Бергон интернет и телевизия

Ае да си филофстваме в тази тема. Ще ми бъде мн интересно да поствате някакви философски разкази или просто мисли , пък може и да вкараме лични размисли и свободни дискусии относно различни теми , като се задълбочим малко повечко от това "колко зъба имам в устата си" , "коя спирала на Avon е най-добра" , "невъзпитано ли е да си бъркам в носа на обществени места" и т.н ...
Не вярвам темата да породи особен интерес, но се надявам тук-там да се срещат сродни души Айде , вие сте

aaaa туй е точно за мене аз обичам да философствам и понякога се налага да ми запушват устата понеже говоря прекалено много

mn ama mn dobro
tvoi misli ?

това е малко известно но все пак за тези които не са го чели:

ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ,
А С МОМЕНТИТЕ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ !

Джордж Гарлин

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.Имаме повече образовние, но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,събуждаме се твърде уморени,четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.Добавихме годиникъм човешкия живот, но не добавихме живот към годините.Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космическите ширини, но не и душевните.правим по-големи неща, но не о по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.Подчинихме атома, но не и предразсъдъците.Пишем повече, но научаваме по-малко.Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Правим нови компютри, които скалдират все повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.Време, в което има много на витрината, но малко в склада.Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете ,,изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези , които обичате, защото те не са с вас завинаги.Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте ,,обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат д апоправят всяка злина, когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания , които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Събрал Буда трима уважавани мъдреци и ги накарал с превързани очи да познаят чрез допир кое е животното.
Първия казал:
"Има хобот значи е слон!"
Втория:
"Кожата му е лъскава ,значи е алигатор"!
Третия:
"Има малка глава и сигурно е кученце!"
Свалили превръзките и видели змията...

Или нещо такова беше отде' да помня...

в живота на всеки човек има няколко неща: любов,здраве,грижа за семейството,приятели. има някои хора които имат добро здраве,други-прекрасна любов или добро семейство, но до сега не съм виждала човек който да има всичко това. аз имам най-добрите родители които мойе да иска едно дете и съм в отлично здраве,имам малко но истински приятели,но за съжаление не ме е сполетяло непериодичното явление наречено любов. повечето хора си мислят че аз съм някво тъпо лапе което не знае нищо и това че се лигавя по чатове и форуми не значи че съм лигла. напротив много съм сериозна и знам много много многог повече от някои момичета/момчета на моята възраст. аз бих искала да имам някой до себе си който да ме разбира. когато плача да ме утеши когато се смея да се смее с мен. в едно списание четох какво е казал Константин за Райна:тя е моята мотивация да съм щастлив да съм това което съм и да се случва всичко както трябва да се случи. аз не искам много искам някой да ме погледне в очите и да ми се усмихне и да ми каже няколко мили думи макар че знам че няма да стане надеждата в мен не умира. и НИКОГА няма да умре.

Хей, мила, мисля, че малко си противоречиш....казваш, че имаш най-доброто семейство, че имаш малко, но истински приятели(знаеш ли колко малко хора могат да се похвалят с това в действителност), а същевременно търсиш човек, който да ти даравя усмивка, който да е до теб, когато плачеш , който да те разбира... според думите ти смея да твърдя, че ти имаш такъв човек и то не един, просто не мисля, че си го оценила достатъчно...Мама и тате не са само за позволение да излезеш, за джобни или пък за ново парцалче, а истинските приятели не са само да се развееш с тях из парка или да покиснете в някое кафене... знам, че ще ми кажеш, че знаеш и оценяваш това, но за да напишеш всичко това значи все пак не си оценила кой може да разсее тъгата ти, кой би бил винаги до теб, да те прегърне и да те изслуша(леле, че съм дълбока )...А, ако с всичко това имаш предвид любов между теб и момче... хех, ами, какво да ти кажа, ти си на 12....знам, че сигурно си го чувала много, но в действителност всичко е пред теб ... гаджета колкото искаш... ще се влюбваш ехее ... бол ,чак да ти писне Давай по-оптимистично, мъжете са ти най-малкия проблем...особено на тая възраст хич не ти и трябват

П.С. Тука стана малко тип списание "хай клуб" - "гаджето ми ме заряза" Дали да не кандидатсвам за работата

я дай снимка...!

a ti znai6 li me mene na kolko sam 4e mi iska6 pic?

:pray:

пробвай мойе и да я земеш

Тя по едно време я беше взела ама се отказа

_________________
Живот като на Кино!
Шампанско, червени рози, вечери, разходки ...

mm interesna tema az imam vurpsi kum vas:
1.Kakvo e filosofiq i kakvo e filosoftvane(vse pak ne moje da vodim razgovor na takiva temi ako nz kakvo to4no ozna4ava zaglavieto )

_________________
The future belongs to those who believe in the beauty of their dreams!

Хм, какво е философията и какво означава да философстваш?
И до ден днешен философията се разбира като науката, която казво много неща, но на нищо не научава.Поне това е разбирането на обикновените хора. А ако трябва да кажем какво означава по принцип, то достатъчно се е изписало в дебелите книжки - наука за мъдростта, за битието и съществуването и т.н.
А колкото до философстването, то аз лично го разбирам така както го разбират екзистенциалистите. А именно, че човек философства в моменти, когато застане на ръба на собствените си възможности и познание и когато просто нищо друго не може да му помогне. Това са тъй наречените "гранични ситуации", в които всекидневният ни опит престава да ни служи и той не може да помогне за решаването на проблема. А това са ситуациите като отчаянието, смъртта, та дори и нещастната любов. В такива ситуации, всичко което си изградил и натрупал като познание и опит не може да ти помогне да се съвземеш и да решиш как да постъпиш, защото това не ти се случва всеки ден. И след като не можеш да разчиташ на опита си, то ти трябва да направиш нещо (и го правиш) с разума си, за да продължиш напред. Е, именно това "нещо" е и философстването. Ако не успееш, то тогава изходът е фатален. И когато попиташ човек, който е оцелял след екстремна ситуация, как се е справил и продължил напред, то той най-вероятно ще вдигне ръце и ще смутолеви някакво безсмислено обяснение. Това обяснение ще е неразбираемо за нас, защото думите и езика, който употребяваме всеки ден, не са правилните с които да опишем нашият опит от философстването. Трябва да знаем езика на философията, за да предадем своят опит от философстването. Затова и повечето хора подценяват ролята на философията, като смятат че това е някаква простотия, с която няколко откачени типа са се занимавали.

Ти си най - големият философ във форума

_________________

Започни от себе си
Анонимен автор

Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

не бих пр0менила себе си,за да пр0меня нещ0 или няк0й;)

Често влизам във фреш-форума, оттам е ;}

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица

много яки емотиконки има там;)

Паулу Коелю

“-Защо хората са тъжни?

-Съвсем просто е. Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за някоя друга личност. Претоварват се с преживяванията, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая забравят мечтите си.”

” …Човек има толкова сили, колкото му са нужни да извърви собствения си път. Когато прекалено много говорят на дадено нещо те губят енергията, която им е нужна да го осъществят. След като разкажеш една история, би трябвало да се освободиш от нея. Но някои истории са прекъснати по средата. От такива истории ни е трудно да се освободим, а докато не затворим една глава, не можем да започнем следващата.

Ето защо е толкова важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, които си бил, и се превърни в този, който си всъщност. Намери себе си, отразен в човека, който те разбира и няма да те кара да страдаш. В любовта никой не бива да наранява никого; всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да обвиняваме другия за нищо. Много често страданието се появява тогава, когато очакваме от другите да ни обичат по начина, по който ние си преставяме, а не по начина, по който любовта се проявява- свободно, без ограничения, щастливо.”

”Някой ме попита кое е общото между всички жени, преминали през живота ми. Отговорът беше лесен: Аз. И след като го осъзнах, разбрах колко много време съм изгубил в търсене на най-подходящата личност- жените се променяха, а аз си оставах същият, без да се възползвам от това, което те можеха да ми дадат. Връзките се изчерпваха с това ,че контролирах и бях контролиран.”

“The greatest thing you will ever learn is how to love and to be loved in return”

Moulen Rouge

“-Какво правите, когато обичате някого?

-Рисувам му портрет и се старая да заприлича на него.

-Кой? Портретът ли?

-Не, човекът.”

Мinx , ето защо ми се е сторило, че ми е познато

Твоят духовен близнак ;} Човек, който може да довърши започнатото от теб изречение по начина, по който ти би го направил. Човек, който наистина те разбира и знае кое защо го правиш, защото и той самия би постъпил по този начин, ако беше на твое място, а не просто да каже 'разбирам те, въпреки че за мен това е грешка, но ти прощавам, защото си ми приятел'. Не се действа по даден начин, защото някой ти е приятел. По-скоро някой ти става приятел вследствие на твоите действия. В първия случай си ограничен в собствените си разсъждения, в представите си за доброто и злото, трябва да се нагаждаш според правилата на някой друг, за да не го обидиш. Единствено във втория слачай си наистина разбран и свободен да вървиш по собствената си пътека и да изживяваш случващото се около теб по най-естествения за теб самия начин. Но все пак, ако почувстваш, че за теб първия вариянт е по-добър, тъй като не виждаш хубавото в себе си, а само в хората около теб, избери него. ;} Човек трябва да прави това, което го кара да се чувства добре. В един момент то е едно, в друг - друго. Постоянството не е типична човешка черта ;} Отплеснах се ;Р Край! ;}

Кво....простотия...

_________________
So tell me, what's it like living in a constant haze of stupidity?