Бергон интернет и телевизия

Много хубаво пишеш, да. Даже и с рими. Виждам, че има много чувства в тези редове. Дано скоро да видим малко повече щастлива нотка в стиховете ти!

ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

_________________
Никога няма втори шанс за първо впечатление!!!

ПРОЩАЛНО
Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

_________________
Никога няма втори шанс за първо впечатление!!!

_________________
Никога няма втори шанс за първо впечатление!!!

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юлски ден във зноя,
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твоите подвизи, и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси който ще във теб сполука бърза
и почести, и власт със страст една и съща!
Страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

_________________
Никога няма втори шанс за първо впечатление!!!

_________________
Никога няма втори шанс за първо впечатление!!!

_________________
I believe!

Възпоминания от Батак

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Иван Вазов
Пловдив, 1881

Направо настръхнах като го четох

добре че останаха хора дет четат книги кат fantata

_________________
My Life.. My Love... My Style.... My WorlD... sO dIFferEnt.

_________________
La unica ventaja de jugar con el fuego es que aprende a no quemarse!!!no llores por la vida ella no lo aria por ti!!!

Ne vqrvah che pak shte te sreshtna
Sydbata li shega mi pak skroi?
Ti me podmina, dori ne me pogledna
I syrceto mi se pouspokoi
Togava chuh da vikash moito ime
Nesigurna zaslushah se i sprqh
Obyrnah se,ti idvashe kym mene
Govoreshe, no nishto ne razbrah.

Istina li e, ili pak synuvam
Radvam se, ili me boli
Da se otegchavam li, ili da se vylnuvam
Ot tova, koeto mi govorish ti?
Raztreperena usmihnah se uchtivo-
Ustata mi bez dumi da mylvi
A ti zasmqn mi kaza milo
"Do skoro momiche na moite mechti"!

...nqma da se smeete mnogo [/b]

_________________
Razdqlata ne znachi krai na vsichko-tq e prosto mynichko otmora.Bydi chovek ,chovek shte sym i az-pone v razdqlata da bydem hora!

Чернобилско стихотворение:
Хей ръчички
хей ги пет
три отзад
и две отпред!

_________________
http://www.vbox7.com/play:6847b9d2

Най-хубавото стихотворение в Българската история
научете го наизуст и помнете миналото си...

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...

O ШИПКА Е НАЙ ВЕЛИКОТО !

_________________
http://www.vbox7.com/play:6847b9d2

НЯМА ДА ТЕ ДАМ

Не ти се клех във обич и във вярност,
това са само празни думи, знам.
Но все едно, до мен ще остарееш.
Помни добре! Аз няма да те дам!

Ако магия на случаен поглед,
очите ти внезапно заслепи,
и ти решиш след него да изтичаш,
аз няма да те дам! Помни! Помни!

Ако мираж като горещо слънце,
сърцето ти докосне с огнен плам,
не се опитвай да го изживееш!
Помни добре! Аз няма да те дам!

Но ако Бог внезапно те повика,
при себе си, и ти отидеш там,
душата ми завързана за облак,
след теб ще литне. Няма да те дам!


Борбата е безмилостно жестока...

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!

Още - тук - http://nfsg1.4.forumer.com/index.php?sh ... 281&st=60&

_________________
Open mind for a different view.

Ах, как обичам Вапцаров

_________________
http://www.picvalley.net/u/15/14136_563.JPG

Мина много време, откак се запознахме,
много хубави моменти от тогава изживяхме.
Тогава аз бях малко дете,
а ти със чара си плени моето сърце.
Обеща ми да бъдеш винаги до мен
и дане допускаш да се случи нещо с мен.
Но се оказа че светът не е прекрасен
всички покрай мен казват, че е ужасен.
Че им е писнало да живеят и искат да умрат
"Боже, какво става с тях, няма ли да спрат,
Светът е прекрасен - балони облаци и птички,
много е забавно да се играят игрички?!?"
А те ми обясняват че всичко е лъжа,
и че нищо не се случва просто ей така
Но ти ме прегърна и ме успокои
Каза ми, че всичко ще се нареди
Погали ме нежно и ми се усмихна.
после болката в сърцето ми притихна
и вече бях готова за новия свят
ти беше там да ме пазиш от вечния ад.
Тогава аз порастнах на акъл и на години
Разбрах че ти си ЧОВЕКЪТ, помогни ми,
да забравя това което е около мен
и да остана във твоя вечен плен!
Да те прегръщам силно да шептя твойто име,
към себе си, моля те, силно притисни ме.
Моите постъпки забрави,
защото са в миналото НИ!
Искам да ти кажа че рядко се заричам
макар че рядко го показвам УЖАСНО ТЕ ОБИЧАМ.
Дори честичко да се лигавя
добротата ти към мен, не мога да забравя.
Ти си един в сърцето ми завинаги единствено
може да не вярваш, но доказах ти го писмено.

_________________
Дебела съм Завиждаш ли ми?
http://vbox7.com/play:e4a5b420 oxagxgag

_________________
My friends are all so cynical, refuse to keep the faith,
we all enjoy the madness, cause we know we're gonna fade away..

- Хи - хи - хи - хи!Ха - ха - ха!
Кой е скрит зад таз елха?
- Туй хлапе какво ли дири
между толкова вампири?
- Дири си белята то,
двеста хиляди на сто!
- На тоз свят един живот е -
той за някакво си коте!...
- Коте ли?Видях го аз!
- Че къде е то тогаз?
- От три часа вампиряса!
- А какъв му е адреса?
- Таласъмска 103!
- Я върви го намери!
- Искаме да видим ние
как кръвта му ще изпие!
- Като паяк на муха!
- Хи - хи - хи - хи!Ха - ха - ха!

Валери Петров - "Бяла приказка"

_________________
I believe!

_________________
My friends are all so cynical, refuse to keep the faith,
we all enjoy the madness, cause we know we're gonna fade away..

ти ли ги прави?

_________________
He who makes a beast of himself gets rid of the pain of being a man.

_________________
My friends are all so cynical, refuse to keep the faith,
we all enjoy the madness, cause we know we're gonna fade away..

_________________
I believe!

_________________
I believe!

_________________
I believe!

_________________
I believe!

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица

Краката ми обичат да са боси.
Да могат да усещат. Сам сами.

Отдавна са проспали свободата си.
Безценни шепоти на камък и треви.

Нагазват навично по коловози.
Забравят евтините си мечти.

Не чуват виковете на съдбата си.
Загърбили мъката как им крещи.

Играят с гумени подметки на залози.
С връзки се надбягват до зори.

Краката ми са свили пак душата си.
Тайно пясъци сънуват. Сам сами.

_________________
I believe!

_________________
I believe!