на фирмата Intel. Добавени са нов набор от 57 команди MMX. Технология - 0,35 мик. Напрежението на захранването е намалено до 2.8В. Процесорите налагат изменение в архитектурата на дънните платки, тъй като двойното захранване се нуждае от допълнителен стабилизатор на напрежение. Обема на L1 кеша става 32KB. Вътрешната тактова честота - 166 - 233 MHz, честота на шината - 66 MHz. Расчетени за Socket 7. Стават последни от серията процесори Pentium за Desktop компютрите.

Tillamook - кодово наименование на ядрото за процесорите Pentium, създадени през януари 1997 г. Предназначени са за употреба в портативни компютри. Технология - 0,25 мик. Отличават се с понижено напрежение на ядрото и разсейвана мощност. Кеш памет L1 - 32KB, набор от MMX команди. Тактови честоти от 133 до 266+ MHz с честота на шината 60-66 MHz. Тип на корпуса - ТСР и ММС. Съществуват преходници за установка на Tillamook в гнездо Super 7.

Pentium Pro - първите процесори шесто поколение, пуснати през ноември 1995 г. За първи път е използвана кеш - памет L2, обединена в един корпус с ядрото и работеща със същата честота. Процесорите имаха голяма себестоимост поради скъпото им производство. В началото се произвеждаха по 0,50 мик технология, а впоследствие по 0,35 мик, което позволи да се увеличи обема на L2 до 512, 1024 и 2048 KB. Тактова честота - от 150 до 200 MHz. Честота на шината - 60 и 66 MHz. Кеш - памет L1 - 16 КВ. Шина Socket 8. Поддържани са всички инструкции на процесорите Pentium, а също така и ред нови инструкции (cmoВ, fcomi и т.н.). В архитектурата е била въведена двойна независима шина (DIB). По-нататък всички новости се наследяват от Pentium II. Архитектурата Pentium Pro значително изпревари времето си.

Pentium II/III - семейство Р6/6x86, първи представители се появифа през май 1997 г. Семейството на тези процесори се обединява под общ знаменател като процесори, предназначени за различните сегменти от пазара: Pentium II (Klamath, Deschutes, Katmai) - за масовия пазар на средно ниво, Celeron (CoВington, Mendocino, Dixon и т.н.) - за не много скъпи компютри, Xeon (Xeon, Tanner, Cascades и т.н.) - за високопроизводителни сървъри и работни станции. Съществуват модификации за Slot 1, Slot 2, Socket 370, а също така и съответните варианти за мобилните компютри.

Klamath - наименованието на ядрото за първите процесори от линията Pentium II (януари 1997 г.). Технология - 0.35 мик. Тактова честота на ядрото - 233 - 300 MHz. Честота на шината - 66 MHz, L1 кеш - 32 KB, L2 - 512 КВ. Последната за снижаване на стойността на процесора е разположена на процесорната платка и работи наполовина на честотата на ядрото. Допълнен е с MMX блок. Захранване на ядрото - 2.8В, Slot 1.

Deschutes - наименованието на ядрото (януари 1998 г.) на процесорите от серията Pentium II, сменило Klamath. Технология - 0.25 мик, напрежение на ядрото - 2.0В. Тактова честота - 266 - 450+ MHz, честота на шината - 66, 100 MHz, L1 кеш - 32 КВ, L2 - поместена на платката на процесора - 512 КВ. Произвежда се за Slot 1. Конструктив - картридж SECC, който в двата по - стари модела е сменен на SECC2.

Tonga - едно от кодовите имана на мобилните процесори Pentium II - Mobile Pentium II. Построен е на 0.25 мик ядро на Deschutes. За първи път се появява през април 1998 г. Тактова честота на ядрото - 233 - 300+ MHz, на шината - 66 MHz. Произвежда се в конструктив Mini Cartridge Connector и Mobile Module Connector 1 и 2 (ММС-1 и 2).

Katmai - наименованието на ядрото (септември 1999 г.) на процесорите Pentium III, дошъл да смени Deschutes. Добавен е блок SSE (Streaming SIMD Extenzions), разширен е набора от команди MMX, усъвършенстван е механизма за потоков достъп към паметта. Технопроцес - 0.25 мик, тактова честота - 450 - 600 MHz, L2 кеш, намираща се на процесорната платка - 512 КВ. Честота на шината - 100 MHz, но във връзка със задръжката на Coppermine са пуснати модели на 533 и 600 MHz, разчетени на честота на шината 133 MHz.

Celeron - семейство процесори, ориентирани за масовия пазар на евтини компютри. В това семейство влизат модели, създадени на основата на архитектурите CoВington, Mendocino, Dixon, Coppermine. За първи път се появавят през април 1998 г. В началото се произвеждат за Slot 1, а по-нататък и за Socket 370.

Covington - първите варианти на процесорите (април 1998 г.) от линията Celeron. Построени на ядрото Deschutes. Технология - 0.25 мик. Тактова честота - 266 - 300 MHz, честота на шината - 66 MHz, L1 кеш - 32 КВ. За поевтиняване процесорите се пускат без L2 кеш и защитен картридж. Напрежение на ядрото - 2,0В. Интерфейс - облекчен Slot 1, конструктив - SEPP (Single Edge Pin Package). Процесорите се характеризират със сравнително ниска производителност, но, благодарение на отсъствието на L2 се отличава с големи възможности за ускоряване.

Mendocino - Продължаваме с Celeron. Има L2 кеш с обем 128 КВ, интегрирана в кристала на процесора и работеща на честотата на ядрото, благодарение на което се осигурява висока производителност. Тактова честота - 300 - 533 MHZ, честота на шината - 66 MHz. Заради това, че на пазара вече има процесор с честота 300 MHz, първия модел, създаден на основата на Mendocino и имащ същата честота получава името Celeron 300A. Технология - 0.25 мик. Напрежение на ядрото - 2.0В. Първоначален форм-фактор е Slot 1 (300 - 433 MHz), постепенно е изместен от Socket 370 (300 - 533 MHz)

Dixon - наименование на ядрото, а също така и кодово име на процесора, ориентиран към портативните компютри. Технология - 0,25 мик, а по-нататък - 0,18 мик. Обем на L1 кеша - 32 КВ. Както и в Mendocino, кеш-паметта от второ ниво е разположена на чипа, обаче обема й е увеличен до 256 КВ. Тактова честота - 300 - 500 MHz, честота на шината - 66 MHz. Официална класификация - мобилни процесори Pentium II.

Coppermine - наименование на ядрото на процесорите Pentium III и Celeron. Технология - 0.18 мик. Характеризира се с наличие на интегрирани в чиповете на процесора 256 КВ L2 кеш за Pentium III и 128 КВ - за Celeron. Честота - от 533 MHz нагоре. Заедно с FSB100 MHz версиите на Pentium III са пуснати и варианти FSB133 MHz. Последните процесори, расчетени за Slot 1, постепенно са изместени от изделия в корпус FC-PGA 370, расчетени за Socket 370. Честотата на шината за Celeron - 66 MHz, а започвайки с модела Celeron 800 - 100 MHz. Напрежение на ядрото - от 1,5 до 1,7В.

Coppermine T - наименование на ядрото на процесорите Pentium III и Celeron. Явява се преход от ядрото с архитектура Coppermine към ядрото с архитектура Tualatin. Създаден е по 0,18 мик технология. Ориентиран е за работа с чипсети, поддържащи процесорите с това ядро.

Tualatin - 256K - кодово наименование на ядрото и процесорите Socket 370 Pentium III, направени по 0,13 мик технопроцес. Това са последните Pentium III. Отличават се от Coppermine с по-съвършенна архитектура и технология на производство. Характеризират се с понижено напрежение и по-малко енергоупотребяване. Работната честото на моделите за Desktop с FSB 100 MHz - 1,0; 1,1 GHz, a c FSB 133 MHz - 1,13 GHz и нагоре.

Tualatin - 512K - кодово наименование на ядрата и процесорите. Съдържа ядро Tualatin, но има 512 KB L2 кеш. Процесорите са предназначени изключително за мобилни устройства, съответстващи версии за Desktop не са планирани, за да не се конкут=рира с Pentium IВ. В архитектурата на процесорите, създадени на основата на ядрото Tualatin - 512K е осъществена поддръжка на технологията за енергоспестяване. Стандартното напрежение на ядрото е 1,4В и по - ниско. За края на 2001 г. е планирано пускането на ново поколение с ядро Tualatin c FSB 100/133 MHz за економични модели преносими компютри.

Tualatin - 512K DP - кодово наименование на ядрото и процесорите за сървъри и работни станции. Пускането на първите с работна честота 1,13 и 1,26 GHz е запланиран за втората половина на 2001 г.

Pentium III - M - мобилни процесори от ново поколение, произведени с използването на 0,13 мик технопроцес. Имат нови средства за управление на енергопотребяването SpeedStep, DeeperSleep и т.н. Стандартно напрежение на ядрото - 1,4В и надолу.

Pentium III - S - процесори с ядро Tualatin, технология 0,13 мик, L2 кеш - 512 КВ, работни честоти - от 1,13 GHz. Предназначени за двупроцесорни конфигурации.

Timna - кодово наименование на процесорите, създадени на основата на ядрото Coppermine с L2 кеш 128 КВ, интегрирани в чипа графично ядро и контролер на оперативната памет. Ориентирани са за свръхевтини РС. Пускането им е отменено от Intel заради беспереспективност на изделието.

Banias - кодово има не процесорите, чиято архитектура е подобна на тази на Timna. В чипа са интегрирани изчислителното ядро на процесора, графично ядро, а също така и сървърен мост на чипсета. За разлика от Timna поддръжка на RDRAM не се осигурява. Предполага се, че освен версиите със стандартно захранване ще бъдат пуснати и варианти Low Вoltage и Ultra Low Вoltage.

Xeon - официалното наименование на серията процесори, ориентирани за използване в съставите на мощни сървъри и работни станции. Първите варианти са построени на базата на ядрото Deschutes. Явяват се смяна на процесорите Pentium Pro. Технология - 0,25 мик. Произвеждат се за Slot 2. Процесорите от този тип са способни да работят в мултипроцесорни конфигурации. L2 паметта има обем 512, 1024 и 2048 КВ, което доста повишава цената и топлоотдаването. В процеса на усъвършенстване на технологията е осъществено пускането на различни модели процесори Intel Pentium III Xeon на основата на ядрото Coppermine с постепенен преход към архитектурата Tualatin. Първите модели с тази архитектура: Intel Pentium III Xeon DP (DP - Double Processor) - напрежение на ядрото 1,10 - 1,15В, технопроцес 0,13 мик, 512 КВ L2, 133 MHz FSB, чипсети SerВerWorks HE-SL и SerВerWorks LE-3; Intel Pentium III Xeon MP (MP-Multiprocessor) - 1MB L3 на кристала за 8 - процесорните системи и 512 КВ L3 на кристала за 4 - процесорните системи, 1,60 GHz и нагоре. Сървърните варианти на процесорите, разработени на основата на архитектурата Pentium IВ с ядро Foster получиха наименованиeтo Intel Xeon. Първите представители на тези процесори имат работни честоти 1,7 GHz и са расчетени на използването на Socket 603. Първоначално са предназначени за работни станции от висок и среден клас с поддръжка на двупроцесорни конфигурации. Поддръжката на процесора Intel Xeon се осигурява от чипсета i860, чиато цена е значително по-висока от тази на i850, използван при Pentium IВ.

Tanner - кодово наименование на Pentium III Xeon. Предназначен е, на пъро място, за High-End сървъри. Тактова честота от 500 MHZ, честота на системната шина - 100 MHz, CSRAM-кеш L2 с обем 512, 1024, 2048КВ работи на честотата на процесора. Поддържат се MMX и SSE, L1 - 32 КВ.

Cascades - кодово наименование на Pentium III Xeon, създаден на базата 0,18 мик технопроцес.Явява се сървърен вариант на Coppermine. На чипа се съдържат L2 кеш с големина 256 КВ, тактова честота от 600 MHz, честота на шината на процесора - 133 MHz. Първите варианти работят само в двупроцесорни конфигурации и само на честота на системната шина 133 MHz. В края на 2000 г. обема на L2 кеша става 2 МВ. Финалната тактова честота е 900 MHz за пълноценната версия, 1 GHz - за версията с 256 КВ L2. Форм-фактор - Slot 2.

Pentium IV - следващите след Coppermine принципно нови IA - 32 процесори Intel за обикновени РС. Вместо традиционните GTL+ и AGTL+ се използва нова системна шина Quad Pumped 100 MHz, позволяваща пренос на данни с честота 400 MHz и предаване на адреси с честота 200 MHz. L1 - 8 KB, L2 - 256 KB. В архитектурата са въведени ред усъвършенствания, насочени към увеличението на тактовата честота и производителност. Въведен е набор от инструкции SSE2. Първите модели на основата на ядрото Willamette са с тактова честота 1,4 - 1,5 GHz и са пуснати на 20 октомври 2000 г. Шината е Socket 423. Последния модел е расчетен за честота 2 GHz, след което това ядро е сменено от Northwood.

Willamette - наименованието на първото ядро за процесорите Pentium IV, създадени по 0,18 мик технология.

Northwood - наименование на ядрото на процесорите Pentium IВ, създадени по 0,13 мик процес. С внедряването на това ядро се появя ное форм-фактор Socket 478. Обема на кеш - паметта е увеличен до 512 КВ. Именно този процесор трябва да стане основен в асортимента на Intel, сменяйки Katmai/Coppermine. Изходна тактова честота - 2,2 GHz.

Foster - кодово наименование на ядрото и процесорите Pentium IV в сървърен вариант, построени по идеологията и архитектурата на Willamette. Тактова честота - 100 MHz при предаване на данни с честота 400 MHz. Както и при Cascades, L2 кеша си остава същия, както и при Willamette. Основните разлики на Foster в сравнение с обикновените процесори Pentium IV се заключават в поддръжката на двупроцесорни системи и използване на Socket 603. Тактова честота на първите процесори Xeon с ядро Foster започва от 1,7 GHz. Основата на системата ще е изградена от i860 и GC-HE от SerВerWorks. През 2002 г. се планира сманя на архитектурата с по - нова, произведена по 0,13 мик процес.

Prestonia - кодово наименование на ядрото и процесорите Pentium IV в сървърен вариант, създадени по 0,13 мик. технология. Продължение на серията Xeon. Микроархитектура NetBurst. Разработката се опира на ядрото Foster, което ще бъде заменено с това ново ядро в бъдещите процесори Xeon. Основата на системите ще съставлява специалния чипсет Plumas. Пускането е планирано за първата пловина на 2002 г. Честотата на първия модел ще е 2,20 GHz.

Gallatin - кодово наименование на ядрото и процесорите, 0,13 мик версия на Foster, края на 2002 г.

Merced - кодово име на ядро и първия процесор с архитектура IA-64, апаратно съвместим с IA-32. Включва кеш - памет на три нива с обем 2 - 4 МВ. Производителността му е примерно 3 пъти повече отколкото на Tanner. 0,18 мик технология, честота на ядрото - 667 MHz и нагоре, честота на шината - 266 MHz. физически интерфейс - Slot M. Поддържа MMX и SSE2. Официално наименование - Itanium.

Itanium - търговската марка на Merced

McKinley - кодово наименование на ядрото и моделите второ поколение процесори IA - 64. Тактовата честота на ядрото започва от 1 GHz. Предполага се, че производителността ще е два пъти по-голяма от тази на Merced,пропусквателната способност на шината за данни, имаща честота 400 MHz ще се покачи три пъти. McKinley ще има увеличение в скоростта и L2 кеша. Потребяемата мощност ще е 150 W. Физически интерфейс - слот М.

Madison - приемник на McKinley. Планира се да излезе през 2002- 2003 г. Построен е по 0,13 медна технология.

Deerfield - кодово наименование на ядро и процесорите. Очаква се да излезе през 2003 г. Ще се произвежда по медна 0,13 мик технология, или по 0,1 мик технологии на фирмата Motorola с използване на изолация с ниско число k и SOI (HIP7). Ядрото се явява приемник на Foster. Процесорите са расчетени за Slot M и се позиционират като евтини процесори с архитектура IA - 64 за работни станции и сървъри от среден клас. Възможно е те да станат high - end процесорите на пазара.

AMD

K5 - първите процесори на AMD, анонсирани в качеството на конкурент на Pentium. Шината им е Socket 5. Подобно на Cyrix 6x86, използван е PR - рейтинг с показатели от 75 до 166 MHz. При това използваната честота на системната шина е от 50 до 66 MHz. L1 кеш - 24 КВ (16 КВ за инструкции и 8 КВ за данни). L2 кеш - паметта е разположена на платката и работи на честотата на процесорната шина. К5 степпинга 0 има кодово наименование "SSA5", а при степингите 1, 3, 5 кодовото име е "5к86 ".

К6 - процесори, анонсирани в качеството на конкурент на Pentium II. Първите модели се произвеждали по 0.35 мик технология, а по - нататък - по 0.25 мик (кодово име "Little Foot"). Процесорите работели на честота от 166 до 233 MHz. Създадени са на базата на дизайна на процесора 686 от купенета от AMD компания NextGen. По сравнение със своите предшественици при тези процесори присъства модула MMX, и L1 кеша става 64 КВ (32 КВ - инструкции, 32 КВ - данни).

К6-2 - следващото поколение К6 с кодово има "Chomper". Процесора се появява през май 1998 г, основното му усъвършенстване се явява поддръжката на допълнителния набор от инструкции 3DNow! и честота на шината 100 MHz. L1 кеш - паметта е 64 КВ (32 КВ данни, 32 КВ инструкции), L2 кеша се намира на платката и може да има обем от 512 КВ до 2 МВ, работейки на честотата на процесорната шина. Първите модели имат честота на ядрото 266 MHz.

K6-2+ - един от последните Socket 7 процесори на AMD. И първите Socket 7 процесори, направени по 0.18 мик технопроцес.

K6-III (Sharptooth) - първите процесори от AMD, имащи L2 кеш, обединен с ядрото. Последните процесори, направени за Socket 7. Фактически представляват просто К6-2 с 256 КВ L2 кеш на чипа, работеща на честотата на ядрото. L1 кеша има големина 64 КВ (32 КВ за инструкции и 32 КВ за данни), L3 кеша се намира на платката и може да има обем от 512 КВ до 2 МВ, работи на честотата на шината на процесора. Първите модели, пуснати през февруари 1999 година са били расчетени за 400 и 450 MHz.

Argon - кодовото има не ядрото, използвано в К7.

К7 - първите процесори, чиято архитекрура и интерфейс се различава от тази на Intel. Обема на L1 кеша е 128 КВ (64 КВ за инструкции и още толкова за данни). Кеша L2 е с големина 512 КВ, работеща на 1/2, 2/5 или 1/3 от честотата на процесора. Процесорната шина е Alpha EВ - 6. Тактова честота на шината - 100 MHz с предаване на данни при 200 MHz. Поддържани инструкции - MMX и разширени в сравнение с K6-III набор от 3DNow!. Форм - фактор - Slot A. Получава наименованието Athlon. Пуснати са модели от 500 - 1000 MHz. Адро К75 - алуминиеви съединения, К76 - медни.

Magnolia - кодово наименование на 1 GHz Athlon с ядро К76.

Thunderbird - наименование на ядрото на процесорите Athlon, произведени по 0.18 мик технология с използване на медни съединения. На чипа са интегрирани 256 КВ пълноскоростен excluziВe кеш L2. В качеството на преходен вариант за някакъв период от време се прозивежда за Slot A. Обаче основен форм - фактор се явява Socket A. Чипа с честота 1,33 GHz демонстрира по - голяма производителност при офис - приложенията, отколкото процесора Intel Pentium IВ с честота 1,7 GHz. Технологическият потенциал на ядрото Thunderbird предоставя възможност за производство на изделия с честота до 1,5 GHz.

Athlon - наименование на процесори, създадени на основата на архитектурата на К7, К75, К76, Thunderbird във варианти за Slot A и Socket A (socket 462). Високопрозиводителни процесори, ориентирани към high - end сектора.

Duron - наименование на серия процесори, ориентиран към low - end сектора. Явява се конкурент на Celeron, обаче е по - евтин и с по - голяма производителност при еднакви работни честоти. Построени са на основата на ядрото Thunderbird с орязана до 64 КВ L2 кеш памет. Произвежда се само за Socket A.

Spitfire - кодово наименование за ядрото и процесора Duron.

Mustang - сървърен вариант на Athlon. L2 кеш - 1 - 2 МВ, интегриран в чипа на процесора. Процесора е разчетен за използване на 266 Mhz шина и DDR SDRAM. Пускането му е отменено.

Corvette - кодовото наименование на мобилния вариант на ядрото Mustang.

Palomino - кодово наименование на ядрото за Athlon, дошло на смяна на Thinderbird. Предполагат се незначителни архитектурни изменения с цел повишаване скоростта на процесора. Например в състава на ядрото се използва подобрен блок за предсказване и апаратен предварителен избор от паметта. Процесорът в новия си вид няма да поддържа SSE2. Информация за това, че конвейера в ядрото Palomino ще съдържа повече стъпала не е потвърдена. Palomino ще е по-бързо ядро от Thunderbird, работещо на същата честота. Socket A ще остане основното процесорно гнездо поне още 2 - 3 години, от AMD нямат намерение да сменят физическия интерфейс на процесорите си. Palomino ще работи на дънни платки, поддържащи EВ6 с честота 266 MHz. В производството на процесорите ще бъде използвана технологията на медните съединения. Началните модели са разчетени за скорост на ядрото 1, 533 GHz и нагоре.

Morgan - кодово наименование на ядрото на процесорите Duron. Отличава се от Palomino не само по обема на L2 кеша, но и по това, че ще се произвежда по технологията с алуминиевите съединения.

Thoroughbred - подобрена версия на Palomino, Създадено по 0,13 мик технология. Предполагаема тактова честота - 2 GHz. Срок на излизане - 2002 г.

Appaloosa - подобрена версия на Morgan, създадена по 0,13 мик технопроцес. Предполагаема тактова честота - 2 GHz. Срок на излизане - 2002 г.

Barton - версия на Thoroughbred, подобрена заради използването на технологията SOI (silicon - on - insulator - "силикон на изолатора"). Използването на тази технология позволява да се увеличат тактовите честоти приблзително с 20% и при това да се намали енергопотреблението.

Hammer - семейството на 64 - битовите процесори. В него влизат ClawHammer и SledgeHammer. Hammer се базира на архитектурата К7, в която са добавени 64 - битови регистри и допълнителни инструкции за работа с тези регистри, а също така и нови сървърни инструкции. Възможно е използването на технолигията SOI. Решава се, дали да има поддръжка на SSE2.

ClawHammer - първия 64 - разряден процесор на AMD. За разлика от Itanium, този процесор ще бъде ориентиран главно към 32 - битови инструкции. Едновременно с неговото излизане се очаква появяването на новата шина HyperTransport (Lighting Data Transport - LTD), използвана за връзка с процесори и входно - изходни устройства. LTD трябва да стане не замяна, а допълнение на системната шина EВ6 или EВ7. Поддържат се вда процесора. Технология на производство - 0,13 мик. Срок на излизане - 2002 г.

SledgeHammer - сървърен вариант на ClawHammer. Поддържат се до 8 процесора. Технология на прозиводство - 0,13 мик. Срок на излизане - 2002 г.

Cyrix

6x86 - наименование на процесорите Cyrix. За оценка на производителността относително процесора Pentium се използва P - Rating, показващ честотата, на която би трябвало да работи Pentium, за достигане на такава производителност. Цифрата варира от 120 до 200 MHz. L1 кеш - 16 КВ. Честота на шината - от 50 до 75 MHz. Socket 5 и Socket 7.

M1 - същото като 6x86

Media GX - отклонение в семейството на процесорите Cyrix. Първия процесор, произведен по идеологията PC - on - a - chip. Към ядрото 5x86 са били добавени контролери за паметта и PCI, в чипа е интегриран видеоускорител с кадров буфер в основната памет на компютъра. В последните модели се използва ядрото 6x86. В този чип е реализиран мост PCI - ISA и е интегриран звук. PR - рейтинга е от 180 до 233 MHz, L1 кеш - 16 КВ. Произвежда се по 0,5 мик процес.

6x86MX - преработен с цел достигане на по - голяма производителност вариант на 6x86. L1 кеша е до 64 КВ. В състава на архитектурата на ядрото е добавен блок MMX. Появява се поддръжка на разделно захранване. Честота на шината - от 60 до 75 MHz. PR - рейтинг - от 166 до 266 MHz. Процесорите 6x86MX са били произвеждани и от IBM. Тяхните изделия имали рейтинг от 166 до 333 и са били расчетени за честота на шината 66, 75, 83 MHz. По - късно, поради маркентигови съображения, Cyrix преименуват процесорите си в MII, a IBM до края на сътрудничеството им ги продава пот това име.

MII - последния процесор на Cyrix, започва да се произвежда през март 1998 г. L1 кеша е с големина 64 КВ, L2, както обикновена за Socket 7 се намира на платката и има обем от 512 КВ до 2 МВ, работи на честотата на системната шина. Поддържани набори от инструкции - MMX. Използва PR - рейтинг. При производството му се използва 0,25 мик технопроцес.

Cayenne - кодово име на ядрото, използвано в Gobi и MediaPC.

Rise

mP6 - първите процесори на тази компания. Предназначени са за преносими компютри, използващи Socket 7. Отличават се с малко топлоотделяне. L1 кеша е с големина 16 КВ (8 КВ за данни и още толкова за инструкции), L2 - от 512 КВ до 2 МВ, разположена на платката. Поддържа се допълнителен набор от MMX инструкции. При оценка на своите процесори Rise използват PR, числата са от 166 до 333 MHz.

mP6 II - процесори, отличаващи се от своите предшественици по това, че в чипа е интегрирарн 256 KB L2 кеш. Беше обещана поддръжка на SSE, производителност от PR - 200 и нагоре. Обаче през август 1999 беше обявано отлагане на плана заради значителното поскъпване след добавянето на L2 в чипа.

Tiger - mP6 II за Socket 370. L1 кеш - 16 КВ, L2 - 256 КВ, разположена в ядрото. Пускането му е отменено.


Centaur

Winchip C6 - процесори, ориентирани за евтини компютри. По производителност отстъпват на конкуренцията. Шина - 60, 66, 75 MHz, платформа - Socket 7. Технология - 0,35 мик. Процесорите поддържат MMX. Излиза през октомври 1997 г, работи на честоти от 180 до 240 MHz.

Winchip - 2 - процесори, произвеждани по 0,25 мик процес. L1 кеш - 64 КВ (32 КВ за данни и 32 за инструкции), L2 кеш - 512 - 2048 КВ, намира се на платката. Поддържат се MMX и 3DNow!. Платформа - Socket 7. От Winchip C6 се отличават със значително ускорена работа в операции с плаваща запетая. Появява се поддръжка на 100 MHz системна шина. Първия роцесор се появява през ноември 1998 г, честоти от 200 до 300 MHz.

Winchip - 2 - A - процесори Winchip - 2 с поправена грешка в реализацията на 3DNow!

Winchip - 3 - L1 кеш с обем 64 КВ (32/32), L2 кеш с обем 128 КВ, разположена на в чипа. L3 кеш - 512 - 2048 КВ, разположена на платката. Планираха се за излизане към първата половина на 1999 г, с честота 300 MHz и нагоре. Във връзка със закупуването на Centaur от ВIA те са били отменени.

Winchip - 4 - процесори, които трябваше да излезат в края на 1999 г. Честоти - 400 - 500 MHz, а при прехода на 0,18 мик процес - 500 - 700 MHz.

VIA
Samuel - кодово наименование на процесор и ядро. За основа служи ядрото Winchip - 4, получено от ВIA като наследство при закупуването на Centaur. Работят на честоти от 500 - 700 MHz. Произвеждат се от National Semiconductors и TSMC с използване на 0,18 мик процес. Процесорите използват набор от SIMD 3DNow!. Форм - фактор - Socket 370. L1 кеш - 128 КВ. Получават наименованието Cyrix III. Тактова честота на ядрото - 500 - 667 MHz.

C5A - същото като Samuel.

Samuel II - кодово наименование на процесора и ядрото, разработено от Centaur. L2 кеш с обем 64 КВ. Тактова честота на ядрото - 667 - 800+ MHz. Честота на шината на роцесора - 100/133 MHz, форм - фактор - Socket 370.

С5В - същото като Samuel II

Matthew - кодово наименование на интегрирани процесори. Изградени са от ядро Samuel II с интегрирано видео и компоненти North Bridge.

Ezra - кодово наименование на процесора и ядрото. Съвместна разработка на Cyrix и Centaur. Първото действително ново ядро на ВIA. Процесорите поддържат SSE. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 64 КВ. Технология - 0,15 мик с преход към 0,13 мик. Тактова честота на ядрото - 750 MHz с повишаване на над 1 GHz. TSMC потвърдиха информацията за това, че е произведен такъв процесор с честота над 1 GHz.

C5C - същото като Ezra.

Ezra - T - кодово наименование на процесор и ядро. Съвместимост по сигнали с Tualatin, което им позволява да се използват при дънни платки, създадени за Tualatin. Технически процес - 0,13 мик, алуминиеви съединения. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 64 КВ. Имат по - малко, по сравнение с Ezra енергоупотребяване. Поддръжка на MMX, 3DNow!. Тактова честота на ядрото - от 800 MHz (6x133 MHz). Ще се появи в края на 2001 г.

Nehemiah - кодово наименование на процесора и ядрото. Технологичен процес 0,13 мик, медни съединения. Расчетен за работа при 1,2+ GHz. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 256 КВ. Ще се поддържат инструкциите Streaming SIMD Extenzions (SSE) и 3DNow!. Конвейер за 17 стадия, напрежение на ядрото 1,2 В, площ на кристала - 72 кв. мм. Ще се появи през 2002 г.

C5X - същото като Nehemiah.

Esther - кодово наименование за процесор и ядро. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 256 КВ. Конвейер 17 стъпала. Тактова честота на ядрото 2 GHz. Ще се появи през втората половина на 2002 г.

C5Y - същото като Esther

Compaq

Alpha EB86 - кодово име на високопроизводителни процесори с архитектура, различна от традиционната x86. Технопроцес 0,18 мик. Базира се на ядрото Alpha EB6. Над 15 000 000 транзистора. Модела на 1 GHz е обявен през 2001 г.

Alpha EB7 - кодово име на восокопроизводителни процесори. Технопроцес 0,18 мик с използване на медни съединения. Базира се на ядрото Alpha EB6. Над 100 000 000 транзистора. Напрежение на ядрото - 1,5 В, мощност на топлоотделянето - 100 Вт, честота 1,2 - 1,3 GHZ, до 1,75 МВ L2, корпус с 1439 контакта.Възможно е използване на интегриран контролер на паметта. Пускането на моделите се планира през 2002 г. Във връзка със това, че Intel закупуват подразделенията, патентите и технологиите, свързани с процесорите Aplha EBxx, процесорите Alpha EB7 или Alpha EB8 е възможно да бъдат последните разработки в това направление.

Alpha EB8 - кодово име на високопроизводителни процесори с архитектура, различна от x86. Технопроцес 0,13 мик с използване на SOI. Над 250 000 000 транзистора, суперскаларно ядро (до 8 инструкции за 1 такт), мощност на топлоотдаването - 150 В, честота от 1,4 GHz, L2 кеша ще е около 2 МВ, корпус с 1800 контакта. Пускането му е планирано през 2004 г. Възможно е това да е последната разработка в това направление.

Alpha EB9 - кодово име на процесори, произвеждани по 0,10 мик технология, 500 000 000 транзистора, честота 2 - 3 GHz. Пускенто на модела е планирано за 2006 г.

Alpha EB10 - кодово име на високопроизводителни процесори, произвеждани по 0,07 мик технология, 1,5 милиарда транзистора, честота 3 - 4 GHz. Пускането на модела е планирано за 2008 г.

QuickBlade - сървърна архитектура със свръхвисока плътност на монтаж. В основата и е планирано използването на процесори Intel със свръхнизко напрежение.

Transmeta

Crusoe - серия процесори, ориентирани към мобилните системи. Това се моделите ТМ3200 (L2=0), TM5400 (L2=256 KB), TM5500 (L2=256 KB), TM5600 (L2=512 KB), TM5800 (L2=512 KB), имащи интегрирани компоненти North Bridge. Ниско енергоупотребяване.

Astro - кодово име на високопроизводителни процесори със свръхнизко ниво на енергопотребление. Работната честота ще достигне 1,4 GHz при 0,5 Вт. В основота му лежи 256 - битова архитектура. Ще се появят в края на 2002 г.

SiS

550 - базов модел на процесорите от серията 550. За основа служи ядрото mP6 от Rise с интегрирани видео компоненти.

551 - модел процесор, създаден на основата на SiS 550 с поддръжка на flash - карти и шифроване.

552 - модел процесор, създаден на основата на SiS 551 с поддръжка на аудио- и видео.

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.

Оптични кабели

Lan Protector

Устройството е предназначено за защита на Ethernet мрежово оборудване от електростатичен потенциал или мощни електромагнитни импулси, съпътстващи гръмотевиците. Използването му е препоръчително в откритие участъци на градските мрежи, които най-често страдат от такова въздействие. Използването му и от крайните клиенти за защита на техните персонални компютри, свързани към градски мрежи, може да им спести много разходи по подмяната на излезли от строя компоненти в следствие на попадане на високоволтови напрежения по кабела на LAN мрежата.
Защитата се състои в ограничаването на напрежението между всеки два проводника на 8V и между всеки от тях и заземителния проводник на 90V ( с газоразрядник).
Защитени са проводниците 1,2,3 и 6, защото само те се използват за предаване на данни при 10/100Mb Ethernet мрежи. Свободните проводници от линията (4,5,7,8) са свързани към заземлението в устройствата с екранирано гнездо RJ-45.


Технически данни

* Интерфейс: 10/100Mb Ethernet cat.5E;
* Вход: гнездо RJ-45 екранирано или неекранирано;
* Изход: 20см UTP/FTP кабел с куплуинг RJ-45 или гнездо RJ-45;
* Заземление: проводник с кабелно ухо ф4, 1мм2, 30см;
* Затихване: еквивалентно на 1м UTP кабел cat.5E;
* Брой защитени проводници: 4 (1,2,3 и 6);
* TRANSIL 1.5KE6.8;
- Максимален продължителен ток при ограничение: 0.25А;
- Максимален импулсен ток (8/20us): 700A;
* Грец 2W10M (2A/1000V):
- Максимален ударен ток (8.3ms): 50A;
* Газоразрядник 2x90V:
- Максимален импулсен (8/20us): 2.5kA за 10 цикъла, 5кА за един цикъл.
- Импулсен живот (10/1000us 100А): >100 пъти.
- Капацитет: <3pF.
* Защитна обвивка: от термосвиваем шлаух или специална кутия.


Описание

Входните линии 4,5, 7 и 8 не са включени в защитата, защото те не се използват в Ethernet за предаване на данните и тяхното защитаване е излишно. Те не са изведени към изходния RJ-45.

ETHP1-100 Защитата представлява четирифазен диоден мост, в диагонала на който са специален мощен TRANSIL диод 1.5КЕ6.8 и двоен газоразрядник с пробивно напрежение 90V. Дву- и четирипортовите защити имат съответно два или четири моста, с общи защитни елементи. UTP Магистрали, FTP магистрали към незаземения край

Информацията е копирана от НеоМонтана които също произвеждат такива устройства.

Какво е USB?

Всеки съвременен компютър идва с поне един USB (Universal Serial Bus) порт. Тези портове позволяват да се включва всичко – от принтери до мишки.



Е? Какво е USB?


Всеки, който се е занимавал с компютри повече от един ден знае каквъв фундаментален проблем решава USB интерфейса.
• Принтерите се връзват на паралелен порт, а повечето компютри имат само един такъв (все по – голяма част от лаптопите изобщо нямат). Високоскоростни устройства като външни дискове в миналото също са използвали паралелния порт.
• Външните модеми използват серийния порт, като същото правят и маса устройства като Palm Pilot, някой мишки, мобилни телефони и пр. Повечето компютри имат най – много два такива порта, които на всичко отгоре са бавни.
• Повечето високоскоростни устройства се включват чрез интерфейсна карта, като броя слотове за такива карти също е ограничен.

Целта на USB е да реши тези проблеми. USB ви дава възможност по много прост начин да свържете с високоскоростна връзка до 127 устройства към вашето PC.


USB връзки

Връзването на USB устройство към компютъра е просто – намирате USB конектора на компютъра и включвате.



USB "A" конектор

Ако устройството, което сте включили е ново, операционната система го засича и иска драйвъри (или ги инсталира сама, ако може). Ако устройството е вече инсталирано, то директно започва да работи. USB устройствата могат да се включват и изключват по всяко време.
USB интерфейса от страна на компютъра е тип A, а от страта на устройството – тип B.



USB "B" конектор


Ако ви свършат портовете?

Голяма част от компютрите идват с 2 до 4 USB порта. Къде тогава се включват всичките тия 127 устройства?

Най – простото разрешение е евтин USB hub. USB hub–а също се брои за устройство от 127те възможни!


С помощта на хъбове свързани едни с други може да се постигне голям брой USB портове.

Хъбовете могат да са със собствено захранване или без. Както ще видите по – нататък USB порта може да захранва устройства. Това разбира се важи за устройства с малка консумация като мишки например. Мощността (до 500 mA при 5 V) идва от компютъра. Ако имате много устройства със собствено захранване (като принтери и скенери), то вашия хъб не се нуждае от захранване.


USB характеристики
USB има следните характеристики:

• Компютърът играе роля на host.
• До 127 устройства могат да се свържат към USB.
• Самостоятелните USB кабели могат да предават сигнал до 5 метра, ако се използват хъбове – до 30 метра.
• При USB 2.0 информацията, която се предава е 480 Mbps.
• USB кабелът има 2 жици за захранване (+5 V и маса) и усукана двойка за данни.
• На захранващите кабели могат да се пуснат 500mA при 5V.
• Устройства с ниска консумация могат да се захранват направо от USB порта.
• USB устройствата са hot-swap, т.е. могат да се включват и работят по всяко време, без да се прекъсва работата на компютъра.
• Повечето USB устройства могат да излизат в sleep mode, при команда от host-а.


USB кабел: +5 V (червена) и маса (кафява) и усукана
двойка (жълт и син). Освен това кабелът е екраниран


USB в действие

Когато хостът (компютърът) започне да работи, той назначава на всяко от устройствата адрес. Този прозес е известен като номериране, то се извършва и когато се включва ново устройство. Хостът също установява по какъв начин устройствата искат да предават:
• Interrupt (прекъсване) – за устройство, което изпраща малко количество информация.
• Bulk – Устройство като принтер, което получава данните на големи порции, комуникира по този начин. Блок от данни се праща към принтера (на 64 – байтови парчета) и се проверява дали е коректно.
• Isochronous (изохронен)- Устройства, които работят с поток от данни (като говорители) използват изохронен режим. Непрекъснато текат данни между компютъра и устройството и няма проверка за грешка.

Хостът може да изпраща и контролни пакети.

Когато се номерират устройствата, компютърът следи за честотната лента на изохронните устройства и тези, които работят с прекъсване. Те могат да консумират до 90% от честотната лента. При превишаване на този лимит се отказва достъп. Контролните пакети и bulk устройствата използват останалия ресурс.

USB разделя честотната лента на кадри, а хоста ги контролира. Кадрите са с капацитет 1 500 байта и всеки нов кадър стартира всяка милисекунда. По време на квант изохронните устройства и тези, които работят с прекъсване получават гарантирано необходимият им канал с определена ширина. Bulk устройствата и контролните данни използват остатака от честотната лента.


USB 2.0

USB 2.0 стандарта излезе през април 2000.

USB 2.0 (високоскоростен USB) има по-широка честотна лента и предава данни 40 пъти по – бързо от USB 1.1. USB 2.0 е напълно съвместим с USB 1.1.

USB 2.0 работи на три режима – 1.5, 12 и 480 Mbps, като така поддържа всякакви устройства – от мишки и клавиатури, през скенери и принтери до обемни външни дискове.

Материали hardware.bg

_________________
Типично българската простотия е несъразмерима с времето и пространството...

Какво е OSI?
Почти всички мрежи в днешни дни работят върху Open Systems Interconnection (OSI) стандарта. OSI е разработен през 1984 от International Organization for Standardization (ISO), глобална организация представляваща над 130 държави.

Ядрото на стандарта е OSI модела, комбинация от седем слоя, които показват различните стадии, през които трябва да минат данните, за да достигнат от едно устройство в мрежата до друго.

Слоевете

Гледайте на седемте слоя като на конвейерна линия в компютъра. Във всеки слой се случват различни неща с данните, които ги подготвят за следващия слой. Седемте слоя, разделени на две са:

• Програмна част
Слой 7: Application – Това е слоят, който се използва от операционната система или от програма, всеки път когато потребителят иска да копира файлове, да изпраща съобщения и пр.
• Слой 6: Presentation – този слой взема данните от програмата и ги привежда във вид разбираем за по-ниския слой.
• Слой 5: Session – този слой започва, поддържа и прекратява комуникацията с получателя на данните.

• Транспортна част

• Слой 4: Transport – Този слой поддържа потока от данни и осигурява проверка за грешки, както и тяхната корекция.
• Слой 3: Network – Начина на получаване и изпращане на данни се управлява от тиз слой. Логическите протоколи, маршрутизации и адресации са отговорност на този слой.
• Слой 2: Data - В този слой се определя физическия протокол за пренос, а също така и типа на мрежата.
• Слой 1: Physical – Това е хардуерното ниво. Тук се определят волтажи, нива на сигнала и пр.

7 слойният OSI модел

OSI моделът е само абстракция. На практика протоколните стекове обединяват два или повече слой в един.


Протоколни стекове

Протоколния стек е група от протоколи, която позволява на софтуера и хардуера да си вършат работата. TCP/IP е типичен пример. Той използва 4 слоя, които представят OSI модела по следния начин:

• Слой 1: Network Interface – Този слой комбинира първите два от OSI и маршрутизира данните в мрежата. Също така управлява обмена на данни между мрежата и други устройства.
• Слой 2: Internet – този слой отговаря за network слой от OSI. Internet Protocol (IP) използва IP address, който се състои от мрежов идентифокатор и Host идентификатор, за да определи кое е устройството, с което трябва да се обменят данни.
• Слой 3: Transport – Отговаря на единствен OSI Transport слой, това е частта където се намесва Transport Control Protocol (TCP) протокола. TCP пита дадено устройство в мрежата дали иска да приема дании.
• Слой 4: Application - комбинира session, presentation и application OSI слоеве. Протоколите за специфични функции като e-mail (Simple Mail Transfer Protocol, SMTP) и пренос (File Transfer Protocol, FTP) работят на това ниво.

Както виждате OSI e по – скоро препоръка, отколкото някакъв ангажимент, но спазването на правилата му осигурява по – лесна комуникация.

_________________
Типично българската простотия е несъразмерима с времето и пространството...

WiFi

WiFi е съкратено наименование за безжична мрежа. Познато е още 802.11 по името на стандарта. Голямото предимство на WiFi е простотата му. Включвате се към мрежата където и да е компютъра ви, стига да е в периметъра на сигнала, без да се нуждаете от кабели. Връзката става с радиосигнал на до 30 метра от излъчвателя.


Мрежата на радиостанциите

За да разберете как работи безжичната мрежа на най-елементарно ниво е достатъчно да си представите двойка радиостанции за по 10 лева. Това са малки радио приемници и предаватели. Когато говорите, гласа ми се приема от микрофон, кодира се и се предава като радиовълни. Друга радиостанция може да приеме вашият сигнал, да го декодира и да го превърне отново в глас.

Прости радиостанции като описаните по-горе предават сигнал с мощност 0.25W на разстояние 500 – 1000 фута.

Да приемем, че искате да свържете два компютъра, използвайки принципа на радиостанциите:

• Ще трябва да снабдите всеки компютър с устройство.
• Трябва да дадете на всеки компютър начин да каже дали иска да приема или да предава.
• Трябва да измислите начин да превърнете бинарните данни в радиосигнал.


Нещата ще си работят. Единствения проблем ще е скоростта на трансфер. Устройство за 10 лева е направено да работи с човешки глас (при това с лошо качество на възпроизводство), Най – много да стигнете до 1000 бита в секунда.


WiFi радио технологията

Радиата използвани от WiFi не се различават концептуално от радиостанциите. Те могат да изпращат и да получават. Могат да превеждат бинарните данни в радиосигнал и обратно. Но има 3 основни разлики между радиостанциите и WiFi:

• WiFi, които работят на 802.11b и 802.11g стандартите предават на 2.4 GHz, докато тези, които работят по 802.11a стандарта ползват честота 5 GHz. Радиостанциите са на 49 MHz. По-високата честота позволява по-бърз трансфер.
• WiFi използва много по – усъвършенствано кодиране. За 802.11a и 802.11g, техниката е позната като orthogonal frequency-division multiplexing (OFDM). За 802.11b се нарича Complementary Code Keying (CCK).
• Радиата на WiFi могат да променят честотите.
Поради гореописаните разлики WiFi има доста висока скорост на трансфер. 802.11b работи на 11 Mbps. 802.11a и 802.11g обменят със скорост 54 Mbps.

Може би се чудите откъде идва 802.11. Организацията Institute of Electrical and Electronics Engineers (IEEE) се занимава със стандартизация и номерира стандартите с уникални номера.:

• 802.11b беше първата версия на пазара. Тя е най-бавна и евтина.
• 802.11a беше следващата.
• 802.11g е смесица от b и a. Работи на честотата на b, но със скоростта на a.


Добавяне на WiFi към компютър

Най – голямото предимство на WiFi е простотата му. Повечето съвременни преносими компютри идват с карта за безжичен достъп. Добавянето на такава карта към по-стар лаптор или настолен компютър е елементарно:

• Купувате си 802.11a, 802.11b или 802.11g карта.
o За лаптоп тази карта обикновено е на PCMCIA или USB.
o За настолните компютри – на PCI или USB.

• Включвате картата

_________________
Типично българската простотия е несъразмерима с времето и пространството...

Защо е важен дисплеят на преносимия компютър


При избора на лаптоп ще срещнете означения като WSXGA+ или пък WUXGA в графата за диплей. Какво означават подобни параметри и защо са важни за потребителя?


Екранът не винаги е основен фактор при избора на преносим компютър. Повечето потребители се интересуват от бързината на процесора, обема памет или пък от типа на видео картата. Други наблягат преди всичко на мобилността, т.е. на размерите, теглото и възможностите за комуникации. Но ако преди покупката на лаптоп, не отчетете качествата на екрана, може да останете разочаровани след това, тъй като не е изключено да се чувствате некомфортно пред дисплея.

Резолюция и формат на изображението

Форматът на изображението при лаптопите не се свежда само до широкоекранен и стандартен, ситуацията е доста усложненаи свързана пряко с разделителната способност (резолюция). Резолюцията е брой пиксели, или отделните точки, които изграждат картината на екрана. Как от нея да получим формата на изображението, което всъщност е съотношение между височината и ширината? Да вземем например един 15-инчов екран с резолюция 1024x768. Това означава, че картината е 1024 пиксела широка и 768 висока. Този екран има формат на изображението 4:3, което означава, че за всеки четири хоризонтални пиксела има три вертикални.
Често някои от производителите не показват формата на изображението и резолюцията, а странна поредица от главни букви. Какво точно означават тези абревиатури?

Стандартни екрани
Тип Резолюция Формат
XGA 1024x768 4:3
SXGA 1280x1024 5:4
SXGA+ 1400x1050 4:3
UXGA 1600x1200 4:3

Широкоекранни
Тип Резолюция Формат
WXGA 1280x768 5:3
WXGA 1280x800 16:10
WXGA+ 1440x900 16:10
WSXGA+ 1680x1050 16:10
WUXGA 1920x1200 16:10

Както забелязвате, ситуацията е доста объркваща. SXGA резолюцията (1280x1024) е направо странна, но именно тя е една от най-популярните, заедно с XGA и WXGA. За да получите съотношение 4:3, правилната резолюция трябва да бъде 1280x960, но така и не се среща при преносимите компютри.
При широкоекранната резолюция нещата са още по-заплетени. Лаптопите от тази категория обикновено се представят като 16:10, за да се доближат по-близо до съотношението 16:9. При гледане на DVD все още има леко сплескване, но то е почти незабележимо.
При ултракомпактните преносими компютри също наблюдаваме особеност - вместо 1280x800, се използва резолюция от 1280x768.
Имате възможност да регулирате резолюцията. При лаптопите, екраните са с фиксиран брой пиксели, но пикселите са „смесени“, за да се получи желаната резолюция. При по-старите екрани това изглежда доста лошо, докато при новите резултати са по-добри. Все пак трябва да знаете, че картината няма да изглежда толкова добре както, ако използвате естествената резолюция (native resolution).

Размер на екрана

Повечето производители използват инчове за размера на екрана. Този параметър всъщност представлява диагонал, или разстоянието от долния ляв ъгъл до горния десен ъгъл на екрана. Обикновено екраните с размер от 14 инча се използват в най-леките лаптопи, при които мобилността е от първостепенно значение за потребителите. Някои производители използват и 13-инчови модели, например новите Apple MacBook. Най-разпространени в момента са лаптопите със стандартни 15,1-инчови екрани и широкоекранни, 15,4 инча – вторите са идеални за гледане на филми и за работа с електронни таблици. 17-инчовите лаптопи са абсолютен заместител на настолните системи.
При избора на лаптоп освен размера на екрана, трябва да решите дали искате стандартен или широкоекранен. Сега широкоекранните лаптопи всъщност се превръщат в стандарт. На практика, без голямо увеличение на размерите на екрана, получавате повече място по ширина. Ако купувате лаптопа за забавление, освен за работа, то правилният избор е именно широк екран.

Гланцов или матиран екран

В днешно време се срещат два типа екрани - матиран и гланцов. Гланцовият има отразяващ слой отдолу, който подобрява яркостта и контраста на изображението. За съжаление именно тази негова възможност за отразяване води до най–големия му недостатък – преумора на очите при някои потребители. За да разпознаете дали екранът е гланцов, просто трябва да застанете срещу него и ако видите отражението си, или пък отражението на клавиатурата, то той е именно такъв.
Матираните екрани се използват все по-рядко. При тях липсва каквото и да е отражение, но все пак имат доста добър контраст.
Екраните на преносимите компютри, а така също и плоските монитори се различават от мониторите с електронно-лъчева тръба (CRT) по един основен показател, а именно позрителния ъгъл. Докато при CRT монитора няма значение ъгълът, под който гледате екрана, то при лаптопите и плоските монитори с увеличаването на този ъгъл качеството на картината се влошава. При преносимите компютри, които са изпълнени по LCD технология (течнокристални дисплеи, обикновено тип TFT – от thin film transistor),най–доброто място за наблюдение е пред екрана, иначе може да ви изглежда, че контрастът е слаб или че цветовете са променени.

Мъртви пиксели

Един от най–големите проблеми, свързан с екраните за лаптопи и въобще с плоските дисплеи, са мъртвите пиксели, които са характерни и за плоските монитори. CRT мониторите не страдат от такъв проблем. Политиката на компаниите производители отчита този факт и обикновено предвижда възможност за замяна на продукта при определен брой мъртви пиксели. Така че, ако забележите мъртви пиксели, можете да се обърнете към вашия доставчик и да попитате как стоят нещата. Един от най–лесните начини да откриете мъртвите пиксели е да сложите на десктопа изцяло черна картина и да видите дали се забелязват мънички червени или бели точки. Другият вариант е да използвате програмата Dead Pixel Buddy.
Дори и когато знаете всичко необходимо, за да изберете най–добрия екран, който да отговори на вашите нужди, това може да не е достатъчно. Преди да купите вашия преносим компютър, при възможност поработете малко с него, за да се убедите дали неговият екран наистина ви допада.

Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=343

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Как да изберем мобилен компютър


Дали искате заместник на вашия настолен PC, със същата мощ и функции, или повече мобилност?


Пазарът на ноутбук компютри, или ако ви е по-удобно лаптопи, е в разцвет. Продажбите стигат до небето, носени на крилете на напредналата технология и бързо спадащите цени. За 1000 долара можете да си купите чудесен ноутбук, по най-нова технология, с характеристики, които ще ви позволят да изпълнявате широк кръг от задачи. Разбира се, без всички екстри, но все пак перфектен за текстообработка, сърфиране в Интернет и електронна поща. Ако решите да похарчите малко повече пари, ще се сдобиете с още мощ за комфортна работа с по-сложни приложения. Дори и да сте проектант, вече може да намерите подходящ лаптоп, който да удовлетвори високите ви изисквания.

Да започнем с процесора

Процесорът, както и при настолните машини, играе огромна роля за определяне на бързодействието на мобилния компютър. Но тъй като ноутбуците се използват най-вече за обикновени задачи, един процесор от нисък клас много често може да се окаже по-умна покупка, особено като се има предвид, че тези процесори консумират по-малко енергия.
Intel, водещият производител на процесори, има много козове в ръкава. Pentium 4-M, например, е един бърз процесор, макар че не използва максимално икономично батерията. Може да се намерят мобилни компютри, в които е инсталиран настолен процесор Pentium 4, но те генерират много топлина и съкращават живота на батерията по-бързо от всичко останало. Такива лаптопи са подходящи за замяна на настолните компютри в случай на липса на място в офиса, но не и да ги носите със себе си навсякъде.
Процесор, който най-добре балансира бързодействие и ниска консумация от батерията, е изпълнен по технологията Intel Centrino или неин по-следващ еквивалент (виж Започна преходът към по-висок клас преносими компютри). Centrino в действителност е комбинация от технологии, включително процесор, чипсет и безжичен адаптер. Процесорите, интегрирани в моделите Centrino, са или Intel Celeron-M, или Pentium-M. Последният е по-евтин, но за сметка на по-ниско бързодействие.
AMD, конкурентът на Intel, също има оптимизиран за мобилни приложения процесор, наречен AMD Athlon XP-M, който е едно сравнително евтино решение. По отношение на абсолютно бързодействие, той не може да издържи конкуренцията на мобилните процесори на Intel, но без никакво затруднение изпълнява основните офис задачи. AMD успя да наложи сред производителите на мобилни компютри и процесора Mobile Athlon 4, който е прицелен към евтините лаптопи и леко изостава от конкурентните модели на Intel.
И така, какво ще изберете? Ако искате вашият ноутбук да е наистина мобилен, тогава най-добрият избор е процесор по технологията Centrino, въпреки че ще платите финансова премия за това удоволствие. Тези процесори ще издържат и на големите изисквания на игрите - много по-добре, отколкото можете да очаквате. Ако бюджетът ви е скромен, по-евтините решения на AMD заслужават внимание. Ако пък това, което търсите е мобилен компютър, който да замени настолния ви РС, тогава добра работа ще ви свърши ноутбук с процесор Pentium 4 или Athlon 64.

Колко да е паметта

Машина, с която ще вършите само рутинни офис задачи и сърфиране в Интернет, няма да изисква най-добри технически спецификации. Поради това евтините мобилни компютри обикновено идват с 256MB RAM. Струва ли си повече – 512MB или дори 1GB? Не е задължително, освен ако не търсите компютър за игри или тежка работа с мултимедия.
Твърдите дискове на лаптопите не се въртят толкова бързо, колкото техните двойници в настолните компютри. Това е предвидено с цел да се ограничи консумацията на енергия от батерията. Но вие ще забележите действителна разлика в ежедневната употреба само в случай, че работите интензивно с мултимедийни приложения или игри. Забележете обаче, че можете да имате мобилни компютри, чиито твърди дискове се въртят със скорост 4200 rpm и 5400 rpm (оборота в минута). Ако искате максимално бързодействие, трябва да изберете дискове от втория модел. Има обаче вероятност да платите повече пари за нещо, което не е чак толкова по-различно.
Що се отнася до капацитета на твърдия диск, както очаквате, той зависи от това какво в действителност искате да правите с компютъра си. Ако търсите един опростен, надежден ноутбук за офис задачи и Интернет, твърд диск от 20GB ще ви свърши работа, макар че спокойно може да изберете и 40GB, тъй като разликата в цените не е много голяма. Само в случаите на игри или интензивна мултимедия, действително ще ви трябва много по-голям капацитет. Успокоителното е, че дисковете с 80GB капацитет не са много скъпи.

Графиката – не очаквайте това, което имате на настолния РС

Повечето мобилни компютри разчитат на графичната технология, която е напълно интегрирана на дънната платка на лаптопа. Те ще вършат добра работа за офис приложения, плейбек от DVD-та и други подобни, но ще бъдат силно затруднени, когато става въпрос за игри. Това е причината гиганти в производството на графични карти като ATI и nVidia да инвестират големи средства в разработка на мобилни версии на техните мощни технологии за графика за настолни компютри. По отношение на мощ, мобилните продукти на тези компании изостават с цяло поколение от настолните им двойници, но за повечето модерни игри това не е сериозен проблем.
Производителите често се изхитрят да предлагат графични решения от по-висок клас, но само със 64MB графична RAM. Това вероятно е безсмислено и ако вие купувате лаптоп с мощна графика, трябва да сте сигурни, че тя е с поне 128MBRAM. Обърнете внимание, че това е памет, отделена само за графиката, и е различна от основната памет на машината.

Записващото DVD става стандартна характеристика на лаптопа

Цените на записващите DVD устройства падат, което означава, че все повече лаптопи сега идват с DVD записвачки като стандарт. В сегмента на евтините лаптопи обаче все още можете да срещнете модели със CD-ROM устройство или по-често комбинирано CD-RW/DVD-ROM устройство, което ще чете и записва CD-та, но ще може само да чете DVD-та. Обикновено, срещу не много голямо доплащане, може да добавите възможност за записване на DVD.
Минималното, на което можете да се спрете, е комбинираното устройство. Ако обаче имате нужда от записващо DVD, изберете такова, което поддържа двоен формат, т.е. съвместимо е със спецификациите DVD+ и DVD-.

Не правете компромиси с дисплея

Прекарвате много време във взиране в екрана на компютъра, така че не се изкушавайте да го пренебрегнете. Много от новите модели идват с кристално ясни широки екрани, които по принцип са доста здрави, макар че неизбежно допринасят за по-големите размери на лаптопа. Това е причината много хора все още да избират обикновения по-малък дисплей.
Дисплеите на мобилните компютри са по изпълнени по технология на течни кристали (LCD). Техният размер започва 12.1 инча по диагонал и стига до 17 инча. Вашите лични предпочитания ще определят окончателния ви избор. Вие най-добре знаете с какъв размер на екрана ще работите най-удобно. Ако все пак не можете да прецените, отидете до местния компютърен магазин и направете сравнение, преди окончателно да решите какъв лаптоп да си купите.

“Проклятието” батерия

Стигаме и до батерията, която е проклятието на потребителя на лаптоп. Процесорите имат голям роля в живота на батерията. Ако се върнем няколко години назад, най-многото, което можехте да очаквате от една напълно заредена батерия, беше два часа време за работа, или по-малко, ако извършвахте интензивна работа с процесора или със CD устройството. Слава богу, сега има малко повече опции.
Машините с най-кратък живот на батериите са тези, които използват настолни процесори. От друга страна те притежават голяма процесорна мощ, така че тук неизбежно се правят компромиси. Ако не са оптимизирани за работа в мобилни условия обаче, тези процесори консумират много енергия и то бързо, така че понякога имате само 70 минути работа на една напълно заредена батерия. Поради тази причина, такива лаптопи често се продават като продукти за замяна на настолните РС. Това, което трябва да гледате в техните спецификации, е процесорната честота (2.8GHz и нагоре), а ако купувате система на базата на Pentium или Celeron, липсата на буквата M (т.е. Pentium 4, а не PentiumM), или липсата на забележка, че процесорът е оптимизиран за мобилни нужди.
По-дълъг живот на батерията идва от чипове, които са част от технологията Centrino на Intel. В действителност Centrino не е самият процесор, а серия от технологии, предназначени да оптимизират живота на батерията и работата с безжични устройства. Винаги когато стане въпрос за ноутбук по технологията Centrino, в него ще има или Celeron, или Pentium процесор, оптимизирани за мобилни приложения. А това означава, че можете да очаквате в най-добрия случай животът на батерията да стигне за 4-часова работа.
Понякога има и друг начин да се заобиколи проблемът с ограничения живот на батерията и той е просто да се купи още една батерия. Можете да я поставите вътре в лаптопа, ако има място, или пък да купите от многото видове портативни външни батерии, които също ще свършат работа. Те обаче са и доста скъпи.

Интерфейсите

Повечето модерни ноутбуци идват с портове USB 2.0, вграден модем за 56Kbps и LAN порт като стандарт, а при Centrino моделите - и с безжичен интерфейс. Някои евтини лаптопи пък предоставят тези функции чрез PCMCIA слот, който приема външни карти. За повечето хора, възможността за връзка с Интернет и други мрежи е от изключителна важност. За тях портовете USB 2.0 ще бъдат достатъчни, но не пренебрегвайте факта, че все повече и повече лаптопи излизат без флопи дискови устройства. CD устройствата, мрежовите функции и флаш паметите сега са най-популярните начини за прехвърляне на данни от и към мобилната машина. Трябва да обмислите предварително какъв е вашият предпочитан метод и да се уверите, че покупката ви го поддържа.

Теглото има значение

Един фактор, за който може би няма да се сетите навреме, е колко всъщност е портативен лаптопът. Лесно е да се приеме, че избраният мобилен компютър е толкова лек за носене, колкото и всеки друг, но това просто не е вярно. Теглото на един лаптоп с голям екран и вграден настолен процесор може да се различава драстично от теглото на тънкия портативен компютър на базата на Centrino. Някои производители не посочват теглото на компютъра в своите спецификации, така че ако портативността е важен фактор за вас, задължително трябва да попитате за теглото. За да улеснят носенето, много производители сега включват специални чанти или раници като част от покупката.

Идва ред и на софтуера

Както и при настолните машини, често при покупка на ноутбук се плаща повече за пакет от софтуерни продукти, не всички от които са ви необходими. Задължително ви трябва операционна система. Преобладаващото мнозинство от лаптопи използват MicrosoftWindows в различни модификации. Linux все още не си е пробил път до пазара на мобилни компютри, така че най-вероятно ще попаднете на WindowsXPHome или Professional.
Някои производители дават само операционна система, други включват едно или повече от следните продукти: софтуер за възпроизвеждане на DVD (полезно и не толкова скъпо), антивирусен пакет, някаква форма на офис пакет(ако това е MicrosoftOffice, ще вдигне много цената) и софтуер за запис на CD/DVD (комплектованият софтуер по принцип е с доста ограничени функции, но е достатъчен за това, от което повечето потребители имат нужда).

Ремонтът е скъп

Ако нещо в мобилния компютър се повреди, ремонтът струва доста по-скъпо от този на настолните РС. Поради тази причина, струва си да проверите какви са гаранционните условия, преди да изберете от кого да си купите лаптоп.
И накрая, когато тръгнете да пазарувате, трябва да прилагате обичайните правила: направете внимателно проучване, задайте на продавачите толкова въпроси, колкото е необходимо и се уверете, че взимате машината, която вие искате да купите, а не тази, която те искат да ви продадат. Ако не сте сигурни в нещо, следете потребителските форуми в Интернет или четете специализираните издания.

Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=50

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Избор на компютър за дома и малкия офис


Покупката на РС е чувствителен разход за дома и малката фирма, преценете внимателно "цена–възможности"


Покупката на нов персонален компютър е чувствителен разход за домашния потребител и малката фирма. Затова изборът изисква внимателна преценка на възможните варианти и извличане на най-доброто съотношение цена–производителност.
Хубавото е, че цените на компютрите стават все по-достъпни, като в същото време производителността нараства. Развитието обаче непрекъснато поднася нови технологии и спецификации, които в един момент могат да доведат до объркване.

Процесор

Всичко се върти около процесора. От него зависи и изборът на останали компоненти в системата. През изминаващата година процесорната технология претърпя доста промени. Последното се случи съвсем скоро, когато Intel представи четириядрените процесори (Quad-core).
За малкия бизнес обаче толкова изчислителна мощност едва ли ще е необходима, така че четириядреното решение не е ценово ефективно. Съществуващите дву-ядрени процесори осигуряват отлична производителност на доста по-поносими цени. И Intel, и AMD имат подходящи решения от този клас. При Intel вариантите са два - Pentium D и много по–добрият Core 2 Duo, който в момента осигурява най–производителното решение в този сегмент.
Какво значение има за потребителите, че един процесор е двуядрен? Най–голямата полза е при мултизадачната работа, т.е. при едновременната работа с няколко приложения. Например, докато пишете документ, можете да си пуснете проверка за вируси и така да спестите време, като не усетите забавяне в производителността.
Други предимства на новата архитектура са по-ниската консумация на електроенергия и отделянето на по-малко топлина. Това означава по-бавни вентилатори и по-безшумна работна среда.
Ако гледате в бъдещето, то тогава определено трябва да се насочите към персонален компютър с двуядрен процесор. И AMD Athlon 64 X2, и Core 2 Duo са добър избор. Избягвайте неефикасния опит в лицето на двуядрения процесор Pentium D. Също така не се заблуждавайте и от мегахерците - повечето в случая не означава непременно по–добре. Много от по-старите процесори, например Pentium 4, работят на по-високи честоти в сравнение с Core 2 Duo, но всъщност реалната им производителност е в пъти по–малка.
Тези, които търсят производително решение, но на по-ниска цена, могат да се насочат към едноядрен процесор AMD Athlon 64. Конкурентното решение са процесорите Pentium 4, но те отстъпват по производителност и енергийна ефективност. Най-икономичното решение се свежда до избор между AMD Sempron и Intel Celeron процесор.

Оперативна памет

В момента повечето персонални системи се предлагат с памети от типа DDR2 с множество вариации в честотата. Тя варира между 400 MHz и 1 000 MHz, като масово се използват памети на 533, 667 или 800 MHz. Последната, разбира се, е най–бърза, но при реалната работа разликата не е толкова голяма.
По-важен е обемът на паметта. Затова при избора трябва да се уверите, че ще имате възможност да добавите още памет и по този начин да повишете производителността на системата, без да се налага подмяна на закупения хардуер. Повечето РС-та, предназначени за малкия бизнес, включват 512МВ памет, което ще е напълно достатъчно при работа с офис приложения, имейл, сърфиране в Интернет и други по–леки задачи. За по-комфортна работа е препоръчително да си купите система с 1GB памет.

Твърд диск

В момента се използват основно твърди дискове Serial ATA, които предлагат по–високи скорости на трансфер на данните от диска към паметта, в сравнение с предходната технология. Като цяло скоростта не е постоянна и не достига до рекламираните скорости на SATA, които са теоретично максималните.
Важен параметър, който трябва да вземете под внимание, е скоростта на въртене, която се измерва в обороти в минута (RPM). Повечето дискове имат 7200 RPM. Избягвайте такива със скорост 5400 RPM. Ако пък се занимавате с обработка на видео с висока резолюция, тогава се насочете към дискове с 10 000 RPM.
Какъв капацитет на диска да изберете зависи много от това с какви задачи ще се занимавате. За цялостна офис дейност напълно достатъчен ще ви бъдат 80GB – обем, който ви позволи да съхранявате голямо количество документи. Все по-често срещани са дисковете по 160GB. Но ако се върнем пак на примера с обработка на видео файлове и тяхното съхранение, то тогава определено се насочете към доста по–голям капацитет – 250GB и нагоре.
Възможността за добавяне на дискове също трябва да бъде взета под внимание, но тя не е критична, тъй като днес са налични множество външни модели твърди дискове.
Поддръжката на RAID е добра идея, ако искате да резервирате информацията на диска, като използвате огледален режим. В случай на повреда на един от дисковете, то на другия ще имате цялостно копие на данните.

Мрежа

Много от сега продаваните РС поддържат мрежа Gigabit Ethernet, която осигурява по–високи скорости от стандартния 100Mbps Fast Ethernet (около десет пъти).

Видео подсистема

Ако се занимавате с редактиране на видео с висока резолюция, CAD и 3D моделиране, трябва да се замислите за сериозно видео решение. В случай, че възнамерявате да работите с два монитора, също ще се наложи да изберете нестандартно решение. Във всички останали случаи, т.е. при работа с текстови документи и таблици, електронна поща и сърфиране в мрежата, дори и интегрираните на дънната платка видео решения ще ви свършат работа.

Операционна система

Между версиите XP Home и Professional на Windows има разлика. В някои случаи потребителският вариант на операционната система може да попречи за нормалната работа, тъй като има ограничения. При нея отсъстват възможността “remote desktop”, автоматично възстановяване на системата, или ASR, и няколко други. Разбира се, Home версията позволява общо ползване на дискове и принтери, така че за по-обикновена работа тя е достатъчна.
Колкото до Windows Vista, наследникът на Windows XP, очаквана за масовия пазар през януари, тя поставя нови, по-високи изисквания към хардуера. Vista ще се нуждае поне от 512МВ системна памет и процесор, работещ на 1 GHz. Като цяло това са параметри, покривани от повечето налични в момента компютри.
Новият интерфейс на операционната система (Aero) изисква и по–добра видео карта. Интегрираните на дъното решения в общия случай няма да могат да поддържат пълноценно функционалността на Aero, което практически означава, че вашата Vista ще изглежда като Windows XP. Системите, готови за новата операционна система, се маркират от производителите като “Windows Vista Capable”.
Ако искате да се насладите пълноценно на новия визуален стил, то тогава трябва да се насочите към система с етикет Windows Vista Premium Ready. Имайте предвид, че дори първоначално да се насочите към интегрирано видео, на по-късен етап можете да добавите подходяща видео карта и да се насладите на Vista в пълния й блясък.

Алтернативата Mac

Ако цената е на първо място за вас, компютрите Macintosh не са алтернатива. Но тези, които са склонни да отделят по-голям бюджет за персонален компютър, срещу парите си за Mac ще получат една добре работеща система, много по-рядко страдаща от вируси и други зловредни приложения, плюс доста стилен и компактен външен вид.
Интеграцията на Mac в Windows мрежа е лесна, като без проблем ще можете да ползвате съвместно принтери и файлове. Софтуерното осигуряване е на добро ниво, като повечето програми, на които сте свикнали да работите на РС, имат и свои Mac аналози, така че отпада нуждата от изучаване на софтуер.
Apple предлага две десктоп системи - iMac и Mac Pro. Цената на Pro определено е доста висока, но пък системата предлага и много висока производителност. Ако ви трябва компютър за обикновени офис задачи и предпочитате Apple, то тогава iMac подходящо решение. Като дори ще спестите и място, тъй като всичко в тази система е интегрирано в един блок, вкл. монитора.

Няколко думи за Linux

Колкото до операционната система Linux – да, тя е реална алтернатива на Windows и едва ли някой може да оспори това. Системата е доста стабилна, без проблеми със зловреден софтуер. Новите версии на популярните Linux системи, например Suse или набиращата скорост Ubuntu, вече са и значително по-лесни за усвояване. Все пак, за начинаещи потребители задачи като инсталиране на драйвери, софтуер, програми или пък настройка на мрежата са далеч по-лесни с Windows, отколкото на някоя Linux дистрибуция. По-опитните сами могат да преценят дали да ползват Windows или Linux.


Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=1607

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Принтерът - лазерен или мастилено-струен


Първа стъпка при избора на принтер е да решите каква технология да използвате, според нуждите и бюджета


Принтерът е задължителен компонент във всеки офис, а вече едва ли има и домашен потребител без устройство за печат. На пазара се предлага изключително разнообразие от продукти от различни производители, така че всеки потребител може да избере точно този принтер, който пасва най-добре на неговите нужди. Важна стъпка при избора на принтер е да решите каква технология да използвате. Сега масовият избор се свежда основно до два типа устройства – лазерни и мастилено-струйни принтери. Всяка от двете технологии има своите предимства и недостатъци.

Технологията

Лазерният принтер използва технология, подобна на тази за копиране на документи. Тя е разработена още през 30-те години на миналия век от адвоката по патентно право Честър Карлсън като един по-лесен начин за правене на копия на молбите за патенти. В копирната машина има метален барабан със статичен заряд. Когато хартията, от която ще се копира, се освети с ярка светлина, тя се отразява от бялото и се връща към барабана, като размагнетизирва секциите, върху които попадат светлинните лъчи. Към останалите зони от барабана, които остават намагнетизирани (и които съответстват на тъмните зони на оригиналния документ), се полепва тонер във вид на фин прах. Тези прахообразни частици тонер се пренасят от барабана върху лист хартия и се стопяват върху него.
Действието на лазерния принтер се основа на същия принцип, но вместо светлината, която се отразява от листа хартия и пада върху барабана, един лазерен лъч “рисува” изображението върху намагнетизирания барабан.
Мастилено-струйните устройства възприемат един по-директен подход, като използват принтерна глава за всеки цвят мастило. Обикновено главата съдържа стотици малки камери, в които влиза мастилото, заедно с по един подгряващ елемент за всяка камера. Когато през този елемент протича ток, той изпарява определено количество мастило в камерата, където създава едно мехурче, което оформя миниатюрна капка върху хартията.
Преди няколко години Xerox въведе една по-нова технология за печат, която е нещо като кръстоска между методите на мастилено-струйната и лазерната технологии. При нея принтерите използват един твърд, подобен на пастел блок от мастило. Мастилото се нагрява, стопява и протича през малки дупчици в принтерната глава при скорост от 20 милиона капки в секунда. Но вместо да отиде директно върху хартията, мастилото отива върху нагрят барабан и след това се притиска върху хартията. Цветовете са по-естествени и живи, тъй като тази технология генерира по-добро изображение, сравнено с това от лазерния принтер.

Цената – на покупката и след това

Мастиленоструйните принтери имат предимство пред останалите принтери по отношение на първоначалните разходи при закупуване. Производителите продават тези устройства на по-ниска цена и след това правят печалба от продажбата на скъпи мастилени касети. Така че, ако в началото ви се струва по-евтино да купите мастилено-струен, вместо лазерен принтер, след време тази покупка може да се окаже далеч по-скъпа. Ако месечно печатате повече от 100 страници, трябва да помислите за цветен лазерен принтер. Цената на печата с типичния цветен лазерен принтер, на базата на 5-процентно покритие на всеки цвят, излиза около 10 цента на страница, а някои компании дори свалят този разход до 8-9 цента. За копия, направени с мастиленоструен принтер, разходите са от два до три пъти по-големи. Друго предимство: лазерните принтери, черно-бели и цветни, са по-бързи и по-безшумни, отколкото мастилено-струйните.

Цветно срещу черно-бяло

Трябва да обмислите много добре дали ви е необходим цвят или не. Цветът без съмнение е по-привлекателен и може да подобри качеството на документите ви. Само че е по-скъпо. За щастие, в последно време цветните лазерни принтери поевтиняват. Разнообразието от модели се увеличава бързо, а цените падат до ниво, където дори малки фирми и домашни потребители могат да си позволят цветен лазерен принтер с добро качество.

Многофункционалност

Дали искате да си купите самостоятелен принтер или едно многофунционално устройство (MFD), което включва възможностите на копирна машина, скенер и факс? Популярността на MFD, както цветни, така и черно-бели, расте. Те изместват копирните машини и принтерите, особено в сферите на малкия и среден бизнес. MFD излиза по-евтино, отколкото покупката на отделни принтер, копир, факс и скенер. Потенциален недостатък е, че всички документи се изпращат към едно устройство и е възможно да се наложи да чакате за едно копие, докато някой друг изпраща факс. Както и ако MFD отиде на ремонт, все едно губите всички устройства. Многофункционалното устройство спестява пространство и е по-евтино, но може би няма да замени копирната машина, ако копирате големи количества.

Какво да търсим?

След като сте се спрели на цветен или монохромен, самостоятелен или многофункционален, ви остава да изберете най-добрия измежду стотици модели лазерни принтери, произвеждани от над десетина компании в този сегмент. Ето няколко критерии, които да ви послужат при вземане на решение:
Брой копия: Принтерите се оценяват по броя на копията, които се очаква да произвеждат месечно. Купете този, който отговаря на вашите специфични натоварвания и изисквания.
Скорост на печат: Тук има два фактора, които трябва да обмислите – броят на страниците, отпечатвани за минута (ppm), и времето за подготовка за отпечатване на първата страница. Ако имате адвокатска кантора, например, отпечатването на един документ от 200 страници ще ви отнеме около половин час с принтер със скорост на печат 8 стр./мин. Принтер със скорост на печат 35 стр./мин. ще свърши тази работа за по-малко от шест минути. Ако обаче основно във вашата фирма се печатат голямо количество писма от две страници, по-важният фактор е времето, което е необходимо за започване на печат на първата страница.
Разделителна способност (резолюция): Измерва се в точки на инч (dpi). Колкото е по-голямо това число, толкова по-ясно е изображението.
Разходи: Цената на касетите с тонер може да надхвърли цената на самия принтер. Най-голяма грешка правят хората, които купуват принтери на базата на цената на самото устройство и не гледат цените на консуматива – а обикновено най-евтините принтери имат по-висока цена на отпечатано копие.
Размер на хартията: Ако искате да печатате материали с размери, по-големи от А4, трябва да се уверите, че принтерът поддържа такива размери на хартията.
Работа в мрежа: Някои принтери имат вградени мрежови възможности, докато други ги предлагат само като допълнителна опция.
Тави за хартия: Дали принтерът има отделни тави, така че можете да държите готови за печат по всяко време хартия с формат А4 и пликове за писма, или ще ви се налага да сменяте хартията всеки път? Дали тавите могат да поемат достатъчно хартия или трябва непрекъснато да ги зареждате? Проверете преди да купите.
Двустранен печат: Може ли принтерът да печата върху двете страни на хартията или само върху едната? Някои принтери включват двустранния печат като стандартна функция, други като опция, а трети въобще не предлагат такава възможност.
Доставки на консумативи: Дали можете да си купувате тонер касети от близкия магазин при спешни случаи или трябва да ги поръчвате? Добре е да ползвате удобството на близък магазин на консумативи, където да се отбиете в случай, че ненадейно останете без тонер.


Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=49

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Как да си изберем цифров фотоапарат


При толкова много марки, модели и функции изборът на цифров фотоапарат може да предизвика объркване


На всеки няколко месеца големите производители на цифрови фотоапарати пускат нови модели, за които се хвалят, че имат подобрения или функции, без които не може. С толкова много марки, модели, мегапиксели и възможности всеки си задава въпроса — как да избера най-подходящия фотоапарат? В общи линии трябва да знаете някои базови неща за технологиите и да си отговорите на правилните въпроси, свързани с избора.
Цифровият фотоапарат, според енциклопедията, съхранява изображенията в цифров вид вместо да ги записва върху фотолента. След като бъде направена дадена снимка, тя може да се прехвърли на компютърна система, да се обработи с графична програма и да се отпечата на хартия. За разлика от фотографиите върху филм, които имат почти неограничена резолюция, цифровите фотографии са ограничени от количеството памет на фотоапарата, резолюцията на цифровизиращия механизъм и накрая от резолюцията на крайното изходно устройство (например принтер).С други думи, цифровият фотоапарат е много добър за правене на снимки, които можете да обработвате с някакъв софтуер на вашия компютър и след това да ги пращате чрез Интернет, но не е толкова добър за отпечатване на снимки с висока резолюция и размери 20х25 см или по-големи. Има, разбира се, и цифрови фотоапарати с много високо качество, които се справят отлично и с тази задача, но срещу висока цена.

Кога мегапикселите имат значение

Пикселите са точки или миниатюрни елементи, които формират цифровата снимка. Един мегапиксел се равнява на един милион пиксела. Стандартно за фотоапаратите се говори в мегапиксели и теоретично колкото повече мегапиксели има фотоапаратът, толкова по-добра или по-ясна снимка ще направи. Общо взето това е една доста добра теория. Но реалността е нещо различно от теорията, в зависимост от това как и къде смятате да използвате снимките. Ако разпространявате снимките в Интернет, мегапикселите не са от голямо значение, тъй като изображенията, които се предават в Интернет, обикновено имат ниска резолюция - 72 dpi (точки на инч) и около 300 или 500 пиксела по ширина. Мегапискелите имат значение, когато основната ви цел е да отпечатвате снимки с големина над 10х15 см. За тази цел трябва да предвидите цифров фотоапарат от висок клас или обикновен фотоапарат с 35-милиметрова лента. Повече мегапиксели ще ви бъдат в полза и когато искате да принтирате колкото е възможно по-ясни изображения.

Колко важна е скоростта

При избора на цифров фотоапарат трябва внимателно да проверите един параметър, който повечето потребители пренебрегват и след това съжаляват. Той е свързан със скоростта на работа с фотоапарата. Показателят може да се раздели на две основни части – времето, което е необходимо на цифровия фотоапарат да бъде готов да направи първа снимка, и времето, което е необходимо да направи снимка, да я обработи и да се подготви за следващата. Дори времето за първоначална работа да е малко по-дълго, може да се преживее, но ако времето, което е необходимо на апарата от снимка до снимка, е по-дълго, може да не успявате да заснемете това, което искате.
Правенето на снимки с цифров фотоапарат може да бъде много лесно - само с натискането на един бутон. Но в същото време някои фотоапарати могат да ви предложат и повече - контрол върху експозицията, цветовете и др. Също трябва да обсъдите и опцията за премахване на червени очи. Тя ще ви бъде доста полезна, но за същата възможност ви предоставя и специализиран софтуер за обработка на снимки - дори и най-базовите като възможности програми предлагат тази функция.

От кои функции действително се нуждаете

Преди да започнете да оценявате даден модел, си направете списък с това, от което смятате, че имате нужда в един цифров фотоапарат. След това подредете списъка по важност на изискванията. Сега можете да отидете в магазина, да представите претенциите си на един компетентен (дай боже!) консултант по продажби и да опитате няколко различни модела. Ето основните въпроси, на които трябва да намерите отговор:

Правите ли предимно снимки в близък план, които изискват много детайли? Макар че всички фотоапарати ви позволяват да снимате от близък план (това е обозначено с една малка икона с цвете), начините, по които получавате достъп до тази опция, са различни. Така че ако правите много такива снимки, търсете фотоапарат с лесна за използване функция за близък план.

Нуждаете ли се от фотоапарат, който ви позволява да снимате обекти на далечно разстояние? В този случай вие вероятно ще искате да видите фотоапарати с по-голямо оптично или “истинско” (за разлика от цифровото) увеличение - типичното за повечето фотоапарати оптично увеличение е 3x. Но имайте предвид, че фотоапаратите с възможност за по-голямо увеличение обикновено са по-големи (има и изключения).

Дали осветлението е важно за вашата работа? Осветлението в действителност е много важно, защото ако светлината е лоша, и снимките ви ще бъдат с лошо качество. Типичният цифров фотоапарат няма да ви даде добра светлина. Повечето вградени светкавици могат да осветят достатъчно добре един обект, който се намира на не повече от 3 метра от фотоапарата. Дори и тогава, те не винаги разпръскват най-подходящия вид светлина. Потребителите могат да използват някакъв друг вид допълнително осветление, когато правят вътрешни снимки (или нощни снимки навън). И ако решите, че имате нужда от външна светкавица, проверете дали фотоапаратът, който купувате, има съответното гнездо, където да я монтирате. Обикновено то се намира отгоре на тялото на фотоапарата. Когато снимате навън при дневна светлина, правете това рано сутрин или късно следобяд, когато светлината е най-благоприятна за снимки.

Практика ли е за вас да снимате големи вътрешни и/или външни обекти - като например къщи или строителни обекти? Може би ще искате да видите фотоапарат с опция за широкоъгълни лещи – нещо, което не е включено в стандартния комплект на много фотоапарати и ще ви струва допълнително пари, но може да се окаже добра инвестиция.

Има ли значение размерът на фотоапарата? Дали по-малкият е по-добър? Това зависи от вас, казват експертите. Въпреки че идеята за джобен фотоапарат звучи като мечта, ако имате големи пръсти или не се оправяте добре с миниатюрни копченца и лостчета, за вас може да се окаже кошмар. Освен това, един по-малък и по-лек фотоапарат вероятно няма да има голямо оптично увеличение или голям дисплей, тъй като тези възможности изискват по-големи размери. Някои производители правят компромис с мощността на батерията в полза на по-малките размери. Това е друг пример за това колко е важен принципът “Опитай преди да купиш!”.

Какво ще кажете за размера на дисплея? Дисплеят с течни кристали (LiquidCrystalDisplay - LCD) определено е нещото, което прави цифровият фотоапарат уникален в сравнение с всяко друго устройство за правене на снимки. Страхотно е да имате възможност да видите снимката, която току-що сте направили, и да решите на момента дали искате да я запазите или да се отървете от нея. Нуждаете се особено от добър дисплей и когато искате да уловите детайла. Дисплеят ви позволява да приближите или да увеличите картината, която гледате, за да се уверите, че хващате детайла. Малък LCD без достатъчна резолюция няма да ви даде този детайл. По-голям LCD, да кажем 5 см, означава, от друга страна, по-голям фотоапарат и по-голяма консумация на ток от батерията. Отново ще трябва да направите известни компромиси.

Имате ли лимит на парите? Ето ви добра новина: Сега можете да купите много добър фотоапарат от известна фирма с 3 или 5 мегапиксела, с много модерни функции за сумата от 300 до 500 долара. И отново, важното нещо е да намерите фотоапарат, който предоставя най-доброто качество и функции за вашите пари. Затова от голямо значение е да изпробвате преди да купите, дори ако в крайна сметка решите да купувате от Интернет. Всички водещи производители правят превъзходни фотоапарати. От кого ще купите наистина е въпрос на личен избор.

Трябва да имате предвид и някои други важни особености при покупката на цифров фотоапарат. А те са:


Трайността на батериите

Проверете какъв тип е батерията на фотоапарата и колко е животът й. Литиево-йонната батерия е много по-добра от никел метал хидридната (NiMH). И двата типа позволяват презареждане и са по-добри от алкалните батерии. От своя страна, алкалната батерия за цифров фотоапарат е по-добра от нормалната алкална батерия. Не си и помисляйте да слагате от обикновените батерии във фотоапарата, защото те ще умрат много бързо. Можете да направите най-много 25-30 снимки, ако използвате LCD. И тук идва втората част на проблема: колкото е по-голям LCD, толкова повече енергия консумира от батерията. За всеки потребител, който прави много снимки, презареждащите се батерии определено са неговият избор. Иначе ще трябва непрекъснато да сменя батерии, което излиза доста скъпо. Освен това трябва винаги да имате една заредена батерия в резерв. И тъй като всеки фотоапарат е различен (въпреки че моделите от една марка в повечето случаи използват един и същ тип батерии), важно е да знаете продължителността на живот на батерията на конкретния фотоапарат или броят на снимките, които можете да направите с дадена батерия. Тази информация може да се намери в ръководството на потребителя. Добрият цифров фотоапарат вероятно ще направи до 300 снимки, преди да се наложи да презареждате батерията.

Купете си допълнителна памет

Сигурно сами ще стигнете до извода, че трябва да купите допълнителна памет. Дори започваме да виждаме някои производители въобще да не включват в моделите си карти с памет. Така че трябва да похарчите известна сума пари за допълнителна памет за вашия фотоапарат, в зависимост от това колко изображения искате да поместите върху всяка карта. Повечето фотоапарати работят с карти с памет от тип CompactFlash или SecureDigital (SD). И двата вида са достъпни с различни капацитети – 64 MB, 128 MB, 256 MB и 512 MB, в зависимост от нуждите ви. Преди да купите карта с памет, установете какъв тип използва вашият фотоапарат. По същия начин, ако вече притежавате цифров фотоапарат и искате да си купите втори, вероятно има смисъл да купите такъв, който използва същия тип карти и батерии. Обикновено, ако купувате фотоапарат от същия производител, особено ако е от същата продуктова линия, няма да имате проблем.

Вземете си четец на карти с памет или станция за скачване

Колко пъти сте се чудили как да свържете фотоапарата си към компютъра, за да прехвърлите снимките си? Затова Kodak разработи системата EasyShare. Натискате един бутон, за да прехвърлите снимките към персонален компютър, или да ги отпечатате направо от фотоапарата, като изобщо не използвате компютъра. Системата също така презарежда батериите. Подобни резултати обаче можете да постигнете с покупката на четец на карти с памет. Четците действат като външен твърд диск, който присъединявате към вашето PC или лаптоп, за да прехвърлите снимките, записани върху картата. Много от по-новите устройства идват с вградени четци на карти с памет, което ви спестява време за манипулации и удължава живота на батерията. Просто трябва да се уверите, че четецът, който купувате, е съвместим с вашата карта и с персоналния ви компютър.

Функции, без които можете: аудио и видео

Ако правенето на видео филми е важно за работата ви, купете си видео камера. Въпреки че почти всички цифрови фотоапарати имат възможности за заснемане на кратък видео материал, резолюцията обикновено е лоша. Освен това ще запълните много бързо паметта на фотоапарата. Използвайте фотоапарата по предназначение, т.е. да правите с него снимки.

Софтуер и отпечатване

Почти всички цифрови фотоапарати са комплектовани със софтуер, който ви позволява да прехвърляте изображения на вашия персонален компютър и след това да ги отпечатвате. Някои фотоапарати дори имат собствен софтуер за редактиране на снимките. Но ако редактирането е от важно значение за вашата работа, по-добре е да инвестирате в някой добър софтуерен пакет за графично редактиране от рода на AdobePhotoshop. Колкото до отпечатването на снимките, ако смятаме да правите това сами, уверете се, че имате принтер, който произвежда най-добрите фото изображения и освен това поддържайте под ръка известно количество от качествена фотографска хартия. Експертите са единодушни – никакви съвети не са по-добри от това да отидете в един добър магазин за фотоапарати или електроника, да поговорите с компетентен консултант-продавач и да изпробвате различни модели, преди да вземете крайното решение.

Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=48

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Процесорите и всичко около тях

Тук са поместени множество снимки от двете страни на различните типове процесори, техните множители и напрежения, характеристики и др. данни.
Съдържа се богата гама от процесори от едни от първите /АМД 8080 chipset - 1970 година/ до около 1800+.
Новите технологии липсват, но смятам, че и това което го има е доста добро като обем и като качество.
http://www.cpu-collection.de/

Започнал съм да свалям целия сайт и като е готов ще го пусна да е локален.

_________________
Изграждане на системи за видеонаблюдение, профилактика и ремонт на компютърна техника.
http://www.mig-92.com