|
здравейте.Разбрах,че тук можем да пускаме лично творчество.Нова съм и ако прецените,че темата не е за тук можете да я преместите или истриете.Това е разказ,който съм писала.ИСкам мнението ви.Харесвали ви?
The Queen of the Damned
Мина доста време от смъртта на Акаша. Аз се ожених за Джеси. Вече не бях
крал на прокълнатите и отново ме бише страх от Акаша макар и мъртва. Вампирите,които на времето ми искаха смъртта още се опитваха да ме убият. Една нощ докато си търсех храна попаднах на нещо много странно. Видях вампир като мен,но беше изгорен. Никой освен Акаша не можеше да направи това. Значи тя бе жива?! Но как бе възможно? Нали видях как тя се разпадна? Продължих да се разхождам,но бях на щрек. Изведнъж пред мeн изскочи вампир,който ми иска смъртта. Понеже ме изненада не оспях да реагирам навреме и той ме захапа за врата и почна да пие кръвта ми. Акаша наистина се бе съживила. Трупът на изгорения го доказваше. Усещах я. Знаех,че тя още ме мисли за нейн съпруг. Вампирът ми пиеше кръвта много бързо. Започнах да отмалявам. Той щеше да ми изпие кръвта, естествено без последната капка иначе и той щеше да умре. Почнах да се задушавам. Изведнъж той се потпали. Пусна ме и аз паднах на земята в безсазнание. Бях полу-мъртъв. Накой клекна до мен.
- Кралю мой......-започна Акаша. Не я виждах,но я чувах. Бях прекалено слаб и не можех да й отговоря.- ...... пий и живей с мен!-довърши кралицата и доближи китката си до устните ми. Захапах ръката й и започнах да пия. Накрая спрях. Този път не прекалих. Изпих колкото да се изправя на крака. За повече кръв щях да намеря човек. Надигнах се и станах,но тя вече не беше моя жена. Поклоних й се.
- Какво има любими?-попита тя.- Стани!
Естествено аз я послушах. Погледнах я в очите.
- Не се страхувай от мен ,Лестат. - каза тя.
- Че кой е казал такова нещо?-казах аз за да прикрия страха си.
- Пише го в очите ти любими Лестат.-каза тя.- Защо се страхуваш от мен? Нищо няма да ти сторя?
Тя се приближи към мен,а аз отстъпих възможно по далече от нея.
- Как.....как е възможно?-заекнах аз.
- Кое? - попита Акаша.
Тя не си спомняше нищо. Не помнеше как я бяха убили. Не помнеше как се опитах да й помогна ,но тя ме спря.
- Ти......аз те видях......не е възможно........нали тя изпи последната капка,която.......-започнах заеквайки,но Акаша ме прекъсна.
- За какво говориш Лестат?
-Такова......аз.......-незнаех как да й кажа,че съм женен за Джеси. Ако й кажех тя щеше да ме убие. - Видях как.....как те убиха.....как е възможно да си жива? Ти ме накара да изпия последната ти капка,но в крайна сметка я изпи Махарет.
- Аз съм Кралицата на прокълнатите,Лестат. Не го забравяй. Ти ме възкреси. Докато ти си жив и аз ще съм жива, а и да не си аз пак ще съм жива. Кралицата не може да умре!
- Аха,но.........-трябваше да и кажа за Джеси,но се страхувах.
- Да се поразходим за да се наядеш,любими. Не искам да те загубя!- каза Акаша и тръгна напред.
Последвах я от разтояние. Беше ме страх да я доближа. Пред мен изкочи Мариус- моят създател. Той беше един от тези,които навремето убиха Акаша. Спрях се.Той ме хвана и ме пренесе в замъка където бях когато той ме създаде.Върза ме за едно легло.!
- Какво искаш?- попитах аз .
- Искам да се спреш. Ти си женен. Не можеш да тръгнеш с Акаша.-каза Мариус.
- И защо не?-попитах аз.- Може и да съм женен,но тя е кралицата?Всеки трябва да и се подчини!
- Ти не си достоен противник за нея,Лестат.Ти не си господ-каза създателя ми.-Тя не зачита нищо освен вкусът на кръв,човешка или безсмъртна-без значение. Сега те пускам,но хубаво си помисли с кого искаш да бъдеш!
Мариус ме върна и Акаша така и не разбра че ме е нямало. Тя ме заведе на плажа.Мариус беше прав! Нали видях какво прави Акаша на времето когато тя възкръсна. Щом Акаша беше жива значи Махарет и останалите вампири,които се опълчеха срещу кралицата също бяха живи? Акаша се обърна към мен и ме прегърна. Насочи се към врата ми,но аз я спрях и се отдалечих от нея.
-Какво ти става ,Лестат?- попита тя и леко се ядоса. Зад гърба ми се появи Джеси
- Здравей любими.Виждам,че Акаша отново се е върнала колкото и да е странно.-каза жена ми и ме прегърна през кръста.
- Да странно е ,но е факт.-отговорих аз.
Появиха се Махарет и останалите.
-Акаша?Мястото ти не е тук.-каза Махарет.-Върви си.Намери си друга земя която да изпиеш и остави Джеси и Лестат намира
Махарет би права. Нямаше да се подчиня на Акаша. Не и този път.
- Подчинете ми се или умрете.-каза Акаша ядосана.-Ела Лестат.....Кралю мой......
- Никога.-казах аз и този отговор се чу и от останалите.
Акаша бе бясна.Обаче имах усещането,че тя се е променила и сега иска да и се подчиним за да може да основе кралство,което да пази хората или нещо такова. От нищото изкочи ловец на вампири. Стана много бързо. Един кол полетя към сърцето на Джеси. Изчезнах и се появих пред нея. Колът се заби в моето сърце. Свлякох се на земята.
- Не!-каза Джеси и клекна до мен. - Лестат?
- Спокойно.-казах аз.-Ще се оправя.- Само въмпирът в мен умира.
Изгубих съзнание.Когато се събудих разбрах,че Акаша се е помирила с всички,но още никой не разбираше откъде бе изкочил колът.Изправих се.
- Лежи.-каза Акаша,но аз не я послушах.Усещах присъствието на ..........Луцифер.Той беше сина на дявола. Само той можеше да е никой друг,защото колът,който ме улучи бе с червен връх.
- Искам всички да се махнат от тук.Без изключения.-добавих аз и погледнах Акаша и Джеси.Всички ме послушаха с доста голяма неохота.
- Излез, излез,където и да си.-казах аз.
Луцифер се показа.ууууууу.......Беше по грозен и от смъртта.
- Какво искаш от нас?-попитах аз и малко се наежих
- Искам ви мъртви и ти ще си първият.-измя се той.-Плановете ми не могат да се провалят,защото Акаша е мъртва.Само тя можеше да ме победи,но вие я убихте.
Йе! Той не знаеше за нейното възкресение. Имаше само един проблем. Сега аз бях човек.
-Подчини ми се Лестат или ще умреш!!!!-каза той и направи нещо с ръката си и изведнъж той ме контролираше.Започнах да се боря,но вече не можех да се меря с него. Паднах на колене и му се поклоник. Смътно в съзнанието ми изплува образът на Акаша. „Ти ме повика и аз дойдох”. Думите й прозвучаха в съзнанието ми
- Акашаааааа!!!!-извиках аз,но той затегна хватката си и вече не можех да се боря.
Но резултатът бе на лице.Акаша се появи.
- О,не!-каза Луцифер.-Как е възможно?
- Възможно е и още как?-каза Акаша.-Пусни го Луцифер.
- Ще го пусна,но той няма да е жив!-каза сина на Дявола.
- Това ли е, което ще направиш?-каза Акаша.
-Не се шегувам-каза Луцифер и толкова стегна хватката си,че започнах да се задушавам.Акаша се ядоса. Отметна ръката си и Луцифер се подпали.Паднах на земята и започнах да дишам на пресекулки.Акаша клекна до мен и ме ухапа по врата. Тялото ми умря,но аз се върнах като вампир.Отново бях този,който трябваше да бъда.
-Акаша,прости ми,че те измамих.След смъртта ти аз съживих Джеси и се ожених за нея.-казах аз.
-Няма нищо,любими.Дори и женен за друга ти ще си останеш моя крал.-каза Акаша и ме погали по главата.Аз ще възкрася Енкил,но ти..... когато имаш нужда от нещо,винаги ще можеш да се обърнеш кам мен.Сега трябва да вървя,но предай това и на останалите от мое име. Не ти казвам сбогом,любими,а само довиждане. Ако има да стане нещо аз ще го предвидя и ще ти кажа.
- Акаша аз имам дъщеря.- казах аз.- Казва се Акима.
- Добре, любими! – отговори Акаша. – Няма да я закачам.
Акаша изчезна.Повече не я видях.Минаха доста векове.Една вечер аз бях останал сам, а Джеси бе излязла да си поразходи.Предполагах ,че след като е съживила Енкил двамата са се върнали в зъмъка където се бяха вкаменили.По едно време чух някакви шумове.Ослушах се.Вратата бавно се отвори и при мен влезе......Джеси.Бе цялата в кръв.Нахапана от всякъде.
- Какво е станало?-попитах аз и се спуснах към нея.Хванах я и седнах на земята за да може главата й да е на коленете ми.
- Върколаци... те ....изкочиха от нищото......просто се появиха и ме нападнаха....Не можах да се защитя....изненадаха ме.....-започна Джеси.
- Не говори.-казах аз.-Почивай си.Аз ще се погрижа.
Оставих я да лежи. Изчезнах и се появих в дома на леля й Махарет. Обясних и какво е станало и тя се върна в дома ми за да се грижи за Джеси,а аз отидох направо в двореца на Енкил и Акаша. Знаех,че Енкил не би ме приел,но не можех да кажа същото за Акаша.Бях бесен.Блъснах силно вратите.
- Защо?-почти се развиках аз.-Защо?Нали всички се страхуват от теб Акаша?Защо не го предвиди?
- По спокойно,Лестат!Какво е станало?-попита Акаша.
-О,Господи!-възкликнах аз.-Пита ме какво е станало!Не мислиш ли,че вече е малко късно за това?Защо изобщо си правя труда да те моля за помощ.Ще се справя и сам.
Обърнах се да си вървя.Още преди Акаша да ме спре аз изчезнах.Отидох на плажа.По едно време някой ме прегърна.
- Какво има Лестат?-попита този някой.Обърнах се.Това бе Акаша.Отблъснах я от себе си.
- Нали щеше да предвидиш нещата.-попитах я аз.
- Неразбирам за какво говориш.-каза Акаша.
- Говоря,че преди около наяколко минути върколаци са нападнали Джеси.-казах аз.-Но вече не ми трябва помоща ти.Сам ще разбера кой стои зад това и ще го убия,ако тава да е последното нещо,което ще направя.
- Не Лестат.-каза Акаша.-Ти няма да си сам!Ясно?Не можеш да победиш сам един върколак.Доведи Джеси тук.Щом са нападнали нея ще нападнат и теб.Искам двамата да останете тук.По безопасно е!
- Както кажете кралице!-подчиних се аз.
- Стига,Лестат.Викай ми само Акаша.-каза кралицата.
- Разира се.- отгаворих аз.
-Доведи я, а аз ще говоря с Енкил.Трябва да се вземат мерки.-каза Акаша.
- Добре.-отговорих аз и изчезнах. Картинката,която заварих в дома ми бе плачевна.Махарет пазеше Джеси, а към тях вървяха трима върколаци.Веднага скочих да ги защитя.Започна луд бой.След известно време боя приключи.Целия бях покрит с дълбоки рани.
- Добре ли сте?-попитах аз.
- На мен почти нищо ме няма.-каза Махарет.-Ти добре ли си?
- Бил съм и по добре.-отговорих аз.-Да я заведем при Акаша. Тя ще се погрижи за Джеси.
- Можеш ли да си оправиш раните,зощото аз немога.Изхабих почти цялата си сила за да пооправя Джеси.-попита Махарет.
- Не!-отговорих аз.-Много са дълбоки.Тръгни пред мен и уведоми Акаша,че идваме.
Махарет изчезна. Вдигнах Джеси на ръце и изчезнах. Когато се появих пред двореца ме чакаха Акаша и Енкил. Той пое Джеси и я отведе.
- Добре ли си ,Лестат?-попита Акаша. Явно не знаеше за случката преди малко.Бях с гръб към нея и тя не виждаше раните.Обърнах се и припаднах в ръцете й.
Незнам колко време е минало,но когато се събудих до мен стоеше Джеси жива и здрава.
- Добре ли си,любима?-попитах аз.
- Да,любими. Ти добре ли си?-в отговор ме попита тя. Преди да отговоря при мен дойде Енкил. Джеси се поклони и излезе.
- Слушай Лестат.-каза той.- Би трябвало сего да те убия,но няма да го направя. Ако не беше ти сега всички щяхме да сме мъртви. Благодарение на теб знаем,че върколаците ще се опитат да ни унищожат.Благодаря ти.Отсега нататък ти си като мой брат и винаг можеш да разчеташ на мен и Акаша. Да забравим старите вражди?!
- Добре!- отговорих аз и стиснах ръката на Енкил.
Минаха два дни докато се оправя. Акаша знаеше,че все още има вампири,които искаха да ме убият затова реши да ме убеди да изпълна един концерт. Знаеше,че там ще ме нападнат и там тя и Енкил щяха да ги унищожат. Джеси бе категорично против,но аз се съгласих. Незнам защо го направих. Знаех,че има опастност да ме убият, а ако това станеше и Джеси щеше да умре. И така......
...... Концертът започна.Беше късна нощ и почти нищо не се виждаше.Бяха се насъбрали много мои фенове. Започнах да пея първата си песен.
- Искате ли още? – попитах аз след къто свърши песента
Тълпата отговори положително.
- Това парче е за тези,които дойдоха за мен.-казах аз. Отново започнах да пея. И наистина. Всичко нареди по плана. Вампирите,които не знаеха за възкръсването на Акаша и Енкил ме нападнаха. Лощото бе,че този път Мариус го нямаше за да ми помогне, а вампирите идваха на дузини. Вече бях обкръжен.Забелязах ,че измежду нападателите ми има едно малко момченце.Личеше си ,че е попаднало тук неволно. От нищото се появиха Акаша и Енкил, а публиката се разбяга с писъци. Като видяха Кралицата и Краля всички вампири се разбягаха,но твърде късно.Всичките изгоряха. Акаша се насочи към малокото момченце. Наведе се над него.
- Моля ви не ме убивайте-заплака то. – Моля ви.
- Успокой се дете. – каза Акаша. – Как се казваш?
- Казвам се Кейл! – отговори момчето с треперещ глас.- К....к.....к......кои сте вие?
- Аз съм Акаша , а това е мъжът ми Енкил. – обясни Акаша! – Ние сме вампири.
- А.....а.....а.....аз съм човек.-отново заекна Кейл.
- Добре ли си,Лестат?- попита Енкил.
- Да! – отговорих аз. – Добре се получи?!
- Ела да живееш при нас,ако няма къде да отидеш?-предложи Акаша.
- Аз ........ аз........нашите умряха преди две месеца. – каза Кейл. – Благодаря за поканата,но аз още ходя на училище. Как вампирите като вас в момента се сдържате да не ме убиете?
- Ще ти разкажа......сине!-каза Акаша.- Ела с нас и ще рабереш всичко.
- С.....с.....с......сине?- не повярва на ушите си Кейл.
- Тя иска да каже,че от сега нататък ти ще си като нейн син.- обасних аз. – Тя намя да те направи вампир докато не станеш готов. Още си прекалено млад.
- Аха.- тоговори и изправи.Видя , че аз се поклоних на Акаша преди да се изправя. Той също й се поклони.
- Недей. – каза Акаша. – Ако ще съм ти майка няма да ми се покланяш. Ще ми викаш мамо,ако искаш. Ако е само Акаша.
Няколко месеца след това Кейл отиде на училище , а Акаша ме помоли да го наблюдавам. Когато той беше на училище,а това бе от обят до вечерта аз ставах невидим и стоях с него в часовете. Така минах месеци. Кайл си имаше приятелка.Какво съвпадения. Тази приятелка бе дъщеря ми – Акима.Всики ден наблюдавах как двамата си говорят, смеят се и се забавляват. Шпионирането на Кейл ме накара да си спомня колко много неща съм загърбил когато Мариус ме направи вампир. Искаше ми се отново да бъда човек. Това бе възможно само, ако умра като вампир,но ако станеше товя аз никога нямаше да мога да живея със семейството си. И така една вечер докато се прибирах от училището едва след като и последният ученик си би отишъл видях как по покривът на един блок се разхожда някаква фигура. Фигурата бе на жена. Моята жена! Какво ставаше? Какво?Докато мигна мястото бе пълно с полицаи. Едно не разбирах. Какво правеше жена ми на покрива на този блок след като знае,че живеем в къща на плажа?!
- Не мърдайте от там! – нареди един от полицаите с доста висок глас.
- Докато не видя мъжа си жив издрав няма да сляза. – отговори Джеси.
Нищо не разбирах. Защо си мислеше,че съм в беда? Нищо ми нямаше? Висичко бе наред.Смятах да й кажа това,но нещо ме накара да си замълча. Осени ме чувството,че наистина съм в беда.
- Слесте от там госпожо.- продължаваше да вика полицаят. Накрая не издържах.
- Тук съм скъпа.- извиках аз. – Нищо ми няма.Добре съм.Селез от там!
Това обаче бе най голямата ми грешка в живота.Пред погледа ми жена ми започна да се изменя. Уголеми се и се превърна във върколак както и всички около мен. Това беше капан подготвен за да могат да ме убият. Значи жена ми си беше у дома и неподозираше нищо? Опитах се да изчена, но преди да направя каквото и да е било двама върколаци скочиха отгоре ми.Захапаха и двете ми рамена. Те не пиеха кръв на вампир,но хапеха надълбоко за да не може толкова лесно да заздраве е раната. Извиках.Болката бе невъобразима. Не очаквах това да се случи. Изведнъж от някъде изкочи Акима.
- Пуснете го! – извика тя.
- Не! – простенах аз. – Акима,бягай от тук. Извикай помощ.
- Не татко.Няма да те оставя сам.-възпротиви се дъщеря ми и се приготви за бой.
- Върви! –извиках аз. – Трябва!
Акима ме послуша. Изчезна за минути. Върна се в дома ни,но Джеси още я нямаше.Вътре беше само лелята на жена ми – Махарет.
- Къде е мама? – много бързо попита Акима.
- Успокой се дете. – каза Махарет. – Какво е станало?
- Нападнаха татко. – изрече на един дъх дъщеря ми. – Нападнаха го около двадесет върколаци. Не исках да го оставям,но той настоя. Трябва ми помощ!
- Помощ за какво? – попита някой на вратата. Тава бе Джеси.
- Момо, мамо…. – започна Акима.
- Двайсеттина върколаци са нападнали Лестат. – каза вместо Акима , Махарет.
- Трябва веднага да му помогнем. – каза Джеси.
- Не Джеси! – каза Махарет.- Не можем да се справим сами. Трябва ни помощ. Трябва да се обърнем към Акаша и Енкил. Махарет,Джеси и Акима отидоха в двореца на Кралицата и краля на прокълнатите.
- Здравейте.-поздрави ги Акаша. –Какво ви води насам?
- Имаме проблем. –започна Махарет.
- И какъв е той? – попита Енкил.
- Засяга татко.- избърза да каже Акима.
- Какво има?- веднага смени тона Акаша. – Какво е станало с Лестат?
- Бих искал и аз да узная това?! – обади се Енкил.
- Бил е нападнат от група върколаци. – каза Джеси. – Сега е отвлечен от тях. Незнаем дали е жив, но не можем да се справим сами. Затова се обръщаме към вас. Акаша ти познаваш доста по добре от мен Лестат. Какво би се опитал да направи той, ако го отвлекат?
- Би се опитвал да избяга,но доколкото знам върколаците няма да го позволят. Използват безотказни методи. – каза кралицата.
- Какви ? – попита Акима. – Кажи ни,моля те?
- Чела съм в древните летописи че използват методите на Луцифер. Само че не умствен контрол, а електрически конторол.Имало е малцина оцелели след отвличане от върколак и един от тях е граф Владислав Дракуля, но него много трудно ще го намерим. Той е почти неоткриваем. Затова единственната ни надежда остава ..... Мариус – създателя на Лестат. – каза Акаша.
- Намерете Мариус и го доведете! – нареди Енкил на охраната на входа. След около пет минути моят създател се появи. Обясниха му какво е положението и в отговор той им разказа ужасни неща. Сподели с тях всичко,което ме се бе случило и понеже Акаша бе майка на всички вампири само с едно изключение естествено реягира като майка видяла как пребиват сина й. Всички вампири от замъка се вдигнаха на крак и потеглиха къв света на върколаците. Дакато Кралицата и останалите вампири между ,които жена ми и дъщеря ми идваха за да ме спасят върколаците ме подлагаха на невъобразими мъки. В момента бях наврян целия в една кутия колкото мен пълна със отрвини плюещи кобри. Вече доста от тези змий бяха напръскали очите ми с отрова и сега аз бях сляп. Познавах аромата на Акаша и Джеси. Както и този на Мариус, Махарет, Акима и Енкил. Минаха два часа и вампирите дошли да ме спасят се появиха. Дежеси ме отвърза.
- Лестат, Лестат, любими погледни ме.- каза тя . Хавана ме за лицето и ме обърна към себе си. –Боже? – възкликна тя след като ме видя.
Акаша видя как са ме обезобразили и побесна. Енкил както Джеси,Акима, Махарет и Мариус също се присъединих към клуба на ядосаните!Започнаха да се бият с върколаците.След един доста уморителан час вампирите победиха. Джеси се приближи до мен. Още бях в безсъзнание. Едно бе на лице. Върколаците смятаха да оспорят госпотството ни. Щяха да настанат страшни времена.
- Събуди се Лестат! - каза жена ми – Събуди се!
- Той не те чува. – каза Мариус. – Той е загубен! Оставете го!
- Какво имаш предвид? - попита Акаша.
Мариус се наведе и обърна главата ми. Всички видяха че на мястото където би трябвало да е белега,който ми е останал след ухапването от Мариус имаше дълбока рана, а от този белег нямаше и следа.
- Какво значи това? – попита Акима.
- Значи, че за нас той трябва да бъде мъртъв. Те са го превърнали в един от тях. Той вече не е вампир. Сега при всяко пълнолуние той ще се преобразява и ще убива не за да се нахрани, а защото тава ме у в природата. - каза Енкил.
- Не?! – проплака Джеси.
- Трябва да го оставим. Зрението ме щу се оправи, но сега трябва да го забравим. – каза Мариус и всички доловиха в гласа му нотка на тъга и разочарование.
И така те ме оставиха. Сега аз бях върколак. Нямах нищо общо с вампирите. Незнайно как върколаците ме бяха провъзгласили за техен крал. Животът не беше лош, но ми липсваха Акима и Джеси. Векове наред всяка вече аз се измъквах тихо от зъмъка където живеех сега и отивах до къщата на Джеси за да погледам нея и Акима. Кейл беше пораснал много и акаша го бе направила вампир така,че не се притеснявах за него. При върколаците имаше едно правило. КРАЛЯТ НЯМА ПРАВО ДА СЕ ЖЕНИ ИНАЧЕ ЩЕ БЪДЕ СВАЛЕН ЗА ИЗМЯНА И УБИТ! Стоях навън на пролевния дъжд и гледах как Джеси и Акима се забавляваха. Те не ме помнеха защото бяха изминали около 150 века, но аз ги помнех. През всичкото това изминало врем аз се бях променил много. Бях се издържил с полвин метър. Сега бях с къса коса и цветът на очите ми от кафеви бяха станали сини. Стоях и гледах как в навечерието на коледа семейството ми се забавлява. Те не ме помнеха. Дали Акаша и Махарет ме помнеха? Отидох до двореца на Кралицата на прокълнатите. Надникнах тайничко през един прозорец,който гледаше към тронната зала. Вътре Енкил и Акаша също се забавляваха без да си спомнят за мен. Като крал на върколаците аз решех докато гледах през прозореца да сключа примирие. Докато обмислях идеята стражата ме хвана. Отвори вратите на тронната зала и влязоха с мен.След като се приближиха до троновете, на които стояха Акаша и Енкил стражите ме натиснаха към земята и аз се поклоних.
- Заловихме го да шпионира. – каза единият от стражите.
- Надушвам,че е върколак? – каза другият страж.
- Отведете го от тук и го махнете от двореца. – нареди Енкил.
Стражите ме поведоха към изхода. Точно тогаво да като ме водеха се сетих нещо,което Акаша знае, че само Лестат тоест аз знам. Започнах да се дърпам.
- Бихте ли желали да свиря за вас? – казах аз дърпайки се.
- Спрете!-нареди Акаша.Стражата се спря. – Какво каза?
- Бихте ли желали да свиря за вас? – повторих аз.
- Не благодаря!- каза Енкил. – Отведете го!
- Акаша, твоята кръв е като втечнен огън. – казах аз.
Акаша се сепна.
- Стойте. – каза тя. – Говори върколако!
- Много пъти след това, виках Мариус.Но не получих отговор. Само безкрайна поредица от дни, месеци...
... години. – продължих да изреждам аз. - Учителят ми ме напусна в моя най-мрачен урок. Това е краят, ние сме сами.И няма нищо освен студената,мрачна пустош на вечността.
Реших да цитирам приятелят на Джеси – Дейвид!
- Лестат каза на света ,че вампирите живеят между нас. Те са полудели.
Те ще бъдат на концерта за да го убият!- продължих да изреждам аз различни изречения. – реших,че ако цетирам Мариус как ме поучаваше да отменя концерта тя ще си спомни. - Ти не си достоен противник за нея, Лестат.Ти не си господ. – Щом Акаша чу името ми леко се поизправи на стола.
- Продължавай! – нареди тя.
- Излезте, излезте, където и да сте.- продължих аз. Тези думи я накараха малко да се стресне. - Кой по дяволите си ти? Въпросът провокира непоносима подбуда. Аз съм вампирът Лестат. Бях скрит в сенки за векове.
Време е да покажа себе си на света.- тези думи направо удариха Акаша в сърцето.
- Лестат? – учуди се тя.
- Същия. – отговорих аз. – Искам да говорим не да се бием.
- Кажи! – каза Енкил явно доста изнервен.
- Когато вие ме оставихте при върколаците те ме направиха свой крал. – започнах да разказвам аз. – В силата на такъв аз искам премирие мужду върколаците и вампирите.
- Ами......ако не искаме? – каза Енкил.
- Тогава дори аз няма да мога да спра войската от върколаци,която ще ви се нахвърли. Не ви заплашвам. Просто ви казвам,че за тях ако някой ми откаже трябва да бъде убит. Независимо дали е човек,вампир или върколак. Не ви принуждавам да приемате. Изборът е ваш.
- Приемаме. – каза Акаша.
Но нещо в мен се промени след тази постъпка. Започнах да се държа странно и върколаците го забелязаха.
- Добре ли сте,сър? – попита един от тях.
- Да!Нищо ми няма. – отговорих аз. – Искам за 80 часа цялата околност и двореца да се напуснат.
И така аз останах сам за три дни. Реших да посетя семейството си,но не очаквах да заваря това, което видях. Както винаги наблюдавах Джеси и Акима през прозореца когато при тях влезе един мъж. Веднага разбрах,че жена ми се е омъжила повторно. Почуках на вратата и той отвори.
- Добър вечер. – казах аз. – Търся Джеси.
- В момента я няма. – отговори мъжа.
- Не лъжете! – изпъчих му се аз. – Видях,че е вътре. Пуснете ме да вляза. Трябва да я видя.
- Какво става? – попита Джеси щом се показа на вратата.Трябваше да я накарам да си спомни и знаех точно какво да кажа.
- "Поеми надолу по алеята в края на пътя. Дай живота си на моя чар в ръцете на адмирала." – казах аз.
- Лестат?– каза Джеси с нотка на щастие в гласа. – Наистина ли това си ти?
- Да!Аз съм! – отговорих аз.Забелязах,че луната се показва, а тя беше пълна.
- Къде беше през всичкото това време? – попита Джеси.
- Нямам много време. Искам да поговорим. Насаме! – казах аз.
- Нямаш време? – чу се някакъв глас от вътре.На вратата се показа Акима.Отдавна не я бях виждал. – Татко?
- Ела тук слънце мое! – казах аз.
- Незнам кой сте,но искам да си махнете от дома ми! – каза мъжът.
Луната ме огря.
- Трябва да си кажем сбогом. – казах аз и пуснах дъщеря си от прегръдките си. – Трябва!
Станах и си тръгнах. Акима ме проследи с поглед. Понеже бе вампир тя виждаше много надалеч. Видя как след като се отдалечих достатъчно изведнъж се строполих на земята.Джеси също го бе видяла,но не и мъжът, който бе с нея. Той не можеше. Той бе човек. Жена ми и дъщеря ми тръгнаха към мен, но мъжът й на име Тайлър ги спря.
- Няма да ходите никъде! – каза той. –Вече е много късно!
- Налага се! – къза Джеси. – Връща ме се веднага.
Джеси и Акима потеглиха през пясъка за да дойдат при мен.Когато ме наближиха аз вече си бях преобразил. Още обаче се контролирах трудно и като ги видях ми се прииска да ги разкъсам. Насочих се към тях.
- Какво прави той? – попита Акима.
- Незнам! – каза Джеси и мина пред дъщеря ми. Смътно в съзнанието ми изникнаха техните образи и моменти от живота ми като вампир. Спрях се,но това беше грешка, защото в този момент пред тях изкочи Енкил. Явно искаше да ги защити.
- Добре ли сте? – попита той.
- Да! – отговориха в един глас Джеси и Акима.
Енкил се насочи кам мен и ме удари в носа. Като вампир,а и особенно крал юмрукът му бе много силен. Политнах назад. Точно тогава пред мен изкочи Акаша.
- Дстатъчно! – каза тя.
- Но мила? Той ги нападна?! – започна Енкил.
- Не той...... – започна Джеси,но Акима я прекъсна.
- Той се опита да ни нападне,но не го направи. Той е........ – каза дъщеря ми.
- Чух достатъчно от този разговор! – ядоса се Акаша. – Оставете го намира.Джеси ти искаш отново да си с Лестат нали?
- Естественно,че да?! – отговори Джеси.
- Искам всички да се дръпнат! –каза Акаша. – Ще го върна отново при нас.
Акаша се доближи до мен.Наведе се към врата ми където бе белега от ухапване на върколак и ме натисна там с все сила. Белега изчезна и аз си върнах ЧОВЕШКИЯ облик. Бях човек. Тя се наведе и ме ухапа от дясно. Умрях! След точно две минути аз се възродих отново като въмпир. Сега можех да бъда със семейството си. След като се разбрахме за много неща аз, Джеси и Акима се прибрахме в къщата на плажа. Жена ми изрита Тайлър от къщата и заживяхме щастливо да кроя на дните си, ако те имаха край. На следващия ден Акаша ме извика в двореца за да ми каже нещо. Когато влязох в тронната зала първата ми работа бе да се поклоня.
- Недей,Лестат. Не е нужно. – каза Акаша. – Извиках те тук за да ти кажа нещо много важно.
- И какво е то? – попитах аз. – Да не е свързанно с теб и Енкил?
- Не! – каза Акаша. – Искам да ти кажа,че ти и семейството ти може да се приместите да живеете тук при мен и Енкил. Така ще сте в безопасност и ако стнане нещо ще сме наблизо.
- Аз съм съгласен,но дали те са съгласни. – отговорих и аз. – Върколаците ще ме търсят. Ако ме намерят затрашавам не само тях,а и теб, а аз не искам нищо да ти се случи?!!!
- И защо тази загриженост? – попита ме Акаша
- Ти навремето ме спаси за да не ме убият! Помниш ли? Кагато те събудих!На онзи концерт ти ме спаси,но ако не го беше направила сега щях да съм мъртъв. Можех да съм мъртъв още преди да те събудя, защото дакато свикна с това да съм вампир на няколко пъти тогава едва не ме убиха. А и ти си крълицата на всички вампири?
- А навремето ти беше техния крал. – каза Акаша. – Искам да знам как откри къде се намирах когато бях статуя и как ме позна когато те спасих?
- Намерих залата съвсем случайно! – отговорих аз. – А откъде те познах? Ще цитирам моя създател!
- Мариус?- учуди се Акаша.
- Именно! – казах аз - Акаша, кралцата на всички прокълнати.
А той е нейния крал. Акаша и Енкил почти изпиха тази земя до дъно когато властваха над Египет.Те пиеха докато Енкил загуби жаждата си.Без своя партньор до себе си, тя също загуби нейната. Те се превърнаха в живи статуи.Тя не зачиташе нищо освен вкусът на кръв, човешка или безсмъртна - без значение.- свърших аз. – Прав ли съм?
- Всъшност си прав!- обади се някой. Тава бе Енкил.
- О? – изненадах се аз. – Не те усетих?
- И не би могъл.Нали? – каза той.
Държеше си странно,но защо?
- Какво ти става ,Енкил? – попита Акаша. – Никога не си се държал така?
- Какво искаш да ми има? – сопна се той.Приближи се до мен. – Навремето ти накара жена ми да ме убие,но сега аз съм тук и ти неможеш да направиш нищо! – прошепна ми Енкил.
- Да съм казал,че искам да ти я отнемам? – прошепнах му аз в отговор. – Навремето я открих съвсем случайно! Не съм идскал да я събуждам и ти да умираш?
- Лъжец! – каза той мъничко по високо и отметна ръка.
Аз политнах настрани. Ударих се в стената и поднах на земята.Опитах се да стана,но не успях. Той наистина удряше много силно!
- Какво те прихваща,Енкил? – попита Акаша. Стана от трона си и бързо дойде при мен. – Лестат? Добре ли си?
Аз обаче бях в безсъзнание и не и отговорих.
- Какво му направи? – попита Акаша. – Какво те прихваща, Енкил? Никога не си се държал така ?
- Как искаш да се държа? – попита той. – През всичкото това изминало време от твоето пробуждане досега ти мислиш само за него. Винаги той е бил на първо място в живота ти!
- Не съм искал да ти я отнемам! – казах аз и леко се надигнах. – Можеше дори да не я познавам. Всичко е било насочвано от съдбата.Можеше сега да несъм вампир,а още да съм човек и да съм умрял още през 19 век. Но съдбата е решила друго?Не съм виновен,че съм толкова сладък?!
- Не искам да слушам повече! – ядоса се Енкил. – Ти не си никой ясно ли ти ти е или трябва да ти разяснявам още?
- Забога! – възкликнах аз. – Ти изобщо слушаш ли? Наистина се учудвам как си успял да се ожениш за Акаша с този характер?! Просто ти се чудя? Ти правиш ли връзка с главния мозък или той ти се е разтопил през изминалите векове?
- Сега вече прекали! – ядоса се Енкил.Естествено не това беше целта ми. Не исках да го ядосвам,но това стана! - Стража,отведете този от тук!
- Няма да стане! – каза Акаша и мина пред мен. – То няма да ходи никъде Енкил. Не разбираш ли? Ако не беше той аз и ти още щехме да бъдем статуи и най вероятно хората щаха даса ни струшили на парчета,но навремето съдбата е довела Лестат при мен и теб. Не разбирам, защо се държиш така?
- Не е ли очевидно? – казах аз. – Той ревнува?! Това е всичко! Мисли си ,че му изневеряваш с мен, защото през 18 век аз бях виновния за това, че ти му изпи кръвта и взе силата му!
- Това ли било? – учуди се Акаша.- Скъпи,много добре знаеш, че те обичам!
- Лъжа! – извика Енкил. – Долна лъжа!
Мъжът на Акаша я удари толкова силно,че тя политна и се строполи на полвин метър от мен.
- Чуй ме Енкил. – казах аз и се изправих.- ако ще си отмъщаваш на някого това съм аз. – Остави Акаша намира.
- Недей, Лестат. – простена Акаша от пода. – Не го предизвиквай!
- Кой е казвал,че го предизвиквам?! – обърнах се аз към Акаша. – Никой не би искал да предизвика господаря,нали?
- Точно така! – каза Енкил. – Подчини ми се!
Смигнах на Акаша. Знаех,че става силна единственно когато пие от моята кръв.
- Убий я ! – каза Енкил.
Насочих се към Акаша. Когато се приближих тя леко се отдръпна.
- Пий. – прошепнах аз.Тя разбра посланието ми и заби зъби във врата ми.Започна да пие и свърши когато имах точно десет капки кръв. Този път тя не се бе усетила. Когато се изправи аз се строполих наземята.Тя клекна до мен.
- Лестат?- попита Акаша.Не и оговорих.Акаша се насочи към Енил. – Слушай какво?!!! Той не е виновен за станалото преди векове.Било е писано да стане така. Ти знаеше,че ще се случи. Ако искаше да не става да не бе спирал да пиеш кръв. Моляте Енкил върви си!
- Ще се махна,но не мисли,че няма да си отмъстя.- каза той и изчезна.
Акаша се приближи до мен и приближи китката си до мен, но преди да започна да пия от нищото изкочи Джеси.
- Какво си му направила? – попита тя. – Махни се от него!
Акаша отстъпи от мен ,а жена ми клекна до мен.
- Лестат? – попита ме тя,но аз не и отговорих. – Скъпи....пий.- каза тя и допря китката си до устните ми.Започнах да пия.След като спрях се изправих на крака. След като разказахме всичко на Джеси аз и тя се прибрахме в къщи за да се погрижим Акима да не стои сама.Поканих ме Махарит и Мариус на вечеря. През цялата нощ на масата ние си разказвахме смешки, вицове и какво ли още не?! Отдавна не сме били толкова щастливи. Всичко е добре когато свършва добре!Нали?
:bat: :bat: :bat:
|
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
.gif)
