Бергон интернет и телевизия

Ти малко моралистка ми изглеждаш. Пороците ми търсиш, в тях се вглеждаш. Аз мисля, че не ме разбираш - без секса любовта умира. Да. Вярно е. За любовта говоря, но се налага с теб да споря. Сега разбирам, че за теб е проза жена в леглото си да сложа, да и нашепвам думи нежни, да я топя в любов безбрежна, да и целувам аз очите, да се потопя в косите, да я галя, да милувам, устните и да целувам, с мойте устни да я нарисувам. Ех, какво ли знаеш ти... Щом в сърце любов гори и искри край нас щом има, прозата добива рима, в песен мигом се превръща, с топла нежност ни обгръща.

_________________
Тук мила ми е всяка пичка и всяка петричка тревичка

когато навън дъжд завали
и капка по капка сепи се той
в душата нахлъват мисли различни
за живота и за смърта

за това как човекът живее
за делата му на тя земя
за пропилените и за бъдните дни
за мечтата превърната в блян

по света има хора различни
бели и черни,богати и бедни
но всеки по своему е самотник
скрил самотата зад превидна усмивка

но когато ти това осъзнаеш
вече е късно за живота напред
пред теб се изправя безкаря
и още един живот на света завещаваш

когато навън дъжд завали
и капка по капка сепи се той
в душата нахлъват мисли различни
за живота не а за смърта

_________________
Edna zvezda v nebeto sveti,na tebe az shte da ia nazova i kogato vidia padashti kometi,ochi shte zatvoria i shte poiskam smartta.Da zaspia v zvezdnata ti pregradka kopneia,samo nie dvama i liubovta.

Тя беше грозна и противна с голяма пъпка на носа Бе много тъпа и наивна И пълна с бръмбари глава. Но аз мълчах и изтърпявах присъствието и край нас. Не схващах и недоумявах Попитах те със шепнещ глас: На масата що дири тази полу-оформена жена? А ти ме сръга и ми рече, че тя приятелка била. Какво да правя замълчах си, с погнуса чувах как мучи устни мазни под мустаци обърсва със ръкав, смърди. Ала обрат в живота и настъпи Мъжът и беден работяга компютър някакъв и купи, че много щял да и приляга.
Тя в чатър мигом се превърна, с клавиатура нощ и ден компютъра в бардак обърна.
На село някакво родена, пристигнала във малък град жената вече променена, почувствала се на парад. Че сексът нещо не и стигал, оплаквала се до зори и чатър тутакси доприпквал, оправял я на две-на три

_________________
Тук мила ми е всяка пичка и всяка петричка тревичка

_________________
www.save-darina.org

Прости ми за спестените ласки,
За спестената обич,прости.
За нощите скрити зад маски
На наужким заспали очи.
За всяко ухаещо цвете
Неоткъснато от мене за теб,
Че вечно си пазих коленете
С гордостта на неколеничил човек.
Прости за дните безкрайни
И самотните нощи,прости,
За онези, мъжките тайни,
Скрити в чужди очи...
Прости за спестените ласки,
За вечните, малки лъжи.
С този стих, неочаквано кратък,
За всичко те моля, прости.

_________________
Тук мила ми е всяка пичка и всяка петричка тревичка

********
Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници -
като кости заседнали в гърлото
на безкрайното му зелено...
Разкажи ми , че има дъно.
И че всичко красиво е бременно
с нещо грозно и черно...
Че светлото
всъщност винаги стъмва накрая.
И че само в очите е цветно...
Че светът е до лудост бял..

_________________
Dont let me down again...

На .......
Аз те търся откакто се помня,
ала само насън те намирам.
Сякаш някаква скътана болка
да достигна до теб ме възспира.
Ако само веднъж се разминем
като двама съвсем непознати,
даже без да ти зная името,
даже без да ти зная душата...
По очите ще те позная...

_________________
Dont let me down again...

************
Остави ме сама.
Имам нужда да плача.
Няма нежна любов.
Има груби палачи.
Има парещи думи,
които болят.
Има тежки плестници,
окървавена плът...
Има чужди ръце.
И очи по стените.
Има пясък във гърлото.
Има пясък в очите ми.
Има гроб
насред стаята.
Остави ме сама.
Нямам нужда от свещи.
Мракът е светлина...

_________________
Dont let me down again...

Двубой

Хайде, Живот, зашлеви ме!
Кръв от устните размажи
през лицето.
Изплюй се във виното.
Няма да си затуля очите.
Няма да се объркат стъпките,
ако вържеш на възел пътя ми.
Няма да ме задавят глътките.
Няма да ме пречупи кръста ти,
щом поискам да вляза в църква.
И стените ти без прозорци
няма да ме побъркат....

_________________
Dont let me down again...

******
Искам от обич да нямам пощада.
Искам да пари и да боли.
Думи да палят жареща клада.
Поглед да гасне в очите.
Устни да моляти да посичат,
и да разпъват на кръст...
Да завали дъжд от кокичета.
Студ да опари пръстите....

_________________
Dont let me down again...

Очакване
Чакам…
От толкова време.
Усещам, че търпението е мой патент.
Дефинирах го чакайки.
Премислих и целия си живот,
всяка една възможност,
всеки един вариант премина пред очите ми,
а на яве нищо не се случи.
Преживях го сякаш.
Но на сън.
А после го забравих.
И никой нищо не разбра,
защото беше без значение.
Беше мой, личен,
т. е. - несъществувал. Никога.
Чакам…
Свикнала съм, вече.
Имам още много време.
Минути с всякаква форма се търкалят пред очите ми.
Но и болка имам,
а с нея и тягостно чувство,
че отново ще е само мечта.
Твърде много привикнах да сънувам.
Понякога е самотно,
но няма друга възможност,
когато другите бързат,
а ти не си ничия цел.
Когато слънцето залезе, без да си пристигнал
остава надеждата,
остава да чакаш,
че някой ще дойде при теб.
Понякога очакването е смисъл.
Понякога бреме…
А аз още чакам.
Отдавна.


из "нет-а" :chick:

_________________

_________________

_________________
www.save-darina.org

_________________
www.save-darina.org

Изход има винаги ,братле
но не падай ти на колене
Дълбоко въздух поеми
и от живота с пълни шепи...
загреби
По добре е да се инатиш,
но не и да простиш

_________________
Тук мила ми е всяка пичка и всяка петричка тревичка

...

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

...

_________________
Too young t0 Die...0r t0 fEEl alivE

Когато ме любиш
разпускаш косите ми,
жадни пръсти пълзят
и изгарят гърдите ми.
И преглъщам целувки
с аромат на жасмин
и цъфтят маргаритки
по вълшебен килим.
И когато те любя
все затварям очи,
че светът се изгубва.
Не горчи от сълзи.
Като полъх си нежен,
като буйна река
ме разтваряш безбрежен.
И струи синева...
И потъвам без свян
само в къс светлина.
Няма утрешен блян
просто днес и сега.
************************************************************
Бях добра – вината е моя...
Страхът вече не владее сетивата,
събирам пепелта на покоя...
Тлеят бавно въглените на тъгата.

Очите на мъртви ме наблюдават.
Мрака задушава даже луната.
В краката ми плъхове се лутат,
небето ми е на прилепите крилата.

И там сред гробовете тъжни,
тихия вятър ме приканва да забравя
Сладък сън със сънища вечни...
Бях добра – вината е моя
*************************************************************
Почакай ме ,
почакай ме да полудувам,
не съм готова да се спра,
докато сърцето бие лудо,
а може би и след това....

Почакай ме,
почакай ме да полудувам,
а после просто ще умра,
сега ме остави,
не ме ревнувай....

Почакай ме,
почакай ме да полудувам,
о, ти не вярваш в това
и аз не знам ,
но някак си звучи ми хубаво...

Не бягай,моля те, подай ръка.....

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

Писмо до себе си

Душата ли е дето ме боли
и будна ме държи да не заспивам?
Разливам я по белия си лист,
в усмивките на хората я скривам...

Душата ли е? Тази ли е дето
в безлунните ми нощи бе луна,
която храбро пазеше небето ми
и като ангел над съня ми бдя...

Или е тази дето ме предаде?
Или е тази дето нарани?
Душата ли е ? Или пък е вечност....
А може би от тъмното боли...

_________________
Dont let me down again...

Злокобно се промъква тъмнината
в моята душа
бавно пристъпва самотата
а аз бавно се руша.
Ноща пълзи и ме обграща
гали с ледени ръце
мъката и самотата ме прегращат
бавно изгаря моето сърце.
Любовта не съществува вече
загуби тя своето лице
като че и думичка изрече
нечувана от малкото дете.
Злокобно тъмнината идва
с ппилепите се промъква тя
а самотата подло ми намига
и изрита от живота любовта.
Любов ,желана ,нежна
тъй нужна ми бе тя
ала превърна се в мечта
която никога не ще познае моята душа.
Но ето идва тъмнината
гасне бавно малкото сърце
в живота ми нахлува самотата
сълзи обливат моето лице.

Кучета бясни скачат
убиват всичко наред.
Вятър задухва,
мирише на бяс.
Огънче малко гори през деня,
пламъци адски избухват в ноща.
Ангели падат с изгорели крила ,
дяволи скитат на воля из тази земя.
А смъртта обикаля
събира душите и ги стъпква в прахта.
Плачете мъже,жени и деца
живейте на воля из тази земя.

Злокобно се промъква тъмнината
и пуска мъртвата си длан
за да открадне светлината
от свитата ми детска длан .
Нощо се носи като прилеп
разпелвайки отчаяно криле
и спуска се като секира
над детските ми рамене.
Злокобно грачи птица в мрака
раздира с рев голямото небе
навярно търси светлината
която преди време ми отне.
Вървя сама и слушам тишината
вървя и виждам тъмнината
и намя никакъв проблясък
от радост в пустата горал.
Навесила горчиви клони
стенаещи те леят скръб
и будят в мене огън непокорен
разпалил се в младежката ми гръд.
Незнам защо но ми напомня
някак странно и с вина
че няма никога да помня
къде отивам и защо вървя.
Лутам се трагично без посока
отварям очи и сам сама
душата ми като вейка увехна
във пустата стара гора .
Раздра се изведнаж небето
светкавица ме заслепи
и този гръм открадна ми сарцето
тай както го направи ти.
Разтвориха се небесата
тъмата мигом отлетя
а сжетлината погуби тъгата
която ме преследва досега.
За миг изчезна тъпотата
и радостта понесе ме сама
отведе ме до изжора на суетата
и аз отпих от него капчица вода
Тогава във скръбта яви се
подаде ми приятелски ръка
и малчаливият ти поглед ме показа
в една различна светлина
Незнам за6то те срещнах ненадейно
но знай че благодарна сам сега
защото мога да протегна
към теб приятелски ръка
Дали ще има утре с тебе незнам
а може да умра
но знай че няма да предам
подадената ми от теб ръка.

_________________
"И виждаш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш.."

Слънцето изчезна от живота ми,
настъпи вечен мрак.
Завистта уби приятелите ми
и аз останах сама.
Нощта не напуска съзнанието ми,
а ме е страх от тъмнина.
Но няма кой да хване ръката ми
и аз потъвам в свят от тъга.
----------------------------------------------------------------------------------
Сега съм тук.Сега се смея.
Сега скачам и дивея.
Сега обичам.Сега живея.
Сега е важното,а не после.
Сега ми харесва,а не преди.

Не искам да си спомням за тогава.
Невъзможно ли е това.
Искам да се къпя във забрава.
Да забравям лошите неща.

И това ще се случи някога.
Някога незнайно кога.
А до тогава ще си остана неразбрана,
затворена в свят от тъга.
Смъртта ще освободи душата ми
от тежките окови на миналото.
Но не искам да я викам
Нека тя си реши кога.

_________________
...“Подяволите” казах си и влязах в училищната тоалетна...Ооооо господи какво облекчение. Мизерията в кенефа не ме притесняваше ни най-малко...
it`s a long storry

posveteno na YAVOR

Edin mig ,tai radosten
preobarna moq svqt
svar6i patqt mi ne6tasten
ve4e sam na drygiq brqg.
Varvq napred i sledvam lubovta
prez makite i radostite na sveta
varvq sas tebe - hvanati za raka
bez strah posre6tame no6ta.
Pristapvam bavno ,no ne ot strah
za nikade ne byrzam,
zashtoto me izgarq diva strast.
Edinstven teb jelaq
da me pregry6ta6 vyv no6ta
samo za tova me4taq
da si s mene v lubovta.

_________________
...“Подяволите” казах си и влязах в училищната тоалетна...Ооооо господи какво облекчение. Мизерията в кенефа не ме притесняваше ни най-малко...
it`s a long storry

No6ta e tixa i zlove6ta,
a na nebeto nqma6e dori zvezdica,
mislix 4e lubovta e tolkova gore6ta, no ot neq ne ostana i izkrica!

Kakvo napravix,za6to zagubix,
nima az nqmam pravo da gre6a?
Znam,4e gre6niq 4ovek zalubix,
no za6to izbqga nima ne me razbra!

Kogato ti zamina i ostanax az sama,
kogato vsi4ko sv1r6i mejdu nas i lubovta,
izpravix se i tr1gnax otnovo az napred,
pomislix "6te se spravq' s tozi svqt prevzet.

Varveiki po t1mnite p1teki az vidqx edna reka,
a polumesec1t se k1pe6e v buinata voda.
Bez da se zamislq sednax na brega
i togava se zapitax- "Kakvo 6te pravq ve4e s1m sama"?

Da sama s1m,v tozi svqt surov,
ne moga da se borq za tozi moi jivot,
po dobre e ve4e da sv1r6i vsi4ko tuk,
otkolkoto da stradam ot laskite na nqkoi drug.

Vlqzox tixo v1v vodata i oblq me studenata v1lna,
otpusnax se na v1lnenieto leko,bez da mislq za sm1rtta.
O4ite moi se zatvarqxa,use6tax ve4e kraq,
du6ata mi iztradala otlita6e v1v raq!