Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 20 Окт 2018 22:40

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Капоейра
МнениеПубликувано на: 22 Мар 2008 19:41 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2006 22:59
Мнения: 1089
Местоположение: Някъде в мечтите си...
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 2 пъти
Голямото Разделяне

Демократ или Републиканец? Хартия или пластмаса? Шоколад или ванилия? Ръчно или автоматично? Ангола или Режионал? Разделението между двата стила в капоейра изглежда като едно от тези големи противопоставяния. За съжаление всеки от лагерите има много грешни представи за противниковия. Аз не претендирам да съм експерт, но като някой, който не се вписва напълно в нито единия лагер, имам няколко наблюдения и мнения, които искам да споделя.


За да изясня някои дефиниции: когато казвам “капоейра ангола” имам предвид всички капоейра линии (Пастиня и не-Пастиня), които съществуват от преди създаването на капоейра режионал и не могат да бъдат свързани с линията на Местре Бимба. “Капоейра Режионал” е и за оригиналния стил, създаден от Местре Бимба и учениците му и Сензала-основаните/контемпоранеа/атуал (съвременен) стил, който е станал всеобщо популярен под името капоейра режионал.

Ангола и Режионал Стереотипи

Нещата, които съм чувала да казват анголейрос за режионалистите:


- Те не учат “истинската”, “оригиналната” капоейра
- Техният стил е копелето на капоейра ангола, лишено от традиция и културно, философски и духовно ощетено
- Те само показват своите надути(безвкусни) движени, хубави шарени коланчета и прекалено големи мускули, вероятно изработени със стероиди
- Прекарват цялото си време подскачайки, така, че са неефективни бойци.

Нещата, които съм чувала да казван режионалистас за анголейрос:


- Техния стил е нисък, бавен и досаден, стар, плесенясал и антикварнан версия на капоейра
- Те са сноби на култа, с комплекс за превъзходство, основан на практикуването на “оригиналната” (и затова по-“легалната”) форма на изкуството
- Те са мръсни и вонящи хипита, които ползват по-често наркотици, отколкото да се къпят
- Техния стил е форма на танц, така че те са неефективни бойци.

Не всеки анголейро или режионалиста мисли така, разбира се, но съм чувала всяка от тези идеи изказана или намекната от ученици и дори майстори на съответните стилове... повече пъти, отколкото би ми се искало. Стереотипите съществуват, дори ако не винаги са открито изказани.
Ще започна, опитвайки се да разделя истината от мита в горните твърдения.

Близък поглед върху Капоейра Режионал

Никой не отрича, че Местре Бимба създава капоейра режионал в началото на 20ти век. Въпреки това, фактът, че това не е “оригиналната” форма на капоейра не предполага нейната малоценност. Капоейра ангола също е еволюирала; да се вярва, че ангола, както се играе днес, е същата като “оригиналната” форма, която са практикували африканските роби през 17ти век, или дори формата, която се е практикувала след отхвърлянето на робството в късния 19ти век, е абсурдно. Всички изкуства се изменят бавно през вековете; създаването на режионал било просто необичайно внезапна и преднамерена промяна на капоейра, направена от Местре Бимба, с точната цел да се спечели легитимност на капоейра, чрез популяризиране на нейното премане в средите на средните и горните класи.


Вярно е, че Местре Бимба е пожертвал някои традиции. Докато капоейра ангола е била
jogo /жогу/ (игра) , която вклучвала играене, двубой и всичко помежду, Местре Бимба е наблегнал на боевия аспект, обозначавайки своя стил като Luta Regional da Bahia (Регионален Бой (или Бойно Изкуство) от Баийа)- премахването на думата “капоейра” от заглавието било направено, за да се помогне да се разграничи неговата версия от негативните стереотипи, свързвани с този термин. Бимба също премества основния фокус от malícia /малисия/ (тарикатлък) на техника/ефективност. Един от резултатите е премахването на шамадите (chamadas), неправилно виждани от режионалистите като моменти за почивка от играта, когато всъщност те са под-игри, предназначени да тестват вниманието и събуждат малисията в капоейристите. Друго следствие било намаляване на ударението върху музиката: Бимба намалява батерията (оркестъра) от гунга, медиу, виола, две пандейро, атабаки, агого и реку-реку до едно беримбау и две пандейро. Той замества ладаините и шулите, пени в капоейра ангола с куадрас, четиристишия, които даже не се използват много вече; повечето режионал роди използват само коридос. Местре Бимба също въвежда и нови традиции: преподаването на капоейра “курс” в обстановката на академия (училище) и създаването на система за оценяване и церемония.


Преднамерената промяна на традициите, за да се направи капоейра привлекателна за по-голяма публика, може да се приеме противоречиво, но определено е успяла в своята цел да направи легитимно изкуството: групата на Местре Бимба си пробива път до представление за Президента Гертулио Варгас, което в последствие довежда до легализирането на практикуването на капоейра. Невъзможно е да се каже как капоейра би се развила, ако Местре Бимба не е създал режионал, но това без съмнение е ключовата стъпка за превръщането на капоейра от нежелан начин за прекарване на свободното време от “нисшите” членове на обществото до прочут национален спорт.


Истинската капоейра режионал не е само стил и без съдържание. Добрите режионални групи наблягат на функционалността и предназначението на движенията, не само как красиви те изглеждат.
Seqüências /сикуенсиас/ (комбинациите) на Местре Бимба били предназначени да научат играчите как да си взаимодействат един с друг и използват умни атаки, отбягвания и противоатаки. По време на часовете на Местре Бамба (ученик на Местре Вермельо 27, който е бил ученик на Бимба), с когото играх и наблюдавах в Салвадор, силно се наблягаше на правенето на движенията с цел. Не съм срещала инструктор по капоейра режионал, който да вярва, че акробатиките са равно или по-важни от владеенето на добра игра; напротив, те насърчаваха техните ученици да използват floreios /флорейос / (акробатики) пестеливо, мъдро и само в определени моменти: “Единственото време за акробатики е когато влизаш в родата, може би, ако имаш достатъчно място правиш мортал или нещо друго, но след приземяването, край с превъртанията” (Проф. Убалду, Групу Еспорау).


Мисля, че приемането на анголейрос, че режионал е лишена от същност идва от виждането на режионал роди за представление, в които “единият рита високо във въздуха и неговият опонент, на десет фута по-далеч, прибързано се гмурка към пода, за да избегне атаката. Но моля ви се!... Не ме разбирайте погрешно, сигурен съм, че и това е доста забавно, обаче, това много малко развива нервната ви система и чувствителните рефлекси да се играе срещу някой, който няма да се съгласи предварително с вас да държи дистанция, за да ви направи да изглеждате добре и да се чувствате защитен” (Контра-Местре Перере, “Грингос в Кръга”). Така или иначе повечето режионал групи имат много различен характер в представленията си в родите, които са предназначени за създаването на красив, не-войнствен спектакъл за публиката, спрямо техните тренировъчни/училищни роди, в които фокусът е взаимодействието с партньора и хитрата игра. Най-крайният пример за такъв контраст съм виждала, когато бях в Капоейра Топазиу, в Салвадор: капоейрата, която правята като фолклорно представление в Солар ди Уняу ресторанта е красива, игрива, пълна с превъртания и пъстри движения, с малко взаимодействие между играчите; докато техните учебни роди са изключително интензивни и съревнователни, с ритници и отбягвания и събаряния, изпълнени с безмилостна ефективност.


Тъжното е, че съм виждала и някои режионал/контемпоранеа групи, които играят с малко или никакво смислено взаимодействие помежду си през цялото време. Спомням си, че видях анголейро, който посещава група по режионал и играе в тяхната рода. Двамата не си взаимодействаха добре и по-късно режионалистът каза на анголейрото, “ти се предполага да ритнеш над мен, не директно мен.” Това ми напомня думите на Местре Валмир (анголейро), който казва “ако ритате над главата на другия играч, защо те трябва да отбягват (да се пазят)? Всички ваши движения трябва да имат цел.” Дори в закачлива игра, човек трябва да се цели, за да удари... няма смислено взаимодействие, ако вашата цел е да пропуснете! Но с изключение на тези нещастни групи, много режионалисти следват принципа “
nunca dê um golpe em vão” (никога не ритай напразно) в своите академии.

Близък поглед върху Капоейра Ангола

Мразя да отговарям на това: “О, капоейра ангола е бавната, досадна версия без превъртания, нали?” Съществува толкова много пренебрежение в този въпрос, че не знам откъде да започна!
Първо, капоейра ангола не е “бавна”; само така изглежда, защото се играе върху значително по-голяма вариация от скорости, отколкото режионал. Капоейра режионал винаги се играе върху средно бърз до бърз ритъм и скоростта във всяка игра остава сравнително постоянна. Ангола родите от друга страна могат да се разпростират от охлювена скорост до толкова-бързо-че-умът-ти-трудно-го-възприема. Не само това, но във всяка игра бавните и внимателни движения се сменят с изключително бързи атаки и отбягвания. Това я прави толкова непредсказуема и толкова интересна за гледане.
Говорейки за интересна за гледане, капоейра ангола е далеч от “досадна”. Да се гледа четири-часови роди в съботните утрини в академията на Местре Валмир беше едно от най-забавните преживявания, които съм имала. Аз бях абсолютно очарована от всеки момент и от всяка игра; те всичките съдържаха момент на смях, радост, сериозност, напрежение, игривост, срам, агресия, отмъщение, очакване и изненада. Капоейра ангола може да не хване окото така бързо, както капоейра режионал, но е изключително интересна на по-комплексно ниво. Тъй като игрите са по-дълги (около десет минути всяка, сравнена с 60те секунди на режионалната игра), играчите имат време наистина да развият взаимодействието помежду си, и това е хипнотизиращо.


Капоейра ангола може да бъде придобит вкус. Може да отнеме известно време, за да се научи човек да оценява стила, особено за хора, привикнали към режионал. Местре Бола Сечи го казва добре: “Съвременната капоейра е подобна на млада и красива жена, която естествено привлича погледа на всеки, който я види, въпреки, че е напълно пуста в своята същност. Докато традиционната капоейра от миналото е по-подобна на проста жена от народа, която не изпъква на пръв поглед, но въпреки това притежава по-истинска красота, вътрешност, която само хора с по-силна чувствителност биха могли веднага да забележат.”
Съществува много упорит мит между режионалистите, че капоейра ангола е неефективна в бой. Първо, само защото анголейро изглежда отворен и беззащитен, това не означава, че той е такъв! Аз съм виждала много анголейрос, които не изглеждат особено заплашително или, които играят с тела, привидно незащитени; въпреки това, те са напълно способни на ефективна самозащита и коварни, точни атаки в боеве или бое-подобни роди. Както Местре Бола Сечи казва в лекция в
ABCA (Associação Brasileira de Capoeira Angola), “капоейра ангола е жесток бой; може да убива; убивала е преди”- и това е вярно. Въпреки това, боят няма да бъде винаги очевиден, когато се наблюдават анголейрос, защото 1) боят е само един аспект между многото, които съществуват в капоейра ангола и човек не винаги го вижда- фактически не би трябвало да се проявява- между приятели и тренировъчни партньори в родата. Местре Бола Сечи съветва, “в родата правете игра, а не бой, който е запазен за защита от нашите врагове”, и 2) фактът, че капоейра ангола е жесток бой, който не се проявява като такъв, само усилва неговите преимущества.


Ефективността на всяко бойно изкуство зависи от нивото на умение на практикуващия; това важи и за двете- капоейра ангола и режионал. Местре Бола Сечи пише, “ударите в капоейра ангола, почти винаги изпълнени със сдържаност в родата, са много опасни, когато се използват на улицата, срещу враговете, докато практикуващия притежава необходимия опит да ги приложи в такива условия; ако това не е случая, ситуацията е обратната( опасността е за практикуващия).” Аз съм виждала и двете форми на капоейра да бъдат добре и зле използвани в по-агресивни, бое-подобни игри.
Накрая,
ad hominem атаките- стереотипите на режионалистите като повърхностни, пристрастени към стероидите и анголейрос като мръсни дроги- са просто стереотипи, които разделят капоейристите, вместо да ги обединяват. Тогава, защо да не ги зарежем?

Изводи

Съгласявам се с Местре Валмир, който веднъж ми каза в разговор за ангола срещу режионал, “всеки стил има своята ценност. Кой ще практикува човек зависи от това, какъв е той и какво търсят.” С други думи, не е важно коя е “най-добрата” форма на капоейра; въпросът е, коя е най-добрата за теб.
Местре Итабора също даде няколко мъдри мисли, по време на семинар в Бостън: “ако аз преподавам дадено движение по различен начин, от това, което сте научили, това не означава, че единият начин е павилен, а другият грешен... те са просто различни; опитайте се да научите и от двата.” Ако някои капоейристи се фокусират по-малко върху “преимуществото” на техния избран стил и вместо това сеопитват да научат всичко, което могат, от хората, които правят нещата по различен от тях начин, бихме имали много повече разкрепостени и добре оформени капоейристи, както и по-малко проблеми между групите.


Ще завърша с пасаж от Местре Бола Сечи, който наистина улавя факта, че разнообразието от стилове в капоейра е един от източниците за нейната красота и уникалност:
“Някои хора в нашата среда имат навика да критикуват другите стилове на игра, защото те вдигат краката си много високо или , обратното, защото те обикновено не ги дигат над нивото на талията, и други коментари от този род. Ако тези хора не бяха повлияни от суетно поведение, което е уникално за хората със забавена еволюция, те биха стигнали до заключението, че бедността, в смисъл на креативност (творческа способност), би се възцарила, ако всички практикувахме един и същи стил; и това условие за разнообразие е което дава начало на богатството на детайли, което съществува в родите на капоейра, където егото на капоейристиет се проявява чрез движенията на тялото, показвайки, че играенето на капоейра е състояние на духа и емоцията е негов съществен компонент.”

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...





Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Капоейра
МнениеПубликувано на: 07 Ное 2008 03:03 
Offline
Caught Up
Аватар

Регистриран на: 23 Сеп 2007 23:20
Мнения: 915
Местоположение: България,Добрич
Благодарил: 11 пъти
Получил благодарност: 8 пъти
преди бях доста запален,но за жалост във Добрич нямаше,сега дали няма някъде някой незнае ли : )

_________________
за лека нощ ще ви разкажа една приказка… Имало едно време една далечна страна. В нея имали такъв обичай – колкото по-дълга била оная работа на мъжа, толкова по-къси ръкави носел той. Всъщност… това е дълга приказка и няма
да ви я разказвам сега, СЛАГАМ СИ ПОТНИКА И СИ ЛЯГАМ
:)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Капоейра
МнениеПубликувано на: 26 Ное 2008 18:57 
Offline
Не мога да се спра
Аватар

Регистриран на: 05 Апр 2006 22:59
Мнения: 1089
Местоположение: Някъде в мечтите си...
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 2 пъти
KoSacH написа:
преди бях доста запален,но за жалост във Добрич нямаше,сега дали няма някъде някой незнае ли : )

няма, но имам учебни филми...

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...





Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов