pawn Как може да отричаш нещо което се извършва от 20 години насам, дори и в този момент?
1996 г.ДОКЛАДЪТ ”ДОБРЕВ” – кой и как ограби България
Един мой познат от Блог.бг нарече комунистите, които станаха капиталисти, генетично агресивни и подготвени хора, които били изхвърлени от системата и от "няма какво да правят" се заели с бизнес. Смятам, че този доклад пояснява в какво са били подготвени и как са осъществили прехода от комсоциализъм в капитализъм.
Строго секретен доклад на МВР от 1996 г. за банките, фирмите и хората, ограбили България, прикриван досега.
Трябва да направим уточнението, че това не е пълният доклад от 24 страници, изготвен от МВР и предаден от министър Добрев на премиера Жан Виденов. Пълният доклад все още не е видял бял свят.
В подкрепа на това ще цитираме някои факти:
През 1991 г.една от първите частни банки в България, създадена по искане на Андрей Луканов е Българска земеделска банка. Характерно е, че акционери в банката са синовете на британският медиен магнат Максуел – Ян и Кевин Максуел.
Робърт Максуел е бизнеспартньор и приятел на Андрей Луканов, включително и по масонска линия. Има съмнителна репутация и трагичен край, като Луканов. Предполага се, че за изчезването на валутния резерв на България през 1990 г. в размер на над 2 млрд. долара е замесен Луканов, а възможно е участието и на Максуел.
Тази банка липсва в доклада на МВР във варианта, който е изнесен в пресата. Липсва също и Българска земеделска и промишлена банка, създадена през 1994 г.от Андрей Луканов и Нора Ананиева, известна като банката ”Орион”.
В доклада отсъства и Българска търговско индустриална банка на Васил Божков – Черепа. Когато Любомир Филипов е освободен като управител на БНБ, той става шеф на Кредитбанк на „Мултигруп”. Тогава банката на Божков се влива в Кредитбанк.
В този вариант на доклада освен банки, липсват и фирми уличени във финансови далавери. Според добре информиран източник, Венцел Райчев, бивш шеф на София прес, баща на социолога, бизнесмена и милионера Андрей Райчев, трябва да има сигурно място сред ”играчите” докарали банковия фалит. Известно е, че в някаи от многото фирми на Венцел се намесват интересите на „Мултигруп”, дори и на Максуел.
Всичко това и още много други банки, фирми и лица, които са в основния доклад, липсват във варианта на доклада, вече получил публичност. Време е да се появи и пълния доклад.
Поради големия обем на доклада, поместваме само основните моменти, и то в две части.
Някои мнения на известни икономисти и банкери за банковия крах:
”Банковата система се превърна в един от най-важните канали за гиганско преразпределение на стотици милиарди от държавата и вложителите, в джобовете на престъпна мафия”
проф. Иван Ангелов – правителствен икономически съветник
”Ако дойде Видов ден, половината банкери трябва да влязат в затвора.”
Стоян Александров – екс финансов министър
Първа част
СЪЗДАВАНЕ НА БАНКОВАТА СИСТЕМА.
До 1981 г. в страната функционират Българска народна банка (БНБ), Българска външнотърговса банка (БВТБ) и Държавна спестовна каса (ДСК), като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнатърговските операции и управлението на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
През 1981 г. е учредена „Минерлбанк”, преобразувана през 1992 г. В БСИ. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки. Те са специализирани в обслужването на отраслови структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши участието на частен акционерен капитал.
От 01.01.1990 г. БНБ, до тогава на подчинение на Министерски съвет е освободена от несвойствените си търговски функции. През юни 1991 г се приема Закон за БНБ и тя получава статут на Национална банка със значителна степен на независимост.
На 28.04. 1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ), който взема решение за учредяване на търговски банки. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредителите на ССИГ му предлагат поправка на
чл. 13 от Конституцията – да се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни Парламентът гласува промяната.
Решението на депутатите за промяната на чл. 13-ти преди да е приет Закон за банките, отвори вратите за безконтролно създаване на частни банки – отвори вратите на „беззаконието”. Това показа и създаването на първата частна банка в България.
Документите – учредителен договор и подписка на бъдещата Първа частна банка (ПЧБ) са внесени в БНБ. Управителният съвет с председател Иван Драгневски реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра на дружествени фирми с ограничена отговорност, на основание на чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07. 1990 г. като акционерна фирма ”Първа частна банка” АД. Предмеът на дейност е ”извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид.” Фирмата – ПЧБ, се създава с уставен фонд 10 млн. лева, като по-голямата част от него е внесен от държавните фирми ”Кореком” и „Металхим”. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
Упадъкът на банките в България започва през 1990 година, когато Парламентът гласува промяната на чл.13 от Конституцията.
През 1990 г. се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на закони, уреждащи правното съществуване и функциониране на търговските банки – Закон за БНБ от 19981 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г., в България се създават още няколко търговски банки, като: Медународна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ „Съединение”; Кредитна банка.
Със смяната на управителя на БНБ на 16.01.1991 г. и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС, настъпва истински „лицензионен взрив”.
Съзнателното създаване на много частни банки в България, преди още да е въведено необходимото законодателство, оказва решаващо влияние върху цялата банкова система и е основната причина за нейната деформация и крах.
Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите, се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането му и препродаване на трети лица, или по други механизми.
За периода 1990 – 1995 г. ДСК е раздала 70 млрд. лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици финансово-брокерски къщи (ФБК), обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити, без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активи и пасиви.
ПИМБ се създава от ТБ ”Електроника””, която тегли валутен кредит от фирма ”Василка”. В последствие банката вдига уставния си капитал, за да получи пълен лиценз, но без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. Елитбанк е създадена чрез теглен валутен кредит от Биохим и средства на ПЧМБ. Банка Моллов – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими за набиране на уставния капитал; Агробизнесбанк е създадена с дадени средства от ЗПД ”МИК” АД и кредити; Първа инвестиционна банка е създадена като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови машинации; Частна земеделска и инвестиционна банка е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева. Капиталът на Кредитекспрес банк е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от Минералбанк и ПЧБ.
Фрапиращи са примерите „лиценз по принцип” за „Капиталбанк” или за лицензиране на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн. лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, но не се предприемат никакви мерки.
Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. Едва в началото на 1994 г. се констатират ”определени слабости в лицензионната дийност” на управление „Банков надзор” и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на „Банковия надзор” през всичките тези години е Камен Тошков – един от основните виновници за лицензионният хаос.
Още в първоначалния етап от създаването на частните банки започват злоупотребите с отпуснатите банкови кредити от държавните банки. Голяма част от средствата, частните банки пренасочват към фирми и физически лица, след което са обявени за несъбираеми. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като ЛОРО – сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари е типичен за банките на някои иконочически групировки, като: Туристспортбанк, Кредитна банка, ПЧБ, Банка Моллов, Елитбанк и др.
Така, още в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за увеличаване, разширяване и задълбочаване на деформациите в нейното функциониране. Създават се възможности за „пробойни в закона” и за изграждане на подходяща ”организация” в самата банкова сфера. Вече има не малко банкови кадри, които са в играта или са готови да участват.
В зараждането на банковата система се оформят три основни линии на престъпления и закононарушения :
1. Използване на нерегулираните отношения между банките и държавните предприятия, като се прехвърля дефицита на предприятията към банките, а от тях към БНБ и бюджета. По този начин се присвояват огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
2. Раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
3. Включването на някои банки в механизмите за пране на пари и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.
Следва: Втора част
Докладът е публикуван от frognews.bg
Източник -
http://katana.blog.bg/politika/2011/01/ ... iia.676318