Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 20 Май 2018 13:19

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 13 Апр 2009 12:02 
Offline
Още малко ..още
Аватар

Регистриран на: 07 Яну 2008 19:28
Мнения: 384
Години: 27

Местоположение: Добрич, ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Тази година честваме още един юбилей - 140 години от учредяването на Български централен революционен комитет.

По времето, когато Любен Каравелов се установява във Влашко, по-радикално настроените емигрантски дейци нямат свой обединителен център. Създадената в началото на 1869 г. група “Млада България” се опитва да сплоти някогашните симпатизанти на Г. Раковски и на ТЦБК, но много скоро и тя се саморазпуска. При така създалата се ситуация, благодарение на солидните си познания и на богатия си политически опит, Любен Каравелов успява да се утвърди като най-авторитетната фигура сред групата на “младите”. През есента на 1869 г. той започва да издава вестник под името „Свобода”, като много скоро вестникът печели симпатиите на революционната емиграция и постепенно около неговата редакция се обособява нова политическа група, която дава началото на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
В създаването на БРЦК активно участие вземат Кириак Цанков, Васил Левски, Димитър Ценович и мнозина от членовете на разпадналия се вече ТЦБК и неговите наследници – „Българско общество” и „Млада България”. В научната литература се срещат различни мнения по въпроса кога точно възниква БРЦК, като най-популярно и най-аргументирано е твърдението, че БРЦК се учредява още през есента на 1869 г.
През началните месеци от съществуването на БРЦК Любен Каравелов се откроява като най-влиятелната личност в комитета. Той е избран за председател на БРЦК, а в. „Свобода” се превръща в комитетска трибуна. Програмните документи на организацията също са изработени от Каравелов. Първата програма на БРЦК е обнародвана на 1 август 1870 г. в Женева. В нея Каравелов обосновава необходимостта от политическо освобождение на България и свързва бъдещето на страната със създаването на Дунавска федерация по модела на САЩ и Швейцария. През есента на същата година той отпечатва и брошурата „Български глас”, в която аргументирано доказва, че освобождението може да се постигне единствено по пътя на всенародната революция и лансира идеята за републиканско управление в свободна България.

http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/images/v-k_Svoboda1.jpg
Заглавна страница на в. “Свобода”, издаван от Любен
Каравелов от 7 ноември 1869 г. до декември 1872 г.

Любен Каравелов играе важна роля за сплотяване на революционно настроената емиграция. Но извън политическата пропаганда той не успява да пристъпи към практическа реализация на своите идеи. Това поражда несъгласие сред част от членовете на комитета, сред които още през есента на 1869 г. се откроява Васил Левски.
Включил се активно в освободителните борби през 1862 г., Васил Левски притежава по това време солиден организационен и политически опит – участва в двете български легии и в четата на Панайот Хитов, а от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и впоследствие от 1 май до 26 август 1869 г. осъществява две последователни обиколки из българските земи, като при втората обиколка учредява и първите революционни комитети във вътрешността на страната (Сопот, Карлово, Плевен, Ловеч). След създаването на БРЦК Левски последователно отстоява необходимостта от преместване на комитетската активност в България, но Любен Каравелов предлага да се изчака по-благоприятен момент. През май 1870 г. Апостола решава да напусне Букурещ и сам да се заеме с осъществяването на идеята за подготовка на националната революция вътре в страната.
Само за около година и половина Васил Левски успява да изгради широка комитетска мрежа, обхващаща цялата страна. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация (ВРО) стои Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията се осъществява по конспиративни канали. Под ръководството на Левски и изпратените му от Букурещ за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи комитетите разгръщат активна пропагандна дейност и това създава реални предпоставки за подготовката на една действително общонационална революция. През 1871 г. Левски разработва и проектоустав (Нареда) на ВРО, в който обосновава основните си политически възгледи – премахване на съществуващата “деспотско-тиранска система” и замяната й с “демократска република”.

http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/images/Nareda_Levski.jpg
„Наредата” на Васил Левски,
изготвена през лятото на 1871 г.

В края на 1871 г. и БРЦК в Букурещ начело с Каравелов, и ВРО начело с Левски разбират, че за успеха на освободителното движение е нужно обединяване усилията на всички. Така се стига до идеята за провеждане на Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието е организирано в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., като в работата му вземат участие 25 делегати. След продължителни дискусии събранието приема програма и устав на БРЦК, в които в името на обединението Левски прави отделни отстъпки пред Каравелов. Делегатите избират и централен комитет начело с Любен Каравелов, в чийто състав влизат още Кириак Цанков, Димитър Ценович, Олимпи Панов, Панайот Хитов и Васил Левски.
Малко след събранието Левски се завръща в България и пристъпва към структурни промени във ВРО. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут към останалите комитети. В практиката на революционната организация окончателно се налагат конспиративните принципи, тайната поща, тайната полиция, революционният терор. През лятото и есента на 1872 г. са създадени и първите окръжни центрове, които осъществяват координацията между БРЦК и местните комитети в страната. Като цяло след Общото събрание комитетската мрежа укрепва, а подготовката за въстание напредва. В този именно момент Димитър Общи изготвя план за нападение на турската поща в прохода Арабаконак. Обирът е извършен успешно. Но полицията предприема извънредни мерки и залавя участниците, а организираното в София следствие прави разкрития на действащата комитетска мрежа в Ловешко, Плевенско, Тетевенско, Софийско. Десетки комитетски дейци, между които и самият Димитър Общи, са арестувани и изправени на организирания в София съдебен процес.
По това време Левски се намира в Южна България. Първоначално той обмисля как да се ограничат пагубните последици от масовите разкрития, но обстановката се усложнява. Междувременно Любен Каравелов прави предложение да се пристъпи към вдигане на въстание в страната. Левски преценява, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършените арести. На път за Румъния той се отбива в Ловеч, за да прибере Комитетския архив, но вследствие на предателство е заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко, и изправен пред съда в София. На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен. На смърт е осъден и Димитър Общи, а останалите арестувани са заточени за различни срокове в Мала Азия.

http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/images/Kletva_Levski.jpg
Писмената клетва на Васил Левски, 16 юни 1872 г., Букурещ

Гибелта на Васил Левски и ударът, който революционната организация изживява, имат сериозни последици за съдбата на БРЦК. Опитите да се намери заместник на Апостола се провалят, а проведените през 1873 и 1874 г. общи събрания на БРЦК не успяват да очертаят посоките за преодоляване на организационната криза. Едва през лятото на 1875 г., когато политическата обстановка на Балканите се променя във връзка със започналата Източна криза, по-радикално настроените комитетски дейци се активизират отново. По инициатива на Христо Ботев, който се откроява като най-ревностния последовател на идеите на Левски, се организира ново събрание в Букурещ (12 август 1875 г.). Участниците в него обсъждат ситуацията и решават да се пристъпи към вдигане на въстание и в България, чието ръководство е поверено на 5-членен комитет, назован Български революционен комитет (БРК).
БРК изготвя план за подготовка на “всенародното въстание”, но поради кратките срокове за изпълнение на взетите решения на уречения ден (17 септември) опити за въстание се предприемат единствено в Стара Загора, в Русенско и Шуменско. Провалът се отразява неблагоприятно върху по-нататъшната съдба на БРК и през октомври 1875 г. Букурещкият комитет окончателно се саморазпуска.

_________________
"Не преставай - рече - да четеш историята на древните. Защото там без труд ще намериш онова, за което други много са се трудили."


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов