Бергон интернет и телевизия

_________________
Аз знам, че нищо не знам, но има такива които и това не знаят. ( Сократ )

Браво, Супер яко

_________________
Любовта е чувство, а сексът удоволствие.
Да оставим чувствата и да се отдадем на удоволствието...

_________________
{!}~~People who are meant to be together always find their way in the end.. - Brooke Davis~~{!}

Още нещо старо

---след запой---

Ден като всеки друг...Пак станах по обяд,пак нямаше нищо за ядене... Кофата за боклук преливаше:дългът ме зовеше. Не пак,а направо отново трябваше да се пристраша и да я изхвърля в обществения контейнер за отпадъци... Естесетвено тя беше ужасно олигавена,тежка от празните стъклени ботилки и вмирисана на алкохол...(Като четеш това ти звучи не чак толкова зле...) И кво като мирише на алкохол си казваш,но картинката съвсем не е толкова безобидна след тежка пиянска вечер,когато се чувстваш като пребита мъстия и ти се повдига дори от дъвките “орбит”,щото ти вунят на мента...
Взех аз кофата и тръгнах...имах да извървя около двайсетина метра,но повярвай ми за човек в моето състояние дори това е дълго и убийствено мъчение...А да изхвърля кофата с боклук значеше да я нося в ръце,което пък означаваше да е близо до носа ми (е...имам голям нос ) Накратко докато отивах до контейнера имах чувството че нося на ръце бай Въльо...
Аааа кой е бай Въльо ли...ами той е един мноооого печен старец,който често ми се налага да прибирам след дълъг запой в кръчмата... На около 70 години,но човека си потдържа организма на ниво и не пада преди петата чашка а след седмата вече му е трудно да си налее осма....И тъй като макар и на доста годинки няма деца пък ми е съссед,аз се прежалвам и го прибирам... Ами да ви кажа,това да си на 72 и да си алкохолик не е лесна работа,а като се замисля че той никога не е изтрезнявал напълно,доста цветно си представям състоянието на черния му дроб,ако неговото още може да се нарече така. Пък и да отиваш всеки Божи ден в кръчмата и да се наливаш сам докато парите или евентуално алкохола свършат,не е много весело... Ама пък снаете ли има още нещо: понякога нямам възможност да го прибера и така да се каже-в такъв случай господ му е на помощ. Е той не че помни на другия ден несполучливия си опит да слезе на два крака по стълбите и да се прибере до вкъщи,или пък вечно провалящия се номер с плюенето настрани... Ами не...той не помни просто се събужда до уличното кошче за болук,което е на две претъркулвания от стълбите,целия в кал заради локвата, в която е нацопал и някаква гъста мазна зелена слус по себе си(от плюенето ),става и си се прибира с половин тон тежаща глава вкъщи при отдавна умрялата си от глад котка,която той всеки ден вижда изтегната върху шкафчето за обувки,усмихва и се,поразрошва я и казва “Това си е твоето място и винаги тук седиш защото ти харесва...нали?” и я отминава,преплитайки крака към кухнята, където така и така няма нищо за ядене... Но въпреки това той влиза там,отваря печката,затваря я и поглежда с празен поглед в още по-празния хладилник,после затваря и него и като че ли вече нахранен се пльоска пред стария черно-бял телевизор да гледа “дързост и красота” та да може после да сваля бабичките в квартала с избрани откъси от най-вовата серия...Ехехех хайде стига за бай Въльо....вече стигнах до контейнера и даже изхвърлих боклука,а сега се връщам...Та навръщане кофата беше празна,но аз продължавах да усещам гадния мирис на алкохолни пари в носа си...И в един момент получих проветрение,простете исках да кажа просветление,че мириса идва от устата ми...мдааа вунях на бъчва,даже не на бъчва а направо на кръчма вунях... Помислих си “Я бързо вкъщи да си измия зъбите,че това не може да се трае”...”ами ако ме види някой съсед,някоя клюкарка и ме надуши” започнах да се психирам аз и се затичах към нас... Но нееееееееееееееееееееее-защо все на мен? Пак съм си забравила ключовете,а вратата се заключва автоматично...Що за кошмар е това?
Имах два вариянта: план”А”-да звънна на някой съсед да ми отвори,но веднага щом си помислих за това се постарах бързичко да си го избия от главата,че каквито съседи имам-с уши като локатори,усти като вечно включено радио и носове като на хрътки,сигорно щяха да ме надушат по домофона.... И оставаше план”Б”-да намеря бай Въльо и да го прибера в скромното му жилище. Е...идеята е по-точно да го намеря,защото ми трябват ключове за вратата,а той е единствения човек който няма да разбере колко пияна съм била снощи...Да го открия не беше никак трудно.Отново заспал до кошчето сладко си похъркваше и се наместваше на бурдюра като уличен пес в купчина от есенни листа...
-А,бай Въльо добре ли си?
-О да,мисля че мога да пия още едно-ухили се той и продължи-я ела помогни на дяда си да се изправи че май съм се схванал на студения цимяент...
-Хайде дай да те вдигнем и да си ходим-заканих се аз
-Че ти не си ли само бе мойто дете...да не ти се привиждат и други хора наоколо...трябва да отидеш на лекар-прозвуча леко загрижен
-Не-не спокойно нищо ми няма...хайде хайде да си ходим

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

шади...душичко кога ще се напиваме пак у вас...със салатата в легена и ракията в чаените чаши

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

just say the word elmZ :}

baxti s toz rusnak ni6to ne razbrah recepciq posledowatelno hotel izvednuj ku6ta