Бергон интернет и телевизия

Sega van Persi li e injured;) Jalko, che Arshavin nqma da igrae vs Man.. Dqvolite shtqxa da stanat anglecheta;]

_________________

Мда много щеше да ми е интересна играта на Гари Невил

_________________
"Не преставай - рече - да четеш историята на древните. Защото там без труд ще намериш онова, за което други много са се трудили."

Ще кажа само ... http://www.winner.bg/oncorner/read7162.html (добре де копирам). Технически в момента това което Ман направи за 140 милиона, Арсенал направи за 24 милиона(говоря единствено ШЛ)

Не търся оправдание .... ако го търсех щях да обвиня Венгер за нареждането на отбора, но не правя това ... Показвам това, което Арсенал са направили ... с колко пари .. а и аз харесвам Арсенал заради отборната игра .. не ми е за купи големи играчи и такива глупости(от както съм фен не съм преживял Арсенал да взима купа). Девизът, ако може така да се нарече, е "victory through harmony". И просто аз следвам този принцип и за това съм фен(или съм на този принцип, защото съм фен). Това, че можем да отпаднем от купа в която нямаме традиции(имаме един единствен финал) не ме бърка толкова. А това за собствениците на Арсенал е различно. Аз не им се сърдя за това, че дават малко пари ... аз ги харесвам, защото дават толкова малко пари. А те ако искат да дадат пари ще ги дадат. Те ги имат ... миналото лято бях чел, че Венгер може да разполага със 120 милиона за трансферно, но просто политиката на Арсенал не е такава. При Юнайтед е различно .. там се пръскат пари яко (както и в други отбори, най-ярък пример е Челси). А и друго с което е известен Арсенал ... измъчената победа. И въпреки, че Арсенал няма толкова на брой купи колкото е нужно да се "мерим" с Манчестър(може ми само ФА къп, мисля, че изоставаме с 2 от вас), за това ние си имаме "непобедимия" сезон. Просто Арсенал е такъв .. известно време подготвяме състав(като например този който имаме сега) и състава се прави за еди си колко години и се прави някакъв бум след това. И за този "бум" се говори години на ред ... Още се говори за мача ни с Ливърпул когато им измъкнахме титлата и след това ни дадоха дубъл(ако не се бъркам де). И коментаторите дори го споменаха след онова 4-4, въпреки, че отмъкнатата титла не е в наша ползва.

И ние ги имаме или по-точно имахме тези легенди, но просто Венгер направи подмладяването на отбора за 2 сезона, а можеше да го проточи за 4-6 ... ако това подмладяване беше за 4-6 сезона миналата година нямаше да изтървем титлата. Дори коментатора на Диема Борислав Борисов критикува Венгер за това "бързо" подмладяване. Сега отбора е на по 19-24 години (има няколко изключения) и точно този отбор .. изграден от някакви, който спокойно мога да ги нарека батковци стигат до 1/2 на ШЛ или до финала .. зависи каква игра покажат във втория кръг. Сегашния ни играч тип "стиви джи" сега е Фабрегас. Отбора се чувства по-добре на терена, когато и той е там. Естествено, че не е същия като джерард, но предвид годинките все е нещо. А за "учителя" беше оставен Анри, но нападател ... не може да учи халф .. и според мен тук сгреши Венгер. Ако тогава е знаел, че Фабрегас ще е новото лице на Арсенал, да беше оставил Беркамп, а не Анри.




п.п. то ставало и без псувни ли бе ..

vai toq sadiq li bash:D

_________________

Не знам закво спорите просто - няма как с играчи като Саня , Сонг , Джиру и да не изброявам половината банани да имаш претенции. С един Фабергас - когато е във форма - и Адебайор и без Аршавин толкова ви е максимума. Няма вече играчите от класата и във форма като Люнберг , Анри или дори от по-старо време Бергкамп.

_________________
"..ще настъпи ден, когато събирането на разпокъсаните елементи на знанието ще отвори такива бездни на реалността, че или ще полудеем или ще се скрием в нови тъмни векове"

_________________
CHELSEAFC FOREVER!!!

тоя от Кения ,ако им се води "фен" аз съм председател на основният фенклуб на Ливърпул ебаси. Все едно оня дето се казва Манчестър Юнайтед от Свищов да се гръмне и да ни занимават с кончината му.

_________________
"..ще настъпи ден, когато събирането на разпокъсаните елементи на знанието ще отвори такива бездни на реалността, че или ще полудеем или ще се скрием в нови тъмни векове"

Много е важно дадени събития да се оценят реално и в тях да не се вкарва повече от необходимата емоция. А ми се струва, че края на този сезон всъщност ще остане в умовете на повечето от вас с двата загубени финала. Всъщност истината е, че трябва да остане със загубите от Фулъм, Хъл Сити, Астън Вила, Стоук Сити и Манчестър Сити. Защото те показват сезон 2008-2009 на Арсенал. Някъде през ноември онзи сезон приключи и започна следващия 2009-2010.

Спомнете си отпадането от ПСВ Айндховен на осминафинал пак в Шампионската Лига. тогава Анри се контузи и уж не можа да играе до края на сезона. Истината е, че в онзи момент Венгер поиска да го освободи и до края просто го остави извън отбора. Може би някои от вас си спомнят какво стана в сезон 2007-2008. Началото, играта и всичко останало. Така че франският мениджър постигна всичко това като започна от март. сега реши да го направи от ноември. След онези 5 загуби на Арсенал през ноември съставът завърши първенството и започна да гради нещо различно за догодина. И всъщност постигна добри резултати - 21 поредни мача без загуба, сега остава да видим дали ще паднем от Челси или Манчестър Ю, но ако и там не загубим нещата ще станат доста сериозни. За мен двубоят на "Олд Трафорд" за първенство е много по-важен от вчерашния мач, защото ще помогне много за началото на следващото първенство. Арсенал трябва да може да започне подготовката си през лятото с мисълта, че има 24 поредни мача във Висшата Лига (това е близо 60% от двубоите) без загуба.

Не забравяйте и друго. Вчерашният отбор не е Арсенал, защото в нашият състав има още един човек, който вече демонстрира, че оказва изключително влияние върху развоя на мачовете. Аршавин има 8 асистенции и 6 гола в 8 мача. Това и Анри не го е правил. Да не говорим, че е очевидно влиянието на Газидис и Кронке върху политиката на клуба и това освобождава Венгер да върши само непосредствената си работа. Още един играч в центъра на защитата с опит и физическа сила ще придаде на този тим съвсем друго измерение.

Аз гледам на вчерашния мач като на необходимия шамар за този тим, за мениджъра, дори за клуба. Да, беше неприятно, но сега поне Гибс ще е вече мъж. И ще имаме спокойствие на левия фланг на отбора с Клиши и него. Дори двамата могат да си поделят мачовете, така че в най-важните срещи титулярът (който и да е той да има свежест). Очаквам в центъра на защитата да се случи същото с Галас, Туре, Джуру и още един човек, който е желателно да е от калибъра на Ъпсън, Мика Ричардс или Хангелаанд. Моят избор е за вторият, но нищо не се знае. В дясната зона Ебуе и Саня също могат да си поделят двубоите. същата тази отбрана е най-добрата в лигата от 1 декември насам с допуснати по 13 гола (също толкова има и "желязната отбрана" на Юнайтед за този период). Това е тенденция, която не бива да се пропуска.

В средата на терена е страшна конкуренцията. Няма смисъл да изброявам хората, но ако бъде купен само още един дефанзивен полузащитник (примерно Алонсо, за който се говори, че ще бъде свободен на пазара) ситуацията ще стане много различна. Забележете и нещо друго! Атаката ни, която има кошмарно слаб сезон всъщност е втората по сила в лигата и е вкарала също толкова голове, колкото тази на Юнайтед. И то при положение, че нито Роналдо, нито Рууни, нито Бербатов са отсъствали колкото Ван Перси и Адебайор. дори не говоря за Едуардо, който може да даде по 20 гола на сезон или Роситски. Дори за Фабрегас не отварям дума в момента.

Сега погледнете тенденцията. Да, Арсенал загуби сезона си до ноември. Но от тогава неща съвсем не са толкова зле. И е хубаво да не се гледат отделните мачове, а цялостната тенденция. За мен това, което стана в последните два сезона много силно прилича на годините между 1999 и 2001 година. Тогава имаше доста разочарования - финалът с Галатасарай, загубата от Юнайтед с 1:6, после загубата на финала в кардиф срещу Ливърпул с двата гола на Оуен. За да станеш Непобедим трябва да придобиеш този опит. И настоящият състав вече го има. Убеден съм, че догодина отборът ще е различен. И за финал ето ви нещо от мен
Преходът приключи. Това, което започна през 2000 година с началото на строежа на новия стадион завърши. Догодина шампион в Англия ще е Арсенал. Бъдете сигурни!























Ето и потвърждение на моите думи(не толкова добре изказани) от Борислав Борисов.

Българският фенклуб на Арсенал е един от избраните, които ще връчат наградата играч на сезона от името на фенклуба. Има възможност Диема да направят репуртаж/клипче или да предават на живо връчването.

ей неграмотен!!!

Челси ще пада ли :Р

_________________

Няма да падат ...

Имаме си нов дизайн на страницата: http://www.arsenal-bulgaria.com/

На този ден през...
2004...Арсенал побеждава Лестър Сити с 2-1 превръщайки се в "непобедим", завършвайки сезона без загуба.

Началото на Арсенал vs Тотнъм.


Феновете на Арсенал може да не са особено щастливи от начина, по който техният тим играе в момента, но поне парите на клуба са на сигурно място. Мениджърът Арсен Венгер ги е натъпкал в дюшека си, отказвайки категорично да похарчи и стотинка за ненужни дрънкулки, като свестен вратар или халф, способен да отнеме топката от съперника. А касата на Арсенал не винаги е била толкова пълна.
В началото на ХХ век президент на Топчиите е членът на парламента от Консервативната партия сър Хенри Норис. Самообявил се за "приятел на всички", той е приятел най-вече на самия себе си точно както се полага на един достоен член на торите. Без да се свени, той използва клубни средства, за да си осигури личен шофьор, който да го вози насам-натам из Лондон, докато самият Норис, опънал се удобно на задната седалка, смуче скъпо бренди и пуши дебели пури. Също така Норис находчиво продава клубния автобус, прибирайки изкараните честно 125 паунда в огромния си портфейл.
Норис обаче не е само вредител за Арсенал. Понякога хитрите му изпълнения облагодетелстват клуба. Твърди се, че е осигурил съществен (и незаконен) финансов стимул, за да доведе легендарния мениджър Хърбърт Чапман от Хъдърсфийлд, както и голмайстора на Съндърланд Чарли Бъчан. Като се има предвид, че двамата заедно изобретяват системата WM, донесла на Артилеристите куп трофеи през 30-те години, това се оказва отличен бизнес ход. Но въпросното изпълнение на Норис не е нищо в сравнение с гениалните му усилия през 1918 г., благодарение на които Арсенал записва удивителен прогрес във футболната йерархия след края на Първата световна война.
През сезон 1914/1915 Топчиите завършват на пето място във Втора дивизия, а 4 години по-късно са в елита!
Норис се възползва от увеличаването на броя на отборите в Първа дивизия от 20 на 22. Първоначално се очаква, подобно на други подобни случаи през 1898 и 1905, последните два тима в елита (Челси и Тотнъм) да останат в Първа дивизия, а първите два във Втора (Дарби К и Престън) да се присъединят към първия ешелон. Дарби и Престън наистина влизат в елита, но за останалите две места нещата далеч не били толкова ясни. Норис заявява, че Тотнъм заслужава да изпадне заради мястото си в крайното класиране. Това обаче не се отнася за Челси, защото Манчестър Юн щял да изпадне вместо лондонския тим, ако не бил спечелил 2 т. в уговорен мач през 1915 г. срещу Ливърпул.
Като защитава каузата на Челси, без да призове за изхвърляне на Юнайтед и Ливърпул от елита, Норис печели подкрепа за Арсенал в ръководството на лигата. Останалите членове на комитета остават впечатлени от яките връзки на сър Норис. Той бил близък приятел с шефа на Ливърпул Джон Маккена, президент на Футболната лига. Така че, когато нещата опират до това комисията да решава кой да получи последното, 22-о място в Първа дивизия, Арсенал печели повече гласове от Тотнъм, Уулвърхемптън и Барнзли, макар че всичките три тима завършват по-високо в класирането от Топчиите през 1915 г. Обвиняват Норис, че е раздал солидни подкупи, но нищо не е доказано. Що се касае до Арсенал, оттогава Артилеристите неизменно са член на английския елит.

_________________
Yesterday, there was so many things
I was never told
Now that I'm startin' to learn
I feel I'm growing old

_________________
Yesterday, there was so many things
I was never told
Now that I'm startin' to learn
I feel I'm growing old

Преходът на Арсенал завърши

В следващите две години ще се видят резултатите от този 10-годишен проект на Арсен Венгер

Сезонът на Арсенал бе доста кратък – започна в края на ноември и завърши малко след средата на април. В останалото време венгер работеше или по последствията от предходните първенства или за есента. Тимът остави усещането, че е близо, но в същото време и достатъчно далеч от първото място. Една година обаче е доста време. Миналият май всички говореха, че съставът е много близо до върха. Сезон 2007-2008 завърши с шампион Манчестър Ю, следваше Челси на 2 точки и на още две бе Арсенал. Стартовата позиция не бе лоша.

Управлението на клуба

Убеден съм, че ако във футбола се забрани на клубовете да правят трансфери през лятото Венгер ще има огромен успех, защото умее да работи в дългосрочен план. Неговите решения обичайно не носят резултат веднага, но пък за сметка на това са сигурни. Проблемът е, че твърде често му се налага да започва от нулата изграждането на един отбор, а и той сякаш предпочита да разруши всичко и да не използва нищо от вече направеното. През лятото на 2008 напуснаха Фламини (човекът не искаше да остава в Арсенал, независимо от предложените пари), Хлеб (подобно на Фламини), а Жилберто получи ясен сигнал от Венгер, че няма да е нито първи, нито дори втори избор в отбора за позицията си. На тяхно място бе взет само Насри, като бе ясно, че Венгер ще опита да създаде заместник на Фламини измежду наличните Сонг, Диаби и Денилсон. Това бяха събитията на терена.

От управленска гледна точка преговорите за сключване на един договор винаги са осеяни с много компромиси. А Венгер доказа ясно, че няма никакво намерение да погазва личните си принципи. Човек като него не е подходящ за такъв тип разговори. Не случайно и Аршавин бе взет през зимата, а не през лятото, въпреки че Венгер го искаше още през юни. Разликата е, че в единия случай преговорите се водеха от французина и той се отказа при първото обявено различие в мненията със Зенит, като нито веднъж не отстъпи от позицията си, а във втория сделката се движеше гъвкаво от Айвън Газидис. Убеден съм, че ако роденият в Южна Африка англичанин бе начело на клуба през миналото лято поне Фламини нямаше да е напуснал, а и Аршавин щеше да е в клуба на 1 септември.

И тук най-същественият извод. След изгонването на Дейвид Дийн през 2007 година Арсенал бе управляван от един човек, Арсен Венгер, и след година време започнаха да се виждат проблемите. Дори такъв гении в ръководенето, какъвто безспорно е Венгер, не може да се справи сам с всичко. За мен връщането на Арсенал две години назад дойде не от напусналите футболисти, а от липсата на фигура до френският мениджър, която да е коректив на неговите действия и да му помага. Дийн бе такъв, а след него до идването на Газидис, в клуба нямаше такъв човек. Вината за управленския хаос е на основния тогава акционер Дани Фишмън, който яростно искаше да контролира продажбата на клуба от тогавашния борд на директорите към Стан Кронке или Усманов. Но негативите бяха поети от Венгер.

Закъснелите решения на Венгер

Договорът на Газидис влезе в сила през януари 2009, но на практика той управлява клуба от края на ноември 2008, когато се появиха първите съобщения за неговото назначаване. Газидис е близък със Стан Кронке от периода си в Мейджър Лийг Сокър (работи на най-високо ниво там от 1994 година). Точно неговото идване на „Емиратс” даде възможност на Венгер да се занимае само с отбора и да реши няколко основни проблема, които отлагаше още от лятото.
- капитанската лента
- ликвидирането на проблема Туре-Галас
- ролята на Сеск Фабрегас.
Още от напускането на Тиери Анри, а дори и преди това бе ясно, че Арсенал вече е отборът на Фабрегас. Той бе човекът, който се явяваше обединителната фигура за останалите. А не Галас, доверието към когото бе окончателно загубено още през март 2008 и онази случка на „Сейнт Андрюз” срещу Бирмингам. Трябваше лентата да отиде на ръката на Фабрегас. В същото време публична тайна бе факта, че Туре и Галас не си говорят, а те са двамата най-силни централни защитници. Венгер реши всичко това с няколко разговора през декември и януари и резултатите на отбора не закъсняха.

- тимът записа серия от 21 поредни мача без загуба, като реализира в нея 38 гола и допусна едва 14. За сравнение головата разлика на Манчестър Ю за същия период бе 38:13.
- за същия период разликата в точките бе обаче цели 10 в полза на „червените дяволи”. Причината за това са нулевите равенства в този процес на съзряване на тима и то у дома срещу Уест Хям, Съндърланд и Фулъм.

На практика Арсенал започна истинския си сезон чак през декември, когато Венгер оправи летните си задължения и отборът изглеждаше доста добре на терена. Проблемните мачове с многото равенства се дължат на подготвителния процес, който наставникът водеше в хода на сезона. А това трябваше да бъде свършено през юли или най-късно август. Естествено мениджърът има своето оправдание – имаше европейско първенство и това го лиши от възможността да контактува с играчите си по-рано. За мен обаче това не е нормалното обяснение и грешката си е негова.Темпото на печелене на точки след края на ноември за отбора е напълно съизмеримо с това на Ливърпул и Челси например.

Има и още нещо. Бе подценено влиянието на контузените Роситски и Едуардо, за които така и не бе намерено адекватно медицинско решение твърде дълго време. Когато към тях бъдат прибавени вече напусналите Фламини, Хлеб и Жилберто, списъкът става твърде дълъг. Това са цели 5 опитни играчи, които бяха заменени само с един – Самир Насри, който при това все още е в младежка възраст. Съставът все още имаше качество и индивидуална класа, но бе ясно, че трудно ще ги демонстрира всяка седмица. Не случайно бяха взети 9 точки от сблъсъците с топ 4, бе достигнат полуфинал в Шампионската лига и ФА Къп. Но това бяха отделни мигове от сезона. Липсваше постоянството, което е определящо за един шампионски отбор. То можеше да бъде възпитано само от мениджъра, но и тук Венгер явно не се справи. Арсенал има 55 точки срещу тимовете от 8-мо място надолу, Ливърпул е с 61, Челси е с 68, а Манчестър Ю има 74 от възможни 81. 20 точки разлика от „червените дяволи” са твърде много в подобна класация. Почти толкова ще е тя и в крайното класиране.

Най-големият проблем

Когато Венгер бе попитан каква е разликата между неговия отбор и този на Манчестър Ю той заяви убедено: „Допуснатите голове. Те имат 24, а ние – 36. Това е твърде голяма разлика.” Аз бих добавил и постижението на Ливърпул и Челси – съответно 26 и 22 допуснати гола. В атаката разликата е по-малко или почти я няма. Арсенал е реализирал 64 гола, Челси – 65, Юнайтед – 67, само Ливърпул е далеч напред със 74. Естествено това може и да се промени в неделя, но тенденцията ще си е същата.

Нека обаче ви представя защитата на Арсенал разделена на три периода от сезона. От началото на сезона до 21 декември (с Фабрегас), съставът е допуснал 21 попадения (по-малко имат цели 6 отбора). Между 21 декември и 4 април (без Сеск), тимът е допуснал най-малко голове в Лигата – само 6, а след връщането на испанеца на терена има цели 8 тима с по-добро постижение и други три със същото количество допуснати голове. Това е твърде голяма разлика, за да бъде подценяван проблема. Явно е, че Фабрегас не може да играе в тази зона, защото страда защитата.

Това е причината, поради която Венгер го прати зад нападателя. Двамата човека, които са пред защитната четворка трябва да работят по-добре в дефанзивен план. Между другото бяха опитани доста варианти – Сонг и Денилсон, Сонг и Диаби, Денилсон и Диаби. Дори и Насри бе намесен там. Но нито един от тях не е успешен. Всеки сам може да каже защо не се е получило. Според мен вината е във Венгер, защото твърде късно видя проблема и не намери решение с развиването на съответните футболисти. Друг би казал, че е заради индивидуалната класа класата на отделните играчи. Какво мисли Венгер ще видим през лятото. Ако не вземе играч за там, значи е на моето мнение. Ако пък купи такъв ще е доказателство, че и той смята наличните си футболисти за тази зона за не чак толкова добри.

Широчината на състава

В следствие на проблемите обаче Венгер успя да постигне максималната широчина на отбора. Ще започна от нападението. Там са Адебайор, Бенднер, Едуардо. При положение, че Арсенал играе само с един изявен централен нападател те са достатъчни като опции. По фланговете за две места се състезават Аршавин, Уолкот, Насри, Ебуе, Роситски вече тренира с първия отбор, Вела, а и Уилшър не е за подценяване. Отново три варианта. В средата на терена зад нападателя може да са Фабрегас или Ван Перси, като последният ще играе на позицията зад нападателя, когато тимът се нуждае от повече сила в офанзивен план или пък направо ще си е в ролята на единствен нападател. А там би могъл и Аршавин или насри да играят. За двете места пред защитната четворка претендират Денилсон, Сонг, Диаби, Рамзи също е вариант вариант. Може би тук липсва един човек. В защита има достатъчно като брой хора – Саня, Туре, Галас, Клиши, Гибс, Джуру, Силвестър. И тук се появява още една липсваща позиция, която е наложително да се попълни. На вратата явно ще си останат Алмуния и Фабиански.

На практика се отварят две позиции, на които трябва да се търсят нови хора, ако настоящите останат – опорен полузащитник и централен бранител. При това и на двете цените на играчите не са чак толкова високи, че да не могат да се попълнят с 20 милиона паунда. Да не говорим, че примерно Саня струваше едва 6 милиона паунда. Значи дори трима от неговата класа Венгер може да намери. Ако говорим за тип футболисти, то такива са Маню Ъпсън, Бреде Хангелаанд и Мика Ричардс за центъра на отбраната. А за средата на терена вече положението е доста сложно, защото на мен поне ми се струва, че има две момчета в школата, които трябва да бъдат налагани – Джей-Емануел Томас и Фримпонг. Но пък ако няма кой да ги научи на специфичните особености на този пост, а изминалия сезон показа, че в настоящия щаб на Венгер няма такъв, то и те могат да бъдат похабени. Между другото евентуалното връщане в игра на Роситски и Едуардо ще си е като два чисто нови трансфера.

Политиката на Венгер

През изминалата седмица бе поставен въпроса за политиката на Венгер. Дори мениджърът бе обиден от отношението на доста от феновете. Ако същите упреци към французина бяха направени през октомври аз бих ги подкрепил. Но от края на ноември до този момент Венгер даде достатъчно доказателства, че придвижва отбора в правилната посока.

Между другото в момента Стив Болд създава страхотни играчи в тима до 18 години, който вече стана шампион, а сега е устремен и към дубъл с купата на ФА (мачовете с Ливърпул са в петък и вторник). Интересното е, че там момчетата са почти изцяло англичани, които отговарят много повече на характеристиката на отбора на Джордж Греъм от края на 80-те, отколкото на типичните венгерови открития. На мен точно те ми напомнят на отбора, в който съм се влюбил в края на 80-те години. Стив Болд успява да създаде подходящата сплав между тези два напълно различни философии спрямо играта. И продуктът е прекрасен. Така че момчетата от този отбор също трябва да бъдат използвани. В контекстът на всичко това се появиха и информации, че може да има промяна при асистента на мениджъра – Пат Райс може би ще се оттегли. Стив Болд би бил идеалния заместник, предвид опитът му с отбраната от времето на Джордж Греъм и изключителната работа с младежите.

Бъдещето

Арсенал изстрада вече 5 години, в които се освободи изцяло от „непобедимия си отбор”, построи чисто нов стадион със собствени средства (Ливърпул например продължава да се моли за пари от чужди източници) и въпреки това остана в топ 4. Преходът обаче може да бъде обявен за завършен. За мен в следващите две години ще стане ясно дали стратегията на Венгер ще е успешна. Защото за първи път има талантливи играчи, има и страхотен младежки отбор, който ако не най-добрият е един от трите най-силни в Англия. Сега остава да видим дали французинът е способен да завърти машината и да направи отбор. Структурата я има. Опитните играчи са Аршавин, Адебайор, Ван Перси, Туре, Галас, Саня. Въпросителните стоят пред Роситски и Едуардо, но с тях опитните дори стават доста. Има и страхотни млади звезди – Фабрегас, Уолкот, Насри, Клиши, Бенднер. Има и страхотни млади, 18-годишни таланти от школата. Има и достатъчно варианти за резервни футболисти, които да влизат в определени моменти в игра – Денилсон, Сонг, Диаби, Ебуе, Силвестър, Гавин Хойт би добавил. Всеки от тях е с една година по-опитен от миналото лято. Вече има и добра управленска структура в лицето на Айвън Газидис. Има и достатъчно пари за харчене.

Остава да видим какво може Венгер. Необходими са му един или два трансфера и то за не чак толкова много пари и последователна работа. След всичките трудности в последните 10 години около развиването на Арсенал и превръщането му в един от четирите най-печеливши (според последните финансови резултати), си заслужава да се види какво всъщност може Венгер със завършения си проект.

Яска само ти пишеш в тая тема май, а?

_________________
Yesterday, there was so many things
I was never told
Now that I'm startin' to learn
I feel I'm growing old

aidee metnaha gi

_________________
will i live to be 23?

_________________
Когато син гръм удари,как червеното ехо заглъхва...

dovechera kato si legne she gi vkara ahaha

_________________
will i live to be 23?

да вкъщи на фифата ..

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=nfnE83xD_68

Много тъпо им отмениха гола на Уиган при полужение , че нямаше нищо. Явно страничният съдия още кара на старите правила за засада тъй като свири засада която не важи вече. Старото правило гласеше , че всеки който е пред защитата в момента на удара е в засада. А новото правило е , че ако има футболисти които са пред защитата , но не влият на траекторията на топката няма засада. А именно футболист на Уиган стреля във вратата -> вратаря я изби -> футболист на Уиган направи добавката. Разбира се този гол нямаше да повлия на крайният изход на мача , но за отбор като Уиган головата разлика накрая на сезона има значение..

_________________
...she's beautiful, I'm a drawn to her, she's kind, she never says 'there's no time', she never say 'NO', and I think about her...every time...I fuck you...

Скоро Реал Мадрид ще са зад нас .. от финансова гледна точка .. и още тази година сме можели да се мерим с ман сити за някой скъп играч ..


Поглед към бъдещето на Арсенал

Публикуваните финансови резултати са невероятни и определено показват колко далеч ще стигне клуба в развитието си през следващите 6 години

Борислав Борисов

Изненадващо за мен бяха публикувани резултатите за финансовата година на Арсенал, която завърши на 31 май 2009. Мислех, че ще се появят някъде в средата на октомври, но явно този път са избързали. Като видях числата разбрах и защо е така – просто шефовете не са могли да скрият задоволството си от тях. Ето набързо най-важното:

Какво показват числата?

Приходите на Арсенал за 12-те месеца, които завършват на 31 май тази година възлизат на 313 милиона паунда. На практика това е сумата, с която клубът разполага за своите разходи през следващата финансова година. Иначе казано малко по-общо – оборот. Оказва се, че това е рекорд за британския футбол, като пряката причина е, че в тази календарна година са включен и приходът от 445 апартамента на „Хайбъри Скуеър” (общо там има 655 апартамента). Печалбата за клуба след данъчното облагане, което на практика си е чиста печалба, казано на нормален език, възлиза на 35 милиона паунда.

Тук някъде може да си представите усмивките на удоволствие в шефовете и амбицията по лицата на всички кандидати да се превърнат в бъдещи собственици. Защото това са резултати във време на криза. А и това не е всичко. Трансферите на Адебайор и Коло Туре влизат в следващата финансова година. Тоест печалбата от около 30 милиона (разликата между сделките за двамата играчи на Манчестър С и купуването на Вермаелен) ще бъде калкулирана догодина. Това означава още по-добри резултати, защото тогава ще бъдат добавени и останалите пари от апартаменти, които ще бъдат продадени в следващите няколко месеца (доста от тях вече са финализирани като сделка, но договорите са склучени след 31 май). И ако от 455 са получени 88 милиона, то тогава от следващите 200 може да се очакват още минимум 25, заради прогресивното намаляване на цените. Дългът, който клубът има, заради заема за построяване на тези апартаменти е вече рефинансиран и е само 47 милиона, които ще бъдат изплатени лесно другия декември. Арсенал има още една подобна сграда, разходите за която влизат в тези 47 милиона, а приходите тепърва би трябвало да се видят, защото те ще се продават по-късно. Е, заради кризата няма да са огромни, но при всички положения ще донесат нови 40-45 милиона. Те обаче предполагам ще са включени в счетоводния баланс след две или три години напред.

Едно уточнение. Малко е странно, но клубът се изявява като строителна компания. Прогнозните числа, когато целият проект бе задействан бяха за печалба от 250-300 милиона, което да изплатят стадиона напълно. Обаче кризата минимизира печалбата до почти 10 пъти по-малки числа. И понеже това са само два проекта, а не дългосрочен бизнес, Арсенал не пострада, както примерно повечето компания, които се занимават със строителство.

Проектът „Емиратс Стейдиъм”

Разказвам всичко това, защото е важно да видим как един процес започнал през 1999 година се завършва успешно от финансова гледна точка. Клубът има нов дом и потенциал да върне заемите си за него още след две или три години. Нека са пет или дори седем, защото подозирам, че политиката на борда към тези пари ще е пак консервативна, така че едва ли ще искат да погасят задълженията си бързо и наведнъж. Но това означава, че съвсем скоро Арсенал просто ще изригне като най-богатият и по-значимото - свободен от задължения - клуб в света. Ще е интересно какво ще стане тогава.

Има обаче нещо доста важно в този проект „Емиратс Стейдиъм”. Преди да започне същинското строителство Арсенал сключи неизгодни във финансово отношение сделки с „Найк” за екипировката на клуба, с „Емиратс” за името на стадиона и за спонсорство. Това са три отделни контракта, с които отборът е обвързан още известно време. Това бе направено, защото въпросните компании се ангажираха да дадат парите по тези контракти предварително. Някъде около 2015 година това ще приключи. И съответно тогава тези три договора ще бъдат обсъждани отново, но вече с други като стандарт възможности. Само за пример в момента Арсенал прибира по около 4 милиона от името на стадиона, което е по-малко дори от цените в Германия. Като екипировка пък изобщо не може и да става сравнение с Манчестър Ю, Челси, а скоро и с Ливърпул ще се случи същото, които взимат по около 15 милиона повече на година.

Венгер и трансферите

Като направим най-общ план за бъдещето на този клуб се вижда следното. В момента може да се разчита на около 230-250 милиона годишно сигурни (тоест 313 милиона приходи тази година, от които вадим приходите от апартаментите и добавяме лекото увеличение на тв права). От тях сега за задължения по различните заеми отиват около 40 милиона, което скоро ще бъдат освободени и ще са на разположение на клуба, защото на практика ще бъдат погасени или вноските ще са твърде малки, за да се взимат предвид. От бъдещата сделка, това ще стане след 2015 най-рано, за името на стадиона и екипировката плюс спонсорството на фланелките ще дойдат още поне 20-25 на година. До тогава цените може и още да скочат, така че това пак е само минимум. Това означава оборот от около 260-280 милиона и то при сегашното ниво на цени на билетите и приходи от други дейности. Като прибавим и това, че вътре в тази цифра няма да има тези почти 40 милиона годишно, които отиват за погасяване на текущи задължения, то изведнъж клубът ще разполага с огромен финансов потенциал. Убеден съм, че мениджърите на компанията и сега отчитат този факт.

Предполагам, че следващото нещо, което ще чуем е за нараснал брой акции за някой от двете групировки, които искат да изкупят клуба. Просто няма как тези резултати да не доведат до взрив от интерес. Усманов и Кронке ще трябва да решат този спор някога и ми се струва, че времето не е много далеч. Има и още нещо много важно. Новият изпълнителен директор Айвън Газидис вече назначи екип от трима души, които започват да се занимават с бизнеса на Арсенал извън терена. До този момент той бе воден от хора на стария борд и определено бе силно консервативен – рядко се сключваха нестандартни сделки и рекламата бе малка. Да не говорим за турнета в Азия и други подобни. Развитието на „артилеристите” в бизнеса е чисто бяло поле, което тепърва ще се разработва. Така че може да се очаква стабилно развитие в рамките на 8-10% всяка финансова година. Което означава и увеличение на оборота, за който говорех по-горе. При Манчестър Ю и Челси това вече е направено. Там съответно увеличението обичайно е с 4-6% при благоприятно стечение на обстоятелствата. Но липсата на интерес за похарчване на парите от Роналдо ме кара да очаквам с огромен интерес отчета на „червените дяволи” за тяхната финансова година. Напомням, че през миналата бяха на загуба. При Ливърпул може би не са използвани максималните възможности, но причината е в американците.

Причината всъщност да напиша този текст е в едно изявление на Венгер. То е от пресконференцията преди мача с Олимпиакос вчера. Та французинът заявява, че не са му необходими нови играчи, защото смята тези за достатъчно силни. Той дори добавя, че има свободата да купува футболисти от борда, но те не са му нужни. Твърди се дори, че сумата е нараснала на 80 милиона паунда, но той е казал, че няма да му трябва до другото лято най-рано. А и имам едно усещане, че през юни ще гръмне нова огромна сделка за играч (не говоря за Сеск) на Арсенал. Така че не вярвам и другото лято клубът да е на минус от трансферните операции. Нещо повече младежите започват да влизат в състава и да го разширяват значително. Така че цялостната стратегия на Венгер, заложена преди 10 години ще получи своите резултати. Отборът ще се пълни преимуществено със собствени кадри, които ще бъдат налагани. А купуването на външни за школата футболисти за първия състав ще е на принципа на Аршавин и Вермаелен – малко пари за качеството, което получава отбора.

Бъдещето

Остава естествено и въпросът за новия договор на Венгер, но думите му от миналата седмица, че няма намерение да се отказва означават още поне 3 или 4 години – до 2014 или 2015 година, защото сегашният изтича през 2011. И по един интересен начин футболната стратегия на Венгер и финансовата политика на Арсенал ще трябва да бъдат доведени до край точно по едно и също време. Тогава клубът просто ще премине на следващо ниво и ще се превърне в нормално съществуващ с друг мениджър, който може да си позволи лукса да харчи пари и играчи с големи заплати, от които се искат задължително резултати.

Въпросът е какво ще стане на футболния терен до този момент. Аз съм убеден, че финансовите резултати няма да се променят дори и да не се спечелил титлата. Само допълвам, че скоро този проблем няма да съществува, защото Арсенал има добър отбор и е въпрос на време да триумфира в различните турнири. Но стадионът ще се пълни всяка година, дори само защото е в Лондон, така че финансовите резултати ще са стабилни.А Венгер ще пести пари, защото такава е философията му. Всички числа, които виждаме от известно време насам говорят само едно –

пари има, но Венгер отказва да ги харчи.

Така ще бъде още доста време, според мен поне до2014 година. Арсенал винаги е бил такъв странен клуб – прави си нещата по различен начин. И честно казано, аз като привърженик на отбора изпитвам огромно удоволствие от случващото се. Няма нищо по-хубаво от това да видиш къде е границата на човешките възможности, когато откажеш да приемеш, че единствено парите са важни в любимата игра. Никога не съм харесвал Венгер, няма и да ми стане любим мениджър в бъдеще. Но не мога да не му призная огромния принос за развитието на клуба. Той е просто велик. Друг е въпросът дали това величие ще бъде подплатено с конкретни резултати на терена. За други клубове и за чуждите привърженици това може и да има значение. Но за много от феновете на Арсенал, всъщност всички привърженици, това не е така. И няма как да обяня защо е така. Може би най-лесно е да кажа, че това е Arsenal’s Way – начинът, по който се работи в този клуб.

Разбира се , че Венгер има пари , но той не е от този тип който ще хвърли 50 милиона за някого. САФ е същия бих казъл. Двамата неслучайно са развили толкова много големи футболисти през годините и продължават да го правят и сега.

_________________
...she's beautiful, I'm a drawn to her, she's kind, she never says 'there's no time', she never say 'NO', and I think about her...every time...I fuck you...

izadoha topa

_________________
will i live to be 23?

_________________
Силният е най-могъщ САМ!

otduxnax si v taq 94` minuta.. ebaxti i ultra defens-a na tiq ..

_________________