Бергон интернет и телевизия • Виж темата

Виж темите без отговор | Виж активните теми

Начало форум » Интереси, хобита и развлечения » Образование, култура, снимки и лично творчество

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Правила на форума

Стихотворения!

Страница 26 от 30

[ 896 мнения ]

Отиди на страница Предишна 1 ... 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 Следваща

Принтирай

Предишна тема | Следваща тема

Автор

Съобщение

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 02:13

Не мога да се спра

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Простите неща

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас - мислите, чувствата прости,
вас - неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като "храня се", "дишам", "пия",
вас - съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърлял небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
"Как се прави на умен глупакът..."

И така е - човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непревзето,
туй което ти казва сърцето...

Валери Петров

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 02:45

Не мога да се спра

Сватбата на Антон

Преди да бъде разстрелян,
Антон Попов се оженил в килията

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа
празнични бонбони,
ще хвърля тя куршум подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино
ще пълни чашите
със твоя кръв,
да вдигнат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.

До теб стои невеста и вдовица,
до нея - ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.
С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче -
една мечта,
докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни
този сив тунел.
Страхливецът никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!

Ефтим Ефтимов

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 02:48

Не мога да се спра

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.

А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.

И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

Атанас Далчев

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 02:54

Не мога да се спра

Видя ли? Разплака ме. Нужно ли беше
накрая да стигнем до тук?
Ти всичко призна. После всичко отрече.
И всичко – на мене напук.

Защо тъй, приятелю? Бързо забрави,
че дяволът има уши.
Ти тъй гръмогласно доброто прослави,
че то оглуша – и мълчи.

Ти мен не разбираш ли? Свърши ли онзи
красив помежду ни синхрон?
Нима претопиха се всички възторзи
в бледнеещ и вехнещ ням фон?

Защо беше нужно пред теб да доказвам,
че мога да плача насън,
че мога да плача цял ден с неизказан
копнеж и с душа като гръм?

Видя ли сега, че умея да страдам,
че мога и аз да греша.
Разбра ли най-сетне – и аз също падам,
над себе си щом полетя.

Повярва ли вече – и аз съм ранима.
И мен ме сломяват лъжи.
И аз ставам слаба, дори постижима,
щом някой света ми плени.

И аз съм понякога тъжна, приятелю.
Но в твоя нерадостен миг
не бих те предала. Не бих те разплакала,
тъй както разплакваш ме ти.

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 02:57

Не мога да се спра

Овцата е овца

От утре ще се паля като змей.
(Ще пакостя. Ще мразя. Ще убивам.)
Моми ще лапам, докато са девствени.
(Със златни ябълки хранете свИни!)
Отлагах. За едната доброта...
(от деликатност станах за посмешище.)
До мене дяволът не е рогат.
(Опашката е примка - за обесени.)
Омръзна ми. Овцата е овца.
(Гергьовден е отричане на постите.)
Но... Утре ще усетя оня глад,

когато ще изям самия Господ.

Като евреи във лихварска църква

Догарят свещите, а в стаята е светло.
Пердетата – високи като идоли.
Последната ми нощ изпя петелът
и утре няма начин да се видим.

Приятелите. Траурно-прегърбени,
с най-сухите очи ме изсълзяват...
Като евреи във лихварска църква,
ще купят мисълта, че ме продават.

От много врагове е пълен дворът ми.
И като пумпал - цветно - се завърта.
Намразена се чувствам най-достойна.
Христос - заради Юда - е възкръснал.

_________________
I believe!

Върнете се в началото

Goddess

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 03:01

Не мога да се спра

Регистриран на: 09 Ное 2004 22:07
Мнения: 1536
Местоположение: Над брезите
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Браво, Пантофке! :loving:

_________________
Some dance to remember, some dance to forget

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 03:03

Не мога да се спра

мерси.. но просто копи/пейст

Любовница

Пиши ми ги като любовник –
без сълзи,
без капчици утеха по мастилото.
Писмата ти не са звезди,
които да ме топлят за през зимата.

Прегръщай ме като любовник –
твърде вяло,
за да не те усетя(или заобичам).
Душата ти е къща опустяла,
в която нямаш никого и нищо.

Продай ме пак като любовник –
на безценица,
не струвам и два гроша, две въздишки.
Защото вечната любовница
не може да обича. И е нищо.

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 03:09

Не мога да се спра

Религия
Петко Братанов

Трябва да съществува едно момиче.
Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуваш.
Независимо дали ще го притежаваш.

Трябва да съществува едно момиче.

Може да се намира завинаги в някаква далечна страна.
Може да се усмихва дори в някакви чужди ръце.
Може.Не е толкова важно това.
Важното е момичето да е родено.

То ще те приспива в мъглите на своето гълабово тяло.
То ще ти бъде зелена църква
със единствениствени светли камбани.

Всеки човек има нужда от църква!

Една църква,в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.

Една църква,в която да плаче
и да слуша въздишките на иконите.

Всеки човек има нужда от църква!

Дяволите се спускат над олтарите
и ти в този мрак,за да ги спреш.
Едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ!

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 03:11

Не мога да се спра

Това стихче си го подарявам на мен

Тя:

Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.

Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.

Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.

После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.

Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.

Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.

Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. : )

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 03:18

Не мога да се спра

ПИСМО ДО ЧАРОВНИЯ ПРИНЦ

Да си жена ,мой мили принце,
е върховно..!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой мили принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи, да си буден,
а даже Господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост.И несподеленост.
Да си жена, мой мили принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте му божи предписания.
Но е любим, и със това изкупва
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тялото,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта, наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена ,мой мили принце,
е...върховно!

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 10 Юни 2008 03:28

Не мога да се спра

Миряна Башева

Като всички истински списатели,
самотата властно ме зове.
Кой ме знае имам ли приятели,
или нямам даже врагове.
В мен се буди единакът бухал,
яхнал своя клон на терсене.
Младостта върви към шеста глуха
и светът не е до колене.
Цялата вселена ми обажда
колко ми е тежко и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното и огнено око.
Но и с окончателното мото
"Всичко мирско чезне в пух и прах",
съвсем вярно си звучи животът,
даже през фалшивият ми смях.
Дявол знае, дали има щастие.
Може би. На Господа на пук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг!

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 11 Юни 2008 19:46

Не мога да се спра

Плачът ми ме погледна отстрани
...или моноспектакълът на една надежда

Плачът ми ме погледна отстрани.
И се засмя.
А после ме удари.
Плачът ми се престори на разбит
и ми припомни...
колко съм валяла.
И колко пъти съм го плакала за глупости...
и колко пъти съм го плакала от мъка,
от болка,
от страх...
От чувството да бъдеш на ръба.
И колко път съм изминала, цяла.
И колко пъти не съм се предала...

Плачът ми ме погледна отстрани.
И се усмихна.
А после ме погали.
Напомни ми, че имам две очи,
които вярват в мен.
И ще ме пазят.
А колко пъти съм ги търсила неистово...
И колко пъти съм си лягала замислена...
И колко пъти съм се будила със тежкото,
заспало във съня ми, до сърцето ми ...

Но плачът ми ме погледна отстрани.
И днес съм със една усмивка по-щастлива.
Плачът ми пак ми каза "Поплачи!",
а после аз си спомних, че съм Жива...

/И значи мога
толкова безкрайно много,
че не искам да загубя и секунда...
Имам право на усмивки.
И нямам право
повече да губя.../

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 11 Юни 2008 19:49

Не мога да се спра

Днес ще поговоря с ветровете –
ако може да забързат малко времето...
Да се свършат за секунда часовете,
без да капя бавно по моментите...

И сигурно едва ли ще успея
тая нощ за дълго да заспя…
Но дори да мога – ти ще си във нея
и пак ще ме зарадваш във съня..

А утре, знаеш ли, ще се събудя –
още по-усмихната от вчера.
Едва разсънена към гарата ще тръгна
и там и теб усмихнат ще намеря….

И пак ще те прегърна (много силно).
Пак ще те целуна за „Здравей”.
Пак ще те обичам, мое свидно...
Нищо, че сме пак едва за ден...
***
Днес ще поговоря с ветровете
лекичко света да завъртят.
Нежно ще убивам часовете,
а утре обещавам да ги спра...

_________________
I believe!

Върнете се в началото

KoSacH

Заглавие:

Публикувано на: 11 Юни 2008 19:53

Caught Up

Регистриран на: 23 Сеп 2007 23:20
Мнения: 915
Местоположение: България,Добрич
Благодарил: 11 пъти
Получил благодарност: 8 пъти

пантофке...ти май сама си пишеш :653

_________________
за лека нощ ще ви разкажа една приказка… Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай – колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност… това е дълга приказка и няма
да ви я разказвам сега, СЛАГАМ СИ ПОТНИКА И СИ ЛЯГАМ

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 11 Юни 2008 19:56

Не мога да се спра

Не ме ебе

_________________
I believe!

Върнете се в началото

f0lka

Заглавие:

Публикувано на: 11 Юни 2008 19:56

Объркал се

Регистриран на: 17 Май 2008 13:05
Мнения: 21
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Може да напишеш нещо и за мен

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 11 Юни 2008 20:01

Не мога да се спра

аз не ги пиша..
"Крада" ги от едно др форумче..

_________________
I believe!

Върнете се в началото

f0lka

Заглавие:

Публикувано на: 11 Юни 2008 20:04

Объркал се

Регистриран на: 17 Май 2008 13:05
Мнения: 21
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

хях ми нищо пак се опитаи да напишеш нещо

Върнете се в началото

Goddess

Заглавие:

Публикувано на: 12 Юни 2008 19:26

Не мога да се спра

Устрем

Не ме покривай с покрив у дома си,
не ме зазиждай с четири стени,
защото има мъдрост стара,
че песента във клетка не звъни.
Дори да бъде в клетка позлатена,
свободна само над света лети.

Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото легло,
че сън, когато в клепките ти легне,
аз литвам с мое мъничко крило,
и хората далечни са ми други,
и спирам радостна пред всеки праг,
и пращам много, много нежни думи
след всеки заминаващ влак.

Земята топла с две ръце обгръщам
очи потапям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродните висоти.
Не ме съди за мойто безпокойство
за жаждата напред да се стремя
В кръвта си нося непокорство,
преляно в мен от моята земя.

Петя Йорданова

_________________
Some dance to remember, some dance to forget

Върнете се в началото

sinhron

Заглавие:

Публикувано на: 12 Юни 2008 19:30

Намерил си мястото

Регистриран на: 18 Май 2007 16:01
Мнения: 554
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

ЗОДИЯ БЛИЗНАК

Единият гледа небето.
А другият гледа земята.
Единият с утрото свети.
А другият чака луната...
Душата ми – място за двама.
Трагедия. Полет.
И камък.
Един срещу друг
два близнака.
Два образа
под зодиака.
Кърви,
преломено сърцето.
Кой мрази?
Кой гледа небето?
Кой литва
във полети смели?
Кой гълъба с прашката цели?
Реалност. Мечта.
И измама.
Как в гроба
ще влеземе двама?

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 13 Юни 2008 12:21

Не мога да се спра

Била съм и преди сама.
Аз знам - стените, щом ми проговорят,
че пак напира Лудостта,
почуква на вратата... да отворя!!

Живея вечно със страха
дали добре съм си заключила резето,
преди наполовина да заспя
и пантите от Нея да проскърцат... ето!!

_________________
I believe!

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 13 Юни 2008 12:51

Не мога да се спра

„Мълчи, сърце.Тези високи дървета са молитви.”
Робиндранат Тагор

Високи, непреклонни дървета.Вървя.
Замъглява очите ми вятър суров.
През вековна гора преминавам
по следите на чужда любов.

Някой друг преди мен е минавал.
Някой друг е шептял през сълзи.
Някой друг е обичал безкрайно.
Някой друг е оставял следи.

Мълчи, сърце.Не роптай.
Тук са святи всички дървета.
Всяко от тях е начало и край
на нечия обич, отнета.

Всяко дърво е молитва към Бога.
Всяко дърво е огнище на страст.
Всяко дърво е човешка история,
останала нейде без глас.

Колко много дървета край мене.
Под краката ми жълти листа.
Покрай нечии съдби преминавам,
върху нечии думи вървя.

Мълчи, сърце.Не осъждай.
Нямаш право, мое сърце.
Тези високи дървета са църква,
изграждана със векове.

Замълчи, сърце.Не отричай.
Там отляво е твойто дърво.
Там отляво е твойта молитва
и дано да я чуе, дано...

_________________
I believe!

Върнете се в началото

South^Front-d4

Заглавие:

Публикувано на: 13 Юни 2008 15:47

Почетен потребител

Регистриран на: 16 Юли 2005 17:36
Мнения: 2017
Години: 32

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 11 пъти

В теб българският дух цари от Аспарух, в теб всеки житен клас е боен меч за нас. Един ни вятър вя из златните нивя, за твоя чернозем кръвта си ще дадем!

Много добро, но не знам на кого е.

Върнете се в началото

panntofka

Заглавие:

Публикувано на: 13 Юни 2008 22:01

Не мога да се спра

Goddess написа:

и песента е страхотна :loving:

_________________
I believe!

Върнете се в началото

firecat

Заглавие:

Публикувано на: 13 Юни 2008 22:05

Регистриран на: 06 Сеп 2007 21:08
Мнения: 3
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

South^Front-d4 написа:

Върнете се в началото

Jem

Заглавие:

Публикувано на: 17 Юни 2008 11:42

Не мога да се спра

Регистриран на: 22 Юни 2005 21:01
Мнения: 1049
Години: 32

Местоположение: falling from nowhere to nowhere
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Час пик.
Когато умираме бавно.
Рухваме.
Болни.
Сами.
С празни ръце.
С неизречени думи.

И така.
И сега.
Както всеки друг път..
..който остава пред мене...

.............................................
Не се влюбвай в мен

Чувствам се мъртъв
по улиците
в колата която ме вози до работата
виждам как кучетата лаят по нея
по мене
а така искам да избягам от себе си

не се влюбвай в дърво без корен
в крайъгълен камък
защото има много болка във тях
и във вазата с едното жълто лале

тя ми каза
че не може да бъде лош човекът който храни гълъбите
и отглежда цветя навсякъде
явно се е заблудила

мъртъв съм
от хиляди години
заврян в това тяло
което привлича внимание

да
писаната дума иска да бъде прочетена
не аз
тя
суетата ми

не се влюбвай в мен
а само
ме чети
.............................................
Аз съм дъжд.
Дъжд, който тихо капе.
Тихо капе по листата
на твоята незаинтересованост.

Аз съм огън.
Огън, който бавно догаря
на върха на цигарата ти
в пепелника.

Аз съм дим.
Дим, който неусетно отлита
нагоре към мечтите ти,
непостижими за мен.

Аз съм си... аз.
Такъв, какъвто съм.
Такъв, какъвто бих искал да бъда -
ако въобще бях нещо за теб.

Какъвто и да съм,
мен вече ме няма.

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?

Върнете се в началото

Ch1ld

Заглавие:

Публикувано на: 17 Юни 2008 19:11

ONE SICK BASTARD!

Регистриран на: 15 Яну 2005 12:45
Мнения: 1019
Години: 32

Местоположение: оо не,не!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

DevilRose написа:

А, тия последните 2 ги бях поствала преди време, но няма значение, страхотни са

Винаги трябва да развалиш всичко

_________________
Пропаганджа хит!

Върнете се в началото

MinX

Заглавие:

Публикувано на: 17 Юни 2008 19:44

Не мога да се спра

Регистриран на: 20 Ное 2004 22:42
Мнения: 1081
Години: 36

Местоположение: Somewhere Over The Rainbow
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти

Jem, много са хубави
точно по вкуса ми : ))

"Изгрях
в очите ти.
Зениците ти
ме родиха
от тичинка на цвете,
полетяла с вятъра.
И ставах по-красива
всеки път, когато
нещата от света
те караха
да им повярваш.

Живях
в зениците ти.
Но веднъж
поисках,
не знам защо,
да те погледна
във очите.
За малко
тихичко излязох.
После
не успях
отново
да се върна
никога."

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица

Върнете се в началото

psYgone

Заглавие:

Публикувано на: 17 Юни 2008 20:50

Луд умора няма

Регистриран на: 03 Фев 2005 02:09
Мнения: 981
Години: 39

Местоположение: наМвП
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 3 пъти

Ето я и нея любовта
изникна като пролетни цветя
толкова е реална и мечтана тя
даде ми криле да полетя
да погледна и да разбера
колко много мъка и тъга
се е натаила в твоята душа...
.....
Предизвика ме да те желая
с твоя облик и финна красота
изведнъж изчезна във безкрая
обзет от мрачна тъмнота
.....
Издигна се като звезда в небето
ясна и една
вечер гледам към полето
и се моля, нека падне тя...
.....
Колко беше хубаво когато
озаряваше душата с чистота
сърцето биеше богато
притежаващо от твойта красота
.....
Къде си ти сега?
Къде отиде ти мечта?
Спри да бягаш от реалността
бъди смела и ела,хвани ме за ръка...

Върнете се в началото

Jem

Заглавие:

Публикувано на: 17 Юни 2008 21:51

Не мога да се спра

DevilRose написа:

А, тия последните 2 ги бях поствала преди време, но няма значение, страхотни са

така ли ?
и аз съм ги поствала преди.

Минкс,радвам се че са ти харесали ; ))

Върнете се в началото

Страница 26 от 30

[ 896 мнения ]

Отиди на страница Предишна 1 ... 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30 Следваща

Начало форум » Интереси, хобита и развлечения » Образование, култура, снимки и лично творчество

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на: