Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 29 Мар 2024 08:06

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 583 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 21 Окт 2008 21:20 
Offline
same shit every day
Аватар

Регистриран на: 24 Фев 2008 23:20
Мнения: 1999
Години: 32

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 2 пъти
мерси много :two beer:

_________________
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Ное 2008 11:10 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 17 Юли 2008 10:33
Мнения: 610
Години: 30

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
трябва ми съчинение "Пътуване до Багдад" за днес
това е по История трябва да има и стопанството им и културата и мн др раути


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Ное 2008 00:06 
Offline
Заинтересован
Аватар

Регистриран на: 08 Авг 2004 21:55
Мнения: 267
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Хах Тартюф ^^
Ии по-точно отговори на:
1. Какво представлява като жанр т.нар. висока комедия?
2. Как Молиер чрез комедията осмива пороците на обществото?
3. Защо и как контрастът се превръща в основно средство при изграждането на отделните персонажи?

_________________
Those people who tell you not to take chances
They are all missing on what life's about
You only live once, so take hold of the chance
Don't end up like others, same song and dance


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Ное 2008 23:13 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
Имам 4 теми ако ти свършат работа, заповядай:

Комедията Тартюф - анализ


Насочена срещу всички “фалшификатори на благочестието” както сам ги определя Молиер комедията “Тартюф” представя философията на лицемерието и негативното й въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност.
. С комедията си “Тартюф” Молиер язвително осъжда лицемерието, мнимите добродетели,наивното лековерие и безотговорноста,които са пуснали корени във всички сфери на живота. Художествените образи в комедията “Тартюф” са носители на една преобладаваща страст, порок или добродетел.Татрюф се е превърнал в синоним на лицемерието.
Класическия еталон на безбожника лицемер- Тартюф- живее в човешкото съзнание, проявява се в нравственото поведение на хората.
В мрежите на измамника ,скрит зад маската на добродетелен човек, попада Оргон. Заслепен от Тартюф той , както казва Дорина
“откак дружи със тоя мях надут …………е станал просто луд”. За него гостът му се е превърнал в изповедник и съветник,по значим от близките му.Успял да омае стопанина на дома , натрапника Тартюф заема ролята на съдник в него ”и съди, и кори и хули тука всички”.
.Всеки жест на набожност, щедрост,смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника. На показ той излага онова,което бързо впечетлява лековерния Оргон. Привидно Тартюф се отказва от всички земни блага ”връщаше назад всеки мой подарък”. Голямата заблуда на лековерника става благоприятна основа за изявата и налагането на лицемерния набожник. С фалшивото си благоприличие, с надменното си самочувствие на божи представител, със скрити зад тях нахалство, лакомия и безочие, опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел. Целта е добре премислена и постигната блестящо.Влиянието на наглия измамник е обсебило ума и чувствата на Оргон дотолкова, че той вече не е способен ни най малко на реална преценка,дори вече не може да се трогне от проблемите на близките си .
Заслепението е дотолкова голямо,че бащата е готов да жертва щастието на дъщеря си единствено за да се хареса на Тартюф.
Молиер разкрива опасната философия на лицемерната набожност чрез крсноречиви определения и ярки метафорични сравнения.Те въздействат на читателите, като по този начин ги приобщава към своята идея-да разобличи лицемерието.
Убеден в безпогрешната си формула на измамничеството, скрит зад маската на лицемерието, Тартюф е съвсем безцеремонен. Обвинението на Дамис той дори не отрича, а чрез него изгражда сомообвинението си. Укорява се с толкова жар, че в крайна сметка невинния Дамис е изгонен от бащиния си дом и е лишен от наследство.Така с блестящо изиграната роля на оклеветен, лицемерът е съвсем близо до преследваната цел-да заграби имота и богатството на този,който ”по божий знак “ го е прибрал “ гол и бос във своя собствен дом”.
След явното разобличаване ,Тартюф не се отказва от набелязаната цел.Напротив, той става още по нагъл и настъпателен, защото вече държи в ръцете си всичко, което му е поверил Оргон-дома и тайните документи .Лицемерния злодей стига до там ,че без сянка на угризение се готви да изхвърли цялото семейство на Оргон от къщи.
В образа на Тартюф Молиер пресъздава типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение съвсем не е лесно.
Умението да превръща в лична изгода добрите намерения на другите, да убеждава с жестове и заучено красноречие е срамно оръжие срещу човешката нравственост и почтенност.Авторът воюва срещу лицемерието защитавайки хуманните принципи за истина и справедливост.
Молиер създава комедията “Тартюф” като изобличение на лицемерната набожност, установила се като опасно явление във Франция през 17 век. Но комедията се превръща в безсмъртна творба, демаскираща една вечна човешка проява – лицемерието. Тя е присъда и над наивното лековерие и безотговорност. Само здравият разум може да се опълчи срещу коварството и прикрития егоизъм, да се издигне над тях и да избегне всички беди, които пороците неизменно носят.

----------------------------------------------------------------------

Tартюф
Лицемерие и лековерие


“Тартюф” е шедьовър, който е запечатал не просто състоянието на умовете на своето съвремие, а нещо значително повече – същностните черти на самата човешка природа”, така се изразява Жорж Бордонов в критическия си материал за комедията на Жан Батист Поклен-Молиер – “Тартюф”. В произведението си, авторът, подчинявайки се на нормативната естетика на класицистичното изкуство, разкрива категориите лицемерие и лековерие. Взаимно обвързани, те вървят неизменно и могат да донесат непоправими беди на личността и на обществения живот.Затова комедиографът се наема с художествената задача да изобличи двете порочни сили,, опирайки се на образи от своята действителност.
Комедията представлява осмислена картина срещу лицемерната набожност, религията и глупостта на своето време. В нея е разкрита философията на двуличието и особено опасното и въздействие върху лековерните и наивни хора, чиято ценностна система е твърде нестабилна и неспособна да и се противопостави. Творбата на Молиер намира най-жизнения прототип на своята епоха в образа на главния герой – Тартюф, въплащаващ двойнствения лик на неискрения фалшив морал на времето и обществените нрави.
Всеки от персонажите в Молиеровата творба въплащава определена етична категория. В лицата на госпожа Пернел и Оргон авторът представя носителите на религиозния фанатизъм, породен от догмата. Главният герой Тартюф е не само живо лице, характеризиращо един от основните недъзи на епохата, но и дълбоко социално явление. Превърнал се в синоним на човешкото двуличие, героят е мним набожник, похотливец и съвършен измамник. Така чрез поведението си, той се превръща в основния виновник за конфликтите в семейството на Оргон. Користното отношение на лицемера към слабостта на верующите, използването на религиозните заблуждения на Пернел и Оргон е разобличено от здравия разум на Дорина и Клеант, от чистото чувство на Валер и Мариана, от пламеннатаоткровеност на Дамис и от умната Елмира. Началото на комедийния конфликт набелязва различната позиция на участниците в него. Разделени на два лагера, от една страна госпожа Пернел и синът и, а от друга – останалите членове на семейството, те изграждат в словесния двубой основната характеристика на Тартюф. Оригиналният сценичен похват на писателя – да изведе Тартюф едва в трето действие, цели явно да освети пространно и задълбочено неговата същност и да създаде определена нагласа за правилното и възприемане от зрителите. Така на прекомерните хвалби на госпожа Пернел за Тартюф се противопоставят изводите на Дорина от наглото поведение на натрапения гост в дома на Оргон:
Как тоя, що дойде изпаднал, гол и бос,
във твоя собствен дом високо вири нос
и стига веч до там във своята забрава,
че съди и кори и господар ти става.
По този начин авторът частица по частица сглобява основните моменти от характера на набожника. Предупреждението, което се съдържа в думите на Дорина, звучи като предизвикателство да бъде изобличен докрай двуличника, който се стреми само към лична облага:
За вас е той светец, но вярвайте ми вие,
безбожен лицемер под маската се крие.
В мрежите на измамника, скрит под маската на добродетелен човек, трайно се е заплел Оргон. Заслепен от Тартюф, по думите на Дорина, “откак дружи със тоя мях надут, нещастния човек е станал просто луд.” За него гостът му се е превърнал в изповедник и съветник, по-значим от близките му. Той олицетворява типичните черти на френския богаташ от тази епоха, който не е нито глупав, нито лош, но е доста лабилен и лековерен. Тези слабости, но не порочности в характера му го правят достъпна жертва за лицемерния набожник. Наглото му измамничество и мошеничество са немислими без наличието на наивност и заслепение. Тартюф е невъзможен без Оргон. Молиер на практика осъжда чрез произведението си не само на типове като Тартюф, които лекомислено лижат и заблуждават, но и поведението на тези, които са се оставили да бъдат подведени.
Лековерност откриваме и в реакциите на госпожа Пернел, насочена срещу всички, които застават срещу двуличника. Те отдавна са доловили фалшав проповедите му, обругаващи Божието слово. Пернел се противопоставя на близките си , защото е твърдо убедена в религиозното чувство и чест на новодошлия и не може да се примири с отношението на неприрязън към неговата благочестива личност. Тя и Оргон през мътните очила на религиозния догматизъм виждат у лицемера само привидните му качества на християнски моралист: смирен, изпълнен с любов към ближния, безкористен, целомъдрен и милосърден. Разбира се той подвежда лековерните, като изтъква на показ своите “добродетели” и постъпки с най-възвишени религиозни подбуди.
Това обаче не може да подведе Дорина. На мазните и гладки думи за целомъдрие, тя отговаря безцеремонно и саркастично, поставяйки на място похотливия мошеник. Непримирим изобличител на безочието на нахалния двуличник е Клеант. Като неподкупен и непримирим съдник, той е първият, който напада заблудения Оргон.
Ролята на набожния лицемер е добре обмислена и блестящо изиграна, щом така умело постига набелязаната си цел. Прибран в дома на заможния, но наивен Оргон. Тартюф е значително улеснен от него, за да може да реализира това, към което в действителност се стреми, скрит под маската на добродетелта. Философията му на лицемер става напълно ясна в начина, по който говори на Елмира(в пета сцена на четвърто действие). Убеден в безпогрешната си формула как да мами лековерните, Тартюф е съвсем безцеремонен по отношение на реакцията на Оргон: “аз тоя харен мъж го водя за носа.” Читателят вече се е убедил в това как нахалния измамник може да обърне всяка ситуация в своя изгода и да излезе чист от явния си грях. Обвинението на Дамис той дори не отрича, напротив, върху него изгражда самоовинението си, укорите към самия себе си и влага толкова жар във всичко това, че в крайна сметка невинният Дамис е изгонен от бащния си дом, лишен от наследство. Така, в блестящо изиграната роля на оклеветен, лицемерът приближава своята цел – да заграби имота и богатството на Оргон.
След явното му разобличаване обаче Тартюф нито се примирява, нито се оттегля от набелязаната си цел. Напротив, става още по-нагъл и настъпателен, защото държи в ръцете си всичко, което му е поверил Оргон. Лицемерния злодей не само се възползва от наивната доверчивост, за да живее в чужд дом, обграден с внимание и грижи, но и стига дотам, че без сянка на угризение се готви да изхвърли цялото семейство на Оргон от къщата, а самия него да предаде на властта.
В образа на Тартюф Молиер е пресъздал типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение съвсем не е лесно. В края на пиесата, когато Тартюф е най-сетне със свалена маска, става ясно, че двуличието у него е всъщност дълбоко заложено, че то е истинската му страна – не маска, а същност, втора природа!

----------------------------------------------------------------------

Образът на Тартюф според едноименната
комедия на Молиер



Освен с интересния,завладяващ сюжет,оригинална композиция и остроумен диалог,комедията “Тартюф” впечатлява и с изградените характери.До голяма степен това са образи-типове,но големият талант на Молиер не е могъл да се ограничи само в типа и е създал ярки,колоритни,пълнокръвни индивидуалности.
Още с вдигането на завесата,зрителят вижда своеобразна колективна снимка.От нея постепенно се открояват отделните лица. Всеки герой преследва строго определена задача в развитието на конфликта.Тартюф,Дорина, Елмира,Оргон, Дамис,Клеант,Валер,Мариана – това са хора от плът и кръв,те живеят на сцената – всеки със своите характерни особености,които същевременно са част от един съзвучен хор.Сред тях се откроява образът на Тартюф.Още преди появата му,той е вече завършен като портрет.Публиката знае всичко за него.В образа на Тартюф,Молиер влага характерните белези на типа – лицемер,чието изображение и изобличение е основна авторова задача. Тартюф стои и в центъра на конфликта,неговото поведение е двигател на действието.Още името на героя ни насочва към измамническата му същност.До самия край на комедията той не сваля маската си на лицемер.
В първо и второ действие героят не се появява на сцената,но той е блестящо охарактеризиран от останалите действащи лица.Молиер,чрез Дорина,Елмира и останалите,ръководещи се от принципа на разума,успява да разкрие истинското лице на двуличника Тартюф.Когато в трето действие,втора сцена се появява Тартюф,той вече предварително е грабнал нашето внимание и с репликите и постъпките си,и така живо и релефно завършва замислената от автора фигура,че се откроява от останалите персонажи.Госпожа Пернел и Оргон през тъмните очила на религиозния догматизъм виждат у Тартюф само привидните му качества на християнски моралист : смирен,изпълнен с любов към ближния,безкористен и целомъдрен.Но зрителят не възприема направената от тях характеристика,защото тя е продиктувана от чувството,което според естетиката на класицизма води до грешки в поведението на човека.Тартюф много умело успява да излъже Оргон, прикривайки истинската си природа зад мнимата набожност.Във всички епизоди на комедията той носи невидима маска.У Тартюф е наблюдава явното разминаване между думи и дела.Той непрекъснато зове небето и говори за благочестие,а не се отказва от житейските съблазни.Както казва Дорина,”той лапа за шестима”,изяжда “две пилета на шиш и половина бут”,”с литър вино сам закусва сутринта”. Контрастът между проповедите му за отказване от земните радости и настойчивото търсене на наслади е също една от характерните черти на този образ.Но не лакомията е най-страшният порок на Молиеровия герой.Той пренебрегва законите на гостоприемството и си позволява да живее като паразит в дома на Оргон и похотливо ухажва съпругата на своя покровител,за когото казва: “аз този харен мъж го водя за носа”.В сцените с Елмира,той си поставя друга маска – на искрено влюбения,който не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е разобличен от Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина.Неговото оръжие е фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли не,за невинно оскърбена жертва.
У Тартюф липсва всичко човешко,истинският Тартюф е алчен,жесток и коварен. Аморалната му природа е толкова силна,че той не се спира пред никакви нравствени прегради.Чрез лицемерната си набожност принуждава Оргон да му препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел тайна,която после безсрамно използва срещу него.Голямото му нахалство не му пречи да приеме предложението на домакина си да му стане зет,въпреки нежеланието и отвращението на Мариана.
Подлостта и цинизмът на героя достигат своята кулминация в сцената между него,Елмира и скрития Оргон.В обясненията между Тартюф и Елмира авторът е обрисувал цялостно и майсторски образа на лицемера и е разкрил душата му до дъно.За да постигне целите си Тартюф обосновава постъпките си на най-възвишени принципи.Това,което за другите е греховно,за него не е и го оправдава с волята божия.Тартюф открито и нагло заявява на Елмира,че познава добре изкуството “що света приспива”.
Осъжда ни света на туй
що стане знайно.
и ний не вършим грях
кога грешиме тайно.
Тартюф намира оправдание за всяка своя постъпка и това е съвсем естествено за човек,усвоил извъртливата логика на йезуит.И когато двуличието,лицемерната преструвка(“как вярвате ли вий?”)не помагат,идва заплахата,откритата бруталност:
Ще си вървя не аз
ще си вървите вие!
Това е мой имот…
Добре ще ви платя!
В последните епизоди мнимият благочестивец се явява с офицер от кралската гвардия,за да изгони Оргон и семейството му от дома.Явно е,че,съображения като дълг,благодарност,чест,не превождат съвестта на Тартюф.Важно е на всяка цена да постигне целта си.Той не успява,но победата над него е нелогична.Тя е по-скоро резултат от благоразположението на Молиер към Краля-слънце.
Майсторството в изграждането на този образ,осигурява дългия живот на пиесата,но наред с това обогатява европейските езици с едно нарицателно: ”тартюф” и “тартюфщина” – синоними на лицемер и лицемерие.През цялото време на драматургичното действие,авторът недвусмислено внушава на зрителя,че лицемерът е трудно победим и вечен.

------------------------------------------------------------------

Тартюф – лицемерния набожник


Комедията ”Тартюф” на Молиер е едно от най-забележителните произведения на класицизма. А актуалността на интерпретираните проблеми за лицемерието и наивността обяснява интереса към нея и в нашето съвремие.
Класицистичното изкуство е нормативно и се подчинява на строги правила и норми. В ”Тартюф” можем да открием главните изисквания към драмата. ”Тартюф” е признат за равен на трагедията, одата и сонета. Предмет на изобличение са заплашващи обществото пороци, които могат да бъдат победени единствено чрез силата на разума, като път към доброто и хармонията. Възхваляват се гражданските добродетели за сметка на крайната религиозност и с въздига като висша сила абсолютната кралска власт. Героите на комедията са образи типове въплъщаващи една основна идея. Водещи принципи при изграждането на драматическото действие са симетрията и контрастът, а композицията е изключително стройна. Единственото отклонение от нормите е свободното смесване на смешно и сериозно.
Според Молиер задачата на комедията е ”да поправя хората като ги забавлява”. Ето защо хуморът и сатирата в ”Тартюф” не са използвани само за да разсмиват зрителя, а за да изобличат пороци, заплашващи устоите на обществото и да възхвалят разума като единствен път към тържеството на добродетелта и доброто. Комедията ”Тартюф” постига именно такова послание чрез изобличаването на лицемера измамник и поглеждането на заслепения в своята наивност и лековерие Оргон. Загубвайки разумността си, той става причина за тържеството на злото, подлостта и коварството в лицето на Тартюф и само връщането на разумното у него му помага да осъзнае заблудата си. Така Молиер изобличава не само лицемерието като страшен порок, но и лековерието и наивността, без които то не би могло да тържествува.
Изобличаването на порока и възхваляването на граждански добродетели, благодарение на които той може да бъде победен, е постигнато от Молиер чрез разнообразни образи типове. Те въплъщават определена идея и чрез сблъсъка на нравствените и моралните им възгледи Молиер противопоставя типове житейски позиции. Главните герои – Тартюф и Оргон, са невъзможни един без друг. В своята заслепеност двуличникът забравя всякаква предпазливост и по този начин помага на коварните замисли на злодея измамник. Наивността на госпожа Пернел още повече засилва позициите му.
В другия лагер са разумните герои, които запалват критичното и реалистичното отношение към света и случващото се в него. Така персонажите, както и цялото драматично действие, са изградени на базата на контраста. Елмира представя типа на вярната, разумна и уравновесена съпруга. С твърдост тя отстоява достойнството си и решително предприема действия за разобличаване на измамника. Прислужницата Дорина е най-силната й опора. Тя носи здравото начало, жизнеността и находчивостта на хората от народа. Дорина е основния двигател на изобличението на наглия измамник.
Дамис също има буен темперамент, който го кара да действа и мисли бързо и решително. Непримирим и критичен в оценките си, той е умен и интелигентен младеж. Сестра му Мариана е различна – тиха, деликатна, кротка и покорна дъщеря.
Така героите са контрастно противопоставени като жизнени позиции и в противоборството си едни срещу други отстояват моралните си ценности.
Класицистичната нормативност е спазена и в композиционното структуриране на действието. Спазено е и изискването за единство на време, място и действие. Стройната композиция е постигната чрез развитието на един конфликт в целенасочено развиващо се действие, изградено на принципа на симетрията и контраста.
Така контрастът и симетрията действат на различни нива на комедията, натрупвайки нови впечатления за същността на Тартюф у публиката. По този начин Молиер постига все по-дълбоко разкриване на характера на героя, като наяве излизат все по-отвратителни деформации.
Комедията ”Тартюф” е безспорен връх не само в творчеството на Молиер, но и в цялата европейска литература. В типично класицистичен стил тя поставя вечния проблем за силата на разума като единствен път за разобличаването и победата на лицемерието и разрушителните опустошения, причинени от него.

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Дек 2008 12:15 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 25 Авг 2004 20:45
Мнения: 1453
Местоположение: Dreamland
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
На Христо Ботев теми :
Майце си
Елегия
Към Брата си
Молитва
Обесването на В. Левски
Хаджи Димитър.
Към моето либе.
май тия бяха

_________________
...somewhere ....


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Дек 2008 13:01 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
С тези теми мога да ти помогна. Остана да почерпиш :) (beer)

Елегия
Лириката на Ботев е потресаваща картина на робската действителност.Животът на българския народ люлян в“ робска люлка”е една безкрайна елегия.В своята едноименна творба(Елегия)Ботев представя народа като живо погребан мъченик,от чието чело се лее”пот кървав на камък гробен”.В ярки звукови и зрителни картини е представено страданието на поробените-обесправени,смазани физически и духовно.Сякаш се дочува глухия и страшен гръм на оковите-символ на робството. Поетът достига до натурализъм,когато говори за ръждата разяждаща”глозгани кости”.Подтискащата атмосфера на духовен гнет разкрита образно-емоционално,
пораждат тъжни настроения,но същевременно се долавя борческата непримиримост на поета-революционер към робството.С мъжествен гняв са изпълнени стиховете,в които Ботев разкрива предателската роля на чорбаджията
-подръжник на насилието.Поетът го сравнява с “нов кърджалия в нова полуда”, ”кой продал брата-убил баща си”.С нездържана омраза говори поетът и за духовенството,което съзнателно подържа духовния мрак и робската инертност.
Неговата лицемерна същност е показана когато става дума за синовете на Лайола и Юда,които нявга са проболи на “кръста гневно в ребрата”спасителя,сега проповядват покорство и търпение””Търпи и ще спасиш душата”
В няколко свои песни той загатва за условията на личния си живот и определя отношението си към околните,като възсъздава мотиви от по-интимен характер.От споменатата скръб,която го е обземала често,от жалбите и страданията,за които сам говори,се обуславя елегичния тон в неговата поезия-не най-силния в нея.Разбира се,не е трудно да се посочат изводите на скръбта в (нея) случая.Те са еднакви от субективен и обективен характер;крият се както в робската действителност,в личната обстановка,тъй и в особените негови чувствания-могат да се сведат към познатото романтично противоречие м/у блян и действителност. Отзивчив на всяко страдание,обзет от винаги живо патриотично и социално чувство,той не може да гледа спокойно как турчинът беснее над бащиното огнище, нито пък да понася теглото на сиромасите.При това той е далеч от отечеството си, прокуден от родната си земя,която толкова много обича и към която той мъчително се стреми.Понякога той се опитва да удави във виното своята мрачна носталгия:
“Да забравя краи свой роден,бащина си мила стряха…” На чужбина,осъден на скитничество,той не намира никаква утеха и не изпитва ни една радост:
“Та скитник ходя,злочест ази и срещам това що душа мрази…”
Към своя събрат по чувства се обръща:
“Спътник ни са били в живота /страдания,бедност в чужбина”/И за всичко това е виновна черната турска прокуда:/“Но кълни,майко,проклинай/таз турска черна прокуда,/дето наз млади пропъди/по таз тежка чужбина-/да ходим да се скитаме/немили,клети,недраги!”
Той е самотен.Чувството на безизходна самотност не го напуска дори когато е в средата на свойте другари,между най-близките си.Никой не е в състояние да го разбере и да се отнесе съчувствено към него:
“Мечти мрачни,мисли бурни/са разпнали душа млада/ах,ръка си кой ще турне/на туй сърце дето страда?
Никой,Никой…..”
В обръщението към майка си той още веднъж загатва за тая самотност:околните не могат да проникнат в неговата душа и да узнаят скръбта му
“Отде да знаят?Приятел си нямам/да му разкриящо в душата тая,/кого аз любя и в какво аз вярвам
мечти и мисли от що страдам…”
Има моменти,когато в своята осамотеност не може да понесе дори средата на онези родствени нему бунтовници,с които винаги е делял залъка си,но не винаги и душата си “Аз вече нямам мило,драго!”-възкликва той сред тях.Нищо странно в това,че той е силен човек,с твърде широка,сложна душа,с необикновен ум и безгранична воля,с надежда за подвизи се е чувствал самотен в една равнодушна среда,която останала чужда на по-дълбоките негови пориви,на съкровените движения на неговата душа.
Едно преустройство на света е неизбежно:злото е стигнало до върховната си точка,
поетът негодува,че все още има проповедници на християнското смирение.Ала въпреки техните хитри проповеди,борбата кипи.

--------------------------------------------------------------------------

Моята молитва
Стихотворението „Моята молитва” се възприема като най-проблематичната Ботева творба.В епохата на най-висок подем на българската идея за освобождение чрез революционна борба Ботев вдъхновена борческа поезия, но не с отвлечено, а със силно индивидуално звучене.
Разцеплението между общоприетото и личното,между традицианното и индивидуалното е пределно изявено в „Моята молитва”.Доброто,истината,вярата тук са ценности активно отстоявани,мислени извън и въреки всякакви канони.Това всъщност е голямата Ботева свобода. ЗА него тя е преди всичко феномен на индивидуалното съзнание и воля.Двата бога в стихотворението са алегории на двете истини. Едната,традиционната е възприемана като псевдоистина от лирическия Аз, а другата,неговата е деиствителната.
Изповедната поетична творба „Моята молитва” привлича още с конфронтацията между заглавието и мотото : „Благословен Бог наш...” Поетът се противопоставя не на вярата в Бога изобщо, той се дистанцира от възприемането му като идол, от институционирания Бог и от всички онези, които се представят за посредници между него и вярващите, за божии заместници на земята.В началната строфа чрез една интензивна и основополагаща теза:
Не ти,що си в небесата,
А ти,що си в мене,Боже-
Мен в сърцето и в душата...
Бог се възприема не със своята космическа отдалеченост,а се обявява като съществуващ във вътрешния микросвят на лирическия човек-в сърцето,което поддържа живота,и в душата,която храни духа.
Ботев винаги гневно се е противопоставял на показността в поведението и парадирането с идеи( „Патриот”, „В механата”),като към лъжепатриотизма- наи-силно заклейментото от него притворство- е прибавил лъженабожността и лъжечовеколюбието.Тази идейно-нравствена позиция се разгръща чрез последователно редуване на антитези, които анафоричното повторение -„не ти” в началото на всяка строфа засилва.Ботевият лирически човек не може да приеме,че този Бог,който носи в сърцето и душата, се припокрива с Бог,изтъкан от противоречия.Той е възмутен от черковните християнски институции,които,вместо да пазят чисти божият образ и божието учение, ги използват за користни цели.От хуманистични позиции и въз основа на реалната действителност е задействана римно-смислова контрастност на глаголните форми „помазал-зарязал”,а на привилегированите „царе,папи,патриарси” са противопоставени обезправените: „човекът”, „робът”, „сиромаси”.
Поетът изговаря тъждествуващата ситеза,която звучи като продължение у необходимо допълнение на началната теза от първия стих:
А ти,Боже на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!...
Сега лирическият Аз отново се обръща към истинния,човеколюбивия Бог,но вече не само негов, но и на всички,които го носят в сърцето и душата, и го назовава: това е Богът на разума,Бог,обединител на всички народи.Така българскят поет сътворява една нова,изпреварващя времето си идея,съзвучна с настоящите виждания на прогресивото човечество.
След тази дълга прелюдия,нажежена от страсти и на отрицанието, и на утвърждаването,тържесвуващият дух на поета,изгорил в пламъците на своето слово разложителните наноси в религията,изрича своята Молитва,в която чрез броя на съществуващите строфи присъства сакралното число за християните три.В своята съвкупност трите строфи развиват основната в Ботевата поезия идея за борбата и свободата, но поотделно всяка от тях е оформена като самостоятелна и завършена мисъл.Първата поставя темата Любов към свободата,като я насочва към всеки българин,втората я индивидуализира спрямо лирическиа Аз като молитва за смърт в борбата,а третата,най-съкровената, е наситена с носталгия по родината.В нея Ботев за първи път събира в едно двете си мисии- революционно-бунтовната и обществено-поетическата:
Не оставяй да изстине
буйно сърце в чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Стихотворението „ Моята молитва” е своеобразна граматика на Ботевата идеология, защото съдържа всичките и основни пунктове.Макар да звучи като богоборски текст, то всъщност отразява богоискателството на Ботев.Той страстно търси неопороченото лице на християнския Бог и големите каузи на тази религия.Ботевият Бог е съпреживян,човешки,не мистичен идеал.Той води към благоденствие,а не към безсмислено и неразбираемо страдание.

--------------------------------------------------------------------------

Обесването на Васил Левски
Елегията „Обесването на Васил Левски” се отличава със строга монилитна комозиция,която обединява чувството на непреодолимо и безкрайно страдание на родината,на народа,на поета.Тази последна поетическа творба на Ботев е класически пример за психологически драматизъм и за силен интензитет на една и съща емоция- неутешима скръб от загубата на Апостола на свободата.Затова,въпреки че поетът,оставайки верен на своето многообвхатно възприемане на нещата,назовава и самотността като причина за мъката на майката родина,това тъжно състояние остава да обитава само периферното текстово пространство.
В творбата думата „родина” се появява като висша еманация на родното, но навлиза в текстоео и поле с родовото понятие „майка”- архетипен образ на домашното пространство,което му придава интимност.Обръщението „майко”,епитетът „мила”, както и обстоятелствините пояснения „жално” и „милно” извеждат лексемата „родина” от сферата на отвлечените понятия и я приближават и до поета,и до читателя,без тя да загуби оререола си на святост.Родината се пшоявява с основната характеристика на майката в Ботевата поезия- нейните плачещи очи.Този художествен детайл от образа и е дълбоко трагичен- с горчиви сълзи майката родина оплаква своя син.Епитетът „черен” в метафоричния образ „черна робиня” е получил смислова обемност,каквато има и в народните песни.
В другите Ботеви поетически творби родината присъства чрез народа,чрез планините и полетата си и чрез битови детайли,но тук тя е индивидуализиран образ и не се припокрива дори с народа.Докато към народа си,когото обича и на когото състрадава,поетът си позволява да бъде остро изобличителен дори сатиричен,пред родината се прекланя и коленичи.Нейната болка е и негова: като нея и той е изпитал страдание сред свои от самотата на словото,от безответност на гласа си,като нея и тои безутешно страда от загубата на Левски.
С изостреното си чувство за смисловот значение на думите поетът не си позволява към родината друго обръщение освен „майко”- тук простонародните форми „мале” и „майноле” са неподходящи,независимо,че си дава право на диалог с нея,защото я чувства кръвно близка.Както на родната майка,така и на майката родина той,поради психологическото си проникновение,дава право на скръб и безпомощност.В „Обесването на Васил Левски” това се внушава в глаголната форма „плачи”.
Страданието на родината се експлицира като силно и непреходно чувство благодарение на изострения усет на Ботев за композирането На строфите и на стиховете в тях.Чрез втората смислово емоционална част на началния куплет:
Гарване,и ти,птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Се получава силе контраст с първите два стиха по отношение както на образите,така и на настроението.Докато образът на майката родина се възпприема като архетипен образ на святост и милосърдие,гарванът присъства в националното ни съзнание като символ на зловещо предчувствие и носител на трагична вест за невъзвратима загуба.Интересно,че и в четвъртата строфа,в която навлизат все образи в множествено число,думата „гарван” остава в единствено- проклета птица,дошла за душата на героя.Оксиморонното римуване „плачеш-грачеш”е най-зловещо и най-трагично наситеното римуване в българската поезия, и емоционално най-силното.
Присъствието на национално обагрената лексема „проклета” определя ужаса като общобългарски.
Настроението в четвърта строфа се носи преди всичко от глаголните форми- „грачи”, „вият”, „молят”, „плачат,пищят”.Разположени в средата на стиховете у сдвоени в последния стих, те създават визуална представа за безсмъртния паметник,който българинът е издигнал в душата си за своя Апостол на свободата.Още в първия куплет с образа на гарвана се появява и представата за черния цвят,който доминира в творбата- един цвят символен за смъртта,съзвъчен с българското съзнание и българските възприятия за нея.
Събирателният образ на народа:старци,жени и деца- е трагичен в скръбта и безсилието си.Ситуиран някъде далеч от лобното място на Левски,той присъства не със зрителни детайли,не и чрез действие и слова на протест,а единствено със звукуве на страданието и безсилието: молитва,плач,писък,които се сливат със звуковете на зловещото и страшното-грачене на гарван,виене на „псета и вълци”- все знакови образи на смъртта.
Като образ Левски не е представен пряко,нито е разгърнат,но духът на героя доминира със своята непобедима сила-жив и след смъртта му.Поставянето му в централната трета строфа позволява от него да се излъчват емоционално-смислови импулси,които да обясняват и обединяват образността в цялата елегия.Глаголната форма в сегашно време „виси” завинаги оставя Левски на бесилото като обвинение срещу робството,отнело живота на личност,която има мясро в световната история,и като напомняне,че свободата е безценно благо,което трябва да се пази от посегателства,като пример за себеотдаденост.В тази строфа се конфронтират географската точност на мястото на трагичното събитие- „Там близо край град София”- с метафората „виси на него със страшна сила” като израз на силата на духа и характера на Левски,от които Ботев искрено и дълбоко се възхищава.Затова,въпреки безмерната скръб,Ботевият текст се възприема не само като израз на тотално обезверяване,а и като надежда,че и чрез смъртта,както чрез дейността си,името на героя ще продължава да импулсира за саможертва в името на свободата и за вярноро и служене.Първото характеризиране на Апостола става посредством епитета „един”,който в съзнанието на българскиа читател се трансформира в „единствен”.Поетът благордно поставя над себе си Апостола на българска свобода.Както пред България,той скланя глава в знак на уважение,почит и преклонение и така го сакрализира и митологизира.Епитетът „един”, благодарение на присъщата на Ботев поетична дарба да придаде експресивност и обемност и на най-неутралната дума,в контекста се изпълва и със смисли като най-достоен,най-всеотдаен,най-обичан,незаменим,неприжалим.Истината за самотата на героя в предсмъртния му час и на бесилото е исказана дискретно, но болезнено- чрез близостта единсвено на гарвана,вестител на смъртта му.
Във веригата от елегични мотиви,в която директно или индиректно присъстват словосъчетания с прилагателна форма „черен” – „верен гарван”, „черна робиня”, „черно бесило”,контрастно и по непряк начин се появява белияр цвят, но не като образ символ на нравствена духовна чистота,както е в християнската религиа,а отново ужаса от смъртта:
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Безнадеждната родина остава скръбна зрителка на вилнеещото робство над нейната земя,превърната в територия на ледени вихри, на скръбта, на сълзите и плача.

--------------------------------------------------------------------------

Смърт и безсмъртие в “Хаджи Димитър”
Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца, и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.
Всички чувства, които са вълнували чувствителната му душа, са изпяти в неговите стихотворения.
Най – възвишен и логически завършен е образът на бореца за свобода в баладата “Хаджи Димитър”. Цялата творба е пронизана от една единствена идея – идеята за безсмъртието на този който е паднал в бой да защити своята родна страна. Тя се внушава още от първата фраза на произведението – “Жив е той, жив е!”.
Това че героят е представен как лежи “Там на балкана...” е израз който го поставя близо до безсмъртните боговете на Олимп, толкова близо до бог.
В тази творба героят е представен в момент на физическо страдание, смъртно ранен след активно участие в битката с враговете на народа.
Макар и смъртно ранен борецът е представен като “юнак във младост и в сила мъжка”.
Празната, захвърлена пушка и счупената на две сабя говорят за жестоката и неравна битка за свобода или смърт юнашка. От устата на умиращия въстаник се изтръгва проклятие, отправено към съдбата, която толкова рано го отстранява от борбата.
В пълна хармония със състоянието на лирическия герой е и състоянието на природата – “слънцето спряно сърдито пече”, а с изтичането на последните капки кръв, жътварската песен става все по – тъжна и горестна. И в сърцето на поета се надига вълна от мъка и печал, “ще да загине и тоя юнак”, но това е само за миг (“но спри сърце...”), защото той е твърдо убеден, че физическата смърт е пътят към вечното безсмъртие.
“Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...”
За да изрази всенародното признание и всеобщото преклонение пред подвига на героя, Ботев въвежда баладични елементи – орлицата и хищния вълк кротко са притихнали до тялото на умиращия герой, а побратимяването със сокола е израз на неговата изключителна смелост (“над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи.”).
Поетът дори е включил и митични самодиви, които да облекчат страданието и болките на героя в предсмъртния му миг.
И тук юнакът изпъква със своята висока нравственост – в последните минути от живота си той не жали за погубената си младост и ранната си смърт, а иска да разбере съдбата на своите другари по оръжие:
“Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?”
Пред такава самоотверженост всяко живо същество занемява в благоговейно преклонение, дори Балканът запява хайдушка песен.
Обобщавайки характерните черти на бореца за свобода и проследявайки силата на народното признание и почит, Христо Ботев въодушевено възкликва:
“Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира!”
Тези вдъхновени слова на гениалния български поет и пламенен революционер са придобии класическо значение и се нареждат между най – великите мисли, изказвани в историята на човечеството. Те са били и ще бъдат мощно оръжие и ярък факел за всички народи, борещи се за свобода и правда.

--------------------------------------------------------------------------

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Дек 2008 13:03 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 25 Авг 2004 20:45
Мнения: 1453
Местоположение: Dreamland
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
meрси много ;)

_________________
...somewhere ....


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 09 Дек 2008 15:54 
Offline
Намерил си мястото

Регистриран на: 18 Фев 2008 19:39
Мнения: 552
Години: 30

Благодарил: 9 пъти
Получил благодарност: 10 пъти
Съчинение разсъждение върху Една Българка
Shestte glavii da sa vkliuchni

_________________
=]]


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 09 Дек 2008 22:18 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
Само с това мога да ти помогна

Една българка
В разказа на Иван Вазов "Една българка" на фона на голямо историческо събитие, авторът разкрива човешката драма на една обикновена жена от народа и как тя успява да извърши своя тих, незабележим нравствен подвиг. Постъпката и е продиктувана от човеколюбие и желанието да помогне, както и от християнски морал.

Мотивите, определящи обещанието на баба Илийца към бунтовника са свързани с християнския и морал, майчинските и инстинкти и най-обикновените човешки чувства на страдание и милосърдие.

Втора част играе ролята на завръзка в сюжета на разказа. Срещата на героинята с бунтовника променя нейните намерения и определя по-нататъшните и действия. Авторът използва ретроспекцията, за да мотивира настоятелността на българката в желанието и да премине Искъра. Едва сега читатеелят разбира защо челопеченката е толкова упорита в молбите си към Хасан ага.

Манастирът е основната цел на баба Илийца. Той се превръща в символ на надеждата за спасение на детето. В началото на II част писателят запознава с личната драма на героинята. Неговата идея е да покаже, че само този, който е познал голяма болка е способен да разбере чуждата несрета, нещастие и да го приеме като свое. Селянката е всеотдайна жена, готова на всичко, за да спаси болното си внуче. Тя е опитала всички бабешки лекове, но не са помогнали: "не помогнаха бабешки лекове, ни баянета, ни хекиминът във Враца". В своята майчинска жертвоготовност, челопеченката преодолява страха на времето, надмогва робската психика и тръгва сама, въпреки "лошото време". Майчинската любов и чувството и за и дават смелост, по-голяма от тази на мъжете, изпокрили се от страх.

Единствената надежда за старата жена е в Черепишкия манастир. Вярваща християнка, баба Илийца храни голямо ипование в бижията сила. Християнският и морал изисква милосърдие, помощ на ближния състрадание, човеколюбие. За нея бунтовника е като син, близък човек. Тя не го приема като престъпник, революционер, ето защо тя му помага.

Неочакваната поява на бунтовника в Церовата гора в първия момент плаши героинята. Реакцията и е напъло човешка. Баба Илийца не стои далеч от проблемите на своето време. Тя е запозната с борбите за национална свобода и е съпрчастна към саможертвения подвиг на бунтовниците. За това първоначалната уплаха бързо преминава и сърцето на състрадателната жена се изпълва с болка и съчувствие към непознатия момък. Неговата външност поражда съпричастие, състрадание у селянката: "лицето му беше измахнато и бледно". Готова да приеме чуждата болка, баба Илийца обещава своята физиескаи духовна подкрепа. Желанието и е мотивирано от високата и християнска нравственост: "ние сме християни".

Ръководена от дълга на християнка, българката не може да откаже подкрепа на ближния. Нейните майчински чувуства и християнски морал я задължават да пренебрегне опасността.

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Дек 2008 02:09 
Offline

Регистриран на: 16 Сеп 2008 00:36
Мнения: 1
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
търся следните неща

1 Какво кара хората да са различни - ЕСЕ
2 Балканските войни 1912 - 1913 - ЕСЕ
3 Проект на свободна тема - Проект


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Дек 2008 15:00 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 18 Сеп 2006 19:25
Мнения: 1477
Години: 30

Местоположение: Urban Streets
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
ахил и агамемнон през погледа на омир и съвременният читател
az t1rsih no ne namerih...trqbva mi za dnes...

_________________
Слушай тялото си. ТО ще ти казва какво да правиш ..


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Дек 2008 22:39 
Offline
obsessed
Аватар

Регистриран на: 10 Авг 2006 21:27
Мнения: 3262
Години: 31

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 2 пъти
c0l3c7i0n написа:
ахил и агамемнон през погледа на омир и съвременният читател
az t1rsih no ne namerih...trqbva mi za dnes...

http://www.myschoolbel.info/Temi9_Iliada.html виж тук


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Дек 2008 22:59 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 18 Сеп 2006 19:25
Мнения: 1477
Години: 30

Местоположение: Urban Streets
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
cold one написа:
c0l3c7i0n написа:
ахил и агамемнон през погледа на омир и съвременният читател
az t1rsih no ne namerih...trqbva mi za dnes...

http://www.myschoolbel.info/Temi9_Iliada.html виж тук

da da 10x (beer) (beer) (beer)

_________________
Слушай тялото си. ТО ще ти казва какво да правиш ..


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 17 Дек 2008 23:50 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 12 Юли 2007 13:46
Мнения: 124
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Някой да може да помогне? ПлСссс (wasntme) (wasntme)
по философия имам да прая есе на една от тез теми:

1. Да действаш означава да бъдеш ЛАО ДЗЪ.
2. Обикновения човек има само една грижа как да убие времето си, а умния как да го употреби Артур Шопенхауер.
3. Сътворената природа според християнството, срещу природата - симвул в гръцката митология.
4. Сяка причина има своето следствие и всяко следствие има своята причина. Случайноста не е нищо друго освен закон, който не познаваме.
5. Стремежът на човек да подреди света в съзнанието си не може да приеме случайността като факт.

_________________
Винаги гледай напред и никога назад !!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Дек 2008 01:37 
Offline
Заинтересован

Регистриран на: 28 Май 2005 15:24
Мнения: 256
Години: 32

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Трябва ми доклад на тема : Будизъм и Юдаизъм :S


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Дек 2008 10:53 
Offline
obsessed
Аватар

Регистриран на: 10 Авг 2006 21:27
Мнения: 3262
Години: 31

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 2 пъти
Доклади по Религия >> http://download.pomagalo.com/61685/budi ... a+budizma/


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Дек 2008 10:57 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 04 Фев 2008 01:53
Мнения: 720
Години: 30

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
c0l3c7i0n написа:
cold one написа:
c0l3c7i0n написа:
ахил и агамемнон през погледа на омир и съвременният читател
az t1rsih no ne namerih...trqbva mi za dnes...

http://www.myschoolbel.info/Temi9_Iliada.html виж тук

da da 10x (beer) (beer) (beer)

хохохо маи за 21(понеделник) ще си науча здраво за класното по литература :D

_________________
Студена Бира
85.187.0.178:27018


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Яну 2009 15:38 
Offline
ONE SICK BASTARD!
Аватар

Регистриран на: 15 Яну 2005 12:45
Мнения: 1019
Години: 32

Местоположение: оо не,не!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Трябват ми примерни ЛИС на теми:
"Дон Кихот - безумец и мъдрец"

"Трагедията на хуманиста Хамлет в света на злото"

_________________
Пропаганджа хит!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Яну 2009 17:48 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
Дон Кихот - безумец и мъдрец
През XVIв. в Испания се появява втората по разпространение в света книга след Библията - романът на Сервантес \"Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча\". Още с първата си част тази тровба събужда огромен интерес, който е жив и до днес.
Това, което най-често занимава изследователите на Сервантес и на неговото творчество, е образът на главния герой и най-вече разумът на неговото безумие.
Мъдрец в своите намерения, в своя идеал и в словото, с което го проповядва, и безумец в действията си и в средствата, с които си служи срещу злото, Дон Кихот тръгва по света, за да има днес човечеството един прекрасен модел за висша нравственост.
Прозрял истината на страшното време, в което живее, обикновеният, почти неизвестен на никого обеднял идалго дон Кихада (Кесада, Кехана) решава да поправи света, да върне хармонията на идеализираното минало, въплътено от него в мечтата му за Златния век. Многократно героят излага своите цели, споделя своите намерения, от които струят хуманизъм, готовност за действие и за саможертва в името на доброто и красивото. Той се стреми \"да отмъщава за обиди, да премахва неправди, оправя неуредици, изкоренява злоупотре*и и възстановява правата на онеправданите\".
Задачите които си поставя идалгото, показват неговата способност да наблюдава, трезво да преценява действителността, да не затваря очите и сърцето си за неправдата и социалните проблеми, за страданията на хората около себе си. Състраданието към тяхната зла участ и любовта му към всички онеправдани раждат хуманистичния идеал на Дон Кихот. Като типичен човек от Ренесанса, героят мечтае за \"Златния век\", когато хората не са знаели злокобните думи \"твое\" и \"мое\", ползвали са се направо от даровете на природата и са вижеели в \"мир, приятелство и сговор\". По време на своите три похода и особено при последните два идалгото, вече \"посветен\" в рицарско звание, допълва представата на читателя за идеала, към който се стреми, излагайки разбианията си идеалното общество, в което няма потисници и потискани, хора с отнета свобода, престъпници, лъжци и личност без очи за красотата...
Рицарят на печалния образ изгражда този идеален свят чрез своето мъдро слово под формата на описания, разсъждения, разпалени спорове и най-вече - чрез съветите към Санчо - верния приятел и оръценосец. На базата на тези мъдри съвети и на своята здрава селска природа Санчо Панса, макар и подло измамен, изгражда прекрасен, хармоничен свят на \"острова\", който \"управлява\".
За да достигне своя идеал, идалгото е убеден, че е нужно действие. А действеността е едно от най-важните измерения на ренесансовата личност. Именно такава е личността на Сервантесовия герой. За съжаление обаче \"рицарят на печалния образ\" се ражда твърде късно - по времето на кризата на хуманизма, криза, която изживява и самият той. Тя се появява в резултат на сблъсъка на неговия мъдър хуманистичен идеал с грубата, жестока действителност, в която героят живее и която не успява да промени. Смъртта му - може би най-трагичният момент в романа, е закономерна, защото към нея рицарят сякаш неотклонно върви през трудните дни на своите походи. Защото не открива подходящите средства, с които да води битката срещу злото. Неговият рицарски атрибути - въоръжение, кон, оръценосец, дама на сърцето, израз на пародийното в романа, го превръщат в комичен герой. Враговете, срещу които води многократните си битки, и раните, които получава, превръщат постепенно комичното в трагично. Може би в края на своите странствания и особено след като е победен от мнимия рицар на бялата луна, Дон Кихот разбита безсмислието на своята борба. И помъдрява. Този факт тревожи читателя, обикнал \"единственият странстващ рицар\" и повярвал в мъдростта на неговия прекрасен идеал. Той измъчва и Санчо - \"единственият странстващ оръженосец\", защото селянинът не само е повярвал в мъдрите слова на Дон Кихот, не само се е докоснал до идеала на рицаря, а защото сам се е превърнал в пример за хуманизъм и вяра.
Дон Кихот умира. Не във битките си със злото и с грозното в света, а на своя беден одър в Ла Манча. Но това не означава смърт на идеала, защото със своята висока нравственост и самоотвержената си борба срещу злото Дон Кихот заживява извън Испания и XVIв., извън страниците на творбата, чийто герой е, за да се превърне в модел на поведение за всички времена.

-------------------------------------------------------------------------

Хамлет - Трагизмът на ренесансовата личност

Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първия - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал,
на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучливо \"криза на хуманизма\", характеризиращ се
с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост.
Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир \"Хамлет\".
Трагизмът на на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък м/у ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната
действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в
произведението чрез образите на самия Хамлет, а и на неговата любима Офелия.
Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и невероятно бързата женитба на майка му - овдовялата кралица. за неговия роден чичо -
новия крал Клавдий. Този факт обърква принца, разочарова го, но неговият поглед прониква още по-дълбоко в живота на Елсинорския двор. След срещата и
разговора си с духа на стария крал, при който се изясняват причините, участниците и се очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от настоящия
крал.
За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на
личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща. Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие,
III сцена.
\"Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен!
Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо!\"
Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е \"квинтесенция на праха\", че
\"друг такъв\" едва ли вече ще срещне в живота си.
Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от
поведението на неговата майка. Гертруда като че ли е забравила наскоро починалия си силно любящ съпруг. Тя е точно на мястото си в своя Елсинор -
свят на лиемерие братоубийство и пошлост, свят тъмница. В този свят непрекъснато търсят забавления и устройват шумни пирове, сякаш опитвайки се да потънат
в забрава, да заглушат гласа на съвестта, връщащ ги към истината.
Хамлет е безкрайно разочарован от своята майка. Отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е \"от любов жесток\".
С упреците си към Гертруда синът й като че ли опитва да накара нейната съвест да се разбунтува, да я поттикне към покаяние, за да се спаси от срама и от греха
на прелюбодеянието. Такава е целта на думите му особено в сцената с портретите.
Шанс за възвръщане към достойното човешко съществуване героят дава и на останалите герои - на Полонии чрез иронията и сарказма си към неговото
хамелеонство в прочутия диалог за формата на облаците, и на Офелия, сочейки й пътя към манастира...
Противоречиво е отношението на главния герой към любимата девойка. За нея той, отпътувалият преди време от Елсинор обичан и очакван момък, единственият,
с когото тя се вижда в сънищата и в мечтите си, е идеал за нравственост и красота. Виждайки промяната, настъпила в него, неможейки да си обясни причините,
които са я породили, Офелия е лишена от възможността да стане другар и съмишленик на Хамлет. Огромната й любов към него, отблъсквана всячески от принца,
кръвта на баща й, Полоний, ролята, която самата принудително поема в двореца, довеждат девойката до лудост. Еднакво трагична е нейната съдба с на съдбата
на Хамлет. Дори - още повече. Защото, докато той има възможност да действа, докато той вече е наясно с истинското лице на обществото и на събитията, Офелия,
възпитана по принципите на средновековната нравственост в подчинение на родителите и на по-висшестоящите, не е в състояние да достигне сама до истината.
Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин
Шекспир като че ли \"спасява\" своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на лудостта е спасение и за самия Хамлет, тя му позволява да действа безнаказано,
а и му осигурява така необходимото време за размисъл и за вземане на така важното за героя решение по повод отмъщението.
Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност,
независимо от условията, в които е попаднал.
Героят многократно има възможност да отмъсти със смъртта на убиеца на своя баща, краля на Дания. Но кървавото отмъщение може да бъде цел само за
средновековния човек, какъвто Хамлет не е. Той иска възмездие, а не смърт. Ето защо, преди да посегне към меча, принцът използва оръжието на словото, на
театралното изкуство, което нанася по-дълбоки рани и носи по-пълно удовлетворение. Забележителни са неговите монолози и особено прочутият
\"Да бъдеш или не...\", в който героят като че ли, разсъждавайки за ценността и смисъла на човешкия живот, за пореден път утвърждава ренесансовия принцип за
висшата ценност, каквато е живота.
По време на сценичното действие много от героите намират своя край. В последните сцени на V действие театралната сцена е осеяна с трупове -
Лаерт, Клавдий, Гертруда, самия Хамлет.
Според естетите смъртта на носителя на прекрасното, на идеала, е висш израз на трагичното. И въпреки че Шекспир се опитва да завърши своята трагедия с
известен оптимизъм чрез оцеляването на единствения докрай останал верен на Хамлет и на ренесансовия идеал персонаж - Хорацио, зрителят не може да се
освободи от състраданието към трагичната участ на един от най-прекрасните образи в световната литература - принц Хамлет - потопен в скръб, облечен винаги в
черно, чийто светъл ренесансов свят е жестоко разбит при трагичния си конфликт с гнилия свят ма средновековна Дания.

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Яну 2009 16:23 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 19 Сеп 2004 13:50
Мнения: 1737
Години: 32

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Трябват ми всякакви възможни неща за "Опълченците на Шипка" :)

_________________
So tell me, what's it like living in a constant haze of stupidity?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 08 Яну 2009 16:52 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 28 Юли 2008 22:58
Мнения: 759
Години: 27

Благодарил: 1 пъти
Получил благодарност: 4 пъти
Ако някой е добър по астрономия моля да ми пишее :)

_________________
Не искам да виждам сълзи от твойте очи...Прости не осъзнах колко те боли.. ;[[


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 10 Яну 2009 23:32 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 12 Май 2006 22:56
Мнения: 1287
Години: 35

Местоположение: сред хората, които ме обичат!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Не е тема
ако някой успее да ми намери онлайн пиесата Ромео и Жулиета - Шекспир го признавам :]

_________________
I believe!

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Яну 2009 10:45 
Offline
Cr@zU GuI7@rIc7
Аватар

Регистриран на: 08 Яну 2008 13:13
Мнения: 365
Благодарил: 10 пъти
Получил благодарност: 8 пъти
nqkoi shte mi iztegli li tova http://download.pomagalo.com/27925/make ... na+misiya/ i da mi go prati na skype doberman_1995.

syjalqvam za latinicata ama languge bara nqma ponetichen i nemoga da pisha

_________________
Who gave you the right to say, "I'll take your life from you."
Some songs come from the simple joy of playing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Яну 2009 11:31 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
Мога да ти помогна с това:

Македонски по пътя на патриотичната си мисия


акедонски по пътя на патриотичната си мисия (съчинение-разсъждение) Вазовата повест “Немили-недраги” пресъздава атмосферата на най-българското време. Време, в което достойни и родолюбиви българи посвещават живота си на патриотичния дълг в името на свободна България. С преклонение патриархът на нашата литература разкрива възвишения образ на хъша- старадалец и мъченик в чуждата страна, но истински родолюбец,когато с носталгия си спомня родината, и самоотвержен революционер в моменти на изпитание. Такъв е и Македонски, най-колоритния и пълнокръвен образ в повестта, който завладява с магнетичното си присъствие и героични постъпки. “Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта”- с тези думи героят най-точно характеризира себе си. Пред трудното ежедневие той е по човешки слаб. Често постъпките му са осъдителни- краде, лъже, лесно се разпалва, не уважава чуждото мнение. Но в десета глава на повестта Македонски показва безрезервната си отдаденост на всяка революционна задача. Слаб пред лишенията, хъшът се възвисява до героичен подвиг, за да доведе до успешен край мисията си- да премине Дунава през ледовитата февруарска нощ и да предаде революционно писмо на Левски в Русчук. В този драматичен момент на върховно изпитание героят забравя страха, себе си, готов е на саможертва, за да опази достойнството си на изпитан в борбата революционер. Преодолява много препятсвия като проявява смелост и решителност, съобразителност и издръжливост, духовна сила и себеотрицание. За да премине през Дунава и за да изпълни мисията си, Македонски тръгва в една студена февруарска нощ. Замръзналата река, с “вкаменени и безчувствени гърди”, крие непреодолима заплаха и създава усещане за самота, страх и отчужденост. Зловещите ледени вихри на безмилостния вятър, които приличат на “погребално пение на един мъртвец”, създават усещане за близка опастност. В нощта “дрезгавия мрак”създава чувство на тъга и потистнатост. Зловещата пейзажна картина създава тягостно предчувствие. В такава мразовита нощ може да издържи само човек, решителен, съобразителен, издръжлив и с духовна сила, който знае каква задача трябва да изпълни. Преди да започне мисията си Македонски стои неподвижен на влашкия бряг с очи, вперени в отсрещните караули. Хъшът не помръдва нито за миг и стои като “замръзнал на поста си солдатин”. Този портрет внушава смелостта, решителността и находчивостта на героя. Македонски поема към отсрещния бряг без колебание и страх, защото е решен да изпълни една смъртно опасна и рискована мисия, която ще приближи часа на мечтаните битки и свободата на България. Решителността и смелостта на хъша му помагат и да е непоколебим, да преодолее неочакваното препятствие, което се появява пред него: “една черна ивица... един вид тясна река”, която не е замръзнала. Когато героят се изправя пред незамръзналата водна бездна, пред него не стои въпросът, дали да се откаже, а как да продължи напред. Без да губи време и самообладание, героят бързо взима решение и се връща назад. В този момент е важно само едно- на всяка цена да изпълни задачата. Нищо не може да го спре: “Някакво вдъхновение, види се, му дойде”. Той решава да откърти една дъска от пуста на пръв поглед дъсчена колиба. Глаголите, които използва Вазов, подчертават неговата непоколебимост- “пусна тоягата”, “посегна към стряхата, хвана една дъска, ... дръпна я, разклати я, дигна я нагоре”. В този момент Македонски е готов да се справи със всяка трудност. Появата на румънеца е второто неочаквано препятствие, но хъшът не се спира пред нищо. Завидна е бързината, с която той взима решен! ие за действие. В конфликта с влаха героят опитва всичко- и заплаха, и молба, и отстъпчивост, и груба физическа сила. Македонски дори предлага да си плати дъската, но не и да си тръгне без нея. Той, който никога не плаща доброволно, сега изкушава влаха с висока цена. Очевидно отговорната задача го е променила. Доказателство за това е и, че хъшът приема спокойно обидите “разбойнико!”, “харсъз”. Той дори говори “ниско” и нарича румънеца “побратиме”. Благодарение на съобразителността и смелостта си Македонски надделява над неотстъпчивия влах. Със засилената употреба на глаголи авторът внушава драматизма на ситуацията: “стана прав, хвана дъската... опря си крака... измъкна я... ,издигна я...” и я стовари по главата му с една страшна сила. В този момент хъшът убива румънеца, без да мисли за последствията. Ненужно е това престъпление, но обстоятелствата го налагат, защото революционното дело е в опасност, а то е най-важно в този момент. Мисълта за него дотолкова е завладяла съзнанието на Македонски, че той без да има време за размисъл се устремява напред към черната ивица незамръзнала вода. След като хъшът се изправя отново “пред зеющата яма” внимателно хвърля дъската на двата бряга на водната бездна и знаейки, че една нищо и “никаква случайност, едно малко кривнуване” може да го провали, той не се отказва. Преди да стъпи на дъската, Македонски за пръв път от години се прекръства, прави го с желанието да бъде подкрепен в мисията си. Хъшът, човек със силна воля и твърд дух, за пръв път от години търси упование в Бога, но не за живота си се страхува героят, а за това, че ако загине той, загива и патриотичното дело. В този момент човешката воля не е достатъчна. Трудностите, които Македонски преодолява благодаре- ние на силния си дух, не свършват с преминаването на реката. На другия бряг го очаква заплаха от турските часови и от замръзване. Тези опастности хъшът преодолява благодарение на смелостта, съобразителността и хладнокръвието си. Героят запазва самообладание и изчаква с “ напънат слух, с опулен взор и без дихание” да се отдалечи турския караул. Природното описание допълва представата за страшното изпитание, на което е подложен героя. Чрез градацията на епитети- “намръщено небе”, “грозно, мълчаливо, застрашително”, Вазов подчертава самотата на Македонски в неговото благородно начинание. Събрал силите си, преодолял болката, хъшът отново се устремява към крайната цел. По пътя към дома на Баба Тонка Македонски прилича “ на един вълк, който обикаля нощем краищата на градовете”. Чрез това сравнение писателят внушава решимостта и силата на героя да извърви докрай пътя, да изпълни делото си. В края на патриотичната си мисия Македонски пристига в дома на Баба Тонка и на въпроса й:”Кой си ти?”, той отговаря с гордост и достойнство:”Твой син”. В отговора му са събрани и удовлетворението от изпълнената мисия, и гордостта от преодолените препятствия, и естественият страх, и радостта, че именно той е съумял да извърши всичко това, и чувствата на синовна привързаност към отечеството. В лицето на Баба Тонка хъшът вижда родината майка и с гордост показва своята саможертвена любов. В нощта, когато преминава замръзналата река, Македон- ски се разкрива като смел патриот. Определената цел го подтиква да даде най-доброто от себе си. Рискувайки живота си, той доказва, че скиталчеството в Румъния не е превърнало хъшовете в бездейни страхливци, че не са забравили своя идеал- свободата на отечеството.

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 27 Яну 2009 11:35 
Offline
Cr@zU GuI7@rIc7
Аватар

Регистриран на: 08 Яну 2008 13:13
Мнения: 365
Благодарил: 10 пъти
Получил благодарност: 8 пъти
YAVOR написа:
Мога да ти помогна с това:

Македонски по пътя на патриотичната си мисия


акедонски по пътя на патриотичната си мисия (съчинение-разсъждение) Вазовата повест “Немили-недраги” пресъздава атмосферата на най-българското време. Време, в което достойни и родолюбиви българи посвещават живота си на патриотичния дълг в името на свободна България. С преклонение патриархът на нашата литература разкрива възвишения образ на хъша- старадалец и мъченик в чуждата страна, но истински родолюбец,когато с носталгия си спомня родината, и самоотвержен революционер в моменти на изпитание. Такъв е и Македонски, най-колоритния и пълнокръвен образ в повестта, който завладява с магнетичното си присъствие и героични постъпки. “Македонски бяга от глада, но не бяга от смъртта”- с тези думи героят най-точно характеризира себе си. Пред трудното ежедневие той е по човешки слаб. Често постъпките му са осъдителни- краде, лъже, лесно се разпалва, не уважава чуждото мнение. Но в десета глава на повестта Македонски показва безрезервната си отдаденост на всяка революционна задача. Слаб пред лишенията, хъшът се възвисява до героичен подвиг, за да доведе до успешен край мисията си- да премине Дунава през ледовитата февруарска нощ и да предаде революционно писмо на Левски в Русчук. В този драматичен момент на върховно изпитание героят забравя страха, себе си, готов е на саможертва, за да опази достойнството си на изпитан в борбата революционер. Преодолява много препятсвия като проявява смелост и решителност, съобразителност и издръжливост, духовна сила и себеотрицание. За да премине през Дунава и за да изпълни мисията си, Македонски тръгва в една студена февруарска нощ. Замръзналата река, с “вкаменени и безчувствени гърди”, крие непреодолима заплаха и създава усещане за самота, страх и отчужденост. Зловещите ледени вихри на безмилостния вятър, които приличат на “погребално пение на един мъртвец”, създават усещане за близка опастност. В нощта “дрезгавия мрак”създава чувство на тъга и потистнатост. Зловещата пейзажна картина създава тягостно предчувствие. В такава мразовита нощ може да издържи само човек, решителен, съобразителен, издръжлив и с духовна сила, който знае каква задача трябва да изпълни. Преди да започне мисията си Македонски стои неподвижен на влашкия бряг с очи, вперени в отсрещните караули. Хъшът не помръдва нито за миг и стои като “замръзнал на поста си солдатин”. Този портрет внушава смелостта, решителността и находчивостта на героя. Македонски поема към отсрещния бряг без колебание и страх, защото е решен да изпълни една смъртно опасна и рискована мисия, която ще приближи часа на мечтаните битки и свободата на България. Решителността и смелостта на хъша му помагат и да е непоколебим, да преодолее неочакваното препятствие, което се появява пред него: “една черна ивица... един вид тясна река”, която не е замръзнала. Когато героят се изправя пред незамръзналата водна бездна, пред него не стои въпросът, дали да се откаже, а как да продължи напред. Без да губи време и самообладание, героят бързо взима решение и се връща назад. В този момент е важно само едно- на всяка цена да изпълни задачата. Нищо не може да го спре: “Някакво вдъхновение, види се, му дойде”. Той решава да откърти една дъска от пуста на пръв поглед дъсчена колиба. Глаголите, които използва Вазов, подчертават неговата непоколебимост- “пусна тоягата”, “посегна към стряхата, хвана една дъска, ... дръпна я, разклати я, дигна я нагоре”. В този момент Македонски е готов да се справи със всяка трудност. Появата на румънеца е второто неочаквано препятствие, но хъшът не се спира пред нищо. Завидна е бързината, с която той взима решен! ие за действие. В конфликта с влаха героят опитва всичко- и заплаха, и молба, и отстъпчивост, и груба физическа сила. Македонски дори предлага да си плати дъската, но не и да си тръгне без нея. Той, който никога не плаща доброволно, сега изкушава влаха с висока цена. Очевидно отговорната задача го е променила. Доказателство за това е и, че хъшът приема спокойно обидите “разбойнико!”, “харсъз”. Той дори говори “ниско” и нарича румънеца “побратиме”. Благодарение на съобразителността и смелостта си Македонски надделява над неотстъпчивия влах. Със засилената употреба на глаголи авторът внушава драматизма на ситуацията: “стана прав, хвана дъската... опря си крака... измъкна я... ,издигна я...” и я стовари по главата му с една страшна сила. В този момент хъшът убива румънеца, без да мисли за последствията. Ненужно е това престъпление, но обстоятелствата го налагат, защото революционното дело е в опасност, а то е най-важно в този момент. Мисълта за него дотолкова е завладяла съзнанието на Македонски, че той без да има време за размисъл се устремява напред към черната ивица незамръзнала вода. След като хъшът се изправя отново “пред зеющата яма” внимателно хвърля дъската на двата бряга на водната бездна и знаейки, че една нищо и “никаква случайност, едно малко кривнуване” може да го провали, той не се отказва. Преди да стъпи на дъската, Македонски за пръв път от години се прекръства, прави го с желанието да бъде подкрепен в мисията си. Хъшът, човек със силна воля и твърд дух, за пръв път от години търси упование в Бога, но не за живота си се страхува героят, а за това, че ако загине той, загива и патриотичното дело. В този момент човешката воля не е достатъчна. Трудностите, които Македонски преодолява благодаре- ние на силния си дух, не свършват с преминаването на реката. На другия бряг го очаква заплаха от турските часови и от замръзване. Тези опастности хъшът преодолява благодарение на смелостта, съобразителността и хладнокръвието си. Героят запазва самообладание и изчаква с “ напънат слух, с опулен взор и без дихание” да се отдалечи турския караул. Природното описание допълва представата за страшното изпитание, на което е подложен героя. Чрез градацията на епитети- “намръщено небе”, “грозно, мълчаливо, застрашително”, Вазов подчертава самотата на Македонски в неговото благородно начинание. Събрал силите си, преодолял болката, хъшът отново се устремява към крайната цел. По пътя към дома на Баба Тонка Македонски прилича “ на един вълк, който обикаля нощем краищата на градовете”. Чрез това сравнение писателят внушава решимостта и силата на героя да извърви докрай пътя, да изпълни делото си. В края на патриотичната си мисия Македонски пристига в дома на Баба Тонка и на въпроса й:”Кой си ти?”, той отговаря с гордост и достойнство:”Твой син”. В отговора му са събрани и удовлетворението от изпълнената мисия, и гордостта от преодолените препятствия, и естественият страх, и радостта, че именно той е съумял да извърши всичко това, и чувствата на синовна привързаност към отечеството. В лицето на Баба Тонка хъшът вижда родината майка и с гордост показва своята саможертвена любов. В нощта, когато преминава замръзналата река, Македон- ски се разкрива като смел патриот. Определената цел го подтиква да даде най-доброто от себе си. Рискувайки живота си, той доказва, че скиталчеството в Румъния не е превърнало хъшовете в бездейни страхливци, че не са забравили своя идеал- свободата на отечеството.


Mersi

_________________
Who gave you the right to say, "I'll take your life from you."
Some songs come from the simple joy of playing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Яну 2009 12:01 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 28 Яну 2004 21:27
Мнения: 2302
Години: 33

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
tyrsq kursova rabota po ikonomika na tema "Predpriqtiqta i opazvane na okolnata sreda".I ako moje da e konkretno za nqkoe predpriqtie : )

_________________
will i live to be 23?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Яну 2009 14:53 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 28 Яну 2004 21:27
Мнения: 2302
Години: 33

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 1 пъти
Кими Райкконен написа:
Това е единственото без пари!Ако може да ти помогне...
http://www.ometeo.com/edu/pdf/EC60333.pdf

Тука искат кинти!
http://www.helpos.com/archive/preview-w ... index.html
http://www.helpos.com/archive/preview-w ... index.html

thx bro: } tiq veche gi svalih ;p

_________________
will i live to be 23?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 07 Фев 2009 01:52 
Offline
Аватар

Регистриран на: 05 Фев 2009 01:13
Мнения: 4
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
не е тема
Габриел Гарсия Маркес - Сто години самота - за online четене
ще съм безкрайно щастлива :-D


Явор: Книгата не успях да я намеря само коментари. http://damon.rally-club.net/blog/?p=126

_________________
Воювам най-редовно със себе си,
защото не мога да лъжа,
(особено сутрин- изобщо не мога)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 07 Фев 2009 12:30 
Offline
Аватар

Регистриран на: 05 Фев 2009 01:13
Мнения: 4
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
мерси все пак

_________________
Воювам най-редовно със себе си,
защото не мога да лъжа,
(особено сутрин- изобщо не мога)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 07 Фев 2009 16:02 
Offline
bLeSsEd
Аватар

Регистриран на: 04 Юни 2005 15:31
Мнения: 574
Години: 33

Местоположение: dobrich
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
какъвто и да е анализ на Никола Вапцаров...няма нищо за него в помагало... :^)

_________________
Мнението е като гъза - всеки го има, но не всеки го показва! :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 583 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов