Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 19 Мар 2024 14:00

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 583 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 16, 17, 18, 19, 20  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 28 Апр 2009 23:29 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 18 Сеп 2006 19:25
Мнения: 1477
Години: 30

Местоположение: Urban Streets
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
Кими Райкконен написа:
http://www.drugsinfo-bg.org/bg/drugs-alphabet.html
http://www.pharmacy-bg.com/article.php?cmd=list&id=270

:x не ми вършат работа.Оставай, утре аз ще си търся

_________________
Слушай тялото си. ТО ще ти казва какво да правиш ..


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Апр 2009 15:10 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 19 Сеп 2004 13:50
Мнения: 1737
Години: 32

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Търся някакви теми за "Сенки" на Яворов, но ако може да не е тази тема - Аспекти на алиенацията в "Сенки" .

_________________
So tell me, what's it like living in a constant haze of stupidity?


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 06 Май 2009 13:47 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 17 Фев 2008 01:29
Мнения: 862
Години: 30

Местоположение: Tree Hill
Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
Момчета спешно ми трябва някъкво съчинение на Английски език на тема - "Велик ден"
който има такова или намери из интернет нека да постне плс ;)

_________________
A Passion For Perfection. !


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 09 Май 2009 23:14 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 17 Фев 2008 01:29
Мнения: 862
Години: 30

Местоположение: Tree Hill
Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
Момчета по История ми трябва съчинение на тема "Средновековният град" или как е изглеждал града през средновековието(архитектура такива работи всичко , бит ) Благодаря от сега :) трябва ми за Вторник

_________________
A Passion For Perfection. !


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Май 2009 00:42 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 17 Фев 2008 01:29
Мнения: 862
Години: 30

Местоположение: Tree Hill
Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
Crow написа:
Момчета по История ми трябва съчинение на тема "Средновековният град" или как е изглеждал града през средновековието(архитектура такива работи всичко , бит ) Благодаря от сега :) трябва ми за Вторник

up

_________________
A Passion For Perfection. !


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 11 Май 2009 00:43 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 17 Фев 2008 01:29
Мнения: 862
Години: 30

Местоположение: Tree Hill
Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
намерих тема в помагало някой може лида я изтегли http://download.pomagalo.com/1898/stopa ... niya+grad/
http://zamunda.pomagalo.com/download/13 ... alzaglavie

_________________
A Passion For Perfection. !


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 15 Май 2009 00:47 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 29 Авг 2006 11:52
Мнения: 800
Години: 32

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
бих искал да ми помогнете със откриването на една тема за презентация. Темата е (уродство) , имам за задача да направя презентация но нищо не успях да открия

_________________
Изображение

Цитат:
Американски форум: Задаваш въпрос, после ти отговарят.
Израелски форум: Задаваш въпрос, после на теб ти задават въпрос.
Български форум: Задаваш въпрос, после дълго ти разказват какъв си тъпак.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 15 Май 2009 00:51 
Offline
Born To Be Wild
Аватар

Регистриран на: 06 Юли 2006 22:40
Мнения: 3242
Години: 35

Местоположение: The Nearest Churchyard
Благодарил: 11 пъти
Получил благодарност: 37 пъти
"Уродство" нещо като уродливост ли трябва да е :|

_________________
Бях побеждаван и пречупван,
падах на колене, когато надеждата се изгубеше.
Дойде времето да променя себе си...

В този ден вече виждам ясно, всичко се събужда за живот,
мъчително място и съкрушена мечта, ще оставя всичко зад гърба си

Никога няма да копнея за това, което е можело да бъде,
Съжалението няма да похаби живота ми отново...
Няма да поглеждам назад, ще се боря, за да остана...



Изображение
Изображение
Изображение

Изображение
Изображение
Изображение

Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 15 Май 2009 15:05 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 29 Авг 2006 11:52
Мнения: 800
Години: 32

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
да точно виж подобна снимка за да ти стане по ясно http://www.fiziolog.isu.ru/Pic/baby.jpg

_________________
Изображение

Цитат:
Американски форум: Задаваш въпрос, после ти отговарят.
Израелски форум: Задаваш въпрос, после на теб ти задават въпрос.
Български форум: Задаваш въпрос, после дълго ти разказват какъв си тъпак.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 15 Май 2009 16:16 
Offline
Born To Be Wild
Аватар

Регистриран на: 06 Юли 2006 22:40
Мнения: 3242
Години: 35

Местоположение: The Nearest Churchyard
Благодарил: 11 пъти
Получил благодарност: 37 пъти
Мм цяла разработена тема едва ли ще намериш, но може и да греша. Ще е добре обаче ти да пробваш да я направиш сам. Тоя материал може да ти помогне http://www.bg-mamma.com/articles/full/283Ще продължа да търся и ако намеря нещо ще го постна ;)

_________________
Бях побеждаван и пречупван,
падах на колене, когато надеждата се изгубеше.
Дойде времето да променя себе си...

В този ден вече виждам ясно, всичко се събужда за живот,
мъчително място и съкрушена мечта, ще оставя всичко зад гърба си

Никога няма да копнея за това, което е можело да бъде,
Съжалението няма да похаби живота ми отново...
Няма да поглеждам назад, ще се боря, за да остана...



Изображение
Изображение
Изображение

Изображение
Изображение
Изображение

Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Май 2009 14:33 
Offline
Намерил си мястото

Регистриран на: 18 Фев 2008 19:39
Мнения: 552
Години: 30

Благодарил: 9 пъти
Получил благодарност: 10 пъти
Трябва ми съчинение на temata :Представата ми за Черноризец Храбър

_________________
=]]


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Май 2009 11:11 
Offline
ONE SICK BASTARD!
Аватар

Регистриран на: 15 Яну 2005 12:45
Мнения: 1019
Години: 32

Местоположение: оо не,не!
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
"Проблемът за безграничната бащина любов в романа "Дядо Горио" от Балзак"

"Смешното и тъжното в повеста Шинел"

_________________
Пропаганджа хит!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Май 2009 11:17 
Offline
Намерил си мястото

Регистриран на: 18 Фев 2008 19:39
Мнения: 552
Години: 30

Благодарил: 9 пъти
Получил благодарност: 10 пъти
gangs7errr написа:
Трябва ми съчинение на temata :Представата ми за Черноризец Храбър

;( http://download.pomagalo.com/303594/mag ... 29034&po=4

_________________
=]]


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Май 2009 13:59 
Offline

Регистриран на: 19 Май 2009 13:47
Мнения: 2
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Изключително много ще съм благодарна ако някой може да ми помогне със следните въпроси:
1.Мястото на притчите в Пространното житие на Кирил?
2.Какви художествени средства е използвал автора в цялостния текст? (пак става въпрос за пространното житие на кирил).
Моля Ви,още веднъж помогнете ми ...че ми трябва за утре..ще ме изпитват.. :(


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Май 2009 22:04 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
Ch1ld написа:
"Проблемът за безграничната бащина любов в романа "Дядо Горио" от Балзак"

"Смешното и тъжното в повеста Шинел"

ИЛЮЗИЯТА НА ДЯДО ГОРИО - КРЪСТОПЪТ НА ЧУВСТВОТО И РАЗУМА

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон \"Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume\" (\"Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото\") и си поставя за цел да постави името си наред с тези на Данте Алигиери, Сервантес, Микеланджело, Гьоте. Защото е чувствал, че \"по някакъв тайнствен начин е проникнало в него знанието на целия живот, стояло е събрано и съхранено\", така както е било \"с митическия гений на Шекспир, най-голямата... загадка на световната литература\". Дали си е задавал въпроса \"кога, как и откъде са израснали в него тия огромни запаси от знания, докарани от всички професии, материи, темпераменти и феномени...\"? Необяснимо е как \"всичко е знаел Балзак, процесите, сраженията, борсовите маневри, спекулациите с недвижими имоти, тайните на химията, хитростите на парфюмерията, похватите на художниците, дискусиите на теолозите, механизмите на вестника, измамите на театъра... Той \"е накарал да се явят в сънищата му фиордите на Норвегия и окопите на Сарагоса и те са такива, каквито са в действителност... Това огромно интуитивно знание, то е геният на Балзак...\" - както пише Стефан Цвайг.
И той създава една огромна епопея от над 10 хиляди страници и над 2 хиляди герои, няколко десетки романа и разкази, обединени по подобие на Дантевата трилогия \"Човешка комедия\". Това са знаменитите романи \"Шуани\", \"Братовчедката Бет\", \"Гобсек\", \"Една тъмна афера\", \"Евгения Гранде\", \"Полковник Шабер\", \"Шагренова кожа\" и много други.
Ако разтворим всяка една от тези творби, така както романа \"Дядо Горио\", ще се впечатлим от похвата на писателя да \"сгъстява\", да \"кондензира\" обстановката, човешките характери, събитията, като че ги \"претръсква през сито, където всичко незначително ще остане\" и затова неговите хора са винаги типове, винаги характеристично обхващане на едно множество и затова \"неговите трагедии са кондензации\" (по Стефан Цвайг).
Та нима прословутият пансион на госпожа Воке като сграда и като герои, с които се запознаваме, водени от ръката на писателя, не е \"умален вид на обществото с всички негови съставки\", както твърди самият Балзак! И той, както винаги, започва с обстановката, прикрепва своите герои: дядо Горио, Вотрен, Растиняк към жилището им, към стаята, към леглото, като разкрива характерите им, без да ни изненада. Те живеят в къщата на госпожа Воке - \"четириетажна, с мансарда, построена от песъчлив варовик и боядисана в... жълт цвят... Между бараката и кухненския прозорец окачват кафез за продукти, под него изтича помията от умивалника...\" Там се носи \"миризма от пансион\", която \"представлява смесица от спарен въздух, мухъл, граниво... в нея има нещо лепкаво като воня на трапезария...\" и т.н. Хазайката госпожа Воке \"с тлъстичко лице, на което стърчи нос като папагалска човка...\", и на която \"в цялата є закръглена фигура като на църковен плъх... се таи алчност\", се грижи срещу заплащане за тези хора, дошли при нея поради крайна оскъдица - освен стареца, студента, каторжника, тука са старата госпожица Мишоно, Бианшон, Поаре, Викторин Тайфер и др.
От самата обстановка като че ли от бедняшки декор ни се представят всички те - непременно с емоционална доминанта - \"стремят се към една илюзия на живота, безразлично каква е тя - любов, изкуство, скъперничество...\", присъщо на героите на Балзак. И \"всяко възбудено в мономания чувство насилва останалите, отнема им водата и ги оставя да изсъхнат...\" (по Стефан Цвайг).
Такъв е най-старият - дядо Горио. В неговата изключителна любов към дъщерите Анастази и Делфин се проявява тази емоционална доминанта, която осмисля живота му. Балзак разкрива източника на богатството му - по време на революцията той е присвоил имота на господаря си, после след знаменитата 1789 година спекулира със зърнени храни в бунтовния Париж, като постепенно става милионер, натрупва огромно богатство, с което осигурява достъп до висшето общество на дъщерите - едната омъжена за граф, другата - за барон. Той създава рано от тях идоли в сърцето си, а те като всички идоли постоянно искат жертви - така източват и последната монета на стария си баща.
Така както изгражда образа на дядо Горио - с диалектическа завършеност, без определен черен или бял цвят, а с реалните противоречия, с внушението за привличане и отблъскване, великият писател изгражда и образа на бедния студент Йожен дьо Растиняк, чиято емоционална доминанта е желанието да влезе във висшето общество, да стане име, един от първите хора. Син на обедняло аристократично семейство, дошъл в Париж да учи за адвокат с намерение след това \"да работи ден и нощ, та богатството да е плод на труда му... да постигне всичко със собствени сили... и като наблюдава живота, да вижда, че е чист като лилия\". Разговорите с бившия каторжник Вотрен му разкриват обществото от съвсем друга гледна точка. Истината, че \"бързото забогатяване е целта, която си поставят петдесет хиляди момчета във вашето общество\", заради което са необходими неимоверно големи усилия, \"яростна борба\", при което, както уверява \"изкусителят\", \"сфинксът\" Вотрен, ще \"се изядете един друг като паяци в буркан\". После добавя: \"Знаете ли как се напредва тук? Чрез блестящ гений или чрез умело продажничество. Сред тази човешка маса трябва или да връхлетите като снаряд, или да се промъкнете като чума. Честността за нищо не служи... Покварата е оръжието на посредствеността...\"
Вотрен съветва Йожен да бъде като ловец в горите на Новия свят - Америка, където \"бродят двадесет различни племена... Вие пък сте ловец на милиони. Служете си с клопки, примки, стръв. Има много начини да се ловува. Едни гонят зестри, други - разпродажби, трети ловят съвести...\" Бившият каторжник не само съветва, той предлага изгодна сделка на Растиняк - срещу малка сума, която ще му е нужна за начален капитал, да уреди женитбата му за забогатялата Виктория Тайфер след смъртта на брат є, чието убийство организира... И тогава настъпва раздвоението в съзнанието на Растиняк - от една страна той иска да бъде \"чист като лилия\", а от друга - чрез роднината си дьо Босеан влиза във висшето общество, за което е готов на всякакви унижения и двуличие. От една страна, не приема истините на Вотрен, а от друга, \"като се видя с нови дрехи, ръкавици, Растиняк забрави добродетелното си решение\". Дори породилата се дружба между него и дядо Горио започва от мига, когато разбира, че този обеднял старец е баща на графиня Анастази дьо Ресто и баронеса Делфин дьо Нюсенжен, до чието благоволение се домогва. От своя страна дядо Горио се надява дъщеря му Делфин да има почтен любовник, а не като предишния Дьо Трай, който безсъвестно пропилява парите на баронесата и баща є.
Йожен дьо Растиняк предпочита задния вход, за да влезе във висшето общество, а не като \"блестящ гений\" или \"като снаряд\", вероятно защото за него е по-приемливо \"да пълзи, да понася всичко\". И в своето разочарование от баронеса дьо Нюсенжен си мисли \"какви ли ще са другите, щом в един миг най-добрата жена заличава обещанията си за приятелство и те захвърля като стара обувка?\" Прехапал устни, той пренебрегва обидата и отново се домогва до близостта с баронесата, защото помни съвета на Вотрен да гледа на приятелите си \"като на пощенски коне\", които трябва да остави да умрат, щом стигне целта\". Той разбира, че \"животът не е по-хубав от готвенето и също толкова вони; а щом си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мръсотията...\", както му говори каторжникът.
И неусетно си спомняме вонливия пансион на госпожа Воке, с \"оня топъл и зловонен въздух\", с \"помията от умивалника\" и сметта \"която поливат обилно с вода, за да не въвони всичко наоколо...\" Този паралел между обстановката, в която живеят героите на творбата и душевните им състояния - готови на всякаква низост и падение, допълва изобразителността и изразителността на образите и характерите.
И всъщност на каква основа става сближаването между младежа и стареца? Не би ли могло да се предположи, че младият човек се стреми към този връх, от който старецът стремглаво слиза надолу - разочарован и отчаян? Някогашният господин Горио натрупва богатство и създава положение на дъщерите си, които се отнасят с него като с \"лимон, който \"след като бил изцеден до капка... хвърлили кората му\" по сполучливото сравнение на херцогиня дьо Ланже.
Всъщност кого да виним за отчаяния край на дядо Горио, на чието погребение дъщерите пращат празните си каляски с именитите си гербове? Само парите ли са причина за това? Обществото? Трагичната заблуда на стария милионер? Несъвършенството на човешката душа, която не познава благодарността? Можем да съдим от всякакъв ракурс, но всеки отговор ще носи част от истината.
Барон Йожен дьо Растиняк изпраща до гроба стареца, вече надвил в душевната си борба желанието си да бъде \"чист като лилия\", с края на стареца си е отишла от него и онази човешка топлота и искреност, с която се грижеше за него, забравена е внезапно забогатялата госпожица Тайфер, за която не пожелава да се ожени, той е вече друг в страшната закана към Париж: \"А сега ще видим - аз или ти!\"
В душевната борба у Растиняк между чистотата и доброто и злото, надвива второто, което ще го направи хищник в онова общество, за което мечтаеше като млад студент.
Романът \"Дядо Горио\" с дълбокия си психологизъм е достойна творба на един гений.

Комичното и трагичното в повестта “Шинел”

Като естетически категории комичното и трагичното в изграждане на своите образи
са застъпили много писатели.Николай Василиевич Гогол в комичен аспект разкрива
героите си в поемата “Мъртви души.” Най-ироничен е писателят към Плюшкин,когото
нарича “дупка на човечеството.”Трагичното идва,когато героят носи благородни
чувства,но не намира щастие в живота.
В повестта “Шинел” Гогол изгражда образа на депертаменския чиновник Акакий
Акакиевич.Трагичното откриваме в съдбата на този човек,който не може да се
защити,не знае как да потърси правата си.Комичното идва от неговата
интелектуална ограниченост,от облеклото му,от отношението на другите към него.
Той е човек,обиден от съдбата.Още при рождението му трудно се ориентират какво
име да му дадат-наричат го на баща му.Не е известно как със своите ограничени
умствени възможности става чиновник.Неговата задача е да преписва служебните
бележки и самият той се превръща в пишеща машина.Съдържанието на преписаното не
го интересува.Навън не поглежда към никого,не се интересува от
развлечения.Неговото усърдие в службата се възнаграждава с малко повишение.За
него е много трудно да променя глаголното време и лицето на докладите,които
преписва.Не може да преодолее тази трудност.Естествено,че за околните той е
обект на ирония т.е. комична личност.Комичното се подсилва и от външния му
вид.Неговият шинел,каквото е и заглавието на повестта,е целият в кръпки.Дори
шивачът,който се представя като негов приятел,го насочва да си купи нов
шинел.Трагичното идва от неговото финансово положение.Именно Гогол защитава
обикновения човек,който не може да си позволи нищо друго освен оскъдна храна.От
неговата мизерна чиновническа служба е събрал 40 рубли,а за шинел му трябват още
толкова.Подлага се на лишения,на глад и накрая е в нов шинел.От обкръжението го
поздравяват и искат да полеят новата дреха.Тъжният проблем е,че няма пари.Гогол
не е безразличен към героя си,защото е писател хуманист.Той винаги защитава
онеправданите.Не може да прикрие неговата интелектуална ограниченост,но не може
и да го вини за нещастната му съдба,за бедността,за старанието му да
живее.Трагичното идва много наскоро,когато новият му шинел изчезва.Акакий е
изправен пред най-голямата беда-трябва да облече изкърпения шинел и отново да
буде за присмех на другите.Той не намира думи да каже на генерала как са го
нападнали разбойници,как са го пребили и са взели шинела му.Генералът вижда пред
себе си един нищожен бедняк,който не знае какво иска.Грубо го изгонва.Душевната
мъка на Акакий продължава.От неговите силни преживявания,че никой не го
разбира,никой не му помага,заболява и умира.Пак възприемаме Гогол като защитник
на обикновения човек и критичен към високопоставените личности.Никой не знае за
смъртта на Акакий.Генералът се досеща за посещението,трогва се и го търси,но
Акакий е скромно погребан.Носи се мълва,че той оживява и нощем съблича нови
шинели.”Мъртвецът” се крие под някакъв мост.Всеобщо смущение настава-дори и
стражите се страхуват за себе си.Един ден неизвестният крадец взема шинела и на
генерала.От този момент шинели вече не изчезвали.Гогол с ирония подчертава,че
изглежда добре му е прилегнала дрехата.
Самият Гогол не усмива героя си-иронизацията идва от околните.Целта на писателя
е да предизвика състраданиекда трогне читателя с картината на човешкото
унижение.От друга страна той иска да събуди чувства към всички нещастни.Всъщност
Акакий е добродушен човек.Той има благородно сърце,а ето че в своето нещастив
умира.За нас е трагичен образ,защото носи доброта,а не намира щастие в
живота.Чиновниците го подиграват,а той мълчи и много рядко казва:”Оставете
ме!Защо ме обиждате?” Така писателят съпоставя двата
свята:гордите,високопоставените,заможните,а от друга страна унижените и
оскърбениете,които носят благородни сърца,на никого не пречат,но искат да
живеят.Повестта вълнува именно с умението на Гогол да защити обикновения човек и
да го противопостави на присмехулниците,които за писателя са
горди,надменни,безсърдечни.Именно те са обект на иронизация в повечето от
неговите произведение-“Портрет”,”Мъртви души” и др.

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 19 Май 2009 22:05 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
kalina9306 написа:
Изключително много ще съм благодарна ако някой може да ми помогне със следните въпроси:
1.Мястото на притчите в Пространното житие на Кирил?

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КИРИЛ



Художествена измислица и реалност изграждат внушенията за достоверност на старобългарското житие. Човешкият живот, разказан в текста като събитийна последователност, е обект на идеализация. Условията за придобиване на святост са предпоставени. Те съществуват предварително като нравствена същност и предопределеност на житийния герой за висша духовност, която неминуемо води до неговата сакрализация. Такъв е и пътят на художественото повествование в Пространно житие на Кирил.
Житието започва с експозиция – характерен елемент за развитието на сюжетното действие за този жанр старобългарски творби. Историогеографските факти за произхода на Кирил и неговата национална принадлежност по майчина линия и до днес предизвикват спорове. Още в началото на житийния разказ реалност и фикция се сливат и започват да градят идеализирана представа за героя. За всеки факт съществува вероятност да е истински и същевременно – измислен. Присъствието на символния знак на сокола в детството на славянския просветител е красиво художествено доказателство, че житийният разказ умело вплита фикция и реалност в повествованието. Показано красивото в разказаните събития от живота на Кирил е част от канонично задължителния за жанра процес на идеализация.
Втората част на творбата за деянията на Константин-Кирил като апостол на християнската мисия е пространна и съдържа разказ за трите основни мисионерски пътувания на героя – при сарацините, при хазарите и при великоморавците. Всяко от тези пътувания е пресъздадено изчерпателно детайлно и последоватено. Случват се много чудеса, които доказват божествената сила и святост на Кирил. Житието въплъщава всички жанрови канонични изисквания.
„Милостивият и щедър Бог, който очаква хората да се покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината…, не оставя човешкия род да отпадне, поради слабост… Това той стори и в наше време, като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе, което поради слабост или по-право поради дяволска измама си беше помрачило разума и не искаше да ходи в светлината на Божиите заповеди. Прочее, ние излагаме неговото житие, което, …, ни показва какъв беше той, та който иска, като слуша това, да му подражава, да възприеме бодростта и отхвърли леността…”
Константин-Кирил Философ е живият пример за подражание. Той е мисионерът просветител, реално страдащ за славянската културна кауза, но и агиогероят – човекът, предопределен за първи светец в духовния календар на българи и славяни.
Синкретизмът при изграждане образа на Кирил е преди всичко в две посоки. От една страна, е уподобен на известни библейски архетипни образи, но от друга – е жив човек, понесъл колебанията, болката и творческия си порив из цяла Европа, за да защити идеята на живота си. Не е случайно уподобяването му с библейския образ на апостол Павел. Често цитира фрагменти от негови послания. Върху проблемната им същност гради доказателствени аргументи за защита на теза и позиция в богословские диспути, които води с езичници и отрицатели на Бога.
Каноничният паралел между славянският учител и апостол Павел не е случаен. Кирил несъмнено е виждал духовното си родство с християнския проповедник. Затова е наречен от свои ученици, а по-късно и от потомците – „равноапостол”. Сравнен с апостол Павел, Константин-Кирил Философ е издигнат твърде високо в църковната йерархия. Канонизирането му за светец е единствена възможна почит, която времето и епохата биха могли да отдадат – и то съвсем заслужено – към делото на човека и първоучителя Кирил. Неговото пространно житие е класически образец за средновековна художествена творба, въплътила естетическите ценности на християнското изкуство.
Доказателствен пример за художествените послания на житийния текст е мигът, в който божието слово започва да звучи на славянски език:
„Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”…”
Каноничното интерпретиране на проблемна ситуация чрез чудото на Божия промисъл е съчетано с естествено човешко вълнение да произнасяш Божиите слова на роден език. Старобългарският автор е показал умение да съчетава фикция и реалност в единен художествен образ със свои библейски, но и с чисто човешки емоционални послания.
Диспутът с триезичниците във Венеция е възлова сцена в житието. Тя е кулминационен момент в мисионерската изява на Кирил. Като защитава правото на славянските писмена да съществуват, независимо от позицията на своите опоненти в диспута. Философът защитава духовното право на интелектуален просперитет за всеки народ, както и за всеки човек. Константин-Кирил, защитевайки човека като личност и духовно присъствие в „рамката” на времето и на своя живот, защитава и високата хуманност на своята просветна мисия. Той води богословски спор според всички правила на античната риторика. Доводите „за” и „против” са изложени във възходяща градация, библейските цитати са подредени в съответствие с вътрешна йерархия на свещените книги. На първо място пристъпват старозаветни фрагменти от Псалтира, последвани от новозаветни евангелски послания от Йоан, Матей, Марко и Лука. Накрая, като безспорен авторитет, са цитатите от апостол Павел – свят образец за подражание от страна на Константин-Кирил в защитата и разпространението на християнството като ново духовно знание за славяните. Риториката в словото на философа-проповедник е съчетана с голямата тревога и вълнение за бъдещето на славянската просветена кауза на човека-християнин Кирил. Хуманността е вътрешна същност на неговия мисловен свят .
Риторичните въпроси: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?”, поставя акцент върху универсалната философска теза за духовна свобода на човешката мислъл, която поставя началото на хуманистичната струя в развитието на славянското културно самосъзнание през Средновековието.
Третата част на житието – разказът за смъртта на героя в Рим и за съдбата на мощите му – също носи синтеза между историческа достоверност и агиографски канон. Историческите доказателства за житийните факти са материализирани във времето. Най-красноречив пример е гробът на Кирил в църквата „Св. Климент” в Рим, почитан и днес от признателните поколения.
Пространното житие на Константин-Кирил Философ въплъщава съвършената мяра между история , жанрова нормативна естетика и високата риторика на средновековното художествено слово. То е класически образец в житийния жанр и творческо постижение на старобългарската литература. Пространното житие на Кирил е жива история и вълнуващ разказ за живота и делата на „равноапостол” свети Кирил.

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 28 Май 2009 22:22 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 12 Юли 2007 13:46
Мнения: 124
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Някой случайно да има за socket нещу че ми треа спешно... ?

_________________
Винаги гледай напред и никога назад !!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Юни 2009 12:20 
Offline
Cr@zU GuI7@rIc7
Аватар

Регистриран на: 08 Яну 2008 13:13
Мнения: 365
Благодарил: 10 пъти
Получил благодарност: 8 пъти
трябват ми тема и теза на разказа "По Жицата" от Йордан Йовков. За утре ми е спешно иначе ще имам 2-ка. Моля ви помощ. Вобще не ми е по специалността тая работа за теми и тези

_________________
Who gave you the right to say, "I'll take your life from you."
Some songs come from the simple joy of playing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 04 Юни 2009 22:37 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
Doberman_1995 написа:
трябват ми тема и теза на разказа "По Жицата" от Йордан Йовков. За утре ми е спешно иначе ще имам 2-ка. Моля ви помощ. Вобще не ми е по специалността тая работа за теми и тези

По жицата

В своя разказ Йордан Йовков изразява много човешки чувства:тъга,обич,мъка,надежда,доброта.Най-силно като,че обаче е изразена силната мъка на майката и бащата.Тази мъка бива намаляна само от надеждата,която не може и не трябва да умре.
През проницателния поглед на Моканина читателя възприема и душевното и физическото състояние на геройте.Гунчо е представен,като човек с окъсани и удърпани дрехи,сиромах,но иначе е “човек планина”.Моканина обаче бързо разбира,че това не е така,личи,че нещо много силно го мъчи.Това нещо е мъката създадена от силната обич към дъщеря си.Тази мъка го е превърнала от мощен и силен в треперящ и с пропарена брада човек.
Майката също представена през погледа на доброджанския овчар е сломена и измъчена жена.Начина по който стои в каруцата “мушнала ръце в пазвите си,превита,ръченикът и не беше забраден а с отпуснати настрани крайща” всичко това говори за мъка и силна душевна болка.Бащата и майката са забравили и пренебрегнали всичко освен Нонка-единственото им оцеляло дете.А тя по начина,който я вижда Моканина хич не е добре “Слабо беше,изпод завивките едва личеше снагата му,стопена от болеста,лицето му беше като восък,но очите му бяха още светли,още млади и усмихнати”.Единствено вярата и надеждата държат още това крехко създание.
Положението на семейството е много лошо.Това семейство е орисано децата му да не траят.Въпреки всичко обаче животът на семейството върви добре докато Нонка не се разболява “сполай ня бога-прехранваме се.Само да не беше ни се случила таз беда...”
В изречението “Бе тя нашата каквато е,остави я” се крие много отчаяние и скръб.С това отчаяние и скръб сега се бори надеждата за бялата лястовица.Това е последната надежда за избавление от болестта.Вярата на момичето за оздравяване е насочена към тази бяла лястовица.Бащата знае въпросите на жена си и на дъеря си,на първият той отговаря “Човекът каза,че селото било близо” с тези думи се получава отговор на един от въпросите.Но какъв ще е отговора на бащата на втория въпрос?Дали ще предаде точния отговор,който е получил от Моканина или ще каже истината?Отговора му е “Нонка,тоз чиляк виждал лястовичката”.Този отговор задоволява Нонка и оставя надеждата и жива.Моканина-човек който не умее да лъже,е изправен пред сериозно изпитание когато Нонка го попитва “Ще я видя ли,чичо?”.Неговата душевна стабилност се разклаща “Нещо се повдигна в гърдите на Моканина,задуши го,очите му се премрежиха”.Той дава отговор в който многократно повтаря различни форми на глагола “виждам”.Майката се разплаква понеже разбира истината,но Нонка продължава да вярва и да гледа към жиците.И бащата и Моканина излъгват,но нима могат да разбият последната надежда за добър живот на Нонка.Бащата прави най-доброто в този момент-запазва надеждата.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

’’По жицата’’ творба застраданието и състраданието
Съчинение разсъждение
върху ’’По жицата’’от Йордан Йовков


Творчеството на Йовков е един хуманистичен повиг за добротворчеството.Разка-
зите му носят идеята,че хармонията между човека и света е постижима само ако са изградени духовните упори,чрез вярата в доброто.Йовковите герои са носители на душевна щед-рост ,отзивчивост,преданост.Качества,които изградждат облика на прекраснот.Те винаги са способни на някакъв емоционален или морален подвиг , чрез който творецът изразява свойте нравствени послания.В този смисъл’’По жицата’’е емблематичен символ на цялото му творчество.
Идейно емоционален център на творбата е темата за страданието състраданието.
Йовковите герои са благородни труженици,които спокойно приематсъдбата си,но озарени от надеждата и вярата в доброто търсят пътя към спасението.Страдаинето на Гунчовото семейство среща разбиране и състрадание в лицето на Петър Моканина-духовно щедър и благороден мъдрец,даряващ надежда и вяра в чудото и сам търсещ начин да го приеме.Разказът е една мъдра притча за човщката болка и разбиране и послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любож е съчувствие се крие пътят към спасението и доброто.
Една от особеностите на Йовковите герои е виждането,разбирането на другия;наблюдателният поглед не добруджанския овчар не само вижда,но той
разбира че Гунчо го гони някаква беда.Ключовата дума’’беда’’ още в първото изрече-
ние достатъчно красноречиво показва , че това ще бъде и акцент в разказа.От тук за-
почва духовно пътуване на Моканина към съдбата на Гунчовото семейсто.Детайлите
в облеклото разкриват не само физическия облик на току-що пристигналия непознат,но те говорят и за неговия емоционален свят’’поясът му оръфан,потурите сьщо.Беше бос’’,’’ризата му само кръпки’’.Ясно се разкрива се бедност.чрез фразеологизма’’на мравята път струва’’се внушава емоционалното състояние на Гунчо през погледа на Моканина.Фактът , че овчарят е заинтересованот външния вид вид на другоселецът ,който издава бедност,подтистнатост,блуждаещия поглед е доказатест-во,че доброжанския овчар е човек с благородно сърце.Не случайно Йовков отделя толкова внимание върху външния вид на Гунчо’’поясът му беше оръфан’’,’’неумело шитите кръпки на ризата’’ не изразяват само бедност и немара.
Описанието,което Моканина прави на майката,той описва отпуснатия ръченик,
говорещ за душевната болка на жената.наблюдателен,през погледа на овчаря оживява страданието и,което читателя вижда в позата и.Черните възглавници символизират бедата,смъртта,у читателя се създава тягостно чувство и предчувствие за някаква голяма беда.
Мъдър и благороден човек Моканина е усетил човещката болка,която се чете в
жестовете,позата и външния вид на героите ,и това говори за мъдростта ,човешкото отношение духовната щедрост и добротата на овчаря,който веднага разбира всичко онова,което мъчи душата на другоселеца.Моканина е състрадателен и се интересува от чуждото страдание.
Той забелязва някой детайли,които разкриват емоционалното състояние на Гун4о
„погледа му ,пълен с грижа все тъй си блуждаеше”.Отпpавеният въпрос’’Ти май болно имаш?’’не просто любопитство,а защото Моканина знае ,че споделената болка се понася по-лесно.Това е един жест изразяващ любовта към ближния,състрадание съ-
чувствие.Той съзнава,че надимането и материалното има нещо друго и това е живота и здравето на децата му.Разказът на Гунчо за прехраната на семейството за трудния живот: всичко в думите на непознатия другоселец говори за една човешка несрета,за трудностите които са изживели и които изживяват.
Безкрайна е болката на бещата,когато разказва за смъртта на децата,’’не ни траят
децата...-Измряха не две три още’’защото най-лошото нещо ,което може да се случи на един родител е да изгуби детето си.Треперещите мазолести пръсти разкриват мъката на Гунчо.Затрогваща е грижата на един баща,който иска да направи единственото си останало дете щастливо”От устата си съм отделял,да му купя нищо,да му напрая дреха...”.
Прави впечатление,че една голяма част от обема на разказа е историята на болестта на Нонка.Използваният от Йовков жанров модел разказ в разказа създава усе-щане за достоверност.Бащата прави всичко възможнo,за да e живота на дъщеря си по
лек той пуска Нонка да жъне не за да узкарва пари,а за да я направи щастли-
ва.Желанието
на момичето да отиде да жъне е свързано с бита,традицийте и морала на човекът от село.Притеснението на момичето затова, че още не се е оженила и думите на Гунчо звучащи като тъжен упрек към морала на времето”Сегашните ергени тъй са – богати
жени търсят.”по не пряк начин разкриват психологията на селския човек,който винаги умее да преценява.Историята за болестта и змията е сжързана с присъствие на фолклорно митологично начало змията която симвулизира злото,тъмните сили.
Гунчо е направил всичко за своето семейство:”Дохтори:колко дохтори промени-
хме”.трогателни са грижите му за Нонка.Опитали всичко за тях е останала само надеждата в митичната птица”който я е видял е оздравял”отново присъствие на фолклорномитологичен мотив разкриващ бялата лястовица като лимвол на надеждата,вярата и щастието.Гунчо сякаш сам не вярва в това чудо”на мене да остане не вярвам,ама жени нали са”сякаш изпитва неудобство да не му се присмеят да не го помислят за лековерен,но любовта към детето му и желанието да му помогне ,да го спаси стоят над всичко.
Моканина се отнася с братско съчувствие наблудателността и богатия житейски опит карат овчаря да бъде състрадателят към разказа на бащата.Моканина проявява житеиска мъдрост с добро и отзивчиво сърце той следи внимателно и от наблюдателния му поглед отново не остава скрит треаперещият глас на страдащият баща.С богат житейски опит овчарят преценява всичко в поведението на непознатия,който говори за една нечовешка болка,за безизходица и страдание”Нямаше нужда някой да казва наМоканина,че всеки бял косъм беше белег на една грижа”.
Разказът на страдащият баща сякаш е преобразил Моканина.Отправения поглед към телеграфните жици говори за съпричастие.Чул за чудото той също търси с поглед митичната птица.Констатацията „много но все черни” сякаш разколебава в истиността на поверието,зазвучава с тъжните нотки на един реалистичен поглед.Зададения въпрос от Гунчо,в който двукратно е употребено „Пък може да има.Може”сякаш търси на всяка цена полужителен отговор от Моканина .Овчарят е трогнат от сраданието на гунчовото семейство от трагичната им съдба,но свикнал да казва истината той е категоричен”Не съм,братко,не съм...Нито съм чувал,нито съм виждал”.Но какво струва истината ако тя ще накара тези страдащи
нещастни хорица да загубят надеждата за изцеление,да пропадне вярата им в спасението,ето защо той казва”Пък може да има.може.Бял бивол,бяла мишка”започнал от категоричното „не съм”за да стигне до”трябва да има” това е доказателство за него-
вото съпричастие,съдбата на гунчовото семейство го е трогнала,ето защо той няма пра-
во да отнеме надеждата-единственото нещо,което е останало на тези страдалци,ощетени от живота труженици.
Моканина отива да изпрати Гунчо,защото съпричастен на болката мутова е един акт на състрадание.Чул историята му овчаря иска по всякакъв начин да помогне и да подкрепи новия си приятел и това е най-малкото,което може да направи.
Отчаяният опит на един страдащ баща, за да затвърди надеждата на единственото си дете.Гунчо търси мълчаливото потвърждение на овчаря,защото е почувствал неговото благородство духовна между доскоро непознатите мъже се е създала близост,болката и нещастието ги е зближило.
Моканина разкрива до колко болестта е изтощила Нонка,но той вижда и лъча надежда в очите и ,че тя още се надява на чудото,че не се е предала.Той разкрива борбения дух на момичето
Почувсвал чуждата болка и страдание Моканина иска да помогне като съхрани вярата и надеждата у гунчовите дъщеря и жена.Лъжата на овчаря най-голямо изпитание ,през който минава достойно с много любов,грижа и мисъл за ближния.Лъжата е израз на състрадание.Той не вярва,а е призуван да утвърди вярата на болната в чудото.Моканина сменя местата на истината и лъжата за да препотврди надеждата зьа спасение.Чрез благородната си лъжа той сътворява чудото.Думите му звучът като благослов,благородство,духовна извисеност,нравствена сила:”Ще я видите
,чедо,ще я видите...Аз я видях.ще я видите и вие.”Многократната употреба на глагола „видя”и формите му говори за желанието на Моканина да укрепи вярата в съществуването на бялата лястовица символ на спасението,задъханата трескава реч подсказва емоционалното състояние на Моканина,наkъсаните изречения,паузите,повторенията изразяващи вълнение сякаш Моканина осъзнава съдбовността на този момент.Това ,с което може да помогне,да засили вярата за изцеление.Обращението”чедо” за пореден път разкрива Моканина като благороден духовно щедър мъдрец,който приема болката на това непознато семейство като свое и търси начин да помогне ,тръгва от категоричното”не съм”през „пък може да има”той стига до”аз я видях,ще я видите и вие”думите му зазвучават като благопожелание,един тържествен благослов,в който е събрана една безкрайна човешка доброта.
Разтърсен от голямото човешко нещастие от безизходицата и страданието на бедните селски труженици,той не може да остане безочастен”Боже,колко мъка има на тоя свят
боже!”са изказ на съпрчастието,протест за несправедливо устроениясвят и молба към
бога,зов за помощ Господ да отвори сърцето си за човешката болка.
Болката и страданието срещат двама добри хора Гунчо и Моканина-единия сломен от трагичната си съдба,а другия мъдър и честен,благороден духовно щедър приема чуждата болка като своя,изпитващ състрадание той изрича своята благородна лъжа за да не огасне надеждата и вярата в спасението.Така добротата,вярата и надеждата помагат на героите да окажат съпротива на злото и да приемат чудото като спасение.

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 09 Юни 2009 21:58 
Offline
Скучаещ

Регистриран на: 29 Дек 2006 21:03
Мнения: 174
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Здравейте, много спешно ми трябва анализ на "Стани, стани юнак балкански" на Добри Чинталов. Има го в Pomagalo, но нямам регистрация.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 18 Окт 2009 18:51 
Offline
Объркал се

Регистриран на: 16 Фев 2006 18:16
Мнения: 21
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Тук виж: http://www.referati.org (напълно безплатно)

_________________
http://kakvo.org Първи български компютърен речник
http://www.referati.org БЕЗПЛАТНИ реферати и курсови работи


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 22 Ное 2009 22:11 
Offline

Регистриран на: 22 Ное 2009 21:55
Мнения: 1
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Трябва ми спешно анализ на "Майце си"!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 22 Ное 2009 23:54 
Offline
obsessed
Аватар

Регистриран на: 10 Авг 2006 21:27
Мнения: 3262
Години: 31

Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 2 пъти
БОТЕВ. "МАЙЦЕ СИ "
/анализ/


Елегия - литературен вид, изграден върху трагични преживявания. Елегията винаги е трагичен монолог, в който, подобно на монолозите в трагедията, има своеобразно развитие на чувствата, обосновано от елемент на размисъл.
“Майце си” е незряла Ботева творба, която в контекста на литературната му система има стойност на теза, защото съдържа ключови образи, които в рамките на цялото му творчество се пресемантизират (семантика=значение), т.е обогатяват се и се развиват. В този смисъл този текст заедно с “Обесването на Васил Левски” са със стойност на художествена рамка най-вече по отношение на образите на майката. Търсим връзката между този текст и народната песен най-вече на принципа на строфата.
Заглавието звучи като посвещение, употребена е архаична форма, насочва към фикционалният (въображаем, измислен) възприемател. Ще звучи като изповед, изразяваща потребността на лирическия Аз от близост, съкровеност.
Първите два стиха възприемаме като начален речеви жест (като обръщение към майката, т.е възприемателя; то е симптоматично за поезията на Ботев и създава повишена комуникативност). Обръщението “мале” звучи гальовно и носи съзнанието на лирическия аз, че е грях да се наранява майката. Преминаването от “майце си” към него скъсява дистанцията и създава усещане за уют. Анафората “ти ли си” повишава комуникативността. Гласът на майката звучи като песен и като плач, като песен и като клетва: ”Жално пела, три годин клела”.
Лирическият аз възприема себе си като скитник, като човек, изолиран от дома, дистанциран от него. Налага се ново пространство, различно от това на дома, налага се мотивът за изгнаничеството, подчертава се трагизмът на лирическия човек и чрез съюзната форма “та”. Тя в началото на трети стих извежда причинно-следствената връзка на неговото изгнаничество.
Във втора строфа изказът мени посоката си, насочен е към вътрешния свят на лирическия аз. Продължава опитът му да си обясни причината за своята тотална изолираност. Търси я в разрушената връзка със завещаното, с традицията, с онова, което се предава от бащи на синове (Бащата е символ на тази традиция): ”Бащино ли съм пропил имане...?”. Търси причината и в разрушената любов към майката: ”Тебе ли покрих с дълбоки рани”. Всичко това въвежда мотива за завръщането на блудния син и повишава напрежението, което се внушава и чрез двата пунктуационни знака в края на строфата (?!).
В трета строфа се задълбочава драмата на лирическия аз, “драмата на мисълта”. Но това не води до упрек към околните, не поражда обвинение. Другарите са “мили”. Налага се усещането за духовно тлеене, умиране чрез глагола “тлея” и чрез “слана попари”.
Изразът “приятел нямам" от четвърта строфа е градиран в “никого нямам” в пета (доуплътнява се тази представа за духовна изолираност). Интересен е начинът, по който са въведени библейските ориентири - Вяра/Надежда/Любов. Лирическият аз няма пред кого да разкрие душата си: ”кого аз любя и в какво вярвам?”. Единствено при майката той намира утеха: ”Ти си за мене любов и вяра”, надеждата липсва: ”не се надявам”. Потвърждава се усещането за духовна смърт чрез израза “сърце догаря”. Но сърцето е и символ на живота.
В шеста строфа “мечтаях; желаях” (кръстосаната рима) и миналото време на глаголите потвърждават това усещане за умиране на илюзиите: ”За вси жалби приготви яма”. В този смисъл пространството се свежда до яма, замлъква плачът.
В началото на седма строфа чрез повторението на “една” се внушава мисълта за избраността на майката, за нейната огромна всеопрощаваща любов. Оттук нататък започва извисяването на нейния образ, извисяването й до неговата тотална самота. В нейните прегръдки лирическият аз ще падне и в този смисъл отново се дублира представата за гроба. Многоточието в края на строфата изразява някаква недоизказаност, някакво замлъкване на гласа, на плача на лирическия аз.
В началото на осма строфа са въведени други образи от пространството на дома (баща, сестра, брат), с които лирическият аз ще се прости (те са символ на родовата връзка и тук азът се прощава с родното). Оказва се, че той ще постигне своето духовно равновесие единствено и само в смъртта, но тя не е естетизирана (красива), защото става дума за духовно тлеене (умиране).
Последните два стиха започват отново с анафора (“пък тогаз нека”) и изразите след тях подсказват едно тотално замлъкване на лирическия глас: ”нека измръзнат живи”, ”нека изгния в гроба” - звучат като проклятие, отправено към самия себе си. Потвърдена е идеята за гроба (яма=падна). Лирическият аз се прощава завинаги с безприютния свят.
От всичко казано дотук става ясно, че “Майце си” не е елегия за среща с родното, а елегия на тоталното разминаване с него.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Дек 2009 16:59 
Offline

Регистриран на: 19 Май 2009 13:47
Мнения: 2
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Трябва да пиша есе по Дон Кихот за една от следните теми: 1) Тръгни с добрите и сам ще станеш добър или 2) Човек превъзхожда другите само ако върши нещо по-висшо от тях. Изключително много ще съм благодарна ако някои може да ми помогне! (angel)


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Дек 2009 11:06 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
Имам тези теми ако някоя тема ти върши работа ми кажи, ще ти я копирам тук.

Дон Кихот - безумец и мъдрец
Неразделната двойка Дон Кихот и Санчо Панса
Разликата между образите на Дон Кихот и Санчо Панса в романа на Сервантес - Дон Кихот
Различните измерения на лудостта в Дон Кихот
Разумът и безумието на Дон Кихот
Трагичното и комичното в образа на Дон Кихот

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Дек 2009 19:01 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 17 Фев 2008 01:29
Мнения: 862
Години: 30

Местоположение: Tree Hill
Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 7 пъти
Търся интерпретативно съчинение на тема: "Ренесансовия човек в новелистичния сборник на Бокачо - "Декамерон"

_________________
A Passion For Perfection. !


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 01 Фев 2010 18:03 
Offline
The Ultimate Driving Machine-BMW
Аватар

Регистриран на: 15 Сеп 2006 17:19
Мнения: 1761
Години: 31

Местоположение: пустинята Сахара във един оазис
Благодарил: 5 пъти
Получил благодарност: 5 пъти
Аз пък търся " Нравствените и духовни качества на българина в творчеството на Вазов " Трябва ми спешно до тази вечер или най-късно до утре към 7 сутринта .... :( Многооо моля който може да ми намери тази тема да я даде тук ще му бъда адски благодарен

_________________
WINDOWS - а е като Тамагочи.Храниш го, чистиш му, грижиш се за него, сън не те хваща и накрая пак ..... умира.

Bergon rulz all round the world!!!

Изображение
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 02 Фев 2010 10:31 
Offline
България над всичко
Аватар

Регистриран на: 02 Фев 2004 00:06
Мнения: 5890
Години: 40

Местоположение: ДОБРИЧ
Благодарил: 44 пъти
Получил благодарност: 43 пъти
виж тази тема, тя е няколко страници.....
http://www.referati.org/ref/aleko-konst ... a-na-vazov

_________________
България на българите!!!
България над всичко!!!

http://ataka.dobrich.com/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100002078753239
Мили деца, пишете на кирилица! Пазете азбуката на светите братята Кирил и Методий. Тази азбука ни е запазила като българи през вековете. Тя е наше голямо богатство! Гордейте се, че я имаме!
Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Фев 2010 10:21 
Offline
Cr@zU GuI7@rIc7
Аватар

Регистриран на: 08 Яну 2008 13:13
Мнения: 365
Благодарил: 10 пъти
Получил благодарност: 8 пъти
трвбва ми есе на тема "Съвремените превъплащения на Светослав - минковите герои в разказа "Дамата с рентгеновите очи"" за утре спешно, моля ви драснете го тука.

_________________
Who gave you the right to say, "I'll take your life from you."
Some songs come from the simple joy of playing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 16 Фев 2010 23:38 
Offline
Cr@zU GuI7@rIc7
Аватар

Регистриран на: 08 Яну 2008 13:13
Мнения: 365
Благодарил: 10 пъти
Получил благодарност: 8 пъти
хайде де не може да нямате поне 1 такова.

_________________
Who gave you the right to say, "I'll take your life from you."
Some songs come from the simple joy of playing.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 583 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 16, 17, 18, 19, 20  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов