Бергон интернет и телевизия

Официален форум
Дата и час: 28 Мар 2024 18:53

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Правила на форума





Напиши нова тема Отговори на тема  [ 31 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 08 Дек 2006 23:18 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е



1. За новаци: Инсталиране на Windows XP

2. Съвети за предпазване от заплахите в кибер пространството

3. Как да решим безопасно проблеми в Windows XP

4. Инсталиране на операционна система SUSE Linux 10.1

5. Как да работим безопасно с Регистъра на Windows

6. MP3 наръчник и аудио наръчник като цяло

7. nLite - направи си сам Windows

8. Как се прави DVD от AVI

9. Конфигуриране на NAT в Windows 2003

10. Описание на някои по-известни системни и програмни процеси

11. Нaстройки на BIOS

12. DOS Команди

13. Kak да свържем домашните компютри с WindowsXP в мрежа

14. Настройки за подобряване пройзводителността на PС - полезни постове от бившата тема в нашия форум (използвана е информация от постове на toto, IvooooM, platinum, BrainStorm )

15. Ръководство за работа с UBUNTU Linux

16. Конвертиране на FAT или FAT32 том в NTFS

17. 150 БЕЗПЛАТНИ програми от Microsoft

18. Инсталиране и конфигуриране на Kaspersky Internet Security 6 Изображение

19. Какво е спайуер и как да се предпазим? Изображение



Реших да направя тази тема, където с общи усилия да съберем полезни материали, които засягат всякакви теми, които са в сферата на компютърния софтуер. Целта е да бъдем полезни едни на други, защото никой от нас не се е родил научен

П Р А В И Л А

1. Публикуват се цели статии, които засягат определен въпрос.

2. Задължително се отбелязва ИЗТОЧНИКА на информацията, а където е възможно и автора - все пак трябва да се зачете труда на човека, който е отделил от времето си да подготви материала.

3. В темата няма да има коментари с цел запазване на прегледността й и по-лесна ориентация - само статиите.

4. Когато някой намери допълнителна информация по вече публикуван въпрос, нека се обърне към мен, за да бъде добавена допълнителната информация към вече съществуващата. Името(т.е. ника) на потребителя, който е намерил допълнителната информация, ще бъде упоменато, за да се уважи неговия/нейния труд за намиране на допълнителната информация.

5. Препоръчително е да се публикуват материали на български. Все пак е допустимо да се публикуват и материали на чужд език, когато такива на български няма. Ако след като е публикуван материал на чужд език се намери материал по същия въпрос на български, то този на чужд език ще бъде изтрит и ще бъде оставена само версията на български.



Нека направим една полезна за всички ни тема !

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Последна промяна BrainStorm на 25 Май 2007 19:00, променена общо 19 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Дек 2006 23:53 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
За новаци: Инсталиране на Windows XP


Източник на информацията: http://www.technews.bg/info.php?id=853

Автор: Радослав Далев


Инсталирането на операционната система на Microsoft никога не е било много трудна задача. Почти на всеки потребител се е налагало да направи това сам, а тези, които още не са – няма от какво да се притесняват


Ако по някаква причина до момента не сте инсталирали операционна система, най–вероятно това занимание ще ви се стори не толкова лесна задача. Но грешите. След като прочетете настоящата статия, вече сами ще можете да инсталирате Windows без никакви притеснения и няма да се налага да „тормозите“ приятели да свършат работата вместо вас.
По-надолу ще разгледаме инсталацията на последната за момента операционна система на Microsoft, а именно Windows XP.
Преди да започнете самата инсталация, ще имате нужда от няколко неща: компютърна система, лицензно копие на Windows XP Home или Professional, и трето, но много важно – известно свободно време.

Най-общо за системата

Версията Windows XP Pro е директен наследник на Windows 2000, с всичките възможности на предишната операционна система, предназначена за нуждите на бизнес потребителите. При Windows XP Home нещата стоят по малко по-различен начин - някои от възможностите на професионалната версия липсват, тъй като тази система е предназначена, както показва името й, за домашни потребители. Спокойно можем да си я представим Home изданието по-скоро като наследник на версиите Windows 95/98/Me, които определно не са бизнес ориентирани операционни системи.

Разликите между двете версии

Машините, на които е инсталирана Home версията, не могат да станат членове на Windows Domain – това ограничава полезността на XP Home в професионалната среда, защото системата не може да бъде лесно администриран централно. При XP Home липсва и функцията Remote desktop, която, разбира се, присъства в професионалната версия. Тази функция позволява на потребителя отдалечено да се свърже с машина, на която е инсталирана Windows XP Pro, посредством мрежата или интернет и използването на софтуер. Home версията не може да криптира файловете. Също така няма възможността да ограничава достъпа до определени файлове и програми.
Коя версия ще предпочетете зависи единствено от вас. Ако сте обикновен потребител, по-добрият вариант е да се спрете на Home версията, тъй като тя е по-евтина и предлага все пак достатъчна функционалност. Потребителите, свикнали с Windows 2000, по-скоро трябва да се насочат към професионалната версия.

Задаване на инсталацията

Преди да започнете самата инсталация, ще трябва да изберете като първо устройство за зареждане CD/DVD, където ще сложите инсталационния диск. Има шанс да този начин да се подразбира, но ако не е така, ще трябва да влезете в BIOS на компютъра и да го зададете ръчно. Това става, като натиснете клавиша Del още при началното зареждане.

Изображение

След което трябва да изберете възможността компютърът да се зарежда от оптичното устройство. В зависимост от производителя, има разлики и ако не знаете точно къде е разположена опцията за промяна за реда на зареждане, прочетете книжката на дънната платка.
След като вече сте задали зареждане от диска, потвърдете промяната и рестартирайте компютъра с диска на операционната система, сложен в CD устройството. Малко след това ще се покаже надпис „press any key to boot from CD”, при което трябва да натиснете произволен бутон от клавиатурата.

Копиране на файловете

Започва копирането на файловете на операционната система. Важно: ако инсталирате върху диск, който не е свързан посредством стандартен IDE порт, т.е. SCSI или RAID, тогава ще трябва да натиснете кравиша F6, когато това бъде поискано в долния екран на монитора. След известно време ще се появи прозорец, където ще можете да инсталирате необходимите драйвери от флопи дискета.
Появява се „welcome to setup” екран. Тук ще срещнете три възможности. За да започне инсталирането на операционната система, трябва да натиснете enter. В същия прозорец има възможност да поправите инсталиран вече Windows, което в общи линии преинсталира повечето системни файлове.

Изображение

След като натиснете enter,се появява прозорец с лицензното споразумение – натиснете F8, за да продължите.
Стигаме до момента, в който ще трябва да създадете дял, където да бъде инсталирана операционната система.

Изображение

Ако твърдият диск все още не е разделен, то тогава е по-добре да създадете поне два дяла - един за операционната система и един за съхранение на вашите файлове. Създаването на дяловете става като изберете диска и натиснете клавиш С - появява се нов прозорец, в който трябва да напишете размера на дяла в мегабайти (MB), като виждате максималния обем, който може да зададетe.

Изображение

Ако искате само един дял, тогава натиснете директно enter. Ако ли не, ще трябва да напишете по-малък обем от максималния и да повторите операцията, за да създадете и втори дял.
След като създадете дяловете, ще отидете към следващ екран, в който избирате дял C и натискате enter, за да започнете инсталацията.

Изображение

Следва запитване за форматиране на дяла, като можете да избирате от четири файлови системи:NTFS quick, FAT quick, NTFS и FAT.

Изображение

Изборът на NTFS е просто задължителен, ако инсталирате професионалната версия, тъй като само NTFS позволява пълния набор от настройките за сигурност за достъп до файловете и папки. Като цяло, ако нямате нужда от съвместимост с FAT, използвайте NTFS форматиране.
Изберете желаното форматиране и натиснете enter. Форматирането ще отнеме известно време, след което ще последва копиране на необходимата информация за инсталиране на графичния потребителски интерфейс, с чиято помощ ще се осъществят по-нататъшните действия. Следва рестартиране.
Вече сте в потребителския интерфейс и би трябвало да имате поддръжка на мишка. След известно време ще трябва да въведете регионалните и езикови настройки.

Изображение

След което идва ред да въвете име и организация.

Изображение

Въведената информация тук няма нищо общо с регистрирането на операционната система, а се се използва при инсталирането на софтуер - XP ще запълни автоматично местата за име и организация, ако не въведете такива.
Следва прозорец, в който ще трябва да въведете продуктовия ключ, той ви дава временен лиценз за инсталиране и ползване в период от 30 дни, след който, или по време на който ще трябва да активирате своето копие.

Изображение

Следва нов прозорец, в който трябва да напишете името на вашия компютър, или да изберете предварително генерираното.При професионалната версия на този етап ще трябва да настроите администраторския акаунт. Силно ви препоръчван да не оставяте празен този акаунт, т.е. използвайте парола. Ако инсталирате Home версията, тази стъпка отсъства.
Идва ред и на прозореца за настройка на времето и датата. След известен период, инсталацията ще ви подкани да установите мрежовите настройки.

Изображение

Инстанцията ще продължи, след което компютърът ще се рестартира. Следват няколко допълнителни настройки, преди инсталацията да бъде напълно завършена.
Сега XP ще провери дали сте свързани с интернет - ако използвате кабелен интернет или компютърът е в мрежа, вече може да сте свързани.
Следва нов прозорец, в който ще бъдете подканени да активирате вашето копие.

Изображение

За момента ви препоръчвам да избегнете активирането, поработете малко, качете всички драйвери и всички необходими програми и бъдете сигурни, че всичко работи нормално. Не се притеснявайте от множеството напомняния – не е никакъв проблем, че в момента пропускате активирането.
Вече сме на финалната права, остава само да напишете вашето име и на всички, които може да ползват компютъра, и съответно да създадете нужните на брой потребителски акаунти.

Изображение

Имайте предвид, че след това ще трябва да напишете парола за всеки отделен потребител, тъй като тук не е възможно. След като приключите, отидете в control panel - user accounts. Там ще можете да смените и типа на акаунта, ако желаете.
Приключихме! Windows вече е инсталиран и готов за работа. Само ще отделим още малко място за активирането на продукта.

Активиране на Windows

Продуктовата активация е част от мерките, взети от Microsoft против нелегалния софтуер. След като инсталирате операционната система с оригиналния лицензен ключ, имате на разположение 30 дни, за да активирате лиценза. След изтичането на този срок, операционната система става неизползваема, т.е. трябва да я активирате. Това става по два начина: през интернетили посредством телефона.
При активирането на операционната система вие предоставяте инсталационен ID, който се генерира от комбинацията продуктов ключ плюс информация за част от компютърните компоненти, например обем на оперативната памет, тип на процесора, видео карта. Ако смените някои от компонентите, ще се наложи да активирате продукта по телефона.
Лицензът остава активен, ако преинсталирате операционната система на същия компютър.
Вече знаете всичко, необходимо за да инсталирате сами операционната система на Microsoft.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Дек 2006 23:53 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Съвети за предпазване от заплахите в кибер пространството

Източник на информацията: http://www.technews.bg/info.php?id=1185

Автор: Богдан Димитру

Основен начин за защита е надежден антивирусен софтуер


В днешно време компютрите са жизненоважни за успеха на вашия бизнес. Затова направете всичко необходимо, за да предпазите компютъра си от заплахите, които постоянно присъстват в кибер-пространството.
· Основен начин за защита е надежден антивирусен софтуер, който притежава механизъм за проследяване и е препоръчан от уважавани и независими тестващи организации на антивирусен софтуер.
· Този софтуер трябва да бъде подкрепен и от надежден firewall, като се използват същите критерии при избора му. Запомнете, че някои операционни системи се пускат на пазара с firewall, който филтрира само входящия трафик. Препоръчително е да се използва такъв, който може да контролира както входящия, така и изходящия интернет трафик.
· Много вируси се разпространяват чрез съобщения по електронната поща. Затова никога не отваряйте съобщение, идващо от подозрителен или ненадежден източник, или приложение с подозрително или неочаквано заглавие. И ако все пак искате да ги отворите, можете първо да ги запишете на хард диска и да ги сканирате с актуализиран антивирусен софтуер.
· Винаги изтривайте верижните или нежеланите съобщения. Не ги препращайте и не им отговаряйте. Този вид поща идва под категорията СПАМ, която е нежелана и претоварва интернет трафика. Анти-спам модулът, включен във вашия защитен софтуер, ще улесни работата ви като филтрира входящите съобщения.
· Избягвайте да инсталирате услуги и приложения, които не са ви нужни за ежедневната работа. Това може да включва обмен и споделяне (sharing) на файлове, дистанционни десктоп сървъри и т.н. Запомнете! Подобни програми са потенциално опасни и не е препоръчително да се инсталират освен ако не са абсолютно необходими.
· Обновявайте софтуера и приложенията си възможно най-често, защото неуспешното им „закърпване” често може да ги остави уязвими за заплахите, за които вече има мерки. Някои операционни системи и приложения могат да бъдат настроени да се обновяват автоматично. Ако имате такава система, възползвайте се максимално от нея.
· Никога не копирайте файл, ако не познавате или не се доверявате на източника му. Във всеки случай непременно проверете произхода на файловете, които сваляте. Уверете се, че антивирусна програма вече е сканирала тези файлове.
· Изключително важно е да правите редовно копия (backups) на важните файлове и да ги записвате на външен носител (като CD или DVD). Съхранявайте вашия архив на място, различно от това, на което е компютърът ви.
· Предпазете компютъра си от нови вируси като използвате защитен софтуер, който осигурява предварителното им разкриване. Това означава, че дори вирусът да е бил пуснат скоро и няма сигнатура за това, той ще бъде превантивно засечен чрез анализиране на поведението му.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Дек 2006 00:02 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Как да решим безопасно проблеми в Windows XP


Източник на информацията: http://www.technews.bg/info.php?id=595

Автор: Радослав Далев


Safe Mode е мощен инструмент за справяне с проблеми от различен характер на вашия РС


Режимът Safe Mode на операционната система Windows е мощен инструмент, с помощта на който ще можете да се справите, или поне да опитате, с множество проблеми, причинени от драйверите на дадено устройство или от заразяване на компютъра ви с вирус.
Safe Mode присъства в операционните системи, разработвани от Microsoft, още от времето на Windows 95. Основната цел на този „безопасен режим“ е да ви предостави възможност да използвате интерфейса на Windows, без това да доведе до зареждане на ненужни драйвери или софтуер, които може би са виновни за нестабилността на операционната система. Така че, ако имате проблем с драйверите на някое устройство или пък някой автоматично зареждащ се софтуер (например някои троянски коне), начинът да се справите с проблема е да заредите системата в безопасен режим.
Windows XP Safe Mode зарежда само базови графични драйвери, колкото да можете да използвате графичния интерфейс. Освен това ви предоставя достъп до твърдия диск и до конфигурацията на самия Windows. В общи линии това е всичко, до което ще имате достъп, но е напълно достатъчно, за да се опитате и в вероятно да успеете да се справите с проблемите си. Разбира се, ако успеете, няма да се налага да преинсталирате операционната система отново и да качвате всичкия софтуер.

Как да влезете в безопасния режим

След като разкрихме ползите от безопасния режим, стигаме до въпроса как точно се влиза в този режим. Начинът е един и е много лесен. За да влезете в Safe Mode, трябва да натиснете бутона F8 на вашата клавиатура по време на зареждане на операционната система, точно преди "бара" за зареждане, който се появява най-долу, да достигне десния край на екрана. Ще се появи черен екран, на който са изписани възможните начини за зареждане на операционната система. Ще видите няколко Safe Mode опции:
· Safe Mode – зарежда се само абсолютният минимум от драйверим;
· Safe Mode with Networking – дава възможност да се свържете с други компютри посредством мрежата;
· Safe Mode with Command Prompt – вместо да се зарежда графичният интерфейс на Windows Explorer, се стартира командният промпт;
· Enable VGA Mode – стартира Windows в резолюция 640x480 пиксела. Тази възможност ще ви бъде полезна ако по погрешка сте задали резолюция, която не се поддържа от монитора ви;
· Last Known Good Configuration – стартира Windows, като се използва предишна конфигурация, която е работила;
· Starts Windows Normally – едва ли има нужда от пояснение;
· Reboot – рестартиране на компютъра.

Има и още няколко режима, които са без значение за темата на настоящата статия.

Както знаете, Windows XP се предлага в Pro и Home версии. И в двете Safe Mode е идентичен като възможности и опции. Единствената разлика е, че в Home версията администраторският акаунт е наличен само в безопасния режим и е стандартният акаунт за него. Не се изисква парола за администраторския акаунт, което е в ущърб на сигурността на системата, тъй като всеки, който има физически достъп до компютъра ви, може да използва Safe Mode и да премахне или промени паролите на другите акаунти. Но пък тази особеност, ако се погледне от положителен ъгъл, е доста полезна, защото ако си забравите паролата, лесно може да я промените през SafeMode.

Кога да използвате Safe Mode

Първата причина, заради която можете да използвате безопасния режим на Windows, е наличието на вируси и/или spyware във вашия компютър. Често единственият начин да премахнете по-упоритите зловредни приложения е да стартирате компютъра в безопасен режим. Много голяма част от зловредния софтуер се опитва да се предпази или непрекъснато се преинсталира. Вирусите се стартират автоматично със зареждане на операционната система в нормален режим и трудно могат да бъдат премахнати. Така че ако стартирате компютъра в безопасен режим, те не могат да се заредят и по този начин антивирусната ви програма ще може да ги изчисти изцяло от вашата система.

Възстановяване на системата

Ако опцията за възстановяване на системата е включена,можете без много усилия да се опитате да върнете системата си в работещо състояние. По подразбиране възстановяването на системата е включено. Има два варианта: по-бързият е да използвате опцията Last Known Good Configuration от споменатото вече меню за избор. При този избор се използват последните настройки, които са работели. Ако проблемът не бъде решен, можете да опитата да възстановите системата към по ранен момент. Това става като стартирате Windows XP в безопасен режим и пуснете приложението за възстановяване на системата: натиснете бутона start, изберете all programs>accessories>system tools и след това system restore (възстановяваненасистемата). След което трябва само да следвате инструкциите, за да възстановите системата в момент, в който вие искате.

Споменато възстановяване на системата може да ви спести много проблеми, като например невъзможността операционната система да се зареди в нормален режим или пък непрекъснати увисвания и рестартиране, причинени от инсталирането на софтуер или нова версия на драйвер. При всяко инсталиране на драйвер или софтуер, тя създава “restore point” и по този начин при проблем може да се върнете към предишно състояние.

Ако системата ви не може да се зареди нормално, но можете да стартирате безопасния режим в Windows, то това означава, че имате софтуерен проблем. Той се дължи на драйвер, използван от някакво хардуерно устройство или пък от инсталирана програма. Ако получите срив на системата още преди да се зареди интерфейсът на операционната система, или пък се покаже BSOD (“синият екран на смъртта”), това означава че проблемът най-вероятно е свързан с драйвер. Но ако проблемите възникнат след появата на графичния интерфейс и се получи срив или пък системата работи много бавно, това означава, че проблемът най-вероятно е свързан със софтуер, който Windows се опитва да зареди при неговото стартиране.

Как да решим проблемите, свързани с автоматичното зареждане на програми

Ако проблемът се дължи на програма, която се зарежда заедно с операционната система и поради някаква причина има конфликт с друга, това може да доведе до по-горе споменатите симптоми. За да предотвратите автоматичното зареждане на някоя програма, докато сте в безопасния режим, стартирайте run и напишете msconfig. От стартираното приложение изберете startup. За да предотвратите зареждането на дадена програма или услуга, премахнете отметката, след което рестартирайте в нормален режим. Ако не сте сигурни точно коя програма причинява проблема, ще трябва да експериментирате докато откриете при кои операционната система се зарежда нормално и при кои не.

Проблеми, предизвикани от драйвери

Ако току що сте си инсталирали нови драйвери за видео картата или пък за някое периферно устройство и вашият компютър е започнал да се държи повече от странно, със safe mode може да се опитате да върнете нещата. Основните признаци, че проблемите се дължат на неработещ драйвер, са синият екран и проблеми по време на зареждане на операционната система.

Как да откриете кои точно драйвери създават проблема

Ако не сте сигурни кои точно драйвери създават проблема, може да използвате вградена в операционната система програма, която проверява дали даден драйвер е подписан. Това означава (ако е подписан), че е проверен и работи без проблеми при XP, ако не е, може именно той да е източникът на вашето главоболие.

Стартирането на SIGVERIF става много лесно. Заредете в безопасен режим и в run напишете sigverif. Натиснете start,за да може да започне проверката на системните файлове на Windows за драйвери, които не са WHQL сертифицирани. След приключване на проверката, може да проверите в директорията на операционната система за файл с подобно име SIGVERIF.txt, в който ще намерите пълна статистика на сканираните драйвери и колко от тях са подписани. Имайте предвид, че ако някой драйвер не е подписан, това не означава, че той не работи коректно.

За да тествате, кой точно драйвер от неподписаните прави проблеми, направете следното: създайте папка, в която копирайте всички споменати драйвери от папката c:\windows\system32\drivers, като използвате командите cut (изрежи)и paste (постави). След като поместите всички неподписани драйвери в новата папка, започнете да връщате по един и да стартирате в нормален режим - ако някой от тях е проблемен, при връщането му в директорията и последвалото стартиране в нормален режим, ще изпитате същите проблеми, което означава, че сте намерили виновника.

Оправяне на проблемния драйвер в безопасен режим

Да кажем, че току що сте инсталирали нови драйвери за видео картата си и след тяхното качване започвате да изпитвате проблеми. Това, което може да направите, е да върнете предишните, които знаете, че работят без проблем. Влезте в безопасния режим на ХР, натиснете десен бутон върху Мy computer и изберете Рroperties, след това hardware и изберете device manager. Ще видите всички инсталирани устройства, намерете display adaptors и натисне върху него, за да видите съдържанието. Изберете името на вашата видео карта, натиснете десен бутон на мишката и изберете properties, след това изберете driver. От тук може да изберете между няколко възможности, за да оправите проблемите:

Roll Вack Driver – с тази опция ще върнете системата към предишните драйвери;
Update Driver – дава възможност да инсталирате нови драйвери.

Винаги първо пробвайте с Roll Вack Driver, след което стартирайте в нормален режим. Спомената методика може да бъде използвана за драйверите и на други устройства.

Описаните действия в статията засягат правилната работоспособност на системата ви. Така че, ако не изпитвате никой от споменатите проблеми, не експериментирайте.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Дек 2006 00:26 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Инсталиране на операционна система SUSE Linux 10.1


Източник на информацията: http://www.technews.bg/info.php?id=1108

Автор: Радослав Далев


Suse Linux 10.1 е стабилна и приятелски настроена операционна система. Тя е идеалния избор за всеки потребител, решил да навлезе в света на свободния софтуер


В близкото минало инсталирането на Linux базирана операционна система беше предизвикателство за много потребители. Сега нещата се променят и се вижда ясно как от операционна система за напреднали, Linux се превръща във все по-достъпна алтернатива и за обикновени потребители.
SUSE Linux винаги се е смятала за една от дистрибуциите, които предлагат лесен път за навлизане в основите на Linux. Най–трудният момент беше инсталацията, при която, ако не внимава, потребителят можеше да загуби ценна информация. Днес нещата стоят по друг начин. Вече няма да срещнете старите текстови инсталатори, а вместо тях имате приятен и лек за използване интерфейс.

Подготовката

Преди да започнете самата инсталация, архивирайте важните за вас данни, за да се застраховате от загуба на информация в случай на неуспех (това важи в случай, че вече имате инсталирана операционна система на компютъра). След архивирането, изтеглете инсталационните дискове от официалния сайт на дистрибуцията. Дори и да разполагате с 64-битов процесор, като за първи опит е по-добре да изберете 32-битовата версия, която ще работи без проблем и на 64-битови машини. Все още някои от кодеците не са налични за 64-битовата версия, което може да доведе до проблеми при конфигурирането. Има възможност и за интернет инсталация, но не я препоръчвам, главно поради две причини. Първо, по–сложна е и ще ви затрудни, ако сте начинаещ. И второ, инсталацията може да се проточи дълго, тъй като зависи от интернет връзката ви.

Инсталирането

И така, вече сте свалили и записали дисковете. Поставяте първия диск и зареждате от него. В появилия се прозорец ще имате възможността да изберете език. Българският присъства, което е още едно улеснение. За да изберете езика, натиснете F2, а след това - инсталиране.

Изображение

СЩе се появи нов прозорец, където ви се дава шанс да проверите инсталационните дискове, което може да ви спести следващи проблеми. Ако не желаете да изпълните това действие, просто натиснете върху бутона Следващ.

Изображение

Появява се лицензното споразумение, което е добре да прочете. Ако сте съгласни с неговите условия, може да продължите инсталацията, като натиснете отново върху Следващ. Появява се прозорецът, свързан с типа на инсталацията - дали е нова или ще подновите вече инсталирана система. Избирате Нова инсталация и отново натискате Следващ.

Изображение

В новопоявилия се прозорец имате възможност да настроите часовника и времевата зона. В Регион избирате Европа, а във Времева зона – България. Сверявате времето и натискате Следващ, за да продължите нататък. Следва избор на графична среда - например KDE. Изберете желаната среда и натиснете отново Следващ.

Изображение

Сега идва ред на най–трудната част, а именно създаването на дялове. Ако дискът ви е празен, няма от какво да се притеснявате, но в случай, че на него има информация, препоръчително е още в началото да сте я архивирали. Основното, което трябва да знаете, е че трябва да имате поне два дяла. Единият ще бъде swap дял, два пъти по-голям от наличната системна памет. Няма смисъл да го правите по-голям, защото ненужно ще прахосате място. Вторият дял е root (/) за Linux. Обикновено предлаганият от инсталатора вариант за форматиране на дисковете е подходящ и не се нуждае от вашата намеса. Той сам ще създаде необходимите дялове. Също така, ако имате съществуващи Windows дялове, те няма да бъдат разрушени, а дори ще имате достъп до тях и през Suse. Освен това не се притеснявайте за инсталирания Windows, тъй като ще имате възможност да избирате коя от двете операционни системи да заредите. Въпреки че в повечето случаи няма да се нуждаете от конфигурирате, все пак е добра идея да хвърлите един поглед на това какво ще се получи.

Изображение

Ако искате да промените нещо, просто натиснете върху Управление на дяловете. В лявата част ще видите обяснение за всяка една от следващите по-нататък стъпки, като всичко е на български език.

Изображение

В същия прозорец, Настройки на инсталацията, можете да изберете софтуера, който да бъде инсталиран или съответно да премахнете нежелания от вас. За да направите това, натиснете Приложения. В новопоявилия се прозорец всичко е структурирано в категории, така че няма да имате проблеми. Можете да извършите това и след инсталацията на операционната система.

Изображение

След като приключите, натиснете Приемане и ще се покаже прозорец, който ви уведомява, че цялата необходима информация е събрана и може да започне самото инсталиране. За целта натиснете върху бутона Инсталиране. Следвайте инструкциите и поставяйте дисковете при поискване. В зависимост от системата и избраните пакети за инсталиране, времето за инсталиране варира. Но в повечето случаи при стандартни настройки ще отнеме някъде от порядъка на 20–40 минути.
След като приключи инсталацията на пакетите, ще трябва да въведете име на вашия компютър в полето Име на машината. В полето Име на домейна не променяйте нищо.

Изображение

Следва да въведете парола за root (администратор) - използвайте по-сложна и, най–важното, не я забравяйте.

Изображение

Следващата стъпка на инсталатора е да открие всички налични мрежови интерфейси и да ги конфигурира. По подразбиране защитната стена е включена, с блокиран достъп до SSH. SSH е начин за свързване с вашата машина от разстояние, което е много полезна възможност. Включването на SSH обаче може да доведе до намаляване на сигурността, тъй като всеки, който знае или успее да отгатне паролата, ще има достъп. Така че внимателно преценете дали ви трябва SSH в този начален етап на запознаване с нова операционна система.

Изображение

При следващия прозорец, ако изберете да тествате интернет връзката, ще имате възможност да инсталирате впоследствие последните обновления. В повечето случаи става въпрос за обновления, свързани със сигурността, така че е по-добре да приемете предлаганото от инсталатора.

Изображение

Следва методът за идентификация на потребителите. Ако е избрано локално, натиснете Следващ.

Изображение

Създайте потребител и парола, които ще използвате при ежедневна работа. Никога не използвайте root (администратор) акаунта, ако не се налага.

Изображение

Появява се прозорец за конфигурация на наличния хардуер и финализиране на инсталацията.

Изображение

Вече имате на ваше разположение работеща SUSE Linux система.

Изображение

Навярно сами се убедихте, че процесът на инсталиране на Suse Linux 10.1 не е труден и е напълно по възможностите на повечето потребители на персонални компютри.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Дек 2006 00:47 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Как да работим безопасно с Регистъра на Windows


Източник на информацията: http://www.technews.bg/info.php?id=1470

Автор: Радослав Далев


Ако знаете какво да правите, можете да постигнете резултати, които дори не сте и очаквали. Но трябва да сте внимателни


При работа с регистъра на операционната система потребителят трябва да бъде внимателен и да подхожда с повишено внимание към всяка едно свое действие. Регистърът е сложна и комплексна структура, която е от критична важност за правилното функциониране на Windows XP. Основната й функция е да предаде „лице“ на тоновете код, стоящи зад работата на операционната система.
Редактирането на регистъра е нож с две остриета. От една страна, можете коренно да промените усещането от вашата XP система и работата с нея. От друга, редактирането може да доведе до нежелани резултати като нестабилност, рестартиране или проблеми при премахването на програми.

Какво представлява Регистърът?

Най-просто казано, регистърът представлява склад за цялата конфигурационна информация, както и за част от инсталираните програми. Става въпрос за информация, която е необходима на операционната система, за да работи със складираните данни, да определя коя програма отваря даден тип файл, каква опция да бъде налична на всяко едно меню или тулбар и т.н.
Регистърът съхранява променливите величини, необходими на сорс кода на Windows XP да запълни картината. Какъв да бъде фонът на текста, какъв да бъде шрифтът, кой е уеб браузърът по подразбиране и пр. Именно това прави регистърът толкова огромен и сложен като структура.
Някои от настройките на регистъра могат да бъдат направени посредством по-приятелски ориентиран интерфейс с помощта на Контролния панел. Но много параметри са извън контрол, освен ако не редактирате ръчно регистъра. Което най-вероятно ви навява на мисълта, че Windows XP има множество скрити възможности.

Разглеждане на регистъра с помощта на REGEDIT

Всички версии на Windows включват опростена, но много мощна програма, наречена REGEDIT (Microsoft Registry Editor), която ви позволява да разглеждате и редактирате регистъра на операционната система. Имайте предвид, че неправилното редактиране на регистъра може да доведе до сериозни проблеми. Затова преди да пристъпите към каквито и да е промени в него, винаги първо направете резервно копие на регистъра.
За да стартирате REGEDIT, отидете на Старт менюто, стартирайте Изпълнение (Run) и напишете „regedit“.

Изображение

Веднага след това ще видите основния прозорец на регистъра в дървовидна структура.

Изображение


Регистърът на Windows XP е структуриран в пет основни клона. Вътре в тях са ключовете, еквивалентни на папки, съдържащи подключовете и стойностите.
HKEY_CLASSES_ROOT: Този клон съдържа цялата информация, необходима на Windows за вътрешна функционалност, като OLE (Свързване на обектите и Влагане между различни програми и документи) и влачене и пускане (drag and drop). В този клон е и базата данни за файловата асоциация, или начинът, по който ОС определя коя програма да отваря даден файл при двойно кликване.
HKEY_CURRENT_USER: Съдържа разнообразие от конфигурационни настройки за логнатия в момента потребител. Ако направите някаква промяна, например смените фона, тя ще бъде запаметена именно тук. HKEY_CURRENT_USER всъщност представлява поддиректория на клона HKEY_USERS, като е специфичен само за влезлия в момента потребител.
HKEY_LOCAL_MACHINE: Един от най-редактираните клонове на регистъра съдържа конфигурационните настройки, който са специфични за компютъра и инсталирания върху него софтуер, но независими от потребителите. Всяка промяна, направена тук, е валидна за всеки логнат потребител. Ключът SOFTWARE съдържа конфигурационните настройки за всички инсталирани програми, вкл. и Windows.
HKEY_USERS: Както и HKEY_CURRENT_USER, този клон съдържа индивидуалните настройки на потребителя, но за разлика с първия, тук е информацията за всичките създадени потребители.
HKEY_CURRENT_CONFIG: Този клон е свързан в голяма степен с HKEY_LOCAL_MACHINE, каквато е и връзката между HKEY_CURRENT_USER и HKEY_USERS. Съдържа специфични хардуерни и софтуерни настройки, използвани за всички потребители, за даден хардуерен профил.
Във всеки един от тези клонове има „ключове“, представени с икона на папка. В тях се съдържат подключовете и величините, изграждащи данните на регистъра.

От своя страна величините могат да бъдат от пет основни типа.
REG_DWORD: Тази величина използва 4-байтови числа, показани в шестнайсетичен код, с десетечен еквивалент в скоби. Всеки един от двата формата може да бъде използван за въвеждане на DWORD величина. DWORD е един от двата най-често променяни типове величини и обикновено се използва като ключ, т.е. величина, която е или включена ('1'), или изключена ('0').
REG_SZ: Тук се представя информацията като низ от символи. Низът може да бъде дума, цифра или местоположението на файл на твърдия диск. Това е другата най-често редактирана величина.
REG_EXPAND_SZ: Низ от величини, играещи ролята на променлива.
REG_MULTI_SZ: Редица от величини, съдържащи множество величини или списъци.
REG_BINARY: Представя информацията като бинарни данни. Обикновено се използва за хардуерна информация, която не е достъпна за промяна от потребителя.

Редактиране на регистъра с помощта на REGEDIT

С помощта на регистъра ще покажем версията на операционната система върху работното пространство (desktop-а). Първо трябва да кликнете два пъти на HKEY_CURRENT_USER, за да може да видите съдържанието му. След това трябва да локализирате ключа "Control Panel" и отново да направите двойно кликване. Сега намирате подключ „Desktop“ и кликвате върху него. В дясната част ще видите множество стойности, открийте PaintDesktopVersion и кликнете два пъти, за да се покаже прозорец за редактиране. Убедете се, че е избран "decimal", на мястото на 0 въведете 1 и натиснете ОК.

Изображение

Имайте предвид, че някои от промените ще бъдат приложени след рестартиране на операционната система.
В много от случаите, при които ви се налага редактиране на регистъра, ще трябва да добавяте нови ключове, подключове и величини. За да правите това с помощта на REGEDIT, просто трябва да натиснете десен бутон на мишката там, където искате да добавите ключ или стойност, след което New и типа на величината.

Изображение

Ръчно копие на регистъра

Достъпът до регистъра ви дава множество възможности, които не са налични посредством потребителския интерфейс. И докато по този начин може да се почувствате истинския господар на операционната система, имайте предвид, че със същата успеваемост може така да объркате нещата, че ще ви бъде много трудно да ги върнете в първоначалното състояние. За това не е само добра идея, но е просто задължително да правите ръчно резервно копие на регистъра всеки път, когато ще променяте нещо.
При ръчното създаване на резервно копие ще получите като резултат файл с информацията от регистъра, която можете да използвате, ако се наложи. Файлът се съхранява, където ви е удобно - в някоя папка на твърдия диск или на CD, изборът е изцяло ваш.
За да направите резервно копие на целия регистър, отворете REGEDIT и се убедете, ме My Computer е маркиран, след това отидете на FileExport. Когато натиснете Export, ще се покаже прозорец, в който трябва да изберете местоположението, където да бъде записан файлът.

Изображение

Резервното копие може да бъде записано в няколко различни формата. Първия от тях е .reg, който и е най-лесният за употреба. Хубавото при него е, че при възстановяването програмите, инсталирани след създаването на копието, няма да престанат да функционират. Възстановяването е много лесно, просто намирате файла, натискате десен бутон, след което Merge.
Следващият полезен формат за архивиране на регистъра е Hive. Имайте предвид при него, че когато възстановявате регистъра, ще се върнете в състоянието, при което е направено копието, т.е. ще бъдат изтрити всички нововъведения. За да запишете регистъра като hive файл, изберете FileExport и променете запиши като тип (save as type) на Registry Hive File.

Използване на System Restore (Възстановяване на системата)

Windows XP включва един доста полезен инструмент, който може да бъде използван за връщане към предишно състояние, както на регистъра, така и на системната конфигурация. За да може да използвате тази възможност, тя трябва да е бъде включена - по подразбиране е именно така. Но по различни причини, най-вече икономия на място, System Restore може да се изключва. За да сте сигурни, че е включена, натиснете десен бутон върху Моят компютър и изберете Свойства, след което изберете етикета Възстановяване на системата.

Изображение

Убедете, се че Изключи възстановяването на системата за всички устройства не е отбелязано и че статусът на дяловете е Наблюдение.

Поправка на регистъра

Има няколко причини, които могат да доведат до варианта за поправка. Може по време на редактиране на регистъра случайно да изтриете някой ключ или стойност - в повечето случаи ще можете да оправите този проблем като просто използвате направеното копие и възстановите регистъра. Другият вариант е да възникне проблем при инсталация на програма.
И така, направили сте промени в регистъра и не всичко работи както трябва, но въпреки това все още имате достъп до REGEDIT и възстановяването би трябвало да поправи проблема. Затова още един път да припомним: ако правите каквито и да е промени по регистъра, задължително направете резервно копие.
По описания начин стартирайте REGEDIT, отидете на File, изберете Import, намерете резервния файл, който сте създали, и го отворете. Ще ви бъде поискано разрешение за възстановяване на регистъра. Направете го и рестартирайте системата. Ако проблемът се дължи на грешно въведени данни или редактиране, би трябвало по този начин да го разрешите.
Ако проблемите се дължат на наскоро инсталирана или премахната програма, то описаният начин може и да не разреши проблема. Затова опитайте с Възстановяване на системата, като използвате някои от наличните „моментни снимки“ (snapshots) и по този начин върнете регистъра в статуса, който е бил по време на направата на тази „снимка”.
За да използвате Възстановяване на системата, отидете в Start-Аll programs-Accessories-System tools-System restore, за да стартирате програмата.
Ако искате да създадете ръчно точка за възстановяване, трябва да изберете Създаване точка на възстановяване (create a restore point).

Изображение

За да възстановите вашия компютър към специфичен момент от време, изберете Възстанови компютъра ми към по-ранен момент (restore my computer to an earlier time) и използвайте календара, за да изберете момента.

Изображение

В случай, че Windows XP не се зарежда нормално, все още има вариант да използвате поне частично възстановяването на системата. Ако можете да стартирате безопасния режим, налице е и шанс да поправите нещата. За да заредите в безопасен режим, когато рестартирате компютъра, натискайте F8 нееднократно по време на зареждане. Това ще ви доведе до менюто Windows Advanced Options, откъдето изберете Boot into safe mode. Ако не можете да заредите и този режим, в същото меню изберете опцията Restore last known good configuration, която трябва да възстанови Windows до последната точка на възстановяване.
Както разбрахте, работата с регистъра изисква известна доза внимание и разбиране. И запомнете - преди да променяте каквото и да е, задължително направете резервно копие на регистъра, което да използвате при необходимост.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 14 Дек 2006 22:50 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
MP3 наръчник
и аудио наръчник като цяло


Източник на информацията: http://kaldata.com/articles.php?action= ... article=91

Автор: Night_Raven



В този наръчник ще се опитам да разясня някои термини свързани с MP3 компресията, нейни основни принципи на функциониране, ще спомена алтернативи на тази компресия, ще се опитам да разсея някои митове, които са пуснали дълбоки корени сред много потребители и ще споделя най-добрия начин за рипване на аудио диск (прехвърляне на музика от аудио диск в mp3). Ще се опитам да съм максимално изчерпателен с минимално количество опростена теория.

Съдържание:
1. Кратко определение
2. Кратка история
3. Sampling rate и bitrate
4. Как работи mp3 форматът
5. CBR, ABR, VBR
6. ID3 етикетът
7. MP3 енкодери
8. Може ли MP3 компресията да осигури добро качество?
9. Може ли един обикновен аудио компакт диск да осигури достатъчно качествен звук спрямо „по-качествени” източници?
10. Какви други формати за компресия съществуват и по-добри ли са те от MP3?
11. Какво му е по-доброто на LAME от другите mp3 енкодери?
12. Lossless и lossy. Каква е разликата?
13. Транскодиране ли? Що е то?
14. Обобщение на казаното до момента
15. Митове и легенди ширещи се в аудио средите
16. Как да си запишем максимално качествено аудио диск в mp3?
17. Промяна на нивото на звука с MP3Gain
18. Линкове за теглене
19. Финални думи

1. Кратко определение

Пълното название на MP3 е MPEG-1 Layer 3. Това е цифров формат за съхранение и компресиране на аудио информация, създаден с цел да намали многократно размера (до над 10 пъти) на нужната информация за възпроизвеждане на звуков сигнал и все пак да запази максимално добре звученето с оригинала.

2. Кратка история

Разработката на MPEG-1 Layer 3 (MP3) започва още през 1987 г. с разработването на предшественика му – MPEG-1 Layer 2 – в Германия от Егон Майер-Енгелен. Проектът се нарича Digital Audio Broadcast (DAB). През 1991 г. се предоставят два пътя на развитие: Musicam (известен още като Layer 2) и ASPEC (Adaptive Spectral Perceptual Entropy Coding). Избира се първия метод заради простотата си, устойчивостта на грешки и малкото компютърна мощ нужна за създаване на такъв файл. По-късно Дж. Д. Джонстън (САЩ), Герхард Щол (Германия), Ев-Франсоа Дехери (Франция) и Карлхайнц Бранденбург (Германия) вземат идеите заложени в Musicam и ASPEC и добавят техни собствени. Така се ражда MP3 алгоритъмът.
По-късно, на 7 юли 1994 г., Фраунхоферският институт за интегрални схеми (Fraunhofer IIS) със сътрудничеството на университета в Ерланген пускат първия софтуерен MP3 енкодер – l3enc. Първоначално файловото разширение е било .bit, но от обществото Фраунхофер на 14 юли 1995 г. решават да го сменят на .mp3.

3. Sampling rate и bitrate

За да се разбере по-добре какво е sampling rate, ще трябва първо да се спра на термините continuous signal, descrete signal и sample. Continuous signal (постоянен сигнал) е всеки аналогов сигнал, той е непрекъснат във времевото пространство. Този сигнал трябва да бъде превърнат в descrete signal за да се възпроизведе цифрово – това е сигнал раздробен на дребни частици, наречени семпъли (sample). Това е все едно да се разположат точки по координатната система за да може след това по тези точки да се изгради цялата вълна. Ето и графика:

Изображение

Така стигаме до...

Sampling rate (Sampling frequency) – честотата на семплиране определя броя на семпълите за 1 сек., които се вземат от постоянния сигнал за да се създаде descrete сигнала. Измерва се в херци (Hz). Според теоремата на Найкуист-Шанън-Котелников, за да се възпроизведат даден диапазон от честоти, честотата на семплиране трябва да е двойно по-висока от максималната реална честота, която искаме да постигнем. Да вземем за пример най-обикновен аудио компакт диск, той има честота на семплиране 44,100 Hz (или 44,1 kHz). Това значи, че той може успешно да възпроизвежда честоти до около 22 050 Hz (или 22,05 kHz). Сравнено с възможностите на човешкия слух, това е повече от достатъчно.
Просто за информация ето и списък с някои от по-използваните честоти на семплиране:


* 8,000 Hz – телефон, достатъчна за човешка реч
* 22,050 Hz – радио
* 44,100 Hz – аудио дискове, използва се и в MPEG-1 (VCD, SVCD, MP3)
* 48,000 Hz – цифров звук използван при цифровата телевизия, DVD, DAT, филми и професионално аудио
* 96,000 или 192,400 Hz – DVD-Audio, Blu-ray дисковете и HD-DVD (High-Definition DVD)

Bitrate – количеството битове за единица време използвани за пресъздаване на постоянен сигнал. Kbps (Kilobits per second) – килобити в секунда. Логично, колкото повече, толкова по-реално и по-добро е пресъздаването – т.е. е по-високо е качеството.
По-популярните битрейти: 96, 112, 128, 160, 192, 256 и 320.

4. Как работи mp3 форматът

MP3 е от т.нар. lossy файлови формати. Думата ”lossy” произлиза от думата ”loss”, която значи ”загуба”. Това значи, че при компресиране има реална загуба на информация. Тук изниква въпросът „Как е възможно да се изхвърли около 90% от аудио информацията без да се навреди на качеството на звука?”
Чрез използване на три основни техники за компресиране. Ето ги и тях:

Perceptual Coding (кодиране на базата на човешкото възприятие) – това е определено най-важният метод използван в MP3. Този принцип се гради на метода на изхвърлянето на информация, която човешкото ухо не може да чуе поради несъвършенството си (много високи или ниски честоти) или звуци замаскирани от други. Предполагам първото е ясно. За второто ще дам два примера. Всеки, който е слушал грамофонна плоча знае за онези пукания и леко пращене, които се чуват. При усилване на звука те вече не се чуват. Те не са изчезнали, просто са „замаскирани” от по-силните звуци. Ето още един пример: представете си разходка по някой хълм. Чува се поточе, птички пеят, овца блее – въобще идилия. Изведнъж, от нищото, се появяват няколко реактивни самолети за поредното въздушно учение. В един момент единственото, което чувате, е заглушителния рев на реактивни двигатели. Нито поточето е спряло да тече, нито птичките са спрели да пеят, нито овцата е спряла да блее. Тези звуци още са там някъде, но вече не се чуват, защото са заглушени от други, много по-силни. Ако имахте запис на точно тези събития и използвате lossy енкодер, то той ще премахне именно тези звуци, които не се чуват и така ще намали размера. Идеята на тази методика при mp3 е откриване и елиминиране на подобни звуци.
Huffman Coding – докато предният метод е основната причина mp3 да е lossy формат, при този няма никаква загуба на качеството. Идеята е да се открива еднакъв и повтарящ се наниз от битове и да се заменя с по-кратък код. Същият метод се използва и при ZIP и RAR компресията, например.
The Bit Reservoir – това е резервоар за битове. Той складира останалите битове от даден по-прост фрейм за да се използват в някой по-сложен. Така се оползотворяват по-добре.

Има още една техника, която се използва за подобряване на качеството и компресията и тя се нарича Joint Stereo. Тук ще се спра по-подробно, защото това е един от митовете при mp3 компресията, който е адски труден за изкореняване.
Много хора вярват, че истинското стерео е по-добро от Joint Stereo, но са в заблуда. Те вярват, че при този метод се губи качество, но това само показва колко малко са запознати с методиката на Joint Stereo режима.
Създателите на Joint Stereo режима са направили две много големи грешки при създаването му: 1) избрали са много объркващо име – от него човек може да изходи, че двата канал са някак съединени, което всъщност няма нищо общо с истината и 2) дали са това име на два напълно различни метода - Intensity Stereo и Mid/Side Stereo (именно този се има предвид всъщност).

Време е да обясним какво значи всеки от тези режими:

Stereo – двата канала се енкодират отделно, но енкодерът решава за всеки фрейм поотделно на кой канал да зачисли повече битове в зависимост кой от двата е по-динамичен. В даден фрейм левият канал може да получи 60%, а десният – 40%, докато в друг фрейм левият - 38%, а десният – 62%. Примерите са произволни.
Duall Mono (Independent Channels) – двата сигнала се енкодират отделно, но при този режим за двата сигнала се заделя абсолютно еднакво количество битрейт, т.е. всеки разполага с 50% от битрейта. Това е много лошо, защото ако в даден момент даден канал има повече информация за енкодиране и се нуждае от повече битове от другия, то той няма да ги получи и качеството се влошава, защото се губи стерео пресъздаването. За щастие този режим не се използва вече.
Intensity Stereo – единият от режимите под шапката на Joint Stereo. Точно на него терминът Joint Stereo приляга повече, защото комбинира левия и десния канал и където са почти еднакви, ги енкодира в Mono. По този начин се губи много от стерео ефекта и качеството пада значително. Този режим е предназначен за битрейти от 96 Kbps или по-ниски, когато размерът е важен, а качеството – не. В днешно време този режим се използва от енкодерите именно от 96 Kbps и надолу. Над този битрейт всички енкодери използват Mid/Side Stereo.
Mid/Side Stereo – вместо да се енкодират двата канала отделно, енкодерът не складира стандартните Left (ляв) и Right (десен) канали, а Mid (среден) и Side (страничен). В средният канал се складират еднаквите стойности (средно аритметично) на левия и десния канал – (L+R)/2. В страничният канал се складират различията на оригиналните ляв и десен канали – (L-R)/2. Реално погледнато информация не се губи, а просто се пренарежда за да заема по-малко място, а освободените битове се използват за по-сложни фреймове (кадри), които – логично – изискват и повече битове за да се пресъздадат по-добре. Тъжният факт е, че много хора си мислят, че този режим изхвърля информация, което няма нищо общо с истината. Този принцип на компресия се използва и в Lossless кодеците, при които НЯМА и капка загуба на сигнал и за които ще стане въпрос по-късно. А щом се използва при тях, значи и при него също няма загуба. За успокоение ще добавя, че всеки уважаващ себе си енкодер проверява за всеки фрейм дали ще има полза от Mid/Side Stereo и ако има твърде много информация за енкодиране, ще премине на обикновено стерео. Всъщност се получава, че Joint Stereo е или равнопоставено или по-добро като качество от обикновеното стерео, но НЕ и по-зле. Поне така е на теория. Тънкостта се крие именно в правилното определяне на нужния метод за всеки фрейм (кадър). Процесът за определяне в днешно време е далеч от съвършенството, но все пак е достатъчно развит за да осигури достатъчно добро качество на звука.
Тук някой може да зададе изпълненият с невежество въпрос защо след като Joint Stereo е толкова добър, не се използва при аудио дисковете на мястото на обикновеното стерео. На такъв човек е трудно да се обясни точно защо, защото явно той просто не е запознат със самата идея на Joint Stereo. Самият метод е изцяло създаден за спестяване на колкото се може повече битове при компресия, които да отиват там, където наистина е нужно. При аудио дисковете няма компресия и – следователно – цялата информация си е налице, затова просто няма смисъл – няма да се усети никаква реална разлика. Другата причина е, че Joint Stereo е малко по-сложен метод, докато обикновеното стерео е по-опростен.

5. CBR, ABR, VBR

CBR = Constant Bitrate – задава се една константна (непроменлива) стойност за битрейта и тя се запазва една и съща през цялата песен.
ABR = Average Bitrate – средноаритметична стойност; задава се една стойност и енкодерът се придържа към нея с тази разлика, че на някои по-сложни фреймове вдига битрейта, а на по-прости – го смъква; получава се файл с почти същия размер като при CBR режим, но с по-добро качество.
VBR = Variable Bitrate – задават се долна и горна граница на битрейта и оттам нататък енкодерът сам решава кой кадър с какъв битрейт да енкодира; получава се по-голям файл отколкото при предните два режима, но и качеството е по-добро, защото докато в CBR режим кадрите, които имат нужда от повече битове за енкодиране, а не ги получават, са повече от останалите и като цяло качеството пада. Този проблем се елиминира от VBR като се използват толкова битове, колкото са нужни.
Забележка: участъците съставени само от тишина се енкодират с 32Kbps независимо каква е указаната долна граница.

Тук застъпваме и друг мит, които се рее сред много аудио ентусиасти – че VBR не струва и CBR е истината. Това са врели-некипели. CBR има две реални предимства: 1) размерът на файла е напълно предсказуем и 2) декодира се малко по-лесно. Най-вероятно затова от Native Instruments препоръчват да се ползват предимно CBR mp3-ки в Traktor DJ, но да не се отклонявам.
Този мит е много труден за изкореняване (както и този за Stereo и Joint Stereo).
В действителност много хора изпадат в пристъп на ужас притеснявайки се, че някой фрейм ще се енкодира с по-малко битове от нужното. Да, такава опасност на теория наистина съществува, но на практика всеки добре написан енкодер може да определя много добре кога колко бита да зачисли за да се получи оптималния резултат. Може би тези хора са наплашени от стария енкодер на Xing, който се използва в Audio Catalyst и имаше много лоша имплементация на Joint Stereo и VBR. Истината е, че дори Xing вече преодоляха този проблем. Разбира се, това не го спасява от титлата за най-лош mp3 енкодер. Колкото и да не им се вярва на повечето живеещи в миналото и с остаряла информация твърдоглавци, VBR e достатъчно развита технология за да осигури отлично качество. Надали с тези думи ще мога да убедя истински фанатизираните FhG последователи, но такава е истината независимо дали им харесва или не.

6. ID3 етикетът

Мета информация съдържаща се във всеки mp3 файл, която позволява въвеждане на изпълнител, име на песен, име на албум, жанр, година, номер на песен и коментар. Това е за ID3 v1. Проблемът е, че този стандарт позволява ограничен брой символи за въведената информация. После стандарта се разширява на ID3 v2 (и подверсиите му). Той също е ограничен, но горната му граница е толкова висока, че може да се счита за неограничен. Освен това той добавя и още полета: original artist, copyright, URL и encoder.
ID3 етикетът е това, което се появява, когато изберете View file info във Winamp.

7. MP3 енкодери

Ето и списък на най-известните енкодери:


* Fraunhofer – това, както вече споменах, не е името на енкодера а на институцията създала го. Има доста енкодери базирани на него, които като цяло са на добро ниво. Има няколко такива: L3enc е първият и не особено добър, Mp3enc е може би най-добрият енкодер базиран на кодека Fraunhofer, Gogo не впечатлява с качество, но е много добре оптимизиран и затова е и много бърз. Версията на Radium е малко допълнително бутната (може да се тълкува и „хакната”), но това не я прави по-добра от останалите. Напротив, хич не е добра. Недостатъкът на тези енкодери (с изключение на последния) е, че са платени.

* Blade – този енкодер отдавна е отживелица и работата по него е спряна преди години. Самият енкодер е и с доста лошо качество, не поддържа VBR и Joint Stereo. Няма никаква реално предимство за да се използва. Безплатен.

* Xing – използва се в продуктите на едноименната фирма – Audio Catalyst. Доста бърз енкодер, но с много сериозни проблеми в качеството. Поддържа както VBR, така и Joint Stereo и макар да е основоположникът на VBR, имплементацията на този режим в енкодера е на доста ниско ниво. Ако наистина не ви пука и грам за качеството, не е проблем да го използвате.

* Lame – усещам как си прося камилско наплюване от върлите фенове на Fraunhofer, но истината не може да се отрича – това за момента е най-добрият енкодер. Максимално добро оползотворяване както на VBR, така и на Joint Stereo. Върху енкодера се работи усилено, правят се тестове почти непрекъснато. Енкодерът се развива постоянно. На всичкото отгоре е open-source и напълно безплатен. Има доста широка поддръжка и реално погледнато няма нито една причина да не се използва.




8. Може ли MP3 компресията да осигури добро качество?

Разбира се, че може. При добре подбран енкодер, достатъчен битрейт и сносен плеър, mp3 може да звучи еднакво с оригинала без никакви проблеми. Не е изключено да се чуят дефекти дори и на 320 Kbps битрейт, но файлът трябва да се слуша на много качествена апаратура, да съдържа специфична аудио информация, която да спомага за чуването на дефекта и човек трябва да знае за какво да се заслушва. Това обаче са изключително редки случаи. Далеч по вероятно е да се получава пласибо (placebo) ефекта. Това е, когато човек е толкова убеден, че дадено нещо е там, че си въобразява съществуването му дори и на практика то да не съществува.

9. Може ли един обикновен аудио компакт диск да осигури достатъчно качествен звук спрямо „по-качествени” източници?

Може, разбира се. Фанатизираните аудиофили са били, са и винаги ще бъдат против компресията под всякаква форма. Това са може би същите хора, които дават и някакви луди пари за кабели (за това по-късно) и говорят глупости по адрес на обикновения компакт диск, че е недостатъчен и че Super Audio CD (SACD) или DVD Audio са далеч по-качествени формати. На теория наистина са по-качествени. На практика са съвсем друга бира. За да се оползотворят тези стандарти е нужна добра техника, но колкото и пари да се „кихат”, винаги ще има един наличен ограничител – човешкият слух. Какво значение има дали дадена апаратура може да възпроизведе 25kHz, 30kHz или дори 40kHz, след като човешкото ухо не може и 20kHz да чуе нормално? Домашните любимци може и да могат да се „насладят” на звука, но надали си струват такива инвестиции за да може домашния кокер шпаниол да слуша музика по-пълноценно. Един аудио диск има всички качества за да възпроизведе същия като чуваемост звук както и DVD Audio и Super Audio CD. Всякакви твърдения на противоположното са напълно погрешни и разликите са плод на нечие въображение.

10. Какви други формати за компресия съществуват и по-добри ли са те от MP3?

MP3 определено е старичък формат и в момента има алтернативи. Ето по-известните lossy енкодери:

MPC – съкращение от Musepack
+ много ефективен на средно високи битрейти
+ енкодира се и се декодира доста бързо
+ с отворен код (open source)
- не поддържа многоканалност
- има малко проблеми с търсенето (т.нар. превъртане в песента)
- невъзможност за поточно аудио (stream)
- не поддържа по-високи честоти на семплиране от 48kHz
- файл енкодиран в този формат не може да бъде редактиран директно

AAC – Advanced Audio Coding; официалният наследник на MP3
+ част от MPEG4 кодека
+ международен стандарт одобрен от ISO
+ поддържа много честоти на семплиране и многоканалност
+ различни енкодери базирани на кодека (iTunes, Nero AAC, FAAC)
+ всеки може да си направи своя имплементация (сорс кода и спецификациите са общодостъпни)
+ доста ефективен около 150Kbps
- силно патентован
- има някои проблеми, които пречат трансформиращите кодеци
- доста сложен формат

OGG Vorbis
+ напълно безплатен както за некомерсиална, така и за комерсиална употреба
+ доста изчистен откъм спецификации и структура формат
+ доста добър за поточно аудио (stream)
+ много ефективен на средно ниски битрейти (около 128Kbps)
+ много неразкрит потенциал
- много неразкрит потенциал 
- понастоящем енкодирането и декодирането е сравнително неоптимизирано и изисква повечко изчислителна мощ
- ограничена официална разработка, окуражават се всякакви отделни такива

Всеки един от тези енкодери превъзхожда MP3 в поне няколко параметъра. На теория всички те са по-добри от него. На практика нещата стоят различно. Ако изключим MPC, понеже работата по него е почти зарязана, то останалите формати имат доста светло бъдеще. И AAC и OGG Vorbis имат много потенциал, който обаче за жалост все още не е оползотворен, защото това са все още нови енкодери. MP3, за разлика от тях, е на сцената от доста време и в лицето на LAME има изключително ефективен енкодер, който успешно се съревновава с останалите макар и бидейки наистина стар кодек. Ако разработката по алтернативните формати продължава с добри темпове, то те след време ще са осезаемо по-добри, но за момента още не са ошлайфайни.

11. Какво му е по-доброто на LAME от другите mp3 енкодери?

LAME е съкращение от Lame Ain't an MP3 Encoder. Е, такъв е, макар името да твърди друго. Това е най-разработваният mp3 енкодер, за разлика от останалите, работата по които е преустановена. Той се тества постоянно и се оптимизира с всяка изминала версия. Той е специално оптимизиран за да се възползва от максимално от VBR и Joint Stereo. Този енкодер прави направо чудеса от иначе стария mp3 формат и усъвършенстването му не спира. На всичкото отгоре е напълно безплатен.

12. Lossless и lossy. Каква е разликата?

Lossless кодеците са режими на компресия при които няма никаква загуба на качеството, за разлика от lossy събратята им. При тях се използват познатите от mp3 компресията методи, но само тези, които не вредят на качеството. Докато при mp3 степента на компресия може да достигне 10 пъти, то при lossless форматите тя е около 2-2,5 пъти, но за сметка на това качеството се запазва 1:1. Информацията се преподрежда така, че да заема по-малко място, нищо не се изхвърля. Подобно на това да архивирате wav файл в ZIP или RAR формат с разликата, че ще можете да го слушате. Алгоритмите, използвани за lossless компресията са по-ефективни, защото са специално оптимизирани за компресиране на аудио информация.
Най-популярните lossless кодеци са: FLAC (Free Lossless Audio Codec), WavPack и Monkey’s Audio (
Lossless компресията е отлично решение за създаване на музикален архив, защото тя не страда от проблемите при транскодиране.

13. Транскодиране ли? Що е то?

Ще се спра поотделно на всеки от тях:

Lossless -> Lossless
Няма загуба на качеството. Можете да си преобразувате между различни lossless формати, колкото ви душа иска без да се страхувате, че ще загубите и един бит. Полезно е ако ви потрябват предимствата на друг lossless формат пред настоящия ви (стабилност, съвместимост и т.н.)

Lossless -> Lossy
Реално погледнато това е същото като да обърнете и обикновен WAV файл в lossy формат. Lossless форматите са много добри за архиви (за каквото е и пример настоящото транскодиране), както вече споменах, защото от тях винаги можете да си енкодирате какъвто друг формат ви е нужен, но не заемат толкова място като WAV файловете.

Lossy -> Lossy
Това вече е често срещано явление. Най-често се среща при желание да се намали големината на дадена mp3-ка още. Ако размерът е много важен, а качеството е от много малко (или никакво) значение, тогава е няма проблеми.
Друга ситуация е, когато имате даден mp3 файл с нисък битрейт и искате да му повишите качеството като го енкодирате наново, но с по-висок битрейт. Това няма да доведе до повишаване в качеството. В най-добрия случай ще получите файл със същото качество. Размерът обаче ще нарастне.
Тоест ако качеството е важно, то транскодирането е КРАЙНО НЕЖЕЛАТЕЛЕН процес. Нека обясня защо. При компресиране на дадена песен от аудио диск имаме изхвърляне на ненужна информация за да остане само критичната за възпроизвеждане на звука. Дотук – добре. При евентуално транскодиране, mp3 файлът се обръща обратно (разгъва се) във wav и после обратно се компресира в mp3, но с различни настройки. Процесът на разгъване във wav няма да повиши качеството, защото вече информацията е изхвърлена и няма начин да се вземе отникъде. Т.е. получвате файл със същото качество, каквото е това на mp3-ката. После обаче следва ново компресиране, при което имаме повторно пресяване на информацията и – съответно – още информация се изхвърля и качеството се влошава. Това ако смалявате файла. Ако искате да го „подобрите” имаме по-висок битрейт, но така или иначе информацията вече я няма и енкодирате същата информация с по-висок битрейт, което води до по-голям файл.
Обобщено: или получавате файл със същия размер и влошено качество или получавате файл със същото качество, но повишен размер. И в двата случая губите.
Ако ви е трудно да го разберете по абстрактния начин, ще дам пример: имате си кофа с вода – това ви олицетворява WAV файла. Искате да го компресирате в mp3 – да го пресипете в една чаша. Водата, която се губи при компресията (преливането) не ви трябва, вие не сте жаба и една чаша вода ви стига. Речено сторено – преливате водата и вече си имате хубава чаша пълна с вода (mp3-ка). Сега нека приемем, че искате да извършите една от горепосочените операции. Връщате водата от чашата обратно в кофата, но сега кофата е доста по-празна, нали? Това ви олицетворява WAV файла, който е създаден от mp3. Сега е на ред ново преливане в чаша, което олицетворява повторната компресия. Ако този път преливате в по-голяма чаша от първия път (по-висок битрейт), няма да излеете вода настрани, но после ще имате същото количество вода в по-голяма чаша. Ако преливате същия по размер чаша, като нищо ще разлеете малко и ето ви на загуба на качество. Ако преливате във по-малка (по-нисък битрейт), то отново ще се наложи да изхвърлите вода и ще имате още по-малко от първия път. Както виждате никоя от тези манипулации не води до нищо положително.
Дано съм бил ясен, защото това е важно.
Би трябвало да сте се досетили, но в случай, че не сте, нека поясня, че положението е абсолютно същото при запис на аудио диск от mp3-ки. Като ги записвате на аудио диск, не печелите нищо. А ако дадете този диск на някой приятел и той реши да си запише някоя песничка в mp3 ще осакати още качеството на получената mp3-ка. Така дадена песен ако премине през много сесии на Audio CD -> MP3 -> Audio CD -> MP3 …и в един момент ще започне да звучи като на баба тенджерите в мазата.

14. Обобщение на казаното до момента

Нека обобщим най-важното до момента:
1) При mp3 компресията има изхвърляне на ненужна информация и се запазва само критично важната за възпроизвеждане на звука.
2) Противно на популярното мнение, Joint Stereo в никакъв случай не е по-лош режим от обикновеното Stereo, дори е по-добър.
3) VBR е по-добър режим от CBR, а не обратното, както се вярва от много хора.
4) LAME е по-добър енкодер от тези базирани на Fraunhofer.
5) MP3 има достатъчно потенциал да възпроизведе песен неразличима от оригинала.
6) Обикновеният компакт диск с нищо не е по-лош от DVD-Audio или Super Audio CD.
7) Транскодирането е ЛОШО нещо. Да се енкодира дадена песен от mp3 отново в mp3, независимо от настройките, е пълна глупост АКО качеството е от значение.

Дотук сигурно си мислите, че това беше доста ударно количество информация. Да, не беше малко, но има и още.

15. Митове и легенди ширещи се в аудио средите

Тези митове и легенди засягат предимно аудиофилите и онази хай-енд (high-end) сфера на аудио оборудването. Някои от тях надали са познати на „простосмъртния” потребител, но осведомеността никога не е излишна.

Лъжата за кабелите
Много вманиачени аудиофили вярват, че качеството на звука зависи много от кабела, който се използва за свързване на усилвателя с озвучителните тела. Компаниите, разбира се, се възползват от подобни наивни и умопомрачени хора и предлагат кабели за някакви колосални суми. Става въпрос за цени, които достигат до над $20 000 за 2м. кабел. Не, не съм объркал броя на нулите, говорим си за ХИЛЯДИ долари за 2 метра кабел. Не си измислям. Това, разбира се, няма голямо влияние върху основния пазар, това са по-екстремните случаи, но като цяло лъжата се поддържа и от нея страдат дори и в малко по-ниските слоеве на аудио ентусиастите. Все пак има доста хора, които много държат на качествен звук, имат добър запас от финанси, но не са особено запознати. Тогава влизат в действие служителите в магазина, които изтърсват, че един кой си кабел, който е доста по-скъп от по-обикновения, би допринесъл за по-качествен звук. Това са глупости на кутийки. Истината е, че съпротивлението, индукцията и капацитивното съпротивление са единствените фактори, които влияят върху сигнала. Да, най-голямата евтиния наистина може да се окаже недостатъчна ако купувате истински качествена апаратура и ще се наложи да се бръкнете малко повече от най-ниската възможна цена за сносни кабели и букси. Освен това ще трябва да внимавате за съпротивлението в по-дългите кабели. С това се изчерпва значението на кабела. В действителност две метални закачалки за дрехи опънати във формата на кабел няма да се справят по-зле от магически кабел за $2000 или повече. Ето и компонентите изброени по важност:
1. озвучителни тела,
2. усилвател
3. плеър
4. кабели (и то доста по-надолу от 3-тото място)

Лъжата за „улягането”
Има разпространено вярване, че на даден кабел или аудио електроника им е нужно време за „улягане”. Има се предвид време, което трябва да се прекара в работа за да достигнат оптимално състояние. Това пълни измишльотини. Всеки сносен кабел и добре проектиран плеър или усилвател ще работят по еднакъв начин дори и след 1000 часа работа. Разлика просто няма. При високоговорителите е възможно след кратък период да достигнат оптималното си състояние на работа, но все пак това е високоговорител и има механични и подвижни части, докато другото си е електроника.

Лъжата за ламповите усилватели
Широко разпространено е вярването, че ламповите усилватели вадят по-добър звук от транзисторните такива. Това е напълно невярно. Транзисторните усилватели, ако са проектирани кадърно, са напълно способни да се справят с всяко предизвикателство по-надеждно и на по-ниска цена от ламповите си конкуренти. Разлика? Дължи се на:
1) оцветяването на звука, което явно е сметнато за добра идея от създателя на ламповия усилвател. Всеки транзисторен усилвател може да се справи със задачата – да оцвети звука – стига на инженерът проектиращ го да му мине глупавата мисъл през главата да го направи или на
2) нечие заблудено въображение, на което толкова му се вярва, че разлика има, че дори я „чува”.

Лъжата за обработването на дисковете
Ако преди време е имало разни спрейове и течности, с които да се подобрява качеството на звука при грамофонните плочи, то ги има и сега. Комерсиализъм. Има една разлика обаче, докато при плочите може и да има минимален смисъл от тях, то при аудио дисковете ползата е нулева. Самият диск съдържа нули (0) и единици (1). Те не могат да бъдат подобрени или влошени. Или ще бъдат прочетени, или няма да бъдат. Елементарно. Да, един прашасал и зацапан диск няма да се чете (добре), затова е нужно едно бързо забърсване с памучно парцалче или, ако наистина е много зацапан, да мине през една вода и да се подсуши. Воала, имаме си отново работещ диск. Не е нужно да се купуват специални мазила и други ненужни боклуци, те не могат по никакъв начин да подобрят качеството на един компакт диск. Дори и някой да твърди, че полза от подобни манипулации има, то той посмъртно няма да може да разпознае обработен с магически препарати диск от необработен такъв. Ако му се пуснат без да е наясно кой кой е.

Лъжата за цифровия звук
Говорейки си за плочи и дискове стигаме една много разпространена лъжа, а именно, че плочата по-добър носител на информация от компакт диска, което си е пълно вуду. Не виждам причина някой да избере пуканията на грамофонната плоча пред изпълнените с тишина цифрови пътечки на аудио диска. Освен това компакт диска има и предимство – информацията на него е изградена от единици и нули, които просто няма как да се деформират, за разлика от плочата, която си е аналогов носител. Да, възможно е даден диск да звучи по-зле от плоча, но това се дължи на по-лошо разположение на микрофони, по-лоша звукозаписна техника и/или по-лоша обработка на материала след записа му, а НЕ на цифровата технология на компакт диска като такава.
Ако вземем два максимално добре направени записи на плоча и диск, то те ще звучат еднакво добре.

Ще продължим с начинът за изкопиране (рипване) на аудио компакт диск в mp3.

16. Как да си запишем максимално качествено аудио диск в mp3?

Стигнахме и до частта, в която ще стане ясно как да си направите рип на аудио диск с отлично качество. Изключвам онези сборки, които всеки си прави на аудио дискове, защото те са правени от mp3-ки, което автоматично елиминира качеството като вариант. Става въпрос за рип на оригинален аудио диск в mp3.
Методът не е толкова опростен както е при работа с db PowerAmp или CDex, например, но ако наистина държите на оптималното качество, то това е за вас.
Ще са ни нужни от 2 до 4 неща, в зависимост от предпочитанията и нуждите ви.
И четирите продукта са напълно безплатни, дишайте спокойно.

Ето нужният софтуер с описание за какво служи (линкове за теглене – в края на темата):


* Exact Audio Copy (EAC) – категорично и безапелационно най-добрият рипър (ripper) на аудио дискове във WAV формат.
* LAME Encoder – най-добрият MP3 енкодер; него ще използваме да обръщаме рипнатите от EAC WAV файлове в MP3.
* RazorLame – доста добър графичен интерфейс за LAME.
* MP3Gain – служи за анализ на получените mp3-ки и промяна на нивото на звука, нещо като нормализиране, но не съвсем. За тази програма, ще спомена по-подробно по-нататък.

Без EAC и LAME сме за никъде – те са задължителните елементи. RazorLame ще ви е нужен ако предпочетете да енкодирате ръчно песните си, а MP3Gain е по желание. Ще опиша начините и вие, на базата на нуждите и предпочитанията си, ще прецените кой вариант е по-удачен за вас.

Първият вариант включва интеграция на LAME в EAC и ще можете директно да записвате mp3-ки. Вторият вариант включва и RazorLame. Тогава ще рипвате аудио диска във WAV с EAC, а после ръчно ще енкодирате с помощта на RazorLame. Малко по-тромаво е в някои отношения, но предлага по-голяма гъвкавост. Ще опиша именно този метод, а ако има интерес, ще добавя и описание и на другия.

Започваме с инсталация и конфигуриране на EAC. За да съм сигурен, че всичко е ясно, ще обяснявам като за идиоти. Не искам да обидя никого, а просто да съм сигурен, че ще съм ясен. Пригответе си някакъв аудио диск, но оригинален, а не записан CD-R или CD-RW.

Теглите си желаната от вас инсталация на EAC и си инсталирате/разархивирате в удобна за вас папка, която няма да местите и си пускате програмата. Тя ще ви посрещне с вълшебника за настройка.
Като добър потребител си кликате Next.

На втората страница ще ви се изведе списък с наличните устройства, които предлага да конфигурира. Ако имате инсталиран Daemon Tools, Alcohol 120%, Virtual CloneDrive или друг софтуер, който създава виртуално оптично устройство, то ще бъде включено в списъка. Махнете отметката и оставете отметки само за истинските оптични устройства (фиг. 1). Аз, в случая, имам две:

Изображение

На следващата страница EAC ще започне с настройките на устройствата. Ще трябва да повторите операцията толкова пъти, колкото на брой устройства имате. Аз имам две, но ще спестя конфигурацията на второто, за да не се губи ценно място и време. В прозореца избирате I prefer to have accurate results (фиг. 2):

Изображение

Ако на следващата страница ви се появи прозорец със следните две стойности:
Use these values to configure this drive и I don’t trust these values, detect the features for my drive (фиг. 3), изберете втората и кликнете Next:
(фиг. 3)

Сложете си аудио диска и на следващата страница си кликнете спокойно:

Ще се появи прозорец, който показва прогреса и резултатите от теста на функциите на устройството (фиг. 4), а след като приключи, ще се изведе прозорец с готовите резултати (Внимание: запомнете ги или си запишете за всеки случай.) (фиг. 5), в който си кликате Next:

Изображение

След като приключите с настройките на всички устройства (ако са повече от едно), при натискане на Next ще се каже, че устройствата са вече настроени (фиг. 6):

Изображение

На следващата страница ще ви се предложи да инсталирате и конфигурирате LAME.exe, но няма да го правите още, затова махнете отметката на Install and configure the external LAME.EXE compressor (фиг. 7) и кликнете Next:

Изображение

На следващата страница ще имате възможност да въведете email адреса си ако желаете достъп до freedb. Ако не ви трябва или не знаете какво е това, просто оставете полето празно и кликнете Next.

Следва последната страница от вълшебника. В нея си изберете I am an expert, let me use the full potential of EAC и кликнете Finish (фиг. 8):

Изображение

След натискане на бутона Finish, EAC ще е почти готов за работа, остават още малко настройки.
От меню EAC изберете EAC Options (или натиснете F9). В страницата Extraction е най-добре да имате отметки на следните опции: Fill up missing offset samples with silence, Synchronize between tracks (много важна опция) и Lock drive tray during extraction. Накрая променете Error recovery quality от Medium на High от падащото меню. Трябва да изглежда ето така (фиг. 9):

Изображение

Другата важна опция при настройките на EAC е в страницата Normalize. По подразбиране тя е изключена и така и трябва да бъде. Споменавам го за да знаете да НЕ я включвате. Всички останали опции можете да си настроите по ваш вкус ако имате време и желание.
Като приключите тук, кликате OK.

Сега от меню EAC изберете Drive Options (или натиснете F10). Тук ще е малко по-сложно. В страницата Extraction Method изберете Secure Mode, ако вече не е избран, и проверете дали отметките под него съвпадат с засечените по рано от EAC функции. Ако не съвпадат сменете отме

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 15 Дек 2006 13:18 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
nLite - направи си сам Windows

Източник на информацията: http://kaldata.com/articles.php?action= ... article=94

Автор: Tapion


ВНИМАНИЕ !!! Скрийншотовете в статията са с направата на олекотено копие на Windows 2000. Процедурата е абсолютно същата за Windows XP/2003 - просто трябва да имате инсталационен диск на съответната ОС и дрйверите, пачовете и сървис паковете, които искате да вградите, да са съобразени за версията на Windows, която създавате.



Искало ли ви се е безопасно да изтриете от Windows, приложенията които не използвате, например Media Player, Internet Explorer, Outlook Express, MSN Explorer, Messenger...? Благодарение на nLite, това вече е възможно. Също така nLite ви дава възможност да вградите Service Pack в Windows, така че при следващото преинсталиране, Windows ще си върви със сервизния пакет. Оптимизира и компресира библиотеки и драйвери до колкото това е възможно и по този начин ви спестява място. Накрая имате възможност да създадете ISO с оптимизирания и изчистен Windows, което да изпечете на диск. Поддържа Windows 2000, XP и 2003. Работи с всички видове SP-та. Програмата изисква Microsoft .NET Framework, за да работи.

А nLite можете да изтеглите от тук: nLite

Предоставям Ви кратки указния за работа с програмата, базирани на личния ми опит с нея. И така:

Като за начало сложете диска с Windows. Сега може да започнем.

Програмата поддържа български език - може да го изберете за удобство.

Нататък ->
В този прозорец трябва да покажете на nLite пътят до файловете на Windows т.е. до CD-то. Примерно D:\, след което ще ви поиска директория, където да бъдат копирани файловете на операционната система:

Изображение

Най-добре създайте нова папка. Изчаквате да се копират необходимите данни, след което идва време да изберете желаните модификации (ще видите меню за възстановяване на предишни сесии, спокойно може да прескочите, ако работите за пръв път с програмата):

Изображение


Нататък ->
В тази стъпка ще вградим сервизен пакет в Windows, за улеснение ето връзки към всички такива, сами изберете кой ви е нужен, препоръчвам последния за всички:

Wndows 2000:
- Service Pack 1 http://download.microsoft.com/download/ ... etwork.exe
- Service Pack 2 http://download.microsoft.com/download/ ... W2KSP2.exe
- Service Pack 3 http://download.microsoft.com/download/ ... W2Ksp3.exe
- Service Pack 4 http://download.microsoft.com/download/ ... SP4_EN.EXE

Windows XP:
- Service Pack 1a http://download.microsoft.com/download/ ... en_x86.exe
- Service Pack 2 http://download.microsoft.com/download/ ... P2-ENU.exe

Windows Server 2003:
- Service Pack 1 http://download.microsoft.com/download/ ... 86-ENU.exe

Укажете мястото на пакета(в моя случаи това е Service Pack 4 за Windows 2000)...

Изображение

...и изчакайте интеграцията му:

Изображение

Нататък ->

Предполагам сте завършили успешно, сега предстои вграждане на обновления, а също и на някои програми като Firefox, 7-zip, BitDefender, Mircosoft .NET Framework във формата на добавки за nLite - начина за интегриране е идентичен. Това са местата където може да намерите всички излезлите до момента ъпдейти:

- За Windows 2000
- За Windows XP
- За Windows Server 2003

[url=http://www.nliteos.com/addons/]- Тук всички програми, които може да бъдат вградени в инсталацията на Windows
[/url]

На скрийншот виждате как става с последната версия на Windows Installer:

Изображение

Нататък ->

В следващото меню Ви се дава възможност да интегрирате драйвери, под формата на .inf файлове. Полезни източници на драйвери:

- DriverZone.com
- DriverGuide.com
- Help Drivers
- WinDrivers.com
- Drivers Headquarters
- PcDrivers.com
- DriversKit.com

ВНИМАНИЕ!
Предстои премахване на компоненти от Windows, за това не се водете по моя избор - всичко е дадено като пример, сами решете кое ще Ви е нужно и кое не. За улеснение програмата дава основна информация в горния си десен ъгъл за почти всеки един от тях, внимавайте за тези в червено.



В този прозорец сложете отметки на функциите, които възнамерявате ДА ПОЛЗВАТЕ...

Изображение

..., а от това дървовидното меню избирайте компонентите, от които НЕ СЕ НУЖДАЕТЕ, първи са драйверите:

Изображение

Езици. Сложете тикче на всички, от които нямате полза:

Изображение

От интернет приложения може да се отървете от толкова одумвания Internet Explorer и това няма да премахне ядрото му, което е съставна част от операционната система. Това означава, че спокойно ще можете да ползвате браузъри като Maxthon, Avant, Slim, базирани на IE.

Изображение

Следват клавиатурните подредби - отбележете за премахване ненужните:

Изображение

Мултимедия - от тука може да махнете WMP и Windows Picture and Fax Viewer, ако не ги използвате:

Изображение

Опции на ОС - четете описанията и махайте нежеланото:

Изображение

От приложенията е възможно да изтриете вградените игри и скрийнсейвъри, а също и Paint, WordPad и др.

Изображение

Сервизите - изключително внимателно махайте, за справка вижте тази тема на Night_Raven:

Изображение

Последна е хардуерната поддръжка (след нея има и директории, които не препоръчвам да триете), махайте онова, което не и нямате намерение да ползвате.

Нататък ->

nLite дава възможност да пипнете някои настройки, които принципно се правят по време на инсталацията, с което частично или напълно да я автоматизирате.

Първият таб - Информация, препоръчвам да не го пипате, освен ако не знаете какво правите.

Администратор - от тук може да въведете администраторска парола, без да бъдете запитван за такава след това по време на инсталацията.

Общи - мястото, където да въведете серийния номер на вашето Windows копие. Ако го направите няма да Ви бъде искан такъв за инсталацията, а също можете и предварително да спрете режима Hybernate и по този начин да спестите място (равняващо се на виртуалната памет).

От тук избирате с какво име да Ви виждат в локалната мрежа:

Изображение

Ако сте свързани в интернет с ЛАН може да направите настройките предварително от таб Мрежови Настройки.

Регионалните настройки...

Изображение

Конфигуриране на картината още със самата инсталация:

Изображение

Нататък ->

От този прозорец избирате положението на временната (Temp) директория, името на папката, в която ще е Windows и др.

Изображение

Другият таб е за включването и изключването на някои сервизи, отново Ви насочвам към темата на Night_Raven

Нататък ->

Други дребни конфигурации за външния вид на Windows и др.

Изображение

Нататък ->

Трябва да изчакате, докато nLite завърши обработката на операционната система:
Щом приключи имате възможност да добавите други файлове/папки в директорията, където се намират копираните и вече обработен файлове на Windows. Това може да са инсталации на програми, игри и т.н. Щом го направите можете да създадете iso-то и да го изпечете.

Изображение

Поздравления! Вашият Windows е завършен!

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 17 Дек 2006 18:57 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Как се прави DVD от AVI

Източник на информацията: http://kaldata.com/articles.php?action= ... article=97

Автор: Калоян Драгозов (dragozow)



Като за начало трябва да решим проблема със субтитрите. Специални благодарности на @lordjohn затова че ми направи разяснение преди време. Тях ги редактираме с програмата Subtitle Workshop , която е лека, безплатна и има локализация на български. Как става номера със субтитрите? Стартираме програмата:

Изображение

Избираме "файл"/"зареди субтитри",посочваме файла със субтитри(ако са два и повече операцията се прави за всеки поотделно) и го отваряме

Изображение

Преди да ги запишем трябва да оправим енкодването им защото ще излязат на маймуница,поставяме на cyrillic:

Изображение

След това натискаме "файл"/"запиши като" и избираме като SubRip със двоен клик на мишката:

Изображение

Важно: след като повторите операцията със всички файлове със субтитри изтрийте старите такива в папката със филма.Разни sub,txt трябва да се махнат от папката за да не заблуждават конвертиращата програма.Със субтитрите толкова,сега ще се заемем с конвертиращата програма:

VSO ConvertXtoDVD Ви позволява да преобразуватв и след това да запишете Ваши видео файлове,които да бъдат съвместими с избрания DVD излъчвател.ConvertXtoDVD поддържа множество файлове, XVid, MPEG 1/2/4, VOB, MOV, а сега и WMV 3, формат HD и др.

Сайта на компанията която прави още няколко чудесни продукта

Програмата която вече сме инсталирали изглежда така и трябва да направим някои настройки по нея:

Изображение

Натискаме "Settings"/"general",тук ще изберем изходящата директория за вече готовото ДВД:

Изображение

Сега избираме TV Format,трябва да е PAL:

Изображение

Стигаме до subtitles,тук трябва да изберем като default language,избираме bulgarian(bg) и след това можем да регулираме font по желание.При мен съм го направил на Tahoma bold със размер 24,субтитрите изглеждат доста четливи и разбрани на телевизор с диагонал 53см на какъвто гледам аз.Все пак font оставям на вашия личен избор:

Изображение

Сега натискаме encoding и избираме DVD-5(4400mb) за да се побере на повечето носители които се продават на пазара,а именно 4.7 гигабайта:

Изображение

След това отиваме на burn където по default е зададено след завършването на конвертирането ако има празен диск в дисковото устройство да почне да записва без ваша намеса,тоест програмата има и записващ софтуер.Аз съм го пробвал и мога да кажа че се справя обаче предпочитам да го правя с Неро.Ако искате махнете отметката на "Burn result to DVD" за да не ви пита всеки път:

Изображение

С това завършваме с настройките,има и още няколко неща на програмата ама аз лично не съм ги пробвал и няма да ги споменавам.Затваряме програмата и след това я отваряме пак.Натискаме големия бутон Build DVD:

Изображение

Избираме САМО видео файла(или видео файловете ако са повече) и даваме "отвори" или "open".Програмата почва да конвертира:

Изображение

С това нашата работа приключва,настройките на програмата се правят еднократно така че в бъдеще ще можете с няколко клика на мишката да се справите.В менюто на програмата има десетина скина за претенциозните.Времето за конвертиране зависи от вида и големината на входящия файл както и от вашия компютър.Зависи и от това дали ползвате компютъра по време на конвертирането за други неща.При мен на Семпрон 2600+ 64byt и 512 рам конвертирането на филм от 1.36гб ако не тормозя компютъра трае около час.Пожелавам ви приятно гледане.

Автор: Калоян Драгозов(dragozow)

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 17 Дек 2006 19:15 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Конфигуриране на NAT в Windows 2003

Източник на информацията: http://kaldata.com/articles.php?action= ... article=84

Автор: Момчил Божинов


Може би на голяма част от вас ви се е налагало да пуснете интернет на познат в локалната мрежа. Най-често използвания метод е прокси, въпреки недостатъците си , проксито остава най-лесния и бърз вариант за Windows . Linux/Unix и по-напредналите Windows потребители (тези, които могат да си настроят Wingate или Kerio) отдавна използват друг по-удачен вариант – NAT (Network Address Translation): на практика представлява прокол, който позволява на пакети от локалната мрежа да бъдат рутирани до интернет.

Изображение

Принцип на действие:
1. Таблица с информация за всеки пакет се пази в НАТ рутера
2. Хедъра на всеки пакет се променя с ИП адреса на НАТ рутера при излизането на пакета
3. Променя се крайния ИП адрес според съответната таблица, ката че той да се върне при ИП адреса който го е изпратил.

Конфигурацията е тънката работа :
Като за начало намирате “Configure your server wizard” в Control Panel -> Administrative Tools и избирате “RRAS/VPN Server”. Давате NEXT и влизате в “RRAS setup wizard “.
Първото, нещо което трябва да зададете е интернет връзката, която ще използвате.

Изображение

След като дадете NEXT процесите ще се рестартират и wizard-а ще приключи.
След това отваряте Control Panel -> Administrative Tools -> Routing and Remote Access :

Изображение

Изберете кой интерфейс ще използвате, кликнете два пъти върху него и ще се отвори конфигурационен прозорец:

Изображение

Отбележете всичко както е показано. За понататъчна конфигурация отидете на “Service and Ports”.

Изображение

Отбележете услугите, до които искате вашите потребители да имат достъп, ако иската да добавите услуга или порт, който не присъства в листата просто дайте “Add” и окажете услугата.

За да може компютър в локалната ви мрежа да ползва интернет той трябва да зададе ИП адреса на създадения от вас сървър за Гейтуей /Gateway/ и да въведе ДНС /DNS/ сървърите дадени ви от вашия интернет доставчик.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Дек 2006 16:52 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 10 Окт 2004 20:21
Мнения: 2224
Години: 33

Местоположение: В кенефа с лаптопа, докато ми умалеят краката.
Благодарил: 4 пъти
Получил благодарност: 6 пъти
СИСТЕМНИ ПРОЦЕСИ

Това са процеси, които се стартират от операционната система. Отнасят се предимно за NT 4, 2000 и XP. Списъкът не е пълен, но това са най-честите процеси.



cmd - cmd.exe

Файл на процеса: cmd или cmd.exe

Име на процеса: Windows Command Prompt

Описание: Microsoft Windows command prompt. Cmd.exe е 32-битов command prompt, който се използва в Windows NT, 2000 и XP.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



csrss - csrss.exe

Файл на процеса: csrss или csrss.exe

Име на процеса: Client/Server Runtime Server Subsystem

Описание: Подсистемата Windows client server run-time управлява уиндоуските и графичните функции на всички подсистеми.

Компания: Microsoft Corp

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



ctfmon - ctfmon.exe

Файл на процеса: ctfmon или ctfmon.exe

Име на процеса: Alternative User Input Services

Описание: Управлява Alternative User Input Text Processor (TIP) и Microsoft Office Language Bar. Осигурява подкрепа при въвеждането на текст при гласово разпознаване, ръкописно разпознаване, въвеждане с клавиатура, превод и други алтернативни методи за въвеждане на данни от потребителите.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



iexplore - iexplore.exe

Файл на процеса: iexplore или iexplore.exe

Име на процеса: Internet Explorer

Описание: Microsoft Internet Explorer уеб браузър, който се използва за ровенев World Wide Web чрез HTTP.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не


inetinfo - inetinfo.exe

Файл на процеса: inetinfoили inetinfo.exe

Име на процеса: IIS Admin Service Helper

Описание: InetInfo е част от Microsoft Internet Information Services (IIS) и се използва за поправяне на бъгове. Налична е предимно при Windows NT 4 или 2000 Server, където InetInfo осигурява Internet proxy и web server услуги.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



internat - internat.exe

Файл на процеса: internat или internat.exe

Име на процеса: Input Locales

Описание: Програма, която осигурява многоезикова подкрепа за клавиатурата при програмите на Microsoft Windows.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



lsass - lsass.exe

Файл на процеса: lsass или lsass.exe

Име на процеса: Local Security Authority Service

Описание: Windows Local Security Authority Server Process управлява уиндоуските механизми за сигурност. Тя проверява валидността на профила за логване на потребителите. Технически софтуерът генерира процесът, който е отговорен за потвърждаване автентичността на потребителите за Winlogon.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



mdm - mdm.exe

Файл на процеса: mdm или mdm.exe

Име на процеса: Machine Debug Manager

Описание: Machine Debug Manager се използва за поправяне на програмни бъгове от технически напреднали потребители и разработчици и се инсталира от Microsoft Script Editor, който е включен в Microsoft Office.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



msconfig - msconfig.exe

Файл на процеса: msconfig или msconfig.exe

Име на процеса: Windows System Configuration Utility.

Описание: Файл, който подпомага управлението startup приложенията и с който могат да се конфигурират файлове като autoexec.bat и win.ini. Този файл също така променя показанията на printer properties.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не


mstask - mstask.exe

Файл на процеса: mstask или mstask.exe

Име на процеса: Windows Task Scheduler

Описание: Windows Task Scheduler управлява стартирането на дадени процеси в точно определено време, като например backups или updates.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



regsvc - regsvc.exe

Файл на процеса: regsvc or regsvc.exe

Име на процеса: Remote Registry Service

Описание: Позволява достъп до регистрите на Windows от отдалечени компютри. Стартира се при Windows 2000 Server и Advanced Server. Когато инсталирате софтуер на Microsoft, като SQL на Windows 2000 Server, и вашата setup програма трябва да напише ключове в регистрите, тя си взаимодейства с Remote registry Service (REGSVC.EXE) и Remote registry Service извършва действителното писане на ключовете. Тази услуга, която действа във фонов режим е необходима и когато искате да променяте регистрите от отдалечен компютър чрец използването на Windows 2000 Remote Administration.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



regsvr32 - regsvr32.exe

Файл на процеса: regsvr32 или regsvr32.exe

Име на процеса: Regsvr32

Описание: Програма, която се използва за регистрирането на dynamic-link libraries (DLLs) и ActiveX controls в регистрите.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



rundll32 - rundll32.exe

Файл на процеса: rundll32 или rundll32.exe

Име на процеса: Rundll32

Описание: Microsoft "Run a DLL as an App". RUNDLL32 е програмата, която зарежда DLL-те в паметта, така че те могат да бъдат използвани от определени приложения или от Windows.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



services - services.exe

Файл на процеса: services или services.exe

Име на процеса: Windows Service Controller

Описание: Програма, която се използва само в Windows NT 4, 2000 и XP за стартиране, спиране и взаимодействие със системните услуги.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



smss - smss.exe

Файл на процеса: smss или smss.exe

Име на процеса: Session Manager Subsystem

Описание: Програма, която се използва за стартиране, управление и изтриване на потребителски или клиентски сесии под Terminal Server.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



spoolsv - spoolsv.exe

Файл на процеса: spoolsv или spoolsv.exe

Име на процеса: Printer Spooler Service

Описание: Windows Printer Spooler съхранява зададените за принтиране задачи и ги придвижва към принтера, когато той е готов.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



svchost - svchost.exe

Файл на процеса: svchost или svchost.exe

Име на процеса: Service Host Process

Описание: Програма, която работи като host process за услуги, които се стартират от DDL-и.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



system process - system process

Файл на процеса: system process или system process

Име на процеса: Windows Memory Handler System Process

Описание: Windows Memory Handler System Process нулира всички свободни страници RAM и е единственият процес с приоритет 0.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



taskmgr - taskmgr.exe

Файл на процеса: taskmgr или taskmgr.exe

Име на процеса: The Windows Task Manager.

Описание: Програма, която показва всички процеси, които са стартирани на системата. Активира се при натискането на бутоните Ctrl+Alt+Del при Windows NT 4, 2000 и XP.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



winlogon - winlogon.exe

Файл на процеса: winlogon или winlogon.exe

Име на процеса: Windows Logon Process

Описание: Управлява включването и (log on) и изключването на потребители. Тази услуга изисква въвеждането на парола при богване ви позволява да се изключите катопотребител (log off) или да изключите системата.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



winmgmt - winmgmt.exe

Файл на процеса: winmgmt или winmgmt.exe

Име на процеса: Windows Management Service

Описание: Windows Management Instrumentation ви позволява ви да пишете скриптове за управление на устройства, потребителски профили, услуги, мрежи, и други аспекти от дейността на Windows 98/ME/NT/2000.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Да

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не





ПРОГРАМНИ ПРОЦЕСИ

Това са процеси, които се стартират от различните приложения. Този списък е още по- непълен, защото както се досещате разнообразието от програми е огромно. Споменал съм само някои много чести. Хубавото е, че имената, с които се представят програмните процеси са почти идентични с имената на самите програми, което ги прави лесни за разпознаване, когато има съмнение за вирусни процеси.



acrord32 - acrord32.exe

Файл на процеса: acrord32 или acrord32.exe

Име на процеса: Acrobat Reader

Описание: Acrobat Reader, който се използва за преглеждане на PDF документи.

Компания: Adobe Systems

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



acrotray - acrotray.exe

Файл на процеса: acrotray или acrotray.exe

Име на процеса: Acrobat Assistant

Описание: Acrobat Distiller, който се използва за правене на PDF документи.

Компания: Adobe Systems

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



atiptaxx - atiptaxx.exe

Файл на процеса: atiptaxx или atiptaxx.exe

Име на процеса: ATI Utility

Описание: Системни настройки за видео карти ATI.

Компания: ATI Technologies Inc.

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



nvsvc32 - nvsvc32.exe

Файл на процеса: nvsvc32 или nvsvc32.exe

Име на процеса: NVIDIA Driver Helper Service

Description: Програма, която се зарежда в системата от драйверите на графични карти NVIDIA.

Компания: NVIDIA Corporation

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



qttask - qttask.exe

Файл на процеса: qttask или qttask.exe

Име на процеса: Quick Time Tray Icon

Описание: Системно приложение в tray-а за софтуера на Apple QuickTime, която позволява на потребителя да има достъп до програмата от tray-я.

Компания: Apple Computer, Inc.

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



regedit - regedit.exe

Файл на процеса: regedit или regedit.exe

Име на процеса: Registry Editor

Описание: Програма, която се използва за промяна на настройките в системните регистри. Тя съдържа информация за начина, по който работи компютъра и какви приложения са инсталирани.

Компания: Microsoft Corp.

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не



setup - setup.exe

Файл на процеса: setup или setup.exe

Име на процеса: Setup

Описание: Програма за инсталиране на софтуер.

Компания: N/A

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не


vsmon - vsmon.exe

Файл на процеса: vsmon или vsmon.exe

Име на процеса: True Vector Internet Monitor

Описание: Програма, която е част от ZoneAlarm firewall. Следи интернет трафика и генерира тревоги съобразно правилата за сигурност, с които потребителите са конфигурирали Zone Alarm.

Компания: Zone Labs Inc.

Системен процес: Не

Риск за сигурността (вирус/троянски кон/червей/рекламен или шпионски софтуер): Не

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 24 Дек 2006 16:57 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 10 Окт 2004 20:21
Мнения: 2224
Години: 33

Местоположение: В кенефа с лаптопа, докато ми умалеят краката.
Благодарил: 4 пъти
Получил благодарност: 6 пъти
Основни настройки на BIOS



BIOS (Basic Input Output System) е програма, съхраняваща се в енергонезависимата FLASH памет на Вашата дънна платка. Едно от основните и предназначения е да изпълнява ролята на програма за начално зареждане, наред с възможността да съхранява множество настройки, управляващи ресурсите на компютъра, в това число запазване на системните дата и час, информацията за твърдия диск, контролерите, настройките на паметта, данните за процесора, последователността на инициализиране на устройствата и т.н.

BIOS оперира с компютъра на "ниско" ниво, започвайки още с включването на копютъра. Тогава се стартира процедурата POST (Power On Self Test), диагностицираща всички налични в системата хардуерни компоненти. POST конфигурира параметрите на хардуерната синхронизация и "детектва" целия наличен при стартирането на системата хардуер. Само при положение, че тестът и детектването е преминало успешно, BIOS -ът предава управлението на програма от по - високо ниво, която е OS (Operating System, Операционна Система, ОС).

За да получите достъп до множеството менюта с настройки на BIOS, след стартиране на компютъра обикновено е необходимо да се натисне и задържи клавишът DEL (Delete), след което ще излезе екран с няколко основни раздела на BIOS. Видът на това, което ще видите на екрана, може да се различава в зависимост от производителя (софтуерната компания, написала кода на BIOS), или дори при различните версии на BIOS от един и същи производител. Някои чипсети позволяват повече "тънки" настройки, което съответно влияе и върху съдържанието на менютата. Но основната структура и съдържание е аналогична при всички BIOS, така че винаги потребителят да може да се ориентира и да настрои системата си. Съпътстващата дънната платка документация обикновено описва всички менюта и пунктове на BIOS, но обикновено не дава обяснения кое за какво точно служи и какво може да се постигне с промяна на съответния параметър (опция).

РАЗДЕЛ SOFT MENU III (патентована технология на ABIT)

Служи за програмна (jumper free, безджъмперна) настройка на параметрите на процесора (ако той позволява това). По-старите платки (а има някои модели и от съвременните) използваха мостчета на дънната платка, чрез които се настройваха множителя на процесора, захранващите напрежения, честотата на шината и др. Съвременните платки често използват софтуерни методи за настройка на тези стойности, ползвайки за тази цел BIOS.

CPU operating speed

Multiplier Factor (множител)
-CPU FSB/PCI Clock (стойност на честотата на шината)
Тези два параметъра установяват скоростта (тактовата честота) на процесора, която е производна от честотата на шината и множителя на процесора (напр., при честота на шината от 133 MHz и множител 10 ще получим скорост на процесора 133x10=1333 MHz).
Процесорите със "заключен" множител не позволяват промяната на тези настройки, и в този случай BIOS сам определя скоростта на процесора.

-CPU FSB Plus (MHz)
Позволява да се увеличи честотатана шината с 0 - 28 MHz със стъпка 1MHz за любителите на разгонването (overclocking)

-Speed Error Hold
Ако стойностите за скоростта на процесора са грешни, системата ще спре.

Препоръчва се при смяна на CPU (процесора) BIOS да се reset-не спомощтана съответния jumper (мостче) на дънната платка (обикновено се намира около батерията), и след това да се въвеждат стойностите на параметрите.

CPU Power Supply
(Захранващи напрежения на процесора)

-CPU Default - BIOS ще определи захранващите напрежения автоматично, без намеса от страна на потребителя.
-User Define - Тази опция е необходима за overclocking, когато за екстремното "изпържване" на процесора е необходимо да бъде увеличено напрежението на core voltage и I/O voltage. Добре направените дъна и BIOS позволяват това да става с много малка стъпка - напр., през 0.025 V.

Fast CPU Command Decode

Опции (Options): Normal/Fast (Default: Normal)
Вие можете да изберете "Fast", ако желаете CPU да декодира адрес 1T по-рано. Стойността "Normal" предполага по-добра стабилност на системата.

CPU Drive Strength

Опции: 0/1/2/3 (Default: 2).
Тази стойност влияе върху скоростта на прехвърляне на данни от северния мост (north bridge) на чипсета към процесора. Ако желаете да "изтискате" максимум бързодействие от процесора Ви, Може да се опитате да промените стойността по подразбиране.

Enhance Chip Perfomance

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)
Управлява настройките на северния мост, при активиране ги прави по-агресивни (бързи).


Force 4-Way Interleave

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)
Позволява активирането на по-бързия режим на работа на DRAM


Enable DRAM 4-K Page Mode

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)
Ако паметта Ви е произведена по 64MBit технология, активирането на тази стойност ще ускори системата Ви.


DRAM Clock

Опции: Host CLK/ HCLK + PCI CLK (Default: Host CLK)
Тези стойности позволяват да се зададе честотата, на която да работи оперативната памет. При Host CLK тя в равна на честотата на шината (FSB), а при HCLK +PCI CLK е равна на честотата на шината плюс честотата на PCI - шината. Напр., ако Вашата оперативна памет е 133 MHz, а честотата на шината е 100 MHz, вие трябва да изберете HCLK + PCI CLK, тъй като скоростта на PCI е стандартно 33 MHz, и се получава 100+33=133 MHz

Раздел BIOS Features Setup


Virus Warning/ Anti Virus Protection (Предупреждение за вируси/Антивирусна защита)

Опции: Enabled/Disabled/(Chip Away)
Ако тази функция е включена, BIOS ще Ви информира за всеки един опит на някоя програма (или вирус) да получи достъп до зареждащия сектор на твърдия диск или таблицата на разделите (partition table), областта, където се намира MBR (Master Boot Record). При това имайте предвид, че включването на тази функция не защитава целия твърд диск, а само съответните области от него.

Вкючването и би могло да блокира въздействието на вирус, заразяващ само посочените по-горе области, но не и на всеки друг вирус!
При включването на тази функция могат да възникнат проблеми с някои програми, изискващи при работата си достъп до MBR. Например, при включена опция, опитът да се инсталира Windows 9x ще завърши със съобщение за грешка.
Също така множество диагностични програми използват тази област при тестовете и издават съобщение за грешка.

Ако използвате външни контролери за твърдите дискове (SCSI, RAID), които разполагат със собствен BIOS, тази опция не влияе на работата им, тъй като вирусите не се блокират от опцията за защита на системния BIOS и, необезпокоявани, получават достъп до зареждащия сектор.

Някои производители интегрират специализирани алгоритми за защита в BIOS -a на дънните платки (Chip Away), осигуряващ още по-високо ниво за защита за твърдите дискове без собствен BIOS, управлявани от системния BIOS.

CPU Level 1 Cache (Кеш от първо ниво на CPU)

Опции: Enabled/Disabled
Тази функция позволява включването/изключването на L1 кеша на процесора, което може да се окаже полезно при търсене и локализиране, например, на причините на нестабилна работа на процесора при разгон (overclocking).
Имайте предвид, че изключването на кеша може да повиши в някои моменти стабилността на работа на процесора, но драстично ще намали производителността му!


CPU Level 2 Cache (Кеш от второ ниво на CPU)

Опции: Enabled/Disabled
Управлява включването/изключването на L2 кеша (виж по-горния раздел за аналогична информация)

CPU Level 2 Cache ECC Checking (Код за корекция на грешки)

Опции: Enabled/Disabled
Тази функция позволява да се включи/изключи алгоритма за ECC (error correction code-код за корекция на грешки), проверяващ за грешки в данните, съхранявани в L2 кеша. Препоръчва се опцията да се слага на "Enable", особено ако процесорът е ускорен (overclocked), когато вероятността да се появаят грешки е най-голяма.
Кодът за корекция на грешки успява да поправи грешни данни, съхранявани в един разряд данни, и да определи, дали са грешни данните в два разряда. При съвременните процесори включването на тази функция не води до някакво забавяне на процесите, управлявани от процесора, благодарение на множеството успоредно работещи конвейъри и добре проектирани алгоритми.

Processor Number Feature (номер на процесора)

Опции: Enabled/Disabled
Тази функция се появи за пръв път в BIOS на дънните платки, поддържащи първите ревизии процесори INTEL Pentium III, и позволява програмно да бъде прочетен серийния номер на процесора Ви и, евентуално, заедно с друга информация, да бъде използван за някакви цели (изпратен, например, на някой Интернет адрес, събиращ информация за потребителите).
Ако използвате процесор, в който този номер хардуерно е недостъпен, в BIOS тази опция може дори и да не се появи. По принцип след шумотевицата около защитата на личната информация производителите на процесори избягват използването на този тип маркиране на изделията си.

Quick Power On Self Test (бърз тест при включване)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)
Ако тази функция е на Enabled, както е по подразбиране, времето за изпълнение на някои тестове на системата, изпълнявани при началното стартиране, юе бъде намалено, а някои тестове въобще изключени, което ще доведе в крайна сметка до намаляване на времето за начална инициализация на системата.
Препоръчва се при промяна в конфигурацията на системата, при добавяне на нови хардуерни модули или разместване на старите този опция временно да се изключва, с цел по-прецизното тестване на конфигурацията. След няколко успешни рестарта можете да я върнете в положение по подразбиране, което няма да доведе до намаляване стабилността на системата.

Boot Sequence (или First, Second, Third Boot Device - Последователност на зареждане)


Опции: A/C/SCSI/CD-ROM/RAID/LS120/LAN/ZIP 100/Disabled
Опциите се дават в множество различни комбинации, покриващи обикновено всички възможни разумни възможности за избор на устройство, от което да бъде прочетен зареждащия сектор на операционната система. Дънните платки с интегриран RAID контролер обикновено имат разширен BIOS, управляващ и RAID контролера, и дават възможност да се избере boot устройство, свързано към него.

Дънните платки с вграден RAID контролер (с чип на Promise или High Point най-често) имат в BIOS или на самата дънна платка опции за изключване на контролера, а в Boot Sequence - опция RAID или EXT. Във втория случай в BIOS присъства и меню Boot Sequence EXT Means (виж по-надолу в материала). Това дава възможност да се зареди от твърд диск, който е свързан не към стандартните IDE 0/1 Master/Slave канали с номера IDE 0...3, а към IDE RAID контролера.

Обикновено, ако в BIOS се използва начин на задаване на последователността на устройствата, като те са изброени последователно, се избира от няколкото предварително дефинирани последователности, или, ако в BIOS присъстват три отделни възможности за поединична дефиниция на устройствата, поотделно от наличния списък.

Ако нямате намерение да зареждате операционна система от дискета, а от IDE твърд диск, което е най-често срещана ситуация, изберете за устройство за начално зареждане C, което ще съкрати времето, тъй като в този случай BIOS нямя да прави опит за зареждане от Floppy Disk и CD-ROM.
В случай, че имате инсталиран SCSI контролер, към който е свързан твърдия диск с операционната система, за first устройство следва да изберете от BIOS опцията SCSI, а в собствения BIOS на SCSI контролера да настроите от кое SCSI устройство да се зарежда.

Съвременните ОС се разпространяват на CD, имащи сектор за начално зареждане, което прави възможно стартирането и зареждането на ОС да се извърши от CD-ROM/RW. Често това е единствена възможност, особено ако инсталирате Windows 2000 върху нов твърд диск или предишната Ви инсталация е била върху NTFS дял и е безвъзвратно унищожена. В този случай за първо устройство за зареждане се избира CD-ROM, a за второ - C. При начална инициализация BIOS ще провери, дали носителят, поставен в CD-ROM/RW устройството, съдържа boot сектор, и, ако съдържа, ще зареди от него, а ако не - ще премине към следващото (secondary) устройство за зареждане. Уточнявам, че става дума за IDE/ATAPI устройства, редът на зареждане на SCSI устройствата се определя от собствения им BIOS.

Ако определите началното зареждане първо да се извършва от Floppy Disk, а в него е поставена дискета, на която няма ОС, системата ще спре, издавайки съобщение от типа "Non bootable disk. Replace and press any key" и няма да може да продължи без Ваша намеса, за разлика от ситуацията със зареждането от CD, при която, ако няма възможност да се зареди от CD, автоматично се преминава към следващото устройство от списъка, коетое една по-предпочитана, поне от мен, възможност. Разбира се, ако за първо устройство е избран Floppy Disk, за второ - CD ROM, а за трето - C (твърд диск), при първоначално зареждане, при положение, че в първите две устройства няма поставен носител, BIOS, след съответната проверка, ще премине направо към зареждане от устройство C.

Логично е да се допусне, че при успешно зареждане от първото в йерархията устройство (first boot device) или някое от следващите (secondary, third) пореднo, опитите на BIOS да зареди ОС приключват, и следващите посочени в Boot Sequence устройства не се извикват.

Boot Other Device (Зареждане от трето устройство)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)
Тези опции определят, дали BIOS ще продължи търсенето на устройства за начално зареждане от списъка, ако зареждането от първото устройство е било неуспешно. Препоръчвам тази опция да е на Enabled, за да не станете свидетели на системно съобщение от типа "No Operating system found" при липса на ОС на първото устройство, но при наличие на ОС на другите устройства, посочени в списъка.

Boot Sequence EXT Means (Последователност на зареждане от допълнителни устройства)

Опции: IDE/SCSI
Тази функция се използва съвместно с разгледаната по-горе Boot Sequence с установена опция EXT и позволява зареждането на ОС да се извърши от устроиство, свързано към някой от двата допълнителни IDE порта (благодарение на допълнителния IDE контролер), или от SCSI. За целта първо се слага опцията EXT в Boot Sequence, а след това се избира типа устройство (IDE или SCSI) в Boot Sequnce EXT Means.

Swap Floppy Drive (Смяна на флопи дисковото устройство)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)
Когато в системата има две Floppy Disk устройства, особено когато те са от различен тип, в един момент може да Ви се наложи да заредите ОС от логическо устройство B, вместо от A. За да се избегне отварянето на кутията и разместването на кабели, може да се включи тази опция (Enabled) и BIOS ще промени имената на логическите устройства, като новото наименование на Drive A ще стане Drive B, а старото Drive B ще стане A.

Boot Up Floppy Seek (Търсене на флопи дисково устройство по време на началното зареждане)

Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)
При включването на тази опция BIOS ще извършва серия тестове на Floppy Disk-овото устройство при стартиране на системата, в частност дали въобще е налично в системата и дали има 40 или 80 пътечки (всички съвременни устройства са със 80 пътечки). Ако устройството не бъде открито при проверката, BIOS издава съобщение за грешка. Тази функция е добре да се използва с опция "Disabled" за ускоряване стартирането на системата.

Boot Up NumLock Status (Състояние на бутона NumLock)


Опции: On/Off (Default: On)
Опциите управляват двете възможни състояния на клавиша NumLock при стартиране на системата - дали да е включен или изключен. Ако опцията е фиксирана в BIOS на On, след зареждане на системата клавишът NumLock ще е натиснат и Вие ще може да използвате цифровия блок на клавиатурата за въвеждане на цифри, а не за управление посоките на движение на курсора.

Typematic Rate Settings (Настойване на периода на повторение)

Опции: Enabled/Disabled (Default - Enabled)
От параметрите на тази функция зависи дали потребителят ще може да настрои времевите интервали за управление на функцията за повторение при натиснат и задържан клавиш в следващите две секции. Ако е избрана опцията "Disabled", ще се използват настройките по подразбиране, а ако е избрана "Enabled", потребителят ще има достъп до множеството значения на времената в секциите Typematic Rate и Typematic Rate Delay (виж по-долу).

Typematic Rate (Chars/sec) (Период на повторение: зн./сек)

Опции: 6/8/10/12/15/20/24/30 (Default - 30)
Числената стойност на тази опция определя бройката знаци (за една секунда), които ще се изпишат, ако се натисне и задържи клавиш от клавиатурата. Необходимо е функцията Typematic Rate Setting да е "Enabled".

Typematic Delay (msec) (Задържане преди период на повторение)

Опции: 250/500/750/1000 (Default - 250)
Параметрите на тази функция определят интервала от време (в милисекунди), след който започва де се повтаря символът от натиснатият клавиш от клавиатурата. Стойността по подразбиране е удачно подбрана, но, за Ваши цели, може да я промените.


Security Option (Опции за сигурността)

Опции: System/Setup (Default - Setup)
Позволяват да се въведе защитен код (парола) на две нива: или на ниво BIOS (опция Setup), или на ниво система (опция System). В първия случай, паролата няма да допусне неоторизиран достъп до настройките на BIOS (зацелта при стартиране на системата в повечето случаи се натиска клавишът Del или комбинация от клавиши, напр. Ctrl+Alt+Esc).

Във втория случай веднага след стартиране на компютъра потребителят ще бъде подканен да въведе парола, и ако тя не бъде въведена, зареждането на системата ще спре дотам. Първата опция е удобна в случай, когато желаете да попречите на друг потребител на компютъра да извършва промени в параметрите на BIOS на дънната платка, можете, например, да изключите някои портове или контролери (чрез прекъсванията им), без да се налага да демонтирате платките, и по този начин, въвеждайки парола на ниво BIOS, да попречите на друг потребител да ги използва или да "изпържи" процесора Ви. При това ново на защита всички процедури по зареждане на ОС ще протекът по нормалния начин.

Втората опция е полезна за тотално ограничаване на достъпа до компютъра и файловете. Имайте предвид, че паролата се съхранява е енергозависима памет, така че всеки, който има физически достъп до дънната платка, може да reset-не BIOS спомощтана ключ или просто изваждайки батерията, монтирана на дънната платка, при което BIOS приема всички параметри по подразбиране и паролата ще бъде изтрита. Това пък е един начин Вие да получите достъп до компютъра, ако забравите паролата.

Gate A20 Option (Функция за управление на Gate A20)

Опции: Normal/Fast
Параметрите на тази функция определят начина, по който Gate A20 се обръща към паметта над 1 MB. Когато е избрана опция"Normal", Gate A20 се управлява от контролера на на клавиатурата, във другия случай (Fast) Gate A20 се управлява от чипсета, което увеличава скоростта. Препоръчвам по-бързия вариант "Fast", изборът на който няма да окаже влияние върху стабилността на системата.

OS Select for DRAM > 64 MB (Избор на операционна система ОС, ако паметта е > 64 MB)

Опции: OS2/Non OS2 (Default - Non OS2)
Тази функция се използва при положение, че инсталирате на компютъра си операцинна система OS/2, която се отличава от другите ОС по начина на управление на оперативната памет с обем над 64 MB. Ако сте потребител на Windows или Linux, следва да оставите стойността по подразбиране за коректна работа на системата.

Video BIOS Shadow (Копиране на Video BIOS в оперативната памет)


Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)
Когато е избрана опцията "Enabled", което най-вероятно може да се наложи само на потребител с антична видеокарта, обичащ да играе игри под DOS, Video BIOS от видео картата, осигуряващ при старите акселератори транслирането на заявките към видеоадаптера, се копира в системната памет с цел по-бърз достъп (на старите видеокарти Video BIOS е реализиран с използването на бавни EPROM чипове с време за достъп над 150 ns, което е в пъти повече от времето за достъп до системната памет. При това централният процесор има възможност да прочита данните през 64 bit DRAM шина, а не през 8 bit XT шина. Цената, която се заплаща за това удоволствие - заделяне на минимална област от системната памет (типична стойност - 32 kB) за копиране на съдържанието на Video BIOS.

При съвременните операционни системи софтуерът "общува" с видеокартите по различен начин, не минавайки през BIOS, така че няма необходимост от включване на тази опция.
Ако тази функция бъде разрешена, стават достъпни за включване/изключване следните адреси от паметта (зададени в шестнадесетичен код):

Shadowing adress ranges:
C8000-CBFFF
CC000-CFFFF
D0000-D3FFF
D4000-D7FFF
D8000-DBFFF
DC000-DFFFF

Ако разполагате с съвременна интерфейсна карта, няма необходимост въобще да включвате Video BIOS Shadowing. За собствениците на по-стари адаптери се препоръчва да проверят в Интернет в секциите за поддръжка (ако нямат документация), дали тяхната карта изисква използването на тази функция.

Delay For IDE Initial (Secs) (Задръжка на инициализацията на IDE устройствата)

Опции: 0...15
Тази функция се използва за някои от по-старите или специални типове твърди дискове и CD-ROM. Тъй като процесът на начална инициализация, тестване и зареждане на ОС вече е много кратък, някои от споменатите бавни устройства не успяват да се инициализират от техните контролери за времето на инициализиране на системния BIOS, при което той не успява да ги определи (detect). Наличните 15 стойности (плюс стойността по подразбиране: 0), позволяват Вие да зададете интервал от време, по време на който BIOS ще изчаква инициализация на по-бавното IDE устройство.

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Дек 2006 03:43 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 10 Окт 2004 20:21
Мнения: 2224
Години: 33

Местоположение: В кенефа с лаптопа, докато ми умалеят краката.
Благодарил: 4 пъти
Получил благодарност: 6 пъти
Команди за D O S
HELP - помощ (може да ви много полезна за да видите опциите на командите), можете да използвате и бърз help като напишете <командата/?> по този начин ще получите бърза помощ за съответната команда.

MD <име на директория> - създава дериктория. RMDI

RD<име на директория> - изтрива дериктория (само ако е празна). CD

CD<име на директория> - влизаш в съответната директория. CD.. - изл

изаш от под директорията.

CD\ - излизаш от всички директории в които си влязал.

COPY <име на фаил> <пътя до мястотото където искаш да го копираш> - копира файлове (при MSDOS никъде няма да срешнете команда Paste - просто я няма). Командата COPY е много полезна за крадване на PWL файлове защото Вие предполагам занаете че този/тези фаил/ове се намират в директория WINDOWS, тогава пишете copy *.pwl a:\ - с това указвате да се копират всички файлове с разширение PWL на устройство "А". С това си спестявате търсенето и пействането, а и става много по бързо прехвърлянето. DEL <името и разширението на файла> - изтрива файлове, а може да зададете командата и по този начин del *.* - така указвате да се изтрият всички файлове.

DELTREE <името на директорията> - можете да изтривате пълни директории включително и всичките и поддиректории.

FORMAT <устройство> - форматира зададеното устройство има много опции вижте ги сами (няма да ги обяснявам). FDISK - служи за разделяне на диска на дялове. (Partition Magic -разделя диска под Windows).

SYS <устройство> - прехвърляне на системните файлове - задължително устройството трябва да е форматирано, или да е празно защото те се разполагат на точно определено място, ако има нещо на тяхното неможе да стане прехвърлянето.

DIR - показва списък от файлове и директории (зависи къде си).

CLS - изчиства екрана.

SET - създава променливи за обкръжението и им присвоява стойности.

TYPE - показва съдържанието на файла, но без възмойност за редактиране.

ATTRIB - скрива или показва скрити файлове зависи от опцията.

EDIT - стартира редактор за цял екран.

MEM - показва информация за разпределението в

RAM. MIRROR - предпазва диска от неволно форматиране. Съхранява информация за изтрити файлове.

VER - показва номера на текущата версия на

DOS. TREE - показва структурата на дървото на поддиректориите, на дадено устройство.

UNDELETE - възтановява случайно изтрити файлове (е ако не сте расетнали компютъра де).

UNFORMAT - възтановява файлове, изтрити при случайно форматиране на диска.

SETVER - указва на DOS да присвои на приложението различен номер на версия.

SUBST - замества буквеното означенение на устройството с път за достъп до поддиректория. Буквените означения, използвани по този начин се наричат виртуални драйвери.

FASTOPEN - увеличаване бързодействието на диска.

SHARE - поддържа съвместно използване на файлове и тяхното заключване

. XCOPY - копира избирателно файлове.

DISKCOMP - сравнява садържанието на две дискети писта по писта, отчитайки кои писти не са идентични.

CHKDSK - анмализира, диагностицира и коригира (по-избор) често срещани грешки на твърдия диск и извежда информация от

FAT за диска.

BREAK - определя дали

DOS ще проверява за натиснати от потребителя клавиши

CTRL+C (които прекъсват повечето команди на DOS).

TIME - показва сиистемното време и позволява промени в него (часовника).

DATE - показва или установява системноата дата.

PROMPT - променя промпта на DOS. Изпраща кодове

ESCAPE към ANSI.SYS (там където виждате "C:\" може примерно да слижите датата, часът и др.

_________________
PC:CPU:Athlon64 X2 4600+F3@3.0Ghz|MB:GA-MA770-DS3|Cooler:Thermalright Ultra-120A|Memory:2x1GB@860mhz|HDD:250GB Hitachi|VGA:Sapphire HD3850 512mb|PSU:Fortron 450W


Да черпим от живота мечти, да даваме на мeчтите живот.(Мария Склодовска-Кюри)
Do not go where the path may lead; go instead where there is no path and leave a trail.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Дек 2006 12:55 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Как да свържем домашните компютри с Windows XP в мрежа


Източник на информацията: http://www.technews.bg/info.php?id=1909

Автор: Радослав Далев


Ще можете да споделяте лесно и удобно Интернет връзка, файлове, документи и устройства


Доскоро у нас трудно можеше да се говори за домашна мрежа по няколко причини. Първо, това означаваше наличие на поне два компютъра, които да комуникират помежду си и да споделят файлове и устройства. А случаите, в които едно семейство можеше да си позволи два компютъра, бяха изолирани. Но вече не е така, като дори е съвсем нормално у дома да съжителстват десктоп система и лаптоп - т.е., първото условие за домашната мрежа е налице.

Второ, цената на необходимия хардуер за изграждане на мрежа вкъщи значително намаля, което прави подобни решения достъпни за повечето семейства. Важен фактор се оказа и интернет. Най-елементарното, което биха направили домашните потребители, щом се сдобият с повече от един компютър, е да споделят достъпа до глобалната мрежа. А това вече си е някаква форма на мрежа - жична или безжична.

Ако се замисляте да свържете компютрите си вкъщи, то пред вас стоят няколко варианта. Който и от тях да изберете, домашната мрежа ще ви позволи да споделяте Интернет връзка, файлове, документи или цели дялове и, разбира се, принтери, скенери и други устройства, независимо в коя стая се намира всяко от тях.

Базови принципи на Windows мрежите

По подразбиране всички операционни системи Windows използват TCP/IP протоколи за комуникация посредством мрежовите устройства. Мрежовият РС адаптер, който използва TCP/IP, изисква три неща за комуникация с други компютри: IP адрес, маска на подмрежата (subnet mask) за този IP адрес и шлюз по подразбиране (gateway).
IP адресът идентифицира компютъра с мрежата, към която принадлежи. Като част от нея, РС-от може да комуникира с всички останали компютри в мрежата, които се явяват локални за него - физически взаимодействието е през мрежовите кабели ли или безжично.

Компютрите от една мрежа обаче не могат да комуникират с такива от друга, отдалечена мрежа, дори и да са свързани физически помежду си с кабели. Именно тук влиза в ролята си шлюзът по подразбиране. Той е дефиниран като път извън локалната мрежа към друга, отдалечена мрежа. Шлюзът по подразбиране, определен за мрежовия адаптер, изпраща целия трафик, който не принадлежи към дадената локална мрежа. Например, ако имате DSL Интернет връзка, ви се предоставя шлюз по подразбиране, определен от вашия доставчик. Когато се опитате да се свържете със сайт в Интернет, URL адресът, напр. www.technews.bg, който изписвате, се конвертира в IP адрес от вашия Интернет доставчик.

Тъй като адресът не е във вашата локална мрежа, мрежовият адаптер на компютъра ви препраща заявката за уеб страницата към шлюза по подразбиране на интернет доставчика. От тази точка вашата заявка ще бъде препращана от мрежа към мрежа посредством Интернет, докато достигне локалната мрежа на www.technews.bg и информацията, необходима за показване на уеб страницата, започва да се връща по обратния път посредством Интернет до вашия IP адрес.

IP адресът е комбинация от 4 групи десетични числа, от 0 до 255, разделени помежду си, например 192.168.255.251. Структурата му се състои от две части - мрежов дял и хост дял. В единична мрежа всички компютри ще имат идентичен мрежови дял. Хост делът от своя страна посочва уникалния идентификатор на компютъра в неговата мрежа.

IP адресът винаги е придружен от маска на подмрежата, която разделя мрежовия и хост дяловете на IP адреса. Маската на подмрежата е в същия формат, като IP адреса, например 255.255.255.0. Стойността 0 показва хост дяла на адреса, а стойностите 255 показват мрежовия дял. Например с IP адрес 192.168.5.25 и маска на подмрежа 255.255.255.0, мрежовият дял на адреса ще бъде 192.168.5, а хост делът ще е .25.

Имайте предвид, че нещата могат да станат доста по-сложни, тъй като стойностите на маска на подмрежата не са ограничени само до 0 или 255.

Инсталиране на собствена домашна мрежа

За да инсталирате локална Windows мрежа у дома, са ви необходими няколко неща:

1.
Наличие на поне две машини с инсталирана операционна система Windows XP.
2.
Ethernet мрежови адаптери във всеки един от компютрите.
3.
Подходящи мрежови кабели. Ако приемем, че използвате Ethernet карти, то тогава ви е необходим прав (straight-through) или кръстосан кабел (crossover) от категория 5 (Cat 5) . Правият кабел се използва с хъб или маршрутизатор, докато кръстосаният свързва директно два компютъра.
4.Активна връзка към Интернет.
5.Наличие на Cable/DSL маршрутизатор е за предпочитане, тъй като това е най-лесният начин за организиране на домашна мрежа. Устройството позволява лесно споделяне на Интернет връзката, без да е необходимо да оставяте един от компютрите непрекъснато работещ, за да може другият да има достъп през него до Интернет. Повечето от тези устройства имат и вградени защитни стени, които предоставят базова, но ефективна защита на вашата мрежа.

Да пристъпим към инсталиране на мрежата. Първо, разбира се, е физическото инсталиране - на карти, кабели и пр. След като направите това, стартирайте компютъра. В зависимост от картата, има шанс операционната система сама да я разпознае и да инсталира драйверите. Ако това не стане, ще се появи прозореца за открит хардуер - в този случай трябва да поставите диска в оптичното устройство и да следвате инструкциите. След като драйверите бъдат инсталирани, обикновено се изисква да рестартирате компютъра.

Една елементарна локална мрежа включва хъб, комутатор или маршрутизатор. Използвайте „прави кабели“, за да свържете двата компютъра към портовете на хъба, като имате предвид, че не е задължително да изключите компютрите, докато правите това. Ако всичко е минало добре, би трябвало да наблюдавате светлинна индикация и на двата заети порта – зелен или оранжев.

Настройки на мрежовата карта

За да комуникират помежду си, компютрите използват мрежови настройки по подразбиране. Настройките на мрежовата карта са лесно достъпни в Windows XP. Отваряте Старт менюто, след което Моят компютър (my computer) и натискате десен бутон на мишката върху Моите места в мрежата (my network places), което е опция в дясната част под Други места (other places), и избирате Свойства (properties).
Ще видите прозорец Мрежови връзки (network connections), който съдържа икона за всеки мрежов адаптер във вашия компютър. По подразбиране, те са именувани Local Area Connection 1, Local Area Connection 2 и т.н. Натиснете десен бутон върху Local Area Connection 1 и изберете свойства, след което маркирайте internet protocol (TCP/IP) и натиснете бутона свойства. Убедете се, че е избрана опцията Получавай автоматично IP адрес (Obtain an IP address automatically), след което натиснете ОК и отново ОК. Изпълнете споменатите по-горе стъпки за всяка Local Area Connection на компютъра.

Сега натиснете десен бутон върху Моят компютър в старт менюто и изберете Свойства, след което изберете етикета Име на компютър. Тук можете да промените името на компютъра и работната група. За да направите това, натиснете бутона Промяна (change). Наличието на на всички компютри в една работна група не е задължително, но намалява объркването. Всички Microsoft компютри са членове на работна група „workgroup“ по подразбиране.

Сега изберете Изпълнение (run) от Старт менюто и напишете име на компютъра, където това е името на някой от другите компютри във вашата мрежа. Ако всичко е наред, трябва да се отвори прозорец, в който ще откриете всички споделени ресурси на компютъра, по подразбиране принтери и факсове.

Направете описаната проверка с всички налични компютри в мрежата. Сега вече имате своя домашна мрежа.

Накрая, да видим как се споделят файлове между отделните компютри, което е една от най-полезните възможности на локалната мрежа.

Споделяне на файлове в Windows XP

Отворете Моят компютър и отидете до дяла или папката, които искате да споделите. Натиснете десен бутон върху дяла или папката и изберете Споделяне и защита (sharing and security). Под Мрежово споделяне и защита (network sharing and security) изберете опцията Сподели тази папка в мрежата (share this folder on the network). Сега можете да изберете име на споделеното място. Ако изберете опцията Потребителите могат да променят файловете ми (allow network users to change my files), ще позволите на другите потребители на мрежата да добавят, изтриват или модифицират файлове в дяла или папката - по подразбиране тази опция не е включена.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Яну 2007 15:18 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Това са полезни постове от бившата тема "Настройки за подобряване пройзводителността на PС"

toto даде добрата идея да сложим полезната информация тук и аз съм напълно съгласен с него.

IvooooM написа:
В тази тема ще покажа настрйки за Windows XP,който подобряват бързината на PC-то.Най-добре е когато се направят след преинсталация на XП.Ще тръгна малко по-отдалече и ще спомена неща който сигурно повечето от вас ги знаят.
!!!Как трябва да се инсталират нещата след преинс:
1.Качвате драйверите за чипесета на дъното.

За VIA: VIA Driver's

За nFORCE(1,2,3): nFORCE 1,2,3 Driver's

За nFORCE 4: nFORCE 4 Driver's

2.Следва инсталация на Service Pack,ако е необходимо.
3.Следват драйвери за видео,аудио,лан,IDE и тн.

@За Видео: За NVIDIA®: Driver's NVIDIA For Video,Audio,Lan,IDE
@За Видео: За ATI®:
Driver's ATI For Video,Audio,Lan,IDE

4.Следва иснталацията на DX9c.Тя е вградена в ХП СП2.

5.Инсталирате АНТИВИРУС.

NOD32: NOD32

F-PROT: F-PORT

Kaspersky: Kaspersky

6.Следват разни други програми като:WinRAR,WinAMP,Deamon tools,BS Player и тн...


Така.Сега вече започваме с настройлите след като сме направили горе посочените неща:

1.Махате Indexing Service:Давате Properties На C и махате тикчето на Indexing Service.Това и за останалите дялове.

2.Махате Тези Services:


Routing and Remote Access
- Alerter
- Application Layer Gateway Service** (изключете ако не използвате Firewall)
- Application Management
- Background Intelligent Transfer Service
- ClipBook
- COM+ System Application
- Distributed Link Tracking Client
- Distributed Transaction Coordinator
- Help and Support
- IMAPI CD-Burning COM Service** (изключете при положение че не използвате опцията на XP за запис на дискове)
- IPSEC Services
- Logical Disk Manager Administrative Service
- MS Software Shadow Copy Provider
- Net Logon
- NetMeeting Remote Desktop Sharing
- Network DDE
- Network DDE DSDM
- Network Location Awareness (NLA)
- NT LM Security Support Provider
- Performance Logs and Alerts
- Portable Media Serial Number
- QoS RSVP
- Remote Desktop Help Session Manager
- Remote Procedure Call (RPC) Locator
- Remote Registry
- Removable Storage
- Server
- Smart Card
- Smart Card Helper
- SSDP Discovery Service
- System Restore Service
- Telnet
- Themes
- Uninterruptible Power Supply
- Universal Plug and Play Device Host
- Volume Shadow Copy
- Windows Image Acquisition (WIA)
- Windows Installer
- Windows Management Instrumentation Driver Extensions
- Wireless Zero Configuration
- WMI Performance Adapter
- Fast User Switching Compatibility ** (only if fast user shiching is not used or the machine have one user only)
- Protected Storage
- Windows Time
- TCP/IP NetBIOS Helper
- Task Scheduler
- Secondary Logon
- Print Spooler ** (изключете ако не използвате принтер)
- Indexing Service
- Error Reporting Service
- Computer Browser
- Internet Connection Firewall (ICF) / Internet Connection Sharing (ICS)


3.Start>Run>Regedt32>Натискате Ctrl+F и пишете SecondLevelDataCache>Следтова кликате върху него давате decimal и пишете стойността на Л2 кеша на процесора.Може да го разберете с програма като Everest.

4.Start>Run>MSCONFIG>System.INI>ПОД [386enh] пишете
CONSERVATIVESWAPFILEUSAGE=1

5.Пускате класическия интерфейс на ХП(т.е 98).Махате сенките,плавните изгрявания на менютата и тн.

6.Махате и звуците на целия Windows от Control Panel.

7.Махате и Wallpaper-a

Така относно драйверите за видеокартата.Ако сте с NVIDIA:

FX 5200-Nvidia Forceware 53.03
FX 5500-Nvidia Forceware 56.72
FX 5700-Nvidia Forceware 61.77
FX 5900XT-Forceware 66.93
Nvidia 6XXXX-Forceware 7X.XX

Линк: Nvidia 6XXXX-Forceware 7X.XX Driver's


Относно ФХ серията има проблем С DX9.Ето решение.Взимате си РИВА ТУЕНР и в менюто DirectDrow/Direct3D>Shaders>Давате Force Pixel Shader 1.1 също и за Vertex Shader.След което давате ОК.Така картата ви става ДХ8 и се повишава пройзводителността.

10x to Data.BG for links!
10x to PC Mania !

ТОВА Е ОТ МЕН.ВСИЧКО ТОВА Е ПРОБВАНО НА 7 ПС-ТА.ОТ P3 до P4.


platinum написа:
1. Операционна система
2. Драйверите за дъното
3. Драйвера за видеокартата
4. Service Pack
5. Директ Х
6. Media Player
7. Quick Time
8. Acrobat Reader
9. IE6 - евентуално, но задължително със 128bit криптиране
10. кодеци - максимум 2 пакета!
11. каквото се сетите
12. антивирус - 1бр.
13. файъруол
И накрая настройвате системата. Кодеците си знаят работата ама програмите понякога си крадат ресурси така, че указвате коя програма какво да отваря /специално за разните плейъри/.
А как се разпределят IRQ тата в компютъра зависи от вас.
Как са ви закачени устройствата също.
Ако мишката и видеокартата са на 1 IRQ - ?
Ако видеокартата и LAN-а са пак на едно и също, пак ?
Windows работи добре само с Майкрософтски бози и пак не е задължително. Как ще си чистите Temp файловете и папките, на колко парчета ви е swap-а. Колко ви е голям registry файла и др.


BrainStorm написа:
На мен тази тема по ми прилича на : "Как да си инсталираме Windows"

Ако искате някои трикове, методи, начини, прийоми, пинизи ... (изчерпаха ми се синонимите), прегледайте тази тема от форума на HardwareBG : (направете си труда да я прочетете цялата, има и разни линкове пръснати из постовете)

http://hardwarebg.com/forum/showthread.php?t=32439

Edit: Още няколко адреса( и те далееееееч не изчерпват всичко писано по въпроса, просто да за пример) :

http://www.blackviper.com/WinXP/supertweaks.htm

http://www.pcstats.com/articleview.cfm?articleID=1590

http://arstechnica.com/guides/tweaks/sgp-tweaks.ars


toto написа:
КОДЕЦИ

K-Lite Mega Codec Pack
Тук е събрано всичко което ви е нужно за да можете да слушате и да гледате най-популярните мултимедийни формати. За да няма конфликти се препоръчва да деинсталирате предишни инсталирани кодеци. За съдържанието на пакета можете да прочетете тук. Лиценз: Freeware. http://www.codecguide.com/
( аз използвам тези кодеци, естествено винаги наи новите )

K-Lite Codec Pack
Това са всички по известни кодеци с които ще можете да слушате и да гледате най-популярните мултимедийни формати. За да няма конфликти се препоръчва да деинсталирате предишни инсталирани кодеци. Промените спрямо предишните версии можете да прочетете тук. Лиценз: Freeware. http://www.codecguide.com/

XP Codec Pack
P Codec Pack e пакет от необходимия минимум кодеци, които ви са необходими за да гледате безпроблемно видео файловете си. Включен е и Media Player Classic - малък, удобен и функционален плейър за мултимедия. Лиценз: Freeware.
http://www.xpcodecpack.com/


toto написа:
- За да премахнете прозореца за искане на парола, когато вашия компютър излиза от състояние на готовност (StandBy), чукнете с десния бутон на мишката върху свободно място на вашия десктоп, изберете Properties -> Screen Saver и махнете отметката пред надписа "On Resume, password protect"

- Можете да преименувате повече от един файл едновременно: маркирате желаните файлове, чуквате с десен бутон върху първия който искате да преименувате и избирате Rename. Задавате името на файла и след това натискате Enter. Имайте в предвид, че имената на останалите файлове, ще са същите като първоначално преименувания с добавен пореден номер в скоби.

- Можете да скриете имената на файлове, когато превключвате в Thumbnail изглед. Натиснете и задръжте клавиша Shift, докато превключвате в този режим, за да направите това. По същия начин можете да върнете обратно изписването на имената.

- Когато влачите даден обект в Windows Explorer можете да контролирате действието, което ще последва след като пуснете обекта на желаното място:
+ кориране - задръжте натиснат клавиша Ctrl докато влачите (трябва да ви се появи знака "+" до курсора на мишката)
+ преместване - задръжте натиснат клавиша Shift докато влачите (не би трябвало да има нищо до курсора на мишката)
+ създаване на shortcut - задръжте натиснат клавиша Alt докато влачите (би трябвало да ви се появи една стрелкичка до курсора на мишката)

- Ако създадете файл Folder.jpg в дадена папка, тази картинка ще бъде използвана като thumbnail на папката.

- Можете лесно да изберете какви колони ще се показват в Details режима за дадена папка. Просто чукнете с десен бутон върху заглавието на дадена колона. Също така можете лесно да премествате колони, като просто чукнете върху името им с левия бутон и влачите

- За да изтриете даден файл, без да го пращате в кошчето, натиснете и задръжте клавиша Shift докато го триете.

- Когато обработвате множество файлове и ви се появи диалогов прозорец с въпрос, можете да натиснете Shift докато натискате No отговор и по този начин ще отговорите на всички последващи диалгови прозорци с No (т.е. отговора ви се ще приеме като No to All).

- За да запаметите документ с разширение, различно от стандартното (често не можете да избирате разширението на запаметямания документ - например в Notepad) просто напишете името на файла заедно с разширението в кавички ("моят.файл") (иначе ако работите например с Notepad файла ви ще се запише като моят.файл.тхт).

- Можете лесно да отворите даден файл с желана програма, просто като поставите shortcut на програмата в Sent To менюто

- ако искате да отворите даден файл с различна програма от тази по подразбиране задръжте Shift клавиша натиснат, докато чуквате с десен бутов върху него. В менюто, което ще се появи ще видите Open With...

- Има начин да използвате функциите Tile и Cascade върху определени процорци, а не върху всички. Маркирайте желаните прозорци в taskbar-а чрез задържането на клавиша Ctrl и след това чукнете с десния бутон на мишката върху някой от тях и изберете желаното действие. Също чрез такова маркиране можете да затворите група от прозорци.

- една хитринка: можете много лесно да добавите представката "www." и наставката ".com" към името, което сте написали в adress полето в Internet Explorer като напишете името (например google) и след това натиснете Ctrl+Enter.

- за да отворите дадена страница не е задължително да имате стартиран Internet Explorer. Можете просто да напишете името на страницата и в Windows Explorer или в менюто Run...

- можете да видите множество полезни клавишни комбинации в Internet Explorer като направите следното: Help -> Contents and Index -> Accessibility -> Using Internet Explorer keyboard shortcuts.

________________________________________________________________________________
______


Ако искате да добавите нещо просто пишете тук или ми пишете ЛС. И още нещо: 99% от съветите са изпробвани лично от мен, но ако откриете някаква грешка или нещо не работи, можете спокойно да ме питате.


Как да променим размера на swap (page) файла и неговото местоположение:

Щракнете с десен бутон върху My Computer, после следвайте следните стъпки: Properties -> Advanced -> бутона Settings в полето Performance -> Advanced -> бутона Change в полето Virtual Memory. После в полетата Initial size (MB) и Maximum size (MB) задайте размера на swap файла. Препоръчвам ви размера да е един и същ и да бъде 1,5 пъти размера на RAM паметта ви (например 784 МВ при 512 МВ RAM). В същия прозорец можете да зададете на кое устройство да се намира този файл. След като зададете размера и местоположението на swap файла задължително натиснете бутона Set и после ОК.


Как да сменим името на компютъра си:

Щракнете с десен бутон върху My Computer, после следвайте следните стъпки: Properties -> Computer name -> Change... и после в полето omputer name напишете новото име на компютъра си.


Изключване на System restore функцията

Малко инфо: тази функция заделя място на харда ви и го пълни с резервна информация в случай, че компютъра ви се сбози. Често обема на заделеното място е доста голям.
За да изключите тази функция направете следното:
Щракнете с десен бутон върху My Computer, после следвайте следните стъпки: Properties -> System restore и сложете отметката пред Turn System Restore on all drives.


Изтриване на дадена папка, за която нямате достъп.

Често се случва да не можетет да изтриете някоя папка и дори да влезете в нея под ХР. Варианта е следния. Изберете папката с десен бутон на мишката и след това: Properties -> Security -> Add... -> в полето под надписа Enter the object name to select напишете вашето потребителско име (името с което влизате в Уиндоус) (ако случайно не го помните има един начин да го намерите: в същия прозорец изберете Advanced... и после натиснете бутона Find Now в новопоявилия се прозорец. Ще ви излезе списък със всички възможни потребители на вашия компютър и вашето потребителско име със сигурност ще е там). След като изберете потребителското си име, натиснете ОК и в текущия прозорец, трябва то да е маркирано, като след това в долната част на прозореца (с име Permisions for потребителското ви име) сложете отметката пред Full Controll и натиснете ОК. Сега вече имате абсолютно пълни права върху съответната папка.


Как да видите кой е във вашия компютър

Щракнете с десен бутон на мишката върху My Computer и изберете Manage. После изберете Shared Folders и от панела вдясно имате три възможности: Shares (показва всички споделени от вас папки), Sessions (показва кой потребител се е вързал към вас и колко файла е отворил), Open Files (показва ви всички отворени файлове от други потребители и съответния потребител.


Как да сменим буквата на дадено устройство (без С: )

Щракнете с десен бутон на мишката върху My Computer и изберете Manage. После иберете Disk Management и в долната част на десния панел щракнете с десен бутон върху устройството, чиято буква искате да смените. От контекстното меню изберете Change Drive Letter and Paths и в новопоявилия се прозоцер изберете Change... и в новия прозорец ще имате падащо меню с възможности за смяна на буквата на устройството. Оттук нататък натискайте само ОК, след като изберете желаната буква.


Коригиране на увисването на системата при стартиране

Ако системата ви увисва за 2 или три минути при стартиране, като при това нямате достъп до Старб бутона или елементите върху таскбара, това най-вероятно се дължи на определена услуга (service), наречена Background Intelligent Transfer, която се изпълнява във фонов режим. За да оправите проблема направете следното: натисенте бутона Старт, след това изберете Run... и в новопоявилия се прозорец напишете msconfig и чукнете OK. После изберете Services и там намерете услугата Background Intelligent Transfer, махнете отметката пред нея и натиснете ОК и рестартирайте.


Премахване на логото при стартиране на Уиндоус.

Това ще ускори зареждането на вашата система, така че ако нямате проблеми след това го оставете. Начина е следния: натисенте бутона Старт, след това изберете Run... и в новопоявилия се прозорец напишете msconfig и чукнете OK. После изберете BOOT.INI и сложете отметка пред функцията /NOGUIBOOT, натиснете ОК и рестартирайте. Можете да се върнете към предишното състояние като просто махнете отметката по същия начин.


Премахването на индексирането на файловете, за да ускорите ХР

Уиндоус ХР пази база с данни за всички файлове на вашия твърд диск, която използва за ускоряване на търсенето на файл. Проблема в случая е, че компютъра ви трябва да индексира всички файлове, което съответно го забавя при отваряне и затваряне на файлове и други операции. Ако не търсите много файлове по компютъра си, можете да изключите индексирането по следния начин: Отворете My Computer и щракнете с десен бутон върху устройството, за което искате да изберете индексирането. В новопоявилия се прозорец махнете отметката пред Allow Indexing Service to index this disk for fast searching и след това натиснете ОК, а после отворилия се прозорец изберете втория радио-бутон (Apply changes to C:\ (D:\, E:\...), subfolders and files). И натиснете ОК, като след това изчакайте да свърши премахването на индексирането и отново натиснете ОК. Нататък ще забележите лека промяна в производителността на компютъра ви.


Изчистете Prefetch папката, за да подобрите производителността на системата си

Това е уникална техника за WinXP. Знаем, че е необходимо периодично да се почистват регистрите и временните файлове за операционните системи Win9X/ME/2000. Prefetch е нова и много полезна техника в Windows XP. Обаче след известно ползване на XP , директорията prefetch може да се напълни с много безполезни и излишни линкове, в Prefetch каталога, което може да забави значително вашия компютър.

За да почистите тези файлове, отворете C(системния дял):/windows/prefetch и изтрийте всички файлове. След това рестартирайте. Препоръчително е да правите това всеки месец.


Повишаване на производителността чрез My Computer

Чукнете с десен бутон върху My Computer -> Properties -> Advanced -> чукнете Settings в полето Performance.
Махнете отметките пред следните полета:

Fade or slide menus into view
Fade or slide ToolTips into view
Fade out menu items after clicking
Show Shadows under menus
Slide open combo boxes
Slide taskbar buttons
Use a background image for each folder type
Use common tasks in folders


Ако CD-то ви работи много бавно (настройване на DMA режима за всички устройства)

Случва се така, че често CD-то ви работи адски бавно и забавя цялата ви система. На всичкото отгоре процесора е на 100% и не можете да направите почти нищо. Една от възможните причини за това, че че Windows XP не винаги успява да нагласи DMA режима за всички устройства успешно и понякога последните работят в режим PIO, който е изключително бавен и остарял. Всички нови оптични устройства поддържат DMA режима, но често Windows ги оставя в режим PIO под подразбиране. Ето начина да се коригира това:

Чукнете с десен бутон върху My Computer -> Manage. В новопоявилия се прозорец изберете Device Manager и в десния прозорец чукнете два пъти върху IDE ATA/ATAPI Controllers, така че да се отворят подкатегориите. Чукнете два пъти върху Primary IDE Channel и след това отидете върху Advanced Settings. В полетата Transfer mode задайте DMA if available. Ако стойността е била PIO Only най-вероятно в това е бил вашият проблем. Повторете същите стъпки и за втория IDE канал (Secondary IDE Channel) в предходния прозорец. Сега остава само да рестартирате.


Auto Login

Чукнете върху бутона Start, натиснете Run... (може директно да натиснете клавишите Win+ R) и напишете control userpasswords2.

В Users махнете отметката пред Users must enter....
Ще ви се появи диалогов прозорец, който ще ви позволи да въведете потребителско име и парола, които да бъдат изпълнявани автоматично.


Win XP не иска да се изключи напълно

Чукнете бутона Start -> Settings -> Control Panel -> Power Options -> APM. В новопоявилия се прозорец сложете отметката пред Enable Advanced Power Management support. Изключете вашия компютър. Би трябвало процеса по изключването да е успешен.


Премахване на докладването за грешки

Чукнете с десен бутон върху My Computer -> Properties -> Advanced -> чукнете върху бутона Error Reporting. Изберете Disable error reporting и сте готови. От същия прозорец може да настроите докладването за грешки (за кои програми да се появява и т.н.)


Показването на опцията Hibernate когато изключвате компютъра си от Shut Down...

Когато ви се появи диалоговия прозорец Shut Down Windows просто натиснете клавиша Shift и опцията StandBy ще се замени с Hybernate. Другият начин е просто в същия диалогов прозорец да натиснете H


Връщане към предишната версия на даден драйвер за някое устройство

Сигурно често ви се е случвало да инсталирате нов драйвер за някое устройство и след това всичко да се скапе. Вместо да преинсталирате наново устройството и да сменяте драйверите му, можете да направите следното:

Чукнете с десен бутон върху My Computer -> Manage. В новопоявилия се прозорец изберете Device Manager и в десния прозорец чукнете два пъти върху типа и след това модела на устройството, за което искате да върнете предишните драйвери. В новопоявилия се прозорец изберете таба Driver и там чукнете върху бутона Roll Back Driver. Ще ви се появи нов прозорец с инструкции, които трябва да следвате. За да направите горните процедури трябва или да се Administrator или да сте в групата Administrators (по подразбиране за домашни потребители)


Създаване на shortcut за ShutDown

Чукнете с десен бутон върху вашия десктоп и изберете New -> Shortcut. Ще ви се появи прозорец, където в полето под Type the location of the item напишете SHUTDOWN -s -t 01 параметъра -s е за изключване и можете да го замените с -r за рестартиране, параметъра -t 01 задава време, след което ще се изключи/рестартира компютъра, като можете да замените 01 с броя на секунди, след които искате да се изпълни операцията, но числото винаги трябва да е с две цифри (ако е по-малко от 10 сложете 0 отпред). След като напишете командата, натиснете Next и в новопоявилия се прозорец задайте име на shortcut-а. След това натиснете Finish. Сега вече можете да зададете клавишна комбинация, с която да се изпълнява този shortcut или просто да го оставите на десктопа си и да го чукнете два пъти с мишката.


Как да заключим бързо компютъра си

Натиснете едновременно клавишите Win+L. Ще бъдете отведени към екрана за начално включване на потребителите.
Можете също така да създадете shortcut, който изпълнява същата функция. Чукнете с десен бутон върху вашия десктоп и изберете New -> Shortcut. Ще ви се появи прозорец, където в полето под Type the location of the item напишете c:\windows\System32\rundll32.exe user32.dll,LockWorkStation. След като напишете командата, натиснете Next и в новопоявилия се прозорец задайте име на shortcut-а. След това натиснете Finish. Сега вече можете да зададете клавишна комбинация, с която да се изпълнява този shortcut или просто да го оставите на десктопа си и да го чукнете два пъти с мишката.


Клавиатура с мишка

Една интересна опция, която понякога може да ви бъде полезна. Чукнете върху бутона Start -> Programs -> Accessories -> Accessibility -> OnScreen Keyboard


Някои полезни клавишни комбинации

Ctrl+Esc показва Start менюто
Win клавиша върши същата операция, ето малко комбинации с него:
Win+D - показва десктопа
Win+E - стартира Windows Explorer
Win+F - търсене на файлове
Win+Ctrl+F - търсене на компютри
Win+F1 - стартира Help and Support Center
Win+R - стартира Run
Win+Pause/Break - стартира System Properties
Win+M - минимизира всички прозорци
Win+Shift+M - отменя минимизирането на всички прозорци
Win+L - заключва компютъра
Win+U - стартира Utility Manager
Още няколко комбинации
Ctrl+Shift+Esc - стартира Task Manager
Shift+F10 - симулира десен бутон на мишката


Влизане в администраторския акаунт от началния прозорец на зареждане на Windows

Ако сте си инсталирали току що Windows или не сте променяли нищо, Welcome Screen-а на Windows е включен по подразбиране. От него обаче не можете да влезете в администраторския акаунт. Един от начините да направите това е да натиснете два пъти клавишите Ctrl+Alt+Del и вече можете да влезете в администраторския акаунт.


Премахване на Shut Down бутона от началния прозорец на зареждане на Windows (Welcome Screen)

Интересна опция, която може да ви е полезна.
Чукнете бутона Start -> Settings -> Control Panel -> Administrative Tools -> Local Security Policy.
В лявата част на новопоявилия се прозорец разширете Security Settings, после разширете Local Policies и изберете Security Options. В дясната част чукнете два пъти върху Shutdown: Allow system to be shut down without having to log on policy и изберете Disabled. Остава само да натиснете "ОК".


Как можете временно да си присвоите администраторски права

Много програми изискват да имате администраторски права, за да можете да ги инсталирате. Най-лесния начин да си присвоите временно такива права, при положение че сте се логнали като нормален потребител е следния: Задръжте натиснат клавиша Shift и чукнете с десен бутон върху инсталационния файл. От появилото се контекстно меню изберете Run as... В новопоявилия се прозорец напишете администраторското име и парола. Тази операция работи също и за програми от Start менюто.



Сетих се още нещо много интересно и полезно, макар и смешно

Случвало ми се е понякога да си пусна монитора на по-голяма честота, отколкото поддържа и след това да не мога да върна старото състояние и съответно да не виждам нищо, освен един черен екран. Имам в предвид случаите когато вместо бутона Aply натисна ОК и не ми се появява онзи прозорец който ме пита дали искам да запазя промените така или след 15 секунди ще ми възстанови оригиналните настройки. Та в такава ситуация варианта е да се рестартира компютъра, да се влезе под Safe Mode и да се оправи така монитора. Да, ама има по-лесен начин

1. натиснете няколко пъти клавиша Esc (това ще затвори всички прозорци, които не могат да се минимизират - да, има такива прозорци)
2. натиснете клавишната комбинация Win+M, която ще минимизира всички прозорци (Win+D върши същата работа)
3. преместете мишката така, че да отидете в някой от горните два ъгъла на монитора (лесно е, просто движете нагоре и надясно/наляво известно време). Така като чукнете с десен бутон, ще се сигурни, че не сте върху някоя икона.
4. натиснете десния бутон на мишката
5. натиснете буквата R
6. натиснете клавишите Ctrl+Shift+Tab
7. натиснете клавишите Alt+v (може да натиснете 6 пъти клавиша Tab, ако сте в режим на писане на кирилица)
8. натиснете клавишите Ctrl+Tab 2 пъти
9. натиснете клавиша Tab 2 пъти
10. натиснете поне два пъти стрелката нагоре
11. натиснете клавиша Enter (може да натиснете два пъти клавиша Tab и след това Enter)

Еми това е, би трябвало всичко да се оправи. Този трик съм го намерил собственоръчно и всъщност не е никакъв трик, а просто клавишни комбинации, които водят до желания резултат - намаляването на херците на дисплея.
Другия вариант е просто да намалите разделителната способност, като последователността е същата до стъпка 6, а при стъпка 7 натиснете два пъти клавиша Tab, после стрелката наляво няколко пъти и след това клавиша Enter (може да натиснете клавиша Tab 5 пъти и след това Enter).

Успех


toto написа:
1 – да увеличим пропускателната способност на интернет връзкатаWindows XP резервира за свои нужди 20% от всяка интернет връзка. Този размер може да бъде намален до 0% чрез стартиране на 'gpedit.msc' от RUN. Там намерете разклонението Computer Configuration -> Administrative Templates -> Network -> QoS Packet Scheduler – и там кликнете два пъти върху 'Limit reservable bandwidth', намиращ се отдясно и му задайте стойност ENABLED, а за Bandwidth Limit – 0%

2 – настройки на паметта (това се отнася само за потребители които имат над 265 MB RAM – ако Вашата е толкова или по-малко пропуснете тази точка)Ако имате много памет може да зададете на WindowsXP да държи всичките файлове, които използва там, вместо на хилядократно по-бавната виртуална памет, намираща се върху вашия твърд диск (която по всяка вероятност е силно фрагментирана, което ще отстраним в точка . За да подсетите да прави това стартирайте отново ‘regedit.exe’ и отидете в HKEY_LOCAL_MACHINESYSTEM/CurrentControlSet/Control/Session Manager/Memory Management/ и там ще откриете DisablePagingExecutive, чиято стойност трябва да бъде 1, ако не е я променете.
След като сте намерили работа на голяма част от оперативната си памет спокойно може да пожертвате още малко в името на системния кеш, който ако бъде увеличен ще ускори работата на твърдия диск, или по скоро ще отмени част от нея, поради простата причина че някой от файловете, съдържанието на папките и иконите ще бъдат ‘кеширани’ - ключа който позволява това се намира при по-горния и се нарича LargeSystemCache и за да се оползотвори по-рационално паметта ви трябва да има стойност 1.
Понякога Windows XP слага някои файлове в кеша, и после – след приключване на работата с тях ‘забравя’ да ги махне от там. За да не се случват подобни работи намерете или създайте ключа AlwaysUnloadDLL в HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Explorer – и задайте default стойността му 1.

3 – оптимизация на виртуалната памет
Понеже оперативната памет никога не стига на Windows XP му се налага да ползва виртуална, която се намира върху твърдия диск. Когато някое по-лакомо за памет приложение пожелае повече Windows променя постоянно размера на тази памет, което води до нейното фрагментиране, и до по-ниската и производителност. За да предотвратите това първо забранете виртуалната памет от Control panel/System/Advanced/Performance Settings/Advanced/Virtual memory – Change и задайте стойности 0. След това рестартирайте и дефрагментирайте диска си (В My Computer щтракнете върху диска с десния бутон и изберете Properties – Tools/Defragment now). След дефрагментирането отидете там където се задава размера на виртуалната памет и задайте една и съща стойност за минималния и максималния и размер – тази стойност трябва да е около 2.5 пъти размера на оперативната ви памет ако тя е до 256 MB и 2 до 1.5 пъти ако имате повече.

4 – ускорение на стартирането на WindowsЩе представя два метода, които лично при мен намалиха времето за стартиране с около 20 секунди. Първо създайте batch файл с името ntosboot.bat например. В него напишете следното:
del "c:\windows\prefetch\ntosboot-*.*" /q
и го запишете в C:\ . След това стартирайте ‘gpedit.msc’ – отидете в Computer Configuration/System Settings/Scripts – кликнете два пъти на Shutdown, след това Add и намерете файла който създадохте. След това стартирайте ‘devmgmt.msc’ и на Primary IDE Channel дайте Properties. За устройството, което липсва задайте Device Type: None, след това повторете същото за Secondary IDE Channel. Ако някой ден си купите DVD и след като го инсталирате то не работи си припомнете тази точка и разрешете отново устройството.

Малко трикове, чрез използването на регистъра:

1 - Забрана за достъп на анонимни юзъри

Анонимният потребител винаги може да се добере до списъка с потребителите, а след това лесно може да пристъпи нататък.
[HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Control\LSA]
"RestrictAnonymous"='1’

2 - Да не се показват паролите при въвеждане
Когато е пуснато крие паролите под формата на звездички. Щеше да е хубаво да има опция, подобна на тази за невидимите символи при Линукс, но уви... никой от Microsoft не се е сетил, макар че имат навика да крадат хитрите идеи.
[HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\Network]
"HideSharePwds"='1’

3 - Невидимост откъм локалната мрежа
Режим при който другите потребители в мрежата няма да ви виждат. Преценете сами дали си заслужава.
[HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\LanmanServer\Parameters]
"Hidden"='1’

4 - Изтриване на Page файла
По този начин унищожаваме цялта информация която се е зашазила в системния PageFile.
[HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Control\Session Manager\Memory Management]
"ClearPageFileAtShutdown"='1’

5 - Автоматично изтриване на временните файлове след работа в Интернет[HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Internet Settings\Cache]
"Persistent"='0’

6 - Забранете Recent списъка, който показва приложения, стартирани от вас в миналото[HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Internet Settings\Cache]
"Persistent"='0’

7 - Забрана за съхранение на информация за действията на user-a
[HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\Explorer]
"NoInstrumentation"='1’

Дано не съм повторил нещо от по- горе, за което се надявам да бъда извинен!

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 02 Фев 2007 00:12 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 19 Май 2005 17:52
Мнения: 970
Благодарил: 18 пъти
Получил благодарност: 11 пъти
Конвертиране на FAT или FAT32 том в NTFS

Windows XP Professional предоставя командата Convert за конвертиране на дял в NTFS, без преформатиране на дела и загуба на цялата информация от дела.За да използвате командата Convert, натиснете Start, изберете Run, в текстовото поле Open напишете cmd и след това натискате OK. Отваря се команден промпт,който се използва за подаване на командата Convert. Даденият по-долу пример показва как можете да използвате ключове с командата Convert.

Convert Volume /FS:NTFS [/V] [/CvtArea:име_на_файл] [/Nosecurity] [/X]
В таблица "1" са изброени ключовете, достъпни в командата Convert, с описание на техните функции.

Таблица "1" Ключове на командата Convert
Изображение

За получаване на помощ за всяка програма,работеща от команден ред, в командния промпт
въведете командата, следвана от /?, ислед това натиснете ENTER. Например за да получите
помощ за командата Convert, въведете Convert /? ислед това натиснете ENTER

http://www.microsoft.com/technet/prodte ... rtfat.mspx


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 27 Фев 2007 14:08 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
150 БЕЗПЛАТНИ програми от Microsoft

Можете да ги намерите тук (копирайте целия адрес в браузъра):

http://bhandler.spaces.live.com/blog/cn ... 1231.entry

Това са различни приложения, които могат да улеснят работата ви с компютъра. Списъкът съдържа както нови, така и някои стари програми. Всички са безплатни, но малка част от тях може да изискват валидация на Windows-a ви. На посочения адрес има кратко описание на всяка на английски.

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Май 2007 18:39 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Инсталиране и конфигуриране на Kaspersky Internet Security 6


Източник на информацията: http://www.kaldata.com
Автор: tigertron

В настоящата статия ще разгледам и обясня някои основни положения при инсталирането и конфигурирането на Касперски Интернет Секюрити 6. За база е използвана версия 6.0.1.411, но разликите с предишната версия 6.0.0.303 не са големи.

Да започнем с инсталацията!

При стартиране на файла за инсталацията на КИС се появява стандартния прозорец за инсталиране на програми, показан на фигура 1.

Изображение

Натиска се бутонът Next и се появява лицензното споразумение. Избира се "I accept the terms of the License Agreement" и се натиска Next. На следващият прозорец се появява диалогът за избиране на инсталационна папка на програмата. По подразбиране е зададена такава в програмната папка на операционната система и не се променя. Натиска се Next. Следващият прозорец е за избор на типът на инсталацията и е показан на фигура 2.

Изображение

Тук се избира една от три възможности - Пълна инсталация (Complete), По избор (Custom) или само Антивирусните компоненти (Anti-virus features). При първият вариант продуктът ще бъде инсталиран с пълните му характеристики; при вторият вариант можете да изберете кои компоненти на защитата да се инсталират, а при третият ще се инсталират само антивирусните модули. Препоръчвам пълна инсталация (Complete). Натиска се бутонът Next. На следващият диалог се появява съобщение за включването на самозащитата на програмата преди инсталацията й (Enable Self-Defense before installation). Натиска се бутонът Install и помощникът инсталира продукта (КИС) на вашият компютър.

След приключване на инсталацията се появява прозорец за активиране на КИС, показан на фигура 3.

Изображение

Тук възможностите са четири:


* Активиране на програмата чрез код (Activate using the activation code), който се получава при закупуването на продукта. За тази активация се иска връзка с интернет;
* Активиране на временна версия (Activate trial version). За тази активация се иска връзка с интернет, при което продуктът ще се активира за 30 дни;
* Добавяне на съществуващ ключ (Apply existing license key). Не изисква интернет връзка, а добавя съществуващ лицензен ключ, който се получава при закупуването на продукта;
* И последната възможност е да се активира продукта по-късно (Activate later).

След активиране на програмата се появява диалог за избиране на нивото на защита на вашият компютър, показан на фигура 4.

Изображение

Тук има две възможности - Основна защита (Basic protection) и Допълнителна защита (Interactive protection). Тук за повечето потребители препоръчвам Основна защита.

Натиска се бутонът Next и се появява диалог за конфигуриране на обновяването. По подразбиране е избрано автоматично обновяване и ви съветвам да го оставите така. Натиска се бутонът Next и програмата започва да събира служебна информация за програмите на вашият компютър. След приключване на процеса натиснете бутонът Next. Появява се диалогът за конфигуриране на локална мрежа и интернет, показан на фигура 5.

Изображение

Програмата автоматично засича и конфигурира зоните за защита на вашият компютър. В локалната мрежа невидимият режим е изключен, за да може да се споделят ресурси (файлове, папки, принтери и други), а в интернет невидимият режим е включен, за предотвратяване на атаки към вашият компютър.

Натиска се Next и се появява диалогът за настройка на приложенията в анти-хакера. Натиска се Next и се приключва с инсталацията на КИС. При натискане на бутонът Finish и активна отметка Restart Computer, помощникът за инсталиране ще рестартира вашият компютър.

Конфигуриране на КИС

При първото стартиране на програмата се появява прозорецът, показан на фигура 6.

Изображение

От нея се вижда, че веднага след рестартиране на компютъра и стартиране на програмата е стартирано обновяване! Прозорецът на КИС е разделен на няколко части. От ляво се намира менюто с компоненти, а от дясно техният статус.

За удобство, по нанатък съм продължил като съм инсталирал българският превод на програмата от тук!

На следващата фигура е показан статусът на КИС, когато всичко е ОК ;)

Изображение

При натискане на бутонът Настройки се появява прозорецът на фигура 8.

Изображение

От него можете да конфигурирате дали да се стартира КИС със стартирането на операционната система, какви видове вируси да засича и как да се разпределят ресурсите с другите програми! Когато е включена опцията Сподели ресурсите с други приложения, то ако е активно сканиране за вируси и се стартира друга програма, то ще и бъдат отпуснати системни ресурси, за да работи и сканирането за вируси ще спре. След като програмата приключи работата си, сканирането за вируси ще продължи. Също така от този прозорец можете да конфигурирате и добавите програми и папки, които да се изключат от защитата (да не се сканират за вируси, да не се сканира мрежовият им трафик, достъпът до регистрите и други), като натиснете бутонът Надеждна зона...

Файловият антивирус се грижи за засичането на заразени файлове на вашият компютър при опит да бъдат достъпни (стартирани, копирани, маркирани). Пощенският антивирус сканира вашите съобщения за вируси, които получавате през пощенските клиенти. Уеб антивирусът сканира за злонамерени обекти, когато сте в интернет и предотвратява тяхното проникване във вашият компютър. Тези три приложения са добре ефективни при настройките по подразбиране и не се нуждаят от допълнителни настройки!

На фигура 9 е показан екрана с настройките на Проактивната Защита.

Изображение

Анализатора на приложни процеси следи за опасен режим на работа на вашият компютър, засичане на внедряване на процеси в други такива, скрити процеси - рууткитове (rootkits), кейлогери и други. Цялостното управление на приложенията съдържа списък с приложения (програми), които се следят от антивирусната програма и при опит за тяхното променяне (най-вероятно от вирус) КИС ви предупреждава за него. Защитата на регистрите следи за опит за промяна на няколко основни ключа в регистрите, необходими за работата на операционната система. При опит за промяна на тези ключове КИС ви пита да позволи ли промяната или не. Защитата на офис пакета предпазва документните ви файлове и системата от макро вируси!

На фигура 10 е показан прозорецът с настройките на Анти-Спай модулът.

Изображение

Този модул се грижи да не отваряте страници, които могат да откраднат лична информация от вашият компютър (пароли, номера на кредитни карти и други), блокира изскачащите прозорци, блокира зареждането на банери и реклами в интернет и не позволява да се извършат скрити набирания от вашият компютър, ако имате модем.

Анти-Хакерът е защитната стена на КИС за вашият компютър! Той следи мрежовият ви трафик и при достъп на програма до интернет ви пита дали да и бъде разрешен такъв! В неговите настройки могат да се задават правила за всяко приложение, което ползва интернет - да му се позволи всякаква интернет връзка, да се позволи връзка само с определен адрес или през определен порт, или да се забрани интернет връзка на програмата. Там също са достъпни и правилата за филтриране на пакетите от и към вашият компютър, активните защитени зони и настройките за съвместимост с игри и други мрежови приложения.

Анти-Спам модулът филтрира съобщенията, които получавате през пощенските клиенти и отделя спама от вашата поща. Този модул използва три алгоритъма за разпознаване на спама. Също така можете да настроите черен списък с адреси, от които съобщенията винаги да се считат за спам и да се изтриват и бял списък с адреси, при който съобщенията от тях никога да не се считат за спам!

Допълнителните настройки на Сканирането са показани на фигура 11.

Изображение

Тук може да се включат и да се използват две технологии, които увеличават скоростта на сканирането - iChecker и iSwift. Тези две технологии позволяват да се увеличи чувствително скоростта на сканиращият процес, но работят само на NTFS файлови системи и следователно на Windows NT и по-горни версии (2000, XP, 2003, Vista). Също така, ако е включена отметката Сподели ресурсите с други приложения, то когато се стартира друга програма, изискваща повече ресурси, сканирането за вируси ще спре и ще изчака тази програма да приключи, след което ще продължи процесът на сканиране. След конфигуриране на сканирането същите настройки могат да се приложат и на всички други задачи за сканиране чрез натискане на бутонът Приложи! Ако е необходимо всяка задача за сканиране може да се конфигурира по отделно, като може да се определи кои файлове да се сканират, дали да се споделят ресурси, дали да се използват технологиите iChecker и iSwift, какво действие да се предприеме при засичане на вирус и кога да бъде стартирана задачата за сканиране!

На фигура 12 е показан прозорецът на Услугите!

Изображение

От тук може да се конфигурира: кои съобщения да се показват; да се включва и изключва самозащитата; да се защити програмата с парола; да се заредят, запишат или възстановят настройките на програмата, а също така може да се включи специален режим, при който се осигурява съвместимост с програми, използващи самозащита. Добре е този режим да се използва САМО ако имате програми, които влизат в конфликт с КИС! Тъй като този режим използва специфични настройки, необходими за функционирането на някои модули, то при неговото активиране ще бъдат забранени модулите Анти-Диалер и Защитата на офис пакета! Това се налага поради спецификата на този режим и при опит за неговото активиране КИС иска потвърждение за включването му и спирането на двата модула на защитата.

На фигура 13 е показан прозорецът с настройките на Обновяването!

Изображение

Тук може да се зададе автоматично, ръчно или обновяване през определено време; дали да се обновяват програмните модули и мрежовите драйвери и дали да се пресканира Изолатора след всяко обновяване. Чрез натискане на бутонът Конфигуриране... се влиза в допълнителните настройки на Обновяването. Тук може да се зададе и конфигурира използването на прокси сървър, източниците на обновяване, оптимизация за определен регион, стартиране на обновяването през друг акаунт и други. Последната опция (стартиране на обновяването през друг акаунт) е много полезна в случаите когато КИС е инсталиран и конфигуриран от администратор на акаунт с ограничени права. Чрез задаването на името и паролата на администраторският акаунт, обновяването може да извърши замяната на програмни модули и файлове, за които се искат администраторски права. Така не е необходимо администраторът да обновява ръчно и конфигурира отново КИС при наличието на критични ъпдейти, като това се прави автоматично от Обновителя, чрез стартирането на процеса през администраторският акаунт.

На фигура 14 е показан прозорецът на Дистрибутивното обновяване.

Изображение

Това е модул, който може да копира необходимите файлове за обновяване на компютър, който не е свързан с интернет. Този модул може да се стартира ръчно или в зададено време, може да се избират Компонентите за обновяване (антивирусните сигнатури, анти-хакерските сигнатури, базите за: Анти-спам, анти-банер и анти-фишинг, сигнатурите за сканирането на стрийминг поток, критичните стойности в регистрите, дефинициите за подозрителна активност и програмните модули за версия 6) и също така може да му се зададат всички допълнителни настройки, както при Обновяването, чрез натискане на бутонът Конфигуриране...

При Файловете с данни се конфигурира кои събития да се записват, колко време да се съхраняват логовете им и след колко време да се изтриват обектите в Изолатора и Резервните копия!

На фигура 15 е показан прозорецът с Мрежовите настройки!

Изображение

Тук може да настроите портовете, които да се следят - както определени такива, така и всички портове. Също така можете да изберете дали да се проверяват криптираните връзки или не или КИС да ви пита при всяка криптирана връзка!

От Външен вид можете да изберете изгледа на КИС - дали да се използват системните цветове и стилове или оригиналните такива на програмата; дали да са прозрачни прозорците й; дали да се анимира иконата на КИС в системната лента и дали да се показва икона над прозореца за влизане в Windows! Също така, може да се избере папка с кожи и да се прилагат различни видове кожи за КИС!

-----------
Ами това са едни от основните параметри при инсталирането и конфигурирането на КИС 6 на вашият компютър! Надявам се, че тази статия ще бъде полезна на много хора! Ако имате въпроси и препоръки - чакам ги.

Автор: tigertron

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 25 Май 2007 18:53 
Offline
Луд умора няма

Регистриран на: 05 Фев 2004 18:38
Мнения: 899
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Какво е спайуер и как да се предпазим?


Източник на информацията: http://www.kaldata.com
Автор: tigertron

Спайуерът (Spyware) е софтуер, който може да извърши определени действия на Вашият компютър, без да знаете за тях, като показване на реклами, събиране на персонална информация или промяна на настройките на компютърът Ви. Други видове нежелан софтуер могат да изменят Вашият компютър в различна степен - от незначително дразнене до голямо забавяне или замръзване на системата. Тези програми имат способността да променят началната страница на Вашият браузър, страницата за търсене или да добавят допълнителни компоненти към браузъра, които не са ви необходими или не искате. Също така тези програми могат да направят много трудно връщането на настройките към първоначалните им стойности. Тези видове нежелани програми се наричат спайуер.

Какво е Адуер (Adware)?

Адуерът показва нежелани и натрапчиви реклами, като улеснява доставянето на такива до компютърът. Адуерът може да показва реклами в браузъра, да отваря търговски сайтове и да събира информация за маркетингови проучвания. За да се предпазите от инсталирането на адуер се препоръчва внимателно да прочетете сроковете за използване (Terms of Use) и споразумението с крайният потребител (End User License Agreement) преди инсталиране на определена програма!

Какво е малуер (malware)?

Малуерът е съкращение на злонамерен софтуер (malware - malicious software) и е предназначен да нанася щети и повреди на една компютърна система. Троянските коне, червеите и вирусите могат да бъдат класифицирани като малуер. Някои видове рекламен софтуер също могат да бъдат малуер, тъй като те се опитват да се инсталират отново след тяхното премахване от системата.

Какво е паразит (parasiteware)?

Паразит е термин за всеки адуер, който презаписва определени проследяващи връзки. Тези връзки се използват от собствениците на сайтове, за да продават продукти. Проблемът е насочен към компании като WhenU, eBates, и Top Moxie, които са най-големите разпространители на адуер. Те пускат свой софтуер, за да "улеснят" потребителите в тяхната покупка. За крайният потребител паразитите са малка заплаха за сигурността на тяхната система.

Какво е крадец на страници (page hijacker)?

Крадецът на страници е приложение, което се опитва да придобие контрол над стартовата страница и да я замени с друга, избрана от него. Това също е малка заплаха за сигурността, но е доста дразнещо. Повечето крадци на страници използват прикрити техники и умело подбрани диалози за своето инсталиране на компютъра. Обикновено те извършават едно или повече от следните неща:

* Променя страницата за търсене, като я сменят с платена такава;
* Променя стартовата страница като слага тази на дадена компания, която си е платила. Често стартовата страница се сменя с порнографска такава;
* Може да изпрати или пренасочи отваряните страници към сървъра на компанията, която си е платила.

Какво е диалер (dialer)?

Диалерът е вид софтуер, използван от хора, които разпространяват порнографски материали. Веднъж свален и стартиран, диалерът се опитва да набере телефонни номера с добавена стойност (най-често порнографски импулсни телефони). Тези набирания се правят без знанието на потребителя. Това може да доведе до големи финансови щети на заразилият се собственик на компютър.

[/b]Какво е ВНО (добавка в браузера)?[/b]

ВНО (Browser Helper Object) е добавка, която разширява способностите на Вашият браузър. Не всички добавки са вредни, някои са доста полезни даже, като Google toolbar. В тази категория влизат добавките, които изпращат персонална информация към собствениците си (или трети лица), записват Вашите действия в Интернет и дори показват реклами.

Какво е кейлогер (keylogger)?

Това е програма, разработена за следене на активността на потребителя, чрез записване на въвежданите от него символи от клавиатурата. Най-често кейлогерите записват всеки един натиснат клавиш във файл, който изпращат на създателите си. По този начин могат да бъдат откраднати паролите на потребителите за достъп до техните електронни пощи или дори банкови сметки!

Какво е търговски инструмент за мрежови мениджмънт?

Най-често се използват в корпорациите. Той не се инсталира на клиентският компютър, се стартира от сървъра. Тези инструменти записват мрежовият трафик, който използват клиентите. Те могат да записват мрежовите действия на клиента, но не могат да записват въведените пароли или екраните им.

Какво е събирач на данни (Trackware)?

Основните функции на тези инструменти са да събират информация за крайният потребител - посещавани страници, ключовите думи при търсене в интернет, информация за компютъра и друга персонална информация на потребителя. Бисквитките (Cookies) са пример за събирачи на данни.

Какво е инструмент за отдалечено администриране (Remote Administration Tool)?

Това е инструмент за отдалечено администриране на компютър в мрежа - може да се използва за изтриване или качване на файл, за спиране или рестартиране на компютърът и други. Тези инструменти осигуряват много лесен достъп до отдалеченият компютър.

Какво е червей (worm)?

Червеят е подобна на вирусите програма, която автоматично се разпространява на колкото може повече компютри по всевъзможни начини - чрез електронната поща, през Интернет или локална мрежа, дори през споделените файлове. Разпространението е първата цел както на вирусите така и на червеите. И двата вида паразити могат да бъдат разрушителни за компютърната система. Основната разлика на червеите от вирусите е, че червеите могат да заменят файлове, а не могат да се вмъкват в тях, докато вирусите се вмъкват във файловете, а не ги заменят.

Какво е "сваляч" (Downloader)?

Задачата им е да изтеглят и инсталират нежелани файлове или програми, дори без да се изисква разрешение или да се предупреждава потребителят. Тези програми са изключително опасни, защото позволяват да се свалят и инсталират много червеи и вируси, без знанието на потребителя!

Какво е експлоит (Exploit)?

Тези програми използват уязвимости в други програми, чрез които се опитват да позволят достъп на външен човек до компютърната система.

Какво е флуудер (Flooder)?

Тези програми изпращат огромни количества информация към компютър или мрежа за претоварване и блокиране на връзката към Интернет или локалната мрежа.

Как да разбера, че имам спайуер на моят компютър?

Може би имате спайуер на Вашият компютър, ако:

* Виждате изскачащи реклами, дори и да не разглеждате интернет страница;
* Променена е вашата стартова страница на браузъра или страницата за търсене, без ваше знание;
* Имате добавка към Вашият браузър, която не искате и трудно можете да я премахнете;
* Изпълнението на ежедневните задачи на Вашият компютър отнема повече време от обикновено;
* Вашият компютър често започне да замръзва и други.

Как спайуерът влиза в моят компютър?

Има различни начини, по които спайуер или друг нежелан софтуер може да проникне във Вашият компютър. Най-често използваният метод е спайуерът да се инсталира с инсталирането на друг софтуер, който искате, като програма за споделяне на файлове през Интернет. Когато инсталирате нещо на Вашият компютър от голямо значение е внимателно да прочетете лицензното споразумение и изявлението за поверителност на Вашата информация. Понякога включването на нежелан софтуер в инсталацията на желан такъв е документирано, но чак в края на лицензното споразумение.

Как да се предпазя от заразяване със спайуер?

Предлагам Ви няколко полезни съвета как да предотвратите заразяване със спайуер:

* Използвайте анти-спайуер програма!
* Обновявайте анти-спайуер програмата си често с последните обновления;
* Ако използвате Интернет Експлорер изключете възможността за стартиране на скриптове без Ваше знание;
* Използвайте защитна стена, за да предотвратите изпращането на информация от спайуер;
* Не натискайте върху препратки от изскачащи прозорци! Така можете да инсталирате спайуер на Вашият компютър. Затворете изскочилият прозорец като натиснете бутонът "X" в заглавната му лента, а не натискайки бутон Затвори (Close), ако има такъв;
* Не сваляйте програми от непознати сайтове;
* Бъдете изключително внимателни, когато се появи диалог, питащ Ви за извършването на определени действия! Ако не сте сигурни в действието, по-добре натиснете "No" или затворете съобщението от бутонът "Х" най-горе в дясно на заглавната лента;
* Не следвайте съмнителни линкове, които ви предлагат анти-спайуер програми! В този случай вместо да се предпазите от спайуер е възможно да да се заразите с такъв.

В днешно време се развиха много видове нежелан софтуер, който може да се класифицира като Спайуер. Някои от тях не са опасни за системата, но други могат да я разрушат напълно. Предпазването на компютъра от спайуер е толкова важно колкото и предпазването му от вируси! За целта има специализирани програми, които засичат и чистят спайуерът. Също така всяка съвременна антивирусна програма има възможност за засичане и изтриване на подобен род софтуер. Динамичното развитие на нежеланият софтуер обуславя и динамичното развитие на антивирусният и анти-спайуер софтуерът, за да може да се отговори адекватно на новите заплахи!


Автор: tigertron

_________________
No Guts - No Glory
No Pain - No Gain


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 04 Окт 2007 00:54 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 19 Май 2005 17:52
Мнения: 970
Благодарил: 18 пъти
Получил благодарност: 11 пъти
Ръководство: Norton Ghost

Цитат:
Norton Ghost прави имидж на целия драйв /напр. С/. Изключително бърз и лесен начин да се отървеш от непоправими бъгове в уиндоуса . Но е особено ефективно ако инсталираш "свеж" уиндоус и всички драйвъри и програми и направиш настройките , които правят компютъра ти да изглежда така , както искаш . След това препоръчително /само/ дефрагментираш дяла и му правиш бекъп , който съхраняваш на друг дял /напр. D/. После винаги щом пожелаеш може да възстановиш дяла /С/ към момента на бекъп . И цялата операция трае смешните 12 мин /при мен/. Освен това бекъпът едва ли ще ти заеме повече от 2,0-2,2 GB. Може да си направиш няколко такива , до момента когато уиндоусът започва да си показва рогата .

С две думи,при евентуална "инфекция" ,направеното с тази програма Ви спасява задника, или по-точно 2-3 часа мъки.Имидж на диска,където е операционната Ви система,такава,каквато я искате.Копие на цял диск във вид на файл.


Създаване на имидж:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Рестор на драйв от имидж:
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Изображение
Благодарение на digit
[/quote]


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Авг 2009 22:10 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 28 Яну 2004 20:28
Мнения: 2021
Години: 41

Местоположение: Добрич
Благодарил: 4 пъти
Получил благодарност: 28 пъти
кажете версия на неро която да върви на 64 битова 7-ца или алтернатива на неро

_________________
Въпрос на вкус, казало кучето и се близнало под опашката.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Авг 2009 22:12 
Offline
Луд умора няма
Аватар

Регистриран на: 10 Яну 2008 21:51
Мнения: 612
Години: 43

Местоположение: Балик
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
аз отдавна си карам с неро 9

_________________
На неграмотно написани постове и такива на шльокавица отказвам да отговарям!
Изображение
Изображение
Изображение
Asus P5Q Deluxe | Intel C2Q Q9550 + Xigmatek Achilles S1284 | 4х2GB G.SKILL F2-8000CL5D-4GBPI + Dominator fan | Sapphire 7870 OC | 2xWD6400AAKS + Samsung F3 HD103SJ 1TB | NEC AD-7200S | Auzen X-plosion + Logitech X530 | Corsair TX750W | CM Stacker 831SE | ASUS MK241H


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Авг 2009 22:16 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 28 Яну 2004 20:28
Мнения: 2021
Години: 41

Местоположение: Добрич
Благодарил: 4 пъти
Получил благодарност: 28 пъти
и аз сега него тегля ама ако имаш изпитана версия и успешно кракната сподели може и на лично

и текстов редактор за ие няма ли такъв подобен като на лисицата

_________________
Въпрос на вкус, казало кучето и се близнало под опашката.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re:
МнениеПубликувано на: 03 Сеп 2009 06:44 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 02:19
Мнения: 189
Местоположение: Бългаеия
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Super Mario написа:
Команди за D O S
HELP - помощ (може да ви много полезна за да видите опциите на командите), можете да използвате и бърз help като напишете <командата/?> по този начин ще получите бърза помощ за съответната команда.

MD <име на директория> - създава дериктория. RMDI

RD<име на директория> - изтрива дериктория (само ако е празна). CD

CD<име на директория> - влизаш в съответната директория. CD.. - изл

изаш от под директорията.

CD\ - излизаш от всички директории в които си влязал.

COPY <име на фаил> <пътя до мястотото където искаш да го копираш> - копира файлове (при MSDOS никъде няма да срешнете команда Paste - просто я няма). Командата COPY е много полезна за крадване на PWL файлове защото Вие предполагам занаете че този/тези фаил/ове се намират в директория WINDOWS, тогава пишете copy *.pwl a:\ - с това указвате да се копират всички файлове с разширение PWL на устройство "А". С това си спестявате търсенето и пействането, а и става много по бързо прехвърлянето. DEL <името и разширението на файла> - изтрива файлове, а може да зададете командата и по този начин del *.* - така указвате да се изтрият всички файлове.

DELTREE <името на директорията> - можете да изтривате пълни директории включително и всичките и поддиректории.

FORMAT <устройство> - форматира зададеното устройство има много опции вижте ги сами (няма да ги обяснявам). FDISK - служи за разделяне на диска на дялове. (Partition Magic -разделя диска под Windows).

SYS <устройство> - прехвърляне на системните файлове - задължително устройството трябва да е форматирано, или да е празно защото те се разполагат на точно определено място, ако има нещо на тяхното неможе да стане прехвърлянето.

DIR - показва списък от файлове и директории (зависи къде си).

CLS - изчиства екрана.

SET - създава променливи за обкръжението и им присвоява стойности.

TYPE - показва съдържанието на файла, но без възмойност за редактиране.

ATTRIB - скрива или показва скрити файлове зависи от опцията.

EDIT - стартира редактор за цял екран.

MEM - показва информация за разпределението в

RAM. MIRROR - предпазва диска от неволно форматиране. Съхранява информация за изтрити файлове.

VER - показва номера на текущата версия на

DOS. TREE - показва структурата на дървото на поддиректориите, на дадено устройство.

UNDELETE - възтановява случайно изтрити файлове (е ако не сте расетнали компютъра де).

UNFORMAT - възтановява файлове, изтрити при случайно форматиране на диска.

SETVER - указва на DOS да присвои на приложението различен номер на версия.

SUBST - замества буквеното означенение на устройството с път за достъп до поддиректория. Буквените означения, използвани по този начин се наричат виртуални драйвери.

FASTOPEN - увеличаване бързодействието на диска.

SHARE - поддържа съвместно използване на файлове и тяхното заключване

. XCOPY - копира избирателно файлове.

DISKCOMP - сравнява садържанието на две дискети писта по писта, отчитайки кои писти не са идентични.

CHKDSK - анмализира, диагностицира и коригира (по-избор) често срещани грешки на твърдия диск и извежда информация от

FAT за диска.

BREAK - определя дали

DOS ще проверява за натиснати от потребителя клавиши

CTRL+C (които прекъсват повечето команди на DOS).

TIME - показва сиистемното време и позволява промени в него (часовника).

DATE - показва или установява системноата дата.

PROMPT - променя промпта на DOS. Изпраща кодове

ESCAPE към ANSI.SYS (там където виждате "C:\" може примерно да слижите датата, часът и др.


Има още няколко ;) но аз ще кажа само една :)

FDISK - Коандата е за разделяне на хард дикскове като Партион Меджик. ЗАБЕЛЕЖКА Коамдата не е активна в систама XP. За да направите този процес е нужно да рестартирате компютъра, и да влезете в Safe Mode, и от там я вавеждате.

_________________
Мечтите на всеки фен на: Лукса и Мошноста.

ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Сеп 2009 06:47 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 02:19
Мнения: 189
Местоположение: Бългаеия
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Aca написа:
кажете версия на неро която да върви на 64 битова 7-ца или алтернатива на неро

v7, v8, v9 ;)

_________________
Мечтите на всеки фен на: Лукса и Мошноста.

ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Сеп 2009 07:45 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 02:19
Мнения: 189
Местоположение: Бългаеия
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Ето всичко за ДОС http://www.computerhope.com/msdos.htm

_________________
Мечтите на всеки фен на: Лукса и Мошноста.

ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 03 Сеп 2009 09:35 
Offline
Почетен потребител
Аватар

Регистриран на: 28 Яну 2004 20:28
Мнения: 2021
Години: 41

Местоположение: Добрич
Благодарил: 4 пъти
Получил благодарност: 28 пъти
Bulldozer87 написа:
Aca написа:
кажете версия на неро която да върви на 64 битова 7-ца или алтернатива на неро

v7, v8, v9 ;)

7 прави проблем 8 не съм пробвал а 9 върви безупречно

_________________
Въпрос на вкус, казало кучето и се близнало под опашката.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Сеп 2009 16:50 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 02:19
Мнения: 189
Местоположение: Бългаеия
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Уроци за PHP

http://base-syst.com/index/php_doc/

_________________
Мечтите на всеки фен на: Лукса и Мошноста.

ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 12 Сеп 2009 16:53 
Offline
Скучаещ
Аватар

Регистриран на: 30 Дек 2006 02:19
Мнения: 189
Местоположение: Бългаеия
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
За 9 тката и аз съм за. макарче е малко тежичка :) заема 1.24 гб :)

За 7цата има няколко версии

Не ти препоръчвам само 6та версия прави супер проблеми... Казвам ти от личен отпит.

_________________
Мечтите на всеки фен на: Лукса и Мошноста.

ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: 30 Окт 2009 11:09 
Offline
Объркал се

Регистриран на: 17 Фев 2007 01:44
Мнения: 25
Благодарил: 0 пъти
Получил благодарност: 0 пъти
Bulldozer87 написа:


Според мен http://www.php.net е най - добрия източник на информация за PHP програмиране. А за търсещите готови класове може да посетят: http://www.phpclasses.org/

_________________
Теглене от vbox, вицове, клипове, пожелания
Спортни новини


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 31 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов