Бергон интернет и телевизия

Жената, която обичаш,
е копие плахо на мене.
Със същото име наричаш
и всяка любима. Поредна.
Жената, която целуваш,
подобно на мене е вкусна.
Гласа ми във нейния чуваш
и търсиш ме. В нейните устни.
Жената, която е мила,
е тази, с която се будиш.
Със същата обич застила
леглото, в което я любиш.
Жената, която обичаш,
е в твоите стари албуми.
По женски на мене прилича...
И аз те обичах. Безумно.

(Не съм го писала аз.)

_________________
I lick the gun when I'm done 'сause I know that revenge is sweet, so sweet...

Говоря ти измислици,
за да не свикваш с мен,
за да престанеш
да ме пиеш за закуска,
да не заспиваш вечер с моя ден
и вместо мен без спирка
да препускаш.
За да не виждаш утрешните цветове
през миглите на векове любов,
накапали по чужди светове,
но никога дочули твоя зов -
измислям ти фантазии,
които пускам към безкрая,
наместо цветни хвърчила,
но вятър просто няма!

_________________
Днес не ми е ден... нощ ми е. Нощта е красива... небето полива очите ти със сребърната светлина на хиляди малки звездички за които денят е само слух, а слънцето герой от приказка.

Заспал е Мечо зимен сън
заспал е той с х.. навън
видяла го е малката пчела
навярно за медец дошла.
Видяла мечовия х..
навярно мак ще да е туй
и щом подуши миризмата
захапа Мечо за главата.
От болка Мечо изревал
-аз бих ти м...... е...
но нямамправо на това
на мой приятел си жена.

_________________
за лека нощ ще ви разкажа една приказка… Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай – колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност… това е дълга приказка и няма
да ви я разказвам сега, СЛАГАМ СИ ПОТНИКА И СИ ЛЯГАМ

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.



Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, братя, губя,

тия глупци като мразя.



Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?



Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!



Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?



Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий — плач народен!

_________________
...she's beautiful, I'm a drawn to her, she's kind, she never says 'there's no time', she never say 'NO', and I think about her...every time...I fuck you...

(by Gentiana)

Сребросинкав сняг оброни
дядовата стара къща
и със снежинките милиони
споменът при мен се връща...

Чух отново птичия хор
над озрялата смокиня
в тихия разцъфнал двор,
където детството отмина.

Видях се малък под стрехите
и тръпка в мен пробяга...
Спомних си бръшляна по стените
и баба – усмихната на прага.

А до нея весело намига,
смее се дядо под мустак,
сетне идва и ме вдига:
„Бре!Пораснал си,юнак!”

Как едва достигах скрина,
за да търся там халва,
скрита зад буркана със маслини,
и хуквах после през глава.

А когато нощ настане,
окъпан в мек уют,
с приказки за великани
заспивах в бабиния скут.

Помня как посрещах всеки
първи белоструен сняг,
който ронеше се леко
във щастливия полумрак.

Точно както и сега –
лее белотата си магично...
Но снежинка всяка е тъга,
защото днес е по-различно...

Няма я озрялата смокиня,
дворчето без глас пустее,
отдавна празен е и скрина,
прозорче всяко леденее.

И само прашна тишина
стаите самотни обитава,
тъй светли в предни времена,
сега – потънали в забрава.

Спретнатата някога фасада
порутена в основите лежи,
върху й плътна сянка пада,
а споменът все повече тежи.

Сребросинкав сняг оброни
дядовата стара къща
и сал’ снежинките милиони
мен сега прегръщат.

_________________
"Ако накраш девет глупака да свършат нещо, рискуваш да станеш десетият"

Иван Вазов
„Горко на победените!“


Vae victis!

Brennus[1]

Горко на победените! — закон жесток

от векове жестоки осветен!

Горко на победените! — възглас висок

на тържествующ меч въз меч строшен.



Към падналий бъди безжалостно суров,

към беззащитния бъди немилостив,

и полуживий враг добий го с удар нов!

Горко на победените! Вик страшен, див!



Не! Българският син на този вик е глух!

В венеца лавров свой тоз срам не ще вплете.

Велик по доброта, велик по меч и дух,

не може до мъсти, не може — и да ще!



В борбата гневен лъв, извън борбата мек

и кротък, кат дете, не си ли, роде мой,

на висша красота пример за наший век?

O, нека друг да е във зверствата герой![2]



Не! Сърби ний не сме! Далеко сме от тях,

кат херувим от бяс, като небе от ад!

Врага си бийм, кат враг, но проснат ли е в прах,

ний в него виждаме пак человек и брат!



Наследство ли е туй, нагон или завет —

великодушьето е наша слабост, мощ.

На тигър от кръвта в кръвта ни няма след

и тигру да простим готови ний сме йощ!



O, Боже, извор жив на милост и любов,

ти сам в душата ни тез чувства закова.

O, не, ний не мъстим, въпреки страшний зов,

не можем — и да щем, не можеме това!



Януари 1916 г.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

ЧОВЕКЪТ
На всички приятели

Утре може да бъда различен,
утре може да не съм вече аз,
но дори заличен и безличен,
на мен ми стига да вярвам във вас.
Аз съм малка прашинка от вчера,
а от днес намалявам все по-
между приеми и гала вечери,
в умореното от тревоги депо.
Ще ме срещнеш с билетче в трамвая,
яхнал някой маршрут посивял.
А посоката? Ах, поне да я знаех,
стига вече без път съм вървял!
Но от мойта страна на тротоара,
зад прозорците и пердетата сиви
някой свири на нежна китара
и деца спят спокойно щастливи.
А от вчера ни вест даже няма,
меланхолно писмо не получих,
сякаш споменът чезне в измама,
а на спомени съвсем не сполучих.
И така през трамвая на дните
крача призрак същински наглед,
но ми стига до мен да вървите
и до вас да се чувствам чове

***

РЕАЛНОСТ

Ти си принц, а аз - принцеса,
ти си мъж, а аз жена.
И усмивките ни - две са,
но неволята една.
Аз ли падам, ти ли падаш
все еднакво ни боли,
от нерадите ми страдаш
и аз плача ако плачеш ти.
Ни веднъж не чух обида,
подигравки, клевети.
Само обич ни настигна,
само тя ни освети.
Но едно едничко нещо
притеснява моя сън,
ни в огнището горещо,
ни в дена изгаря вън.
Мълчалив и все усмихнат
страдаш ти и страдам аз,
в стъпките треви изникват
и заглъхва моя глас.
Ти си принц, а аз принцеса,
ти си мил и аз съм мила,
но усмивките - къде са?
На кого сме ги дарили?
Пак пропадаме в неравност
и се борим да сме двама,
а сами сме тъй отдавна
и отдавна нас ни няма....

***

МЛАДОСТ

Богиньо на дъждовното прераждане,
на хляба и на полските нивя,
на тихото човешко ненаглеждане.
Богиньо, ти, която в мен живя!

Кажи защо не идваш вече нощем
и тихомълком не целуваш моя лик,
защото само теб почитам още
дори прегърнала любимия старик.

И аз съм стара, стара съм богиньо,
едва достигам твърдия креват,
а ти все още си с онази рокля в синьо
и тичаш боса в детския си свят.

А беше време, беше време младо
и аз бях млада, ненаписана в слова,
а беше време светло, не нерадо
и виждах в теб на слънцето зова.

Тогава следвах стъпките на рая
и теб богиньо, там и теб съзрях.
След миг изчезна всичко. Как не зная,
но аз не съм каквато бях.

Къде сега развяваш своя пурпур
чии пътеки с нежност осветяваш.
И свойто чудо, мъничка богиньо
защо показваш щом не го раздаваш.

Не съм ни млада колкото тогава
и вече шепна с тих, изчезващ глас,
но твоят лик в душата ми остава
непроменен от времето след нас.

Ела, богиньо, искам твойта младост
и стъпките ти леки безтегловни
да заменят стрелките на часовника
отмерващи минутите отровни.

Но ако нейде в чужди дни си спотаена
и моя глас настойчив отминаваш
бъди с детето в мен благословена,
изчезва ли жена,богиньо, ти оставаш...

_________________
"Ще срешнеш приятели по ценни от злато за да разбереш с какви тенекии си се занимавал до сега!"

Без заглавие...
От мен (:

Чувствал ли си някога болката,
От това да останеш само?
Чувствал ли си някога самотата,
в която си наистина себе си?
Чувствал ли си някога празнотата,
Все едно си дух без тяло,без сърце?
Чувствал ли си някога острието,
Което прорязва гърдите ти при лика ми?
Чувствал ли си някога страхът,
Когато,будейки се нощем,се чудиш къде си?
Чувствал ли си някога отвращението,
че презираш щастието на другите?
Чувствал ли си някога омразата,
Която те раздира при вида ми?
Чувствал ли си някога нежеланието,
Да ставаш сутрин и да продължиш...?
Чувствал ли си някога желанието,
Да заспиш и никога да не се събудиш?
Чувствал ли си някога мълчанието,
Което излъчвам аз,а най-малко си искал?
Чувстал ли си някога срамът,
От това,че караш други да страдат заради теб?
Чувствал ли си някога нещастието,
Да знаеш,че никога няма да ме имаш?
Чувствал ли си някога тъгата,
Която всяка сутрин,всеки час чука на вратата ти?
Чувствал ли си някога залезът,
Сякаш не само денят залязва, а и пламъка в душата ти?
Чувствал ли си някога разрухата,
Да,тя,която те кара да счупиш малкия си свят?
Чувствал ли си някога писъците,
Писъците ми,които чуваш,които те раздират?
Чувствал ли си някога забравата,
В която искаш да потънеш и никога да не изплуваш обратно?
Чувствал ли си някога несигурността,
Сякаш е твоята вярна спътница,която даже и в съня ти е до теб?
Чувствал ли си някога тъмнината,
От която сякаш винаги и завинаги ще си обвит?
Чувствал ли си някога агонията,
В която се е превърнал живота ти?
Чувствал ли си някога депресията,
От която не можеш да избягаш или да се скриеш?
Чувствал ли си някога потисността,
Която те притиска до стената и не те пуска?
Чувствал ли си някога разочарованието,
От това,че си вярвал в нещо,което е чист мираж?
Чувствал ли си някога нищетата,
Все едно,че си едно малко инезначително петънце?
Чувствал ли си някога безизходицата,
Която сякаш никога не е отсъствала от съзнанието ти?
Чувствал ли си някога иронията,
От това,че всичко това се случва точно на теб?
Чувствал ли си някога завистта,
Че ти имаш по-различна и жалка съдба от чуждите?
Чувствал ли си някога простодушието,
Все едно,че душата ти е омърсена и вече е просто душа?
Чувствал ли си някога любовта,
Която никога не ти донесе нещо хубаво?
ВСИЧКО това го чувствам и съм го чувствала аз,
Всеки изминал ден от тогава...
Ако го чувстваше ти,
Щеше да знаеш в какво ме превърна...


приемам мнения,критики,всичко (:

_________________
x.o.x.o
Gossip Girl.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

Троица братя града градяха,
деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.
Троица братя сговор сториха:
„Чието либе най-рано дойде
да ми донесе ранна прогимка,
да го вградиме в Бялаго града.“
Всяко си либе на либе каза,
Струнино либе сал не й каза,
ами й каза и я нареди:
– Ой, Струно, Струно, млада невясто,
утре ми, либе, рано подрани,
та си обаняй малкото дете,
па си го повий и нахрани го,
и нахрани го, и приспи си го,
па ми изпечи ранни хлебове,
и опери си бялото пране,
па ми сготви ранна прогимка,
и донеси я на Бяла града.
Струна невяста рано подрани,
та си направи много работи,
дето нареди нейното либе;
па си наготви ранна прогимка,
и сготвила я, и отнела я.
Кога я видя нейното либе,
нейното либе ником уникна,
ником уникна, сълзи зарони.
Като ги видя Струна невяста,
тя си на либе тихо говори:
– Оти ми, либе, ником уникна,
ником уникна, сълзи оброни?
– Ой Струно, Струно, млада невясто,
изпуснал съм си сребърен пръстен
сребърен пръстен със червен камък –
изпуснах си го в Бялаго града!
– Ой либе, либе, Струнино либе,
рипна ще Струна, извади ще го.
Рипнала Струна в Бялаго града,
да си извади сребърен пръстен.
Струнини стрици, същи девери,
камък по камък, дърво по дърво,
та си вградиха Струна невяста.
Струна невяста викна заплака:
– Ой, стрици, стрици, същи девери,
изградете ме от дясна страна,
от дясна страна на Бяла града,
та да си храня малкото дете,
малкото дете със прясно мляко.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

В дланите ми каца слънцето червено
добро и светло,като гълъб ален,
то сгушава се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Ако искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя,да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам,щом издъхна уморена,
то слънцето-със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива,вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Патриарх Евтимий

Това било такова зрелище, което и камънете
е можало да разплаче.
Григорий Цамблак

I

Загина столицата. Кули вековни
рухнaха след тежка борба,
рухнаха палати и светини чутовни,
борци връхлетя ги ужасна съдба!

В развалини смрадни Трапезица пуши
премина над Царевец огнен потоп,
край трупове грозни Янтра лъкатуши.
Превърна се Търново в гроб.

II

Кого вързан водят към Царевец – горда
люлка на царете – превърната в прах,
в развалини чадни? Кого турска орда
по урвата тласка с ругателен смях?

Кой е този старец, сломен от страданья,
пътник за голгота със приведен гръб,
кого с плач прощален, с вопли и риданья
народът изпраща, премалял от скръб?

Патриарх Евтимий. От влажна тъмница
на смърт го повели. Ще падне под нож
глава беловласа – сетнята звездица
ясна ще угасне в народната нощ.

И ето Евтимий, светецът народни,
на лобното място стига в пот облян –
великият старец, вождът благородни
на народ пропаднал във робство и плян;

безстрашния пастир в бедите опасни,
в добри дни и лоши народу другар,
Евтимий, на Търново в дните ужасни
последний бранител и последний цар!

Ще умре Евтимий. Ще бъде посечен
въз зида, пред взора на плахий народ,
напуща живота за друг, безконечен,
за сетен път вижда небесния свод.

И оттам, безмълвен, взор плачущ обръща
към бившата слава в съсипни и чад,
народ коленичил той с поглед прегръща,
тихо благославя разсипаний град.

И за път последен, към бога ръцете
кат дигна, извика: – О, царю небес,
създателю творче, царю на царете,
нека бъде твойта света воля днес.

Приимам покорно конеца си люти,
навеждам главата пред строгий ти съд,
молитвите наши, господи, не чу ти,
не чу на народа български гласът.

За грехове тежки нас тежко удари –
ужасен бе, боже, светият ти гняв!
Обляха е с кърви твоите олтари,
царството загина – ти, боже, си прав.

Умирам и ази. Но, боже, кръвта ми
на твоята ярост нека тури край,
закрили народа, пощади деца ми –
сиротите мой, – утеха им дай.

Омекчи сърцето на върли душманин:
много кръв проля той – стига да я лей.
Раните на моя народ окаянен
с балсама на твойта милост ги залей.

Дай му крепост, сила в тия дни усилни,
дай му вяра твърда, дух бодър му дай,
изпитните страшни, със сълзи обилни,
да прекара мъжки, верен теб докрай.

Не забравяй вечно църквата си в иго,
не оставяй, боже, винограда свой
на покруса вечна. Спомни, пожали го,
българското племе. Сбогом, граде мой,

на бившата слава гробе почернели,
сбогом, борци, спящи под прясната пръст,
сбогом, чеда сладки и осиротели,
сбогом, мой народе – под тежкия кръст!

И старецът кротко глава снежновласа
сложи под топора. Джелатин махнa.
О, чудо! Топорът в въздуха запря са,
вцепи се ръката и веч не мръднa.

А старецът, молящ, стои на колене,
удара очаква и светлий венец
мъченишки славен. Но се вкамени
ръка и секира над божий светец.

– Стани, старче чудни! – пашата изрече,
уплашен и бледен, – въз теб нямам власт!
Твоят бог велик е и сам се изпрече
между теб и гроба. Иди си у вас.

Евтимий тогава изправи се ясен
и взор благодарствен към бога пратu.
И падна в нозе му джелатин ужасен,
цалувайки скута на мъжа свети.

III

Но скоро нов страх и смущенье
народната радост стъмни:
пашата на зло заточенье
там смъртната казън смени.

И вопли, и горко риданье,
и Търново чер мрак покри!
Евтимий на тежко изгнанье
отива през тъмни гори.

Разделя се пастир от стадо,
делят се деца от баща,
изпраща го старо и младо,
цалува десница света.

И сълзи горчиви се ронят
по бузите мокри сега.
– Владико, къде те пак гонят?
Де носиш таз стара снага?

Кому ни оставяш, нас бедни?
В скръбта ни кой нас ще теши?
Кой с благо око ще погледне
във наште неволи, души?

Кой друг ще ни дава поука
с примера си в тежкия час?
Кому да се надаме тука?
Кой плакал би заедно с нас?

Един ти душите ни гладни
с духовен питаеше хлеб
и ангел хранител ний, страдни
човеци, намирахме в теб.

Ти с нас и за нази страдайше,
крепеше ни с блага си реч.
Учителю кротки, сладчайши,
кому ни оставяш ти веч?

О пастирю мили, бъди ни
ходатай пред божия съд.
Владико наш, благослови ни,
прости за последния път!

И плачат във мъка безмерна,
обливат му с сълзи ръка,
цалуват полата му черна,
цалуват му боси крака.

И болни с надежда там лягат
в праха пред изгнаника свят,
и майки децата си слагат,
да падне въз тях благодат,

а други тревицата скубят
за спомен свещен и за цяр,
и всичките хълцат, че губят
наставник, баща и другар.

От сълзи и той се задавя,
покъртен от толкоз любов,
с трептяща ръка благославя
наокол народа Христов.

– Прощавайте, чеда любезни,
прощавай, народе мой скъп!
Душата ми плаче и чезне
пред вашите сълзи и скръб.

Безжалостна вражеска сила
ме гони, дели ме от вас.
Под божия само закрила
оставям ви грешният аз.

Надейте се нему със вяра:
ще спомни народа си пак,
без мяра наказва, без мяра
и люби, че той е всеблаг.

Живейте в съгласье, без злоба,
пазете отцовский завет.
За вас ще се моля до гроба,
ще моля и в другия свет.

Но глухи в гърди му стенанья
прекъснаха пастирска реч.
И турци, при общи риданья,
подкараха пътника веч.

И дълго плачът на тълпата
следеше изгнаника клет,
най-после влезна в планината,
изчезна от нейния глед.

И турци – кръвнишки другари –
изтръпнали там се дивят,
по друма на пътника стари
сега чудеса се вестят:

гората си ветви накланя
над него със почет дълбок,
свирепият звяр му се кланя,
брод дава у бесен поток.

Божa благодат осени го
във тежкия път на скръбта
и ангел невидим крепи го
по урви, по трудни места.

От връх един гол той пак зърна
народа далеко. Тогаз
в въздуха го тихо прегърна
и благослови го без глас.

И паднаха вси на колене
с прострени към него ръце,
за сетен път облик свещени
поглъщат с очи и сърце.

И дълго там старецът славен
молu се за българский род
с ръце към небето, изправен
един във лазурния свод.

2 януари 1906

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

Циганите, не ни жалят всичко родно те развалят
Я виж, групичка мангали вилата ми са обрали
Е, те да влезнат и у нази родната полиция ги пази
Виж ти, в село бабичка убили нещо сме се заблудили
Банда цигански лица пребили няколко деца
Ром с кола децата гази полицията ни го пази
А дали е това измама или работа голяма
Безбройни къщи са обрали някой техни две запали
и пристигна журна...лята да омаскари децата
Щом народът е събран трябва да е бил пиян
Казват, не е реваншизъм туй било расизъм
И недей да търсиш правда ще получиш само брадва
А на циганите в махалите им затракали зъбите
правят си сдружение в пълно, бойно снарежение
гледат ги милиционери всякаш са революционери
Сеят клетви против нас да сме пукнели завчас
Да, но туй не е расизъм туй е реваншизъм
Циганин за бой се стяга полицаят му помага
Ако запееш химна на площада полицай те бие, без пощада
Тая наша справедливост мяза ми на уродливост
В родната ни демокрация всичко е дискриминация ! ! !

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

човек, това е самата истина поклон пред теб за това че си си направил труда да го напишеш надявам се да има и други които да го видят и да им дойде "акъла" в главите

_________________

Мерси, но не съм го писал аз И си прав, макар че има един лаф "акъл и мензис закъснеят ли, не ги чакай"

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."

"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура.





http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik

Малкият принц
Къде се запъти, мъничък принце?
За твоето цвете кой ще се грижи?
Спри се, не бягай, мъничък принце,
то се нуждае от обич и близост.

То се нуждае да бъдеш до него,
за мъничко нежност само копнее.
Чуваш ли, принце? Пак къде гледаш?
Ех, да обичаш хич не умееш!!

Твоето цвете за теб ще увехне,
а ти обикаляш звезди и планети.
Уж ти е скъпо, а хич не се сещаш-
накрая при друг ще потърси утеха.

Глупав си принце, глупав! И ето -
вярваш наивно в щастливия край.
Живота е по-друга приказка. Знай,
друг ще се радва на твоето цвете!

To Dannette!

_________________
www.save-darina.org