Този месец се навършва празничен юбилей - 130 години от приемането на Търновската конституция!Изработването на българската конституция се възлага на Учредителното събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. Първите български депутати са 229, някои се гласуват от населението, а други участват по право или се назначават от руския императорски комисар. Само че първият въпрос, който се дискутира от Учредителното събрание, не е за конституцията, а за необходимостта да се обедини разпокъсаният български народ. Нареченият образно “общонароден” въпрос заплашва работата по конституцията, тъй като част от депутатите отказват да се занимават с друго, преди да бъде решен националният въпрос. Едва след намесата на княз Дондуков-Корсаков Учредителното събрание пристъпва към обсъждане на първата българска конституция.
Предлага се руски конституционен проект, но новите български държавници го приемат само като основа, а възлагат на специална комисия да изработи нов проект за конституция. Първият проект за конституция предвижда силна княжеска власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз, но той предизвиква остри несъгласия. Ожесточената дискусия демонстрира различията между депутатите и очертава контурите на първите български партии – Консервативната и Либералната. Консерваторите (или старите, умерените) мислят, че българският народ все още не е обществено съзрял, за да получи пълното право да управлява страната. Според тях една либерална конституция при неизградени политически навици може да доведе българската държава до анархия и неуправляемост. Докато либералите вярват, че българският народ вече има политическите умения и може да му се повери властта в държавата. Те са против избирателния ценз, за широки пълномощия на парламента в ущърб на княжеските. Либералите се оказват мнозинство в Учредителното събрание, затова първата българска конституция, която се гласува на 16 април 1879 г., отговаря главно на техните виждания. Тя се нарича Търновска не само заради седалището на Учредителното събрание, но и за да се подчертае историческата връзка със старата българска държава и нейната столица.
Търновската конституция определя българската държава като конституционна монархия с умерено либерално управление. Властта се поделя между държавния глава (княз) и парламента (Народно събрание). Князът като “върховен представител и глава на държавата” утвърждава приетите от парламента закони, той е върховен главнокомандващ, под негов надзор действа изпълнителната власт – правителството и администрацията. Изборите за парламент са преки и тайни с участието на всички мъже, навършили 21 години. Народното събрание приема законите, данъците, осъществява контрол над правителството. Измененията в конституцията, изборът на княз или регенти, промените в държавната територия се поверяват на специално свиквано Велико народно събрание.
Търновската конституция провъзгласява широки граждански права – премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, да се събират “мирно и без оръжие”, за да обсъждат всякакви въпроси, “без да искат по-напред за това позволение”. Тя обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък. Гербът е златен коронован лъв на червено поле, знамето е с хоризонтални три цвята – бяло, зелено, червено, а девизът – “Съединението прави силата”.
Търновската конституция поставя стабилен фундамент за новата българска държава. Тя следва европейските постижения на конституционната мисъл и практика, като ползва модела на белгийската конституция. Тя осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят.
На 17 април 1879 г. се свиква първото Велико народно събрание за избор на княз. По договореност между великите сили и по предложение на руския цар се избира германският благородник Александър, принц Хесенски, който управлява България като княз Александър I Български (Батенберг).
Сградата, в която се провеждат заседанията на Учредителното събрание.
Заглавната страница на Търновската конституция.
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
