Да почерпиш 
Макроикономическа политика
Основни положения- макроикономическата политика е съвкупност от целенасочени деиствия на определени държавни правителствени институции върху националното стопанство за създаването на благоприятни условия за неговото функциониране. Тези въздействия се осъществяват чрез инструментите на макроикоономическата политика, която се изразява в две насоки- фиксална политика и парична политика.
Фиксална политика- правителствена макроикономическа политика която се провежда от правителството на дадена държава и включва два вида инструменти:
- система на правителствените разходи
- система на данаците
Експанзивна /стимулираща/ фиксална политика - насочена към стимулиране растежа на националното производство и ограничаване на безработицата.
Рестриктивна/ограничаваща/ фиксална политика- насочена към ограничаване не икономическия растеж
Парична политика- провежда се от централната банка на една държава. Включва парични инструменти чрез които се контролира количеството пари в обръщение. Освен тези две направления правителството провежда и:
- политика на доходите насочена към формирането на определено съотношение между размера на работната заплата и цените на стоките.
- външнотърговска политика- обхваща вноса, износа, валутен курс и външен дълг.
-----------------------------------------------------------------------------------
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ И ПОЛИТИКА
Функция и предмет на макроикономическата теория.
Макроикономическата теория е система, която обхваща принципите за организацията, функционирането и оптимизирането на резултатите, отразяващи общото поведение на националните стопански системи. Тя предполага изследване на цялата съвкупност от вътрешни и външни връзки, които изразяват обобщено поведението на всички икономически единици в националната икономика и изпълнява няколко основни функции.
1. Функции на макроикономическата теория
1.1 Познавателната функция е свързана с изучаването на различни страни, свойства и признаци на макроикономиката. Въз основа на нея познанието за националното стопанство се систематизира, обогатява и задълбочава.
1.2 Методологичната функция е свързана с използването на система от научни инструменти, научни подходи и модели, които позволяват по-цялостно изследване на свойствата и механизмите на макроикономиката.
1.3 Приложната функция се изгражда върху познавателната и методологичната и е насочена към оказване на целенасочени въздействия върху макроикономическата система за постигане на определено състояние или динамика в развитието и.
2. Принцип на оптимизация
При макроикономическите анализи е необходимо да се установят обобщените резултати от функционирането на националното стопанство и икономическите предпоставки за тяхното постигане. Това става чрез сравнителен анализ между обема на създадения национален продукт и използваното количество национални ресурси. Целта на анализа е да се определят механизмите за максимизиране на ефекта от функционирането на макроикономическата система и да се установят принципите за оптимизиране на поведението на националните икономики. Тези принципи се свързват с постигане на макроикономическо равновесие.
3. Макроикономическа теория и макроикономическа политика.
Оптимизирането на поведението на националните икономики се постига чрез определени целенасочени действия, чрез използването на система от икономически инструменти и механизми, или иначе казано, чрез формиране и провеждане на определени макроикономически политики.
4. Предмет на макроикономическата теория.
Макроикономическата теория е съвкупност от принципи за поведението на националната икономика в нейната цялостност, за обобщеното поведение на микроединиците, за характера и механизмите на взаимодействие между тях, а също и за резултатите от това взаимодействие. В същото време макроикономическата теория е и система от принципи за формирането и провеждането на определени макроикономически политики за целенасочено въздействие върху икономическата система.
Макроикономическата теория се свързва с такива проблеми като:
- формирането на равнището и структурата на националното производство
- постигането на определена степен на заетост на ресурсите и преди всичко заетост на труда или безработица
- процесите на инфлация или дефлация
- инвестиционната активност в националното стопанство
- взаимодействието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане, както и постигане на равновесие между тях
- формиране на вноса, износа, валутния курс, платежния баланс
- формирането на механизмите на фискалната и паричната политика, както и постигането на макроикономическа стабилизация
Приоритети и цели на макроикономическата теория:
1. Производство и икономически растеж.
Един от най-важните приоритети на макроикономическата теория е определянето на състоянието и изменението в равнището на националното производство.
1.1 Производство и брутен вътрешен продукт (БВП)
Обобщаващ измерител за равнището на националното производство е БВП. Неговият обем се определя от физическия обем на всички стоки и услуги, създадени в националната икономика, за крайно потребление и от равнището на техните цени. Затова БВП се определя като произведение от тези два елемента.
БВП (GDP) = Q . P
БВП отчита само обема на стоките и услугите, произведени вътре в националната икономика от всички фирми, в т.ч национални и чужди, но не се отчита обема на производството на национални фирми работещи в чужбина.
В БВП се отчита само количеството на стоките и услугите за крайно потребление от домакинствата, фирмите, държавата и чужденците.
Величината на БВП се определя за даден период – обикновено една година.
1.2 Икономически растеж и икономически цикъл.
Икономически растеж има, когато равнището на националното производство реално нараства, т.е, когато се увеличава физическият обем на БВП. Това се изразява в икономически подем на националното стопанство. Но икономиката не винаги е във възход. В определени периоди се формират икономически спадове – обемът на БВП намалява. Тези колебания в равнището на националното производство характеризират формите и протичането на икономическия цикъл.
2. Заетост и безработица.
Постигането на пълна заетост на труда е важно условие за цялостното и ефективно използване на всички други ресурси в националното стопанство.
Намаляването на степента на заетост на труда предизвиква увеличаване на безработицата. Това е неблагоприятно, тъй като ограничените ресурси не се използват рационално и ефективно, равнището на националното производство намалява, ограничават се възможностите за потребление на населението, част от населението остава без доходи и жизненият му стандарт спада.
При пълна заетост на ресурсите националното производство е на границата на производствените възможности, т.е постигнато е максимално възможното равнище на националното производство. То се измерва чрез показателя потенциален БВП, който се бележи със символа GDPp и при него липсва безработица.
3. Равнище на цените и инфлация.
Инфлацията е процес на нарастване на общото равнище на цените на всички стоки и услуги в националната икономика, а дефлацията е процес, противоположен на инфлацията.
Ако равнището на цените в националната икономика е променлива величина, това ще се отрази и при определянето на обема на БВП. В стойностно изражение неговата величина зависи от физическият обем на стоките и услугите и от равнището на техните цени.
В този случай, ако физическият обем на БВП е постоянна величина, неговият стойностен обем ще зависи изцяло от изменението в равнището на цените. Това обаче не позволява да се определи фактическото количество на произведените стоки и услуги и затруднява икономическите сравнения за различните времеви периоди. Това налага при макроикономическите анализи да се използват два показателя за определяне обема на БВП – реален и номинален БВП.
Обемът на реалния БВП се определя при постоянно равнище на цените за даден период, т.е той се изчислява при съпоставими цени. Бележи се със символа GDPR и показва измененията в реалното равнище на националното производство. Ако GDPR се увеличава, това означава, че са произведени по-големи количества стоки и услуги. Обемът на номиналния БВП се определя при текущи цени. Бележи се със символа GDPN и показва измененията в текущото равнище на националното производство. Този показател може да се изменя в резултат на изменения в равнището на цените. Затова номиналния БВП не може да се използва за икономически сравнения и за определяне на реалния икономически растеж.
4. Външнотърговски отношения.
В макроикономическата теория обикновено се включват и проблеми на външнотърговските отношения на националните стопанства. В тази област се разглеждат въпроси като: принципи и механизми на международната търговия, международни валутно – финансови отношения, формирането на платежния баланс и др.
5. Основни цели на макроикономическите анализи.
Въз основа на тези приоритети могат да бъдат посочени и съответните основни цели:
- стимулиране и стабилизиране на реалното равнище на националното производство към неговите потенциални възможности, а на тази основа определяне на факторите и механизмите за постоянен икономически растеж.
- Стимулиране на икономиката към постигане на възможно по-пълна заетост на ресурсите и определяне на факторите и механизмите за ограничаване на безработицата
- Постигане на стабилно равнище на цените, определяне на факторите и механизмите за ограничаване и овладяване на инфлацията.
- Формиране на активни външнотърговски връзки, балансиране на платежния баланс и поддържане на стабилен валутен курс.
Макроикономически политики
За да постигне основните макроикономически цели, всяка държава прилага система от икономически инструменти, чрез които въздейства върху националното стопанство и създава условия за неговото функциониране, т.е провежда определени макроикономически политики чрез правителствените инструменти.
1. Фискална политика
Провежда се от правителството и включва съвместното използване на две групи фискални инструменти: системата на правителствените разходи и системата на данъците.
Чрез фискалната политика се въздейства върху икономическата активност на основните стопански субекти – главно върху факторите и механизмите на съвкупното търсене, а от тук се влияе при формирането на равнището на националното производство, степента на заетост и темпа на инфлация.
В условията на икономически спад, когато безработицата расте, фискалната политика е стимулираща, експанзивна. В този случай тя тласка икономиката към потенциалното равнище на производството и ограничаване на безработицата.
Когато икономическият подем създаде опасност от увеличаване на инфлацията, фискалната политика е ограничаваща, рестриктивна. При тези условия икономическата активност се ограничава, за да не се допусне или да се овладее инфлацията.
2. Парична политика
Провежда се от Централната банка на една държава. Тя включва такива парични инструменти, чрез които се контролира количеството на парите в обръщение, т.е осъществява се контрол върху паричното предлагане или кредитната активност на търговските банки. По този начин се въздейства върху лихвения процент, а от тук и върху икономическата активност на основните стопански субекти. Като основен резултат от нейното провеждане са измененията в равнището на националното производство, степента на заетост и темпа на инфлация. В зависимост от характера на преследваните цели монетарната политика също може да бъде експанзивна или рестриктивна.
3. Политика на доходите
Насочена е към формиране на определени съотношения при изменението на работните заплати и цените в националната икономика, така че да не се допуска инфлационно напрежение.
4. Външнотърговска политика
Обхваща формирането на механизмите за вноса и износа, за търговския и платежния баланс, валутния курс, външния дълг и др.
--------------------------------------------------------------------------------------
Рамка на макроикономическата политика
Рамката на избраната макроикономическа политика следва да отговори преди всичко на въпроса за ролята на държавата при осъществяване на една нова стратегия за икономическо развитие до 2010 година. След 1990 година и началото на икономическия преход у нас бързо се наложи консенсусът за избор на пазарно стопанство и отдалечаване от модела на централно планиране. Този избор обаче не беше дебатиран и доразвит в различни варианти на икономическа политика, които поне да зададат перспективата за избор на един от трите модела на пазарно стопанство,– направлявано, модифицирано или социално пазарно стопанство.
По принцип намесата на държавата в икономиката се определя от несъвършенствата на пазара - пазарните механизми в някои случаи не са приемливи за обществото, тъй като не успяват да се справят с рационалното, ефективно и справедливо използване на ресурсите.
Държавата се намесва в икономиката по три основни линии:
• за рационално използване на ресурсите, които често пъти са ограничени,
• за ефективно използване на ресурсите
• за справедливо използване на ресурсите.
Изборът на модел /линия на интервенция/ се определя от поставените приоритети. В зависимост от това каква линия на намеса е избрана можем да разпознаем три типа пазарно стопанство:
1. Направлявано пазарно стопанство - намесата на държавата произтича от недоверието във възможността пазарните сили сами да се справят с разпределението на ресурсите - държавата се намесва за по-рационално разпределение на ресурсите. Това се постига чрез активна индустриална политика, при която се определят основните насоки /приоритети/ на развитие /пример за такъв тип икономики – Япония, Франция/. Появява се необходимост от институционален механизъм, който да определя приоритетите – например Министерство на икономиката и търговията /Япония/, Комисариат по планиране /Франция/.
При този модел се провежда активна индустриална политика. Акцентът се поставя върху едрия бизнес, който определя параметрите и насоките за развитие на малкия и среден бизнес. Особено ефективна е такава политика, ако се фокусира върху преработващата промишленост. В този случай държавата използва различни инструменти за въздействие - данъчни, кредитни облекчения и т.н.. Съществуват два типа активна индустриална политика – микроиндустриална политика, насочена към отделните стопански субекти, и второ макроиндустриална политика, насочена към определяне на приоритетни отрасли.
2. Модифицирано пазарно стопанство. - При този модел става дума за ефективно използване на ресурсите. Цел на държавната интервенция – създаване на най-благоприятни условия за повишаване на ефективността от използване на ресурсите /пример за такава икономика – САЩ, Великобритания/.
Тук се предполага, че пазарът е способен да се справи с рационалното разпределение на ресурсите, а ролята на държавата е да осигури спазването на конкурентно поведение. Инструменти за намеса – антимонополно законодателство, което създава условия за ефективна конкуренция на пазара; осигуряване на качествени публични услуги; насърчаване на иновативния подход във фирмите. Целта е създаване на максимално добри условия за функциониране на бизнеса, което осигурява ефективно използване на ресурсите в частния сектор.
3. Социално пазарно стопанство. - Намесата на държавата е с цел справедливо използване на ресурсите и осигуряване на заетост. Държавната намеса е най-активна по отношение политиката на разпределение на доходите /примери – Германия, Швеция/. Държавата интервенира на пазара на труда, намесва се в областта на здравеопазването и образованието – социални програми насочени към равнопоставеност, държавни субсидии в образованието и здравеопазването; силни синдикати.
И при трите типа пазарно стопанство е необходима стабилност на институциите и създаване на благоприятна среда за функциониране на бизнеса.
В действителност икономическите реформи, включително при фактическото им осъществяване след 1997 година, следваха по-скоро логиката на една наложена отвън (главно от страна на международните финансови институции) матрица. Тази логика замени собствения избор на икономическа стратегия, отчитаща едновременно местните характеристики, условията на глобализация и евроинтеграция и дългосрочните икономически интереси на страната. Външната матрица на икономическото развитие следваше в най-голяма степен т.нар. “Вашингтонски консенсус”, така както той през 1990 година беше дефиниран от Джон Уилиамсън. “Вашингтонският консенсус” тогава систематизираше политиката, препоръчвана от международните финансови институции на страните от Латинска Америка: фискална дисциплина, преориентиране на публичните разходи, данъчна реформа, валутна и лихвена либерализация, търговска либерализация, свобода за преките чуждустранни инвестиции, приватизация, дерегулация и защита на имуществените права.
България, особено след 1997 година, се опитваше да следва подобна схема на икономическа политика. Приложимостта на такава политика в страните в преход несъмнено изисква определено адаптиране, но такова не винаги беше налице – не само в България, но и в останалите страни от региона на Централна и Източна Европа. Обръщането към принципите на “Вашингтонския консенсус” беше извършено главно поради отсъствие на алтернативен опит, подходящ именно за условията на преход в тази част на Европа.
Така икономическата политика на прехода беше подчинена на една рамка, която не предполагаше нищо повече от адаптиране и прилагане на местна почва на вече подготвени варианти на икономическа политика. Когато това беше извършвано успешно, икономическите реформи носеха резултат. Нещо повече, по отношение на редица отрасли, институции и сфери на дейност днес вече може да се твърди, че икономическият преход в България е завършен.
Изискванията на икономическите реформи на прехода оставиха за по-късен етап решението за избор на модел на пазарно стопанство у нас. Днес, наред с приключване на основните икономически реформи, пред България се очертават перспективи от ново естество. Проблемите на прехода отстъпват пред въпросите на евроинтеграцията, а икономическите реформи постепенно следва да се насочват в посока на изпълнения на новите стратегически цели. Сред тези цели се откроява ускоряването на икономически растеж, при запазена макроикономическа стабилност, и интегрирането в общото европейско икономическо пространство, на фона на приоритетите на Лисабонската стратегия.
Тази изходна позиция предполага дефиниране на нова рамка на макроикономическата политика, съответно – на новата роля на държавата. Подобна нова рамка означава разработване на ясна политика в няколко основни направления:
• Валутна политика – Валутен борд, излизане от валутния борд, влизане в Икономическия и валутен съюз, бъдеще на лева, бъдеща структура и задачи на БНБ
• Бюджетна политика – Философия и структура на държавния бюджет, фискална децентрализация, общински бюджети
• Политика по дълга – Външен дълг, вътрешен дълг, излизане на международните дългови пазари
• Брутен вътрешен продукт и икономически растеж – възможни темпове на растежа, фактори за ускоряване на растежа, влияние на външната среда
• Политика към предприятията – защита на конкуренцията, административни и регулативни бариери, малки и средни предприятия, обществени поръчки, търговска политика, привличане на инвестиции, предприемаческа среда, корпоративно управление
• Секторна политика – формиране на приоритети, ангажименти на държавата, институционална подкрепа
• Икономика на знанието – високи технологии, информационни технологии, връзка с научно-развойните центрове и университетите, продължаващо образование
• Финансова система – банки, кредитен пазар, небанкови финансови институции, регулация, капиталов пазар
• Земеделска политика – регулация в контекста на Общата европейска земеделска политика, стимулиране, модернизация
Дискусията по тези теми очертава и конкретните измерения на новата рамка на макроикономическа политика. Тези измерения представляват ясните граници на възможната (и необходима) държавна намеса в икономиката.
Трябва да се подчертае, че всички теми и области на новата стратегия за икономическо развитие на България, следва да бъдат съобразени с горните аспекти на новата рамка на макроикономическа политика – особеностите на периода след реформите на прехода, необходимостта от избор на модел на пазарно стопанство, автономия на стопанските решения в рамките на Европейския съюз, и не на последно място граница на държавната намеса.
Никой не може да замени държавата при определени нейни функции в икономиката – създаване и поддържане на конкуренцията и защита на собствеността, както и задължението да осигурява качествена инфраструктура, образование и социални услуги, там където пазарът не може да ги създаде.
Никой не може да замени държавата в нейната отговорност да създаде благоприятна хранителна среда за появата и развитието на субектите на “новата” икономика, на малките и средни предприятия, реализацията на инвестиционни проекти, включително и най-вече на т.н. “проекти” на зелено. В редица от тези случаи неудачен вариант за реакция е “пазарно фундаменталисткият” – равна дистанция, неутралност, пасивност. Отказът от отговорност за дефицити в бизнес средата, създадени в значителна степен от самата държава, в условията на високи непроизводствени разходи, е равнозначно на пряко противодействие на развитието на пазарната икономика, т.е. бюрократично-държавния апарат се превръща в конкурент на бизнеса. Той реализира своите привилегии именно чрез поддържане и възпроизводство на дефицитите в публично-частното взаимодействие.
Заедно с рационализацията на икономическата структура, подобна трансформация трябва да претърпи и административната структура. Възраждането на “новата” икономика е невъзможно без ефективно публично-частна стратегия на икономическо развитие, взаимодействие и споделяне на права и отговорности при нейната реализация.
След отстраняването на държавата от лостовете на въздействие в икономиката, ключово значение придобива освобождаването на държавата от функции по държавното управление, които могат да бъдат предадени на публично-частни институции. Така например цял кръг от правителствени структури могат да бъдат изведени от орбитата на чисто държавните структури и да станат основа на подобни публично-частни съюзи. Това се налага и от актуалните тенденции в развитие на политическата и стопанска демокрация, включително конвергенцията между държавно и корпоративно управление. Реализацията на подобна задача ще повиши капацитета за саморегулация на обществото, което е глобален параметър на развитието.
Богатството има нужда от дисциплина и сигурност. Революционните призиви не само са вредни, но по същество регенерират една изключително нестабилна социална база на реформата, която консумира и ражда популизъм.
Към едрия капитал трябва да има ясно послание – политика на равната дистанция и реалната подкрепа - подкрепа /външна и вътрешна/, но и успоредно с това налагане на правила и безкомпромисна борба със сенчеста икономика и закононарушението.
Аргументът, че ще се стесни социалната база, ако се определят социалните ориентири на реформата – средната класа и двигателите на развитието - трябва да се приема с известен резерв, тъй като обществените стереотипи за средна класа са доста подвижни. Второ, важни са социално активните слоеве, а не воденето на популярна или масова политика. Политиката на висок растеж не може да бъде масова и популярна политика, но може да се ползва са значима обществена подкрепа. Трето, хората са склонни да приемат по-висок социален статус, когато промените са бързотечни и вътрешносоциалната миграция е висока.
Постигането на главната цел на развитието – скъсяване на дистанцията с развитите икономики в областта на доходите и балансираното развитие - не е само и толкова функция на линейните усилия по повишаване на производителността на труда, увеличаването на инвестициите, подобряване на конкурентноспособността на производството и като резултат увеличаването на БВП, а увеличаване на капитализацията на българската икономика, т.е. повишаване на видимостта и признанието/оценката на стопанските активи от гледна точка на международните капиталови и финансови пазари.
Ако по класическият път на догонващо развитие на българската икономика ще бъдат необходими няколко десетилетия за достигане на равнището на развитие на страните в ЕС, то съвременните глобални тенденции и най-вече растящата виртуализация на капиталовите и финансови пазари, при които оценката на корпоративните активи се откъсва от балансовите стойности, дава възможност за изключително ускорени темпове на развитие, при условие, че в центъра на внимание на българската икономическа политика застане контролираното привързване към потребностите на новата икономика. Нещо повече, ние нямаме друг изход, освен да възприемем водещите модели икономическа политика, включително подчинението на корпоративната и държавна политика на законите на капиталовите и финансови пазари.
Основание за подобен подход дава ниската изходящата база на оценка на корпоративните активи в българската икономика и високите растежни възможности, особено в контекста на получения инвестиционен рейтинг. Напълно е възможно оценката на тези активи в рамките на 3-5 години да нарасне в пъти /особено на фирмите от новата икономика и на т.н. Blue chips/, при което да се постигне двуцифрен ръст на БВП и ръст на доходите над прогнозираните. Новата икономическа политика следва да се опре на два основни кита – компаниите на новата икономика /двигателите на растежа и заетостта/ и рекапитализацията на българската икономика. Ключова роля в реализацията на подобна теория на преминаването от трансформационни - специфично преходни - към глобални критерии на развитие, има изграждането на институции и провеждане на политика на ускорено глобално съвместяване – фондови и финансови пазари, освобождаване на инвестиционната енергия на социално осигурителните и здравни дружества, включително и чрез пряко стимулиране /включително данъчно/ на проинвестиционното поведение на българските спестители.
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
.gif "smile")
...или поне стихотворението ''Изход'' от Стефан Цанев