Бергон интернет и телевизия

някои хора от форума са чели това....а други не

$ ЕХ ОТКАЧЕНО ДАСКАЛО $
Беше бaси якия ден.Същност беше ден като секи друг.Човек спокойно можеше да се размотава с тениска и къси гащета.Реших да изляза и да отида до градската.Добре де ама като тръгнах и там нямаше никой нямаше никой и по пътя.Аве наоколо не чувах нито птици нито нещо което да ми говори за живо същество наоколу.Чувах само сърцето си...как лудо бие в ритъма на музиката която слушах,и шумоленето на вятъра.Доста време седях вцепенена от гледката...Очите ми изцъклени като стъкълца(и за това си имаше обяснение но това е друга тема) оглеждаха наоколо.В главата ми се лутаха най различни глупости(е какво друго из мойта глава).За края на света,за ядрена атака,за евакуация и други такива(сички знаят голямото ми въображение)Накрая реших да не се впрягам(така и така нямаше към какво).Казах си "Я са ебети уе мене ли да ми пука за вас"Тръгнах аз,харесах си една пейка и седнах.Седя си аз заслушана в DRS(т'ва е супер яка група ама нали който я знай-знай няа ви обясняам ся) иии седя си аз и по едно време силен пронизителен звук ме разтресе и започнах да чувам викове,познати гласове.Отварям си очите и познайте.Бях във училище,съучениците ми крещяха разхождайки се наляво на дясно, а г-жа Сърбина Дръгнева Гъзарова седеше и ме гледаше строго.Неразбираща какво става,аз я погледнах наивно(тъй глеам кът съм сънена) и и се усмихнах,след което изцепих"К'во ме гледаш ве.Ку ше питаш нещо-Питай!!!"
След тези думи погледът и започна да ми говори че има нужда от валериан,а оглушителните крясъци,излезли от устата и,че трябва да го вземе в огромно количество.Точно в този момент ми се искаше да имам камера,с която да заснема клип и да го кръстя: "Учителка по История Изпднала в Истерия",но уви нямах камера,само едно озъбило се,гледащо ме на кръв същество,пред мен,чакащо отговор.Извиних се аз.Тя се обърна и излезе от стаята казвайки"Утре с майка си и баща си тук(което естествено нямаше да стане ).
В момента в който тръшна вратата на стаята и замина неконтрулируем смях се разнесе из цялото даскало.Целия клас се смеехме като полудели.
По късно ми разказаха как съм си пуснала музика в часа,облегнала съм се и съм заспала.Звучеше малко налудничево имайки в предвид че на касетката имах само някои песни на DRS и сичко друго метал.С други думи това не беше музика на която може да се заспи,а аз дори сънувах.Та тъй де и заспала съм аз и докато даскалицата(тая дума мноо яка удря ми на магарица ) обяснявала как некви си там изроди се преселвали аз съм изругала много брутално(и тя си помислила че се прая на заспала) и супер я хванал беса...
Поле час по математика.Ебати живота.Секи ден по час математика.Час в който не можеш да се усмихнеш,нито да си поговориш с някой,защото това веднага ти даваше билет до АДА т.е. до стаята на педагога(а тая педагожка беше супер изрудка:гонеше наред,наказваше ученици;аве на кратко стъпиш ли там Ебана тий майката)Да не говорим че ако си забравиш чертожните инструменти тоз ХАХУ по математика те хваща за фанелката с два пръста се едно че хваща прясно изср*** л*й*о и те закарваше до дъската,където ти даваше задача от големия си,потчти колкото него стар тефтер(а той беше на доста годинки) и се заяждаше с теб докато ти правиш опити да я решиш.За това винаги си носех линийка и молив,ноо естествено линийката бях счупила до петия сантиметър.Така хем не заемаше много място,хем не му позволяваше да ми я взима и да си чеши труднодостъпните за него части на гърба(поради което вече бях хвърляла една линийка).Та за този един час се случиха доста работи:
Първо дъската не беше изтрита което автоматично водеше до петнайсет минутно контролно(на което най вероятну ше имам 2 или 3 ).Стъпка номер две беше проучване и наказване на дежурния,пращайки го до поликлиниката да запази час при гениколога на името на Косю Пръдлистия(е явно имал проблами човека).Третото което се случи беше че си изпуснах химикала на земята и по тази причина бях изкарана на дъската за да я изтрия.Това обаче означаваше да бръкна в кофата с вода,в която по някаква случайност бяхме плюли(естествено с надеждата Пръдлистия да бръкне).И тъи зех гъбата и започнах да трия но тъй като беше сух се дигна доста прах и се спусна като завеса над мен,последва едно кашляне(та аз не кашлям толкова дори като п****м).И той каза "Момиче не си игръй с нервите ми,намокри гъбата!!!"Аз отказах,оправдавайки се, че ако е мокра дъската после нищо няма да се вижда.Но той ме изгледа гадно и ми изкрещя:"Хайде намокри я.Мен не ме ебе дали се вижда или не .Хайде бъркай в кофата.И аз възкликнах "Ти луд ли си ве!",които думи изхвърлиха нещата ми през прозореца последвани от"Ти как мислиш!?!"После бях изгонена от час и пратена направо при директора,което впрочем беше жена.Почуках аз на вратата и от вутре се чу глас "Аре влизай ве.Кво ми хлопаш.Още малко и да ти отворя нещеш ли!!?"И влязах,а вътре много заетата директорка гледаше филма "Голямото Напушване"(супер разбиващ филм) на компютъра си;ядеше фъстъчки и пиеше бира-ругаейки скучния господон от университета.По едно време забеляза че съм там.Стопира филма,обърна се към мен,метна една кутийка каменица и каза"Ей там има стол,земи го и сядай."Зех аз стола седнах до фъстиците отворих биричката и загледах филма замислена в т'ва колко яка е директорката.Ех човек да не си помисли нещо хубаво-В ледващия миг тя ме погледна убийствено и каза:"к'во прайш тука ве.Ти добре ли си да седнеш тука!"За момент дори може би два си помислих че получава раздвоение на личността и завиках "Какво направи с директорката?Върни се!Какво и стори?! " в следствие на това допълнено със скачане отгоре и и разтрисане на цялото и тяло тя ме помисли за луда и ми каза"Добре добре успокой се.Ето добре стой до фъстъците щом искаш(а аз мразя фъстъци),макар че и аз искам да ям от тях продължи тя.Само се успокой"Добре казх аз и си останах на мястото премествайки фъстъците по към нея.
Филма свърши,тя ме попита за к'во са ме пратили при нея.Още като чу името Косю Пръдлистия се плесна по челото казвайки"тоя ненормалник пак ли трови децата ве".После ме пусна да си ходя давайки ми цигарите си (щяла да ги спира),а аз дори не пуша цигари ама нали са от директорката не се излиза на глава.Зех ги и заминах.
$ ЕХ ОТКАЧЕНИ ДАСКАЛИ $

...................................................................................................................................

#Баси якия ден#
Беше кофти сутрин!Се пак бях станала рано...Нямаше кафе,нямаше закуска.Почуствах се като най-нещастния човек на света.Само една биричка се спотайваше в ъгъла на хладилника ми и ме зовеше.Какво зовеше уе направо викаше: Елмоооооооо изпий ме...!!! Ем не можах да устоя на чара и,грабнах се и преди да се усетя вече седеше празна на масата.."Ех да имаше сега и един масур-помислих си аз".Време е да закуся-Излязох и си взех една голяма мазна баница и не че се наядох но поне си позакърпих малко корема.После работа..Бляк работа!Мразя го т'ва - ставаш рано сутринта и после те карат да правиш някакви простотии.Е така си мислех до едно време.Ама сега както съм се хванала голям кеф е.То не работа ми направо купон.
Отивам аз и гледам някакъв клиент се задава.Горкия човек едва ходеше: подпираше се по стените,тук-там :блъсна се в билиардната маса,после прегърна палмата и накрая стигна до рецепцията,погледна ме и аХа да каже нещо и се сгромоли като талпа на пода.Разбрах аз от коя стая е отседнал и няк'ва надъхана зимам ключовете и ше го водя.Ама псето неще да става.Било му било лошо(само това профъфли).Е как няма да ти е лошо уе брато.Вунеше на джибри от всякъде.И тъй де беше бая РУСНАК и понеже не мога го вдигна реших да го тътря до стаята му(много щеше да помни после).Хванах го аз за ръцете и почнах да го влача.Ох добре че беше на пурвия етаж,щото направо издъхнах докато го замъкна.И тъй отварям аз вратата..ше го оставам вътре.Мале човек отварям и няк'ва миризма се вряза в носа ми.Едно такова яко,на цветя миришеше.И влизам аз и няк'ва ти казвам: пускам му ръцете и седя вцепенена.Ама седя и немога да мръдна човек.Не мога да си затворя очите.Не мога да спра да вдишвам нарочно миризмата.Пред мен се извисяваше едно страхотно растение.Беше билката на ДжааХ(т'ва е бога на опиятите та става дума за трева ).За момент потънах в мечти и спомени.
Ехе кът се сетих последния път като се напушихме к'ъв купон беше.Да де супер смях падна.Само ръсехме простотии за хората наоколо.Еми ко да напрая уе супер извънземни изглеждаха сякаш бяхме се пренесли на друга планета.Айде сега и планетата да кръстим..Имаше спор дали да е Марийка или Джанка накрая стана на MerryJane.
Ей пък таз водка голям боклук уе,Че и скъпа мамиту им да еба.Не е ли то да обърнеш 2;3;5;10 от домашната ракийка на тати и после не се знайш къде си нито знаеш к'во прайш.Осещаш само как ботилката се излива в гърлото ти и после в кенефа...Драйф майка!!
Ох до къде бях стигнала че пак се отплеснах.Май доста често ми се случва т'ва....(и по едно време)....Ауе копеле ти слушаш ли ме уе или сама си говоря.Поглеждам той го няма.Малеееее знайш ли колко го търсих уе из цялата къща ама не го намерих.После седнах да допия т'ва дето остана и след последната чашка го срещнахпод масата.Хм какво ли правеше там....?Ами аз...?
И да...та по едно време се усетих аз;събудих се от спомените;стоях още малко-все така зомбирана от огромния треволяк.После викам аре ше си ходя,обръщам се и...Ох майко в ъгъла се мъдреше една страхотна мацка.Ама ти казвам очите ми останаха по нея още като си спомня ми потичат лигите.Ама тая мацка май голяма курва беше.Личеше си че бая са смукали от нея.Самия факт че беше на половина празна говореше сам по себе си.Та отивам аз до въпросната бъчва да видя к'вп е..отварям капака и наливам в една чашка.Изобщо не беше нужно да я меря за да разбера че беше над 50 градосова ракия.Само при помирисването--->ума спря да мисли(кога ли е почвал);очите се завъртяха като ротативки(пирайки на 50градуса);езика се изплези до земята(удряйки се в пиянската физиономия на руснака),а носа ми дълго след това не функционираше(парите сякаш бяха убили всичко свързано с обонянието).
Дали изпих това в чашката няма да оточнявам.Всички които ме познават и имат поне малко мозък ще се досети че ДА.Да ли си скъсах и от растението...Много ясно че ДА.И тъй де накрая успях да се откъсна от обстановката и да си тръгна.
В този ден наистина повярвах в думите "който добро прави;добро намира!"Кво на уе....
#баси якия руснак#

хм...другите не са напечатани....

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

_________________
LügerLuder

тъй ли.......и на тебе ли съм ги пращала...... :confused2:

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

_________________
LügerLuder

мм хареса ми elmo-toper ти ли си ги писала ?

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

И аз съм ги чел :D :}

_________________
anywhere is possible

яку :giggle:

Суупер са искам и другитееееее

_________________

CooL ;]

_________________

xaxaxaxaxaxxaxaxaxaaaxaaxaxaxaxxaxa;):)

_________________
FUCK FUCK FUCK U!!!!KOITO FLOODI DA MI DUHA!!!

На мен не ми допаднаха :confused2:

всичко зависи от разбиранията......явно ти се смееш на по-различни неща

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

а на мене защо не си :confused2: :confused2: :confused2:

_________________
Soft lips often hide sharp teeth...

много помня аз къде съм ги пръснала.....
нищо аре не се цупи

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

karti mivki men :D :drunk:

_________________

[b]Watch out for your back.
The Rogue is there.
If You feel the blade
Its just too late[b]

Нищо ново под слънцето.

_________________
"Ние обикновено не умираме по избор, а по глупост или навик"
"Докато ти не познаваш живота, как можеш да знаеш за смъртта"
99 rooms
死

My anime list
Facepalm book

wnimawai da ne te ogree ne6to nowo

a po temata: towa e staro0o0

само информативно да попитам КОЕ Е СТАРО щото нещо не доцепих

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

xax marzi ma da go pro4eta e to basi romana az ko sa fana 6i pukna :crazy:

_________________
Choose life. Choose a job.Choose a career.Choose a family.Choose a fucking big television.Choose your friends.Choose sitting on that couch watching mind-numbing sprit- crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth.Choose rotting away at the end of it all, pishing you last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked-up brats you have spawned to replace yourself.Choose your future.Choose life... But why would I want to do a thing like that?

be6e interesno i sme6no.

......историята продължава


$още един ден на даскало$
Хехехехе Мога да започна с това как се разцепих днес колко ми е замъглено сега,но не няма да започна така...дори няма да го спомена в текста който ще прочетеш сега...Та днес като обикновено трябваше да ходя на даскало и да се занимавам с глупостите наречени учители Реших обаче че тъй като имам само два часа и то при най-омразното нещо на света т.е. даскалката ми по математика...Та решихме с няколко приятелчетата да направим купона в часа a пък квото ще да става...Та замислената простотия номер едно беше да се напушим като свине хаххааххаха...Доста лекомислено за всеки който има час при същество като Нела Неделчева...ахах забележете че след две години преподаване и писане на двойки от нейна страна същеврменно ругаене и унижаване на обществени места от моя страна и научих тъпото име на тая кранта...Та както и да е..Бях стигнала до там че решихме да се напофим...Да де не само го решихме а направо го изпушихме тва решение...И тъй изпушихме три слимарки...ауе за 4 човека беше просто разбиващо....та дойде време за въпросните часове които трябваше да караме.....ииииииии кво да ви кажа седяхме и се смяхме като откачалки.Смяхме се буквално на нищо но все пак беше смешно...в крайна сметка ниското същество с къси криви крака;огромен дирник и малки цици...съществото което като се усмихнеше ти бъркаше,с ожасно оцветените си във кафяво криви зъби,във очите(упс извинете вече си направи чейне и сега са изкуствени но прави и бели не се знае до кога) и хрупаше солети както заек хрупа морков с единствената разлика че заека не плюе околните докато говори....хахаха кулминацията беше когато една от загиналите не чак толкова героично в миризливата и уста солета беше изплюта върху дневника....някой би реагирал със изчервяване извиняване и почистване на конкретната солета,но нееееее Нела Неделчева ни скри топката просто....съвсем спокойно тя си взе гнусната сдъвкана и оплюнчена солета от разкъсания ни зверски дневник..лапна си я и продължи да говори плюеки седящите на първия чин....интересно нали...Колко често ви се отдава възможност да видите нещо такова ......Та да се върнем на въпросния час в който четири "невинни" същества бяхме искарани на дъската за да решаваме задачи...Пхах мислите ли че човек в нашето състояние и с нашето мислене се подчинява седяхме подсмихвахме се в един момент нещо в главата ми прещрака лампичката светна моторчето заработи и познайте......нееее не решихме задачите с две мимики се разбрахме и в разстояние от точно 5 секунди почти разбитата врата на класната ни стая се отвори и четири пощурели ухилени някои би казал ненормални хлапета се изнизахме като синци от скъсан гердан ...нз кво е ставало после така и не питахме но се предполага че догодина ще ни го върне тъпкано.....И бягаме ние вдигайки цялото даскало на главата си и както си бягам нещо огромно се изпречи на пътя ми и аз се блъснах в него като във скала...за разлика от скалата обаче огромния бирен корем на директора беше пухкав и не болеше...сблъсъка със купчината сланина не ми причини болка,но съвсем не се чуствах така след ритника в задника ми и оглушителния вой който внезапно се разнесе из иначе "тихия" коридор.Краката ми омекнаха усмивката се истри от лицето ми и по простата причина че вече нямах сили се сгромолих на пода,аххх ужас...лелите пак не си бяха свършили работата на земята беше толкова мръсно че почти не си личеше музайката...стоварих се на пода където ръката ми влезе в една иначе толкова симпатична и съблазнителна пица с кетчуп и маионеза,а приятно препечена пълна с течен шоколад поничка се размаза по задните ми части...И докато лежах безпомощна с изцъклени като стъкълца очи през замъгления ми поглед видях само останалите от малката ни и иначе така сплутена групичка да бягат със все сили по стълбите измъквайки покривайки се и зарязвайки ме на пода в краката на директора (е знам че става досадно повторение с думата "директор" ама как да му викам като не му знам името...е хайде ще го наричам "охлюв" и без тва му утива )...И така въпросният охлюв реши че трябва да стъпчи и малкото ми останало достойнство като мина над мен прескачайки ме като труп с думите "в кабинета ми...ВЕДНАГА"....и ето го сигнала "тът-тът-тът" след два жълти картона-наказания за последния месец това щеше да е или "нищо ново" или направо червен картон .....но май имах късмет този ден...при падането си бях си навехнала нещо,странно защото нищо не усетих и сега не можех да стана,което ме спаси от поредния досаден и скучен разговор чакащ ме в стаята....Но сега здравето на ученика е по-важно от всичко...поне на този принцип е класната ми (много пекана даскалка говори си спори си и ругае все едно сме и на годините без изобщо да и пука...а как и се отваря приказката на маса със салата и ракийка ще ви разкажа някой друг път).И така дойде училищната лекарка и зажужа заедно с помагачката си около мене.....Колко жалка бях в тяхните очи,не е истина как болеше от коментарите им "божеее на къде отиват сега децата...виж го колко е зле.И това е дете в 8-9 клас..." тука аз прекъснах с думите "10...10клас съм"....което испрати ръката на жената директно върху челото и,и се чу плясък отвратителен звук за човек в тва състояние....И така де...трябваше да истърпя тъпите им коментари по простата причина че не можех да стана...и докато аз лежах полуразплута в коридора те седяха и обсъждаха младото поколение и т.н. .....естествено това не ми се понрави за това станах и си тръгнах....ДА ама НЕ това се случи само в съзнанието ми а в действителност плана не беше успешен,е поне млъкнаха и се заеха с мен....
Трудно било да носиш 178 сантиметров труп който мърда по стълбите на долу...за това и решиха че трябва да ме изпуснат....не беше много зле като изключим 10 секундното търкаляне по стъпалата на долу хилядите последвали синини и многото ми умрели клетки (е нали трбва да имам оправдание за това че съм толкова тъпа)...Когато слязах на първия етаж сама с бързия асансьор двете пачи ме настигнаха и запъхтени започнаха да се вайкат как можело такова нещо....питате се какво нещо..и аз незнам
Вече близо до кабинета им те си искараха аптечката натъпкахаме с валериан за да не ме боли (те са луди да ми дават валериан против болка,но като се замисля може и да са ми го дали защото погледът ми им проговори "майка ви пачи мръсни ще стана и ще ви забухам") и след като бях пушила и след като бях надрусана с валериан трябва да ви кажа че гледах на света с едни други очи и дори поничката по задника ми имаше страхотен вкус....ох ох ох лошото те първа започваше....причу се камбанен звън и стотина хюмнета заизлизаха от стаите дигайки страхотен шум,който буквално се набиваше и разцепваше главата ми....и не ми стига това ами и бяха достатъчно любопитни и нагли за да се скупчат около мен гледайки ме като някакъв новоткрит и неизследван рядък вид животно и правеха тъпи физиономии и тъпи изречения.....За момента чувах всичко като през тръба в която шума се смесва и не разбираш нищо (ей тва определение и на мен не ми стана ясно) но отчетливо чух начина по който свиреше буркана на линейка която май приближаваше и....оооо не...затворих си очите и от там незнам
$и то какъв ден$

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!

_________________
wildcat.

Като ги чета .. все едно Елмо ми говори :hahaha: готини са елмо.. забавляват ме. Ама що всичко е напушено в тия разкази!!??

_________________
Sentient life-form

:hahaha: :hahaha:

Я да поразмърдам малко чувството за хумор във форума...
Историйките се разгръщат с нови сили макар и от стари кадри...

Не петък-13...Просто ден...

Поредна сутрин се будя на пода. Май пак бях паднала от леглото по време на буйните си сънища. Та ставам си аз, с желание да убия будилника:фрасвам го един път и...нокаут-той се сгрумолясва на земята и замлъква.
Нахлузих си домашните чехли,за рекордното време от 15 минути и тръгвам към банята да се мия. Обаче заспал чове к’во може да направи. Е 100% не се сещаш това,което се случи. Отварям аз вратата на хола...аха да тръгна и се нацепих с ръба й в главата. Не ти се е случвало нали  и по-добре,защото много боли и после си ходиш един месец с квадратна глава. “Добре де...” казах си “ И без това не ми е запръв път”. Хубаво се ама то само това да беше... Влизам аз банята и аха да светна и ПУФ! Крушката изпука,счупи се и се разпадна по пода. Ужас!!! Тъмнина,стъкла навсяктде. Сложният въпрос беше: ппърво да измета и после да сложа крушката-ама пък как да измета натъмно, или пък първо да сложа крушката и сле тчва да измета,на вече светната лампа-ама пък може да се пнарежа на някое стъкло в тъмното.
След не малко време открих решението. Взех една свещ,запалих я,оставих я на земята и цак-цак,почнах да мета. Беше добро решение,виждах достатъчно за да си свърша работата. Само да го нямаше онзи мирис. Хм... от къде ли идва: няк’во странно,гадно...сякаш на опърлено миришеше. (споменах ли че косата ми е дълга около 40сантиметра) “Аааа...ооо...ааагоря-горя...Косата ми...свещта не... Къде е?Къде е крана...косата й...ооо Боже косата ми гори...ОГАСИ Я!!!(понякога когато испадна в истерия говоря на себе си или за себе си в трето лице) Оооо да...”отдъхнах си. Спокойно!!! Угасих пожара,разрастващ се по главата ми.
Мдааа...идеята за свещта беше яка,преди свещта да станах аз. И както предполагам предполагаш имах нужда от подстрижка. Остава да сложа крушкатаи всичко да бъде нормално. Хах.,да ама не беше-в момента,в който я завъртях и ВУУФ! светлина,заслепителна светлина...”Нищо не виждам...къде е земята...Ааа ТУФ! Оххх твърдо,боли или....
Two hours later се събуждам на пода в банята,крушката осветява трупа ми,а до него наивно гледащ ме паяк. Още най-малкото помръдване и той побягна (сякаш знаеше,че ще го смачкам )
Най-сетне на крака и на светло си измих лицето,а после и зъбите. Погледнах се в огледалото и...УЖАС!! Видях самата смърт...хнях. огромн,злобно гледаща ме с едното си око пъпка с размерите на флеша ми се извисяваше над лявата ми опърлена вежда. О не-не извинете...то било паста за зъби. Моя грешка . Хайде сега да видим какво ще стане от косата ми. Всъщност не е толкова зле като изключим,че беше в приеска тип Тина Търнър си изглеждаше леко неуформена с около 10 санта разлика в дължината-общо взето...добре!”Хмм...да ли да я среша” запитах се и миг по-късно се отказах,давайки си сметка че е абсурд това нещо наречено гребен да мине през това нещо-коса.
Крайно време е да захапя нещо за закуска (каква ти закуска то беше обяд). Влизам в кухнята и гледам,на вратата на хладилника е залепена бележка:
В оранжевата куп в хласилника има кьопало
НАХРАНИ СЕ!!!
Ммм...как хубаво звучи. Знаех си че не трябва да се радвам предварително ама гладен човек...какво да се прави ...Усмивката ми спадна като пудинг,оставен на течение,още щом повдигнах тенджарата,а когато я отворих...Хмм вътре имаше останало една лъжичка кьопло. И к’во да ти кажа...направо се нахраних!
30 секунди по-късно седях на дивана и гледах доволно с филия люфеница (това не е правописна грешка,просто аз така му викам) в ръка. Та ям си аз и...коремът ми се сви на топка,неясна мисъл се стрелна през съзнанието ми,горяща стрела прониза сърцето ми в мига,в който разбрах,че съм си окапала любимата (а между другото и единствена) памучна пижамка с илюстрацията на Йори от “Мечо Пух”,която мама онзи ден бе изспрала с ленор. Сега беше мека,пухкава,ухаеща на пролет и оцапана с лютеница. Горкият Йори се беше “наака” и сега розовата му панделка бе затънала в лай... ъъъъ в люфеница.
На всичкото отгоре като че ли не ми беше достатъчно до тука ами и когато излязох,в този иначе толкова симпатичен и приятно слънчев ден,целия дъжд на света реши да се изсипе отгоре ми...

_________________
Разни друсалки...изобщо да не ме занимават!!!