|
26 Април 1986 г. Този ден завинаги променя животът на милиони по света. Радиоактивност 100 пъти над тази от атомната бомба в Хирушима и Нагазаки ще обгърне земното кълбо. Над 600 милиона души в Европа и 4 милиарда по целия свят ще бъдат засегнати от аварията в Чернобилската централа. Загиналите са над 100 хиляди, а инвалидите над 1 милион.
В следващия филм с оператора Валентин Василев ще ви разкажем за съдбите на мъртвите, живите и неродени жертви на Чернобил 20 години след аварията.
Чернобил
26 Април 1986 г., обичаен работен ден за дежурната смяна на 4 блок на Чернобилската АЕЦ.
Тази нощ им предстои изпитание на системите за безопасност.
Нощните изпитания се предпочитат, за да не се спира тока на съседния Киев.
Четвърти блок е най-новият работещ реактор. Пуснат е предсрочно преди 3 години. Атомната енергетика е гордостта на тогавашния жив Съветски съюз. За своята енергоемка икономика Съветите се нуждаят от огромни количества енергия. Само от 1 килограм уран се произвежда енергия като от 3 милиона тона въглища.
Затова и факта че авариите на четвърти са чести се крие. Крият се и много от недостатъците на блоковете и пропуски при строителството.
И досега точните причини за аварията не са съвсем ясни. Проведеното разследване заключава съдбоносно съчетание на човешки грешки и некомпетентност с конструктивен проблем на реактора.
За да се проведе теста мощността на реактора трябва са се намали до 25 процента. По неизвестна причина мощността пада до 1 процент. Започват действия за нейното покачване. Минути по-късно в рамките на секунда мощността започва да расте и превишава 100 пъти допустимата. Реактора излиза от контрол и гръмва.
Над 1 000 тона, радиоактивни частици излитат на над километър височина в атмосферата. Радиоактивността е 100 пъти по-голяма от ядрените бомбардировки в Япония над Хирошима и Нагазаки.
За потушаване на пожара пристигат 69 пожарникари. 31 от тях умират от лъчева болест. Операторите на реактора и всички работещи започват битка за потушаване на аварията, докато дойде новата смяна.
Ние не знаехме какво се е случило през нощта, спомня си днес Анатолий Колядин, дошъл в ранната утрин на 26 Април за да смени своите колеги на 4 блок.
Анатолий Колядин, Ветеран от Чернобил : "Аз бях втора смяна, като застъпих от тях приех смяната. Всички сутринта бяхме на блока. Някои от колегите вече бяха отнесени в болницата. Други ни дочакаха, и ние ги откарахме в болницата, те не можеха да дишат самостоятелно. Така нашата смяна беше прехвърлена към аварийната за работа в тези условия. Винаги се смяташе че при такива инциденти е необходима вода. Така че се създаде група, която да види къде са прекъснати тръбопроводите и да се създаде отново този цикъл на подаване на вода на разрушения реактор".
Трудно е да се каже колко души взимат участие в гасенето на пожара. Там е целият екип на централата, пожарникарите, военните, химически войски, миньори. По-късно предприятията започват да изпращат хора, за да помагат за ликвидиране на последиците от аварията. Обявено е социалистическо съревнование кой колко повече хора ще прати на обекта. Броят на ликвидаторите достига 800 хиляди души, 800 хиляди тежко облъчени хора.
Мнозина пишат имената си по разрушените остатъци от реактора, много от тях не остават дълго живи. Другите заболяват от лъчева болест и онкологични заболявания.
Анатолий Колядин, Ветеран от Чернобил: "Разбира се ние разбирахме степента на опасността, но никой не напусна, на всички беше ясно че трябва да отидат на работа, защото също така знаеха че освен нас нямаше кой друг да иде. Вие знаете ли какво е подводна лодка ? За живота там се бори всеки или всички умират или всички оживяват".
Докато всички на станцията се борят с пожара на 4 блок, пристигат над 1 000 автобуса от съседния Киев. Започва да се говори за евакуация.
Никола Луцкий е на 56 години. Целия си живот изкарва карайки автобус. До 26 Април 1986 година. Тогава го пращат в Чернобил за да участва в евентуална евакуация. Така получава огромна доза радиационно облъчване. Днес е вече инвалид, ветеран от Чернобил.
Никола Луцкий, Инвалид от Чернобил: "Ако може само да си представите, ние в 3 часа през нощта отидохме в Чернобил непосредствено, там стояхме. И до 3 часа на следващия ден чакахме, докато в Москва Политбюро на ЦК НА КПСС да реши дали да евакуират Припят или не. И стояха около 3 000 автобуси, чакаха, колона, представяте ли си, ще има ли евакуация или не”.
В това време съседният град Припят спи. Там живеят 50 хиляди души - работещи в Чернобилската АЕЦ със семействата си.
26-годишният тогава Николай Владимирович отива както обикновено на работа, прави му впечатление само, че странно защо мият улиците на града. Никой не му казва нищо, до пристигането на 4 блок на Чернобилската АЕЦ.
Николай Владимирович: “Не, не , никой не каза, отидох с автобуса, стигнах до станцията, видях че няма част от блока, от реактора, косите ми се изправиха. Веднага разбрах, какво е станало, че това е взрив, че това е ядрен взрив. В главата ми беше и за работата и за семейството. Обадих се веднага, дъщерята нямаше 2 години. Това е страшно, облъчване, а после продължих по делата.
И.А.: А не се ли изплашихте от последствията за вас? Николай Владимирович: Не
И.А.: А защо не?
Николай Владимирович: “Защото бях длъжен да ги защитя, това е мое задължение. Разбирате ли, живеете в Припят и имате малко дете, как мога да не ви защитя щом съм специалист. Трябваше да защитя по всякакъв начин. Не съм мислил за това, мислех за това да защитя хората”.
Ветровете пожалват Припят. Радиоактивният облак първо поема на запад от Чернобил, обгаряйки и обагряйки гората в червено, а после тръгва на Север. За 3 дни стига Швеция, и покрива цяла Европа. За 10 дни достига Съединените Щати и Америка.
А в Припят съпругата на Николай - Ирина прибира дъщеря си в къщи след обаждането на съпруга й.
Ирина Владимировна: "Не излизахме на улицата. Но след това все едно излязохме, сега ако погледнем не сме знаели какво е това, как ще повлияе на здравето ни. Казаха ни да не излизаме, стояхме после излязохме да се разходим, всички се разхождаха, децата също и ние."
36 часа след взрива, децата в Припят играят в пясъчниците, пекат се на реката, хората се радват на хубавото време. А на главите им се изсипват тонове радиоактивен прах. На 27 Април се обявява временна евакуация на града.
Ирина Владимировна: "Евакуираха ни, казаха че е за 3 дни, никой нищо не взе със себе си. Всичко е там, даже на мъжа ми паспорта не взехме, че нали е за 3 дни. А после 3 дни, 3 дни, се превърнаха в завинаги."
Докато Припят се евакуира, а Чернобил гори, Съветският съюз мълчи за аварията и необходимостта от предпазни мерки. По случай първи май трудещите излизат на ежегодни манифестации. Под жарките лъчи на слънцето родители и деца махат на държавните ръководители,а радиацията бавно превзема телата им. Президентът на Съветите Михаил Горбачов признава за аварията чак 19 дни по-късно.
При разпада в ядрото на урана се образуват продукти на деленето, с различна степен на радиоактивност. Вредно въздействие на организмите оказват преди всичко елементи като йод 131, цезий 137, стронций 90 и плутоний 239. Периодът на полуразпад на Плутония е 24 хиляди години.
Заедно с аерозолите, частици прах във въздуха, те се разпространяват в околната среда, поемат се чрез вдишване от хората, с водата и дъжда проникват в почвата, от там чрез растенията и животните в храната на човека. Хранителната верига се затваря.
В научния център по радиационна медицина в Киев се лекуват пострадалите от Чернобилската авария. Два пъти в годината тук идват на изследвания 134-мата болни от лъчева болест. Един от тях е 55- годишният Владимир Яковлевич, който разчиствал останките на гръмналия реактор .
Владимир Яковлевич, Пациент: "Чувствам се, сърцето ме боли, черния дроб, по-малко са ми косите, зъбите ми падат".
Според проф. Володимир Бебешко безспорен факт е че аварията и радиацията освен до лъчева болест са довели и до над 100 пъти увеличение на рака на щитовидната жлеза.
Проф. Володимир Бебешко, Директор на Научния Център по радиационна медицина: "Искам да кажа, че Чернобилската авария бе преди всичко един много жесток йоден удар по населението, което живее в йодно дефицитни био гео химически региони. Руските, украинските и белоруските региони са точно такива и на този фон радиоактивния йод извърши своето лошо и мръсно дело. Работата е там, че не успяхме да проведем профилактиката на населението, особено на децата, на бременните жени. Сега един от главните проблеми, и това не предизвиква съмнения е, че ракът на щитовидната жлеза се оказва едно от най-тежките и продължителни последствия. "
По различни данни над 10 000 души в Украйна са болни от рак на щитовидната жлеза. Очаква се в бъдеще от заболяването да бъдат засегнати още 50 000 души. Японски учени прогнозират че пикът на ракът ще бъде след около 5 години.
Радиацията поразява и кръвните клетки, причинява левкемия, рак на различни органи на тялото, сърдечно съдови, белодробни и чернодробни заболявания. Отслабва имунна система. Мъжете в Украйна живеят средно с 10 години по-малко от колкото в една от най-бедните страни в света Шри Ланка. Доказано е и че радиацията влияе и на нервната система
Проф. Володимир Бебешко, Директор на Научния Център по радиационна медицина: "Макар че дълго съществува възгледа, че централната нервна система е нечувствителна, тоест че е устойчива на радиацията. Оказа се че не е така и особено някои клетки са изключително чувствителни и така могат да причинят тежки неврологически заболявания. В това число психически заболявания и в частност шизофрения, неврози..."
Малките и неродени тогава деца плащат жестока цена. В един от най-замърсените региони в Белорусия, над 50 процента от децата са болни от рак на щитовидната жлеза, недоживявайки 5 годишна възраст. Очаква се числото им да достигне 50 хиляди. В Украйна има 12 замърсени от радиацията зони, в които децата продължават да се хранят с продуктите произведени там.
В тази поликлиника преглеждат деца именно от замърсените райони. На 15 годишния Владик това ще е второто изследване на щитовидната жлеза.
Д-р Наталия Ивановна: "Изследването не е съвсем нормално, мисля че трябва да се направят допълнителни изследвания, хормонални, за състоянието на щитовидната жлеза, за да се определи тактиката на лечение.”
И.А.: Често ли се случва?
Д-р Наталия Ивановна: “Много често го наблюдаваме в тази възраст, има хронични заболявания и отслабена имунна система и в този случай са необходими допълнителни изследвания."
Според проф. Преображенска, която от 20 години работи по проблемите на децата на Чернобил, над 640 хиляди деца са пострадали от катастрофата, заболявайки не само от рак на щитовидната жлеза.
Проф. Наталия Преображенска: "Страда черният дроб, бъбреците, костната система. Това е практически страдание на целия организъм. И ако знаем че стронция по таблицата на Менделеев е много близко до калция, то той с храната попада в костната система на детето и там ще остане 30 години и ще го облъчва отвътре. Затова имаме и такова количество инвалиди."
Много от тези деца са рожби на облъчените ликвидатори, както и децата на техните деца, вече второ, трето поколение.
Проф. Преображенска: "Тези деца твърде много се раждат болни. Започна нарушение на генетичния апарат. Тези които са били облъчени в утробата на майката не са били здрави и много боледуват. Имат твърде много заболявания на кръвта."
В този дом се грижат за деца с различни увреждания, като синдром на Даун. Официалната позиция на властите е да не свързват аномалиите с аварията от преди 20 години.
Ирина и Николай обаче са категорични че техните деца и внуци са пострадали от радиацията
Ирина Владимировна: "Разбира се, децата, знаете ли са така затормозени, нещо като че ли действително е повлияло на мозъка им. Андрей сина се роди тук, здравето му изобщо го няма. Има проблеми със сърцето, няма емайл на зъбите. Казаха нова челюст му трябва. Ето дъщеря ни има 2 деца. Внучката Аничка често боледува, а внука има порок на сърцето.
Официално сега не свързват нищо с Чернобил, всичко е зачеркнато. Само в Киев има 10 хиляди регистрирани деца на Чернобилци с увреждания и различни ракови заболявания. Двата сина на Валентина Ивановна играли щастливо в пясъка в Припят на 26 Април 1986 година. После здравето им се влошило.
Валентина Ивановна Рогова: "Аз това прекрасно го виждах по самочувствието на по-малкия ми син. Който по време на аварията тичаше по улицата, бягаше по вертолетите, които сипеха пясък отгоре на станцията. На първо време си отиде руменината от лицето му , стана така че като се прибереше от училище веднага лягаше да спи, а по-рано такова нещо не беше възможно, имаше загуба на сили, слабост. Сутрин се събуждаше а цялата възглавница беше в коси. Всички коси падаха.
Това не е радиофобия, а жесток живот, който се опитваме да живеем. Така стана с моя син, на него му стана лошо, падна в къщи и повече не стана. Той беше 2 курс студент, много талантлив младеж, беше на първо място в олимпиадата по химия в целия съветски съюз. Победител в олимпиадата беше. Талантливите деца си отиват и това е страшно."
Днес Чернобилската атомна централа не работи. Около нея е определена 30 километрова забранена за влизане зона. Пускат само със специално разрешение.
Денят е събота, както и на онзи 26 април 1986-та. Някога тук е имало 91 села, живели са над 200 хиляди души. В страни по пътя към Чернобил виждаме знак за повишена радиация. Той е и надгробния паметник на село Канечки, което се е намирало тук. Сега е погребано, а почвата е с висока радиоактивност. Тук трябва да гледаш внимателно къде стъпваш, най-добре на асфалта, за по-сигурно.
За да стигнем до 4 блок подминаваме, първи, втори и трети, водната кула и ето го гръмналият преди 20 години реактор на 4 блок на Чернобилската АЕЦ покрит с метален Саркофаг.
Така изглежда днес избухналият реактор на чернобилската АЕЦ, работата по укрепването на саркофага продължават и до днес.
И до днес не се знае колко ядрено гориво е останало под него. След 5 години обаче изтича срокът на годност на самият саркофаг. Много проблеми трябва да се решат разказва Юрий Урбански от Националния екологичен център.
Юрий Урбански, Национален Екологичен Център на Украйна: “Проблемите са много, защото към момента този саркофаг не осигурява защита от разпространение на отпадъците, които са под него. Там прониква спокойно дъждовна вода, а оттам отива в почвата и отпадъците просто се размиват" .
За да се укрепи саркофага обаче е необходимо да се извади ядреното гориво от блок номер 3. Проблемът е че няма изградено хранилище, което да съхрани отпадъците.
Юрий Урбански: "Чернобил, който беше спрян преди 5 години и половина продължава да се явява по украинската терминология Обект с радиационна опасност. Счита се за действащ обект, въпреки че станцията не произвежда електроенергия".
През 1997 г. 28 страни сред които и САЩ одобряват 10 годишен план за помощ на Чернобил. Стойността на проекта е около 800 милиона долара и предвижда построяването на 28 тонна стоманена арка, която да покрие гръмналия реактор.Проекта още чака своята реализация.
А ние потегляме от четвърти блок към Припят. Някогашният най-млад град на енергетиците в СССР днес е мъртъв, той е призрак. Хора няма. Посрещат те само на входа, с телена ограда и бариера. Влизаме. За останалото думите са излишни, а тишината има друг глас. От Припят пътуваме към село Паришев.
Тук някога живели над 350 души. Изселили ги. Днес са се върнали 15-на. Общо в зоната сега има около 350 самоселци.
Мария Адамовна е една от тях. Носталгията я върнала в къщи само 10 месеца след катастрофата. Не я пускали, милиция пазела, рибарите не искали да я закарат с лодката си
Мария Адамовна, Жител на Забранената зона: “Те пък не искаха да ни закарат, а аз им казвам че имам бутилка, значи ще ни закарат. Отидох в магазина, купих бутилка водка. Минахме през реката, тръгнахме а вече беше тъмно. Намерихме полянката и пътя и чухме трактор и ни казаха вървете, вървете тука по пътя и ще стигнете и си стигнахме до селото. "
Днес Мария е на 70 години. Отглежда, кокошки, крава и пуйки. Бере гъби, копае картофи. Препитава се както и преди 20 години с каквото изкара.
Мария Адамовна, Жител на Забранената зона: "Имах ягоди, посадих. От Чернобил едни такива големи израснаха, там една ягода беше като за едно бурканче, после малините и те така - развиха се, че чак до съседа стигнаха, а съседите умряха".
Въпреки по-високата радиация тук, Мария твърди че не се притеснява.
И.А.: А не се ли страхуваш да ги ядеш?
Мария Адамовна: Не
И.А.:Защо?
Мария Адамовна: А от какво да се страхувам?
И.А.: Ами от радиацията да речем ?
Мария Адамовна: А по-добре ли е да умра от глад, по-добре е да ям! Ако тая радиация я имаше, отдавна да съм умряла. Навярно я няма.
Има, няма радиация за Мария животът продължава.
И.А. Ти как си със здравето?
Мария Адамовна: Ами как съм със здравето, Краката ме боляха и до аварията и след това ме боляха. Как мога да го разбера ?
На прощаване Мария Адамовна ни споделя, че колкото живот й остава, все тук ще го живее, а нас съветва да запомним че от родното по-полезно за здравето няма.
Помним думите, когато в магазина в Чернобил откриваме че продават консервирани български домати.
От тук нашия екип потегля през празните села до гробището на използваната при гасенето на аварията техника. Вертолети, камиони, самосвали стоят вече 20 години ей така под открито небе. Тук разчитат дъжда да е отмил радиацията, но за всеки случай са ги оградили с бодлива тел.
Въпреки мрежите, мародери нахлуват и тук и изкарват дървета и метал, пълни с радиация и ги продават на черно. Купувачите не знаят, че ще построят дома си с радиоактивни материали дошли от зоната.
При напускане на Забранената зона ни проверяват, дали не сме погълнали повечко радиация. За щастие уредите не отчитат нищо подобно.
Зоната вече е зад гърба ни.
Аварията в Чернобилската атомна електроцентрала е най-голямата в световната история. Шестстотин милиона души в Европа и около 4 млрд. души по света са облъчени.
В Украйна над 400 хиляди души сменят местожителството си. В мемориалните плочи издълбават имената на новите жертви на Чернобил.
Анатолий Колядин казва, че неговият живот се дели на преди и след Чернобил. За него радиационния прах, не е прахът на забравата. Ликвидаторът инвалид от Чернобил ще помни до края на живота си денят 26 април 1986-та.
Анатолий Колядин : "Мисля че трагедията, която преживяхме, сложи огромен отпечатък на нашия живот, на всички години след това. Но въпреки всичко бих казал, че който не се предава, който има силен дух - оцелява. И Бог каквото е казал, това и става. Нямахме право на избор тогава, за нито един от нас".
За мъртвите, живите и неродените жертви на Чернобил
|
Влез
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
През останалото време той си излъчва радиациа която е достатъчна да ти скъси живота с 20 годинки ако не и повече !!..........Не дай си боже да се повтори Чернобил!!
.gif)
