Бергон интернет и телевизия

А благодаря и целта беше точна такава, да е за тийн. проблеми защото съм ги писал за Teenager LOVE. И ако беше нещо по-сериозно нямаше да е разбираемо.

що е любов ? - истински чувства породени от първичните ни нагони , или думи които искаме
да кажем за да задоволим егото на ближния си ? истина или красива лъжа , с която покоряваме
все повече и повече женски сърца ?
на тези въпроси винаги ще търсим отговор но малцина от нас биха го намерили ... малцина
биха изпитали това чувство и мнозина биха "обичали"... истинската любов се появява веднъж
в живота , но никой не може да я предвиди . хората заслепени от лъжите , живеещи в своя
свят не могат да отворят сърцата си , за да я приемат , като един дружелюбен домакин. те не
виждат , не забелязват чувствата и енергията , която е около тях. гледайки на едно момиче
като на сексуален обект чрез , който да задоволят първичните си нужди , те ослепяват и губят
същността си ...
в природата на човек е заложено да обича , да бъде обичан , да сее и да жъне любов колкото
се може повече и повече. "засей нежност , пожъни любов" - единствената мисъл на анонимен
автор , която ме трогна... може би защото е прав ? може би защото докосна нещо в мен ,
по-дълбоко от колкото съм мислил ? или може би защото е така ?
нека отворим себе си за тази вълна от чувства , нека не бъдем сломени , нека не бъдем уязвими,
нека не позволяваме на тези които ни разочароват да повалят надеждата ни за любовта !
да бъдем истински и да раздаваме любов , където и когато можем !

_________________
gram da va tresni 4e da va stresni

вечността на човешката глупост

винаги са съществували онези индивиди живеещи като паразити , изсмуквайки обществото ,превръщайки интелигенцията в свои себеподобни душевно празни полу-хора интересуващи се от
онези маловажни "ценности" за тях. неинтересуващи се от свободата си , не осъзнаващи факта че да живееш за да се издигнеш в очите на другара си е толкова маловажно , изкуствено и сиво...
изкуството да си "глупав" се предава от ръка на ръка , дори с поглед, най-лесната способност на тези паразити както ги нарекох малко по-горе е да живеят ден за ден , без да правят планове
за бъдещето си. най-важното за тях е да са "модерни" , да се отдадат на материалното благо което те "заслужават" не осъзнавайки че парите правят човек богат но не и умен.
готови да поемат по лесния път те загърбват стимула си за живот .за съжаление сега е "модерно" да се тупаш в гърдите и да се хвалиш с това колко пари имаш , или каква кола караш
(тези най-вече), не разбирайки колко смешно е това в очите на другите... много от връстниците ми живеят в свой свят , в който те са модерните , те са можещите, те са харесваните , и
най-могъщите, а всъщност отстрани са като затворени в клетка , притиснати от четири стени.по начина по който те гледат на света разбираме що за хора са те....
как изглежда един човек притиснат до стената ? -уплашен? -НЕ! той иска да защити егото си , да покаже , че не се страхува от нищо , дори отвътре да знае , че го е страх от самия себе си,
щом разбере душевната си празнота...

_________________
gram da va tresni 4e da va stresni

Част от националната ни култура ли е чалгата ?

Нека започнем от самия термин "чалга" ... имайки впредвид благозвучието му
надали можем да очакваме нещо което би задоволило желанието ни да се отпуснем и да се отдадем на музиката. Думата "чалга" , това благозвучно съществително име
само по себе си говори за съдържанието на тази музика , то даже не е и музика
за тези от нас които са все още "нормални". Надали бих искал да се разровя в
историята на българската музика за да разбера как е възникнало явлението ЧАЛГА , но ще го направя,
дори мога да го нарека култура вече ... Привържениците на чалга-стила естествено нямат
свой собствен стил , понеже тази музика им изпилява мозъците колкото е възможно повече и повече (малко се отклоних от темата) .
Наистина за съжаление явлението ЧАЛГА е факт за нашата държава , колкото и неприятно да звучи - ТАКА Е !
Синонимът на "чалга" е думата "поп-фолк" , макар че чалгата няма нищо общо нито с поп музиката нито с фолк музиката за мен остава мистерия защо се нарича "поп-фолк". Понеже ние сме българи и като седнем на маса няма как
да не се пусне примерно Планета ТВ или Фен ТВ а в най-лошия случай Веселина ТВ,
не че имам нещо против тези телевизии...
Кого заблуждавам? - ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ ИМАМ !
И все пак ... българина обича народното ! С течение на годините фолк музиката
се промени коренно , тя роди едни от "най-големите звезди" а именно :
Ивана , Глория, Кати и още куп, куп, куп други подобни на тях бета-хора .
Аз бях младеж по времето на тяхната слава и зная какъв БУМ бяха те за българския народ ...
То не беше слава, то не бяха пари , то не бяха фенове , то не бяха концерти ...
Голям народ сме ей...
Първата компания продуцираща чалга музика е "Ара Мюзик" , след което излезе "Пайнер Мюзик".
Когато излезе "Пайнер" нещата се промениха , сякаш се качиха на друго ниво.
Естествено когато излезе и телевизия :Планета Пайнер" тогава нещата загрубяха сериозно.
Дойде един момент в чалга индустрията - смесица между поп-фолк и кючек ... Ето
сега вече наистина си говорим за самият УЖАС ! Сякаш сатаната беше създал тази
"музика" за да запили мозъците на българите гледайки как все повече и повече се разпространява този селски вкус към музика ... като зараза !
Според мен вече в училищата трябва да се учи чалгология ... Какъв българин си ти като не знаеш първия албум на Камелия или Джордан ?
Ще учат учениците няк'ъв Вазов ... кой е тоя Вазов и с к'во е допринесъл за чалга индустрията ?
Редно е наистина да се замислим сериозно дали чалгата вече не е станала част от националната ни култура ...
И дали ние искаме да бъдем част от нея ...

_________________
gram da va tresni 4e da va stresni

ne sa koi znae kakvo , no prosto ponqkoga obi4am da nahvarlqm malko idei varhu beliq list ...

_________________
gram da va tresni 4e da va stresni

Прочетох творенията на Rebook. Всички ми допаднаха освен последното, наистина доста са добри и едва ли не въздействащи.Ако имаш и други произведения ги постни.

_________________

mnogo mudrost ima po toq svqt

Благодаря!
Еми последно време не ми остава никакво време за писане. А и нямам стимул

Нереалните..

хм това е нещо много лично... в него има грешки и ще помоля тези, които го четат да не ме съдят много строго... нямах сили да го прочета втори път, за да ги поправя


Да се докоснеш до страданието на някой друг...

...И ти минава мисълта- ами ако се беше случило на мен... Но не е.. и те обзема онова проклето облекчение...Но не е... дори за миг може би, но си го помисляш сега се чувстваш леко виновен, но бързо ще забравиш ден два и после нищо... той тече, той не чака не се интереува, не се съобразява ти нямаш избор той тече твоят тече и моят също, но ти сякаш не искаш да продължиш искаш и ти да застинеш, а той не спира.... охх как боли не не не е рана, не кърви, по скоро липсата... къде е няма да го видиш повече и как да продължиш.... а тои не спира... има ли смисъл... едва ли...как... къде... кога ....защо има ли въобще значение...завинаги заедно, но къде дали има такова място, където ще бъдем отново всички заедно.... и ще го носиш в сърцето си ще осещаш допира му нежната му целувка, но не... събуди се, пак сън... твоят сън... защо е само сън, не зная, но тогава, да тогава си с него, тогава чуваш отново гласа му... а сърцето къде е то... то като че ли се е сгърчило, свило се е като грахова шушулка остава страхът.... моят... твоят. Господи колко ме е страх! Във вечно търсене на смисъла... и защо ни е този смисъл логика, знания, книги и щастлив ли си... не ни ли обягват малките неща стремейки се към нещо по-голямо... и сега съжеляваш иска ти се само секунда още, време колкото за една топла усмивка и едно обичам те... дали му го казваше достатъчно често, той знаеше ли... знаел е... трябва да е знаел... нали... а той, животът си тече и не чака не се интересува... опитваш се да го догониш, да хванеш неговия ритъм и пак всичко отначало, но никога няма да е същото...

_________________
"За да направиш прерия е нужно
пчела и детелина.
Пчела и детелина и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелини няма."

Как да пречупя момичето в мен - невъзможно.

Превърташ ключа на една, две, три врати!В безопасност си!Физически - да, поне за тази нощ.На вън е мрак, деня вече е отминал.Дай си почивка.Сега нищо не можеш да направиш.Била си вече пред заключени врати, само че от външната страна.Умолявала си, плакала си да отворят.Не успя!Сълзи?Що за самовлюбен човек би плакал за собственото си самоунищожение?
Викаш без глас - вътрешно за да могат околните да те смятат за уравновесена.За да предпазиш нечий чужди тъпанчета, оставаш със зееща рана от всички тези крясъци.
Не ме интересува ако чукаш на вратата.Заключено е!Слушам музика!
И да - давя се в моя собствен свят!В цигарен дим и алкохол!
Оплаквам себе си, жалкото си съществуване.Не мога да изплувам, да видя всичкото това добро, отправило се към мен.В помощ на мен.
Това ми липсваше..
това да се видя на земята, да протегна ръка към теб.Да точно към теб.Не ме интересуваха другите. Тях дори не виждах.И ти да не ми помогнеш.Да ме събориш още по - долу.И след време да се изправя.Да помня всичко.Да се радвеам на себе си и да презирам лъжливо теб.
Но в историята ти нямаш място вече.
О, небеса!Очите ми пресъхнаха.
Или вече съм пораснала или организмът ми е изчерпан от към слъзна течност.Факт!
Сега е време да се радвам на остатъка от деня, или по - точно началото на ноща.Сега съм безполезна за всекиго, дори и за себе си.Именно за това мога да бъда АЗ.Тъжна, ранима, отчаяна.В паника!Разочарована.
Утре ще е друго - обещавам!Ще съм силна - борбената личност, която обичам.С усмивка!
Усмивката, която лъжеше света, че съм щастлива.Която успя да излъже и самата мен.Насилствено сложена, но вече част от мен.

Случвало ли ви се е...
Случвало ли ви се е да харесвате някого, до такава степен, че да ви е страх да предприемете нещо? Някого, когото дори..може да се каже, че не познавате лично? Някой, който почти всеки ден е около вас, но не можете да видите с просто око, понеже вида, който излъчва е толкова заслепяващ? Човек, на когото се възхищавате. Момиче, чиито интелект, чар, излъчване, маниери... вие уважавате и харесвате. Подяволите какво чувство, а? А като прибавим и сексапила, който има, пфф, работата става дебела.
Е понеже знам, че рано или късно ще прочетеш това, искам просто да ти пожелая здраве, щастие и късмет.
Макар, че звучи, като банално пожелание за рожден ден, наистина ти го желая.

Една приказка по цигански :
“Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му се
ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлу
грозен - смърт. Като го погледнеш и напрао ти спира
чесовника. И за тва кат дошли феите на кръщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста,
сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той казал:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай
шеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и ше
баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси ! - казал кралицата. Щот са,
то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото Фея. (То ного са
ядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и не
мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне -
веднага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту
принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава
бая годин и малкото принцеса пурасва и става
най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че
даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва да
бега и спуснал шилото. И нали се сещаш, Мемет ? Тва
кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот не
само грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Ама
хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от
хъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и го
носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и
даже неколко народ ударили един кючек отгорето. То
даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те
казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика :
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто
щерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да са
изнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.

- Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба и
киликандзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто
щерка, ма ?
- Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. И
по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не могло
да преживее тва майчинската сърце и издъхва от
мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава
един принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Бил
алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кво
добара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”,
ама на него му било през …. нали, щот и без тва не
са родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе.
А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша :
“Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир. Първо си
помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща – тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сети
че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко
некро… тва , любофта. И са фърлило на земята и копа.
И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка на
необходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слуша
отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото
капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докат
още не са опраил го … така. И , чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба.
Крастаф. По едно време пича се осеферил така леко и
гледа – некаф кофчег и един жаба.
“Ебагомайката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, че
друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да са
женим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва. И после
тръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Ами
каде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа като са
ядосва, и трааас – набримчи го един тукат. И красивото
принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са
избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не
верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак
го напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба.
А! Аре трето път – пак така.
И принца си мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан.
– и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.
И така…”

Когато се пробудя от съня си,тъмнина - в очите ми.Горящи сълзи над мен.Ангели плачат, за този умиращ свят.
.Живея в този умиращ свят приличащ на гора от изсъхнали дървета търсейки сродната душа.Загубил себе си, загубил своя път..

_________________
„Животът придобива смисъл посредством Любовта.“
/Без революция сме загубени во веки веков/

Това, което ще постна е на един приятел. Казва се Георги Караджов и не мога просто да опиша как ми повлия следното:

Добрич
Добрич - родният ми град,
е красив, на таланти богат.
Много го обичам,
със радост в него тичам.
Хора – усмихнати, добри,
са горди със своите деди.
Парк – чуден, подреден,
от детски гласове огласен.
Чисти и светли училища,
в които учат будни деца.
Празниците – весели, забавни,
по радост нямат равни.
Всеки, идващ в този град,
се чувства после по-богат -
тук нещо интересно изживява
и чудесни мигове преживява.
Навсякъде, в целия свят,
като Добрич няма друг град.
Обичам го толкова много
и изразявам обичта си чрез слово.


Есен
Есента идва на земята,
на училище тръгват децата.
Всеки забързано тича
и много нея обича.
Като вълшебница тя
пръска разноцветни листа,
с пъстра палитра облива
цялата земя красива.
Дървета със златни премяни,
накичени с плодове необрани.
Хора щастливи вървят
и чакат да спре дъждът.
Пътеки с килим от листа
правят път на снега.
Всеки чуден есенен ден
светът е все по-променен.
Тази златна чудна есен
е годишен сезон чудесен,
изпълнен с много мечти,
през него животът кипи.


Морето
Приказни вълни обгръщат
пясъчния бряг,
винаги се те завръщат,
веселят ни пак и пак.
Царства от риби чудни
ни канят в своите светове,
а интересните русалки будни,
са с рокли на пъстри цветове.
Пясъкът в себе си крие
милиони човешки мечти,
морето с вода ги покрива
и ги разпръсква чрез своите вълни.
Слънцето бавно се скрива
в морските дълбини,
много светове то открива
в безкрайните им ширини.
Морето със своята сила
ни прави щастливи,
във своята красота е скрило
много мечти красиви.


3-ти март
Ден свещен и за децата
е празникът на свободата.
Свободни българи родени,
от османците освободени.
Петстотин години забрава,
за българския дух и слава,
но след тях като нови,
българите за дела са готови.
Свободата, очаквана векове,
е настъпила след много боеве.
Най-после край на робство
и чуждото господство.
Русите ни подкрепили,
с нас събрали общи сили.
България да освободят
и горди те да победят.
И на трети март сега
почитаме техните дела.
Венци, букети и цветя,
за нашата скъпа свобода.
Насилието
В света сегашен с груби хора
добре е да си силен, страшен, зъл,
че всеки лош човек решава спора,
нападайки от себе си по-добър.
В училище за малките успехи
нападан си и често си руган
и няма никой, който да усети,
че те потиска с чувството за срам.
На улицата никой не познаваш,
но блъскат те и псуват те без ред,
сълзите във очите си едва успяваш
да скриеш и да бъдеш смел човек.
Усещаш се обиден от дете,
растеш, обхванат от вина,
и оставаш тъжен насаме
със болка и със самота.
Но знайте - само с обич и добро
насилието можем ний на спрем!
Не бива никому да вършим зло!
Човеци нека си останем!


Любовта в нас
Като приказка вълшебна
за нас е любовта -
на всекиго потребна
магьосница добра.
Тя е малка искрица,
горяща във нас,
с романтична частица
се изразява без глас.
Думи нежни изричаме,
щом е в нашите сърца,
във вярност се вричаме
и говорим мили слова.
Звезди изгряват в очите,
трепка нашата душа,
щастливи са заедно дните,
щом е при нас любовта.
Като глътка нежност
понякога в тежка съдба
любовта ни дарява
най-ценните неща.
Песни и стихове
пишем за любовта.
Тя наистина заслужава
най-нежните слова.



Това е част от новата ми книжка

_________________
бЪдИ пО-уМеН оТ дРуГиТе, Но Не Им Го ПоКаЗвАй!!!

Punk is THE BEST!

Скок във времето
Преди време се качих на автобуса, както правя много често. Видях една приятелка. Говорих с нея и съвсем забравих, че трябва да слизам. Продължих пътя си и автобусът ме отведе на някакво незнайно място. После видях едно странно същество:
- Къде съм?- попитах го аз.
- В бъдещето - ми отговори то.
Аз бях леко уплашена, но продължих пътя си. Разхождах се дълго време без посока. После реших да отида в училище. Там бе доста странно. Децата бяха учители, а учениците – възрастни. Вместо черна дъска, в класната стая имаше огромен плазмен телевизор. На чиновете пред всеки ученик бе инсталиран компютър. Часовете бяха кратки, а междучасията – дълги.
След това отидох в парка. Там цареше пълен хаос. Кучетата водеха стопаните си на разходка. Конярите теглеха конете, а тези, които имаха котки, дращеха по дърветата.
Освен това дърветата и цветята се покланяха, щом видеха живо същество.
След парка реших да отида да видя как изглеждат домовете на живеещите в този странен свят хора. Там изненадата ми бе пълна. Всички къщи бяха изградени от течен шоколад, вафлени кори, бонбони и бисквити. От комините излизаше захарен памук. По улицата нямаше нужда да ходя, защото тротоарите бяха подвижни. Съществата там бяха всяко с различен цвят на кожата – бели, черни, зелени, червени. Семейството ми липсваше, затова потърсих пътя за автобуса. След това се качих на него и се прибрах в моя свят.
Много ми хареса това изживяване. Беше чудно преживяване. Въпреки това най-много харесвам нашата Земя. По-добре да видим бъдещето, когато го изживеем!

_________________
бЪдИ пО-уМеН оТ дРуГиТе, Но Не Им Го ПоКаЗвАй!!!

Punk is THE BEST!

_________________
I walk into a purple forest,
the place is magical and free,
the grass is violet, the sky is white,
purple defines every tree...

_________________
Перфектната жена е умна, забавна, сладка и е БРЮНЕТКА !!

_________________
Перфектната жена е умна, забавна, сладка и е БРЮНЕТКА !!

Лелеее колко съм бил сдухан като по-млад ...
Тея неща бях ги забравил

_________________