Бергон интернет и телевизия

мразя делниците –
капани за мечти

или времето ги отминава?

мразя понеделниците -
изгубвам си душата в тях

дори не мога да си спомня
дали такава бях

дори не мога да тъгувам
спрях

дори не мога да си пожелая
друго

дори не знам какво –
това,

което съм пропуснала
или това, което е било

дори не знам дали да искам
да съм

пак такава, каквато бях преди
или да искам да съм д р у г а…

но каква?

каквато никога не съм мечтала,
или онази, от старата мечта…

_________________
Не е нужно да живеем в свят изграден от страх и лъжи,в който няма дори една основана
истина за най-елементарните неща!

:pray:

Много ми харесва...открих се...

Незнам защо надеждата в душата ми изгасна
незнам дали живота вечно ще ми се струва все така безгрижен,
без видим път,без ясна цел,без вяра..незнам едва ли някога нещо
ще се промени.
Вцепенен от студ,измъчен от безмисленния път и труд за странното
си безвремие,изоставен от всички дори от себе си-сам си,готов си да
приемеш съдбата си.
На брега на бурното море,поглеждаш сблъсък от вълни стоиш на пясъка,
а пред теб в този момент побоя на вълните ти предначертават живота
като карта с географски компоненти.
Не град,а всяка ме4та,всяка пречка и успех се изписва от студената вода
просто виждаш как всичко се слива..
Като мълния раз4упваща небето
е разбито душевно сърцето и те боли,но си сам в този страшен филм.
Денят ми днес е мъртъв и студен
една тъга е разпусната над мен,
душата ми тъгува и мълчи
и просто за всяка пречка ..всеки спомен и всичко ме боли.
Денят се ражда за сетен път
и виждах деня-не..безкрайния ужас на деградиращото време
зад образа на тая болка..
денят се раждаше през шум,а аз сама умирах просто в бездбадежността..
И пак се чувствам сама в света,в душата ми-умирах сразена,
сякаш съжалявах,че бях родена,
вървя сама по течението на пречките в живота сама съм....
безкрайна пре4ка на мислите в главата ми разцепва на две изстрадалата ми душа
Сама съм....в живота обезмислен!и с тъмна сила протегнала ръце,
сред мъртвата самота обляна в кръв се къса моето сърце,
какъв е символа на трудния живот-не живота е ужасна пътека затрупана от жертви
и все пак дали ще успееш..или живота ще те направи просто поредната съкрушена ли4ност,
но в едно друго измерение пътя е дълъг и незнаеш в коя посока да вървиш,
но въпреки това живота е мисъл,която трябва да те крепи дори подсъзнателно.
Как искаш да отвориш очи и да видиш изпреварващото битие на своя живот
като 4овек успял в всяко едно отношение,
това е твоя филм от който просто не можеш да избягаш,а само сменяш своите роли
предпоставени в различни същности на огорчената реалност,която ти тежи и просто
те довършва до една нищожна крaйност...

_________________
La unica ventaja de jugar con el fuego es que aprende a no quemarse!!!no llores por la vida ella no lo aria por ti!!!

Стрелки...
Минути...
Час...

Ден и нощ...
Седмица...

Мога ли да удавя времето...
ако пусна часовника си във водата?...
]

_________________
La unica ventaja de jugar con el fuego es que aprende a no quemarse!!!no llores por la vida ella no lo aria por ti!!!

Титани !

ах имам чувството че си прочела мислите ми и си направила стихотворение
идеално е

Едно дете с очи угаснали.
Едно дете без никаква вина.
Едно дете ,самичко сред пораснали
и страдащо във самота…

То е дошло тъй чисто на земята,
с очи невинни е погледнало деня,
усмихнало се е на красотата,
повярвало е във съня.

Но никога прекрасен е живота.
И винаги нечестен е света.
Измама е и красотата.
Мечта недостижима е съня..

То било малко и невинно,
направило е крачка или две.
Неумолима,сграбчила го е съдбата,
мечтите му пречупила на две.

Надеждата му във калта е стъпкала,
Копнежите-превърнала във прах,
Любовта дълбоко е заровила,
а радостта-превърнала във страх.

Едно дете с очи угаснали,
Едно дете се скита по света.
Едно дете,самичко сред пораснали
Върви и дири късче топлина





12.07.2006

Иска ми се да съм един...
а съм друг-винаги искрен и никога груб.
Искам да бъда различен ,
такъв какъвто ти ме желаеш
освен да бъда типичен ,
трябва да има и друго което незнаеш.
Сложно описан съм просто човек ,
а за себе си какво ше ми кажеш ... ?!

еи ся го написах на една фенка :D

_________________
Времето е Пари ,а Парите Ракия!

Ама ти си бил много даровит!

Ай сиктир :D

хареса ми .. а и има някак си различен стил на писане

наистина е много хубаво!

_________________
La unica ventaja de jugar con el fuego es que aprende a no quemarse!!!no llores por la vida ella no lo aria por ti!!!

По принцип не си падам по такива работи ама това много ми хареса!

" It's sad,
How people lock themselves up,
In their own little world.

We lie to ourselves,
Say that everything's alright,
Everythings fine.

We wear the mask,
And act the part,
And say it's all part of the show.

We live in boxes,
See in darkness,
And speak in lies.

I't's our world
That we live in,
Why should it change?"
----------------------------------------
"Тогава когато любов не ни стига
създаваме си я с молив и книга
и в краски обличаме я такива,
в каквито реалната нивга не бива.
И тъй, не пестейки за нея боички
от истинската изстискваме всички
за да направим миража красив.
А после - отново в живот все по-сив.
И тъй съществуваме си кръговратно
от "обич" реална в мираж и обратнo"


------------------------------------------------

"Моят дом е моята крепост.
Моята крепост е 30 кавадрата.
30 квадрата, каква нелепост!
20 за тялото ми (без душата)
10 за вещите дето държа:
Книги, компютър, дрънкулки различни,
тесен креват на който лежа,
2-3 кашона с боклучета лични...
Тясно е, да, крепостта ми е малка,
ала душата ми вън е от нея,
вън, зад вратата с разбита ключалка,
че аз не с тяло, с духа си живея."

_________________
www.save-darina.org

Какво е живота!
26.07.06

Нямаш време за живот
Нямаш време за тъга
Нямаш време за любов
Искаш да живееш вечно,
Но никой не ти го дава.
Имаш нужда от разбиране,
но никой не ти го дава.
Имаш нужда от приятел,
но никой не ти го подарява.
Имаш нужда от добър живот,
Но в този свят трудно го намираш.
Но ти помни и не забравяй:
Приятеля е да го обичаш и да му го доказваш
Не с думи,а с дела.
Живота е за да го пазиш
и да се грижиш за него,
въпреки всяка трудност да успееш
Слушай сега моя съвет
Върви напред и не се обръщай
Върви и винаги люби обичай
Живота
Люби обичай деня,ноща
И всичко що живота ти е дал.
Уважавай приятелите си,
Близките си и никога
Не смей да ги предаваш,
Защото приятеля трудно се намира ,
Но пък много лесно и се губи.
Така че помни и не забравяй,
Че живота е прекрасен,
Ако такъв си го направиш ти!!!

tova e edno ot moite stihotvoreniq

_________________
Живей за живота!!!

Лесно е да кажеш-всичко свърши!
Лесно е ала боли...
Момиче с мъка сълзите си бърши,
с две думи сърцето му разби!

И нещо в него се бошуваше
и караше сърцето да тупти...
По пътя с всички се сбогуваше...
Смъртта живота му изпи!

Лежи трупа студен на пода
и слънцето огрява го с лъчи...
Дали любов или пък мода,
умря с отворени очи!

Кръвта й веч не ври и не кипи
ала погледa все като жив стои си.
И сякаш иска да ми кажe-Спри...
Не с тези думи...по-добре мълчи си!

мисля че не съм го поствала до сега ако съм...сорка

Потъвам
Потъвам в мрак,
а в мрака тишина.
Безброй лъжи,
а от тях света блести.

Потъвам в мрак,
а в мрака самота.
Безброй сами,
потъващи в мъгли.

Потъвам пак,
а тук е мрак.
В мрака тишина,
а в тишината самота.

Потъвам в мрак,
в мрака сивота.
Безброй сълзи,
образуващи реки.

Потъвам пак
в този тъмен мрак.
безброй съдби,
умиращи сами.

Потъвам в тишината.
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам..

Сърца ранени плачат,
души изгубени, проклети от съдбата крачат.
Изход търсят там в тунела на смъртта,
а не осъзнават, че все по-мрачен ще става света.

Там съм и аз..
Отново забравена викам без глас.
Отново съм няма,
потъвам самотна в бездънната яма.

И виж - не ми пречи като че ли,
там има много скитащи души.
Дано сърцето с някоя да се сплути,
за да може по-малко от смъртта да ме боли.

По вените ми с тихи стъпки
пробягва злокобно съмнение
и капки ужас се стичат виновно -
всяка - едно малко безвремие.

Луди сенки надничат от ъглите
на изгореното ми до кръв съзнание,
в танц се сплитат на диво обричане
мисли - странници с обет за мълчание.

Бесове нестинарски в мене разпръскват
жаравата на самосъжалението
и с ехиден крясък в ада ме смъкват-
адът човешки на примирените.

Примирена, боса и зла,
аз пристъпвам в пепелта на познанието-
пепел от мисли, думи и смях,
със които въврях към теб - непознатия.

И...познах любовта- тя ухае в смеха.
Тя е сипещ се ябълков цвят във косите.
Тя запалва в кръвта милиони слънца
и вкусът й пречиства с безсмислието на мечтите.

Не познах мислите ти - горещи и страшни,
заключени в каменната гробница на твоя страх.
Израних дланите си да викам за отговор,
но страхлив и отчаян - ти не ме допусна до тях.

Само очите, стаени в плахо признание
ме заклинаха: недей повече чака -
разкъсай болката в думите - прилепи,
които ме хващат за гърлото в мрака....

intRigA

_________________
I'm a lonely stranger In this world of pain...

Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

_________________
The theory of evolution claims that only the strong shall survive. Maybe so...maybe so...But the theory of competition says just because their the strong doesn't mean they cant get their ass's kicked. Thats right. See what every long shot, come from behind underdog will tell you is this. The other guy may in fact be the favorite, the odds maybe stacked against you, fair enough. But what the odds don't know is this isn't a math test. This is a completely different kind of test. One where PASSION has a funny way of trumping logic.No matter what the stats may say, and the experts may think, and the commentators may have predicted, when the race is on all bets are off!

Човек може да обича, но и да го отрича
Човек може да диша, но и да не го иска
ЧОвек може да тича, дори да не му се спиЧА ГЪЗЕЦА
чОВЕК МОЖЕ, ДОРИ да го мързи
Човек дори да го мързи, може..
Може дори да мисли, мислейки, че неможе
ЧОвекът може да иска, но и да не иска дори да може
Човекът е петно, сиво и грозно
ЧОвекът е чума заразна, порязана китка в плитка река от мъки и лъжи
ЧОвекът може да бъде, дори да не е
Човекът може, но не трябва да е
Човекът е човек, дори да не може да чувства
Човекът е лайно!

_________________
I'm a lonely stranger In this world of pain...

Da jiweesh w swqt bez bolka, kogato wsichko te boli!


Sybudih se edna sutrin kogato usetih nqkakwo nepoznato chuwstwo kym edno momiche.
Kakwi li ne mechti minawaha prez syznanieto mi.Sqkash az bqh slynceto,
a tq rekata galena ot moite laski.No trapkata za neq mina lyjite zapochnaha
da izlizat na qwe. Ne mojah da razbera kak w edno tolkowa nejno sushtestvo
ima tolkowa mnogo zloba i omraza.Imah chuwstwoto che celiq swqt me mrazi,
i az go namrazih.Pisna mi da jiweq w toq shiban swqt, pisna mi da me rugaqt
i da me narichat glupak, zatowa se otrdrapnah i namerih opora w narkotika.
Kradqh lyjeh i wsichko towa za da si dostawq moita malka doza.Wseki pat gledah
kak tankata igla se wpiwa w men i smuche ot moq gaden jiwot. Pushih treva wzimah
kakwi li ne laina i wsichko towa samo za da q zabrawq... no nemojeh. Boleshe.
Boleshe, boleshe che wsichki ot men se otdrapnaha, dori momicheto koeto obichah
si zamina. Padah wse po-nisko .. no ot po-wisoko.. , a dozata rashteshe ne mojeh
da spra, a i da mojeh neznaeh kak misleh kak da si warna liubowta i. Dushata mi
beshe plennik na ada.Jiwqh w swqt bez nadejda, swqt bez strah, no straha se
porodi ot liubowta mi kam neq. No weche beshe kasno, otrowata me beshe plenila.
Useshtah kak trizabeca na dqwola me mushkashe w gardite, s wseki izminal chas
az umirah malko po malko.Dori ne znaeh dali bqh zaslujil towa i prodaljawah swoq
jiwot w moq sivo-cheren swqt bez laji i obidi. No za men weche idwashe kraq i
bawno wkarah tankata igla s moqta posledna strashna doza. Lejah w hrastalaka
kato bezdomno kuche, gledah zwezdite i imah chuwstwoto che te me razbirat po-dobre
ot wseki drug.Kogato bawno zatworih ochi i nikoga ne se sabudih : A prosto me beshe
strah da se izsprawq ochi w ochi s realnosta ... eto do kakwo me dowede liubowta.

Потънала в мислите за теб
на пътя на една тъмна улица,аз открих какво си ти за мен,
замислих се къде всъщност се крие твоята невинност
и колко е крехко твоето сърце в изстрадалата ти душа..
Живота ме е научил да крия тъгата
в хладния вятър от мрачните дни,
...разбрах,че в живота всичко си има цена,
но просто понякога ежедневието ме кара да мълча,без дори да знам защ0,
а всичко дойде от някъде,по този начин и ти се появи
дойде от толкова далеч без да подозирам,че вече нещ0 ново е възможно да се случи в отчаяния ми живот..
В този миг осъзнах,че слънцето не грее по същия начин както преди
на една стена си представих местата,където мечтая да отида някой ден...с теб!,
преодолявайки разстоянието да едно утр0 без теб
заедно със звездите на депресираното небе,
защ0то в края на една част ти стоиш,а аз не съм с теб..
Отчаяние,проблеми,всекидневие-
съвкупност от депресии и емоции скрити в едно разбито сърце,
липства ми аромата за спомените от изминалите години,
но най-голямото ми желание е да можеш,
да можеш да възстановиш онова от себе си,което си изгубил
полъхът на онези твои радостни дни,
които заличиха част от теб в настоящет0.
а просто сега да намериш себе си..
Ако душата ти за нещ0 страда,
каквото мога нека аз да ти помогна,
ти не крий това,не се затваряй в себе си и не се предай,
на всеки миг наслади се и не преживявай,
не искам да те гледам аз никога да страдаш,
понякога е по добре,когато не мислиш..
Искам да преброя часовете от живота си,
времето,което съм пропуснала
да няма никой до мен,
да не си дълбоко до това,което е част от мен,
искам да съм в твоя живот и заради това,което си,
не искам да съм изгубена в спомените ти
...болката се пречинява от любов,но това за безмислици не вярвам в тях..
Просто никога никой така и не успя
по един или друг начин да разбере много неща,
да ограничи своята свобода,
но и никой за болката незнае,
която в сърцето си тая,
заради една пропиляна част от моя живот.
Почувствах дълбоко в себе си
колко силно е твоето отчаяние ,
но ти ме научи на това,което изгубих в онези депресиращи дни,
когато има болка губиш разсъдъка си,
дори за момент усещаш лудостта,
когато има радост,живееш за момента,
но когато има обич,времето спира..отдаваш се без остатък.
Без път на някъде се движех
без болка аз в живота си нищ0 не бях,
следите на съдбата навсякъде търсех,
но ни една така и не намерих..
Живота гаден е извор на моето съзнание,
всеки ден изпълнен е с тъга,
и друг0 нищ0 не мога да направя
освен да остана с теб или да живея в самота....
Успокоявайки вълнението на моята самота,
не исках да усещам това нещастие,
нещастието в сърцето си,на човек който носи огъня в себе си,
и незнае какво да прави,когато е на кръстопътя на своята безмислена съдба!!!!!

_________________
La unica ventaja de jugar con el fuego es que aprende a no quemarse!!!no llores por la vida ella no lo aria por ti!!!