Бергон интернет и телевизия

Tиха перка
Вентилаторите, които наричат "тиха перка" имат известни конструктивни различия от тези, които са "шумни" - например повече витла, с различна форма и наклон и т.н. но липсата на шум идва предимно от по ниските им обороти на въртене. Например един Титан 120 мм 2ВВ се върти с около 2300 об./мин., е един 120 мм Stealth се върти с 1250.
Най-голямата разлика идва с времето при вентилатори лагерувани чрез втулка (sleeve). В течение на времето (зависи от използваните материали и изработката на перката (т.е. дали е ексцентрична и "бие")) втулката се износва и перката започва да трепти все повече, което се долавя като вибрации и вой.
Затова винаги си купувай вентилатор, лагеруван с лагер, съставен от търкалящи елементи: сачми, ролки, игли. Те се износват в пъти по-бавно и макар да са на двойна цена, печелиш, защото имат петорно (и повече, ако са изработенви качествено) по-дълъг живот.

А шума можеш да елиминираш:
1. с регулатор на оборотите
2. или като свържеш захранването на вентилатора по алтернативен начин:

12 V e при ЧЕРВЕНА вентилатор - ЖЪЛТА Molex и ЧЕРНА вентилатор - ЧЕРНА откъм жълтата Molex.

7 V e при ЧЕРВЕНА вентилатор - ЖЪЛТА Molexи ЧЕРНА вентилатор - ЧЕРВЕНА Molex.

5 V e при ЧЕРВЕНА вентилатор - ЧЕРВЕНА Molex и ЧЕРНА вентилатор - ЧЕРНА откъм червената Molex.
Това ти го препоръчвам само ако си електротехнически грамотен, а ще ти трябва и преходник Molex-3 pin fan. Кабелчетата на Molex-а много лесно се манипулират с тънка отвертка, но недай боже да забравиш, че си обърнал 12 и 5 V и да включиш към другия край на Molex-а някой харддиск или CD/DVD... С две думи: играй си с тези неща, само ако си напълно уверен, че знаеш какво вършиш, че само ти пипаш из компютъра и че не те е гепила склерозата...
3.Режеш червената жичка, захранваща 120 мм вентилатор и запояваш за единия срязан край едната страна, а за другия срязан край другата страна на едно съпротивление по избор (ако искаш да видиш как се прави, купи си един Zalman FB123 - там го има) но имай предвид, че колкото по-мощен е 120 мм-ия вентилатор, толкова повече ще се нагрява съпротивлението (опасност от изгаряне).

) или 4. иди и си купи една "тиха перка" където някой е направил вече това вместо теб...

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.

Класификация, наименования и кратки параметри на процесорите
Intel
Pentium - първите процесори от семейството Р5 (март 1993 г.). Toгава Intel, за да не повтори грешката с i486 (съдът отклони иска към AMD по повод названието), решиха да дадат на своето изделие име, което впоследствие стана нарицателно. Първото поколение Pentium носеше кодовото име Р5, а също така и i80501, напрежението му беше 5В, разположението на крачетата - "матрица", тактови честоти - 60 и 66 MHz, технология на производство - 0.80 микронна, честотата на шината равна на честотата на ядрото. Произвеждаха се за Socket 4. Развитието на това семейство тръгна от Р54 (i80502), напрежението на ядрото беше снижено от 5 до 3.3В, разположение на крачетата - "шахматна матрица", технология - 0.50 мик, а впоследствие - 0.35 мик. Тактова честота на ядрото - 75 - 200 MHz, на шината - 50, 60, 66 MHz. Обем на L1 кеша - 16KB. За първи път паметта е била разделена - 5KB за данни и 8KB за инструкции. Произвежда се за Socket 7. Архитектура - IA32, набора от инструкции не е бил подменян от времето на процесора i386.

Pentium MMX - P55, януари 1997 г станаха следващите процесори на фирмата Intel. Добавени са нов набор от 57 команди MMX. Технология - 0,35 мик. Напрежението на захранването е намалено до 2.8В. Процесорите налагат изменение в архитектурата на дънните платки, тъй като двойното захранване се нуждае от допълнителен стабилизатор на напрежение. Обема на L1 кеша става 32KB. Вътрешната тактова честота - 166 - 233 MHz, честота на шината - 66 MHz. Расчетени за Socket 7. Стават последни от серията процесори Pentium за Desktop компютрите.

Tillamook - кодово наименование на ядрото за процесорите Pentium, създадени през януари 1997 г. Предназначени са за употреба в портативни компютри. Технология - 0,25 мик. Отличават се с понижено напрежение на ядрото и разсейвана мощност. Кеш памет L1 - 32KB, набор от MMX команди. Тактови честоти от 133 до 266+ MHz с честота на шината 60-66 MHz. Тип на корпуса - ТСР и ММС. Съществуват преходници за установка на Tillamook в гнездо Super 7.

Pentium Pro - първите процесори шесто поколение, пуснати през ноември 1995 г. За първи път е използвана кеш - памет L2, обединена в един корпус с ядрото и работеща със същата честота. Процесорите имаха голяма себестоимост поради скъпото им производство. В началото се произвеждаха по 0,50 мик технология, а впоследствие по 0,35 мик, което позволи да се увеличи обема на L2 до 512, 1024 и 2048 KB. Тактова честота - от 150 до 200 MHz. Честота на шината - 60 и 66 MHz. Кеш - памет L1 - 16 КВ. Шина Socket 8. Поддържани са всички инструкции на процесорите Pentium, а също така и ред нови инструкции (cmoВ, fcomi и т.н.). В архитектурата е била въведена двойна независима шина (DIB). По-нататък всички новости се наследяват от Pentium II. Архитектурата Pentium Pro значително изпревари времето си.

Pentium II/III - семейство Р6/6x86, първи представители се появифа през май 1997 г. Семейството на тези процесори се обединява под общ знаменател като процесори, предназначени за различните сегменти от пазара: Pentium II (Klamath, Deschutes, Katmai) - за масовия пазар на средно ниво, Celeron (CoВington, Mendocino, Dixon и т.н.) - за не много скъпи компютри, Xeon (Xeon, Tanner, Cascades и т.н.) - за високопроизводителни сървъри и работни станции. Съществуват модификации за Slot 1, Slot 2, Socket 370, а също така и съответните варианти за мобилните компютри.

Klamath - наименованието на ядрото за първите процесори от линията Pentium II (януари 1997 г.). Технология - 0.35 мик. Тактова честота на ядрото - 233 - 300 MHz. Честота на шината - 66 MHz, L1 кеш - 32 KB, L2 - 512 КВ. Последната за снижаване на стойността на процесора е разположена на процесорната платка и работи наполовина на честотата на ядрото. Допълнен е с MMX блок. Захранване на ядрото - 2.8В, Slot 1.

Deschutes - наименованието на ядрото (януари 1998 г.) на процесорите от серията Pentium II, сменило Klamath. Технология - 0.25 мик, напрежение на ядрото - 2.0В. Тактова честота - 266 - 450+ MHz, честота на шината - 66, 100 MHz, L1 кеш - 32 КВ, L2 - поместена на платката на процесора - 512 КВ. Произвежда се за Slot 1. Конструктив - картридж SECC, който в двата по - стари модела е сменен на SECC2.

Tonga - едно от кодовите имана на мобилните процесори Pentium II - Mobile Pentium II. Построен е на 0.25 мик ядро на Deschutes. За първи път се появява през април 1998 г. Тактова честота на ядрото - 233 - 300+ MHz, на шината - 66 MHz. Произвежда се в конструктив Mini Cartridge Connector и Mobile Module Connector 1 и 2 (ММС-1 и 2).

Katmai - наименованието на ядрото (септември 1999 г.) на процесорите Pentium III, дошъл да смени Deschutes. Добавен е блок SSE (Streaming SIMD Extenzions), разширен е набора от команди MMX, усъвършенстван е механизма за потоков достъп към паметта. Технопроцес - 0.25 мик, тактова честота - 450 - 600 MHz, L2 кеш, намираща се на процесорната платка - 512 КВ. Честота на шината - 100 MHz, но във връзка със задръжката на Coppermine са пуснати модели на 533 и 600 MHz, разчетени на честота на шината 133 MHz.

Celeron - семейство процесори, ориентирани за масовия пазар на евтини компютри. В това семейство влизат модели, създадени на основата на архитектурите CoВington, Mendocino, Dixon, Coppermine. За първи път се появавят през април 1998 г. В началото се произвеждат за Slot 1, а по-нататък и за Socket 370.

Covington - първите варианти на процесорите (април 1998 г.) от линията Celeron. Построени на ядрото Deschutes. Технология - 0.25 мик. Тактова честота - 266 - 300 MHz, честота на шината - 66 MHz, L1 кеш - 32 КВ. За поевтиняване процесорите се пускат без L2 кеш и защитен картридж. Напрежение на ядрото - 2,0В. Интерфейс - облекчен Slot 1, конструктив - SEPP (Single Edge Pin Package). Процесорите се характеризират със сравнително ниска производителност, но, благодарение на отсъствието на L2 се отличава с големи възможности за ускоряване.

Mendocino - Продължаваме с Celeron. Има L2 кеш с обем 128 КВ, интегрирана в кристала на процесора и работеща на честотата на ядрото, благодарение на което се осигурява висока производителност. Тактова честота - 300 - 533 MHZ, честота на шината - 66 MHz. Заради това, че на пазара вече има процесор с честота 300 MHz, първия модел, създаден на основата на Mendocino и имащ същата честота получава името Celeron 300A. Технология - 0.25 мик. Напрежение на ядрото - 2.0В. Първоначален форм-фактор е Slot 1 (300 - 433 MHz), постепенно е изместен от Socket 370 (300 - 533 MHz)

Dixon - наименование на ядрото, а също така и кодово име на процесора, ориентиран към портативните компютри. Технология - 0,25 мик, а по-нататък - 0,18 мик. Обем на L1 кеша - 32 КВ. Както и в Mendocino, кеш-паметта от второ ниво е разположена на чипа, обаче обема й е увеличен до 256 КВ. Тактова честота - 300 - 500 MHz, честота на шината - 66 MHz. Официална класификация - мобилни процесори Pentium II.

Coppermine - наименование на ядрото на процесорите Pentium III и Celeron. Технология - 0.18 мик. Характеризира се с наличие на интегрирани в чиповете на процесора 256 КВ L2 кеш за Pentium III и 128 КВ - за Celeron. Честота - от 533 MHz нагоре. Заедно с FSB100 MHz версиите на Pentium III са пуснати и варианти FSB133 MHz. Последните процесори, расчетени за Slot 1, постепенно са изместени от изделия в корпус FC-PGA 370, расчетени за Socket 370. Честотата на шината за Celeron - 66 MHz, а започвайки с модела Celeron 800 - 100 MHz. Напрежение на ядрото - от 1,5 до 1,7В.

Coppermine T - наименование на ядрото на процесорите Pentium III и Celeron. Явява се преход от ядрото с архитектура Coppermine към ядрото с архитектура Tualatin. Създаден е по 0,18 мик технология. Ориентиран е за работа с чипсети, поддържащи процесорите с това ядро.

Tualatin - 256K - кодово наименование на ядрото и процесорите Socket 370 Pentium III, направени по 0,13 мик технопроцес. Това са последните Pentium III. Отличават се от Coppermine с по-съвършенна архитектура и технология на производство. Характеризират се с понижено напрежение и по-малко енергоупотребяване. Работната честото на моделите за Desktop с FSB 100 MHz - 1,0; 1,1 GHz, a c FSB 133 MHz - 1,13 GHz и нагоре.

Tualatin - 512K - кодово наименование на ядрата и процесорите. Съдържа ядро Tualatin, но има 512 KB L2 кеш. Процесорите са предназначени изключително за мобилни устройства, съответстващи версии за Desktop не са планирани, за да не се конкут=рира с Pentium IВ. В архитектурата на процесорите, създадени на основата на ядрото Tualatin - 512K е осъществена поддръжка на технологията за енергоспестяване. Стандартното напрежение на ядрото е 1,4В и по - ниско. За края на 2001 г. е планирано пускането на ново поколение с ядро Tualatin c FSB 100/133 MHz за економични модели преносими компютри.

Tualatin - 512K DP - кодово наименование на ядрото и процесорите за сървъри и работни станции. Пускането на първите с работна честота 1,13 и 1,26 GHz е запланиран за втората половина на 2001 г.

Pentium III - M - мобилни процесори от ново поколение, произведени с използването на 0,13 мик технопроцес. Имат нови средства за управление на енергопотребяването SpeedStep, DeeperSleep и т.н. Стандартно напрежение на ядрото - 1,4В и надолу.

Pentium III - S - процесори с ядро Tualatin, технология 0,13 мик, L2 кеш - 512 КВ, работни честоти - от 1,13 GHz. Предназначени за двупроцесорни конфигурации.

Timna - кодово наименование на процесорите, създадени на основата на ядрото Coppermine с L2 кеш 128 КВ, интегрирани в чипа графично ядро и контролер на оперативната памет. Ориентирани са за свръхевтини РС. Пускането им е отменено от Intel заради беспереспективност на изделието.

Banias - кодово има не процесорите, чиято архитектура е подобна на тази на Timna. В чипа са интегрирани изчислителното ядро на процесора, графично ядро, а също така и сървърен мост на чипсета. За разлика от Timna поддръжка на RDRAM не се осигурява. Предполага се, че освен версиите със стандартно захранване ще бъдат пуснати и варианти Low Вoltage и Ultra Low Вoltage.

Xeon - официалното наименование на серията процесори, ориентирани за използване в съставите на мощни сървъри и работни станции. Първите варианти са построени на базата на ядрото Deschutes. Явяват се смяна на процесорите Pentium Pro. Технология - 0,25 мик. Произвеждат се за Slot 2. Процесорите от този тип са способни да работят в мултипроцесорни конфигурации. L2 паметта има обем 512, 1024 и 2048 КВ, което доста повишава цената и топлоотдаването. В процеса на усъвършенстване на технологията е осъществено пускането на различни модели процесори Intel Pentium III Xeon на основата на ядрото Coppermine с постепенен преход към архитектурата Tualatin. Първите модели с тази архитектура: Intel Pentium III Xeon DP (DP - Double Processor) - напрежение на ядрото 1,10 - 1,15В, технопроцес 0,13 мик, 512 КВ L2, 133 MHz FSB, чипсети SerВerWorks HE-SL и SerВerWorks LE-3; Intel Pentium III Xeon MP (MP-Multiprocessor) - 1MB L3 на кристала за 8 - процесорните системи и 512 КВ L3 на кристала за 4 - процесорните системи, 1,60 GHz и нагоре. Сървърните варианти на процесорите, разработени на основата на архитектурата Pentium IВ с ядро Foster получиха наименованиeтo Intel Xeon. Първите представители на тези процесори имат работни честоти 1,7 GHz и са расчетени на използването на Socket 603. Първоначално са предназначени за работни станции от висок и среден клас с поддръжка на двупроцесорни конфигурации. Поддръжката на процесора Intel Xeon се осигурява от чипсета i860, чиато цена е значително по-висока от тази на i850, използван при Pentium IВ.

Tanner - кодово наименование на Pentium III Xeon. Предназначен е, на пъро място, за High-End сървъри. Тактова честота от 500 MHZ, честота на системната шина - 100 MHz, CSRAM-кеш L2 с обем 512, 1024, 2048КВ работи на честотата на процесора. Поддържат се MMX и SSE, L1 - 32 КВ.

Cascades - кодово наименование на Pentium III Xeon, създаден на базата 0,18 мик технопроцес.Явява се сървърен вариант на Coppermine. На чипа се съдържат L2 кеш с големина 256 КВ, тактова честота от 600 MHz, честота на шината на процесора - 133 MHz. Първите варианти работят само в двупроцесорни конфигурации и само на честота на системната шина 133 MHz. В края на 2000 г. обема на L2 кеша става 2 МВ. Финалната тактова честота е 900 MHz за пълноценната версия, 1 GHz - за версията с 256 КВ L2. Форм-фактор - Slot 2.

Pentium IV - следващите след Coppermine принципно нови IA - 32 процесори Intel за обикновени РС. Вместо традиционните GTL+ и AGTL+ се използва нова системна шина Quad Pumped 100 MHz, позволяваща пренос на данни с честота 400 MHz и предаване на адреси с честота 200 MHz. L1 - 8 KB, L2 - 256 KB. В архитектурата са въведени ред усъвършенствания, насочени към увеличението на тактовата честота и производителност. Въведен е набор от инструкции SSE2. Първите модели на основата на ядрото Willamette са с тактова честота 1,4 - 1,5 GHz и са пуснати на 20 октомври 2000 г. Шината е Socket 423. Последния модел е расчетен за честота 2 GHz, след което това ядро е сменено от Northwood.

Willamette - наименованието на първото ядро за процесорите Pentium IV, създадени по 0,18 мик технология.

Northwood - наименование на ядрото на процесорите Pentium IВ, създадени по 0,13 мик процес. С внедряването на това ядро се появя ное форм-фактор Socket 478. Обема на кеш - паметта е увеличен до 512 КВ. Именно този процесор трябва да стане основен в асортимента на Intel, сменяйки Katmai/Coppermine. Изходна тактова честота - 2,2 GHz.

Foster - кодово наименование на ядрото и процесорите Pentium IV в сървърен вариант, построени по идеологията и архитектурата на Willamette. Тактова честота - 100 MHz при предаване на данни с честота 400 MHz. Както и при Cascades, L2 кеша си остава същия, както и при Willamette. Основните разлики на Foster в сравнение с обикновените процесори Pentium IV се заключават в поддръжката на двупроцесорни системи и използване на Socket 603. Тактова честота на първите процесори Xeon с ядро Foster започва от 1,7 GHz. Основата на системата ще е изградена от i860 и GC-HE от SerВerWorks. През 2002 г. се планира сманя на архитектурата с по - нова, произведена по 0,13 мик процес.

Prestonia - кодово наименование на ядрото и процесорите Pentium IV в сървърен вариант, създадени по 0,13 мик. технология. Продължение на серията Xeon. Микроархитектура NetBurst. Разработката се опира на ядрото Foster, което ще бъде заменено с това ново ядро в бъдещите процесори Xeon. Основата на системите ще съставлява специалния чипсет Plumas. Пускането е планирано за първата пловина на 2002 г. Честотата на първия модел ще е 2,20 GHz.

Gallatin - кодово наименование на ядрото и процесорите, 0,13 мик версия на Foster, края на 2002 г.

Merced - кодово име на ядро и първия процесор с архитектура IA-64, апаратно съвместим с IA-32. Включва кеш - памет на три нива с обем 2 - 4 МВ. Производителността му е примерно 3 пъти повече отколкото на Tanner. 0,18 мик технология, честота на ядрото - 667 MHz и нагоре, честота на шината - 266 MHz. физически интерфейс - Slot M. Поддържа MMX и SSE2. Официално наименование - Itanium.

Itanium - търговската марка на Merced

McKinley - кодово наименование на ядрото и моделите второ поколение процесори IA - 64. Тактовата честота на ядрото започва от 1 GHz. Предполага се, че производителността ще е два пъти по-голяма от тази на Merced,пропусквателната способност на шината за данни, имаща честота 400 MHz ще се покачи три пъти. McKinley ще има увеличение в скоростта и L2 кеша. Потребяемата мощност ще е 150 W. Физически интерфейс - слот М.

Madison - приемник на McKinley. Планира се да излезе през 2002- 2003 г. Построен е по 0,13 медна технология.

Deerfield - кодово наименование на ядро и процесорите. Очаква се да излезе през 2003 г. Ще се произвежда по медна 0,13 мик технология, или по 0,1 мик технологии на фирмата Motorola с използване на изолация с ниско число k и SOI (HIP7). Ядрото се явява приемник на Foster. Процесорите са расчетени за Slot M и се позиционират като евтини процесори с архитектура IA - 64 за работни станции и сървъри от среден клас. Възможно е те да станат high - end процесорите на пазара.

AMD

K5 - първите процесори на AMD, анонсирани в качеството на конкурент на Pentium. Шината им е Socket 5. Подобно на Cyrix 6x86, използван е PR - рейтинг с показатели от 75 до 166 MHz. При това използваната честота на системната шина е от 50 до 66 MHz. L1 кеш - 24 КВ (16 КВ за инструкции и 8 КВ за данни). L2 кеш - паметта е разположена на платката и работи на честотата на процесорната шина. К5 степпинга 0 има кодово наименование "SSA5", а при степингите 1, 3, 5 кодовото име е "5к86 ".

К6 - процесори, анонсирани в качеството на конкурент на Pentium II. Първите модели се произвеждали по 0.35 мик технология, а по - нататък - по 0.25 мик (кодово име "Little Foot"). Процесорите работели на честота от 166 до 233 MHz. Създадени са на базата на дизайна на процесора 686 от купенета от AMD компания NextGen. По сравнение със своите предшественици при тези процесори присъства модула MMX, и L1 кеша става 64 КВ (32 КВ - инструкции, 32 КВ - данни).

К6-2 - следващото поколение К6 с кодово има "Chomper". Процесора се появява през май 1998 г, основното му усъвършенстване се явява поддръжката на допълнителния набор от инструкции 3DNow! и честота на шината 100 MHz. L1 кеш - паметта е 64 КВ (32 КВ данни, 32 КВ инструкции), L2 кеша се намира на платката и може да има обем от 512 КВ до 2 МВ, работейки на честотата на процесорната шина. Първите модели имат честота на ядрото 266 MHz.

K6-2+ - един от последните Socket 7 процесори на AMD. И първите Socket 7 процесори, направени по 0.18 мик технопроцес.

K6-III (Sharptooth) - първите процесори от AMD, имащи L2 кеш, обединен с ядрото. Последните процесори, направени за Socket 7. Фактически представляват просто К6-2 с 256 КВ L2 кеш на чипа, работеща на честотата на ядрото. L1 кеша има големина 64 КВ (32 КВ за инструкции и 32 КВ за данни), L3 кеша се намира на платката и може да има обем от 512 КВ до 2 МВ, работи на честотата на шината на процесора. Първите модели, пуснати през февруари 1999 година са били расчетени за 400 и 450 MHz.

Argon - кодовото има не ядрото, използвано в К7.

К7 - първите процесори, чиято архитекрура и интерфейс се различава от тази на Intel. Обема на L1 кеша е 128 КВ (64 КВ за инструкции и още толкова за данни). Кеша L2 е с големина 512 КВ, работеща на 1/2, 2/5 или 1/3 от честотата на процесора. Процесорната шина е Alpha EВ - 6. Тактова честота на шината - 100 MHz с предаване на данни при 200 MHz. Поддържани инструкции - MMX и разширени в сравнение с K6-III набор от 3DNow!. Форм - фактор - Slot A. Получава наименованието Athlon. Пуснати са модели от 500 - 1000 MHz. Адро К75 - алуминиеви съединения, К76 - медни.

Magnolia - кодово наименование на 1 GHz Athlon с ядро К76.

Thunderbird - наименование на ядрото на процесорите Athlon, произведени по 0.18 мик технология с използване на медни съединения. На чипа са интегрирани 256 КВ пълноскоростен excluziВe кеш L2. В качеството на преходен вариант за някакъв период от време се прозивежда за Slot A. Обаче основен форм - фактор се явява Socket A. Чипа с честота 1,33 GHz демонстрира по - голяма производителност при офис - приложенията, отколкото процесора Intel Pentium IВ с честота 1,7 GHz. Технологическият потенциал на ядрото Thunderbird предоставя възможност за производство на изделия с честота до 1,5 GHz.

Athlon - наименование на процесори, създадени на основата на архитектурата на К7, К75, К76, Thunderbird във варианти за Slot A и Socket A (socket 462). Високопрозиводителни процесори, ориентирани към high - end сектора.

Duron - наименование на серия процесори, ориентиран към low - end сектора. Явява се конкурент на Celeron, обаче е по - евтин и с по - голяма производителност при еднакви работни честоти. Построени са на основата на ядрото Thunderbird с орязана до 64 КВ L2 кеш памет. Произвежда се само за Socket A.

Spitfire - кодово наименование за ядрото и процесора Duron.

Mustang - сървърен вариант на Athlon. L2 кеш - 1 - 2 МВ, интегриран в чипа на процесора. Процесора е разчетен за използване на 266 Mhz шина и DDR SDRAM. Пускането му е отменено.

Corvette - кодовото наименование на мобилния вариант на ядрото Mustang.

Palomino - кодово наименование на ядрото за Athlon, дошло на смяна на Thinderbird. Предполагат се незначителни архитектурни изменения с цел повишаване скоростта на процесора. Например в състава на ядрото се използва подобрен блок за предсказване и апаратен предварителен избор от паметта. Процесорът в новия си вид няма да поддържа SSE2. Информация за това, че конвейера в ядрото Palomino ще съдържа повече стъпала не е потвърдена. Palomino ще е по-бързо ядро от Thunderbird, работещо на същата честота. Socket A ще остане основното процесорно гнездо поне още 2 - 3 години, от AMD нямат намерение да сменят физическия интерфейс на процесорите си. Palomino ще работи на дънни платки, поддържащи EВ6 с честота 266 MHz. В производството на процесорите ще бъде използвана технологията на медните съединения. Началните модели са разчетени за скорост на ядрото 1, 533 GHz и нагоре.

Morgan - кодово наименование на ядрото на процесорите Duron. Отличава се от Palomino не само по обема на L2 кеша, но и по това, че ще се произвежда по технологията с алуминиевите съединения.

Thoroughbred - подобрена версия на Palomino, Създадено по 0,13 мик технология. Предполагаема тактова честота - 2 GHz. Срок на излизане - 2002 г.

Appaloosa - подобрена версия на Morgan, създадена по 0,13 мик технопроцес. Предполагаема тактова честота - 2 GHz. Срок на излизане - 2002 г.

Barton - версия на Thoroughbred, подобрена заради използването на технологията SOI (silicon - on - insulator - "силикон на изолатора"). Използването на тази технология позволява да се увеличат тактовите честоти приблзително с 20% и при това да се намали енергопотреблението.

Hammer - семейството на 64 - битовите процесори. В него влизат ClawHammer и SledgeHammer. Hammer се базира на архитектурата К7, в която са добавени 64 - битови регистри и допълнителни инструкции за работа с тези регистри, а също така и нови сървърни инструкции. Възможно е използването на технолигията SOI. Решава се, дали да има поддръжка на SSE2.

ClawHammer - първия 64 - разряден процесор на AMD. За разлика от Itanium, този процесор ще бъде ориентиран главно към 32 - битови инструкции. Едновременно с неговото излизане се очаква появяването на новата шина HyperTransport (Lighting Data Transport - LTD), използвана за връзка с процесори и входно - изходни устройства. LTD трябва да стане не замяна, а допълнение на системната шина EВ6 или EВ7. Поддържат се вда процесора. Технология на производство - 0,13 мик. Срок на излизане - 2002 г.

SledgeHammer - сървърен вариант на ClawHammer. Поддържат се до 8 процесора. Технология на прозиводство - 0,13 мик. Срок на излизане - 2002 г.

Cyrix

6x86 - наименование на процесорите Cyrix. За оценка на производителността относително процесора Pentium се използва P - Rating, показващ честотата, на която би трябвало да работи Pentium, за достигане на такава производителност. Цифрата варира от 120 до 200 MHz. L1 кеш - 16 КВ. Честота на шината - от 50 до 75 MHz. Socket 5 и Socket 7.

M1 - същото като 6x86

Media GX - отклонение в семейството на процесорите Cyrix. Първия процесор, произведен по идеологията PC - on - a - chip. Към ядрото 5x86 са били добавени контролери за паметта и PCI, в чипа е интегриран видеоускорител с кадров буфер в основната памет на компютъра. В последните модели се използва ядрото 6x86. В този чип е реализиран мост PCI - ISA и е интегриран звук. PR - рейтинга е от 180 до 233 MHz, L1 кеш - 16 КВ. Произвежда се по 0,5 мик процес.

6x86MX - преработен с цел достигане на по - голяма производителност вариант на 6x86. L1 кеша е до 64 КВ. В състава на архитектурата на ядрото е добавен блок MMX. Появява се поддръжка на разделно захранване. Честота на шината - от 60 до 75 MHz. PR - рейтинг - от 166 до 266 MHz. Процесорите 6x86MX са били произвеждани и от IBM. Тяхните изделия имали рейтинг от 166 до 333 и са били расчетени за честота на шината 66, 75, 83 MHz. По - късно, поради маркентигови съображения, Cyrix преименуват процесорите си в MII, a IBM до края на сътрудничеството им ги продава пот това име.

MII - последния процесор на Cyrix, започва да се произвежда през март 1998 г. L1 кеша е с големина 64 КВ, L2, както обикновена за Socket 7 се намира на платката и има обем от 512 КВ до 2 МВ, работи на честотата на системната шина. Поддържани набори от инструкции - MMX. Използва PR - рейтинг. При производството му се използва 0,25 мик технопроцес.

Cayenne - кодово име на ядрото, използвано в Gobi и MediaPC.

Rise

mP6 - първите процесори на тази компания. Предназначени са за преносими компютри, използващи Socket 7. Отличават се с малко топлоотделяне. L1 кеша е с големина 16 КВ (8 КВ за данни и още толкова за инструкции), L2 - от 512 КВ до 2 МВ, разположена на платката. Поддържа се допълнителен набор от MMX инструкции. При оценка на своите процесори Rise използват PR, числата са от 166 до 333 MHz.

mP6 II - процесори, отличаващи се от своите предшественици по това, че в чипа е интегрирарн 256 KB L2 кеш. Беше обещана поддръжка на SSE, производителност от PR - 200 и нагоре. Обаче през август 1999 беше обявано отлагане на плана заради значителното поскъпване след добавянето на L2 в чипа.

Tiger - mP6 II за Socket 370. L1 кеш - 16 КВ, L2 - 256 КВ, разположена в ядрото. Пускането му е отменено.


Centaur

Winchip C6 - процесори, ориентирани за евтини компютри. По производителност отстъпват на конкуренцията. Шина - 60, 66, 75 MHz, платформа - Socket 7. Технология - 0,35 мик. Процесорите поддържат MMX. Излиза през октомври 1997 г, работи на честоти от 180 до 240 MHz.

Winchip - 2 - процесори, произвеждани по 0,25 мик процес. L1 кеш - 64 КВ (32 КВ за данни и 32 за инструкции), L2 кеш - 512 - 2048 КВ, намира се на платката. Поддържат се MMX и 3DNow!. Платформа - Socket 7. От Winchip C6 се отличават със значително ускорена работа в операции с плаваща запетая. Появява се поддръжка на 100 MHz системна шина. Първия роцесор се появява през ноември 1998 г, честоти от 200 до 300 MHz.

Winchip - 2 - A - процесори Winchip - 2 с поправена грешка в реализацията на 3DNow!

Winchip - 3 - L1 кеш с обем 64 КВ (32/32), L2 кеш с обем 128 КВ, разположена на в чипа. L3 кеш - 512 - 2048 КВ, разположена на платката. Планираха се за излизане към първата половина на 1999 г, с честота 300 MHz и нагоре. Във връзка със закупуването на Centaur от ВIA те са били отменени.

Winchip - 4 - процесори, които трябваше да излезат в края на 1999 г. Честоти - 400 - 500 MHz, а при прехода на 0,18 мик процес - 500 - 700 MHz.

VIA
Samuel - кодово наименование на процесор и ядро. За основа служи ядрото Winchip - 4, получено от ВIA като наследство при закупуването на Centaur. Работят на честоти от 500 - 700 MHz. Произвеждат се от National Semiconductors и TSMC с използване на 0,18 мик процес. Процесорите използват набор от SIMD 3DNow!. Форм - фактор - Socket 370. L1 кеш - 128 КВ. Получават наименованието Cyrix III. Тактова честота на ядрото - 500 - 667 MHz.

C5A - същото като Samuel.

Samuel II - кодово наименование на процесора и ядрото, разработено от Centaur. L2 кеш с обем 64 КВ. Тактова честота на ядрото - 667 - 800+ MHz. Честота на шината на роцесора - 100/133 MHz, форм - фактор - Socket 370.

С5В - същото като Samuel II

Matthew - кодово наименование на интегрирани процесори. Изградени са от ядро Samuel II с интегрирано видео и компоненти North Bridge.

Ezra - кодово наименование на процесора и ядрото. Съвместна разработка на Cyrix и Centaur. Първото действително ново ядро на ВIA. Процесорите поддържат SSE. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 64 КВ. Технология - 0,15 мик с преход към 0,13 мик. Тактова честота на ядрото - 750 MHz с повишаване на над 1 GHz. TSMC потвърдиха информацията за това, че е произведен такъв процесор с честота над 1 GHz.

C5C - същото като Ezra.

Ezra - T - кодово наименование на процесор и ядро. Съвместимост по сигнали с Tualatin, което им позволява да се използват при дънни платки, създадени за Tualatin. Технически процес - 0,13 мик, алуминиеви съединения. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 64 КВ. Имат по - малко, по сравнение с Ezra енергоупотребяване. Поддръжка на MMX, 3DNow!. Тактова честота на ядрото - от 800 MHz (6x133 MHz). Ще се появи в края на 2001 г.

Nehemiah - кодово наименование на процесора и ядрото. Технологичен процес 0,13 мик, медни съединения. Расчетен за работа при 1,2+ GHz. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 256 КВ. Ще се поддържат инструкциите Streaming SIMD Extenzions (SSE) и 3DNow!. Конвейер за 17 стадия, напрежение на ядрото 1,2 В, площ на кристала - 72 кв. мм. Ще се появи през 2002 г.

C5X - същото като Nehemiah.

Esther - кодово наименование за процесор и ядро. L1 кеш - 128 КВ, L2 - 256 КВ. Конвейер 17 стъпала. Тактова честота на ядрото 2 GHz. Ще се появи през втората половина на 2002 г.

C5Y - същото като Esther

Compaq

Alpha EB86 - кодово име на високопроизводителни процесори с архитектура, различна от традиционната x86. Технопроцес 0,18 мик. Базира се на ядрото Alpha EB6. Над 15 000 000 транзистора. Модела на 1 GHz е обявен през 2001 г.

Alpha EB7 - кодово име на восокопроизводителни процесори. Технопроцес 0,18 мик с използване на медни съединения. Базира се на ядрото Alpha EB6. Над 100 000 000 транзистора. Напрежение на ядрото - 1,5 В, мощност на топлоотделянето - 100 Вт, честота 1,2 - 1,3 GHZ, до 1,75 МВ L2, корпус с 1439 контакта.Възможно е използване на интегриран контролер на паметта. Пускането на моделите се планира през 2002 г. Във връзка със това, че Intel закупуват подразделенията, патентите и технологиите, свързани с процесорите Aplha EBxx, процесорите Alpha EB7 или Alpha EB8 е възможно да бъдат последните разработки в това направление.

Alpha EB8 - кодово име на високопроизводителни процесори с архитектура, различна от x86. Технопроцес 0,13 мик с използване на SOI. Над 250 000 000 транзистора, суперскаларно ядро (до 8 инструкции за 1 такт), мощност на топлоотдаването - 150 В, честота от 1,4 GHz, L2 кеша ще е около 2 МВ, корпус с 1800 контакта. Пускането му е планирано през 2004 г. Възможно е това да е последната разработка в това направление.

Alpha EB9 - кодово име на процесори, произвеждани по 0,10 мик технология, 500 000 000 транзистора, честота 2 - 3 GHz. Пускенто на модела е планирано за 2006 г.

Alpha EB10 - кодово име на високопроизводителни процесори, произвеждани по 0,07 мик технология, 1,5 милиарда транзистора, честота 3 - 4 GHz. Пускането на модела е планирано за 2008 г.

QuickBlade - сървърна архитектура със свръхвисока плътност на монтаж. В основата и е планирано използването на процесори Intel със свръхнизко напрежение.

Transmeta

Crusoe - серия процесори, ориентирани към мобилните системи. Това се моделите ТМ3200 (L2=0), TM5400 (L2=256 KB), TM5500 (L2=256 KB), TM5600 (L2=512 KB), TM5800 (L2=512 KB), имащи интегрирани компоненти North Bridge. Ниско енергоупотребяване.

Astro - кодово име на високопроизводителни процесори със свръхнизко ниво на енергопотребление. Работната честота ще достигне 1,4 GHz при 0,5 Вт. В основота му лежи 256 - битова архитектура. Ще се появят в края на 2002 г.

SiS

550 - базов модел на процесорите от серията 550. За основа служи ядрото mP6 от Rise с интегрирани видео компоненти.

551 - модел процесор, създаден на основата на SiS 550 с поддръжка на flash - карти и шифроване.

552 - модел процесор, създаден на основата на SiS 551 с поддръжка на аудио- и видео.

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.

Оптични кабели

Lan Protector

Устройството е предназначено за защита на Ethernet мрежово оборудване от електростатичен потенциал или мощни електромагнитни импулси, съпътстващи гръмотевиците. Използването му е препоръчително в откритие участъци на градските мрежи, които най-често страдат от такова въздействие. Използването му и от крайните клиенти за защита на техните персонални компютри, свързани към градски мрежи, може да им спести много разходи по подмяната на излезли от строя компоненти в следствие на попадане на високоволтови напрежения по кабела на LAN мрежата.
Защитата се състои в ограничаването на напрежението между всеки два проводника на 8V и между всеки от тях и заземителния проводник на 90V ( с газоразрядник).
Защитени са проводниците 1,2,3 и 6, защото само те се използват за предаване на данни при 10/100Mb Ethernet мрежи. Свободните проводници от линията (4,5,7,8) са свързани към заземлението в устройствата с екранирано гнездо RJ-45.


Технически данни

* Интерфейс: 10/100Mb Ethernet cat.5E;
* Вход: гнездо RJ-45 екранирано или неекранирано;
* Изход: 20см UTP/FTP кабел с куплуинг RJ-45 или гнездо RJ-45;
* Заземление: проводник с кабелно ухо ф4, 1мм2, 30см;
* Затихване: еквивалентно на 1м UTP кабел cat.5E;
* Брой защитени проводници: 4 (1,2,3 и 6);
* TRANSIL 1.5KE6.8;
- Максимален продължителен ток при ограничение: 0.25А;
- Максимален импулсен ток (8/20us): 700A;
* Грец 2W10M (2A/1000V):
- Максимален ударен ток (8.3ms): 50A;
* Газоразрядник 2x90V:
- Максимален импулсен (8/20us): 2.5kA за 10 цикъла, 5кА за един цикъл.
- Импулсен живот (10/1000us 100А): >100 пъти.
- Капацитет: <3pF.
* Защитна обвивка: от термосвиваем шлаух или специална кутия.


Описание

Входните линии 4,5, 7 и 8 не са включени в защитата, защото те не се използват в Ethernet за предаване на данните и тяхното защитаване е излишно. Те не са изведени към изходния RJ-45.

ETHP1-100 Защитата представлява четирифазен диоден мост, в диагонала на който са специален мощен TRANSIL диод 1.5КЕ6.8 и двоен газоразрядник с пробивно напрежение 90V. Дву- и четирипортовите защити имат съответно два или четири моста, с общи защитни елементи. UTP Магистрали, FTP магистрали към незаземения край

Информацията е копирана от НеоМонтана които също произвеждат такива устройства.

Какво е USB?

Всеки съвременен компютър идва с поне един USB (Universal Serial Bus) порт. Тези портове позволяват да се включва всичко – от принтери до мишки.



Е? Какво е USB?


Всеки, който се е занимавал с компютри повече от един ден знае каквъв фундаментален проблем решава USB интерфейса.
• Принтерите се връзват на паралелен порт, а повечето компютри имат само един такъв (все по – голяма част от лаптопите изобщо нямат). Високоскоростни устройства като външни дискове в миналото също са използвали паралелния порт.
• Външните модеми използват серийния порт, като същото правят и маса устройства като Palm Pilot, някой мишки, мобилни телефони и пр. Повечето компютри имат най – много два такива порта, които на всичко отгоре са бавни.
• Повечето високоскоростни устройства се включват чрез интерфейсна карта, като броя слотове за такива карти също е ограничен.

Целта на USB е да реши тези проблеми. USB ви дава възможност по много прост начин да свържете с високоскоростна връзка до 127 устройства към вашето PC.


USB връзки

Връзването на USB устройство към компютъра е просто – намирате USB конектора на компютъра и включвате.



USB "A" конектор

Ако устройството, което сте включили е ново, операционната система го засича и иска драйвъри (или ги инсталира сама, ако може). Ако устройството е вече инсталирано, то директно започва да работи. USB устройствата могат да се включват и изключват по всяко време.
USB интерфейса от страна на компютъра е тип A, а от страта на устройството – тип B.



USB "B" конектор


Ако ви свършат портовете?

Голяма част от компютрите идват с 2 до 4 USB порта. Къде тогава се включват всичките тия 127 устройства?

Най – простото разрешение е евтин USB hub. USB hub–а също се брои за устройство от 127те възможни!


С помощта на хъбове свързани едни с други може да се постигне голям брой USB портове.

Хъбовете могат да са със собствено захранване или без. Както ще видите по – нататък USB порта може да захранва устройства. Това разбира се важи за устройства с малка консумация като мишки например. Мощността (до 500 mA при 5 V) идва от компютъра. Ако имате много устройства със собствено захранване (като принтери и скенери), то вашия хъб не се нуждае от захранване.


USB характеристики
USB има следните характеристики:

• Компютърът играе роля на host.
• До 127 устройства могат да се свържат към USB.
• Самостоятелните USB кабели могат да предават сигнал до 5 метра, ако се използват хъбове – до 30 метра.
• При USB 2.0 информацията, която се предава е 480 Mbps.
• USB кабелът има 2 жици за захранване (+5 V и маса) и усукана двойка за данни.
• На захранващите кабели могат да се пуснат 500mA при 5V.
• Устройства с ниска консумация могат да се захранват направо от USB порта.
• USB устройствата са hot-swap, т.е. могат да се включват и работят по всяко време, без да се прекъсва работата на компютъра.
• Повечето USB устройства могат да излизат в sleep mode, при команда от host-а.


USB кабел: +5 V (червена) и маса (кафява) и усукана
двойка (жълт и син). Освен това кабелът е екраниран


USB в действие

Когато хостът (компютърът) започне да работи, той назначава на всяко от устройствата адрес. Този прозес е известен като номериране, то се извършва и когато се включва ново устройство. Хостът също установява по какъв начин устройствата искат да предават:
• Interrupt (прекъсване) – за устройство, което изпраща малко количество информация.
• Bulk – Устройство като принтер, което получава данните на големи порции, комуникира по този начин. Блок от данни се праща към принтера (на 64 – байтови парчета) и се проверява дали е коректно.
• Isochronous (изохронен)- Устройства, които работят с поток от данни (като говорители) използват изохронен режим. Непрекъснато текат данни между компютъра и устройството и няма проверка за грешка.

Хостът може да изпраща и контролни пакети.

Когато се номерират устройствата, компютърът следи за честотната лента на изохронните устройства и тези, които работят с прекъсване. Те могат да консумират до 90% от честотната лента. При превишаване на този лимит се отказва достъп. Контролните пакети и bulk устройствата използват останалия ресурс.

USB разделя честотната лента на кадри, а хоста ги контролира. Кадрите са с капацитет 1 500 байта и всеки нов кадър стартира всяка милисекунда. По време на квант изохронните устройства и тези, които работят с прекъсване получават гарантирано необходимият им канал с определена ширина. Bulk устройствата и контролните данни използват остатака от честотната лента.


USB 2.0

USB 2.0 стандарта излезе през април 2000.

USB 2.0 (високоскоростен USB) има по-широка честотна лента и предава данни 40 пъти по – бързо от USB 1.1. USB 2.0 е напълно съвместим с USB 1.1.

USB 2.0 работи на три режима – 1.5, 12 и 480 Mbps, като така поддържа всякакви устройства – от мишки и клавиатури, през скенери и принтери до обемни външни дискове.

Материали hardware.bg

_________________
Типично българската простотия е несъразмерима с времето и пространството...

Какво е OSI?
Почти всички мрежи в днешни дни работят върху Open Systems Interconnection (OSI) стандарта. OSI е разработен през 1984 от International Organization for Standardization (ISO), глобална организация представляваща над 130 държави.

Ядрото на стандарта е OSI модела, комбинация от седем слоя, които показват различните стадии, през които трябва да минат данните, за да достигнат от едно устройство в мрежата до друго.

Слоевете

Гледайте на седемте слоя като на конвейерна линия в компютъра. Във всеки слой се случват различни неща с данните, които ги подготвят за следващия слой. Седемте слоя, разделени на две са:

• Програмна част
Слой 7: Application – Това е слоят, който се използва от операционната система или от програма, всеки път когато потребителят иска да копира файлове, да изпраща съобщения и пр.
• Слой 6: Presentation – този слой взема данните от програмата и ги привежда във вид разбираем за по-ниския слой.
• Слой 5: Session – този слой започва, поддържа и прекратява комуникацията с получателя на данните.

• Транспортна част

• Слой 4: Transport – Този слой поддържа потока от данни и осигурява проверка за грешки, както и тяхната корекция.
• Слой 3: Network – Начина на получаване и изпращане на данни се управлява от тиз слой. Логическите протоколи, маршрутизации и адресации са отговорност на този слой.
• Слой 2: Data - В този слой се определя физическия протокол за пренос, а също така и типа на мрежата.
• Слой 1: Physical – Това е хардуерното ниво. Тук се определят волтажи, нива на сигнала и пр.

7 слойният OSI модел

OSI моделът е само абстракция. На практика протоколните стекове обединяват два или повече слой в един.


Протоколни стекове

Протоколния стек е група от протоколи, която позволява на софтуера и хардуера да си вършат работата. TCP/IP е типичен пример. Той използва 4 слоя, които представят OSI модела по следния начин:

• Слой 1: Network Interface – Този слой комбинира първите два от OSI и маршрутизира данните в мрежата. Също така управлява обмена на данни между мрежата и други устройства.
• Слой 2: Internet – този слой отговаря за network слой от OSI. Internet Protocol (IP) използва IP address, който се състои от мрежов идентифокатор и Host идентификатор, за да определи кое е устройството, с което трябва да се обменят данни.
• Слой 3: Transport – Отговаря на единствен OSI Transport слой, това е частта където се намесва Transport Control Protocol (TCP) протокола. TCP пита дадено устройство в мрежата дали иска да приема дании.
• Слой 4: Application - комбинира session, presentation и application OSI слоеве. Протоколите за специфични функции като e-mail (Simple Mail Transfer Protocol, SMTP) и пренос (File Transfer Protocol, FTP) работят на това ниво.

Както виждате OSI e по – скоро препоръка, отколкото някакъв ангажимент, но спазването на правилата му осигурява по – лесна комуникация.

_________________
Типично българската простотия е несъразмерима с времето и пространството...

WiFi

WiFi е съкратено наименование за безжична мрежа. Познато е още 802.11 по името на стандарта. Голямото предимство на WiFi е простотата му. Включвате се към мрежата където и да е компютъра ви, стига да е в периметъра на сигнала, без да се нуждаете от кабели. Връзката става с радиосигнал на до 30 метра от излъчвателя.


Мрежата на радиостанциите

За да разберете как работи безжичната мрежа на най-елементарно ниво е достатъчно да си представите двойка радиостанции за по 10 лева. Това са малки радио приемници и предаватели. Когато говорите, гласа ми се приема от микрофон, кодира се и се предава като радиовълни. Друга радиостанция може да приеме вашият сигнал, да го декодира и да го превърне отново в глас.

Прости радиостанции като описаните по-горе предават сигнал с мощност 0.25W на разстояние 500 – 1000 фута.

Да приемем, че искате да свържете два компютъра, използвайки принципа на радиостанциите:

• Ще трябва да снабдите всеки компютър с устройство.
• Трябва да дадете на всеки компютър начин да каже дали иска да приема или да предава.
• Трябва да измислите начин да превърнете бинарните данни в радиосигнал.


Нещата ще си работят. Единствения проблем ще е скоростта на трансфер. Устройство за 10 лева е направено да работи с човешки глас (при това с лошо качество на възпроизводство), Най – много да стигнете до 1000 бита в секунда.


WiFi радио технологията

Радиата използвани от WiFi не се различават концептуално от радиостанциите. Те могат да изпращат и да получават. Могат да превеждат бинарните данни в радиосигнал и обратно. Но има 3 основни разлики между радиостанциите и WiFi:

• WiFi, които работят на 802.11b и 802.11g стандартите предават на 2.4 GHz, докато тези, които работят по 802.11a стандарта ползват честота 5 GHz. Радиостанциите са на 49 MHz. По-високата честота позволява по-бърз трансфер.
• WiFi използва много по – усъвършенствано кодиране. За 802.11a и 802.11g, техниката е позната като orthogonal frequency-division multiplexing (OFDM). За 802.11b се нарича Complementary Code Keying (CCK).
• Радиата на WiFi могат да променят честотите.
Поради гореописаните разлики WiFi има доста висока скорост на трансфер. 802.11b работи на 11 Mbps. 802.11a и 802.11g обменят със скорост 54 Mbps.

Може би се чудите откъде идва 802.11. Организацията Institute of Electrical and Electronics Engineers (IEEE) се занимава със стандартизация и номерира стандартите с уникални номера.:

• 802.11b беше първата версия на пазара. Тя е най-бавна и евтина.
• 802.11a беше следващата.
• 802.11g е смесица от b и a. Работи на честотата на b, но със скоростта на a.


Добавяне на WiFi към компютър

Най – голямото предимство на WiFi е простотата му. Повечето съвременни преносими компютри идват с карта за безжичен достъп. Добавянето на такава карта към по-стар лаптор или настолен компютър е елементарно:

• Купувате си 802.11a, 802.11b или 802.11g карта.
o За лаптоп тази карта обикновено е на PCMCIA или USB.
o За настолните компютри – на PCI или USB.

• Включвате картата

_________________
Типично българската простотия е несъразмерима с времето и пространството...

Защо е важен дисплеят на преносимия компютър


При избора на лаптоп ще срещнете означения като WSXGA+ или пък WUXGA в графата за диплей. Какво означават подобни параметри и защо са важни за потребителя?


Екранът не винаги е основен фактор при избора на преносим компютър. Повечето потребители се интересуват от бързината на процесора, обема памет или пък от типа на видео картата. Други наблягат преди всичко на мобилността, т.е. на размерите, теглото и възможностите за комуникации. Но ако преди покупката на лаптоп, не отчетете качествата на екрана, може да останете разочаровани след това, тъй като не е изключено да се чувствате некомфортно пред дисплея.

Резолюция и формат на изображението

Форматът на изображението при лаптопите не се свежда само до широкоекранен и стандартен, ситуацията е доста усложненаи свързана пряко с разделителната способност (резолюция). Резолюцията е брой пиксели, или отделните точки, които изграждат картината на екрана. Как от нея да получим формата на изображението, което всъщност е съотношение между височината и ширината? Да вземем например един 15-инчов екран с резолюция 1024x768. Това означава, че картината е 1024 пиксела широка и 768 висока. Този екран има формат на изображението 4:3, което означава, че за всеки четири хоризонтални пиксела има три вертикални.
Често някои от производителите не показват формата на изображението и резолюцията, а странна поредица от главни букви. Какво точно означават тези абревиатури?

Стандартни екрани
Тип Резолюция Формат
XGA 1024x768 4:3
SXGA 1280x1024 5:4
SXGA+ 1400x1050 4:3
UXGA 1600x1200 4:3

Широкоекранни
Тип Резолюция Формат
WXGA 1280x768 5:3
WXGA 1280x800 16:10
WXGA+ 1440x900 16:10
WSXGA+ 1680x1050 16:10
WUXGA 1920x1200 16:10

Както забелязвате, ситуацията е доста объркваща. SXGA резолюцията (1280x1024) е направо странна, но именно тя е една от най-популярните, заедно с XGA и WXGA. За да получите съотношение 4:3, правилната резолюция трябва да бъде 1280x960, но така и не се среща при преносимите компютри.
При широкоекранната резолюция нещата са още по-заплетени. Лаптопите от тази категория обикновено се представят като 16:10, за да се доближат по-близо до съотношението 16:9. При гледане на DVD все още има леко сплескване, но то е почти незабележимо.
При ултракомпактните преносими компютри също наблюдаваме особеност - вместо 1280x800, се използва резолюция от 1280x768.
Имате възможност да регулирате резолюцията. При лаптопите, екраните са с фиксиран брой пиксели, но пикселите са „смесени“, за да се получи желаната резолюция. При по-старите екрани това изглежда доста лошо, докато при новите резултати са по-добри. Все пак трябва да знаете, че картината няма да изглежда толкова добре както, ако използвате естествената резолюция (native resolution).

Размер на екрана

Повечето производители използват инчове за размера на екрана. Този параметър всъщност представлява диагонал, или разстоянието от долния ляв ъгъл до горния десен ъгъл на екрана. Обикновено екраните с размер от 14 инча се използват в най-леките лаптопи, при които мобилността е от първостепенно значение за потребителите. Някои производители използват и 13-инчови модели, например новите Apple MacBook. Най-разпространени в момента са лаптопите със стандартни 15,1-инчови екрани и широкоекранни, 15,4 инча – вторите са идеални за гледане на филми и за работа с електронни таблици. 17-инчовите лаптопи са абсолютен заместител на настолните системи.
При избора на лаптоп освен размера на екрана, трябва да решите дали искате стандартен или широкоекранен. Сега широкоекранните лаптопи всъщност се превръщат в стандарт. На практика, без голямо увеличение на размерите на екрана, получавате повече място по ширина. Ако купувате лаптопа за забавление, освен за работа, то правилният избор е именно широк екран.

Гланцов или матиран екран

В днешно време се срещат два типа екрани - матиран и гланцов. Гланцовият има отразяващ слой отдолу, който подобрява яркостта и контраста на изображението. За съжаление именно тази негова възможност за отразяване води до най–големия му недостатък – преумора на очите при някои потребители. За да разпознаете дали екранът е гланцов, просто трябва да застанете срещу него и ако видите отражението си, или пък отражението на клавиатурата, то той е именно такъв.
Матираните екрани се използват все по-рядко. При тях липсва каквото и да е отражение, но все пак имат доста добър контраст.
Екраните на преносимите компютри, а така също и плоските монитори се различават от мониторите с електронно-лъчева тръба (CRT) по един основен показател, а именно позрителния ъгъл. Докато при CRT монитора няма значение ъгълът, под който гледате екрана, то при лаптопите и плоските монитори с увеличаването на този ъгъл качеството на картината се влошава. При преносимите компютри, които са изпълнени по LCD технология (течнокристални дисплеи, обикновено тип TFT – от thin film transistor),най–доброто място за наблюдение е пред екрана, иначе може да ви изглежда, че контрастът е слаб или че цветовете са променени.

Мъртви пиксели

Един от най–големите проблеми, свързан с екраните за лаптопи и въобще с плоските дисплеи, са мъртвите пиксели, които са характерни и за плоските монитори. CRT мониторите не страдат от такъв проблем. Политиката на компаниите производители отчита този факт и обикновено предвижда възможност за замяна на продукта при определен брой мъртви пиксели. Така че, ако забележите мъртви пиксели, можете да се обърнете към вашия доставчик и да попитате как стоят нещата. Един от най–лесните начини да откриете мъртвите пиксели е да сложите на десктопа изцяло черна картина и да видите дали се забелязват мънички червени или бели точки. Другият вариант е да използвате програмата Dead Pixel Buddy.
Дори и когато знаете всичко необходимо, за да изберете най–добрия екран, който да отговори на вашите нужди, това може да не е достатъчно. Преди да купите вашия преносим компютър, при възможност поработете малко с него, за да се убедите дали неговият екран наистина ви допада.

Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=343

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Как да изберем мобилен компютър


Дали искате заместник на вашия настолен PC, със същата мощ и функции, или повече мобилност?


Пазарът на ноутбук компютри, или ако ви е по-удобно лаптопи, е в разцвет. Продажбите стигат до небето, носени на крилете на напредналата технология и бързо спадащите цени. За 1000 долара можете да си купите чудесен ноутбук, по най-нова технология, с характеристики, които ще ви позволят да изпълнявате широк кръг от задачи. Разбира се, без всички екстри, но все пак перфектен за текстообработка, сърфиране в Интернет и електронна поща. Ако решите да похарчите малко повече пари, ще се сдобиете с още мощ за комфортна работа с по-сложни приложения. Дори и да сте проектант, вече може да намерите подходящ лаптоп, който да удовлетвори високите ви изисквания.

Да започнем с процесора

Процесорът, както и при настолните машини, играе огромна роля за определяне на бързодействието на мобилния компютър. Но тъй като ноутбуците се използват най-вече за обикновени задачи, един процесор от нисък клас много често може да се окаже по-умна покупка, особено като се има предвид, че тези процесори консумират по-малко енергия.
Intel, водещият производител на процесори, има много козове в ръкава. Pentium 4-M, например, е един бърз процесор, макар че не използва максимално икономично батерията. Може да се намерят мобилни компютри, в които е инсталиран настолен процесор Pentium 4, но те генерират много топлина и съкращават живота на батерията по-бързо от всичко останало. Такива лаптопи са подходящи за замяна на настолните компютри в случай на липса на място в офиса, но не и да ги носите със себе си навсякъде.
Процесор, който най-добре балансира бързодействие и ниска консумация от батерията, е изпълнен по технологията Intel Centrino или неин по-следващ еквивалент (виж Започна преходът към по-висок клас преносими компютри). Centrino в действителност е комбинация от технологии, включително процесор, чипсет и безжичен адаптер. Процесорите, интегрирани в моделите Centrino, са или Intel Celeron-M, или Pentium-M. Последният е по-евтин, но за сметка на по-ниско бързодействие.
AMD, конкурентът на Intel, също има оптимизиран за мобилни приложения процесор, наречен AMD Athlon XP-M, който е едно сравнително евтино решение. По отношение на абсолютно бързодействие, той не може да издържи конкуренцията на мобилните процесори на Intel, но без никакво затруднение изпълнява основните офис задачи. AMD успя да наложи сред производителите на мобилни компютри и процесора Mobile Athlon 4, който е прицелен към евтините лаптопи и леко изостава от конкурентните модели на Intel.
И така, какво ще изберете? Ако искате вашият ноутбук да е наистина мобилен, тогава най-добрият избор е процесор по технологията Centrino, въпреки че ще платите финансова премия за това удоволствие. Тези процесори ще издържат и на големите изисквания на игрите - много по-добре, отколкото можете да очаквате. Ако бюджетът ви е скромен, по-евтините решения на AMD заслужават внимание. Ако пък това, което търсите е мобилен компютър, който да замени настолния ви РС, тогава добра работа ще ви свърши ноутбук с процесор Pentium 4 или Athlon 64.

Колко да е паметта

Машина, с която ще вършите само рутинни офис задачи и сърфиране в Интернет, няма да изисква най-добри технически спецификации. Поради това евтините мобилни компютри обикновено идват с 256MB RAM. Струва ли си повече – 512MB или дори 1GB? Не е задължително, освен ако не търсите компютър за игри или тежка работа с мултимедия.
Твърдите дискове на лаптопите не се въртят толкова бързо, колкото техните двойници в настолните компютри. Това е предвидено с цел да се ограничи консумацията на енергия от батерията. Но вие ще забележите действителна разлика в ежедневната употреба само в случай, че работите интензивно с мултимедийни приложения или игри. Забележете обаче, че можете да имате мобилни компютри, чиито твърди дискове се въртят със скорост 4200 rpm и 5400 rpm (оборота в минута). Ако искате максимално бързодействие, трябва да изберете дискове от втория модел. Има обаче вероятност да платите повече пари за нещо, което не е чак толкова по-различно.
Що се отнася до капацитета на твърдия диск, както очаквате, той зависи от това какво в действителност искате да правите с компютъра си. Ако търсите един опростен, надежден ноутбук за офис задачи и Интернет, твърд диск от 20GB ще ви свърши работа, макар че спокойно може да изберете и 40GB, тъй като разликата в цените не е много голяма. Само в случаите на игри или интензивна мултимедия, действително ще ви трябва много по-голям капацитет. Успокоителното е, че дисковете с 80GB капацитет не са много скъпи.

Графиката – не очаквайте това, което имате на настолния РС

Повечето мобилни компютри разчитат на графичната технология, която е напълно интегрирана на дънната платка на лаптопа. Те ще вършат добра работа за офис приложения, плейбек от DVD-та и други подобни, но ще бъдат силно затруднени, когато става въпрос за игри. Това е причината гиганти в производството на графични карти като ATI и nVidia да инвестират големи средства в разработка на мобилни версии на техните мощни технологии за графика за настолни компютри. По отношение на мощ, мобилните продукти на тези компании изостават с цяло поколение от настолните им двойници, но за повечето модерни игри това не е сериозен проблем.
Производителите често се изхитрят да предлагат графични решения от по-висок клас, но само със 64MB графична RAM. Това вероятно е безсмислено и ако вие купувате лаптоп с мощна графика, трябва да сте сигурни, че тя е с поне 128MBRAM. Обърнете внимание, че това е памет, отделена само за графиката, и е различна от основната памет на машината.

Записващото DVD става стандартна характеристика на лаптопа

Цените на записващите DVD устройства падат, което означава, че все повече лаптопи сега идват с DVD записвачки като стандарт. В сегмента на евтините лаптопи обаче все още можете да срещнете модели със CD-ROM устройство или по-често комбинирано CD-RW/DVD-ROM устройство, което ще чете и записва CD-та, но ще може само да чете DVD-та. Обикновено, срещу не много голямо доплащане, може да добавите възможност за записване на DVD.
Минималното, на което можете да се спрете, е комбинираното устройство. Ако обаче имате нужда от записващо DVD, изберете такова, което поддържа двоен формат, т.е. съвместимо е със спецификациите DVD+ и DVD-.

Не правете компромиси с дисплея

Прекарвате много време във взиране в екрана на компютъра, така че не се изкушавайте да го пренебрегнете. Много от новите модели идват с кристално ясни широки екрани, които по принцип са доста здрави, макар че неизбежно допринасят за по-големите размери на лаптопа. Това е причината много хора все още да избират обикновения по-малък дисплей.
Дисплеите на мобилните компютри са по изпълнени по технология на течни кристали (LCD). Техният размер започва 12.1 инча по диагонал и стига до 17 инча. Вашите лични предпочитания ще определят окончателния ви избор. Вие най-добре знаете с какъв размер на екрана ще работите най-удобно. Ако все пак не можете да прецените, отидете до местния компютърен магазин и направете сравнение, преди окончателно да решите какъв лаптоп да си купите.

“Проклятието” батерия

Стигаме и до батерията, която е проклятието на потребителя на лаптоп. Процесорите имат голям роля в живота на батерията. Ако се върнем няколко години назад, най-многото, което можехте да очаквате от една напълно заредена батерия, беше два часа време за работа, или по-малко, ако извършвахте интензивна работа с процесора или със CD устройството. Слава богу, сега има малко повече опции.
Машините с най-кратък живот на батериите са тези, които използват настолни процесори. От друга страна те притежават голяма процесорна мощ, така че тук неизбежно се правят компромиси. Ако не са оптимизирани за работа в мобилни условия обаче, тези процесори консумират много енергия и то бързо, така че понякога имате само 70 минути работа на една напълно заредена батерия. Поради тази причина, такива лаптопи често се продават като продукти за замяна на настолните РС. Това, което трябва да гледате в техните спецификации, е процесорната честота (2.8GHz и нагоре), а ако купувате система на базата на Pentium или Celeron, липсата на буквата M (т.е. Pentium 4, а не PentiumM), или липсата на забележка, че процесорът е оптимизиран за мобилни нужди.
По-дълъг живот на батерията идва от чипове, които са част от технологията Centrino на Intel. В действителност Centrino не е самият процесор, а серия от технологии, предназначени да оптимизират живота на батерията и работата с безжични устройства. Винаги когато стане въпрос за ноутбук по технологията Centrino, в него ще има или Celeron, или Pentium процесор, оптимизирани за мобилни приложения. А това означава, че можете да очаквате в най-добрия случай животът на батерията да стигне за 4-часова работа.
Понякога има и друг начин да се заобиколи проблемът с ограничения живот на батерията и той е просто да се купи още една батерия. Можете да я поставите вътре в лаптопа, ако има място, или пък да купите от многото видове портативни външни батерии, които също ще свършат работа. Те обаче са и доста скъпи.

Интерфейсите

Повечето модерни ноутбуци идват с портове USB 2.0, вграден модем за 56Kbps и LAN порт като стандарт, а при Centrino моделите - и с безжичен интерфейс. Някои евтини лаптопи пък предоставят тези функции чрез PCMCIA слот, който приема външни карти. За повечето хора, възможността за връзка с Интернет и други мрежи е от изключителна важност. За тях портовете USB 2.0 ще бъдат достатъчни, но не пренебрегвайте факта, че все повече и повече лаптопи излизат без флопи дискови устройства. CD устройствата, мрежовите функции и флаш паметите сега са най-популярните начини за прехвърляне на данни от и към мобилната машина. Трябва да обмислите предварително какъв е вашият предпочитан метод и да се уверите, че покупката ви го поддържа.

Теглото има значение

Един фактор, за който може би няма да се сетите навреме, е колко всъщност е портативен лаптопът. Лесно е да се приеме, че избраният мобилен компютър е толкова лек за носене, колкото и всеки друг, но това просто не е вярно. Теглото на един лаптоп с голям екран и вграден настолен процесор може да се различава драстично от теглото на тънкия портативен компютър на базата на Centrino. Някои производители не посочват теглото на компютъра в своите спецификации, така че ако портативността е важен фактор за вас, задължително трябва да попитате за теглото. За да улеснят носенето, много производители сега включват специални чанти или раници като част от покупката.

Идва ред и на софтуера

Както и при настолните машини, често при покупка на ноутбук се плаща повече за пакет от софтуерни продукти, не всички от които са ви необходими. Задължително ви трябва операционна система. Преобладаващото мнозинство от лаптопи използват MicrosoftWindows в различни модификации. Linux все още не си е пробил път до пазара на мобилни компютри, така че най-вероятно ще попаднете на WindowsXPHome или Professional.
Някои производители дават само операционна система, други включват едно или повече от следните продукти: софтуер за възпроизвеждане на DVD (полезно и не толкова скъпо), антивирусен пакет, някаква форма на офис пакет(ако това е MicrosoftOffice, ще вдигне много цената) и софтуер за запис на CD/DVD (комплектованият софтуер по принцип е с доста ограничени функции, но е достатъчен за това, от което повечето потребители имат нужда).

Ремонтът е скъп

Ако нещо в мобилния компютър се повреди, ремонтът струва доста по-скъпо от този на настолните РС. Поради тази причина, струва си да проверите какви са гаранционните условия, преди да изберете от кого да си купите лаптоп.
И накрая, когато тръгнете да пазарувате, трябва да прилагате обичайните правила: направете внимателно проучване, задайте на продавачите толкова въпроси, колкото е необходимо и се уверете, че взимате машината, която вие искате да купите, а не тази, която те искат да ви продадат. Ако не сте сигурни в нещо, следете потребителските форуми в Интернет или четете специализираните издания.

Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=50

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Избор на компютър за дома и малкия офис


Покупката на РС е чувствителен разход за дома и малката фирма, преценете внимателно "цена–възможности"


Покупката на нов персонален компютър е чувствителен разход за домашния потребител и малката фирма. Затова изборът изисква внимателна преценка на възможните варианти и извличане на най-доброто съотношение цена–производителност.
Хубавото е, че цените на компютрите стават все по-достъпни, като в същото време производителността нараства. Развитието обаче непрекъснато поднася нови технологии и спецификации, които в един момент могат да доведат до объркване.

Процесор

Всичко се върти около процесора. От него зависи и изборът на останали компоненти в системата. През изминаващата година процесорната технология претърпя доста промени. Последното се случи съвсем скоро, когато Intel представи четириядрените процесори (Quad-core).
За малкия бизнес обаче толкова изчислителна мощност едва ли ще е необходима, така че четириядреното решение не е ценово ефективно. Съществуващите дву-ядрени процесори осигуряват отлична производителност на доста по-поносими цени. И Intel, и AMD имат подходящи решения от този клас. При Intel вариантите са два - Pentium D и много по–добрият Core 2 Duo, който в момента осигурява най–производителното решение в този сегмент.
Какво значение има за потребителите, че един процесор е двуядрен? Най–голямата полза е при мултизадачната работа, т.е. при едновременната работа с няколко приложения. Например, докато пишете документ, можете да си пуснете проверка за вируси и така да спестите време, като не усетите забавяне в производителността.
Други предимства на новата архитектура са по-ниската консумация на електроенергия и отделянето на по-малко топлина. Това означава по-бавни вентилатори и по-безшумна работна среда.
Ако гледате в бъдещето, то тогава определено трябва да се насочите към персонален компютър с двуядрен процесор. И AMD Athlon 64 X2, и Core 2 Duo са добър избор. Избягвайте неефикасния опит в лицето на двуядрения процесор Pentium D. Също така не се заблуждавайте и от мегахерците - повечето в случая не означава непременно по–добре. Много от по-старите процесори, например Pentium 4, работят на по-високи честоти в сравнение с Core 2 Duo, но всъщност реалната им производителност е в пъти по–малка.
Тези, които търсят производително решение, но на по-ниска цена, могат да се насочат към едноядрен процесор AMD Athlon 64. Конкурентното решение са процесорите Pentium 4, но те отстъпват по производителност и енергийна ефективност. Най-икономичното решение се свежда до избор между AMD Sempron и Intel Celeron процесор.

Оперативна памет

В момента повечето персонални системи се предлагат с памети от типа DDR2 с множество вариации в честотата. Тя варира между 400 MHz и 1 000 MHz, като масово се използват памети на 533, 667 или 800 MHz. Последната, разбира се, е най–бърза, но при реалната работа разликата не е толкова голяма.
По-важен е обемът на паметта. Затова при избора трябва да се уверите, че ще имате възможност да добавите още памет и по този начин да повишете производителността на системата, без да се налага подмяна на закупения хардуер. Повечето РС-та, предназначени за малкия бизнес, включват 512МВ памет, което ще е напълно достатъчно при работа с офис приложения, имейл, сърфиране в Интернет и други по–леки задачи. За по-комфортна работа е препоръчително да си купите система с 1GB памет.

Твърд диск

В момента се използват основно твърди дискове Serial ATA, които предлагат по–високи скорости на трансфер на данните от диска към паметта, в сравнение с предходната технология. Като цяло скоростта не е постоянна и не достига до рекламираните скорости на SATA, които са теоретично максималните.
Важен параметър, който трябва да вземете под внимание, е скоростта на въртене, която се измерва в обороти в минута (RPM). Повечето дискове имат 7200 RPM. Избягвайте такива със скорост 5400 RPM. Ако пък се занимавате с обработка на видео с висока резолюция, тогава се насочете към дискове с 10 000 RPM.
Какъв капацитет на диска да изберете зависи много от това с какви задачи ще се занимавате. За цялостна офис дейност напълно достатъчен ще ви бъдат 80GB – обем, който ви позволи да съхранявате голямо количество документи. Все по-често срещани са дисковете по 160GB. Но ако се върнем пак на примера с обработка на видео файлове и тяхното съхранение, то тогава определено се насочете към доста по–голям капацитет – 250GB и нагоре.
Възможността за добавяне на дискове също трябва да бъде взета под внимание, но тя не е критична, тъй като днес са налични множество външни модели твърди дискове.
Поддръжката на RAID е добра идея, ако искате да резервирате информацията на диска, като използвате огледален режим. В случай на повреда на един от дисковете, то на другия ще имате цялостно копие на данните.

Мрежа

Много от сега продаваните РС поддържат мрежа Gigabit Ethernet, която осигурява по–високи скорости от стандартния 100Mbps Fast Ethernet (около десет пъти).

Видео подсистема

Ако се занимавате с редактиране на видео с висока резолюция, CAD и 3D моделиране, трябва да се замислите за сериозно видео решение. В случай, че възнамерявате да работите с два монитора, също ще се наложи да изберете нестандартно решение. Във всички останали случаи, т.е. при работа с текстови документи и таблици, електронна поща и сърфиране в мрежата, дори и интегрираните на дънната платка видео решения ще ви свършат работа.

Операционна система

Между версиите XP Home и Professional на Windows има разлика. В някои случаи потребителският вариант на операционната система може да попречи за нормалната работа, тъй като има ограничения. При нея отсъстват възможността “remote desktop”, автоматично възстановяване на системата, или ASR, и няколко други. Разбира се, Home версията позволява общо ползване на дискове и принтери, така че за по-обикновена работа тя е достатъчна.
Колкото до Windows Vista, наследникът на Windows XP, очаквана за масовия пазар през януари, тя поставя нови, по-високи изисквания към хардуера. Vista ще се нуждае поне от 512МВ системна памет и процесор, работещ на 1 GHz. Като цяло това са параметри, покривани от повечето налични в момента компютри.
Новият интерфейс на операционната система (Aero) изисква и по–добра видео карта. Интегрираните на дъното решения в общия случай няма да могат да поддържат пълноценно функционалността на Aero, което практически означава, че вашата Vista ще изглежда като Windows XP. Системите, готови за новата операционна система, се маркират от производителите като “Windows Vista Capable”.
Ако искате да се насладите пълноценно на новия визуален стил, то тогава трябва да се насочите към система с етикет Windows Vista Premium Ready. Имайте предвид, че дори първоначално да се насочите към интегрирано видео, на по-късен етап можете да добавите подходяща видео карта и да се насладите на Vista в пълния й блясък.

Алтернативата Mac

Ако цената е на първо място за вас, компютрите Macintosh не са алтернатива. Но тези, които са склонни да отделят по-голям бюджет за персонален компютър, срещу парите си за Mac ще получат една добре работеща система, много по-рядко страдаща от вируси и други зловредни приложения, плюс доста стилен и компактен външен вид.
Интеграцията на Mac в Windows мрежа е лесна, като без проблем ще можете да ползвате съвместно принтери и файлове. Софтуерното осигуряване е на добро ниво, като повечето програми, на които сте свикнали да работите на РС, имат и свои Mac аналози, така че отпада нуждата от изучаване на софтуер.
Apple предлага две десктоп системи - iMac и Mac Pro. Цената на Pro определено е доста висока, но пък системата предлага и много висока производителност. Ако ви трябва компютър за обикновени офис задачи и предпочитате Apple, то тогава iMac подходящо решение. Като дори ще спестите и място, тъй като всичко в тази система е интегрирано в един блок, вкл. монитора.

Няколко думи за Linux

Колкото до операционната система Linux – да, тя е реална алтернатива на Windows и едва ли някой може да оспори това. Системата е доста стабилна, без проблеми със зловреден софтуер. Новите версии на популярните Linux системи, например Suse или набиращата скорост Ubuntu, вече са и значително по-лесни за усвояване. Все пак, за начинаещи потребители задачи като инсталиране на драйвери, софтуер, програми или пък настройка на мрежата са далеч по-лесни с Windows, отколкото на някоя Linux дистрибуция. По-опитните сами могат да преценят дали да ползват Windows или Linux.


Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=1607

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Принтерът - лазерен или мастилено-струен


Първа стъпка при избора на принтер е да решите каква технология да използвате, според нуждите и бюджета


Принтерът е задължителен компонент във всеки офис, а вече едва ли има и домашен потребител без устройство за печат. На пазара се предлага изключително разнообразие от продукти от различни производители, така че всеки потребител може да избере точно този принтер, който пасва най-добре на неговите нужди. Важна стъпка при избора на принтер е да решите каква технология да използвате. Сега масовият избор се свежда основно до два типа устройства – лазерни и мастилено-струйни принтери. Всяка от двете технологии има своите предимства и недостатъци.

Технологията

Лазерният принтер използва технология, подобна на тази за копиране на документи. Тя е разработена още през 30-те години на миналия век от адвоката по патентно право Честър Карлсън като един по-лесен начин за правене на копия на молбите за патенти. В копирната машина има метален барабан със статичен заряд. Когато хартията, от която ще се копира, се освети с ярка светлина, тя се отразява от бялото и се връща към барабана, като размагнетизирва секциите, върху които попадат светлинните лъчи. Към останалите зони от барабана, които остават намагнетизирани (и които съответстват на тъмните зони на оригиналния документ), се полепва тонер във вид на фин прах. Тези прахообразни частици тонер се пренасят от барабана върху лист хартия и се стопяват върху него.
Действието на лазерния принтер се основа на същия принцип, но вместо светлината, която се отразява от листа хартия и пада върху барабана, един лазерен лъч “рисува” изображението върху намагнетизирания барабан.
Мастилено-струйните устройства възприемат един по-директен подход, като използват принтерна глава за всеки цвят мастило. Обикновено главата съдържа стотици малки камери, в които влиза мастилото, заедно с по един подгряващ елемент за всяка камера. Когато през този елемент протича ток, той изпарява определено количество мастило в камерата, където създава едно мехурче, което оформя миниатюрна капка върху хартията.
Преди няколко години Xerox въведе една по-нова технология за печат, която е нещо като кръстоска между методите на мастилено-струйната и лазерната технологии. При нея принтерите използват един твърд, подобен на пастел блок от мастило. Мастилото се нагрява, стопява и протича през малки дупчици в принтерната глава при скорост от 20 милиона капки в секунда. Но вместо да отиде директно върху хартията, мастилото отива върху нагрят барабан и след това се притиска върху хартията. Цветовете са по-естествени и живи, тъй като тази технология генерира по-добро изображение, сравнено с това от лазерния принтер.

Цената – на покупката и след това

Мастиленоструйните принтери имат предимство пред останалите принтери по отношение на първоначалните разходи при закупуване. Производителите продават тези устройства на по-ниска цена и след това правят печалба от продажбата на скъпи мастилени касети. Така че, ако в началото ви се струва по-евтино да купите мастилено-струен, вместо лазерен принтер, след време тази покупка може да се окаже далеч по-скъпа. Ако месечно печатате повече от 100 страници, трябва да помислите за цветен лазерен принтер. Цената на печата с типичния цветен лазерен принтер, на базата на 5-процентно покритие на всеки цвят, излиза около 10 цента на страница, а някои компании дори свалят този разход до 8-9 цента. За копия, направени с мастиленоструен принтер, разходите са от два до три пъти по-големи. Друго предимство: лазерните принтери, черно-бели и цветни, са по-бързи и по-безшумни, отколкото мастилено-струйните.

Цветно срещу черно-бяло

Трябва да обмислите много добре дали ви е необходим цвят или не. Цветът без съмнение е по-привлекателен и може да подобри качеството на документите ви. Само че е по-скъпо. За щастие, в последно време цветните лазерни принтери поевтиняват. Разнообразието от модели се увеличава бързо, а цените падат до ниво, където дори малки фирми и домашни потребители могат да си позволят цветен лазерен принтер с добро качество.

Многофункционалност

Дали искате да си купите самостоятелен принтер или едно многофунционално устройство (MFD), което включва възможностите на копирна машина, скенер и факс? Популярността на MFD, както цветни, така и черно-бели, расте. Те изместват копирните машини и принтерите, особено в сферите на малкия и среден бизнес. MFD излиза по-евтино, отколкото покупката на отделни принтер, копир, факс и скенер. Потенциален недостатък е, че всички документи се изпращат към едно устройство и е възможно да се наложи да чакате за едно копие, докато някой друг изпраща факс. Както и ако MFD отиде на ремонт, все едно губите всички устройства. Многофункционалното устройство спестява пространство и е по-евтино, но може би няма да замени копирната машина, ако копирате големи количества.

Какво да търсим?

След като сте се спрели на цветен или монохромен, самостоятелен или многофункционален, ви остава да изберете най-добрия измежду стотици модели лазерни принтери, произвеждани от над десетина компании в този сегмент. Ето няколко критерии, които да ви послужат при вземане на решение:
Брой копия: Принтерите се оценяват по броя на копията, които се очаква да произвеждат месечно. Купете този, който отговаря на вашите специфични натоварвания и изисквания.
Скорост на печат: Тук има два фактора, които трябва да обмислите – броят на страниците, отпечатвани за минута (ppm), и времето за подготовка за отпечатване на първата страница. Ако имате адвокатска кантора, например, отпечатването на един документ от 200 страници ще ви отнеме около половин час с принтер със скорост на печат 8 стр./мин. Принтер със скорост на печат 35 стр./мин. ще свърши тази работа за по-малко от шест минути. Ако обаче основно във вашата фирма се печатат голямо количество писма от две страници, по-важният фактор е времето, което е необходимо за започване на печат на първата страница.
Разделителна способност (резолюция): Измерва се в точки на инч (dpi). Колкото е по-голямо това число, толкова по-ясно е изображението.
Разходи: Цената на касетите с тонер може да надхвърли цената на самия принтер. Най-голяма грешка правят хората, които купуват принтери на базата на цената на самото устройство и не гледат цените на консуматива – а обикновено най-евтините принтери имат по-висока цена на отпечатано копие.
Размер на хартията: Ако искате да печатате материали с размери, по-големи от А4, трябва да се уверите, че принтерът поддържа такива размери на хартията.
Работа в мрежа: Някои принтери имат вградени мрежови възможности, докато други ги предлагат само като допълнителна опция.
Тави за хартия: Дали принтерът има отделни тави, така че можете да държите готови за печат по всяко време хартия с формат А4 и пликове за писма, или ще ви се налага да сменяте хартията всеки път? Дали тавите могат да поемат достатъчно хартия или трябва непрекъснато да ги зареждате? Проверете преди да купите.
Двустранен печат: Може ли принтерът да печата върху двете страни на хартията или само върху едната? Някои принтери включват двустранния печат като стандартна функция, други като опция, а трети въобще не предлагат такава възможност.
Доставки на консумативи: Дали можете да си купувате тонер касети от близкия магазин при спешни случаи или трябва да ги поръчвате? Добре е да ползвате удобството на близък магазин на консумативи, където да се отбиете в случай, че ненадейно останете без тонер.


Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=49

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Как да си изберем цифров фотоапарат


При толкова много марки, модели и функции изборът на цифров фотоапарат може да предизвика объркване


На всеки няколко месеца големите производители на цифрови фотоапарати пускат нови модели, за които се хвалят, че имат подобрения или функции, без които не може. С толкова много марки, модели, мегапиксели и възможности всеки си задава въпроса — как да избера най-подходящия фотоапарат? В общи линии трябва да знаете някои базови неща за технологиите и да си отговорите на правилните въпроси, свързани с избора.
Цифровият фотоапарат, според енциклопедията, съхранява изображенията в цифров вид вместо да ги записва върху фотолента. След като бъде направена дадена снимка, тя може да се прехвърли на компютърна система, да се обработи с графична програма и да се отпечата на хартия. За разлика от фотографиите върху филм, които имат почти неограничена резолюция, цифровите фотографии са ограничени от количеството памет на фотоапарата, резолюцията на цифровизиращия механизъм и накрая от резолюцията на крайното изходно устройство (например принтер).С други думи, цифровият фотоапарат е много добър за правене на снимки, които можете да обработвате с някакъв софтуер на вашия компютър и след това да ги пращате чрез Интернет, но не е толкова добър за отпечатване на снимки с висока резолюция и размери 20х25 см или по-големи. Има, разбира се, и цифрови фотоапарати с много високо качество, които се справят отлично и с тази задача, но срещу висока цена.

Кога мегапикселите имат значение

Пикселите са точки или миниатюрни елементи, които формират цифровата снимка. Един мегапиксел се равнява на един милион пиксела. Стандартно за фотоапаратите се говори в мегапиксели и теоретично колкото повече мегапиксели има фотоапаратът, толкова по-добра или по-ясна снимка ще направи. Общо взето това е една доста добра теория. Но реалността е нещо различно от теорията, в зависимост от това как и къде смятате да използвате снимките. Ако разпространявате снимките в Интернет, мегапикселите не са от голямо значение, тъй като изображенията, които се предават в Интернет, обикновено имат ниска резолюция - 72 dpi (точки на инч) и около 300 или 500 пиксела по ширина. Мегапискелите имат значение, когато основната ви цел е да отпечатвате снимки с големина над 10х15 см. За тази цел трябва да предвидите цифров фотоапарат от висок клас или обикновен фотоапарат с 35-милиметрова лента. Повече мегапиксели ще ви бъдат в полза и когато искате да принтирате колкото е възможно по-ясни изображения.

Колко важна е скоростта

При избора на цифров фотоапарат трябва внимателно да проверите един параметър, който повечето потребители пренебрегват и след това съжаляват. Той е свързан със скоростта на работа с фотоапарата. Показателят може да се раздели на две основни части – времето, което е необходимо на цифровия фотоапарат да бъде готов да направи първа снимка, и времето, което е необходимо да направи снимка, да я обработи и да се подготви за следващата. Дори времето за първоначална работа да е малко по-дълго, може да се преживее, но ако времето, което е необходимо на апарата от снимка до снимка, е по-дълго, може да не успявате да заснемете това, което искате.
Правенето на снимки с цифров фотоапарат може да бъде много лесно - само с натискането на един бутон. Но в същото време някои фотоапарати могат да ви предложат и повече - контрол върху експозицията, цветовете и др. Също трябва да обсъдите и опцията за премахване на червени очи. Тя ще ви бъде доста полезна, но за същата възможност ви предоставя и специализиран софтуер за обработка на снимки - дори и най-базовите като възможности програми предлагат тази функция.

От кои функции действително се нуждаете

Преди да започнете да оценявате даден модел, си направете списък с това, от което смятате, че имате нужда в един цифров фотоапарат. След това подредете списъка по важност на изискванията. Сега можете да отидете в магазина, да представите претенциите си на един компетентен (дай боже!) консултант по продажби и да опитате няколко различни модела. Ето основните въпроси, на които трябва да намерите отговор:

Правите ли предимно снимки в близък план, които изискват много детайли? Макар че всички фотоапарати ви позволяват да снимате от близък план (това е обозначено с една малка икона с цвете), начините, по които получавате достъп до тази опция, са различни. Така че ако правите много такива снимки, търсете фотоапарат с лесна за използване функция за близък план.

Нуждаете ли се от фотоапарат, който ви позволява да снимате обекти на далечно разстояние? В този случай вие вероятно ще искате да видите фотоапарати с по-голямо оптично или “истинско” (за разлика от цифровото) увеличение - типичното за повечето фотоапарати оптично увеличение е 3x. Но имайте предвид, че фотоапаратите с възможност за по-голямо увеличение обикновено са по-големи (има и изключения).

Дали осветлението е важно за вашата работа? Осветлението в действителност е много важно, защото ако светлината е лоша, и снимките ви ще бъдат с лошо качество. Типичният цифров фотоапарат няма да ви даде добра светлина. Повечето вградени светкавици могат да осветят достатъчно добре един обект, който се намира на не повече от 3 метра от фотоапарата. Дори и тогава, те не винаги разпръскват най-подходящия вид светлина. Потребителите могат да използват някакъв друг вид допълнително осветление, когато правят вътрешни снимки (или нощни снимки навън). И ако решите, че имате нужда от външна светкавица, проверете дали фотоапаратът, който купувате, има съответното гнездо, където да я монтирате. Обикновено то се намира отгоре на тялото на фотоапарата. Когато снимате навън при дневна светлина, правете това рано сутрин или късно следобяд, когато светлината е най-благоприятна за снимки.

Практика ли е за вас да снимате големи вътрешни и/или външни обекти - като например къщи или строителни обекти? Може би ще искате да видите фотоапарат с опция за широкоъгълни лещи – нещо, което не е включено в стандартния комплект на много фотоапарати и ще ви струва допълнително пари, но може да се окаже добра инвестиция.

Има ли значение размерът на фотоапарата? Дали по-малкият е по-добър? Това зависи от вас, казват експертите. Въпреки че идеята за джобен фотоапарат звучи като мечта, ако имате големи пръсти или не се оправяте добре с миниатюрни копченца и лостчета, за вас може да се окаже кошмар. Освен това, един по-малък и по-лек фотоапарат вероятно няма да има голямо оптично увеличение или голям дисплей, тъй като тези възможности изискват по-големи размери. Някои производители правят компромис с мощността на батерията в полза на по-малките размери. Това е друг пример за това колко е важен принципът “Опитай преди да купиш!”.

Какво ще кажете за размера на дисплея? Дисплеят с течни кристали (LiquidCrystalDisplay - LCD) определено е нещото, което прави цифровият фотоапарат уникален в сравнение с всяко друго устройство за правене на снимки. Страхотно е да имате възможност да видите снимката, която току-що сте направили, и да решите на момента дали искате да я запазите или да се отървете от нея. Нуждаете се особено от добър дисплей и когато искате да уловите детайла. Дисплеят ви позволява да приближите или да увеличите картината, която гледате, за да се уверите, че хващате детайла. Малък LCD без достатъчна резолюция няма да ви даде този детайл. По-голям LCD, да кажем 5 см, означава, от друга страна, по-голям фотоапарат и по-голяма консумация на ток от батерията. Отново ще трябва да направите известни компромиси.

Имате ли лимит на парите? Ето ви добра новина: Сега можете да купите много добър фотоапарат от известна фирма с 3 или 5 мегапиксела, с много модерни функции за сумата от 300 до 500 долара. И отново, важното нещо е да намерите фотоапарат, който предоставя най-доброто качество и функции за вашите пари. Затова от голямо значение е да изпробвате преди да купите, дори ако в крайна сметка решите да купувате от Интернет. Всички водещи производители правят превъзходни фотоапарати. От кого ще купите наистина е въпрос на личен избор.

Трябва да имате предвид и някои други важни особености при покупката на цифров фотоапарат. А те са:


Трайността на батериите

Проверете какъв тип е батерията на фотоапарата и колко е животът й. Литиево-йонната батерия е много по-добра от никел метал хидридната (NiMH). И двата типа позволяват презареждане и са по-добри от алкалните батерии. От своя страна, алкалната батерия за цифров фотоапарат е по-добра от нормалната алкална батерия. Не си и помисляйте да слагате от обикновените батерии във фотоапарата, защото те ще умрат много бързо. Можете да направите най-много 25-30 снимки, ако използвате LCD. И тук идва втората част на проблема: колкото е по-голям LCD, толкова повече енергия консумира от батерията. За всеки потребител, който прави много снимки, презареждащите се батерии определено са неговият избор. Иначе ще трябва непрекъснато да сменя батерии, което излиза доста скъпо. Освен това трябва винаги да имате една заредена батерия в резерв. И тъй като всеки фотоапарат е различен (въпреки че моделите от една марка в повечето случаи използват един и същ тип батерии), важно е да знаете продължителността на живот на батерията на конкретния фотоапарат или броят на снимките, които можете да направите с дадена батерия. Тази информация може да се намери в ръководството на потребителя. Добрият цифров фотоапарат вероятно ще направи до 300 снимки, преди да се наложи да презареждате батерията.

Купете си допълнителна памет

Сигурно сами ще стигнете до извода, че трябва да купите допълнителна памет. Дори започваме да виждаме някои производители въобще да не включват в моделите си карти с памет. Така че трябва да похарчите известна сума пари за допълнителна памет за вашия фотоапарат, в зависимост от това колко изображения искате да поместите върху всяка карта. Повечето фотоапарати работят с карти с памет от тип CompactFlash или SecureDigital (SD). И двата вида са достъпни с различни капацитети – 64 MB, 128 MB, 256 MB и 512 MB, в зависимост от нуждите ви. Преди да купите карта с памет, установете какъв тип използва вашият фотоапарат. По същия начин, ако вече притежавате цифров фотоапарат и искате да си купите втори, вероятно има смисъл да купите такъв, който използва същия тип карти и батерии. Обикновено, ако купувате фотоапарат от същия производител, особено ако е от същата продуктова линия, няма да имате проблем.

Вземете си четец на карти с памет или станция за скачване

Колко пъти сте се чудили как да свържете фотоапарата си към компютъра, за да прехвърлите снимките си? Затова Kodak разработи системата EasyShare. Натискате един бутон, за да прехвърлите снимките към персонален компютър, или да ги отпечатате направо от фотоапарата, като изобщо не използвате компютъра. Системата също така презарежда батериите. Подобни резултати обаче можете да постигнете с покупката на четец на карти с памет. Четците действат като външен твърд диск, който присъединявате към вашето PC или лаптоп, за да прехвърлите снимките, записани върху картата. Много от по-новите устройства идват с вградени четци на карти с памет, което ви спестява време за манипулации и удължава живота на батерията. Просто трябва да се уверите, че четецът, който купувате, е съвместим с вашата карта и с персоналния ви компютър.

Функции, без които можете: аудио и видео

Ако правенето на видео филми е важно за работата ви, купете си видео камера. Въпреки че почти всички цифрови фотоапарати имат възможности за заснемане на кратък видео материал, резолюцията обикновено е лоша. Освен това ще запълните много бързо паметта на фотоапарата. Използвайте фотоапарата по предназначение, т.е. да правите с него снимки.

Софтуер и отпечатване

Почти всички цифрови фотоапарати са комплектовани със софтуер, който ви позволява да прехвърляте изображения на вашия персонален компютър и след това да ги отпечатвате. Някои фотоапарати дори имат собствен софтуер за редактиране на снимките. Но ако редактирането е от важно значение за вашата работа, по-добре е да инвестирате в някой добър софтуерен пакет за графично редактиране от рода на AdobePhotoshop. Колкото до отпечатването на снимките, ако смятаме да правите това сами, уверете се, че имате принтер, който произвежда най-добрите фото изображения и освен това поддържайте под ръка известно количество от качествена фотографска хартия. Експертите са единодушни – никакви съвети не са по-добри от това да отидете в един добър магазин за фотоапарати или електроника, да поговорите с компетентен консултант-продавач и да изпробвате различни модели, преди да вземете крайното решение.

Информацията е взета оттук: http://www.technews.bg/info.php?id=48

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain

Процесорите и всичко около тях

Тук са поместени множество снимки от двете страни на различните типове процесори, техните множители и напрежения, характеристики и др. данни.
Съдържа се богата гама от процесори от едни от първите /АМД 8080 chipset - 1970 година/ до около 1800+.
Новите технологии липсват, но смятам, че и това което го има е доста добро като обем и като качество.
http://www.cpu-collection.de/

Започнал съм да свалям целия сайт и като е готов ще го пусна да е локален.

_________________
Изграждане на системи за видеонаблюдение, профилактика и ремонт на компютърна техника.
http://www.mig-92.com