Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 19 Мар 2024 11:06

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 896 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 25, 26, 27, 28, 29, 30  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Сеп 2008 03:32 
Offline
wet cigarette
Аватар

Регистриран на: 27 Яну 2007 14:07
Мнения: 987
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Влюби се

Слънцето

в капчица

бляскава.

И я изпари.








Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Сеп 2008 03:37 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 09 Фев 2005 17:42
Мнения: 1134
Години: 33

Местоположение: подир сенките на облаците
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
vortex написа:
Влюби се

Слънцето

в капчица

бляскава.

И я изпари.






Тук има метафора :/

_________________
My friends are all so cynical, refuse to keep the faith,
we all enjoy the madness, cause we know we're gonna fade away..


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 07 Сеп 2008 23:23 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Сухо и студено място under the gun

Такава ми харесва любовта
стиснала ме в мазните си прегръдки в трюма на някой забравен кораб
гърчеща нежността на трудните си пръсти из корема ми
готова да се пожертва винаги
и да повръща вместо мен
филиите на отчаянието му

Обичам да я стискам после в шепи
за някакви неумолимо приближаващи мигове
да я нося нагоре в каютата си с такова ненаситно търпение
от което се издувам с топъл въздух
Приземявам се
приземявам се
пиша накриво в някаква самотна улица в Ки Нон
разлепям думите си по стеблата на дърветата
афиши на безплодието ми
утешавам се че има и други които живеят за греховете си
има и други които се наказват с девственост и носят бели ризи до глезените
има толкова много любовници с неутолим глад за саморазрушение
с разкривени татуировки по китките които не свидетелстват за нищо
освен самота

доказвам си всичко това и после го хвърлям надолу по реките си...
Упорита е каруцата ми
безмилостни конете ми
прилеп съм с главата надолу от тавана на голите си нощи
косата ми мете пода
източват се раменете ми остарявам
докато си мисля че именно такава я харесвам любовта-
с широкопола шапка с черна лента и разкъсващо добри очи
Дели ни прозорец голям колкото отпечатък от устни
и ако някой го отвори ще умрем

Хелена Окоронко 06.09.08 :clap:

off:(dR, sorry че пак Нея:})

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Сеп 2008 17:43 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 09 Фев 2005 17:42
Мнения: 1134
Години: 33

Местоположение: подир сенките на облаците
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Май

Сутринта.
Портокалов сок, цигара.
Мляко със кафе, цигара.
Топъл кроасан, цигара.
Шоколад и пак цигара.
Сутринта.
Денят е нероден.
Нощта е неродена.
Още сънува подпухнал градът.
Ухае на трева.
Ухае на земя.
Ухае на млади листа.
Ухае на цветове и на слънца.
Пак е май.

Милият май,
Дишай дълбоко..

Сутринта.
Пуша рокендрол цигара.
Пия рокендрол отвара.
Дишам рокендрол.
Поквара.
Правя с рокендрол гаргара.
Сутринта.
Изгревът необятен.
Плътта е необятна.
Тихо вали виолетов джаз.
Ухае на трева.
Ухае на земя.
Ухае на млади листа.
Ухае на цветове и на слънца.
Пак е май..

_________________
My friends are all so cynical, refuse to keep the faith,
we all enjoy the madness, cause we know we're gonna fade away..


Последна промяна Phobia на 01 Окт 2008 00:10, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Сеп 2008 00:06 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
макс коен

***


понякога
но само следобед
спохождат ме самоубитите блондинки но утрините там са тихи и звук се чува от недовършените
свирки
препълнени със семе и неизпита плът
къде ли свършва този път

понякога
но само във четвъртък
далече от Париж от Сан Франциско по-далече мухите старите приятелки накацват ме на мястото
което си натъртих

кое е то ще ме попитате
сърцето е
но то понякога отсъства люлеещо се в стол бамбуков цевта опряна е в главата и само
пръстите ми
свити те
погалват в тъмното косите ти

обичам те
дори понякога обичам те изцяло
и светвам крушка електрическа която прави всичко
бяло
бяло

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Сеп 2008 00:15 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 43

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Айфеловата кула

От близо е ужасна


пп.малко е кратичко :)

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Сеп 2008 21:48 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 09 Ное 2004 22:07
Мнения: 1536
Местоположение: Над брезите
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
jijov написа:
Айфеловата кула

От близо е ужасна


пп.малко е кратичко :)

Ааа, хубава е!

_________________
Some dance to remember, some dance to forget


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Сеп 2008 21:56 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 43

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Goddess написа:
jijov написа:
Айфеловата кула

От близо е ужасна


пп.малко е кратичко :)

Ааа, хубава е!

е не сам го писал аз,прочетох го някъде :)

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 11 Сеп 2008 21:59 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 43

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Цената на доверието



Така съм създадена,

Че предпочитам

Да се усмихна, вместо да се намръщя,

Да погаля — вместо да ударя,

Да повярвам — щом ме погледнат в очите.



Много пъти са ме лъгали.

Дори най-скъпите, най-близките.

Обичта ми са тъпкали

С думи са ме оплитали —

И пак ме гледаха в очите.



Може още сто пъти да ме излъжат.

Нека.

Едно не искам: заради стоте измами

Веднъж да не повярвам само

На очите, които наистина

Са били искрени

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 30 Сеп 2008 22:45 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Bossa и нова

Крещиш ми,
с ръка протегната към хоризонта,
на четиринадесет различни езика,
крещиш ми- "обичам те",
сякаш това променя нещата,
сякаш на издълбаването на моите длани върху твоите
се крепи el mundo...
Събличаме изпотените си кожи,
разменяме очите си
и бавим разлагането с неуместни въпроси:
"Била ли си на юг, малка моя?
Там поливат хората два пъти седмично
и никой, представяш ли си- никой,
не е изсъхвал досега."
После нощта пристига с цялото си недоверие
и ти ме учиш
на всичко което ми трябва-
умението да разтвориш криле,
които никой не ти е дал,
да прекрачиш рамката на прозореца,
оттатък нарисувания хоризонт,
към хилядите цветни етажи,
за които не подозираш,
за да усмихнеш непознати очи.
Сричаме заедно
своята bossa и nova религия
и таванската стая е празна вселена,
пулсираща от желанието ни да я запълним
със смисъл, любов и една тераса.
Стъкваме малък огън и в него хвърляме всички
човешки митове.
Каква празна, безумна лъжа е,
че светът имал само четири посоки
и не можеш да препуснеш във всички едновременно…
Преглъщам те,
а ти татуираш на врата ми:

"Прости и помни"-
под нас има повече земя, отколкото пръст,

от небе сме направени и на небе ще станем


helena

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 05 Окт 2008 13:52 
Offline
fallen angel
Аватар

Регистриран на: 09 Сеп 2008 10:23
Мнения: 1048
Години: 29

Местоположение: Добрич
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 4 пъти
Защо все на мен се случват лошите неща?
Може би съдбата ме е орисала с тъга....!
Да страдам да се моля за къстче щастие,
а то да ми бъде само като предясте!
Жалко,че живота ми не е като на другите деца...
Кажете ми не е ли трагично това?
Разбрах как един миг може да преобърне целия ти живот,
Дори и за това да не си готов!
Иска ми се да върна времето назад,
Но как да го върна като няма как?
Тъгата малко по-малко ме убива,
А сърцето от бавно по-бавно спира...!
Автор:Диана... :byez:

_________________
I lick the gun when I'm done 'сause I know that revenge is sweet, so sweet...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Окт 2008 12:21 
Offline
Още малко ..още
Аватар

Регистриран на: 01 Фев 2004 16:12
Мнения: 329
Местоположение: горе...на черешата
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 3 пъти
Време е вече да те забравя!
Омръзна ми сълзи да лея и бърша.
Продължавам напред! А теб ще оставя
в по-по-най-минало свършено!

Време е вече да те запратя
в графата "било е.." и да приключим.
От твойта любов достатъчно патих.
За сърцето разбито върни си ми ключа!

Трябва, зная, да те забравя.
Сигурно си мислиш, че не ми стиска?
Просто не зная как ще се справя.
Забравя умът. Сърцето не иска..

_________________
www.save-darina.org


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 13 Окт 2008 21:19 
Offline
fallen angel
Аватар

Регистриран на: 09 Сеп 2008 10:23
Мнения: 1048
Години: 29

Местоположение: Добрич
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 4 пъти
Понякога те наранявам
с неволна дума или жест,
не винаги се чувствам права,
не винаги, но...
пак го правя.
Понякога ме нараняваш,
понякога така грешиш
и пак в очите ти се давя
и пак, и пак, и...
ти прощавам!
(не е мое стихчето,но много ми харесва :inlove: )

_________________
I lick the gun when I'm done 'сause I know that revenge is sweet, so sweet...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Окт 2008 03:46 
Offline
Скучаещ

Регистриран на: 07 Май 2006 15:37
Мнения: 181
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
i pak kym teb pristypvam
bavno s tihi stypki
hilqdi sladki trypki
hi-hilqdi celuvki
che obicham te, ima li nujda da ti kazvam
che privlichash me, nqma smisyl da dokazvam
samo teb si znaq
samo teb taka jelaq
samo s tebe chak do kraq
s tebe vijdam kvo e raq
vliubeno syrce
vyv gyrdite na momche
sys protegnati ryce
pak kym tvoeto lice
iskam pak sys tebe az da vidq svetlinata
iskam samo s tebe da letq iz nebesata
po oblacite da vyrvime dvama s teb
molq te, chui i tozi red
i ako tazi pesen pak za teb nishto ne znachi
znachi prazni sa mechtite
znachi prazni sa gyrdite
prazni shte sa i ochite
bez tvoq obraz v tqh

_________________
http://www.myspace.com/musicdeep


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Окт 2008 04:52 
Offline
Объркал се

Регистриран на: 10 Яну 2007 00:40
Мнения: 24
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
“За тебе, мамо!” (2006г)



За теб изгрява пак дъгата,
за теб щастлива е зората,
за тебе днес са и цветята,
защото ти единствена си на Земята!

Ти за мене правиш чудеса,
ти не действаш с думи, а с дела
и правиш ме щастлива ти сега,
ти, моя майчице добра!

За тебе птиците ще пеят,
за теб звездите във нощта ще греят,
за теб лъчите слънчеви днес се смеят
и три сърца за теб пак ще живеят!

Дори и зима мразовита
не може като мен да испита,
такова шастие голямо,
че си до мене, мила, мамо!

Днес отново аз ти обещавам
и честната си дума аз ти давам,
не само на теб аз да разчитам,
а да те обичам и почитам!



8 март 2006г.

:) dano vi e haresalo


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Окт 2008 11:25 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 22 Юни 2005 21:01
Мнения: 1049
Години: 32

Местоположение: falling from nowhere to nowhere
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
следобедът свърши


брат й се събуди
и аз първо си мисля
и чак после й казвам:
„искам да те разстеля
като чаршаф на някое легло
и да събличам фаянсовите ти
небесни плочки."
защото ти си затворена като стая днес.
а вчера любимата ми стая
беше банята със парата
и белите плочки.
и определено си небесна.
определено си и апатична.

под плочките са облаците ти.

апатията излита с гълъбите.
те се повдигат с падането на чаршафа.
на истинския чаршаф.

:526

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 25 Окт 2008 06:57 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 43

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
До утре


Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.



Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.



Блага Димитрова

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 29 Окт 2008 01:02 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 04 Мар 2006 16:03
Мнения: 1190
Местоположение: Under the rain
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 4 пъти
Такаааа.. имам проблем. Преди 7 месеца имах част от стихотворение на подписа, което много ми харесваше. Но.. Го забравих, какво може да се очаква. Сега го търся и търся, и търся, но не успявам да го намеря.. та.. ако някой може да ми помогне - Спомням си, че ставаше въпрос за фея, която се жертва, като ти дава крилата си. Друго - бяло петно. Помощ! :(


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Ное 2008 21:58 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 28 Фев 2008 23:15
Мнения: 881
Местоположение: Добрич
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
aneela написа:
Такаааа.. имам проблем. Преди 7 месеца имах част от стихотворение на подписа, което много ми харесваше. Но.. Го забравих, какво може да се очаква. Сега го търся и търся, и търся, но не успявам да го намеря.. та.. ако някой може да ми помогне - Спомням си, че ставаше въпрос за фея, която се жертва, като ти дава крилата си. Друго - бяло петно. Помощ! :(

:-D

_________________
ko4


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Ное 2008 18:42 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 20 Ное 2004 22:42
Мнения: 1081
Години: 36

Местоположение: Somewhere Over The Rainbow
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички,
Да споделиш пробитите си
грошове.

Да ти почерни погледа
и празника.
Да ти приседнат глътката
и залакът.
А в нощите, в които му е
празно,
да те вини, че си му дала
ябълка.

Да те обича,
ала само тялото -
да го откъсва хищно от душата ти,
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг
децата му.

А ти сама да се затвориш в
клетка,
да му подхвърлиш ключа за
победата
и нежно да го милваш през
решетката,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.
Дори да се запали, дори да се
взриви
над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек…
и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да
коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш
вече.
ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ.

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Ное 2008 23:04 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 43

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Понякога това е нечовешко.

Години аз към теб съм устремен,
години радостни, години тежки,
а още ти не си при мен.
И повече недей ме пита в мрака
на този огън как съм издържал.
Когато цели нощи съм те чакал,
тогава дваж по-силно съм горял!



Евтим Евтимов
А предният стих е на Камелия Кондова :)

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2008 16:05 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 20 Ное 2004 22:42
Мнения: 1081
Години: 36

Местоположение: Somewhere Over The Rainbow
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
браво jijov, знаеш ги : )
още едно нейно
те всички са ми любими, но ще е досадно, ако ги постна : ))

"
Празнувам невъзможната ни среща.

На масата постилам тишина.

Звъни съседът. Бил самотен нещо.

Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,

тъй, сякаш има някаква вина.

Отива си. Оставам само с тебе.

Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.

Очи за тебе имам само аз.

Защото си измислих този празник.

Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.

Не бих посмяла, ако беше тук.

Ще ми простят ли жалката измама,

цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино

във чашата ти. Може да горчи.

Дано да имаш сили да изпиеш

горчилката на всичките ми дни!

"

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 13 Ное 2008 20:39 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 43

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Аз съм ти камък...



Аз съм ти камък на шията -

скъсай въжето, хвърли ме!

Тегля те, суча те, вия те

с тежест неудържима.

До кръв е ранена и пламнала

от камъка твойта плът, знам, но

само че вече и камъкът

от твойто въже малко пламна.

Строши се, нафраска се с ръбове,

изрони се, рухна злокобен.

А бе скъпоценен, без жлебове...

И кой го направи надгробен?

Кой смля го във хромела, лудия?

Кой в трошлек докрай го разнищи?

Отвръх небесата на чудото

кой ритна го в трапа от нищо?

Аз съм ти камък на шията.

Но ти си ми в него въжето.

Хвърли ме! Спаси ме! Строши я там

брънката зла и проклета!

От мен отърви се, захвърляй ме.

Но първо кажи ми, но право:

примка или пък огърлица

от мойто въже си направи?



Дамян Дамянов

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 21 Ное 2008 12:18 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 28 Фев 2008 23:15
Мнения: 881
Местоположение: Добрич
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Възпоминания от Батак

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Иван Вазов
Пловдив, 1881

_________________
ko4


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 22 Ное 2008 16:43 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 20 Ное 2004 22:42
Мнения: 1081
Години: 36

Местоположение: Somewhere Over The Rainbow
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Друг поглед към змията

"
Сравниха ме веднъж с усойница.

(От вярност към изтърканите нрави!)

Но аз обичам мъдрите животни –

и като тях: не мога да заплача,

не чакам никого да ме закриля.

Наложи ли се – смъртно хапя,

опашка губя, но оставам жива.

По дните – камъни горещи –

зарязвам не една любима кожа.

Сбогуванията ме овъгляват като пещи,

болят като целувката на ножа.

Но не ненавист към живота

ме свива във хралупите на делника.

С любов – свещената отрова –

лекувам рани и несрети..

И ти, човече, под звездите крачещо,

когато дъвчеш залъка си грешен,

внимавай да не стъпиш във гнездото ми!

Не смея да те клъвна, че ще ти хареса..

"

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Ное 2008 23:36 
Offline
Намерил си мястото
Аватар

Регистриран на: 12 Юни 2008 09:22
Мнения: 580
Години: 43

Местоположение: надолу по улицата,в дясно
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Ракия и Хляб

Някоя вечер ще изпия последната си ракия.
И хляб…
Не. Хляб ще ям.
Ще стана и ще си отида небрежно усмихнат,
безразличен, ограбен и сам.
Ще спра да пиша.
Ще спра сърцето си с дясната ръка.
Ща се кача на влака и ще замина нанякъде.
Без багаж.
И без тъга.

Ще остана без спомени.
Ще остана без приятели.
Ще отиде на вятъра всичко,
за което мечтаех.
Ще останат като сън
старите празници.
И всичко, което обичах
нелепо ще се разпадне
без смисъл и съдържание.

Една нощ ще затворя очи
и ще поискам да ме няма.
Ще поискам да усетя
как бавно изстива кръвта ми
и да смачкам страха,
и съблазънта да остана.

Няма да повярват,
че това съм аз.
Ще ми дадат приспивателно.
Ще се ровят в мен за някакви остатъци.
Ще разкъсват материя
разкъсана от проблеми.
Ще ме търсят във времето,
което не ме прие…

Някъде ще ме прегазят, когато пресичам.
Без да спрат.
И без да се затичам.
Ще бъде безсмислено.
И поне ще е различно.
И безпощадно важно за мен ще остане
последният спомен.
Ако никой не ми обърне внимание
ще вярвам, че ме чака щастие
поне на оня свят.
Дано не е далеч от земята.
Тук поне обичах някого.
Мои бяха студа, вятъра, самотата.
И вкусът на ракията.
И хляба.

Пламен Лакеров

_________________
След тебе злото диша като хрътка
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Дек 2008 23:27 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 03 Апр 2005 23:52
Мнения: 955
Местоположение: .......... I'll Take you straight to the ValueTown
Благодарил: 1 пъти
Получил благодарност: 4 пъти
Цитат:
С морала да започнем братя,
моралът - туй си е морал,
но всеки плод е на ебнята -
бащата майка му ебал!

Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове,
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове.

Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг,
той винаги за идеала
започва с първия урок.

Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух,
ще кажа, че и моралиста
разбира се не е евнух!

Той може сълзи са пророни
за разпиляни младини,
но как природните закони
могъл би тук да измени?!

Той казва - не, това е низко,
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска,
на нему също му се ебе!

И все пак знаем, той ще псува,
но тук под нашето небе
докато свят светува
човечеството ще ебе!

Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век!
Ебат се хора и животни
от всички най-ебе човек!

Ебе каквото му попадне,
красива, грозна и неважна,
ебе сред нощ, ебе по пладне -
докато хуйчето му спадне

Ебе, забива, не престава
ебе отпред, ебе отзад...
Докато хуйчеца му става,
усеща се щастлив и млад

А този, що ни хули скрито,
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори
каква е хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.

Глава първа

И тъй да почнем днес романа,
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров,
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал -
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка -
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач!
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач!

Но беше той с отличен опит,
гордееше се тайно с туй,
че вред в Америка, в Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия -
от малък кръгъл бе сирак,
години дълги в немотия
живя при чичо си чирак!

А чичо му, макар безчестен,
търговец и лихвар богат,
в ебнята майстор бе известен,
на всички курви бе познат.

Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За поле си нежен,
безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо,
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма,
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза,
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори!

За него питаха по-често,
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент.

Накрай ядося се лихваря,
от злоба свиваше юмрук.
Намери повод да се скара:
върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита,
преброди градове, села,
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години,
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.

Глава втора

Във Франция не е така -
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад!

Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и хуят му увисна,
не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тругна някак си живота
при новия му господар

Не мина половин година
и графът тежко заболя,
в един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
а путка вече я сърби.

Жовотът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелия не се тревожи,
а на живия му се ебе!

И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен!

И ето - в китната градина
закърши леко тя снага,
край Кънча бързешком премина,
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило
към българина, млад и здрав:
- Ах, боже мой, какъв е жилав,
дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може
да идем малко настрана!

Тя знак му даде мълчаливо,
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива? -
ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето,
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се ебе!...

А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, финни цици
с изболи топчици отпред!

Какво красиво, тънко тяло -
с два пръста да го съблечеш,
да го помилваш и погалиш
и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае,
суров живот бе той живял
и путка нежна като тая
никога не бе ебал!

Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх,
а Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна,
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуй, като шпек салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по-голям.

Стърчи той като мощен багер
с глава като на боздуган,
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам!

И скочи Кънчо Путкодеров,
повдигна белите крака,
Графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка.

След туй погали го ревниво,
на Кънча свят му се зави,
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави.

Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач,
путето и разтрови с пръста,
напъна като стар орач.

Настръхна младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи.

И шепне тя - ще ме погуби,
путето ми съвсем раздра!...
От зор тревата взе да скубе,
без малко и не се насра!

А Кънчо, загорял и черен,
забива хуя като щик,
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето - сладък миг настава,
кръвта по жилите кипи,
жената стиска го в забрава
и шепне: Ох, еби, еби!...

А той ебе като касапин,
вкарал го е до мъде
и голите й цици хапе,
готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил,
от луда страст трепери цял
и втори път се вече празни,
нали отдавна не бе ебал...

Най сетне край, ще го извади -
такваз ебня не е шега!
Но хуят му, уви, не спада -
стърчи навирен все така

Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.

Графинята от страст голяма
простена скрито, но толкоз беше й добре,
че каза само - Полежи над мене,
от хуй да е, ако ще се мре!

Лежали дълго, чак до пладне,
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна,
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня,
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина,
покойника замести той.

Глава трета

Измина зима снеговита,
дойде април, цветя цъфтят...
Веднъж графинята запита:
"Готов ли си за дълъг път?

Отдавна чакам да се стопли
да идем двама на курорт!"
И Кънчо бързо се приготви,
извади си и нов паспорт.

След два дни стигнаха в Женева -
какви прекрасни планини!
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки
от цял свят тука на курорт.
Той почна с тях да се натиска
с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка
по пладне ги ебе дори,
а вечер - качва ги на лодка,
на ден поебава по две-три.

Поглеждат като диви котки,
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,
о не, съгласен е и с два.
А тоз след няколко години
ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,
за жени и за момички!
Ще може ли на толкоз пички
с достойнство той да устои?

Но славата навред го дебне
като приказен юнак!
Веднъж, която бе поебнал,
тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух:
"Ебач дошъл е от Балкана -
ебе, та вдига прах и пух!"

Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние,
обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено:
"Към нас по- скоро намини!"

И екна гръмката му слава
навред по западния свят,
една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил,
а той нали е педераст -
в любовна мъка се загърчи,
гъзът му пламна в дива страст.

И той изпрати телеграма:
- Очаквам те в двореца мой,
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой

Получи бързата покана,
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана
от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля:
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми - "Ела!"

Той готви планове военни,
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена -
проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува,
нададе тя сподавен глас:
- Ах, боже мой, дали ме чуваш:
без хуй какво ще правя аз?

Върни се, Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан,
ни твоя хуй, ръбат голям!

- Спомни тополата, полето,
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на хуя твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка,
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци,
до гроб ще те преследвам аз.

Глава четвърта

Съдбата често е повратна
и трябва да си цял садист,
но Кънчо беше му приятно
да слуша нейния каприз.

Из Лондон бродеше наслукаq
дошъл бе късно през нощта
А рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
- Отдавна тук ви правим сметка,
елате по-напред при нас.

Бъдете умен и любезен
и тихо, Чърчил да не чуй,
разправят - до самия глезен
висел грамадният ви хуй.

А Кънчо тихо им отвърна:
- Излъгали са ви, личи,
надолу как ще го обърна?
Не е увиснал, а стърчи!

- Стърчи ли? - викнаха и двете, -
това е щастие за нас,
вкарай ни го до мъдете,
че тъй ще изгорим от страст.

Съблякоха се те в салона,
полегнаха на две легла,
в копринени комбинезони
блестяха младите тела.

А Кънчо хуя си извади,
с мерак насочил го към тях.
Едната страшен вик нададе:
- Ах, боже мой, ще умра от страх!

Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
-Такъв хуй аз не съм видяла,
ракетна бомба е това!...

А другата бе по-кротка,
усмихна се по навик стар,
изтегнала се като котка
на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,
че загорял е може би,
но като див бик я възседна
и до мъдете го заби.

Изпъшка тя като пияна:
- Ох, майчице, каква ебня!...
В лицето бързо пребледня,
устата й изригна пяна.

Но Кънчо пак я не остави,
английска путчица е туй -
ебе и пет пари не дава,
да помнят българския хуй.

Накрая тихо я погали
и рипна мъжки като лъв.
Но тя горката бе умряла -
от путката й шурна кръв.

Ядосан, Кънчо напопържа:
- Английска марка, ех, боклук!
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен,
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона
от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът,
направи му дълбок поклон:
- Здравейте, Кънчо Путкодеров,
елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: "Боже мой!"
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.

-О, балканско чудо! Та тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо, блед и смаян,
и тихо промълви смутен:
- Към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не ебем.

Но цял обвзет от ревност тъпа,
удари Чърчил на молба.
И Кънчо - няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те еба!

Тогава Чърчил си подложи
гъза дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм ебал.

А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва непривично
трепери цял и се тресе.

Накрая рече: - "Браво, браво
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата - Английски лорд!"

Глава пета

Да бъркаш е съвсем човешко,
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка
голямо щастие руши.

И Чърчил тъй година цяла
щастлив бе с Кънчовия хуй,
но скоро почна да се хвали
и не видя добро от туй.

На заседание военно
пред Атлантическия блок
веднъж той каза вдъхновенно
- Аз имам хуйчец като смок.

Порастнал е далеч на изток,
да започнем с тях война,
но ако с такива ни притиснат
ще замиришем на гуйна!

Разказал той подробно, точно
за хуя твърд и мачугат,
накрая смигнал им нарочно
- шастлив съм с него и богат.

И Айзенхауер що да чини?
Дойде при Чърчил вечерта:
- Прощавай, скъпи мой Уини,
за пръв път моля на света!

- Не може! - люто Чърчил зина
и повиши сърдито тон.
И Айзенхауер си замина
обиден чак във Вашингтон.

От там написа бърза нота:
- Пратете Кънчо, господа,
че застрашен ми е живота,
за хуй ще полудея аз!

Да тръгне още тази вечер -
това ви заповядвам аз,
че инак свършено е вече
с приятелството между нас!

Въздъхнал Чърчил: - Тежко, брате,
върви при онзи кожодер.
И тъжно Кънчо той изпрати
за Америка с хеликоптер!

Едва на шумното летище
бе стъпил Кънчо, изведнъж
народ безброен се наприщи!
Дойде прославения мъж!

С капела педераст безсрамен
ревеше страшно, като луд!
Но взеха Кънчо млади дами -
курветини от Холивуд.

Докато той да се опомни,
летеше с леката кола.
Дойдоха в залите огромни
на някакъв голям палат.

Жените само за минутка
съблякоха се до една
и зачерниха млади путки,
тъй както врани в равнина.

Изтръпна Кънчо разтревожен
и тъжно клатеше глава:
- Да бях роден с един зъб боже,
а с хуя - тридесет и два!

Той бавно панталон съблече,
показа хуя мачугат.
Жените малко по-далече
отстъпиха се без да щат.

Но Кънчо хуя си надърви,
заби го в първата от тях
и рукнаха от нея кърви,
в несвес припадна тя от страх.

След туй към друга се обърна,
тя гостенка му бе в Париж
и в миг на хуйчеца му цвръкна
тъй както пъдпъдък на шиш.

Наред до нея беше трета,
но падна тя на колене:
- Не ми раздирайте путето,
над него се смили поне!

А тя бе млада хубавица
и Кънчо го налегна жал,
та каза - Събери душица
аз няма да го вкарвам цял.

Но щом намъкна му главата
как стана всичко не разбра -
вдървиха й се краката,
тя падна възнак и умря.

А другите, от страх обзети,
викнаха: Гангстерство е туй,
ще ти отрежем ний мъдете
и тоя реактивен хуй!

И те пристъпиха отново
с искрящи погледи без жал,
размахаха ками, ножове
като в лудешки карнавал.

Изтръпна Кънчо не случайно,
но викна с глас могъщ и горд:
- Вървете путката си майна,
вий знаете ли, че съм лорд!

Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
простете сър за дързостта.
Но Кънчо бързо се отправи
навън през двойната врата.

При Айзенхауер той яви се,
с поклон тъй както му е ред.
Лакеят в списък го записа,
шейсет и шести е под ред.

Погледна гордо генералът
и рече той обезверен:
- Прославил си се, но едва ли
ще свършиш работа на мен.

При мен са идвали на често
шейсет и пет - солиден кръг,
а ти си днес шейсет и шести,
да видим твоя майсторлък.

Той Кънчо по гърба потупа,
съблече тежкия халат,
опълчи кльощавото дупе
и каза - Ха върви отзад!

А Кънчо заяви направо:
- Гъзът ви тесничък е, сър!
Изрично ви предупреждавам -
да няма после хър и мър!

Това ядоса президента
и той сърдито изрева:
- Еби, че ей сега, в момента
ще взема твоята глава!

Съблече Кънчо панталона
и рече си: На хуя мой
да сложа някога пагони -
маршал ще трябва да е той.

- О. Ню Йорк! - викна той
свободно - Балкана днеска те зове,
ти бомбата му водородна
ще помниш цели векове!

И хуя твърд като бухалка
заби той в кльощавия гъз,
след туй напъна още малко
и кръв заблика околовръст!

Изпъшка Кънчо Путкодеров,
зашепна тихо: - Боже мой!
Че дупето на президента
на пет места бе спукал той.

И грохна генерала важен,
от ужас беше полудял.
Две думи не можа да каже
езикът му надебелял.

Така лежа почти до пладне,
след туй започна да крещи:
- Тревога! - Изток ни нападна
и с атом ще ни победи!

Сенатори дойдоха бързо,
езици глътнаха от страх
и спукания гъз превърза
с найлонов плат един от тях.

И лекарят дойде тогава
с посърнало от страх лице
и три инжекции постави
за нерви, трипер и сърце.

Накрая пристигна Макарти
с пияни някакви жени
И ясно бе като на карти -
в шпионство Кънчо обвини.

Проверка: - Име, документи
съблякоха го даже гол,
съдът бе кратък и в момента
подписан беше протокол.

А протоколът беше ясен -
там нямаше излишен текст,
че за Америка опасен
е тоя източен съвет.

От името на президента
му казаха: - Върви си ти,
напускай бързо континента,
в родината си отлети!

И Кънчо тръгна за Балкана,
за него щастие бе туй
А дълго там зад окена
ще помнят българският хуй.

Глава шеста

Родината е скъпо нещо -
сравняват я с градинка, рай.
И Кънчо с чуства най-горещи
пристигна в родния си край.

Припомни си той с въздишка
къде е скитал и живял.
И колко путчици вдовишки
на младини е тук ебал.

Днес курвите са по-модерни,
където трябва те мълчат,
но могат с думи лицемерни
във мрежа да те оплетат.

Те в клетвата са единни,
интриги майсторски плетат
и може тъй съвсем невинно
човек да хлътне някой път.

Намерят някой хаплю-властник,
под кожата му влезнат те
и той им става съучастник,
интриги почва да плете

Макар че малко са такива,
все пак намират се тук-там,
на путки мръсни миризливи
все още плащат скъпа дан.

Затуй, щом срещнеш уруспия,
пази се ти, не влизай в спор,
че тя си има вред тапии
и... можеш да лежиш затвор!

А после истината свята
ще се разкрие, то се знай,
но яка да ти е душата -
дали ще издържиш до край

И Кънчо щом пристигна тука
приятелките стари пак,
достойни само за боклука,
предложиха му се с мерак.

Но не за тях се тук завърна,
не би ги и заплюл дори.
Той гръб веднага им обърна,
намери млади, по-добри,

А старите се озлобиха,
написаха голям махзар
и Кънчо те наклеветиха,
че бил разбойник и курвар.

Намери се и следовател
и някакъв си прокурор,
та скоро нашият приятел
натикан беше във затвор.

В затвор стоя една неделя
и пуснат бе на свобода,
ала насрочиха му дело
ония важни господа.

А щом му връчиха призовка,
получи удар изведнъж -
като прострелян от винтовка
политна доблестния мъж.

Дойдоха близките от село,
събрани като на хоро
и тез, които са видели
от Кънчо някога добро.

Те всички гледаха втрещено -
ебача божи ли е туй,
че Кънчо в поза вдъхновена
умрял бе със навирен хуй!

В ковчег трупа му натъкмиха,
но хуят бе корав и як
и всички се засуетиха
как биха сложили капак?

Един запретна там ръкави,
замахна с брадва в тоя миг,
но брадвата макар и здрава,
удари като във чилик.

Въздъхна той: - Така е твърд!
И втори път се не реши,
а Кънчовия хуй не мърда,
навирен като кол стърчи.

Върху капака струг тогава
за хуя дупка извъртя,
ала навън да го подават
то беше някак срамота.

Зачудеха се що да сторят
и дълго чакаха така -
докато ненадейно в двора
се втурна млада чужденка.

Това бе чудната графиня,
която в скитане безспир
след толкоз мъки по чужбина
догони Кънчо най-подир.

Но щом съгледа тя ковчега
и Кънчо мъртъв да лежи,
безумно тръшна се до него
и почна лудо да крещи:

- Кому оставяш ме, мой мили,
нима забравил си ме ти!
Къде е твойта мъжка сила,
та мойта страст да укроти?

Погледна хуя тя, обаче,
видя го как стръчи корав
и викна: - Ох, за него плача,
а той бил жив и здрав!

Тя смъкна тънката си риза,
погали путката, след туй
направи скок и се наниза
на Кънчовия щръкнал хуй.

Наниза се, с крака зарита,
нададе вик сподавен тук,
обърнаха й се очите
и в миг предаде богу дух.

Свалиха старите калпаци,
закръстиха се с поглед ням.
Един с увиснали ташаци
прошепна: - Ех, мерак голям!

Погребаха ги общо двама,
притиснати един до друг
и тъй, щастливците в романа,
с трагедия завършват тук.

[П.Пенев]

_________________
Аз-Черпя :)


Я сега всеки да си признае, колко пъти подред ми гледа аватара :D


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 15 Дек 2008 16:43 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 20 Ное 2004 22:42
Мнения: 1081
Години: 36

Местоположение: Somewhere Over The Rainbow
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
"
Градът, приспал наивните си грижи,

пестеше ток - спести дори Луната.

Угасвах до един задрямал ближен,

а страшно ме болеше тъмнината.

Припомнях си нарочно всичко светло -

но все едни, едни и същи мутри...

Навън един изкукуригал петльо

ме лъжеше, че ще се ражда утро.

Не ми тежаха мръсните чинии.

Тежаха ми неискрените пръсти.

Молитвите дъждът да ме измие

се сбъдваха - но непременно късно.

И пак осъмвах ничия, но цяла.

(Късметът да не стана на парчета

се плезеше в зелено огледало -

очите на разлюбени момчета.)

Тогава още знаех, че те има -

един такъв, на никого приличащ.

Но нямаше лице и глас, и име -

и аз не знаех как да те обичам.

Когато знаех, вече беше късно

тревата след дъжда да се изправи.

Стъмни се. И сълзата ми се пръсна

в окото ми -

за да не те удави.

"

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Дек 2008 01:28 
Offline
Още малко ..още

Регистриран на: 11 Окт 2008 14:58
Мнения: 362
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Днес те обичам
повече от вчера.
Утре...Не знам...,
Но знам-
ще е същото.
Мили мой...
Нежност моя...
Моя кръв и изгора...
Вечно ще моля и тебе,
и Бога-
да си до мен...,
че без тебе не мога!
Нощем,когато галя
косите ти,
знай,че...обичам!...
обичам!...
ОБИЧАМ ТЕ !

_________________
Усмивките са заразни - бъди преносител!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 21 Дек 2008 21:08 
Offline
Още малко ..още

Регистриран на: 11 Окт 2008 14:58
Мнения: 362
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
...Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида...

_________________
Усмивките са заразни - бъди преносител!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 896 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 25, 26, 27, 28, 29, 30  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов