Бергон интернет и телевизия

хм...говорене по телефона 1 път в седмицата ако се брои за общуване... НЕ : ]

Когато се виждаме си наваксваме , но... живея отделно и е малко по-трудно общуването.

_________________
Just get drunk...

хммм май не..

mi v momenta ne ... no kogato sa tuk .. da

мисля,че да

_________________
Ако ще падаш,падай прав,но не и на колене!

_________________
Sentient life-form

На мен ще ми е интересно отново да се изкажат всички които са писали тук преди три години! Различават ли им се сегашните мнения с тези, които са писали тогава.
Моята дъщеря за сега ми споделя всичко, което и се случва, защото е още малка, но незнам когато мине в горните класове как ще е. Бих искал и тогава да е както сега...да има доверие на своите родители... много ми е мъчно, когато чета тези мнения, че няма връзка между децата и родителите..
Една от причините да вляза в този форум е, да видя как общуват младите във тази възраст 10-18 г., да видя за какво мислят, как се държат в естествената си среда, какво ги интересува, какви надежди имат за живота си и много други от този род... искам да бъда близък с моето дете, да бъдем приятели, а не като стане на 15 и да не знам нищо за него... и се надявам никога да не напише в този форум мнения като тези "Изгубената връзка с родителите"

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...

Аз разговарям много с моите родители има неща, които не им казвам разбира се има работи които можеш да кажеш само на майка си и баща си, а има такива които е по-добре да споделиш с приятел
Би трябвало те да са ни най-добрите приятели, защото никога няма да те предадат, да говорят зад гърба ти, да създават интриги и тн.

_________________
Forsaken

Аз също имам тези притеснения сега , за своето дете. Но черпя от опита на моите родители. Опитвам се да го прилагам и към моята дъщеря, а именно: споделям моите грижи и грешки с нея за да разбере, че и аз съм човек, а не "РОДИТЕЛСКОТО ТЯЛО" и така да споделя с мен. Т.Е. споделянето е взаимно и естествено, че не си казваме съвсем всичко, но сигурна съм, че и това време ще дойде. И не правя трагедии, че опитвала цигарка или алкохол! А и мисля аз да я закарам първо на дискотека и да се отрежем заедно, за сефте!

Аз мисля, че все пак те искат да сте по близки и да общувате на по приятни теми...те го искат дълбоко в сърцето си, но не знаят по какъв начин да ти го кажат или покажат...трябва и ти да им помогнеш за това...сигурно ще бъде трудно, но не и невъзможно...може би малка промяна от твоя страна и малко от тяхна...може би тези пари трябва да ги "заслужиш", в смисъл, че трябва да дадеш и нещо от себе си, например една усмивка...или една целувка...една прегръдка...покажи, че ги обичаш..и че можеш да им бъдеш достоен син..и да се гордеят с теб ...и ти с тях...

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...

Ok, tova mnenie mi e smeshno. Warianta na shd e dobyr sprqmo negowoto semeistwo dokolkoto sym zapoznat s otnosheniqta im. Az ne moga da go riloja syshtiq no i ne iskam chestno kazano. Na nashte spodelqm bez tam nqkakwi frapantni izcepli deto samo da im pobelqwat kosite.. ne si zasljawa.. no imame si wryzkata makar weche da ne jiweem zaedno. Da ne goworim che mai spodelqneto stana poweche sled kato zaminah o.O

_________________
Sentient life-form

не

_________________
Th3.VolleyBall.!s.My.Lif3 !!!

Не , но и не смятам за необходимо.

_________________
http://mrloverlover.aha.bg/

надявам се вашите деца никога да не казват тези думи спрямо вас...поне се помъчете да бъдете добри родители и да имате добри отношения с децата си...

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...

Общувам.

_________________
Open mind for a different view.

sled 2 godini pak pisha samo 4e malko po-razli4no
s maika ne si govorq mnogo
s tatko kogato moga i to kolkoto moga pove4e perfecten 4ovek e za men

_________________
...somewhere ....

_________________
Тука има - тука няма ...

В супер отношения сме с нашите.Въпреки,че се драчим повече с майка за глупости,си я обичам.Правят много за мен и го оценявам.Бащата е супер дивак ) .Много често,когато спорим се обединяваме мъжете в семейството и "атакуваме" майка :D Общо взето влиза в ролята на лапе бащата,когато трябва .Не са перфектните родители,но и не искам да се променят!

_________________
Пропаганджа хит!

ve4e sum na 18 ne mi trqqt

_________________
CHELSEAFC FOREVER!!!

syglasna sym. az sym na 20 i poveche ot vsqkoga imam nujda ot tqh...ne moga da shvana...glupavo, naistina

сякаш е станал на 70 и вече е велик

нидейте да бързате да се набирате е хюмнета
мн ясно че се базика човека

_________________
Има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии

и аз съм така..точно както го описа само,че на нас със бащата помага и брата хахахха повече от 1 жена в семеиството не трябва да има..много власт много нещо

Няма да се впускам в някви тиради. Да, знам че мн държат на мене и че залъка си цепят за да не съм гладен и т.н.
Но да сме по-близки.. това не го искат :) Експериментално доказано, специално старшината единственото което му е като задача е семейството му да е осигурено. Относно емоции по-голям темерут от него не познавам, не че е виновен, все пак тъй са го възпитавали него - "бъди мъж и си дръж устата затворена" накратко. Майка ми пък въобще няма да я подхващам, тя и тя много иска ама се е сетила кога да го иска - като бях пишлеме ме оставиха да си прая каквото си искам и сам да се оправям с мизериите (което честно казано предпочитам пред алтернативата) а сега иска да и споделям или да си говорим, ми не мерси. Научили са ме сам да живея и си живея сам, не искам помощта или разбирането им, не ги съдя или нещо ама в емоционален аспект въобще не им се чувствам длъжник.
И освен тва въобще не съм се получил такъв какъвто са искали да бъда, и от бащината страна постоянно получавам ругатни за това че слушам тежка музика, за това че ми е по-дълга косата, че харесвам това или не харесвам онова, ся, не съм единственото дете на тоя свят дето "е неразбрано" хаха, и не ме и дразни вече щото просто не го слушам, но принципно като си родител дори и да не харесваш това което е детето ти, не е ли по-правилно въпреки това да го подкрепиш, баси тва е твоето дете все пак. Чалгарче или метълче или каквото и да било, винаги първо е твоето дете, после другото.
И викаш те искали така и така ама не знаели как. Ми не че се набирам нещо ама специално откъм опити за осъществяване на каквато и да било връзка моите опити са в десетки пъти повече от техните тъй че не е така. Бащата иска да съм такъв и такъв, да имам дрехи на гърба си, какво да ям, образование и т.н. Майката иска да съм щастлив по тоя и тоя начин и да правя това и онова и по принцип няма твърдо установена позиция защото винаги е по-склонна да отстъпи само и само да няма конфликти, тъй че става като протеже на баща ми.
Обичам си и мама и тати ама това не значи че ги смятам за готини хора. Добри - да, но такива с каквито бих могъл да бъда приятел - абсолютно не.

Ок впуснах се в тиради ама тва беше щото хич нямам кво да прая

Добре ве хюмне

_________________
Sentient life-form

да, аз мисля, че проблема е отчасти и в родителите, те винаги или в повечето случаи искат детето им да стане такъв, какъвто те искат, не се съобразяват със неговото мнение и позиция. А не би трябвало да е така. Още от детството му би трябвало да решават неговите проблеми, но заедно с него, като искат и неговото мнение, все пак за него се отнася всичко, би трябвало да го имат като почти равен с тях. Иначе започват да прехвърчат искрите на недоволството между дете-родител и всичко се задълбочава. Всяко поколение си има своите особености и черти и по една или друга причина иска да ги наложи на своето потомство, като мисли, че така е най правилно. Но все пак, каквито и противоречия да има, трябва да го има и уважението между тях

_________________
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно...

_________________
в ледена стая виждам безкрая
в сенки от рая - моите сто лица