Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 28 Мар 2024 15:34

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 896 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 17 Юни 2008 21:56 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 13 Фев 2008 21:27
Мнения: 659
Години: 31

Местоположение: Съединени Добруджански Щати
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
брао брао...
от последните 2 страници са добри :)

_________________
"...Keep Walking...!"
_____________________
http://www.impulse.bg/adequate


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 17 Юни 2008 22:55 
Offline
snejnqnko.O
Аватар

Регистриран на: 08 Май 2008 17:03
Мнения: 143
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
psYgone написа:
Ето я и нея любовта
изникна като пролетни цветя
толкова е реална и мечтана тя
даде ми криле да полетя
да погледна и да разбера
колко много мъка и тъга
се е натаила в твоята душа...
.....
Предизвика ме да те желая
с твоя облик и финна красота
изведнъж изчезна във безкрая
обзет от мрачна тъмнота
.....
Издигна се като звезда в небето
ясна и една
вечер гледам към полето
и се моля, нека падне тя...
.....
Колко беше хубаво когато
озаряваше душата с чистота
сърцето биеше богато
притежаващо от твойта красота
.....
Къде си ти сега?
Къде отиде ти мечта?
Спри да бягаш от реалността
бъди смела и ела,хвани ме за ръка...

Това ми хареса ;) Евала

_________________
Believe that with the impossible, the hope dies last!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Юни 2008 13:19 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Слизам. Разсъбличат ме сатири.
Земята чакала ме е такава.
Сам Богът мойто тяло дири
и води го към земната морава.

Пируват сетивата ми. Червена
кръвта е в силните ми устни.
Спасена съм, а още в мене
магията не иска да ме пусне.

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Юни 2008 13:23 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Хелена Учечи Окоронко

Tulipa

Повярвай ми, Франсоа,
царуването е толкова кратко,
че не си заслужава да се будиш под тежестта му
в няколкото останали утрини.
Гласът ми е бял като мляко,
заслушай се поне веднъж...
Става ли ти по-добре,
когато се спускаш по слънчевите лъчи
и прекарваш цяла вечност с нос, издълбал чашките на лалетата?
Става ли ти
/по-различно/?
Лъжа е, че силните жени не носят имена на цветя
и не се хранят с поезия.
Но аз не тъгувам за ботушите,
които вече не подпират прага ми отляво,
и не пия кафето си солено,
откакто ни делят океани.
Скръбта е нещо, което плува по вените, Франсоа,
и в което можеш да се удавиш само,
ако се научиш да влизаш в себе си.
А силната жена стои отвън
и бялата кърпичка тежи непривично в дланта й.
Научих се да оцелявам с всички въпроси,
но този ме превъзхожда по значение:
По-ценна ли съм за теб, откакто живeeш само в спомените ми?
В съня ми отекват стъпките ти по обратния път
и ме намираш леко приведена
от тежащите на раменете ми желания:
-"не носи вината си"
-"забрави, че ме познаваш"
-"бъди толкова мой, колкото мога да понеса"
После протягаш същата онази ръка и ми казваш това,
което искам да чуя:
"Ела,
знам точното място,
на което да изсушиш очите си.
Когато се събудим пролетта ще е отминала,
а косите ти ще стигат до пода..."

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Юни 2008 13:39 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Хелена Учечи Окоронко

Просто Йоанна


Йоанна Цеспедес Буено.
Никога не бях чувал по-красиво и по-налудничаво име.
А и малката си я биваше, нищо че беше отраснала в тиня,
или може би точно заради това...
Не че разбирам нещо от жени, (от мъже още по-малко),
но това момиче някак светеше;
ей така напук на цялата кал наоколо,
напук на побоищата,
напук на мизерията,
напук на себе си и мен - светеше.
И то не с отразена светлина, сами виждате, че нямаше нищо за отразяване,
а с някаква нейна си, абсолютно непонятна и всепоглъщаща,
нереална, пронизваща и... да, тиха светлина
Навсякъде около нея беше тихо,
тихо беше, когато майка й получаваше поредния истеричен пристъп,
тихо беше, когато баща й се прибираше свински пиян
и правеше (не искам да знам какво) с нея,
беше адски тихо
и онзи пазарен ден на площада,
когато я видях за първи път сред ревящите тълпи.
Ей така,
само като я видиш и ти става
тихо и светло...
Аз винаги съм знаел, че съм луд,
не ми казвате нищо ново, уважаеми дами и господа,
но с нея това някак си нямаше значение.
Разбирате ли, тя просто караше всичко да изглежда много естествено,
самото й присъствие отпускаше всяка твоя гънка.
Лекота, това е думата, която търся.
С Йоанна всички бяха себе си,
с естествена лекота,
без задръжки и без да се срамуват.
Оттам и проблемът, дами и господа, защото някои хора са зверове.
До мозъка на костите си.

А тя и тях караше да бъдат себе си.
От тази гледна точка, разбирам баща й (дано гори в ада, дъртият пръч);
аз така го и убих - с разбиране.
После й казах - 'Ела с мен.'
А тя отвърна - 'Аз никога не бягам.'
Аз й викам - 'Ние не бягаме, morena, създаваме нов живот.'
А тя - 'Той вече е тука', вика, и се тупна под сърцето.
Притъмня ми, уважаеми, направо ми мръкна;
не че ми пречеше да отгледам копелето на баща й,
но тя вече беше избрала него пред мен,
ей така, без дума да каже.
А винаги е твърдяла, че онова, което изпитва с мен,
е смисълът на живота й (тя все така се изразяваше красиво...)

Години след това разказвах тая история на един приятел,
учено копеле, много книги беше изчел.
Та тоя тип ми разправя - 'Да знаеш', вика, 'има голяма символика(!) в думите й,
друго щеше да е, ако беше казала 'към теб', а не 'с теб'.
Така и не доживя да ми обясни какво е това символика,
учен тип, ама голям алкохолик, а цирозата не подбира.
И друго ми каза обаче, преди да свърши. 'Като те слушам', вика, 'тая Йоанна е била от онези жени.'
'От кои жени, бе?', настръхнах аз, щото аз може да съм всякакъв, но тя не беше от онези жени.
'От онези жени', продължи той, 'към които или се отнасяш с пълно безразличие, или обичаш до лудост. От тях е, няма грешка.'
Абе и той не беше на себе си, мен ако питате, ама айде...Напоследък намирам все повече смисъл в тези думи.
Както и да е, отплесвам се, дами и господа.
Та значи ми притъмня жестоко и й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
а тя пребледня и каза - 'Твое е, аз съм майка и знам.'
Аз пак й викам - 'Предпочитам да те видя умряла',
(до ден днешен не мога да си простя, че й го казах два пъти),
а тя пребледня още повече и вика - 'Не ми пука, само ме обичай.'
Луда жена, как да не я обичах, обичах я повече от живота и от себе си,
точно затова си тръгнах, иначе трябваше да я убия.

После, разправят, изсъхнала от мъка.
Аз никога не съм виждал някой да изсъхва от мъка, дами и господа,
но Хуан Куцото, (така де, брат й), няма да ме лъже.
'Кака се стопи', вика, 'погребахме чироз, сянката й погребахме...'
А дете така и не видели.
Ега ти... не знам как не откачих (сигурно щото съм си луд, така или иначе).
Отидох да видя гроба... а то едно равно поле, камъче нямаше по него,
едва си личеше къде е копано.
Стоях, докато пуснах корени.
Не плаках, плаче ли се в такива моменти, само стоях и пусках корени.
Мога да се закълна че се скъсих физически, луда работа.
После сложих плоча, един такъв лъскав черен мрамор, чак тежеше от черно.
Не съм знаел, че цветовете могат да тежат, ама това черно... все едно на гърдите ми легна.
Накарах ги да издялат най-отгоре с красиви извити букви, 'Йоанна Цеспедес Буено', а отдолу ' Ти беше светлината в тишината ми и тишината в светлината ми'.
Идея си нямам откъде го измислих това, сами виждате, че не умея да се изразявам красиво.
Оня, моят ученият приятел, викаше също, че някои думи са за точно определени хора.
Е, тези си бяха за нея.
Мамка му, едно само знам - оттогава нито ми е било светло, дами и господа, нито ми е било тихо. Това е.
А иначе баща й си го убих с разбиране.

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 21 Юни 2008 13:49 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Хелена Учечи Окоронко

Когато просто прощавам


Пилар,
всички надежди имат ръце,
за да ходят на тях,
когато краката им са отрязани до коленете.
Надеждите не ги боли, Пилар,
нас ни боли за надеждите
и понякога си мисля, че именно за това сме създадени.


Отдавна ти простих, че избяга с него,
отдавна ти простих, че избяга,
простo, отдавна ти простих,
дори преди да паднеш.
Не мога иначе- страданието ми е прекалено близко,
за да го раздавам,
пазя го само за себе си, Пилар, и го пия на малки глътки.

Но ще се чудя, докато дишам,
дали този мой проклет стремеж да прощавам
събуди в теб греха, който винаги си носела...

Воювам най-редовно със себе си,
защото не мога да лъжа,
(особено сутрин- изобщо не мога),
а вярваш ли, шибаните гълъби на терасата
не престават да питат (особено сутрин):
"Къде е Пилар?"
Оставих се на отчаянието,
а то често ме спуска в тунели, за които знам, че не водят до теб.

На дъното съм безтегловен-
въртя се в кръгове,
които стават все по-концентрични, откакто спрях да те очаквам.
Някой ден ще изгубя баланса, който никога не съм притежавал…


Пилар, наоколо няма място за повече Деви(ци),
никога не е имало,
поне не след първата,
и навярно затова ти се почувства изгубена,
сякаш си абсолютно случайна…
Ако се беше огледала на тръгване, щеше да видиш,
че всички се давим, Пилар-
никой не си тежи на мястото,
когато мястото му го няма.

Пилар, не ме мрази за това, че повтарям името ти
без никаква нужда (освен моята),
но Пилар, Пилар, Пилар-
в някои думи е удоволствие да умираш

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Юни 2008 01:07 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
DevilRose написа:
Последното е чудно :)

нали :)
специален поздрав за теб и Широко затворените очички, че прелиствах предните страници и видях онова стихче на Хелена Окоронко

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Юни 2008 01:17 
Offline
Още малко ..още

Регистриран на: 26 Юли 2004 22:51
Мнения: 306
Местоположение: under the bridge
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Стоя, разкривам себе си, мъча се да се позная...едни от действията и постъпките признавам си,
а другите...тях ги крия, но защо не зная. Осъзнатите ми нужди много са и желанието ми
да ги оправдая, уж ме кара да вървя напред по пътя, но за миг усещам се, все още съм в началото
и виждам пак безкрая. Коя съм аз? За какво и на кого съм нужна, щом по пътищата се препъвам пак,
излагам се, изправям се и се изтупвам? Като дете понякога се чувствам...като дете,
незнаещо какво се случва, търчащо пред погледите на различни хора, търсещо от тях подкрепа и съвет,
като от по-опитен човек в живота, но всъщност те били деца като мен, с разликата, че за мен са вече ХОРА.
И някога, когато съм сама или когато ми е тъжно, рисувам в мислите си реалност, изпълнена със красота
и в нея мен, а в мене тя - изрисуваната ми съдба.
Като различните по календара дни - с различните сезони и различно време, характера ми също се мени -
изграждам пролет, но с това и есен. Опитвам се и искам да се променя, да съм същата, но малко по-различна,
за да успея да се гмурна в пъстротата на света, да и се радвам и да съм обичана. Това, което съм сега,
което ще градя и ще предавам на бъдещето в мен, ме кара да опитвам да съм по-добра, за да мога в него
да въплътя усъвършенстваната мен...

_________________
I wish I can...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Юни 2008 01:24 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Запазвам тишината в себе си...
(Хелена Учечи Окоронко - хелена)

Аз имам право да запазя тишината в себе си
и да я кръстя с друго име.
Под всеки мост ще се намери място
за новата любителка на залези.
Под всеки мост ще съм съвсем наясно
със бягствата от толкова любими
и с пагубната липса на завръщане.

Не се срамувам от кървящи нарези,
белязали петите ми за сбогом...
Аз имам право да обикна грешките си
и да поканя Грешницата вътре,
защото стъпките ми не оставят отпечатъци,
а интуицията ми причинява болка.


Ще полудявам бавно, както ми харесва,
защото всеки вик в душата ми е смъртен,
защото всеки вик в душата ми отеква
от парещите думи по стените
и ме изписва, вечно недовършена...


Аз имам право да обеся свободата си
на клоните на първата череша,
да й забия нож в гърдите, по приятелски,
и да си тръгна цялата във черно,
без да изпитам капка разкаяние,
мърморейки: "Добра сестра ми беше."


Възможно е дори да го направя
или поне така си мисля в тези утрини,
в които не тежа под нечий пръстен.
Аз имам право да играя на хазарт с живота си...
И да загубя вероятно имам право.
Не притежавам нищо от нареченото мое,
освен страхът, че някой ще ми го отнеме.
Не притежавам нищо от секундите пред мене,
дори и пътят да е идеална права,
наместо нанадолнище за простосмъртни.
Но имам правото да се опитам...

...Запазвам тишината в себе си
и я кръщавам с друго име...

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Юни 2008 01:26 
Offline
Lorenzo Von Matterhorn
Аватар

Регистриран на: 25 Яну 2007 19:24
Мнения: 1228
Години: 31

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 3 пъти
Кацнал бръмбар на трънка и снежанка одрънка :bored:

_________________
Силният е най-могъщ САМ!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2008 02:50 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Мълчаливо за думите

(Хелена Учечи Окоронко - хелена)

Тя каза- когато стилът ми съвсем се износи
ще опитам с нова болка...
ако и това не помогне
и стиховете ми се преглъщат леко
като хляб
ще си прегриза китките
без пръсти не мога да пиша
но нека мастилото ми тече
по празните листове
аз мога да съществувам само в думите
или в тяхната липса
а ти съществуваш чрез мен
в примирение...
И премълча останалото
защото
мълчанието е висша форма на комуникация

Той каза- има думи за прошка
има и думи за отмъщение
но ако между нас останат само думите
ще се удавим в тях
всички велики писатели предричат смъртта си
затова не се подписвам под нищо
което съм казал
познавайки фалшивия блясък на славата
така че научи се да съществуваш извън
да се отдалечаваш тихо
и да преглъщаш ненужното
И премълча най-важното
защото не може да бъде облечено във

Онова което и той и тя не казаха
се сви на кравай
прояде лицата им
почука с нокът по очите им
издраска гърлата които го затвориха
и много тихо се закани
"Ще ме напишеш някой ден"

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2008 02:59 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Заплакаха цветчетата на вишните
/Хелена/



Снегът изчезна първи- предизвестие.
И корабите спряха да пристигат...
А в калните огледала на локвите,
аз гаснех,като призрачна комета.
Със гарваните в мрачно шествие
се спускахме над теб и се издигахме.
Очите ми, болезнени от мокрото,
размътиха света до безпредметност.



Вълните бяха бели от очакване
и стенеха, разбрали, че е късно.
Гробовете,студени от оплакване,
превърнаха живота в нещо... мръсно.
Останах,стиснала в пръсти нищото...
Без глас е невъзможно да се вика!
Заплакаха цветчетата на вишните
за нечие безвременно отлитане...



Ще се науча скоро да не чакам,
да те кръщавам с думите “отиде си”,
да влача службата прослужена...
И спомените някъде ще прибера.
Смъртта е незаслужено еднаква
на двадесет и на четиресет,
или еднакво незаслужена...
Така и не можах да разбера.

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2008 12:53 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
-Just in case-
/Хелена/

Цветята в дулата не помогнаха darling
нито предписанията `в случай на любов- разтвори ръце`
пак пушехме по кутия на ден
и се свивахме по кухненските столове с разпорени кореми
от които се изливаха вино и разочарование
червени от закъснение влачехме се след себе си с трагична липса на оригиналност убеждавайки се един друг че сме тръгнали за някъде
където има нещо което го няма тук
скърцаха пантите на телата ни дупчеха
лакираните подове дращеше съмнението...
За какво са майките ни ако не да ни потупат по рамото в такъв момент и да кажат:
`suffer my son suffer all you can`
понеже това са стоте измерения на живота
оттук тръгват лабиринтите на щастието и никъде не свършват
Тогава от закоравели девственици се превърнахме в колекционери
събирахме себеподобни
карфичехме ги в гънките на паметта си
редяхме стъклени буркани в спалните си чувствахме се изпълнени Но това не промени нищо-
не спря кораба с холерата
не избиваха по-малко бикове годишно жените не започнаха да раждат

Само ние с нашето страдание разцъфнахме
по малко разтворихме ръце- не `в случай на любов`
или огън Макгъф
а за всеки случай...

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2008 13:13 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Taming The Beast




Вероятността да се случиш
лепкава до очи
между избелелите ми чаршафи
тайничко ме изяжда...
Mного са тънки границите с неслучването
изкушавам се да ги прекрача
но четирите капки пот по гърба ти
(точно на най-вдлъбнатото място)
са нито повече нито по-малко
просто истински
Моите отражения в огледалото гонят твоите
(всички сме хищници my dear докато не ни захапят)
а аз често обичам да си представям
как те губя
което е невероятно (трудно)
понеже притежавам само представата за теб
Повтаряш
че не обичаш колумбийско кафе
а аз го купувам с кашони
за да ти докажа че обичта е
адски нередовна
Всяко зърно има смисъл
в точно определени моменти-
между зъбите ми
по небцето
надолу по гърлото
Горчи(ш)...
Редките мигове на спокойствие сутрин
те напрягат
очакваш да си говорим
а аз мразя когато
изпъваш нокти по ръба на покривката
и скърцаш с чене
Изобщо
мисълта за твоето присъствие
повече от необходимото
ме изтощава
(физически)
защото знам че маниерите ми те влудяват
Безкрайно бавно
почвам деня в 11 с бира и храчки
без извинение
гася пурите си в кадифени възглавници
(понякога си представям лицето ти)
Как да ти обясня бейби
че ако бях жена
никога
не бих се докоснал до такъв като мен
Ласкаят ме опитите ти
да ме удавиш в очите си
просто отдавна се научих да плувам
(при много подобни обстоятелства)
най-вече в кафяви
И белезите от зъбите ти
по ръба на чашата
няма да ми напомнят за теб утре
а че ми трябват нови чаши
Ако можех да си те позволя бих ти платил
за да се махнеш
така или иначе си плащам
(в моменти като този)
безплатна любов няма
Признавам
имаш най-гладкия корем в историята
и най-крушовидното дупе
Земи се стегни и ги изкарай през вратата,
защото darling и двамата
(не) заслужаваме нещо по-добро



Хелена Окоронко

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Юни 2008 20:06 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 22 Юни 2005 21:01
Мнения: 1049
Години: 32

Местоположение: falling from nowhere to nowhere
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Юли 2008 01:54 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Намерих си още една любима авторка -
Потребител Незабравима
Име Кремена Стоева
Възраст 32
Населено място Варна


Простих

Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!

Не ме поглеждай с тези дълбини.

По-сини са, по-сини от морета.

Удавих се отдавна в тях, мълчи!

Не те виня, не търся оправдание.

Ще секна като дъх и ще ти липсвам.

Със времето ще губя очертания,

защото знам - така било е писано.

Заспивах дълго с твоето: "Понякога."

И твоите отсъствия броих.

Щастлива съм, усмихвам се на хората.

Обичам пак... защото ти простих!

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Юли 2008 01:59 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
и едно от мн любимите ми :)

Косите ти отрязaха, приятелко,

защото им напомнят свободата.

Какво поиска? Само шепа щастие.

Какво получи? Болка... непозната.

Със камъни замеряха душата ти,

защото извисена бе... богата.

Крилата ти откраднаха, крилата ти...

защото бе високо... в небесата.

От спомените грабиха, приятелко.

Сега си гола... в дим от черни свещи.

Облизваха от твойта захар, сладката,

полепваше по устните зловещи.

Познаваше ги всичките... (преялите),

със твоята... безкрайно тиха вяра.

Научи се без тях да бъдеш себе си.

(Човекът няма жалост, нито мяра).

Потърси го и него, сред мнозината,

разхождащи се кално във очите ти.

И бе сълзливо, мрачно, като зимата...

не го откри... мнозина бяха ситите.

И точно в мисълта ти, непокорната,

разлаяха се гладни... като кучета.

Нахрани ги със думите по листите,

от кървавите мръвки се поучиха.

Видях, палача гледаше в зениците,

когато ти отсече... светлината.

От утре ще си първа... за възкръсване,

приятелко... готова за разплата.


Незабравима

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 16 Юли 2008 20:26 
Offline
Още малко ..още

Регистриран на: 28 Яну 2004 20:43
Мнения: 371
Години: 37

Местоположение: In my mind.
Благодарил: 1 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Седнала на край - на тротоара,
една жена прикриваше с ръце
очите си, в сърцето си товара,
и бледното, разплакано лице.

Тя искаше да падне на земята,
а може би пред някоя кола? -
Минаваше и мисъл през главата,
но преди време тя му обеща.

Не можеше на никой да разкаже!
Не можеше я никой ней разбра!
А тя бе свила устните си даже,
но в същий миг жената онемя!

Тя беше друга - зарад него друга!
И стискаше, и чакаше - сама!
Потъваше във мъката си груба,
във тази мъка тя и изгоря!

Сега седи - на край - на тротоара.
Чистачката неволно я помете!
В кутията за смет я хвърли стара,
защото беше станала на пепел...

Писано от един много скъп за мен човек :)

_________________
"Ние обикновено не умираме по избор, а по глупост или навик"
"Докато ти не познаваш живота, как можеш да знаеш за смъртта"
99 rooms

Изображение
My anime list
Facepalm book


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 22 Юли 2008 01:17 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Под ноктите ми, Фрида


Животът /казват/,
мое кактусово дете,
е пиеса, която поставяме сами за себе си;
гледаме се с възхита и отвращение в очите-
всяка стъпка,
всеки камък по пътя
е като органза между пръстите,
оргазъм за сетивата.
В страданието израстваме
и се свличаме до останките,
до това, от което се състоим.
Нито повече, нито по-малко,
oт пясък в часовника,
изнизващ се независимо “от” и именно “защото”
пластовете кожа,
онова което е под и оставащото в кавички-
най-финната коприна, не подлежаща на докосване.
Унижението от това да Я познаваш, да я създаваш,
да я мразиш и обичаш със силата,
на която само любовниците са способни...
Протегни се като котка върху матрака,
докато те рисувам,
докато те убивам и консервирам в буркан,
докато те моля- "не ме напускай"
/най-сигурният начин да отгледаш роби/,
докато съществувам чрез теб за миговете, в които ме нямаше.
Ако искаш да си само моя, да си само нечия,
трябва да умреш за себе си,
да изгориш леглото си,
да полетиш с десет размаха на крилете пред всички останали
в неизследваните простори,
там, където всичко съществува,
преди да е открито.
Унижавай се, за да разбереш на какво си способна
и колко ти липсват ръцете ми,
от които веднъж се отрече.
И ти ли, гълъбице?
И ти ли, кралице на нощите ми...

Няма да стъпя в морето от кости,
за да не нараня пръстите на краката си,
крайниците, на които толкова държа.
Начинът да се придвижвам е начинът да ме има,
отвъд липсата,
над съжалението.
Не бива да се отчайваме, че да- думите са недостатъчни,
не стига силата им, изяществото им, простотата,
да кажат колко сме едни за други.
Тихо...
Надявам се да отплувам щастлива,
без изпращачи, без ръце, развени след бриза,
без "липсваш ми" и производните му самосъжаления,
защото какво по-красиво от едно отплуване
с фрезии в кошницата и отчупени дръжки;
какво повече, от това, което е?
Имали сме и имаме достатъчно-
моста между нашите две крепости
и милостта, с която се храниш от ръцете ми…

Тихо, красиво изчадие,
чудовище, с което споделям кошмарите си-
изрежи корените на съмнението,
защото аз съм тук, за да остана,

оттатък гласовете ти... е страхът,
че ще получа онова, за което съм мечтала
.

Хелена У.О.

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Юли 2008 15:17 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 22 Юни 2005 21:01
Мнения: 1049
Години: 32

Местоположение: falling from nowhere to nowhere
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Непредвидена жена за празници
танцува празнично във празното . . .

По нейните пети се трупа твърдост .
Ръцете й обвиват паяжини мъдрост .

Очите й се свиват под шарпейеви клепачи .
Гърдите й са две глави на удушени патета .

По устните й се пропуква времето и стават като шкурка .
А Празника лежи до нея спящ и хърка, хърка . . .

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 26 Юли 2008 06:05 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Когато затворих света между себе си и очилата,
когато отхапах зеления край на ягодата...
Когато глухарчето ме заплю в лицето...
(три пъти го заклех с това проклето 'когато')
Когато...
разбрах, че не мога да рисувам...
Защото изкуството иска твърде много червена боя,
а аз съм се отпуснал вече в розовите сънища
и жълтите им страници ме пълнят с мъдрост...
Коя си ти, далече от родината?
Не си се върнала до днес!
И всички знамена засрамени увисват...
Няма чест за слепите.

Станимир Димитров (vionbg)

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Юли 2008 01:38 
Offline
wet cigarette
Аватар

Регистриран на: 27 Яну 2007 14:07
Мнения: 987
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Десет малки негърчета похапваха добре, задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха, заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън, едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва, съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед, жилна го пчела едното - ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече, едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море, заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят, мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата, едно издъхна на брега - такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само, обеси се и ето вече, че няма ни едно
:638


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Авг 2008 13:57 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Сам с всеки
--Чарлз Буковски

плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.

няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.

никой никога не открива
човека.

градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се бълнят

нищо друго
не се запълва.

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 06 Авг 2008 14:02 
Offline
Дебнещ
Аватар

Регистриран на: 21 Яну 2007 00:09
Мнения: 84
Години: 29

Местоположение: BaJluk
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
пантофка много луда :) :flower:

_________________
Obicham kurwite,no mrazq kurwenskite nomera!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 10 Авг 2008 15:33 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
***
Превръщам се в трагичен образ, който

не може да надскочи трагедията си.

Затънал в блато от познати пороци,

виждащ призраци

и оправдаващ се в плачливо самосъжаление.

Трагедия на смачкан човек

със зрънца поза във себе си,

заслужил презрение когато

огледалото покаже лицето ми.





***
Дано завали дъжд

и полетата да изгубят своето очарование.

Да се превърнат в мочурища,

в които растат риби ядящи

семената на тревите.

И от тихите им сенки

земята да потръпне –

в треска избавяща се

от отровата си.





***
Ще мога ли да се върна Там

откъдето започнах.

При кулите

притиснали въздуха,

под който почивам.

Ведър.

Във метаморфозата на света.

Уморен. Тъжен.

Всесилен.

Препускащо конче,

по което се прицелват

куршуми.





Тя ме изостави.


Александър
С. Захариев

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 12 Авг 2008 16:10 
Offline
Скучаещ

Регистриран на: 07 Май 2006 15:37
Мнения: 181
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Spomeni krasivi pak v glavata mi risuvat
dve syrca se tyrsqt, vse po pyt pytuvat
na stotici kilometri rimite otlitat
samo zaradi dve ryce, koito se preplitat
prashtam nejen zvuk, ti si tam,
az sym tuk, obicham te bez sram,
a drugi kazvat che sym lud,
neka si goworqt, az po-silno te obicham
i v mislite si vse kym tebe skypa moq ticham
i otnovo sam, no spomena dyrji me jiv
otnovo sam, no s misylta za tebe po-shtastliv
tri meseca, a samo tri dni,
a misylta za teb vse poveche gori
no nali ,obicham te bezkrai
i samo tebe tyrsq po zemqta znai
Kyde si ti kyde sa tvoite ochi
kyde sa tvoite ryce kyde e tvoeto lice
pitam te


a znaesh li kolko noshti sym stoql
sys list i himikal i synq ne sym tyrpql
i sym izpisal tonovete listi s rimi
no taka i ne uspqh da gi naprawq tolkova krasivi
kolkoto gi chuvstvam vytre v men
v spomena za teb sys posoka ustremen
prosti mi, no zatvorq li ochi
vinagi otivam tochno tam kydeto si i ti
proronvam sylza i v neq te otkrivam
s misylta za teb vsqka vecher se zavivam
ne zaspivam ,Mila dokato ne te otkriq
obicham te,skypa ne moga da go kriq
i kogato se napiq, i kogato sviq
se chuvstvam vinagi zatvoren vyv kutiq,
vyv syrceto qma, vyv dushata mi izmama
ala teb otnovo tuk prosto te nqma





eto pak sam...s himikala vyv ryka
na liceto sys sylza, s dusha izpylnena s tyga
krasivite ochi,Mila, dylgata kosa
za tqh jaduvam skypa tuk i sega
synuvam te s otvoreni ochi...
poglejdam druga, no syrceto vinagi mi kazva spri
za mig spiram se da peq,
za mig se spiram da jiveq
gospodi kolko te obicham , shte poludeq
i otnovo sam s himikala v rykata
prodyljavam da gi redq, shtoto ti si mi sydbata
i s nadejdata za krasotata
shte posreshtna utre svetlinata
i pak tvoqt lik shte e v moqta glava
i vypros me mychi, ne moga da go razbera
kak da stigna teb, molq te kaji mi


то това трябваше на трак да стане но едва ли ще го запиша някога.

_________________
http://www.myspace.com/musicdeep


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Авг 2008 01:16 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Мо

Мо търкaля шaрени топчетa
по подa нa прaзнaтa стaя,
a смехът й зaпълвa всички пукнaтини по стените,
мaзилкaтa се рони нa трохи,
които глaдните зa любов гълъби ще изкълвaт,
докaто очите нa Мо рисувaт отворен прозорец
и зaвеси от нaкaцaли пеперуди.
Мо имa зелени очи, кaто четирилистни детелини.
Когaто Мо плaче хълмa отвъд прозорецa стaвa зелен
от сълзи,
зaщото Мо имa зелени очи.


Мо изсипвa шaрени топчетa от шепите си,
(шaрени топчетa – мaлки пaдaщи звезди)
и те пaдaйки облaдaвaт тишинaтa в стaятa нa Мо.


Мо търкaля шaрени топчетa
по подa нa бялaтa стaя,
припявa тихичко и шепне, шепне...,
и все още не знaе, че от този шепот
се въртят плaнетите.

elena k. (kult)

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Авг 2008 01:34 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Червените обувки нa Мери

кaфе и стaри пури нa мaсaтa
няколко глaдки мечти по покривкaтa
чaенa порцелaновa чaшa
и сутрин с вкус нa бучкa зaхaр

тя е сухa емоционaлнa бисквитa
с бялa шоколaдовa глaзурa
хaресвa й сутрин рaно
дa потъвa в плувaщия пясък нa мислите

мечтaе дa гледa езерото
тaм където сaмо отрaжениятa прониквaт
\'водa и поезия\'
и търси душa зa поемa
търси някой продaден от любов

понякогa се случвa сълзa дa ужили окото й
тогaвa винaги обувa червените си обувки
дори стъпките си обличa в червено
вятърът й шепне \'Мери...\',
a тя крещи през смях \'Всички клоуни по леглaтa!\'

нa сутринтa еднa метлa тъжно измитa
счупените пaрчетa нa животa от вчерa
някои с нaдпис Johnniе
други Black
Walk...

и тя тръгвa зa някъде
никогa не нaвременнa
хaпе стрелките
изгризвa ноктите нa времето
a светлините нa трaфикa се въртят до посинявaне
тогaвa вятърът пищи до червено \'Мери!\'
той е единственият който помни именaтa
нa всички онези ... в минaлото
a тя му шепне \'Не, товa ще бъде зa последно!\'
и гълтa поредното хaпче \'любов\'

всъщност тя говори рядко
слушa любовни песни
никогa не поглеждa двa пъти едно и също нещо
и е хубaвa през деня в червеното си червило
a през нощтa...
нощтa крие множество открити грехове

elena k. (kult)

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 23 Авг 2008 22:36 
Offline
Скучаещ

Регистриран на: 07 Май 2006 15:37
Мнения: 181
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
абе това не е стихотворение, но пак е лично творчество :)

Поредна нощ прекарвам с теб...лицето ти винаги е неясно, обвито в мистерия, но цялата излъчваш топлота и добрина...Искам да съм с теб...завинаги. Нали знаеш, като в онези хубави филми, на чийто край пускаш сълзичка от приятната емоция, когато влезеш под кожата на момчето, или момичето. Но всъщност мисля, че я пускаш, защото наистина искаш да си на тяхно място, а не си...но аз искам да съм с теб. И съм... и това ме прави щастлив. Аурата ти е като щит от всичко лошо, което винаги ме е заобикаляло...но не и с теб. През призмата на излъчването ти светът е красив...и някак си празен...защото не виждам никой друг освен теб...а и не искам. Защото искам да съм с теб. И сега ми е добре...не мисля за нищо...знаеш как е. Едно неопределимо чисто щастие. Сляп съм за друго, защото постоянно те търся с очите си...Глух съм, защото чакам само твоя глас...и нищо друго. Ням съм...и такъв си оставам...не искам да развалям красотата с думи. Прекрасно е...
Като отровна стрела се забива алармата на телефона в ушите ми...опитвам се да я игнорирам, но тя става все по-силна...започвам да се боря с нея...губя борбата...губя и теб...Събуждам се. Проклета реалност. Затварям за миг очи, с надеждата да те видя, но знам че няма да си там....и съм прав. Само тъмнина. Но все още съм в транс, не мога да се оттърся от положителната емоция, обладала цялото ми същество. Довечера пак ще сме заедно, помислих си, и запалих цигара в леглото. Като хапчето на Морфей, тя ме откъсна от тази лъжа и ме върна в сивото ежедневие. Димът изпълни дробовете ми и изпразни душата ми. Емоцията отмина. Сега пак съм си просто аз...човек постоянно опитващ и търсещ, с неясен идеал...Дори и в съня си ми неясна...но те обичам...и искам да съм с теб. Поглеждам телефона с отвращение. И той сякаш с невероятно злорадство отброява минутите до отиването ми на работа. 5.05 кой нормален човек става тогава, когато дори петлите още сънуват че могат да летят. Допушвам си фаса. С мъка се изправям от леглото и отивам към банята. Лек приятен душ пак ме връща към теб. Всичко хубаво ме връща към мисълта за теб. Докато водата още тече си мия зъбите. Усмихвам си се в огледалото уж за да си дам кураж, че светът е хубав. "Хубава усмивка", помислих си....искам да ти я подаря. Самозалъгвам се, че денят ще е хубав и докато се обличам си поръчвам такси. Последен поглед в огледалото. "Изглеждам добре" с доволен вид заключвам. За миг се запитвам дали пък не съм самовлюбен. С тих глас вътрешното ми аз ми прошепва че няма време за такива дълбоки въпроси, и слязох по стълбите. Отпред ме чакаше колата. Шкода Октавиа, карана от симпатичен чичка. Засега всичко е добре, можеше да ми изпратят старо изпочупено Тико, в което дори и при най-малката неравност по пътя усещаш липсата на амортисьори. Влизам в бара..някак си добре се чувствам като барман, винаги съм го искал. Чистачката, симпатична лелка, надхвърлила петдесетте ме удостоява с широка усмивка и звънко Добро утро, което означава, че си е свършила работата и ще се прибира да почива."Щастливка" помислих си и влязох зад бара...пуснах си дълго кафе. Винаги пия дълго...обичам да се наслаждавам повече време на вкуса и миризмата на кафе. Явно вече съм пораснал...като малък не обичах. Дойдоха сервитьорките. Едната беше рожденничка миналата нощ и сега идва направо от дискотека, а другата е нова и притеснена. Яко, казах си, едната крива, но пък другата въпреки неувереността си е сладур. Може би точно за това ми изглежда някак си земна и нормална. Другите са просто колеги. След време денят ме погълна, както огънят погълва суха хартия...кафета,бири, коктейли...беше хубав ден за бара, но не и за мен. Защото нямах времето да си мисля за теб...а тази мисъл ме изпълва...искам да съм с теб... Прибирам се труп. Съквартирантът ми е заспал на някакъв филм..."Щастливец" помислих си..., дано си при твоето момиче. Отидох в другата стая и се излегнах. Часът е към 5 и 30 следобяд, а очите ми се затварят. Седнах за малко и се унесох...Като лек ветрец мислите ми отново ме отвяха към теб. Почувствах че срещата ни наближава и се отдадох напълно...но тогава на вратата се почука. Игнорирах първите няколко пъти, знаейки че всяко почукване ме отдалечава с крачка от теб. Крачките станаха прекалено много, поразсъних се и станах. Другият ми съквартирант си забравил ключа..."Идиот", помислих си, понеже вратата беше отключена. Отидох и си легнах на моето легло, но сънят не дойде, явно не искаш да ме видиш сега. Нищо...готов съм да почакам...и двамата знаем, че пак ще се срещнем тази нощ...Часът е 20:45... Изкъпах се...и там отново докосна мечтите ми...и там остави своите отпечатъци, така че ще те открия....не знам коя си...но те искам...моя...завинаги. От горния етаж се чува "Бягство", на Авеню. "защо повярвах, защо избягах" "защото си идиот", помислих си за пореден път. Когато те открия, скъпа моя, няма да избягам никога, колкото и да ме е страх от твоята идеалност и от това, че няма да съм достоен за теб...но ще се боря...и ще те търся...защото те искам...завинаги!

_________________
http://www.myspace.com/musicdeep


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 28 Авг 2008 09:57 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Да се задавиш с Хенри

Хелена Окоронко (helena)

мразя да ме притежават
по друг начин
нека да съм твоята Джун
мога да те науча отново на всички неща
които ми показа
да споделя изпросения си живот с теб
на задавящи хапове
/умереността ме плаши/
да измисля такова минало
че да ти се иска да ми повярваш
докато ти казвам с корема си
че те обичам

très bien
изплюй гнева си по мен
защото
искам толкова малко-
един мъж който умee да прощава
необходимите ми бягства
и забравя въпросите преди да са зададени

бъди
само там където не мога без теб
в каналите от похот
тунелите от самота
в непостоянството ми
/коя по дяволите е тази жена
която дъвче сутрин косата си в огледалото
и се мрази и се обича и се мрази/
нямам се


но ти

имаш ме
винаги
като банкнота от десет франка в тайния джоб на палтото
когато си разорен и жаден
не плачи докато правя любов с други
не плачи докато правя любов
плачи
прави любов
преглътни ме ако можеш
предизвиквам те
изрежи ме от вените си
събери ме в книгите си
жигосай се с мен


гореща съм отвъд точката на запалване
нека да бъда твоята June
и да почивам на раменете ти
когато се уморя да прелъстявам себе си

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 896 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов