Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 18 Фев 2018 13:54

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 896 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 26, 27, 28, 29, 30
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 06 Юни 2009 13:25 
Offline
fallen angel
Аватар

Регистриран на: 09 Сеп 2008 10:23
Мнения: 1048
Години: 23

Местоположение: Добрич
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 4 пъти
Жената, която обичаш,
е копие плахо на мене.
Със същото име наричаш
и всяка любима. Поредна.
Жената, която целуваш,
подобно на мене е вкусна.
Гласа ми във нейния чуваш
и търсиш ме. В нейните устни.
Жената, която е мила,
е тази, с която се будиш.
Със същата обич застила
леглото, в което я любиш.
Жената, която обичаш,
е в твоите стари албуми.
По женски на мене прилича...
И аз те обичах. Безумно.

(Не съм го писала аз.)

_________________
I lick the gun when I'm done 'сause I know that revenge is sweet, so sweet...


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Юни 2009 01:36 
Offline
Наблюдател
Аватар

Регистриран на: 31 Мар 2007 02:07
Мнения: 32
Години: 28

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Говоря ти измислици,
за да не свикваш с мен,
за да престанеш
да ме пиеш за закуска,
да не заспиваш вечер с моя ден
и вместо мен без спирка
да препускаш.
За да не виждаш утрешните цветове
през миглите на векове любов,
накапали по чужди светове,
но никога дочули твоя зов -
измислям ти фантазии,
които пускам към безкрая,
наместо цветни хвърчила,
но вятър просто няма!

_________________
Днес не ми е ден... нощ ми е. Нощта е красива... небето полива очите ти със сребърната светлина на хиляди малки звездички за които денят е само слух, а слънцето герой от приказка.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 24 Юни 2009 01:51 
Offline
Caught Up
Аватар

Регистриран на: 23 Сеп 2007 23:20
Мнения: 915
Местоположение: България,Добрич
Благодарил: 11 пъти
Получил благодарност: 8 пъти
Заспал е Мечо зимен сън
заспал е той с х.. навън
видяла го е малката пчела
навярно за медец дошла.
Видяла мечовия х..
навярно мак ще да е туй
и щом подуши миризмата
захапа Мечо за главата.
От болка Мечо изревал
-аз бих ти м...... е...
но нямамправо на това
на мой приятел си жена. (giggle)

_________________
за лека нощ ще ви разкажа една приказка… Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай – колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност… това е дълга приказка и няма
да ви я разказвам сега, СЛАГАМ СИ ПОТНИКА И СИ ЛЯГАМ
:)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 05 Юли 2009 23:44 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 28 Апр 2005 17:32
Мнения: 1308
Години: 27

Местоположение: Фитнесландия
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 2 пъти
Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.



Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, братя, губя,

тия глупци като мразя.



Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?



Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!



Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?



Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий — плач народен!

_________________
...she's beautiful, I'm a drawn to her, she's kind, she never says 'there's no time', she never say 'NO', and I think about her...every time...I fuck you...


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Авг 2009 14:12 
Offline
Дебнещ
Аватар

Регистриран на: 04 Апр 2005 19:13
Мнения: 93
Години: 35

Местоположение: Добрич ...Варна...
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
(by Gentiana)

Сребросинкав сняг оброни
дядовата стара къща
и със снежинките милиони
споменът при мен се връща...

Чух отново птичия хор
над озрялата смокиня
в тихия разцъфнал двор,
където детството отмина.

Видях се малък под стрехите
и тръпка в мен пробяга...
Спомних си бръшляна по стените
и баба – усмихната на прага.

А до нея весело намига,
смее се дядо под мустак,
сетне идва и ме вдига:
„Бре!Пораснал си,юнак!”

Как едва достигах скрина,
за да търся там халва,
скрита зад буркана със маслини,
и хуквах после през глава.

А когато нощ настане,
окъпан в мек уют,
с приказки за великани
заспивах в бабиния скут.

Помня как посрещах всеки
първи белоструен сняг,
който ронеше се леко
във щастливия полумрак.

Точно както и сега –
лее белотата си магично...
Но снежинка всяка е тъга,
защото днес е по-различно...

Няма я озрялата смокиня,
дворчето без глас пустее,
отдавна празен е и скрина,
прозорче всяко леденее.

И само прашна тишина
стаите самотни обитава,
тъй светли в предни времена,
сега – потънали в забрава.

Спретнатата някога фасада
порутена в основите лежи,
върху й плътна сянка пада,
а споменът все повече тежи.

Сребросинкав сняг оброни
дядовата стара къща
и сал’ снежинките милиони
мен сега прегръщат.

_________________
"Ако накраш девет глупака да свършат нещо, рискуваш да станеш десетият"

Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Окт 2009 11:58 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Иван Вазов
„Горко на победените!“


Vae victis!

Brennus[1]

Горко на победените! — закон жесток

от векове жестоки осветен!

Горко на победените! — възглас висок

на тържествующ меч въз меч строшен.



Към падналий бъди безжалостно суров,

към беззащитния бъди немилостив,

и полуживий враг добий го с удар нов!

Горко на победените! Вик страшен, див!



Не! Българският син на този вик е глух!

В венеца лавров свой тоз срам не ще вплете.

Велик по доброта, велик по меч и дух,

не може до мъсти, не може — и да ще!



В борбата гневен лъв, извън борбата мек

и кротък, кат дете, не си ли, роде мой,

на висша красота пример за наший век?

O, нека друг да е във зверствата герой![2]



Не! Сърби ний не сме! Далеко сме от тях,

кат херувим от бяс, като небе от ад!

Врага си бийм, кат враг, но проснат ли е в прах,

ний в него виждаме пак человек и брат!



Наследство ли е туй, нагон или завет —

великодушьето е наша слабост, мощ.

На тигър от кръвта в кръвта ни няма след

и тигру да простим готови ний сме йощ!



O, Боже, извор жив на милост и любов,

ти сам в душата ни тез чувства закова.

O, не, ний не мъстим, въпреки страшний зов,

не можем — и да щем, не можеме това!



Януари 1916 г.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 26 Окт 2009 02:50 
Offline
Още малко ..още

Регистриран на: 05 Ное 2006 00:16
Мнения: 312
Години: 27

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
ЧОВЕКЪТ
На всички приятели

Утре може да бъда различен,
утре може да не съм вече аз,
но дори заличен и безличен,
на мен ми стига да вярвам във вас.
Аз съм малка прашинка от вчера,
а от днес намалявам все по-
между приеми и гала вечери,
в умореното от тревоги депо.
Ще ме срещнеш с билетче в трамвая,
яхнал някой маршрут посивял.
А посоката? Ах, поне да я знаех,
стига вече без път съм вървял!
Но от мойта страна на тротоара,
зад прозорците и пердетата сиви
някой свири на нежна китара
и деца спят спокойно щастливи.
А от вчера ни вест даже няма,
меланхолно писмо не получих,
сякаш споменът чезне в измама,
а на спомени съвсем не сполучих.
И така през трамвая на дните
крача призрак същински наглед,
но ми стига до мен да вървите
и до вас да се чувствам чове

***

РЕАЛНОСТ

Ти си принц, а аз - принцеса,
ти си мъж, а аз жена.
И усмивките ни - две са,
но неволята една.
Аз ли падам, ти ли падаш
все еднакво ни боли,
от нерадите ми страдаш
и аз плача ако плачеш ти.
Ни веднъж не чух обида,
подигравки, клевети.
Само обич ни настигна,
само тя ни освети.
Но едно едничко нещо
притеснява моя сън,
ни в огнището горещо,
ни в дена изгаря вън.
Мълчалив и все усмихнат
страдаш ти и страдам аз,
в стъпките треви изникват
и заглъхва моя глас.
Ти си принц, а аз принцеса,
ти си мил и аз съм мила,
но усмивките - къде са?
На кого сме ги дарили?
Пак пропадаме в неравност
и се борим да сме двама,
а сами сме тъй отдавна
и отдавна нас ни няма....

***

МЛАДОСТ

Богиньо на дъждовното прераждане,
на хляба и на полските нивя,
на тихото човешко ненаглеждане.
Богиньо, ти, която в мен живя!

Кажи защо не идваш вече нощем
и тихомълком не целуваш моя лик,
защото само теб почитам още
дори прегърнала любимия старик.

И аз съм стара, стара съм богиньо,
едва достигам твърдия креват,
а ти все още си с онази рокля в синьо
и тичаш боса в детския си свят.

А беше време, беше време младо
и аз бях млада, ненаписана в слова,
а беше време светло, не нерадо
и виждах в теб на слънцето зова.

Тогава следвах стъпките на рая
и теб богиньо, там и теб съзрях.
След миг изчезна всичко. Как не зная,
но аз не съм каквато бях.

Къде сега развяваш своя пурпур
чии пътеки с нежност осветяваш.
И свойто чудо, мъничка богиньо
защо показваш щом не го раздаваш.

Не съм ни млада колкото тогава
и вече шепна с тих, изчезващ глас,
но твоят лик в душата ми остава
непроменен от времето след нас.

Ела, богиньо, искам твойта младост
и стъпките ти леки безтегловни
да заменят стрелките на часовника
отмерващи минутите отровни.

Но ако нейде в чужди дни си спотаена
и моя глас настойчив отминаваш
бъди с детето в мен благословена,
изчезва ли жена,богиньо, ти оставаш...

(wasntme)

_________________
"Ще срешнеш приятели по ценни от злато за да разбереш с какви тенекии си се занимавал до сега!"


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Ное 2009 01:04 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 25 Юли 2009 21:01
Мнения: 198
Години: 23

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Без заглавие...
От мен (:

Чувствал ли си някога болката,
От това да останеш само?
Чувствал ли си някога самотата,
в която си наистина себе си?
Чувствал ли си някога празнотата,
Все едно си дух без тяло,без сърце?
Чувствал ли си някога острието,
Което прорязва гърдите ти при лика ми?
Чувствал ли си някога страхът,
Когато,будейки се нощем,се чудиш къде си?
Чувствал ли си някога отвращението,
че презираш щастието на другите?
Чувствал ли си някога омразата,
Която те раздира при вида ми?
Чувствал ли си някога нежеланието,
Да ставаш сутрин и да продължиш...?
Чувствал ли си някога желанието,
Да заспиш и никога да не се събудиш?
Чувствал ли си някога мълчанието,
Което излъчвам аз,а най-малко си искал?
Чувстал ли си някога срамът,
От това,че караш други да страдат заради теб?
Чувствал ли си някога нещастието,
Да знаеш,че никога няма да ме имаш?
Чувствал ли си някога тъгата,
Която всяка сутрин,всеки час чука на вратата ти?
Чувствал ли си някога залезът,
Сякаш не само денят залязва, а и пламъка в душата ти?
Чувствал ли си някога разрухата,
Да,тя,която те кара да счупиш малкия си свят?
Чувствал ли си някога писъците,
Писъците ми,които чуваш,които те раздират?
Чувствал ли си някога забравата,
В която искаш да потънеш и никога да не изплуваш обратно?
Чувствал ли си някога несигурността,
Сякаш е твоята вярна спътница,която даже и в съня ти е до теб?
Чувствал ли си някога тъмнината,
От която сякаш винаги и завинаги ще си обвит?
Чувствал ли си някога агонията,
В която се е превърнал живота ти?
Чувствал ли си някога депресията,
От която не можеш да избягаш или да се скриеш?
Чувствал ли си някога потисността,
Която те притиска до стената и не те пуска?
Чувствал ли си някога разочарованието,
От това,че си вярвал в нещо,което е чист мираж?
Чувствал ли си някога нищетата,
Все едно,че си едно малко инезначително петънце?
Чувствал ли си някога безизходицата,
Която сякаш никога не е отсъствала от съзнанието ти?
Чувствал ли си някога иронията,
От това,че всичко това се случва точно на теб?
Чувствал ли си някога завистта,
Че ти имаш по-различна и жалка съдба от чуждите?
Чувствал ли си някога простодушието,
Все едно,че душата ти е омърсена и вече е просто душа?
Чувствал ли си някога любовта,
Която никога не ти донесе нещо хубаво?
ВСИЧКО това го чувствам и съм го чувствала аз,
Всеки изминал ден от тогава...
Ако го чувстваше ти,
Щеше да знаеш в какво ме превърна...


приемам мнения,критики,всичко (:

_________________
x.o.x.o
Gossip Girl.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Ное 2009 13:41 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Жидов гроб
/еврейски гроб/

Иван Вазов

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта

Бранители храбри паднаха
под турския кръвнишки нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас.
Аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твоя е власт

Паша милостиви: награда,
А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки,проклятия и срам.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Май 2010 16:14 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 37

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 20 Юни 2010 01:08 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Иван Тургенев

"Крокет в Уиндзор"



Кралицата в парка на Уиндзор седи,

придворните дами в тревата играят и

тя с интерес ги следи- крикет се нарича играта.

Те дървена топка търкулнат и с вик

търчат към кръга подир нея,

кралицата гледа засмяна...

Но в миг тя млъква, помръква, бледнее.

И вижда: там вместо игра на крокет и топки,

в целта полетели, в тревата глави се търкалят

без ред, с кръв черна опръскани цели.

Глави на жени, и моми , и деца -

по всички личат изтезания, глави с изкривени от ужас лица и страшни предсмъртни страдания.



И нейната хубава дъщеря, в играта увлечена,

мята една от главите... И тупна, и спря в нозете и

кралски главата. Глава на детенце с косици от мъх, бърбори то укорни срички...

Извика кралицата, падна без дъх пред мъртвите детски очички.



"О, докторе! Помощ! Какво ми тежи- кошмари ли, зли духове ли?"

"Не- докторът казва,- това се дължи на вестника, който сте чели. Там пише как племето българско мре под тежката турска секира...

От капките... тук... ще ви стане добре"

И в мисли потъва, мълчи в тишина и въси потресена вежди. О, ужас! във кървави черни петна тя вижда и свойте одежди.
"Измийте кръвта незабавно! Беда! Реки, помогнете и вие!"

Не, ваше величество! Няма вода невинната кръв да измие.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Юли 2010 19:46 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожнийят звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.

Що драскаше той там умислен, един?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред кандилото сред нощ пак залавян?
Поличби ли божи записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен чудотворец,
египтянин, елин или светогорец?
Що се той мореше с тоя дълъг труд?
Ил бе философ? Или беше луд?
Или туй канон бе тежък и безумен,
наложен на него от строгий игумен?

Най-после отдъхна и рече: "Конец!
На житие ново аз турих венец."
И той фърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно полвина живот -
житие велико! Заради което
той забрави всичко, дори и небето!
Нивга майка нежна първенеца свой
тъй не е гледала, ни младий герой
първите си лаври, ни поетът мрачен
своят идеал нов, чуден светлозрачен!
и кат някой древен библейски пророк
ил на Патмос дивний пестинника строг,
кога разкривал е въз гладката кожа
тайните на мрака и волята божа,
той фърли очи си разтреперан, бляд
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
"От днеска нататък българският род
история има и става народ!"

Нека той познае от мойто писанье,
че голям е той бил и пак ще да стане,
че от славний Будин до светий Атон
бил е припознаван нашият закон.
Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че гърците са люде хитри, вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път -
и затуй не можат нази търпят -
и че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси Словене книга да четът;
и кога му викат:"Българину!" бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик,
че е срам за всякой, който се отрича
от своя си рода и при гърци тича
и своето име и божия дар
зафърля безумно като един твар.
Горко вам, безумни, овци заблудени,
със гръцка отрова, що сте напоени,
дето се срамите от вашия брат
и търсите пища в гръцкия разврат,
и ругайте грешно бакини си кости,
и нашите нрави, че те били прости!
Та не вашто племе срам нанася вам,
о, безумни люде, а вий сте му срам!

Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава;
как свети Борис се покръстил в Преслава,
как е цар Асен тук храмове градил
и дарове пращал; кой бе Самуил,
дето си изгуби душата във ада,
покори Дурацо и влезе в Елада;
четете и знайте кой бе цар Шишман
и как нашто царство сториха го плян;
кой би Иван Рилски, чийто свети мощи
чудеса се славят до тоя ден йоще;
как се Крум преславний с Никифора би
и из черепа му руйно вино пи
и как Симеон цар угрите прогони
и от Византия приема поклони.
А тоя беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива.
Четете и знайте, що съм аз писал,
от много сказанья и книги събрал,
четете, о, братя, да ви се не смеят
и вам чужденците да не се гордеят...
На ви мойта книга, тя е вам завет,
нека де преписва и множи безчет
и пръска по всички поля и долини,
де българин страда, въздиша и гине.
Тя е откровенье, божа благодат -
младий прави мъдър, а стария - млад,
който я прочита няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае."

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канонът и черковний звън -
работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец - за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.

Иван Вазов

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 21 Дек 2010 19:39 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
От Иван Вазов:

"Ни педя земя!"
И рече безумец: несть Бог!*

Славянство? - глупост, братство? - празна дума.
Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук!
Свещена клетва? - за хитреца глума,
измама за простака тук.

О, Сърбио, така ли оправдаваш
небратските си замисли към нас?
С таквиз ли думи дръзки заглушаваш
на съвестта неумолимий глас?

Така ли ти свети права убаряш,
и връзките с честта като скъса
на знамето си тоз позор писа?
Ний чуваме те гневно да повтаряш:

"От Македония ни педя вам!"
Но таз земя е наша, наша, наша!
Светата българска реч я оглаша,
земя е скъпа нам!

Тя жив е къс от нашто живо тело,
през вековете с нас страда, диша,
и с тръне увенчаното и чело,
тронува, грее в нашата душа.

За нея бяха жертвите безкрайни,
за нея мряхме при Люлебургас,
за нея, след триумфите си сяйни,
не лаври - траур носим в тоя час!

На наший зов за правда, мир, свирепо
крещиш: "Ни педя!" - брат не, злобен враг -
И в умопомраченье слепо
С Миладиновия меч ни плашиш пак.

О, пак ли сеч? О, пак ли по полята
славянски братски кърви ще текат?
Историо, не давай си листата,
не вписвай в тях на тия дни срамът!

Май 1913 г.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Фев 2011 16:03 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Иван Вазов


Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Мар 2011 12:10 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Юни 2011 21:49 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
"Българската доброта"-Иван Вазов

Написано след посещението на една болница, дето учуден видях, че един наш ранен войник гощаваше с шоколад и овощия сьседа си сърбин, тоже ранен войник. След справка узнах, че нашият войник получил раната си от сьщия в боевета при Пирот! Един от хилядите случаи на проявяване свойственото на бьлгарската душа и характер добросьрдечие.

Добър и великодушен
в затишьето, в мирът,
или вулкан отпушен
на битките в шумът;

ту удар, кой убива,
ту вихър, кой ехти,
ту дева срамежлива -
народе, туй си ти.

Ужасен във борбата,
извън борбата - мил -
кого не си дивил
с гнева си, с добротата?

Но твоя гняв е вир,
море е благостта ти,
небесен дар в душа ти
и неин Бог, кумир.

Готов за всепрощенье
към вчерашний враг твой,
ти фърляш във забвенье
обидите безброй.

Херкул по ръст и сила,
дете по кротостта,
съдбата те дарила
с опасна красота.

Да, син на Добрината -
омраза, мъст не знайш,
тегнее ти враждата
и въздуха й не трайш.

Не сдържаш колко-годе
наклона твоя благ:
добряк си ти, народе,
до слабост си добряк!

Със таз душа в безпечност
пред злото на светът -
на милост и сърдечност
неизчерпаем ссъд.

Със таз душа прекрасна,
с туй златното сърце
в усмивка сбрани ясна
по строго ти лице...

На колко изненади
така си жертва бил,
в невидени прегради
челото си си бил?

И в наший век, потресен
от злоби без конец,
ти с тоя дар небесен
изглеждаш чужденец!

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Юни 2011 23:38 
Offline
No More Words
Аватар

Регистриран на: 25 Юни 2006 10:22
Мнения: 4637
Години: 27

Местоположение: somewhere around nothing
Благодарил: 27 пъти
Получил благодарност: 10 пъти
он о любви ...
Сто раз решал он о любви своей
Сказать ей твердо. Все как на духу!
Но всякий раз, едва встречался с ней,
Краснел и нес сплошную чепуху!

Хотел сказать решительное слово,
Но, как на грех, мучительно мычал.
Невесть зачем цитировал Толстого
Или вдруг просто каменно молчал.

Вконец растратив мужество свое,
Шагал домой, подавлен и потерян.
И только с фотографией ее
Он был красноречив и откровенен.

Перед простым любительским портретом
Он смелым был, он был самим собой.
Он поверял ей думы и секреты,
Те, что не смел открыть перед живой.

В спортивной белой блузке возле сетки,
Прядь придержав рукой от ветерка,
Она стояла с теннисной ракеткой
И, улыбаясь, щурилась слегка.

А он смотрел, не в силах оторваться,
Шепча ей кучу самых нежных слов.
Потом вздыхал:- Тебе бы все смеяться,
А я тут пропадай через любовь!

Она была повсюду, как на грех:
Глаза... И смех - надменный и пьянящий...
Он и во сне все слышал этот смех.
И клял себя за трусость даже спящий.

Но час настал. Высокий, гордый час!
Когда решил он, что скорей умрет,
Чем будет тряпкой. И на этот раз
Без ясного ответа не уйдет!

Средь городского шумного движенья
Он шел вперед походкою бойца.
Чтоб победить иль проиграть сраженье,
Но ни за что не дрогнуть до конца!

Однако то ли в чем-то просчитался,
То ли споткнулся где-то на ходу,
Но вновь краснел, и снова заикался,
И снова нес сплошную ерунду.

- Ну вот и все! - Он вышел на бульвар,
Достал портрет любимой машинально,
Сел на скамейку и сказал печально:
- Вот и погиб "решительный удар"!

Тебе небось смешно. Что я робею.
Скажи, моя красивая звезда:
Меня ты любишь? Будешь ли моею?
Да или нет?- И вдруг услышал:- Да!

Что это, бред? Иль сердце виновато?
Иль просто клен прошелестел листвой?
Он обернулся: в пламени заката
Она стояла за его спиной.

Он мог поклясться, что такой прекрасной
Еще ее не видел никогда.
- Да, мой мучитель! Да, молчун несчастный!
Да, жалкий трус! Да, мой любимый! Да!

Э.Асадов “Сердечная история”


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 09 Юли 2011 11:25 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Троица братя града градяха,
деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.
Троица братя сговор сториха:
„Чието либе най-рано дойде
да ми донесе ранна прогимка,
да го вградиме в Бялаго града.“
Всяко си либе на либе каза,
Струнино либе сал не й каза,
ами й каза и я нареди:
– Ой, Струно, Струно, млада невясто,
утре ми, либе, рано подрани,
та си обаняй малкото дете,
па си го повий и нахрани го,
и нахрани го, и приспи си го,
па ми изпечи ранни хлебове,
и опери си бялото пране,
па ми сготви ранна прогимка,
и донеси я на Бяла града.
Струна невяста рано подрани,
та си направи много работи,
дето нареди нейното либе;
па си наготви ранна прогимка,
и сготвила я, и отнела я.
Кога я видя нейното либе,
нейното либе ником уникна,
ником уникна, сълзи зарони.
Като ги видя Струна невяста,
тя си на либе тихо говори:
– Оти ми, либе, ником уникна,
ником уникна, сълзи оброни?
– Ой Струно, Струно, млада невясто,
изпуснал съм си сребърен пръстен
сребърен пръстен със червен камък –
изпуснах си го в Бялаго града!
– Ой либе, либе, Струнино либе,
рипна ще Струна, извади ще го.
Рипнала Струна в Бялаго града,
да си извади сребърен пръстен.
Струнини стрици, същи девери,
камък по камък, дърво по дърво,
та си вградиха Струна невяста.
Струна невяста викна заплака:
– Ой, стрици, стрици, същи девери,
изградете ме от дясна страна,
от дясна страна на Бяла града,
та да си храня малкото дете,
малкото дете със прясно мляко
.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 09 Юли 2011 11:26 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Народна песен, в която се споменава присъщото за евреите мамене.

Гарван Младинчо думаше:
- Младене, младо копиле!
Дето те, кардаш, проводя,
се ми работа завършваш
и сега ще те проводя
на Стамбул, на голям Ямбол,
се из чаршията да вървиш,
долу земята да гледаш,
да гледаш, да прегледаш
жълтоликите терзии,
белоликите бакали,
кой има много алтъни.
Като се назад повърнеш,
най на крайната чаршия,
на чифутското дюкянче,
там си, Младинчо, да идеш,
със шиник съчми да мериш,
със кантар барут да теглиш!
Стана Младинчо, отиде
на Стамбул, на голям Ямбол,
се из чаршията вървеше,
долу земята гледаше,
гледаше, та прегледваше
жълтоликите терзии,
белоликите бакали,
кой има големи алтъни.
Като се назад повърна,
че си Младинчо отиде
на чифутското дюкянче
и на чифутче думаше:
- Чифутче, жълто еврейче!
Нещичко ще те попитам,
правичко да ми прикажеш,
ако ли не ми прикажеш,
ще ти главата отрежа!
Скоро шиника донеси
съчмите да си премеря,
кантара да си донесеш
барута да си претегля;
сакън да не ми откажеш -
че съм от Гарванова дружина,
че ти главата отрязвам
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско!
Чифутче дума Младинчу:
- Младинчо, младо копиле,
я стой, Младинчо, почакай,
шиника да си донеса,
барута да си претеглиш.
Стана чифутче, излезе,
та си портите заключи
и се на боклук покачи,
че се изясно провикна:
- Пашо ле, пашо Стамбулски,
каква си лова улових
от Гарванската дружина!
От де го зачу Младинчо,
младинчо, младо юначе,
то си портите поритна
и при чифутче отиде,
че му главата отряза
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Че търти Младен да бяга,
че бяга Младен, пребяга,
като се назад обърна,
подире иди потеря,
потеря, тежка потеря.
Паша Младинчу думаше:
- Младинчо, младо копиле!
Я стой, Младинчо, почакай,
живичък да те уловим,
да не те нещо нараним.
Младен на паша думаше:
- Пашо ле, пашо стамболски!
Ти ще ли стоиш, пашо ле,
на мойта пушка бойлийка,
на мойта сабя френгийка,
на девет ката навита?
Че се Младинчо повърна,
извади сабя френгия
на девет ката навита,
па се надясно засука,
доде наляво отсече,
саде пашата остана.
Той му се много молеше:
- Младине, младо копиле!
Голяма харизма ще даря,
сандъци желти алтъни,
само ми душа остави!
Младин му глава отряза.
Трупа ги, Младин, трупа ги
като на нива снопите,
като на нива кръстците
и при Гарвана отиде,
и на Гарване думаше:
- Гарване, ти мой стопанино!
Дето ме, кардаш, проводи,
се ти работа завърших -
каква си нива пожънах,
какви си снопи натрупах!
Да идеш да ги погледнеш
у Стамболския бре паша,
с негови млади войници,
дето ме, кардаш, гонеха,
гонеха да ме убият.


КЪРВАВОТО ХОРО

КЛАНЕТО В СЕЛО БОЯДЖИК

Задала ми са, бре, тъма
отдолу, от Цариграда,
бре, тоз ми Джимет, бре, паша,
дор три джандарми пратяла,
в Бояджик село голямо,
в Бояджик пушки да сбират.
В Бояджик турци имало,
турците били гаджале,
и този хаджи Амина.
Той на българи казваше:
- Българи, наши комшии,
вий не си пушки давайте,
ша ви турците излъжат,
излъжат, да ви измамят,
ша ви пушките прибират,
по-сетня жа ви кайдисат!
И българи турци слушали,
и тий си пушки не дали,
джандарми назад върнали.
Прао на паша отидоа
и на пашата казваха:
- Паша ле, царска-везирска,
имаш ли хабер, немаш ли,
бояжийските българи,
и тий са били комити,
джандарми назад върнали!
Тогиз са паша провикна:
- Бре врайте, турци, черкези,
в Бояджик село голямо,
в Бояджик яма да струвате,
на имане доюм да знайте!
Че са прибрали, прибрали,
тези ми голи гаджаля
и тези клети черкези,
алян са байрак дигнали
и два ми топа отзели,
по-напреж за Манастира,
да са Манастир събори.
Кат на Манастир върлили,
върлили и съборили,
моми и булки робили,
робили и нагрозили,
селото огън дадоа
от четри стран запалюва.
Какъв е спомян станало
в Бояджик село голямо!
Жива раздяла сторили,
кой где му видят очите.
Деча у люлки плачеха,
плачеха и са горяха,
момците голи съблякоха
та ги на оро редяха,
та ги на нишан меряха!
Какъв е спомян станало
в Бояджик село голямо!

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Юли 2011 16:40 
Offline
Scarlet
Аватар

Регистриран на: 03 Сеп 2006 17:05
Мнения: 1200
Благодарил: 7 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
В дланите ми каца слънцето червено
добро и светло,като гълъб ален,
то сгушава се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Ако искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя,да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам,щом издъхна уморена,
то слънцето-със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива,вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва. (uzi)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Ное 2011 19:14 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Патриарх Евтимий

Това било такова зрелище, което и камънете
е можало да разплаче.
Григорий Цамблак

I

Загина столицата. Кули вековни
рухнaха след тежка борба,
рухнаха палати и светини чутовни,
борци връхлетя ги ужасна съдба!

В развалини смрадни Трапезица пуши
премина над Царевец огнен потоп,
край трупове грозни Янтра лъкатуши.
Превърна се Търново в гроб.

II

Кого вързан водят към Царевец – горда
люлка на царете – превърната в прах,
в развалини чадни? Кого турска орда
по урвата тласка с ругателен смях?

Кой е този старец, сломен от страданья,
пътник за голгота със приведен гръб,
кого с плач прощален, с вопли и риданья
народът изпраща, премалял от скръб?

Патриарх Евтимий. От влажна тъмница
на смърт го повели. Ще падне под нож
глава беловласа – сетнята звездица
ясна ще угасне в народната нощ.

И ето Евтимий, светецът народни,
на лобното място стига в пот облян –
великият старец, вождът благородни
на народ пропаднал във робство и плян;

безстрашния пастир в бедите опасни,
в добри дни и лоши народу другар,
Евтимий, на Търново в дните ужасни
последний бранител и последний цар!

Ще умре Евтимий. Ще бъде посечен
въз зида, пред взора на плахий народ,
напуща живота за друг, безконечен,
за сетен път вижда небесния свод.

И оттам, безмълвен, взор плачущ обръща
към бившата слава в съсипни и чад,
народ коленичил той с поглед прегръща,
тихо благославя разсипаний град.

И за път последен, към бога ръцете
кат дигна, извика: – О, царю небес,
създателю творче, царю на царете,
нека бъде твойта света воля днес.

Приимам покорно конеца си люти,
навеждам главата пред строгий ти съд,
молитвите наши, господи, не чу ти,
не чу на народа български гласът.

За грехове тежки нас тежко удари –
ужасен бе, боже, светият ти гняв!
Обляха е с кърви твоите олтари,
царството загина – ти, боже, си прав.

Умирам и ази. Но, боже, кръвта ми
на твоята ярост нека тури край,
закрили народа, пощади деца ми –
сиротите мой, – утеха им дай.

Омекчи сърцето на върли душманин:
много кръв проля той – стига да я лей.
Раните на моя народ окаянен
с балсама на твойта милост ги залей.

Дай му крепост, сила в тия дни усилни,
дай му вяра твърда, дух бодър му дай,
изпитните страшни, със сълзи обилни,
да прекара мъжки, верен теб докрай.

Не забравяй вечно църквата си в иго,
не оставяй, боже, винограда свой
на покруса вечна. Спомни, пожали го,
българското племе. Сбогом, граде мой,

на бившата слава гробе почернели,
сбогом, борци, спящи под прясната пръст,
сбогом, чеда сладки и осиротели,
сбогом, мой народе – под тежкия кръст!

И старецът кротко глава снежновласа
сложи под топора. Джелатин махнa.
О, чудо! Топорът в въздуха запря са,
вцепи се ръката и веч не мръднa.

А старецът, молящ, стои на колене,
удара очаква и светлий венец
мъченишки славен. Но се вкамени
ръка и секира над божий светец.

– Стани, старче чудни! – пашата изрече,
уплашен и бледен, – въз теб нямам власт!
Твоят бог велик е и сам се изпрече
между теб и гроба. Иди си у вас.

Евтимий тогава изправи се ясен
и взор благодарствен към бога пратu.
И падна в нозе му джелатин ужасен,
цалувайки скута на мъжа свети.

III

Но скоро нов страх и смущенье
народната радост стъмни:
пашата на зло заточенье
там смъртната казън смени.

И вопли, и горко риданье,
и Търново чер мрак покри!
Евтимий на тежко изгнанье
отива през тъмни гори.

Разделя се пастир от стадо,
делят се деца от баща,
изпраща го старо и младо,
цалува десница света.

И сълзи горчиви се ронят
по бузите мокри сега.
– Владико, къде те пак гонят?
Де носиш таз стара снага?

Кому ни оставяш, нас бедни?
В скръбта ни кой нас ще теши?
Кой с благо око ще погледне
във наште неволи, души?

Кой друг ще ни дава поука
с примера си в тежкия час?
Кому да се надаме тука?
Кой плакал би заедно с нас?

Един ти душите ни гладни
с духовен питаеше хлеб
и ангел хранител ний, страдни
човеци, намирахме в теб.

Ти с нас и за нази страдайше,
крепеше ни с блага си реч.
Учителю кротки, сладчайши,
кому ни оставяш ти веч?

О пастирю мили, бъди ни
ходатай пред божия съд.
Владико наш, благослови ни,
прости за последния път!

И плачат във мъка безмерна,
обливат му с сълзи ръка,
цалуват полата му черна,
цалуват му боси крака.

И болни с надежда там лягат
в праха пред изгнаника свят,
и майки децата си слагат,
да падне въз тях благодат,

а други тревицата скубят
за спомен свещен и за цяр,
и всичките хълцат, че губят
наставник, баща и другар.

От сълзи и той се задавя,
покъртен от толкоз любов,
с трептяща ръка благославя
наокол народа Христов.

– Прощавайте, чеда любезни,
прощавай, народе мой скъп!
Душата ми плаче и чезне
пред вашите сълзи и скръб.

Безжалостна вражеска сила
ме гони, дели ме от вас.
Под божия само закрила
оставям ви грешният аз.

Надейте се нему със вяра:
ще спомни народа си пак,
без мяра наказва, без мяра
и люби, че той е всеблаг.

Живейте в съгласье, без злоба,
пазете отцовский завет.
За вас ще се моля до гроба,
ще моля и в другия свет.

Но глухи в гърди му стенанья
прекъснаха пастирска реч.
И турци, при общи риданья,
подкараха пътника веч.

И дълго плачът на тълпата
следеше изгнаника клет,
най-после влезна в планината,
изчезна от нейния глед.

И турци – кръвнишки другари –
изтръпнали там се дивят,
по друма на пътника стари
сега чудеса се вестят:

гората си ветви накланя
над него със почет дълбок,
свирепият звяр му се кланя,
брод дава у бесен поток.

Божa благодат осени го
във тежкия път на скръбта
и ангел невидим крепи го
по урви, по трудни места.

От връх един гол той пак зърна
народа далеко. Тогаз
в въздуха го тихо прегърна
и благослови го без глас.

И паднаха вси на колене
с прострени към него ръце,
за сетен път облик свещени
поглъщат с очи и сърце.

И дълго там старецът славен
молu се за българский род
с ръце към небето, изправен
един във лазурния свод.

2 януари 1906

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Яну 2012 13:08 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Циганите, не ни жалят всичко родно те развалят
Я виж, групичка мангали вилата ми са обрали
Е, те да влезнат и у нази родната полиция ги пази
Виж ти, в село бабичка убили нещо сме се заблудили
Банда цигански лица пребили няколко деца
Ром с кола децата гази полицията ни го пази
А дали е това измама или работа голяма
Безбройни къщи са обрали някой техни две запали
и пристигна журна...лята да омаскари децата
Щом народът е събран трябва да е бил пиян
Казват, не е реваншизъм туй било расизъм
И недей да търсиш правда ще получиш само брадва
А на циганите в махалите им затракали зъбите
правят си сдружение в пълно, бойно снарежение
гледат ги милиционери всякаш са революционери
Сеят клетви против нас да сме пукнели завчас
Да, но туй не е расизъм туй е реваншизъм
Циганин за бой се стяга полицаят му помага
Ако запееш химна на площада полицай те бие, без пощада
Тая наша справедливост мяза ми на уродливост
В родната ни демокрация всичко е дискриминация ! ! !

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Яну 2012 22:54 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
МАКЕДОНЕЦ СЪМ ОВЧАР...

Пейо Яворов

Македонец съм овчар,
сиромах козар;
но с еднаква леснина
ръката ми кривака вий
и с пушката за приказ бий!...
Който знае - нека знае, -
а който не знае, -
прав му пътя в хюкюмата
да пита агата.

Македонец съм копач,
сиромах орач;
но с еднаква вещина
земя копам и ора
и турски кожи аз дера!...
Който знае - нека знае, -
а който не знае, -
прав му пътя в хюкюмата
да пита агата.

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Яну 2012 00:26 
Offline

Регистриран на: 10 Яну 2012 10:51
Мнения: 10
Благодарил: 1 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
TNT написа:
Циганите, не ни жалят всичко родно те развалят
Я виж, групичка мангали вилата ми са обрали
Е, те да влезнат и у нази родната полиция ги пази
Виж ти, в село бабичка убили нещо сме се заблудили
Банда цигански лица пребили няколко деца
Ром с кола децата гази полицията ни го пази
А дали е това измама или работа голяма
Безбройни къщи са обрали някой техни две запали
и пристигна журна...лята да омаскари децата
Щом народът е събран трябва да е бил пиян
Казват, не е реваншизъм туй било расизъм
И недей да търсиш правда ще получиш само брадва
А на циганите в махалите им затракали зъбите
правят си сдружение в пълно, бойно снарежение
гледат ги милиционери всякаш са революционери
Сеят клетви против нас да сме пукнели завчас
Да, но туй не е расизъм туй е реваншизъм
Циганин за бой се стяга полицаят му помага
Ако запееш химна на площада полицай те бие, без пощада
Тая наша справедливост мяза ми на уродливост
В родната ни демокрация всичко е дискриминация ! ! !


човек, това е самата истина :s :x :x ;( ;( поклон пред теб за това че си си направил труда да го напишеш :) надявам се да има и други които да го видят и да им дойде "акъла" в главите

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 21 Яну 2012 14:01 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 15 Авг 2006 21:02
Мнения: 1907
Години: 26

Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 47 пъти
Мерси, но не съм го писал аз :) И си прав, макар че има един лаф "акъл и мензис закъснеят ли, не ги чакай" :D

_________________
"С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!...
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!..."


"Толерантността в една зверилница е равносилна на смърт." (Н. Хайтов)"...
Обичам животните, птичките и рибите.....особено с биричка и гарнитура. :D

Изображение
Изображение
Изображение

http://www.drakensang.com/?&aid=3546&in ... jxbefgxbab

http://www.erepublik.com/en/referrer/ilirik


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 09 Фев 2013 22:50 
Offline
Още малко ..още
Аватар

Регистриран на: 01 Фев 2004 16:12
Мнения: 329
Местоположение: горе...на черешата
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 3 пъти
Малкият принц
Къде се запъти, мъничък принце?
За твоето цвете кой ще се грижи?
Спри се, не бягай, мъничък принце,
то се нуждае от обич и близост.

То се нуждае да бъдеш до него,
за мъничко нежност само копнее.
Чуваш ли, принце? Пак къде гледаш?
Ех, да обичаш хич не умееш!!

Твоето цвете за теб ще увехне,
а ти обикаляш звезди и планети.
Уж ти е скъпо, а хич не се сещаш-
накрая при друг ще потърси утеха.

Глупав си принце, глупав! И ето -
вярваш наивно в щастливия край.
Живота е по-друга приказка. Знай,
друг ще се радва на твоето цвете!

To Dannette!

_________________
www.save-darina.org


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 896 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 26, 27, 28, 29, 30

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов